Р Е Ш Е Н И Е

 

№   ............

 

14.05.2019г., гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                   Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      П Р Е Д С Е Д А Т Е Л : ТЕОДОРА НАЧЕВА

 

                    При секретаря Тинка Гюрецова  и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 456 по описа на същия съд за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Постъпила е жалба от Т.Г.Й. ***, ЕГН **********, против наказателно постановление № 1733/14.02.2019 г. на Директор на Регионална дирекция по горите -  гр.Ловеч, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 84, ал. 1, във вр. с чл. 57, ал. 1, във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 1  от ЗЛОД  е било наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева. На основание чл. 94 ал. 1, във вр. с чл. 84 ал. 1 от ЗЛОД на жалбоподателя е наложено административно наказание - лишаване от право да ловува за срок от три години и са му отнети вещите, послужили за извършване на нарушението на основание чл. 95 ал. 2 от ЗЛОД – 1 бр. ловно оръжие /карабина/ „Браунинг“ калибър 30-06 № 311МТ15517 и 5 бр. патрони – 4 бр. в пълнител и 1 бр. извън пълнител.  В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. В заключение се моли съда за отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, явява се  лично и с адв. Б.Б., който в устна и писмена защита моли за отмяна на НП като преповтаря и доразвива изложените в жалбата съображения.

Ответникът по жалбата – Регионална дирекция по горите -  гр.Ловеч, редовно   призовани, не се представляват както и не ангажират становище по предмета на делото. 

          Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на страните, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

 

           ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК, ПОРАДИ   КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА ОСНОВАТЕЛНА.

 

          На 21.10.2018 г. длъжностните лица – свидетелите А.В.В. и Л.П.О. *** в 13:45 часа извършили проверка в с. ***, общ. ***, местност „***“, при която констатирали, че  жалбоподателят Т.  Г.Й., ЕГН ********** с адрес ***, ловува като се движи с извадено от калъфа и сглобено ловно оръжие /карабина/ и заредено с 4 бр. патрони в пълнител и един в цевта. В хода на проверката длъжностните лица констатирали още, че жалбоподателят притежава ловен билет 226105, заверен за 2018 г., но не  притежава Разрешително за лов. При проверката не е констатиран убит дивеч.

 

         Съставен бил акт за установяване на административно нарушение бл. № 105440/21.10.2018г., който е подписан от нарушителя без възражения.

В тридневния срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят не е депозирал писмено възражение против състевения му АУАН.

Въз основа на съставения АУАН е издадено НП № 1733/14.02.2019 г. на Регионална дирекция по горите -  гр.Ловеч, с което на жалбоподателя за нарушение на на чл. 84, ал. 1, във вр. с чл. 57, ал. 1, във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 1  от ЗЛОД  е било наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева. На основание чл. 94 ал. 1, във вр. с чл. 84 ал. 1 от ЗЛОД на жалбоподателя е наложено административно наказание - лишаване от право да ловува за срок от три години и са му отнети вещите, послужили за извършване на нарушението на основание чл. 95 ал. 2 от ЗЛОД – 1 бр. ловно оръжие /карабина/ „Браунинг“ калибър 30-06 № 311МТ15517 и 5 бр. патрони – 4 бр. в пълнител и 1 бр. извън пълнител.  

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – свидетелските показания на А.В.В. и Л.П.О., АУАН № 105440/21.10.2018г., наказателно постановление НП № 1733/14.02.2019 г. на Регионална дирекция по горите -  гр.Ловеч, ксерокопие на снимка прилжена на л. 7,  разписка № 050597 за отговорно пазене на вещи, справка на л. 9, резолюция № РДГ08 2978/17.12.2018 г. на л. 10, справка от Северозападно държавно предприятие – ТП ДГС-Плевен  относно съставени АУАН на л. 11 от делото, всичките кредитирани от съда поради тяхната обективност, взаимнокореспондентност и безпротиворечивост. Съдът цени и показанията на свидетелите А.П. и П.Н., които на практика не опровергават тези на свидетелите В. и О., и въпреки че твърдят че обектът към който били насочени действията на ж-ля не е бил дивеч-собственост на държавата, а собствения му такъв, отглеждан в близост до мястото на нарушението, не отричат че Й. е бил с извадено от калъфа и сглобено ловно оръжие без да притежава в момента разрешително за лов.

