№ 177
гр. В., 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СЖС
Членове:ГПЙ
НДН
при участието на секретаря НИН
като разгледа докладваното от СЖС Въззивно гражданско дело №
20251300500247 по описа за 2025 година
Делото е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата
на РБългария против Решение №445 от 27.08.25г. по гр.д. №1588/2024г. на
РС-В.,с което искът ,предявен от С. Е. М. е уважен до размер от 12 000лв.-
обезщетение за неимуществени вреди.
Счита,че ВРС неправилно е приел,че Прокуратурата
следва да отговаря по ЗОДОВ при положение,че М. не е бил привличан в
качеството на обвиняемо лице по ДП №640/2023г. на РУ МВР В.,пр.пр.
№2653/23 на РП-В..Той не е разпитван,не е призоваван,липсва постановление
за привличането му като обвиняем.При това положение счита,че не е налице
основен елемент от фактическия състав на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ,за да се
приеме,че действията на съответните органи са били незаконни.Според
жалбоподателя доколкото спрямо лицето не е било образувано наказателно
производство дори и то да търпи негативни последици,независимо от какъв
характер и с какъв интензитет са ,то те попадат извън обхвата на
отговорността на Държавата по ЗОДОВ,защото няма данни за формиран извод
за виновността на лицето по смисъла на чл.219,ал.1 НК.В този смисъл намира
претенциите на ищеца за недопустими и неоснователни.
1
Намира твърдените от ищеца неимуществени вреди за общи
без да са ангажирани доказателства за негативни последици в психичен
аспект-стрес,тревожност,негативни емоционални преживявания.Смята,че
ищецът не е доказал и пряката причинно-следствена връзка между действията
на правозащитните органи и негативните му преживявания.
Счита също,че ВРС неправилно е приложил разпоредбата
на чл.52 ЗЗД и иска от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение
и отхвърли иска с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ.
В с.заседание поддържа въззивната жалба и изложените в
нея аргументи като допълва,че претендираните неимуществени вреди са в
резултат на принудителни административни мерки-„задържане под стража“ за
24 часа и отнемане на свидетелството за управление на МПС-които са
извършени на основание ЗМВР от друг държавен орган,а не от
Прокуратурата.Единственият акт на прокуратурата е постановлението за
прекратяване на наказателното производство,поради което счита,че
неправилно е определен адресата на ИМ.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът С.
Е. М. чрез адв. М. М. е подал писмен отговор,с който оспорва въззивната
жалба и иска от съда да потвърди първоинстанционното решение като му
присъди разноски за настоящата инстанция.
Не намира за правилни твърденията на Прокуратурата,че не
следва да носи отговорност по ЗОДОВ независимо,че М. не е бил привлечен
като обвиняем.ДП е образувано срещу неизвестен извършител,но ищецът е
бил разпитван като евентуален извършител и макар в българското
законодателство да не съществува фигурата „заподозрян“,то тя съществува в
правото на ЕС.Било е ясно в хода на разследването срещу кого е насочено и
именно затова на М. е връчено постановлението за прекратяване на
наказателното производство.
Счита,че в хода на делото са установени и доказани
търпените от ищеца неимуществени вреди,които са засегнали личността и
начина му на живот.Воденото ДП и се е отразило на отношенията на колегите
в работата му, на емоционалното му състояние и поведение,отразило се е във
2
възпрепятстване на полагане на дължимите грижи за дъщеря му и страх от
промяна в упражняване на родителските права ,които той упражнява.
От данните по делото и във връзка с направените в жалбата
оплаквания съдът приема за установено следното:
Пред първата инстанция е предявен иск от С. Е. М. чрез адв.
М. М. против Прокуратурата на Република България за сумата 20 000
лв.,претендирани като претърпени от него неимуществени вреди,ведно със
законната лихва с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Установено е пред първата инстанция,че на 09.08.2023г. С. Е.
М. е спрян като водач на МПС и след проверка с техническо средство пробата
е показала употреба на наркотични вещества и техните аналози.Със заповед за
задържане от същата дата ищецът е задържан за 24 часа,направен му е обиск и
е дал кръвна проба.Образувано е ДП №640/2023г. РУ МВР В.,пр.пр.№2653/23
на РП-В. за престъпление по чл.343б,ал.3 НК.На М. е съставен Акт за
административно нарушение и му е отнето свидетелството за управление на
МПС за срок от 18месеца.Органите на ОД МВР са задържали автомобила на
ищеца,талона за собственост на същия и регистарционните номера.
В последствие Акта за административно нарушение е
отменен като незаконосъобразен с Решение №167/23.11.23г. по АХД
№183/23г. на Адм.съд В.,а след извършена химико токсилогична експертиза
във ВМА-*** с рег.№И-3803 от 22.03.24г. е установено,че в кръвта на М. не се
открити наркотични вещества.Това е довело до прекратяване на наказателното
производство по ДП №640/23г. на РУ-В. с Постановление от 14.05.2024г. на
РП-В. със заключение,че не е извършено престъпление по чл.343б,ал.3 НК.
Ищецът поддържа, че воденото срещу него наказателно
производство довело до редица негативни последици и бил подложен на
непрекъснат стрес. От свидетелските показания,събрани пред ВРС се
установява,че ищецът е бил притеснен и изнервен от това,че се е
разпространило в социалните мрежи и сред колегите му за установен
положителен тест на наркотични вещества и те са имали негативно отношение
към него,подмятали са „наркоманчето“, „отива за една линийка“ и т.н.
