Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 05.06.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-ти състав, в закрито съдебно заседание на пети юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Райкинска
ЧЛЕНОВЕ: Цвета Желязкова
Елена Радева
като
разгледа докладваното от съдия Райкинска, ч. гр. дело № 3688 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе пред вид
следното:
Производството
е по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК.
Образувано
е по жалба вх. № 143740/21.11.2019 г. по описа на СГС, депозарана
от Н.Й.Н. - взискател изп.д.
№ 20198380402639 срещу акт на ЧСИ М.Б.– предявено на 24.10.2019
г. разпределение на събраните по изпълнителното дело суми след извършена
публична продан от 03.09.2019 г. до 03.10.2019 г. на недвижим имот - апартамент
Б-14, находящ се в сграда в гр. София, м. Карпузица, район Витоша. Жалбоподателят намира, че
обжалваното разпределение е неправилно и незаконосъобразно предвид следните
съображения: Взискателят сочи, че е конституиран като
такъв по изпълнителното дело въз основа на изпълнителен лист, издаден въз
основа на арбитражно решение по арб. дело № 1901/2019
г. по описа на Софийски арбитражен съд при Асоциацията за вътрешен и
международен арбитраж в Република България, с което длъжникът в изпълнителното
производство бил осъден да му заплати 226 166.88 лева, от които
173 380 лева – стойност на извършени от взискателя
подобрения върху продавания имот и сумата 52 786.88 лева – лихви за забава
до датата на исковата молба, както и законната лихва върху вземането за
подобрения от 15.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. С
решението по посоченото арбитражно дело било признато и право на задържане
върху продавания имот в полза на Н.Н. въз основа на
възражение за неизпълнен договор до заплащане от страна на длъжника по
изпълнителното дело „Х.К.Р“ ООД на сумата 266 166.88 лева, представляващи
стойност на извършени в имота подобрения. Сочи още, че с „Х.К.Р“ ООД били
страни по договор за наем, в който било договорено, че Н.Н.
може да прави подобрения в имота, като същите ще бъдат за сметка на „Х.К.Р“ ООД.
От 01.07.2007 г. до януари 2008 г. в имота били направени подобрения, а на
25.04.2019 г. длъжникът прекратил сключения договор за наем. Жалбоподателят не
освободил имота, тъй като наемодателят не му заплатил направените подобрения.
Направил възражение за освобождаването на имота и поискал признаване на правото
му на задържане на основание чл. 91, ал. 1 ЗЗД до заплащане на подобренията
върху имота, предмет на публичната продан.
Жалбоподателят поддържа, че ЧСИ
незаконосъобразно постановил на взискателя „Банка Пиреос България“ АД да бъде разпределена сумата
260 320.50 лева в качеството му на ипотекарен
кредитор и на основание чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД. В реда по чл. 136, ал. 1, т.
4 ЗЗД ЧСИ неправилно не признал привилегия на Н.Н.,
като не признал вземането му за подобрения, извършени върху имота и признатото
му право на задържане. Намира, че като взискател с
право на задържане на имота за стойността на разноските за подобрения,
направени за същия имот, има привилегията преди субектите по чл. 136, ал. 1, т.
3 ЗЗД, съгласно чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД.
Моли
да бъде отменено атакуваното разпределение, предявено на 24.10.2019 г. и да бъде разпоредено
жалбоподателят да бъде удовлетворен в реда по чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД. Моли да
му бъдат присъдени разноски.
Взискателят
по изп.д. № 20198380402639 „Банка „Пиреос България“ АД, (сега след универсално правоприемство заместен от „Юробанк
България“ АД), е депозирал писмени възражения в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, в
които изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че от
привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД може да се ползва само добросъвестният
или приравнен на него владелец относно подобренията, направени в недвижим имот,
а не и държателя, какъвто е взискателят Н.. Моли
обжалваното разпределение да бъде потвърдено като правилно. Претендира
присъждането на разноски в настоящото определение.
Другите
страни в изпълнителното дело – присъединените взискатели
„С.“ ЕООД, НАП и Столична община, както и длъжниците
„Х.К.Р“ ООД, М.М.С.и С.К.К.,
не са депозирали възражения.
В
срока по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ М.Б.е представил мотиви, в които излага
подробни съображения за неоснователност на депозираната жалба, като основно
сочи, че държателят, какъвто е взискателят Н. не може
да се ползва от привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД, а от нея се ползва
само добросъвестният владелец, на когото в процес, имащ за цел отнемане на
владението върху недвижим имот от собственика, добросъвестният владелец
противопоставя възражение за право на задържане.