Настоящето производство е от административнонаказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. Въз основа на извършената цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното НП, независимо от доводите нв жалбата, в случая съдът намира, че в производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са дапуснати посочените съществени нарушения на процесуалните правила, а именно: При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 21.10.2018 г., а НП - на 14.02.2019 г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН. АУАН  и наказателното постановление са издадени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност /Заповед № РД-49-199/16.05.2011 г. на министъра на Министерството на земеделието и храните/, в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. АУАН  и наказателното постановление съдържат предвидените в чл. 42  и съответно чл. 57 от ЗАНН реквизити. Посочените в тях фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Описанието на извършеното нарушение, е конкретно, точно и съдържа ясна и недвусмислена информация, както за самото изпълнително деяние – нарушителят без надлежно писмено разрешително за лов ловува по смисъла на чл. 43 ал. 3 т. 1 от ЗЛОД, като се движи със сглобено и извадено от калъфа оръжие извън границите на населеното място без да е убил или уловил дивеч,  така и относно мястото и обстоятелствата, при което деянието е извършено. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД – за провеждане на лов се издава писмено разрешително при условия и ред определени в правилника за прилагане на закона, след заплащане на такса за издаването му по тарифа, е одобрена от МС, а съобразно ал. 2 на с.ч. разрешителните за лов са по образец утвърден от изпълнителният директор на ИАГ и се води на отчет в ДГС и ловните стопанства, а по делото безспорно се установи, че жалбоподателят Й. не е притежавал такова разрешително за лов. Настоящето деяние е съставомерно както от обективна, така и от субективна страна. Жалбоподателят е знаел преди началото на лова, че не разполага с надлежно разрешително да ловува и въпреки това  е участвал в лова, с което е нарушил разпоредбата на чл. 84 ал. 1 от ЗЛОД, съгласно която – който ловува без да притежава редовно заверен билет  за лов или с билет за лов, но без писмено разрашително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лева. Неоснователни в този смисъл са наведените доводи за несъставомерност на деянието, тъй като не бил отстрелян никакъв дивеч, а същият бил в гората не с цел да обстрелва дивеч-собственост на държавата, а собствен такъв, като пушката била с него, за да насочва собствените си диви животни. В разпоредбата на чл. 43, ал.3, т.1 ЗЛОД

 изрично е посочено, че лов по смисъла на закона е и престой или движение извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не, които обстоятелства са налице по отношение на Т.Й.. С какво намерение същият е бил в гората е ирелевантно за квалифицирането на деянието му като лов, доколкото законът не поставя други изисквания освен престоя или движението да са извън населено място, като деецът е с извадено ловно оръжие, което да е сглобено. За съставомерността по посочената законова разпоредба не се изисква реално да е отстрелян дивеч. В случая, с оглед особената значимост на обществените отношения свързани с лова, законодателят е приравнил по правни последици на същинския лов по смисъла на чл. 43, ал.2 и една предшестваща, подготвителна дейност на същинското ловуване, каквато представлява дейността по чл. 43, ал.3 ЗЛОД. Жалбоподателят е правоспособен ловец и извършване на нарушението отлично е съзнавал, че липсата на писмено разрешително за лов, не му дава да извършва действия по ловуване, следователно налице е пряк умисъл. Точно е посочена нарушената законова разпоредба – чл. 84 ал. 1 от ЗЛОД, както и санкционните норми по същия текст.  

В хода на съдебното следствие се доказа по безспорен начин наличието и на друг обективен елемент от твърдяното нарушение, а именно, че жалбоподателят се е предвижвал с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. По делото не се спори, а и от събраните в хода на съдебното следствие  устни и писмени доказателства се установи, че по време на проверката служителите от Р. са проверили, установили и описали модела и вида на оръжието, с което се е движил жалбоподателя Й..

В производството пред настоящият съд, действащ като въззивна инстанция, се прилагат правилата на НПК, като се цели да бъде проверена законосъобразността на административнонаказателните актове, които са израз на държавната репресия, която АНО упражнява при констатирано противоправно поведение на физическите и юридическите лица. Предвид на това и въпреки гореописаното настоящият съдебен състав намира, че процесният случай съставлява маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, което е предпоставка да не се налага санкция на нарушителя. В ЗАНН не е предвиден законен критерий за маловажен случай на административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения, като законодателят не е разграничил по никакъв начин формалните от резултатните нарушения при преценката на горните обстоятелства /разграничение в тази насока липсва както в ЗАНН, така и в НК/.