Отнемането на МПС затруднило ищеца да води и взима
дъщеря си на детска градина,поради което той се принудил да закупи друг
автомобил.Разпространената информация,че е наркоман са довели до
3
притеснение у ищеца да не би майката на детето му да реши да предприеме
мерки за промяна на родителски права върху дъщеря им,които той упражнява
и той се грижи за детето.Още повече,че детето на ищеца страда от аутизъм и
изисква по-специални грижи и внимание.
Цялата тази ситуация се отразила на физическото и
емоционално здраве на ищеца-той отслабнал,затворил се,нямал желание да се
храни и да излиза навън.Спрял да спортува,а до този момент водел
здравословен начин на живот.Опасявал се да не загуби работата
си.Притесненията,че ще се ползва с лошо име в обществото останали и след
прекратяване на наказателното производство.
При тези данни първостепенният съд е приел,че са налице
доказателства , ангажиращи отговорността на Прокуратурата на РБългария по
ЗОДОВ и е уважил предявеният иск за неимуществени вреди до размер от
12 000лв. като в останалата част искът е отхвърлен.
От така установените обстоятелства Окръжният съд приема,
че са налице условията на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ. Изправени сме пред
хипотезата, при която наказателното производство е прекратено ,поради това
че не е извършено престъпление,в случая по чл.343б,ал.3 НК. Държавата
отговаря за всички вреди,които са пряка и непосредствена последица от
увреждането-чл.4 от ЗОДОВ.Отговорността е обективна и не е обвързана от
наличието или липсата на вина на длъжностното лице,пряк причинител на
вредата.
Възражението на Прокуратурата,че не следва да носи
отговорност за действия,причинени от други органи-на МВР в случая-не се
споделят от настоящата инстанция.По случая е образувано досъдебно
производство на РУ на МВР-В.,заведено като прокурорска преписка на
РПрокуратура –В..,т.е. образувано е ДП от правозащитните органи,които
действат под надзора на прокуратурата.Прокуратурата на РБългария отговаря
за вредите причинени на граждани от действията на правозащитните органи.
Не отговаря на истината,че Прокуратурата е постановила
само Постановлението за прекратяване на наказателното производство. В хода
на същото тя е давала три пъти разрешение за удължаване на срока на
разследването,което още веднъж категорично подчертава взаимната
обвързаност на органите на МВР и на Прокуратурата при водене на
4
наказателно производство.В този смисъл предявеният иск по чл.2,ал.1,т.3 от
ЗОДОВ правилно е насочен срещу Прокуратурата на РБългария.
Съдът приема, че вследствие на незаконните действия на
ответника на ищеца пред първата инстанция и жалбоподател пред настоящата,
са били причинени вреди, които са в пряка и непосредствена последица от
действията на правозащитните органи. Установено е, че в резултат на
проведен тест за употреба на наркотични вещества,който е показал грешен
резултат е воденото наказателно производство и макар ищецът да не е бил
привлечен в качеството му на обвиняем,то той е разпитван като евентуален
извършител.Бил подложен на непрекъснат стрес и напрежение,което се е
отразило на душевното му равновесие ,на отношенията на колегите му към
него и на затруднения в работата като цяло.Воденото наказателно
производство се е отразило на качеството му на живот.Следва да се има
предвид,че ищецът не е осъждан и до този момент срещу него не е водено
наказателно преследване,поради което предприетите от разследващите органи
процесуално-следствени действия са му са се отразили с по-голям интизитет и
са предезвикали бурни емоции и страхове.
Всички тези действия на органите на МВР още в деня на
проверката са довели до затруднения за ищеца да се грижи пълноценно за
дъщеря си,която страда от аутизъм и всякакви промени могат да й се отразят
негативно. Той не е имал възможност да я прибере от детска
градина,впоследствие е трябвало да си закупи нов автомобил,за да може да я
води и взима от детската градина.Притеснил се е слуховете,че е наркоман да
не доведат до промяна в упражняване на родителските права,които той
упражнява и майката на детето да реши това да се промени.
От друга страна спрямо С. Е. М. не е налагана
принудителна мярка за неотклонение,наказателното производство на три пъти
е продължавано с по два месеца,но спрямо ищеца не са предприемани
мерки,които да ограничават гражданските му права и свободи.
Съдът приема, че за така установените причинени
неимуществени вреди на ищеца и с оглед критерия на чл.52 от ЗЗД
първостепенният съд правилно е определи обезщетение в размер на 12 000
лв.,а искът до пълния размер от 20 000лв. е отхвърлен.
Въззивната инстанция споделя мотивите на
5
първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК не следва да излага
обстойни мотиви,с които да преповтаря мотивите на ВРС.
Възражението на жалбоподателя за прекомерност на
присъдените разноски от ВРС,които са в размер на 1 293,65лв. съразмерно с
уважената част от иска и 10лв. д. такса,настоящага инстанция намира за
неоснователно.
В този смисъл решението на ВРС следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Прокуратурата на РБългария следва да заплати на
ответника по жалба разноски по делото пред въззивната инстанция в размер
на 2 000лв.-адв. възнаграждение по представен списък по чл.80 ГПК и
договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №445 от 27.08.25г. по гр.д.
№1588/2024г. на РС-В.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр.***,***
да заплати на С. Е. М., с ЕГН ********** от гр.*** разноски по делото пред
въззивната инстанция в размер на 2 000лв.- адвокатски хонорар.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6