Съдът, след като се запозна с
материалите по делото и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от материалите по делото
изпълнителното производство по изп. дело № 20198380402639
по описа на ЧСИ М.Б.с рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски
съд, е образувано по молба на „Банка „Пиреос
България“ АД от 26.06.2019 г. срещу длъжниците „Х.К.Р“
ООД, М.М.С.и С.К.К., въз основа
на изпълнителен лист от 11.06.2019 г., издаден от СРС по гр.д. № 31912/2019 г.
за следните суми: 249 890.64 евро – главница по договор за кредит №
020/2006 от 27.03.2006 г., допълван с Анекси А01 до А018, чиято предсрочна изискуемост
е обявена предвид преустановяване на плащанията, за което на длъжниците са връчени уведомления на 10.05.2019 г. и на
15.05.2019 г., ведно със законната лихва от 05.06.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, лихва в размер на 4 831.21 евро за периода от
30.12.2018 г. до 22.05.2019 г., наказателна лихва в размер на 1 263.34
евро за периода от 23.05.2019 г. до 04.06.2019 г., разноски в размер на 426,7
евро за периода от 19.03.2019 г. до 21.05.2019 г., такса в размер на
1 742.29 евро за периода от 30.12.2018 г. до 23.05.2019 г. и
10 458.11 лв. разноски по делото, а именно – 10 098.11 лв. държавна
такса и 360 лв. възнаграждение за адвокат, както и въз основа на изпълнителен
лист от 12.06.2019 г., издаден от СРС по гр.д. № 31907/2019 г. за следните
суми: 535 000 евро – главница по Договор за кредит № 678/2008 от 11.07.
г., ведно със законната лихва от 05.06.2019 г. до изплащане на вземането, лихва
в размер на 10 343.33 евро за периода от 30.12.2018 г. до 22.05.2019 г.,
наказателна лихва в размер на 2 704.72 евро за периода 23.05.2019 г. до
04.06.2019 г., разноски в размер на 15.85 евро за периода от 25.02.2019 г. до
04.06.2019 г., такса в размер на 2 173.44 евро и 21 883.41 лв.
разноски по делото, а именно 21 523.41 лв. държавна такса и 360 лв. възнаграждение
за адвокат.
Видно от л. 19 от изпълнителното
дело, в полза на взискателя „Банка „Пиреос България“ АД е била учредена договорна ипотека от
13.05.2008 г. с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот, от продажбата на който е постъпилата в процесното
разпределение сума, а именно: АПАРТАМЕНТ „Б“-14, находящ
се в град София, Столична Община, Район Витоша, ул. „****, находящ
се във вход „Б“, на пет етажна сграда, съгласно одобрени архитектурни проекти
от 08.07.2005 г. на ДАГ при СО, на терасовиден етаж, кота
+14,80 м., състоящ се от: дневна с кухненски бокс, три спални, баня-тоалетна,
антре, коридори, четири тераси и складово помещение с площ от 6.13 кв.м, със
застроена площ без площта на складовото помещение от 163.56 кв.м, с площ
включваща идеални части от общите части на сградата и от стопанските площи,
изразени в квадратни метра 190.53 кв.м, при съседи: улица, апартамент № Б-15,
асансьор, стълбище и от две страни двор, заедно с 4.35% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 1445 кв.м, отразен на скицата, като парцел IV-458, от
квартал 5, по плана на гр. София, местността „ж.к. Карпузица“,
находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 68134.1894.458, с адрес на имота: гр. София, район „Витоша“,
кв. “Карпузица“, ул.“****с площ по графични данни от
163.56 кв.м, прилежащи части: складово помещение с площ от 6.13 кв.м. и 4.35% ид.ч. от общ.ч на сградата, при съседи по кадастрална
схема: на същия етаж - 68134.1894.458.1.32, 68134.1894.458.1.30,
68134.1894.458.1.26, под обекта - 68134.1894.458.1.22 и 68134.1894.458.1.24, над обекта: няма. Ипотеката е подновена на
23.02.2018 г., видно от приложена молба за подновяване и отбелязване върху нея,
намираща се на л. 25 от изпълнителното дело.
С молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е поскал налагане на
възбрана на откритото имущество на длъжниците. След
извършване на пълно имуществено проучване, ЧСИ Б. е направил искане за вписване
на възбрана с вх. № 41148/28.06.2019 г. върху описаното по-горе имущество,
собственост на длъжника „Х.К.Р“ ООД – апартамент Б-14, находящ
се в гр. София, район Витоша, ул. „****, със застроена площ от 163.56 кв.м,
както и на подземен гараж № 12, намиращ се на същия адрес. Възбраната е вписана
на 28.06.2019 г., том XI, вх. рег. № 41148.
С молба за присъединяване на
изпълнителни листове в полза на взискателя „Банка „Пиреос България“ АД, за събиране в производството по принудително
изпълнение срещу горепосочените длъжници са
присъединение следните суми – по изпълнителен лист от 13.08.2019 г., издаден от
СРС, 73-ти състав по гр.д. № 31911/2019 г., сума в размер на 730 343.28
лв. – главница по Договор за кредит №230/2005 от 11.07.2005 г. и анексите към
него, ведно със законната лихва от 5.6.2019 г. до изплащане на вземането, договорна
лихва в размер на 9 145.04 лв. за периода от 30.12.2018 г. до 22.5.2019 г.,
наказателна лихва в размер на 3 663.28 лв. за периода от 23.5.2019 г. до
4.6.2019 г., нотариални и държавни такси по договора в размер на 1 507.30
лв., разноски за оценка на обезпечение в размер на 2 816.40 лв., разноски
за имуществена застраховка в размер на 415.45 лв., административна такса за
разходи по обслужване на кредита в размер на 4 062.50 лв. за периода от
30.8.2018 г. до 4.6.2019 г., 144 лв. такси по ТТРЗЧСИ за връчени покани за
предсрочна изискуемост, и 15 401.95 лв. разноски по делото, а именно: 15 041.95
лв. държавна такса и 360 лв. възнаграждение на адвокат; по изпълнителен лист от
09.09.2019 г., издаден от СРС, 165- ти състав по
гр.д. № 31909/2019 г. - сумата от 284 301.90 лв., представляваща главница
по Договор за кредит № 021/2006 от 20,02,2006 г. ведно със законна лихва от
5.6.2019 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 4734.44 лв. за периода
от 31.12.2018 г. до 22.5.2019 г., наказателна лихва в размер на 3 765.53
лв. за периода от 31.12.2018 г. до 04.06.2019 г., разноски имуществена
застраховка в размер на 672.16 лв. за периода от 25.2.2019 г. до 4.6.2019 г.,
административна такса по обслужване на кредита в размер на 1625 лв. и 6 261.98
лв. разноски по делото, а именно: 5 901.98 лв. държавна такса и 360 лв.
възнаграждение на адвокат.
С молба вх. 54165/30.09.2019 г. (на
л. 743 от изпълнителното дело) и на основание чл. 456 ГПК, Н.Й.Н. се присъединява в качеството на взискател
по изпълнителното дело, въз основа на изпълнителен лист от 20.09.2019 г., с
който “Х.К.Р“ ООД е осъдено да му заплати сума в размер на 226 166.88 лв.,
от която сума 173 380 лева, представляваща стойността на извършените
подобрения за периода от 01.10.2007 г. до края на месец януари 2008 г. върху процесния недвижим имот - апартамент Б-14, находящ се в гр. София, район Витоша, със застроена площ от
163.56 кв.м, и сумата от 52 786.88 лв. – лихва за забава, считано от
14.05.2016 г. до подаване на исковата молба в съда на 14.05.2019 г., както и
законна лихва за забава върху вземането за подобрения, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда на 14.05.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата.
С молба вх. № 55152/04.10.2019 г.
(на л. 756 от изпълнителното дело) и на основание чл. 456 ГПК, „С.“ ЕООД се присъединява в качеството
на взискател по изпълнителното дело, въз основа на
изпълнителен лист от 31.07.2019 г., с който “Х.К.Р“ ООД е осъдено да му заплати
сума в размер на 2 347.2 лв., главница по фактура № 29523/20.01.2018 г.,
ведно със законната лихва от 18.01.2019 г. до изплащане на вземането, лихва в
размер на 205 лв. за периода 07.03.2018 г. до 15.01.2019 г. и 401.04 лв.
разноски по делото.
Опис на процесния
недвижим имот - апартамент е бил извършен на 17.07.2019 г., видно от Протоколи
за опис на недвижими имущества на л. 341 и 339 от изпълнителното дело.
Последният е продаден на публична продан с времетраене от 03.09.2019 г. -
03.10.2019 г. при цена за имота в размер на 280 000 лева.
От доказателствата по делото се
установява, че с Протокол от 04.10.2019 г. за купувач на апартамент Б-14, находящ се в гр. София, район Витоша, е обявен единственият
наддавач – взискателят Н.Й.Н..
С писмо вх. № 39449/15.07.2019 г. по
описа на ЧСИ М.Б.Столична община, Дирекция „Общински приходи“, Отдел ОП
„Витоша“ е изпратила справка за неплатени задължения на „Х.К.Р“ ООД за процесния имот
(на л. 335 от изпълнителното дело), видно от която дружеството-длъжник има
неплатени задължения за данък недвижим имот в общ размер на 491,10 лв.
По делото е изискана информация от
НАП относно публичните задължения на длъжника „Х.К.Р“ ООД. Видно от
Удостоверение изх. № 22250371901653122/03.07.2019 г., намиращо се на л. 309 от
изпълнителното дело, длъжникът Х.К.Р“ ООД има публични задължения за здравно
осигуряване и натрупани лихви в размер на 46 732,76 лв.
След като е взел предвид, че
постигнатата цена е недостатъчна да удовлетвори всички вземания, на основание
чл. 460 ГПК ЧСИ М.Б.е изготвил разпределение на постъпилата сума от публичната
продан на апартамента. Установява се, че разпределението е предявено с Протокол
от 24.10.2019 г.
Съобразно изготвеното разпределение,
сумата от 280 000 лева е разпределена по следния начин:.
I.
Първи ред, съгласно чл.
136. ал. 1 т. 1 ЗЗД - 14.982.12 лв. от които:
1. 4 506.28 лв.,
представляващи полезно направени разноски за изпълнението, както следват:
- 300
лв. с ДДС - т. 31д от ТТР към ЗЧСИ (хонорар на вещо лице лицензиран
оценител) – в полза на взискателя „Банка Пиреос България“ АД.
- 4 170.28 лв. с ДДС - пропорционална част от
т. 20 от ТТР към ЗЧСИ – в полза на взискателя „Банка Пиреос България“ АД;
- 36 лв. с ДДС - т. 13 от
ТТР към ЗЧСИ – в полза на ЧСИ.
2. 10 475.84 лв.
- пропорционална такса по т. 26 т ТТР към ЗЧСИ - в полза на ЧСИ.
II.
Втори ред съгласно чл.
136. ал. 1 т. 2 ЗЗД - вземанията на държавата за данъци върху имота:
1.
491.10 лв. -
дължими данък недвижим имот и натрупаната лихва в полза на взискателя Столична
община - район „Витоша“.
III.
Трети ред съгласно чл.
136. ал. 1 т. 3 ЗЗД
1.
260 320.50 лв. в полза на ипотекарния
кредитор „Банка Пиреос България“ АД, в качеството му на обезпечен кредитор с
вписана първа по ред ипотека с Нотариален акт № l82, том I, рег. № 4815, дело №
165, вписана в служба по вписванията с вх.рег.№ 657261/13.05.2008 г., том 30, Акт
№ 77, дело № 21400, дв. вх. № 31933/13.05.2008 г., за
която е издаден изпълнителен лист от дата 11.06.2019 г. по гр.д. № 31912/2019 г.
по описа на Районен съд София, 42 състав.
IV.
Четвърти ред съгласно
чл. 136. ал. 1. т. 4 ЗЗД - вземанията, заради
които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти,
ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на
задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 3
от ЗЗД - няма признати предявени вземания.
V.
Пети ред, съгласно
чл. 136. ал. 1. т. 5 ЗЗД – няма предявени вземания;
VI.
Шести ред съгласно
чл. 136. ал. 1. т. 6 от ЗЗД - няма достатъчно средства за погасяване на
задължението към този ред кредитори.
VII.
Седми ред: сума,
останала след отделянето на суми за изплащане на вземанията, които се ползват с
право на предпочтително удовлетворение, за хирографарни
кредитори - няма достатъчно средства за погасяване на задължението
към този ред кредитори.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прима от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като
обжалваният акт на съдебния изпълнител - разпределението по чл. 460 ГПК, е
измежду изрично предвидените изпълнителни действия и актове, които могат да
бъдат обжалвани от страните - чл. 462, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е депозирана от
легитимирано лице – взискател по изпълнението.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 462,
ал. 2 ГПК, като е заплатена и дължимата държавна такса.
По основателността на жалбата
съдът намира следното:
С акта си на разпределение по чл.
460 ГПК, съдебният изпълнител определя реда за удовлетворяване на вземанията на
взискателите, както и какви суми се определят за
пълното или частично погасяване на всяко едно от тях. Извършва се, когато
събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на
всички взискатели или вземания. Съдебният изпълнител
следва да определи на първо място суми за изплащане на вземанията, които се
ползват с право на предпочтително удовлетворение, съобразно реда на
привилегиите по чл. 136 ЗЗД, като степента на удовлетворяването им се определя
от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред.
Останалата след това удовлетворяване сума се разпределя между другите вземания
по съразмерност.
Предмет на производството по
обжалване на разпределението на постъпили по изпълнителното дело суми е
редовността на процедурата, правилното изчисление от страна на ЧСИ на
постъпилите суми, както и дали е спазен редът за удовлетворяване на кредиторите
по чл. 136 ЗЗД. Всички други доводи са извън предмета на преценка от съда по
настоящото производство.
Релевираното в частната жалба възражение, се отнася до
твърденията, че в обжалваното разпределение неправилно не била призната привилегията
на взискателя Н.Н. по реда
на чл. 136. ал. 1, т. 4 ЗЗД, поради признато право на задържане в негова полза,
което прави вземането му привилегировано и следва да се удовлетвори преди
вземането на ипотекарния кредитор.
Съгласно чл. 136. ал. 1, т. 4 ЗЗД
с право на предпочтително удовлетворение се ползват вземанията, заради които се
упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти; ако това
вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот,
то се удовлетворява преди вземанията по т. 3 (обезпечени със залог или ипотека).
Тази привилегия се отнася до вземане, за което е било упражнено и съдебно
признато право на задържане върху движима вещ (чл. 91, ал. 1 ЗЗД) или върху
недвижим имот (чл. 72, ал. 3 от Закона
за собствеността). Тъй като настоящата хипотеза касае недвижим имот, ще бъде
разгледана само същността на правото на задържане върху недвижим имот. Претенцията
за заплащане на стойността на извършени подобрения в недвижим имот е частен
случай на основния принцип в гражданското право за недопустимост на
неоснователното обогатяване. Добросъвестният владелец или приравненият към него
при условията на чл.70, ал. 3 ЗС недобросъвестен владелец, който подобрява
имота, при ревандикирането на този имот обеднява за
сметка на собственика, тъй като подобренията като принадлежност към главната
вещ на основание чл. 97 ЗС или чл. 92 ЗС остават притежание на собственика на
земята. От това общо правило следва, че за да е налице признато право на
задържане, то следва да е упражнено само като защитно средство в исков процес,
имащ за предмет предаване на владението на съответния недвижим имот, а активно материалноправно легитимиран да предяви претенцията по чл. 72,
ал. 1 ЗС е единствено добросъвестният владелец, който е извършил подобренията.
От представеното по изпълнително
дело № 2639/2019 г., както и към настоящата жалба
Решение от 03.09.2019 г., постановено по арб.д. №
1901/2019 г. от Софийски арбитражен съд при Асоциацията за вътрешен и
международен арбитраж в Република България се установява, че жалбоподателят Н.
е бил ищец по арбитражното дело, в рамките на което е предявен иск срещу „Х.К.Р“ ООД във връзка със сключен между страните
договор за наем на процесния имот – Н.Н. в качеството на наемател, а „Х.К.Р“ ООД в качеството на
наемодател. Страните уговорили в договора за наем, че наемателят има право да
извършва подобрения в наетия от него имот, които да бъдат за сметка на
наемодателя. Претенцията на ищеца се основава на сключения между страните
договор и задължението на ответника да му заплати подобренията съгласно
уговореното. Производството няма за предмет отнемане на владението върху
недвижимия имот, а представлява спор за реално изпълнение на договорно
задължение. Вземането на ищеца произтича от подобрения, направени от него в
изнесения на публична продан недвижим имот като наемател, а не като
добросъвестен или приравнен на него владелец, а безсъмнено наемателят има
качеството на държател спрямо наетия имот.
Съобразно трайно установената
съдебна практика право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по
чл. 72 и чл. 74 ЗС има само владелецът, но не и държателят - Решение № 153
от 28.06.2012 г. по к. гр. д. № 821/2011 г. на Върховен касационен съд. Това
безпротиворечиво схващане е относимо
и към правото на задържане, като своеобразно обезпечение на вземането за
обезщетение, признато отново само в полза на добросъвестният владелец – чл. 72,
ал. 3 ЗЗД, а наемателят е само държател. Това становище се застъпва и в други
съдебни актове – например Решение от 04.07.2019 г., постановено по ч.гр.д. №
8479/2019 г. от СГС, ГО, ІV-Д въззивен състав,
Решение № 63 от 28.03.2018 г. по в. гр. д. № 113 / 2018 г. на II състав на
Апелативен съд – Пловдив и Решение № 241 от 18.07.2019 г. по в. т. д. № 302 /
2019 г. на III състав на Апелативен съд – Пловдив.
Гореизложеното означава, че
вземането на Н.Н., прието за събиране в
производството по изпълнително дело № 2639/2019 г., не може да се ползва нито
от привилегията в четвърти ред на чл. 136 ЗЗД, нито от правото на
предпочтително удовлетворение преди кредиторите от трети ред. Последният се
явява хирографарен кредитор, а съдебният изпълнител
правилно и законосъобразно не е включил вземането му като привилегировано от
втори ред. Предвид изложеното оплакването на жалбоподателя се явява
неоснователно.
По
отношение законосъобразността на извършеното разпределение, настоящият съдебен
състав намира следното:
Правилно
в първия ред на специалните привилегии ЧСИ Б. е включил изцяло необходимите
разноски на първоначалния взискател „Банка Переос България“ АД по осъществяването на изпълнителния
способ, в т.ч. такса за опис на продадения имот, хонорара на вещо лице –
оценител и такса за изготвяне и предявяване на разпределение, в съответствие с приетото
в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г.
ОСГТК на ВКС, с което се внесе яснота относно това кои точно разноски
влизат в хипотезата на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД и се ползват с право на
предпочтително удовлетворяване, а впоследствие намери и законодателно изражение
в разпоредба на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно
чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД в ред втори на ползващите се с привилегии вземания се
включват вземанията на държавата за данъци върху процесния
имот. От изискваната по изпълнителното дело информация се установява, че с писмо
вх. № 39449/15.07.2019 г. по описа на ЧСИ М.Б.Столична община, Дирекция
„Общински приходи“, Отдел ОП „Витоша“ е приложена справка за дължимите данъци
по отношение на процесния имот, като правилно в този
ред е включено вземане в размер на 491.10 лв., представляващо именно неплатени
данъчни задължения за имота.
Предвид
нормата на чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД в трети ред на предпочтително
удовлетворяване се удовлетворяват вземанията, обезпечени с ипотека – от
стойността на ипотекирания имот. В настоящия случай от материалите по делото се
установява, че първоначалният взискател по делото „Банка
Пиреос България“ АД се ползва от привилегията на ипотекарен кредитор по отношение на процесния
имот, поради което остатъкът от постъпилата сума от публичната продан на последния
(260 320.50 лв.), правилно е разпределена в полза на „Банка Пиреос
България“ АД за частично погасяване на вземането му.
След като продажната цена не е
стигнала да покрие цялото вземане на привилегирования кредитор „Банка Пиреос
България“ АД по чл. 136, т. 3 ЗЗД, то правилно не са разпределяни суми в
полза на други взискатели в следващи редове.
Предвид гореизложеното изготвеното
от ЧСИ Милена Б. разпределение на постъпила от реализирана публична продан сума
се явява правилно и законосъобразно, а жалбата
срещу последното – неоснователна, поради което следва да бъде оставена без
уважение.
Предвид изхода на делото
жалбоподателят няма право на разноски. Другата страна „Банка Пиреос България“ АД, с писмените възражения по реда на чл.
436, ал. 3 ГПК, е направила искане за присъждане на разноски в настоящото
производство, но липсват представени доказателства за извършването на такива,
поради което съдът не дължи присъждането им.
Предвид изложеното Софийският градски
съд
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 143740/21.11.2019 г. по
описа на СГС, депозарана от Н.Й.Н. - взискател изп.д. № 20198380402639
срещу акт на ЧСИ М.Б.– предявено на 24.10.2019 г. разпределение на събраните по
изпълнителното дело суми след извършена публична продан от 03.09.2019 г. до
03.10.2019 г. на недвижим имот - апартамент Б-14, находящ
се в сграда в гр. София, м. Карпузица, район Витоша,
като неоснователна.
Решението
може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.