№ 16114
гр. София, 26.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110153851 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. А. Т., чрез
адв. В. М. - Т.а, срещу ЗК .. АД. Предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване са осъдителни искове с правно основание по чл.
405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът излага твърдения, че на 02.04.2023 г., в гр. София, на бул.
„България“, в посока от ул. „Околовръстен път“ към центъра, в района на
кръстовището с бул. „Тодор Каблешков“, било реализирано пътнотранспортно
произшествие /ПТП/. Излага доводи, че управлявайки собствения си
автомобил марка .., с рег. № .., очаквал преминаването на зелен светлинен
сигнал на светофара в лентата на пътното платно, предназначена за движение
направо. При оттеглянето си, при движение направо, бил ударен странично от
друг лек автомобил, който се намирал в лява лента, предназначена единствено
за извършването на ляв завой. Твърди, че вероятностният механизъм на
настъпилото произшествие е свързан с намерението на водача, намиращ се в
лява пътна лента, да продължи направо, като вземайки решение да се престрои
в лентата за движение направо, без да сигнализира извършването на
посочената маневра и отнемайки предимството на ищеца, е нанесъл щети по
1
управлявания от ищеца лек автомобил /л.а/. Излага доводи относно липсата на
установеност на причинителя на вредите. Сочи, че процесното имущество
било застраховано при ответника по застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица № .., поради което на 03.04.2023 г. уведомил
дружеството за настъпилото събитие. В тази връзка, при застрахователя била
образувана преписка по щета № .., като след извършен оглед на автомобила,
ищецът бил уведомен с писмо с изх. № .. г., че не са налице основания за
изплащане на застрахователно обезщетение, доколкото уврежданията по повод
на които била заведена щетата били констатирани при предварителен оглед
към датата на сключване на застрахователния договор. Ищецът твърди, че не
бил съгласен с взетото от застрахователя решение, поради което депозирал
искане за преразглеждане на претенцията, по което получил повторен отказ с
идентично съдържание. Поддържа наличието на предпоставките за изплащане
на застрахователно обезщетение, като намира отказа на ответника за
неоснователен. Счита, че съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, е налице основание за
претендиране на мораторно обезщетение за периода от 24.04.2023 г. до
02.10.2023 г., в размер на 28 лв. Моли съда да осъди ответника за сумата от
500 лв., представляваща дължимото застрахователно обезщетение, покриващо
стойността на извършения ремонт на автомобила, ведно със законната лихва
за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, както и 28 лв. – мораторна лихва, начислена върху стойността на
главницата за периода 24.04.2023 г. до 02.10.2023г.Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Взема становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва
твърденията на ищеца, че пред дружеството е била образувана щета във
връзка с процесния автомобил по повод настъпило събитие на 01.04.2023 г.
Излага доводи, че ищецът е подал уведомление, в качеството му на собственик
на л.а. .. с рег. № .., относно настъпило ПТП на 02.04.2023 г., около 12:15 часа,
в гр. София, на бул. „България“ № 69, причинено от неизвестен извършител.
Твърди, че претенцията, по повод която е била образувана щета № .. е била
отказана на основание т. 10.1, т. 14.11 и т. 14.16 от Общите условия на
дружеството, за което обстоятелство ищецът е бил уведомен. Сочи, че ищецът
не е представил документи, удостоверяващи настъпилото събитие, както и че
увредените участъци по автомобила, по повод които е била заведена
процесната щета, са били констатирани при предварителен оглед, извършен
2
към момента на сключване на договора. Излага доводи в подкрепа на
твърдението му относно липсата на основания за изплащане на
застрахователно обезщетение в полза на ищеца. Поддържа, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността му, поради което моли съда
да отхвърли предявените искове като неоснователни. Релевира възражения по
чл. 78, ал. 2 и чл. 78, ал. 5 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване с определението по
чл.140 ГПК са били отделени обстоятелствата относно образувана пред
застрахователя претенция по щета № .. във връзка с настъпило
застрахователно събитие, за което е било подадено уведомление от ищеца, в
качеството му на собственик на застраховано имущество по имуществена
застраховка „Каско“ при ответника, както и постановеният от застрахователя
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. По делото са
представени: застрахователна полица за застраховка „КАСКО на МПС“ № .. с
валидност от 29.09.2022г. до 28.09.2023г., анекс №1 от 07.10.2022г., с който
полицата е прехвърлена на нов собственик – Е. А. Т., и приложимите към
договора Общи условия. Видно от приложено свидетелство за регистрация
№.. ищецът Е. Т. е собственик на процесния автомобил .., модел .. с рег. № ...
Представено е доказателство за заплащане на застрахователната премия –
сметка .. от 28.09.2022г.
Установява се по делото, че въз основа на уведомление от Eмил Т. за
настъпило застрахователно събитие с процесния автомобил в рамките на
периода на действие на процесния договор на 03.04.2023г. е образувана
застрахователна щета №.., като са описани засегнати детайли – задна врата,
вид операция – боядисване; облицовка задна броня 2 части, вид операция –
ремонт, боядисване; заден ляв панел, вид операция – ремонт, боядисване,
които били констатирани и при оглед на застрахователя. В уведомлението бил
описан механизъм на настъпване на увреждането - ПТП при движение по бул.
"България“ в гр. София с неустановен втори участник, който при неправилна и
забранена маневра за престрояване в друга лента, ударил автомобилът на
ищеца в задна лява част. Другият автомобил напуснал мястото на ПТП.
3
С писмо изх. №..г. ответното дружество е отказало да удовлетвори
претенцията на ищеца, като е изложило, че обстоятелствата по възникналото
събитие са неустановени и недоказани по установения в закона ред, както и че
застрахователят не носи отговорност и не обезщетява щети и липсващи части,
констатирани по време на предварителния оглед. Ищецът подал възражение
срещу постановения отказ с вх. №..г., но с писмо изх. №..г. ответното
дружество отказало да преразгледа позицията си и потвърдило отказа за
изплащане на обезщетение по заведената щета.
Представен е талон за оглед от 22.10.2022г. на процесния автомобил, в
който са описани увреждания на следните елементи от автомобила: предна
броня, вид увреждане – боя; таван, вид увреждане – ремонт, боя; преден
капак, вид увреждане – ремонт, боя; врата задна дясна, вид увреждане –
ремонт, боя; врата задна лява, вид увреждане – ремонт, боя; стоп ляв, вид
увреждане – отчупено; багажник, вид увреждане - боя; огледало дясно, вид
увреждане – боя; огледало ляво, вид увреждане – боя; калник десен, вид
увреждане – боя; калник ляв, вид увреждане – боя; панел заден десен, вид
увреждане – ремонт, боя; панел заден ляв, вид увреждане – ремонт, боя; врата
предна дясна, вид на увреждане – боя; врата предна лява, вид на увреждане –
боя; задна броня, вид увреждане – боя; десен праг, вид увреждане – боя.
По делото е изслушана и приета съдебно-автотехническа експертиза,
според заключението на която сумата, необходима за възстановяване на
процесните щети по лек автомобил .., е в размер на 911,04 лева. Вещото лице
е посочило, че щетите е възможно да настъпят при описания от ищеца
механизъм. Вещото лице в съдебно заседание е посочило, че поради липса на
съставен протокол за ПТП е изследвал вероятността за настъпване на
произшествие с описания механизъм, при което да са причинени щетите по
автомобила.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 405, ал. 1 КЗ.
Установява от събраните по делото доказателства, че между страните е бил
сключен договор за имуществено застраховане по смисъла на чл. 399 от КЗ, по
силата на който застрахователят се е задължил да покрие в рамките на
посочената в договора сума имуществените вреди, които би претърпял
4
застрахованият в качеството му на собственик на лек автомобил .., модел .. с
рег. № .. за периода на действие на договора. Спорен между страните е
въпросът дали установената от ищеца щета представлява покрит риск според
общите условия на сключения между страните договор за застраховка
„Каско“. Ответникът сочи като основание за отказът си от една страна, че
ищецът не е представил документ, съставен от компетентните органи за
настъпване на ПТП с описания механизъм, като по този начин не е изпълнил
задължението си да установи начина на настъпване на щетите, както и е
ограничил възможността на застрахователя да прецени наличие на основание
за ангажиране на регресната отговорност на виновното лице, като от друга
страна възразява и че елементите, които се сочи да са засегнати, вече са били
описани при сключване на застраховката, поради което и била изключена
отговорността му по отношение на щети по тях.
При така установените правнорелевантни факти и с оглед изрично
наведеното от ответника възражение за недоказаност на механизма на
увреждане на автомобила, т.е., на обстоятелството, че процесното ПТП е
настъпило вследствие на виновно поведение на водач на друго МПС, който
вземайки решение да се престрои в лентата за движение направо, в която
правомерно се е движел ищецът с процесния автомобил, без да сигнализира
извършването на посочената маневра и отнемайки предимството на ищеца, е
нанесъл щети по управлявания от ищеца лек автомобил, съдът приема, че
ищецът, чиято е доказателствената тежест, не установява настъпването на
застрахователното събитие по описания в исковата молба механизъм, а
именно поради настъпване на ПТП при движение на автомобила на бул.
„България“, в посока от ул. „Околовръстен път“ към центъра, в района на
кръстовището с бул. „Тодор Каблешков“, поради виновно поведение на водач,
който вземайки решение да се престрои в лентата за движение направо, без да
сигнализира извършването на посочената маневра и отнемайки предимството
на ищеца е ударил автомобила в лява задна част. Съгласно разпоредбата на
чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е
участник в ПТП, е длъжен, когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието. Когато между участниците в произшествието има съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват
5
съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило
произшествието /чл.123, ал.1, т.3, б. „б“ от закона/, а когато такова съгласие не
може да бъде постигнато между участниците в произшествието, те уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания / чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от закона/. Съответно службите за контрол на
МВР имат задължението да посетят мястото на ПТП в случаите, установени в
чл.125 от ЗДвП, в т. ч., когато между участниците в произшествието има
разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, едно от моторните
превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради
причинените му при произшествието щети /т. 7/ и когато произшествието е с
един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се
придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди
/т. 8/.
На основание чл.125а, ал.2 от ЗДвП и във връзка с чл.294, ал.7 от КЗ е
издадена Наредба №Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето
им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд. В този подзаконов
нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за
настъпило ПТП, а именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали
лица; 2/ протокол за ПТП с материални щети и 3/ двустранен констативен
протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/.
Твърдяната от ищеца хипотеза не попада в изключенията на чл. 6, т. 3
/приложима редакция – доп., ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г./, при които протокол
за ПТП не се съставя, а напротив доколкото се твърди, че ПТП е настъпило
при движение на МПС, и с оглед поведението на другия водач – напускане от
същия на мястото на ПТП, то съгласие между водачите относно
обстоятелствата липсва, и при наличие на материални щети протокол следва
да бъде съставен от органите на МВР след посещение на място.
Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на
правомощията му в установената форма и ред, при задължително посещение
на мястото на ПТП, представлява официален свидетелстващ документ. В този
случай съставителят удостоверява пряко възприетите от него факти при
6
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП /в т. ч. възпроизведени
в схема/, като разположението на МПС, участници в ПТП, характер и вид на
нанесените щети, състояние на пътя, пътни знаци и маркировка на мястото на
произшествието и др. Вписаните в протокола за ПТП обстоятелства може да
не са достатъчни за установяване на пълния механизъм на ПТП, поради което
дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на
доказване на механизма на ПТП посредством ангажиране и на други
доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни
за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални
познания, които съдът не притежава. (в този смисъл решение № 15 от
25.07.2014 г. на ВКС по т. дело № 1506/2013 г., I т. о., ТК, решение
№71/16.08.2017г. по т.д. №60343/2016г. на ВКС, ІІ г.о.).
Липсват твърдения и доказателства по делото ищецът да е изпълнил
задълженията си по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП и да е уведомил органите на МВР
чрез обаждане на телефона за спешни повиквания 112 относно настъпилото
ПТП своевременно. Самият ищец излага, че е сторил това едва след като той
също е напуснал мястото на ПТП, на следващия ден, след като вече е
уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Поради
несвоевременното му уведомяване контролният орган е отказал да посети
мястото на ПТП и да състави констативен протокол.
На следващо място, следва да се има предвид и обстоятелството, че в
открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че процесните щети
могат да се получат и при друг механизъм на ПТП, доколкото той е работил
само въз основа на твърденията на ищеца за механизма на ПТП, като от страна
на ищеца не са ангажирани други доказателства за установяване механизма на
настъпване на процесното ПТП.
Ето защо по делото не са установени по безспорен и категоричен начин
нито обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, нито действителното му
осъществяване по описания механизъм, както и че вреди на МПС са
настъпили именно в резултат на ПТП с неизвестно МПС при движение на
автомобила на бул. „България“, в посока от ул. „Околовръстен път“ към
центъра, в района на кръстовището с бул. „Тодор Каблешков“, поради виновно
поведение на водач, който вземайки решение да се престрои в лентата за
7
движение направо, без да сигнализира извършването на посочената маневра и
отнемайки предимството на ищеца е ударил автомобила в лява задна част.
С оглед изложеното, основателно се явява възражението на ответника,
че ищецът не е изпълнил задължението си по т.14.11 и т.14.16 от Общите
условия – да регистрира събитието пред компетентните органи, както и да
изиска констативен документ за настъпване на ПТП, като с това си
бездействие не е изпълнил и задължението си да съдейства на застрахователя
да упражни регресните си права, доколкото твърди, че ПТП е настъпило по
вина на трето лице, което е напуснало мястото на ПТП без да изчака
контролните органи, което е и едно от основанията за ангажиране на регресна
отговорност на виновния водач. Неизпълнението на задължението по т.14.11
съгласно т.15 от Общите условия е основание за отказ от страна на
застрахователя да изплати обезщетение.
Същевременно основателно се явява и възражението на ответника, че
посочените в заявлението за образуване на процесната застрахователна щета
повреди по автомобила засягат елементи, които са били отбелязани в
протокола при първоначалния оглед на автомобила при сключване на
застраховката, което изключва отговорността на застрахователя за
отстраняване на щети по тях въз основа на т.10.1 от Общите условия. В
застрахователна щета №.. са описани засегнати детайли – задна врата, вид
операция – боядисване; облицовка задна броня 2 части, вид операция –
ремонт, боядисване; заден ляв панел, вид операция – ремонт, боядисване. В
талон за оглед от 22.10.2022г. на процесния автомобил при сключване на
застраховката са описани следните засегнати елементи и видове дейности,
които следва да бъдат извършени за тяхната поправка: предна броня, вид
увреждане – боя; таван, вид увреждане – ремонт, боя; преден капак, вид
увреждане – ремонт, боя; врата задна дясна, вид увреждане – ремонт, боя;
врата задна лява, вид увреждане – ремонт, боя; стоп ляв, вид увреждане –
отчупено; багажник, вид увреждане - боя; огледало дясно, вид увреждане –
боя; огледало ляво, вид увреждане – боя; калник десен, вид увреждане – боя;
калник ляв, вид увреждане – боя; панел заден десен, вид увреждане – ремонт,
боя; панел заден ляв, вид увреждане – ремонт, боя; врата предна дясна, вид
на увреждане – боя; врата предна лява, вид на увреждане – боя; задна броня,
вид увреждане – боя; десен праг, вид увреждане – боя. Видно от посоченото
елементите описани в щетата са били отбелязани като увредени и нуждаещи
8
се от ремонт и боя още при сключване на застраховката, което съгласно т.10.1
от Общите условия освобождава застрахователя от отговорност за заплащане
на обезщетение за тяхното поправяне. Възражението на ищеца, че има
несъответствие между наличните и настъпилите при ПТП увреждания и
елементи, не бе подкрепено с никакви доказателства.
Поради това предявения иск по чл. 405, ал. 1 КЗ за изплащане на
застрахователно обезщетение, покриващо стойността на извършения ремонт
на автомобила, следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид акцесорния му характер на отхвърляне подлежи и искът по
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ответника,
поради което на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да му бъде присъдена
сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
минимален размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, както и сумата от 300 лева,
представляваща сторени от ответника разноски за депозит за вещо лице.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. А. Т., ЕГН **********, адрес: гр. София,
ж.к. .., чрез пълномощника адв. В. М.-Т.а, срещу ЗК .. АД, ЕИК .., с адрес на
управление: гр.София, .. осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1
КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на следните суми: 500 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение, покриващо
стойността на извършения ремонт на автомобила за отстраняване на щети
вследствие на ПТП, настъпило при движение на автомобила на бул.
„България“, в посока от ул. „Околовръстен път“ към центъра, в района на
кръстовището с бул. „Тодор Каблешков“, поради виновно поведение на водач
на друго МПС, който вземайки решение да се престрои в лентата за движение
направо, без да сигнализира извършването на посочената маневра и
отнемайки предимството на ищеца е ударил автомобила в лява задна част,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.10.2023г. до
9
окончателното плащане, както и сумата от 28 лв. – мораторна лихва,
начислена върху стойността на главницата за периода 24.04.2023 г. до
02.10.2023г.
ОСЪЖДА Е. А. Т., ЕГН **********, да заплати на ЗК .. АД, ЕИК .., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 400 лв., представляваща
разноски в производството за депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10