Неправилно обаче при извод, че деянието на Й. формално покрива признаците на нарушението по чл. 84, ал. 1, във вр. с чл. 57, ал. 1, във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 1  от ЗЛОД, административно наказващият орган не е приел, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Действително визираното нарушение е формално, на просто извършване. Законът обаче не е ограничил приложението на чл. 28 ЗАНН само до резултатните нарушения. Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл. 93, т. 9 от НК/ (доколкото разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК),като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание с необходим ефект.

Настоящият състав намира, че обстоятелствата в конкретния случай са точно такива, които обуславят извод за маловажност на случая. В случая няма данни ловното оръжие да е фактически използвано, тоест обществените отношения са само застрашени, а не непосредствено засегнати; нарушението е извършено за първи път и липсват данни за други установени нарушения на ЗЛОД от страна на нарушителя. От приложения по делото АУАН се установява, че притежаваното от нарушителя ловно оръжие е законно, като нарушителят притежава ловен билет № 226105, заверен за 2018г. В същото време нарушението е извършено в края на 2018г. г. Тоест, Й. по принцип е изправен ловец, като конкретната проява е инцидентна, с ниска степен на обществена опасност. Предвид гореизложеното и най ниската предвидена в закона санкция, особено с оглед кумулативно предвидените в чл. 94 и 95 санкционни последици- задължително лишаване от право на лов и задължително отнемане на средството на нарушението, се явява несъразмерно тежка с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца, които са по-ниски в сравнение с обичайния случай на подобни нарушения. По тези съображения, съдът намира, че следва да намери приложение чл. 28 ЗАНН, като деецът не бъде наказван, а му бъде отправено предупреждение, че при следващ случай на допуснато нарушение, административно наказателната му отговорност ще бъде реализирана.

Предвид извода, че на основание чл. 28 ЗАНН деецът не следва да бъде наказван, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло,  а на жалбоподателя следва да се върнат 1 бр. ловно оръжие /карабина/ марка „Браунинг“ калибър 30-06 № 311МТ15517 и 5 бр. патрони – 4 бр. в пълнител и 1 бр. извън пълнител, след влизане на решението в сила. Доколкото в показанията си свидетелите А.В. и Л.О. посочват, че освен описаните в НП и АУАН веществени доказателства е отнет мерен прибор – оптика м.”Леуполд” монтиран на карабината към момента на установяване на нарушението, същият не може да бъде предмет на съдебното производство, доколкото не е описан в АУАН и НП, а предмет на разглеждане по съдебен ред е единствено НП и посоченото в него. В този смисъл жалбоподателят следва да отнесе претенцията си за връщане на отнетия мерен прибор – оптика м.”Леуполд” монтиран на карабината към момента на установяване на нарушението към административно наказващия орган, който следва да му ги върне.

 Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло НП № 1733/14.02.2019 г. на Директор на Регионална дирекция по горите -  гр.Ловеч, с което на жалбоподателя Т.Г.Й. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл. 84, ал. 1, във вр. с чл. 57, ал. 1, във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 1  от ЗЛОД  е било наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева и  на основание чл. 94 ал. 1, във вр. с чл. 84 ал. 1 от ЗЛОД е наложено административно наказание - лишаване от право да ловува за срок от три години и са му отнети вещите, послужили за извършване на нарушението на основание чл. 95 ал. 2 от ЗЛОД – 1 бр. ловно оръжие /карабина/ „Браунинг“ калибър 30-06 № 311МТ15517 и 5 бр. патрони – 4 бр. в пълнител и 1 бр. извън пълнител,  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ДА СЕ ВЪРНАТ на жалбоподателя 1 бр. ловно оръжие /карабина/ марка „Браунинг“ калибър 30-06 № 311МТ15517 и 5 бр. патрони – 4 бр. в пълнител и 1 бр. извън пълнител, след влизане на решението в сила.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ следва да отнесе претенцията си за връщане на отнетия мерен прибор – оптика м.”Леуполд” монтиран на карабината към момента на установяване на нарушението към административно наказващия орган, който следва да му ги върне.

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред АС-гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ :