Мотиви към Присъда № 216, постановена на
26.09.2019г. по н.ч.х.д. № 2471 по описа на Районен съд – Варна за 2018г.:
Частните тъжители А.В.С. и М.Е.С. са повдигнали обвинение срещу Х.К.К. за това, че на 27.08.2016 год. в гр. Варна,
противозаконно увредил чрез свои лични действия – рязане, чупене, блъскане
надолу и усукване чужда движима вещ, a именно слънцезащитно съоръжение собственост на А.В.С. и М.Е.С.,
като случаят е маловажен – престъпление по чл. 216, ал.4 НК.
Срещу подсъдимия Х.К.К. е предявен в
настоящото производство и граждански иск от частните тъжители за заплащане на
обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат от престъплението по
чл. 216, ал.4 НК в размер на 1700 лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на претендираната
сума .
В с.з. обвинението спрямо подсъдимия К. се поддържа от упълномощения
представител на тъжителите. Същият счита, че по делото е несъмнено установено,
че именно К. е извършил вмененото му с частната тъжба престъпление, като в тази
насока били показанията на св. П.Г., който лично и непосредствено бил видял
подсъдимия заедно с други две неустановени лица да реже не какви да е железа, а
именно скобите, за които е било захванато слънцезащитното съоръжение, в
резултат на което същото понастоящем е изцяло негодно за използване по
предназначение. Наред с това майката на подсъдимия на свой ред изтъкнала, че
именно синът е наел двамата работници, в резултат от действията на които в
крайна сметка било повредено съоръжението, като акцентира на обстоятелството,
че двамата работници били ползвали единствено машини за рязане чрез които на
практика не биха могли да извършат ремонтни дейности както се твърди. Посочва
се още, че самият К. потвърждава, че е наел двамата работници с режещи машини,
което обстоятелство на свой ред установява по несъмнен начин авторството на
деянието. Посочва на съда защо не следва да дава вяра на показанията на св. Р.,
като в заключение пледира подс. К. да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено наказание към средния предвиден в закона
размер,като бъде осъден да заплати освен стойността на съоръжението и сумата от
250 лева, която представлява приходен ордер сумата по който била платена във
връзка с решението за изграждане на процесното
съоръжение.
В подробната си пледоария си защитата на подс.
К. на свой ред намира, че вината на подзащитния й не
била доказана по изискуемия от закона безспорен начин, като от показанията на
единствения очевидец – св. Г., който бил в близки отношения с тъжителите не се
установявало по никакъв начин К. да е извършвал каквито и да е действия по
рязане и сваляне на съоръжението, като той говори за момчета с маски, които са
рязали нещо по оградата (а не както било посочено в тъжбата болтовете на които
се крепяло съоръжението). Посочва също, че причините поради които е пострадало
съоръжението се дължали и на поведението на частните тъжители, които го
оставили да падне, като не се погрижили за него по никакъв начин, изградили го
на общата ограда, на която то единствено пречело, поради което и се наложило
подсъдимият да наеме хора, за да извършат ремонтни дейности по оградата.
Посочва, че подсъдимият е с отлични характеристични данни и е възможно да е
проявил известна емоционалност, тъй като е бил несправедливо обвинен. Пледира
същият да бъде признат за невинен, гражданските искове отхвърлени изцяло като
неоснователни, а на тях да бъдат присъдени сторените в производството по делото
разноски.
Подсъдимият Х.К.К., редовно призован,
явява се лично и посочва, че не е искал да стори нищо лошо на никого, не е
очаквал и не е искал да се случва така, съжалява за станалото и се надява в
бъдеще нещата да се подобрят.
В предоставеното му на основание чл. 297 НПК право на последна
дума посочва, че иска да получи оправдателна присъда и да бъде признат за
невиновен.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Х.К.К. е роден
на *** ***, българин, бълг. гражданин, неженен, с висше образование, работи в
ОУ „Васил Д.“ от 2012г. като учител, неосъждан, с ЕГН **********.
В училище „В. Д.“ е заемал длъжностите училищен психолог и учител
по физическо възпитание, като до 2017г. е бил на временни трудови договори,
поради заместване на титуляри, като междувременно отказал други предложения за
работа с по-добри условия, като от 2018г. бил вече на постоянен трудов договор.
Работел добре с ученици, участвал активно и инициативно в организирането и
провеждането на училищни прояви, състезания и тържества, проявявал толерантност
в отношенията си с децата и техните родители, лоялност към работодателя си,
поддържал отлични отношения с колегите си и работел успешно в екип, като
постоянно се стремял да повишава професионалната си квалификация – завършил
психология, начална училищна педагогика и спортен профил към НСА – треньор по
бокс.
Частните тъжители А. и М. С. живеели на адрес *** в къща,
представляваща тип близнак, като семейство С. ползвали втория жилищен етаж от
къщата, а семейство К. (подсъдимият Х. и неговата майка Н. обитавали първи
жилищен етаж, като къщата имала два отделни входа всеки от които се ползвал
поотделно от семействата.
В частта от къщата обитавана от сем. С. на първия приземен етаж
под наем живеел св. П.Г..
Дворът към къщата бил в режим на съсобственост между двете
семейства, като всяко от тях притежавало идеални части от него и между тях по
принцип нямало разногласия, касаещи ползването му.
През 2016г. С. взели решение да изградят слънцезащитно съоръжение,
състоящо се от винкели и поликарбонови
плоскости-прозрачни на цвят, което и сторили без да го съгласуват със семейство
К..
Съоръжението решили да разположат върху общата за двете семейства оградна мрежа, разделяща дворното пространство в близост до
която в частта на семейство К. имало изградена висока дворна лоза (асма).
Същото било захванато в единия си край със самонарезни
видий за металните тръби на общата оградна мрежа.
След изграждането му семейство К. изразили несъгласие с
разположението на съоръжението и по-точно със захващането му за общата ограда, тъй като според тях това пречело
на вратата им да се затваря и на асмата
им, поради което подали до Община Варна сигнал за наличие на незаконно
строителство.
Във връзка с този сигнал била извършена проверка на място
констатациите от която били, че съоръжението е законосъобразно построено и
отговаряло на законоустановените изисквания по ЗУТ,
като не застрашавало по никакъв начин хората.
Въпреки това обаче отношенията между съседите продължили да бъдат
обтегнати по повод на съоръжението, доколкото сем. К. твърдели, че то нарушава
целостта на оградата, пречи на затварянето на тяхната дворна врата и пречи на
намиращата се от тяхната страна асма.
На 27.08.2016г. подс. К. се уговорил с
две лица, които срещнал случайно на строителен обект в близост до неговата
къща, да извършат ремонтни дейности по общата ограда, състоящи се в рязане на
винкели, които стърчали и застрашавали намиращите се в неговата страна на
двора, като за целта те си носели инструменти, а той им осигурил захранване с
електричество и се прибрал в дома си, за да се подготви да излезе с приятеля си
св. Р..
Между 14.00 часа и 16.00
часа същият ден св. Г. се намирал в обитаваното от него жилище, като спял, тъй
като се готвел да застъпи вечерна смяна в пицария „Селена“, когато чул звук от
рязане с ъглошлайф, който го събудил.
Станал, вдигнал щорите и видял няколко човека с пластмасови маски
да извършват дейности около общата ограда на двата имота в непосредствена
близост до съоръжението в двора на сем. К., като той предположил, че искат да
отрежат съоръжението, поради което и се обадил по телефона на частния тъжител С.,
който му казал, че не знае нищо и че ще дойде веднага.
След това св. Г. излязъл навън и видял подсъдимият Х.К., като
започнал да спори с него и да го пита какво се случва, като подсъдимият бил на
земята до стълбата на която се намирали други две лица с маски, които
извършвали действия по рязане с ъглошлайф около
общата ограда.
