О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 669
гр. Пловдив, 23.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОЗАЛИЯ ШЕЙТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
СЪБЧЕВА ПЕТКО МИНЕВ
след като се запозна с докладваното от чл. съдия Петко Минев
ВЧНД № 1074/2020г. по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243 ал.8 НПК.
Постъпила е жалба от адв. **,
упълномощена от пострадалата ***, а в последствие, след смъртта ѝ, и от
нейната майка и наследник С.М.Ч. против Определение № 573 от 15.04.20120. на
Районен съд – Пловдив по ЧНД № 327/2020г. по описа на ПРС, 11 н.с., с което е потвърдено постановление на Районна
прокуратура – Пловдив от 27.12.2019г., с което наказателното производство по ДП
№ 439/2017г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив,
водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК е било прекратено на основание
чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
В жалбата се твърди, че
атакуваното определение на ПРС е
незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено. Излагат се
доводи за доказаност на обвинението, за непълно разследване, за тенденциозен
анализ на събраните доказателства, както и за немотивираност на крайния извод
за липса на достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл. 209, ал.
1 от НК. Иска се отмяна на първоинстанционното определение и постановяване на
ново, с което да бъде отменено постановлението за прекратяване на наказателното
производство на РП – Пловдив като необосновано и незаконосъобразно.
Районна прокуратура – Пловдив
не е взела становище пред въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд,
проверявайки законосъобразността и
обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за установено
следното:
Жалбата на С.Ч. чрез адв. **
е подадена в законоустановения 7-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Досъдебното производство е
образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
В хода на производството не е привлечено лице в качеството обвиняем по делото
за това, че в периода 08.07.2016 г. - 06.04.2017 г. в гр. Пловдив с цел да
набави за себе си или за другиго имотна облага, е възбудено и поддържано
заблуждение у *** и с това ѝ е причинена имотна вреда в размер на 9860
лева.
В хода на разследването прокурорът е
установил следната фактическа обстановка:
Пострадалата Ч. и свидетелка ** се
познавали от 2013 г., като познанството им възникнало чрез сайт за
запознанства. Поддържали връзка по електронен път – чрез приложенията „Скайп“ и
„Вайбър“. Споделяли си различни аспекти от живота, лични и финансови проблеми,
като с течение на времето взаимоотношенията им се задълбочили и прераснали в
по-лична и интимна връзка. В този период възникнал между тях проблем от паричен
характер, свързан с предоставени от Ч. на * парични суми и лек автомобил. Той
бил разрешен окончателно през 2015 г., като по искане на пострадалата, тъй като
си помислила, че била измамена, парите и паричната равностойност на автомобила ѝ
били възстановени от *. Това довело до преустановяване на контактите между тях.
** страдала от тежко заболяване
„муковисцидоза“, заради което често изпадала в депресивни състояние. Именно
такова състояние я накарало да възобнови контактите си с * през април 2016 г.,
като отново поддържали връзка по „Вайбър“. През юли 2016 г. * я поканила на
тържеството за рождения си ден в гр. Варна, където Ч. отишла. По време на
престоя ѝ в гр. Варна *споделила на Ч., че възнамерява с бившия ѝ
съпруг да продадат общото им жилище и да закупи ново с парите от продажбата.
Оказало се обаче парите не ѝ достигали. Тогава Ч., както правила и преди,
сама предложила помощта си и разбрала от нея, че ѝ трябват 2000 лв. за
капаро. След като пострадалата се върнала в гр. Асеновград рефинансирала
кредита си и изпратила на 08.07.2016 г. по банков път по сметка на * сумата от
3300 лв., като посочила за основание на превода „захранване“. * обаче
продължила да споделя с Ч., че са необходими още пари за сделката, както и че
ако не ги намери, тя и детето ѝ ще останат на улицата. Затова поискала
помощ от Ч., която на 12.07.2016 г. ѝ изпратила сумата от 100 евро и
която сума ѝ била предоставена от нейна позната – свидетелката *, а на
15.07.2016 г. Ч. изтеглила кредит, за да върне заема към познатата си и
остатъка да изпрати на *, за да ѝ помогне с още пари. Същият ден
изпратила 300 лв. И двете платежни нареждания съдържали като основание за
превода „захранване на сметка“.
* продължила да споделя на Ч., че
изпитва финансови затруднения, като ѝ казала и че трябва да отиде до своя
приятелка, свидетелката *, в Австрия тъй като тя претърпяла инсулт. Тогава Ч.
сама ѝ предложила да изтегли кредит и да ѝ изпрати парите. Така и
се случило и на 25.07.2016 г. превела по банков път 1500 лв. Отново основанието
на превода било „захранване“. По време на престоя си там * продължила да се
оплаква за финансовото си състояние, като казала, че изпратената ѝ от Ч.
сума няма да ѝ стигне. Затова последната отново сама решила да ѝ
изпрати пари – на 29.07.2016 г. сумата от 360 лв., на 01.08.2016 г. сумата от
160 лв. и на 03.08.2016 г. сумата от 120 лв. При всяко нареждане Ч. посочвала
като основание за превода „захранване на сметка“. Това тя извършила по вътрешно
убеждение и чувствата си към *, тъй като желаела последната да е спокойна и не искала
да я оставя в такова положение, в какъвто смисъл били разменените текстови
съобщения между двете във „Вайбър“.
В комуникацията между двете *
продължила да споделя, че парите няма да ѝ стигнат за покупката на
желаното от нея жилище в с. Близнаци. По този повод Ч. пристигнала в гр. Варна,
където изтеглила кредит и на 29.08.2016 г. превела по сметка на * сумата от 650
лв. с основание на превода „захранване“ и 1050 лв. с основание „захранване
сметка“. В проведената електронна комуникация между двете Ч. твърдо заявила, че
продължава да търси още пари да прати на * (л. 131, т. III ДП).
В края на 2016 г. отношенията между
двете се развалили, тъй като Ч. разбрала, че споделеното ѝ от *, че
пребивава и работи към онзи момент в Германия, не било истина. Въпреки това
двете продължили да си пишат от „Вайбър“ и „Месинджър“. През януари месец *
отново споделила, че се намира в тежко финансово състояние, вследствие на което
Ч. изпитала състрадание към нея, и когато * поискала парична помощ, пострадала
се съгласила да и прати пари. Затова на 13.01.2017 г. превела по банков път
сумата от 220 лв., а този път посочила като основание на превода „вноска“.
* продължила да се оплаква за
затрудненията си от финансово и лично естество. Затова Ч. отново предложила
помощта си като ѝ изпрати пари. Ж. се съгласила и на 19.01.2017
г. пострадалата изпратила по банков път по сметката на * сумата от 160 лв. с
основание на превода „захранване“.
В началото на февруари същата
година, Ч. се намирала в гр. Варна, където освен друго и осъществила връзка с
*. Последната отново споделила за финансови проблеми, свързани с инцидент в
Германия, докато била там, заплащането на адвокати за уреждането му, както и
открито ѝ тежко заболяване. Затова помолила Ч. да ѝ помогне, а
последната бързо се съгласила като изтеглила бърз кредит от „Джет кредит“. На
08.02.2017 г. превела по сметка на * сумата от 1400 лв., която отново
отбелязала, че е захранване. Същият ден Ч. се видяла с *, за да и предаде още
пари, а именно сумата от 250 лв. дадени на ръка.
* продължавала да споделя за
затрудненото си финансово положение и различните начини да изкара допълнително
парични средства, включително и да иска от лице на име *, като споделила, че се
опасява, че в замяна това лице ще иска от нея сексуални услуги. Ч. се възпротивила,
заявила, че ще я оправи финансово и не иска пари, а бъдеще с нея, като сама
предложила помощта си да ѝ изпрати пари. Така се и случило, когато на
15.02.2017 г. превела по сметка на * сумата от 195 лв., като посочила основание
за превода „кредит към ТБА“, за каквото * ѝ обяснила, че ѝ трябват
парите.
Двете жени продължили да
комуникират, а * продължавала да се оплаква за лошото си финансово положение.
Помолила Ч. за помощ и последната решила да ѝ помогне като ѝ даде
пари в заем. Затова на 05.04.2017 г. превела по банковата ѝ сметка сумата
от 100 лв., като посочила, че това е заем, а на 06.04.2017 г. след като вече
била продала автомобила си превела още 1850 лв. със същото основание. Около
седмица по-късно изпратила чрез платежната система Изипей още 70 лв., които
посочила, че са „превод“. Ч. направила това, защото искала да се грижи за * и
дъщеря ѝ и била горда, че може да го стори, в какъвто смисъл били
разменените между двете реплики във „Вайбър“.
Скоро след това здравословното
положение на Ч. се влошило и поискала помощ от *. Не получила такава. Това от
своя страна довело и до влошаване на взаимоотношенията между двете, поради
което пострадалата поискала от * всичките пари, които ѝ била
предоставила. Ч. продължила да търси *, като претендирала връщането на дадените
ѝ суми пари. Опитала да осъществи и връзка чрез майка си и от нейния
телефон, но * отричала. В крайна сметка последната блокирала телефонните им
номера. На 24.06.2017 г. изпратила на * телепоща с покана за изпълнение на
дължимите ѝ суми в размер на 12 075 лв. Ч. започнала да търси лица,
за които * ѝ споменавала през годините и да проверява споделената ѝ
от нея информация. Свързала се с **, син на **, за която * твърдяла, че се е
грижила в Австрия, с ** – жената, с която бившият съпруг на * живеел, както и с
дъщерята на *. В комуникацията си с тях Ч. демонстрирала негативното си
отношение към * и разочарованието от влошените им взаимоотношения, като била
водена само от такива емоции и желание за реваншизъм.
Първоинстанционният съд изцяло е споделил
фактическите изводи на държавното обвинение, тъй като според него същите
кореспондират на събрания доказателствен материал.
ПРС е приел, че фактическата
обстановка се установява от показанията на свидетелите ** (л. 25 и сл., т. II), ** (л.
85., т. II),
** (л. 86, т. II),
С.Ч. (л. 87, т. II),
** (л. 90, т. II),
** (л. 94, т. II),
** (л. 98, т. II),
** (л. 103, т. II),
** (л. 105, т. II),
** (л. 212, т. II), ** (л. 12,
т. III)
проведената между Ч. и * очна ставка (л. 196 и сл., т. I), както и от приложените по
делото писмени доказателства – платежни нареждания (л. 8-17, т. I, л. 25-45, т. II), медицински
документи (л. 18-20, т. I, л. 51-81, т. II), договори
за кредит (л. 21-43, т. I), писмена покана и телепоща (л. 82-83, т. II), копие на запис на заповед (л.
8, т. III)
разпечатки на кореспонденция по приложения за писмена комуникация (л. 108-169,
т. II), съденотехническа
експертиза и приложения към нея (л. 18 и сл., т. III), както и останалите събрани
писмени доказателства.
Първоинстанционният съд изцяло е възприел
гореизложената фактическа
обстановка в постановлението на РП – Пловдив, възприел е доказателствения
анализ и правния извод на прокурора. ПРС е приел, че са събрани
всички възможни доказателства и на базата на тях е възприет за правилен изводът на прокурора за липса на доказателства за извършено от * престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Първата
инстанция е приела липса на
изначален умисъл за измама
у нея, тъй като е имала обективна
възможност да върне дадените ѝ от Ч. парични суми. Наред с това
между двете е имало близки интимни отношения, което са били водещ мотив за оказване на финансова подкрепа от Ч. на *. ПРС е преценил
като неоснователни възраженията на пострадалата за доказаност на обвинението. Въз основа на горното ПРС е потвърдил постановленето на РП –
Пловдив като правилно и законосъобразно.
Въззивният състав намира, че
атакуваното определение на ПРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. При самостоятелен прочит на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, ПОС намира че обвинението за измама е недоказано.
Между * и Ч. е била налице интимна връзка, която е била водещ мотив за даване
на парични средства от втората на първата. Липсват категорични доказателства за
изначален умисъл за измама. Касае се за гражданскоправни отношения, които
следва да бъдат уредени по съответния гражданскоправен ред. Ч. по
собствени подбуди и инициатива е подпомагала финансово своята интимна приятелка
и едва след приключване на връзката им пострадалата Ч. е решила, че е измамена.
Всичко гореизложено според въззивната инстанция води до извода че не е
осъществен състава на чл. 209, ал. 1 от НК. Ето защо съдът намира за
неоснователни възраженията на защитата за доказаност на обвинението и
съставомерност на деянието. Същото се отнася и до възраженията за непълнота на
разследването. След събиране на всички относими доказателства и проведено пълно
и всестранно разследване, прокурорът при РП – Пловдив е достигнал до
единствения правилен и законосъобразен извод, че липсва престъпление по чл.
209, ал. 1 от НК. Изцяло се споделят мотивите на първоинстанционния съд, с
които възприема тезата на прокурора и потвърждава атакуваното постановление.
Ето защо определението на РС
– Пловдив следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на
основание чл. 243, ал. 8 от НПК съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение
№ 573 от 15.04.20120. на Районен съд – Пловдив по ЧНД № 327/2020г. по описа на
ПРС, 11 н.с., с което е потвърдено
постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 27.12.2019г., с което
наказателното производство по ДП № 439/2017г. по описа на отдел „Икономическа
полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1
от НПК.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.