Решение по дело №2465/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260048
Дата: 26 януари 2021 г. (в сила от 26 февруари 2021 г.)
Съдия: Петър Найденов Вунов
Дело: 20205640102465
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

260048/26.01.2021 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                   Председател: Петър Вунов      

 

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2465 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по исковa молба от Застрахователно дружество „Бул Инс” АД с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ срещу В.Й.Б..

Ищецът твърди, че на 16.03.2018 г. в гр. Х, пл. „******“, на кръстовището с ул. „******“, било реализирано ПТП с участието на МПС "******" с peг. № ******, управлявано от ответника и МПС "*******" с peг. № *****, паркирано, собственост на Д. М. К. Според съставения от органите на КАТ Протокол за ПТП, причините за произшествието се дължали по вина и противоправно поведение на В.Й.Б., която като започвала движение назад в посока дом № **на ул. „*****“ не наблюдавала непрекъснато пътя зад превозното средство и блъснала паркираното МПС "******" с peг. № *****, след което напуснала мястото на ПТП. МПС "****" с peг. № ***** бил застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" в ЗД "БУЛ ИНС" АД със застрахователна полица № *****, която била валидна към момента на събитието. В ищцовото дружество била заведена щета под № **********, като след направена оценка на щетите било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 361,22 лева на собственика на увредения автомобил МПС "******" с peг. № ****. Поддържа се, че на основание чл. 500 КЗ, ЗД "Бул Инс" АД имал право да получи от него платеното застрахователно обезщетение, поради което с писмо уведомил ответника да му заплати претендираната сума, но до момента това не било сторено. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата 376,22 лева, представляваща стойността на изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът не е подал писмен отговор в едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, а в с.з. не признава иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа следното:

Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства – Протокол за ПТП № 1577568/16.03.2018 г.; Свидетелство за управление № *********; Контролен талон № 5730664; Свидетелство за регистрация част I № *********; Лична карта № ***** г.; Удостоверение за техническа изправност на ППС; Искане за оценка по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС по щета № **********/19.03.2018 г.; Опис на щета № 2 № **********/19.03.2018 г.; Опис на щета № 3 № **********/19.03.2018 г.; Калкулация по щета № **********/19.03.2018 г.; Доклад № 181000796601/27.03.2018 г. по щета № **********/19.03.2018 г.; Проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към 16.03.2018 г. на МПС с ДКН ****; Платежно нареждане с получател Д. М. К. и подател ЗД „Бул Инс“ АД за сумата от 361,22 лв.; Регресна покана относно щета № ********** до В.Й.Б. ***“ АД; се установяват описаните в исковата молба и посочени по - горе факти и обстоятелства. В тази връзка не следва да се излага текстуално съдържанието на приетите документи, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема всички релевантни факти относно спорното вземане за доказани.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, който е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът е основателен, като съображенията за това са следните:

Както се посочи по-горе, по делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява по категоричен начин, че действително на 16.03.2018 г. в гр. Х., пл. „*****“, на кръстовището с ул. „****“, е реализирано ПТП между МПС "****" с peг. № ****, собственост и управлявано от ответника и МПС "******" с peг. № *****, собственост на Д.М. К. От неоспорения Протокол за ПТП № 1577568/16.03.2018 г. следва, че това ПТП е настъпило в причинна връзка с противоправно поведение на ответника, доколкото същият като водач на пътно превозно средство не е изпълнил задължението си по чл. 40, ал. 2 ЗДвП, което е довело до блъскането на паркирания л.а. "*****" с peг. № ****. Посоченият механизъм на настъпване на ПТП е описан в цитирания по-горе Протокол за ПТП, който представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което обвързва съда с материална доказателствена сила по отношение на фактите, отразени в него. От друга страна, той е подписан от ответника без възражения относно изложените в него обстоятелства, поради което следва да се разглежда и като извънсъдебно признание на факти, които са неблагоприятни за него. От същото писмено доказателство се установява и че след ПТП ответникът го е напуснал преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, а посещаването от тях е било задължително по закон, доколкото няма данни за съгласие между участниците в произшествието относно обстоятелствата, свързани с негочл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. Деянието му е и виновно, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, оборващи законоустановената презумпция за вината му.

По отношение вида и размера на причинените вреди от ищеца са представени Искане за оценка по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС по щета № **********/19.03.2018 г.; Опис на щета № 2 № **********/19.03.2018 г.; Опис на щета № 3 № **********/19.03.2018 г.; Калкулация по щета № **********/19.03.2018 г.; които са частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател факти, но тяхното осъществяване в случая следва да се приеме за доказано по несъмнен начин при съпоставката им с Протокола за ПТП, както и поради липса на други доказателства, които да ги опровергават. От тях се установява, че необходимите средства за ремонт на МПС *******" с peг. № ****, включващи стойността на частите и труда, са в размер на 361,22 лева. Именно този размер се явява меродавен, тъй като съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние на вещта. Тук е уместно да се отбележи, че при изчисляване размера на обезщетението не трябва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. В този смисъл са Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о., ТК, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Не се спори, а и от Протокол за ПТП № 1577568/16.03.2018 г. и Проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ е видно, че към 16.03.2018 г. ищецът е имал качеството застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на МПС "*****" с peг. № ****, т.е. приел е да покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на това моторно превозно средство, включително  вредите, причинени на чуждо имущество - чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ.

 Няма спор и че на 29.08.2018 г. ЗД „Бул Инс” АД е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 361,22 лева на собственика на увреденото МПС с платежно нареждане от същата дата. 

 

 

 

 

Следователно, установяват се при условията на главно и пълно доказване всички предпоставки на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, при които застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" има право на регресен иск срещу застрахования причинител на вредата за платеното обезщетение.

По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск е изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен за пълния му размер, включващ и 15,00 лева ликвидационни разноски.

Вземането е дължимо ведно с поисканата законна лихва, считано от датата на подаване на  исковата молба - 29.10.2019 г., до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на делото и изричното искане на ищеца за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 50,00 лева за внесена държавна такса.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА В.Й.Б., ЕГН ********** ***, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, да заплати на Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „******“**, съдебен адрес:***, сумата от 376,22 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите със застрахователна полица № BG/02/117003370018 за причинени при ПТП на 16.03.2018 г. в гр. Х., пл. „*****“, на кръстовището с ул. „*****“, имуществени вреди на л.а. "****" с peг. № ****, собственост на Д. М. К., при което ПТП В.Й.Б. е управлявала л.а. "****" с peг. № *****и е напуснала мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, включваща и ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.10.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА В.Й.Б., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „********“ **, съдебен адрес:***, сумата от 50,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

Посочената от ищеца банкова сметка, ***, е: Банка - ДСК, BIC: ***, IBAN: ***.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                  

                                                                                                          СЪДИЯ:/п/ не се чете.

        

       /Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар:Г.С.