Докато св. Г. и св. К. спорили другите двама мъже преустановили
рязането и се отдалечили, като съоръжението било с отрязани болтове, но си стояло на място, а св. Г. се прибрал в
дома си. Междувременно пристигнал частният тъжител С., а известно време след
това съоръжението, което до този момент (до 27.08.) не изглеждало повредено
паднало.
По повод на случилото се частите тъжители подали жалба до ВРП във
връзка с която било образувано ДП, което впоследствие било прекратено с мотива,
че се касае за престъпление от частен характер предвид стойността на
унищоженото имущество.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа и
оценителна експертиза се установи, че процесното
слънцезащитно съоръжение не е годно да служи съобразно предназначението си, не
би могло да бъде поправено с подмяна на конкретни части или компоненти от него,
като следва да се извърши цялостен демонтаж и да се замени с ново, като общата
стойност на съоръжението при сумиране на стойността на отделните негови части
се равнява на сумата от 1009,60 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства, а именно от гласните такива – частично от
показанията на св. П.Г., от показанията на св. Н. К., от показанията на св. М. Р.,
частично от показанията на св.М.М. и на св. Я.М., от обясненията на подс. Х.К., както
и от заключението по назначената съдебно-оценителна и техническа експертиза, от
приложените по делото писмени доказателства, съдържащи се в приобщеното ДП №
1666/2016г. по описа на 02 РУП, характеристична справка и свидетелство за
съдимост за подс. К., конструктивно становище с
приложени към същото схеми, скици и квитанция.
От показанията на разпитаните по делото свидетели съдът установи
един единствен свидетел, който твърди, че е възприел като очевидец извършването
на фактически действия по рязане с ъглошлайф в
близост до съоръжението и това е св. Г. – наемател на частния тъжител.
Именно в своите показания Г. посочва, че първоначално е възприел
три лица с маски (по-възрастни от него опредлено по
структурата на тялото им – били по-едри от него), които са извършвали действия
по рязане, впоследствие те вече били две като подсъдимият сам решил да си свали
маската и започнал спор с него. Впоследствие посочва, че не си спомня кое лице
точно е държало ъглошлайфа, като нямал и спомен кое
от тях къде се е намирало.
При цененето на показанията на този свидетел съдът констатира, че
показанията на същите в частта, която посочва, че и трите лица (в това число
подсъдимият К.) са били с маски не кореспондира по никакъв начин с другите
разпитани по делото свидетели, в това число и с обясненията на самия подсъдим,
като наред с това съдът намери посоченото обстоятелство и за житейски
необосновано доколкото е лишено от житейска логика лице, което иска да укрие
самоличността си (според твърденията на Г. носейки карнавална маска) при
възприемането, че някой наблюдава и очевидно не одобрява действията му, без
конкретна причина доброволно да свали маската си, за да започне спор с появилия
се свидетел на неговите действия.
На следващо място, според показанията на Г. средството, използвано
за рязане е било един брой ъглошлайф, с който той
твърди, че са рязали и трите лица, като първоначално казва,ч е и подс. К. е рязал без обаче да посочи в кой момент се е
случило това дали същият е бил покачен на стълба или не, както и какво са
правили другите две маскирани лица докато не са използвали средството за
рязане. Всички тези несъответствия мотивираха съда да даде вяра на показанията
на Г. единствено в частта, в която твърди, че е чул шум от рязане в
инкриминирания ден, че е възприел две маскирани лица и подс.
К. около общата ограда и слънцезащитното съоръжение, както и че е влязъл в спор
с него и се е обадил на тъжителя С. за да дойде и види какво точно се случва,
както и че известно време след инкриминирания ден съоръжението е паднало, но в
самия ден е стояло на мястото си.
Що се отнася до показанията на св. Н. К. и св. М. Р., съдът
въпреки че съобрази, че същите са намират в роднински и приятелски отношения с
подсъдимото лице, не намери основание да не се довери изцяло на изложеното от
тях доколкото то кореспондира с останалите налични по делото доказателства.
На първо място, св. К. не е пряк очевидец на извършваните в
инкриминирания ден действия, но същата е категорична, че е когато тя е слязла
работниците вече си отивали, а съоръжението си е стояло на място, като
болтовете му били срязани, тъй като именно те опъвали общата ограда.
От друга страна, св. Р. в съответствие с показанията на останалите
свидетели посочва, че в инкриминирания ден е видял също две лица с маски, които
работили по асмата на Х., режели с ъглошлайф някакви
железа (винкели) и то в неговия двор, като подсъдимият (който бил без маска) се
намирал по-скоро към вътрешността на къщата, като се приближил единствено, за
да спори със св. Г.. Той също е категоричен, че ъглошлайфът
е бил един на брой и не посочва в някакъв момент подсъдимият К. да го е държал
или да е извършвал фактически действия по рязане на тези намиращите се в двора
му и стърчащи от асмата винкели.
Обстоятелството поради какви причини Р. се е намирал пред къщата
на К. в процесния ден в случая се явяват ирелевантни, тъй като по делото не са събрани доказателства
в обратния смисъл, а именно че свидетелят не е бил на мястото, като защо същият
е решил да отиде на плаж с К., както и да го изчака пред къщата му, от къде са
щели да минат и т.н. сами по себе си не обуславят недостоверност на заявеното
от свидетеля, още повече че в своята основана част то се потвърждава от
останалите налични гласни доказателства, като съдът не откри съществени
противоречия.
Що се отнася до показанията на св. М. и М. – полицейските
служители обслужили подадения сигнал от частния тъжител, същите на свой ред не
са преки очевидци на случилото се като възпроизвеждат по бегли спомени
пресъздадените им от тъжителя С. и св. Н. К. обстоятелства, като от показанията
им съдът установи единствено наличието на спор между съседите, както и
обстоятелството, че са възприели съоръжението също на място, но увиснало. По
отношение на авторството на деянието съдът не счита, че техните показания биха
могли да допринесат за установяването му, тъй като същите не са възприели
непосредствено факти, включени в предмета на доказване в настоящото
производство.
По отношение на обясненията на подс. Х.К.
съдът намери, че следва да се довери на същите при изграждане на своите
фактически изводи, въпреки че съобрази тяхната двойнствена
природа – на доказателствен източник и едновременно с това на основно защитно
средство на подсъдимото лице в наказателния процес.
Съдът оцени същите като достоверни, макар и силно емоционални, на
първо място защото в тях К. потвърди, че именно той е възложил на две маскирани
лица с ъглошлайф да извършват действия по рязане
около общата ограда, като той е бил и лицето което е позволило тяхното режещо
съоръжение да бъде захранено с електричество, като впоследствие не отрече, че е
започнал спор със св. Г., като не скри и за наличието на конфликтни отношения с
неговите съседи, възникнали и по повод на изграденото от тях съоръжение. В
обясненията си подсъдимият не посочи единствено по каква причина при рязането е
била засегната целостта на болтовете на които се е крепяло съоръжението и дали
той е бил известен, че именно това би била последицата, но това обстоятелство
само по себе си не прави обясненията му недостоверни, тъй като именно от него
зависи тяхното конкретно съдържание.
От наличното по делото заключение по назначената и приета от съда
експертиза в производството се установи общата стойност на процесното
слънцезащино съоръжение.
Предвид горното, съдът намира от правна страна, че не са налице доказателства,
сочещи, че подс.
Х.К.К. е извършил вмененото му с частната тъжба престъпление.
На първо място, съдът прие, а този факт не се и
оспори от подсъдимия, че на процената дата
27.08.2016г. именно той е възложил на две лица, които не познава и които
останаха неустановени в производството да извършат дейности по рязане на
определени детайли на общата за двете съседски семейства ограда върху която е
било разположено и слънцезащитното съоръжение, като именно в резултат на тези
действия вероятно са били отрязани болтовете върху които е било прикрепено процесното съоръжение, което впоследствие е паднало и е
станало негодно за употреба по предназначение.
Въпреки посоченото обаче, в обстоятелствената част на частната
тъжба са изложени фактически твърдения, които по категоричен начин не отговарят
на установеното в настоящото наказателно производство, а именно, че К. чрез
свои лични действия - рязане, чупене, блъскане надолу и усукване - е увредил
(унищожил) чуждата движима вещ.
Нито един от разпитаните по делото свидетели в това число и св. Г.
– единственият очевидец на събитията – не посочи по изискуемия от закона я.,
категоричен и недвусмислен начин, подсъдимият К. лично да е увреждал
съоръжението.
Нещо повече, св. Г. дори посочва, че тримата мъже са имали един ъглошлайф и той не може да посочи кой от тримата и дори
дали и тримата са извършвали дейности по рязане с него.
На следващо място, в тъжбата са изложени обстоятелства, че К.
по-късно същата вечер се върнал при увисналото след рязането съоръжение и
продължил да го чупи, като го блъскал и
усуквал, за да го дочупи, като се твърди че тези действия били възприети
и от св. Г., който разпитан пред съда обаче не само че не посочва такива
обстоятелства, а нещо повече заявява, че същият ден е бил вечерна смяна на
работа в пицария „Селена“.
За да бъде съставомерно едно деяние по
чл. 216, ал.4 НК е необходимо освен вещта да бъде фактически унищожена това да
е сторено от съответното лице умишлено и противозаконно.
В настоящия случай от събраните по делото доказателство
действително се установи, че подс. К. и неговата
майка и частните тъжители са били в конфликтни отношения именно заради
съществуването на процесното съоръжение, установи се
също, че то е било изградено на общата за двете семейства ограда и че то е
създавало неудобства на сем. К., които не са можели да затворят вратата на
двора си и т.н. Именно поради това и подсъдимият е потърсил съдействие от двете
неустановени лица с маски, които да извършат ремонтни дейности по оградата в
близост до съоръжението, които впоследствие са довели до увисване на същото и
негодност то да бъде използвано по предназначение.
Това обстоятелство обаче само по себе си не обосновава наличието
на пряк умисъл у К., като същият е обяснил на изпълнителите каква е целта му
(да ремонтира оградата), като по делото
отсъстват категорични доказателства той да им е възлагал изрично да унищожат
съоръжението.
Дори обаче такова изрично възлагане да е било налице (за което
отсъстват доказателства) това не обуславя възникване на наказателна отговорност
по чл. 216, ал.4 НК доколкото основен принцип в наказателния процес е че всяко
лице носи наказателна отговорност за извършване на свои лични действия, а не за
такива на други лица, като поради тази причина и в подобни житейски хипотези
съществуват и институти като посредствено извършителство,
подбудителство, помагачество
и т.н. за каквито обаче по делото не са повдигнати обвинения, а и не са налични
несъмнени и безспорни доказателства.
Поради това съдът оправда подсъдимия
по предявеното му с частната тъжба обвинение за това де извършил престъпление
по чл. 216, ал.4 от НК, доколкото липсват доказателства за авторството на
деянието.
По същите причини и предвид обстоятелството, че подс. К. беше признат за невиновен, съдът остави без
уважение и предявеният граждански иск в размер на 1700 лева обезщетение за
причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието до окончателното изплащане на претендираната
сума, като категорично недоказан.
Като призна подс. К. за невиновен, съдът
възложи на ч. тъжители А. и М. С. да му заплатят направените по делото
разноски, които видно от приложения договор за правна помощ, възлизат на сумата
от 500 лева за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 336,00 лева, съставляваща
разноски за назначената съдебно-оценителна и техническа експертиза по сметка на
ВСС.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: