Решение по дело №15139/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8090
Дата: 28 ноември 2019 г. (в сила от 28 ноември 2019 г.)
Съдия: Димана Николова Йосифова
Дело: 20191100515139
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                                        Р Е Ш Е Н И Е

 

                                           гр.София,28.11.2019г.

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, Първи брачен  възивен състав, в закрито заседание от същата дата в състав :

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : Димана Йосифова

                                                                     ЧЛЕНОВЕ : Катя Хасъмска

                                                                                      Емилия Александрова

                                                             

като разгледа докладваното от съдия Йосифова, ч.гр.д.№ 15139/019г., по описа на Софийски градски съд и за да се произнесе , взе предвид следното: 

 

      Производството е по чл.435 ал.1т.3 от  ГПК .

      Образувано е по жалба с вх. №02805/21.10.2019г., подадена от длъжника В.К.С.,***, чрез адв.К.С.от САК, чрез ЧСИ Г.Н.с рег. №923 и с район на действие  СГС по изпълнително дело №20199230400090, против Разпореждане от 17.10.2019г., за прекратяване на изп. дело №20199230400090 по описа на ЧСИ Г.Н.с рег. №923 на КЧСИ, поради доброволно плащане на дълга –чл.433 ал.2 ГПК.

          1. Длъжникът счита, че така постановеното разпореждане за прекратяване на на изп. дело №20199230400090 по описа на ЧСИ Г.Н.с рег. №923 на КЧСИ е незаконосъобразно и неправилно и следва да бъде отменено.

     Жалбоподателят твърди, че с  писмо изх.№2100/25.06.2019г., е уведомен за   Постановление от 25.06.2019г на ЧСИ Г.Н.с рег. №923, с район на действие  СГС по изпълнително дело №20199230400090 с уточнен размер на дълга на длъжника  С.Б.Т.в общ размер от  67 717.35 лева и по пера както следва:-58534.13 лева; 4273.63 лева; 1752 лева, присъединена сума от изп.д.20199230400171 по описа на ЧСИ Г.Н., както и  5157.59 лева за такси по ЗЧСИ, вкл. и  такса по по т.26 от ТТРЗЧСИ .

     Независимо от направеното уведомяване за размера на дълга с Разпореждане от 17.10.2019г., ЧСИ Г.Н.с рег. №923 на КЧСИ, прекратяв изп. дело №20199230400090 , поради доброволно плащане на дълга –чл.433 ал.2 ГПК.

       Твърди, че нито в постановлението от 25.06.2019г., нито в разпореждането за прекратяване на изпълнителното производство, ЧСИ Г.Н.с рег. №923 не е обосновал размера на оставащия дълг, нито размера на погасения дълг от длъжника С.Б.Т.. Твърди, че необосновано се позовава на извършената корекция на дълга  с Протокол от 29.03.2019г от ЧСИ Г.Д.по изп.д. №20147810400077 и иска обосновка на дълга , преди да предприеме действието по прекратяване на образуваното пред него изпълнително производство.

       Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя, във връзка със становището на ЧСИ по обжалваното изпълнително действие, намира следното :

         Жалбата  е допустима, като подадена в процесуално - преклузивния срок по чл.436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирано, съгласно чл.435, ал.1  т.3 от ГПК лице-взискател по изпълнението, срещу обжалваем акт на съдебния изпълнител – разпореждане за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело №20199230400090, по описа на ЧСИ Г.Н., поради доброволно плащане на дълга –чл.433 ал.2 ГПК. Подадена е в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ТПК,  поради което е процесуално допустима.

       Разгледана по същество жалбата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

        В нормата на чл.435 ал.1 от ГПК изчерпателно и ограничи­телно (numerus clausus) са посочени подлежащите на обжалване от взискателя действия и между тях фигу­рира и разпореждането за прекратяване на изпълнителното производство.

        По повод на подадената жалба , от ЧСИ Г.Н.е постъпило и становище по реда на чл.436 ал.3 от ГПК в което изрично се прави обосновка на посочените в Постановлението от 25.06.2019г. суми по дълга.

      Изрично се посочва, че като се изключи изключи вземането на присъединения взискател „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, общият размер на задължението на С.Б.Т.към длъжника В.К.С. възлиза на 55 554.48 лева и уточнява поредността на погашенията на дълга , след постановяване на Постановлението от 25.06.2019г, както следва:

- банков превод от 18.06.2019г. - за 9000 лева ;

-банков превос от 28.06.2019г. - за 9500 лева ;

- банков превод от 09.07.2019г. - за 9500 лева;

-банков превод от 09.08.2019г., за 5000 лева и

-банков превод от 15.10.2019г., за 23 158,86 лева.

Общо длъжникът е заплатил  доброволно сумата от  56 158,88 лева.

ЧСИ Г.Н.счита, че тази сума напълно покрива задължението му към взискателя  В.К.С..

Освен това ЧСИ Г.Н.уточнява, че искане за прекратяване на това изпълнително производство по  изп.д.№20199230400090, по описа на ЧСИ Г.Н.,е поискано от процесуалният представител на взискателя от 11.10.2019г.,. Препис от молбата е връчена на пълномощника на взискателя, който с писмено възражение оспорва нейната основателност. Според него размерът на задължението следва да се определи като сбор на сумите от                            58 534,13 лева и 4 427,63 лева съобразно първоначалната резолюция за конституиране на взискателя по изпълнителното дело водено при  ЧСИ Г.Д.от 14.12.2017г.

          Настоящия съдебен състав приема, че атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно. Процесуалните действия на ЧСИ Г.Д.не са атакувани, а впоследствие са извършвани и допълнителни плащания от страна на длъжника, дори и след постановлението на ЧСИ Г.Н.от 25.06.2019г., поради което размера на дълга е намалял. Това обстоятелство не е отчетено от жалбоподателя по повод на дълга по изп.д.№20199230400090, по описа на ЧСИ Г.Н..

Правилно и обосновано в мотивите си ЧСИ Г.Н.приема, че обстоятелството, че по делото има присъединен взискател в лицето на  „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ"АД не е пречка изпълнителното производство да се прекрати по отношение на взикателя чиийто дълг е погасен. Плащането на дължимите суми по делото е извършено доброволно, което обстоятелство изключва приложимостта на чл.460 ГПК, защото тази норма намира прлиложение единствено в случай, че сумата по делото е събрана в резултат на проведени изпълнителни действия, а не и в хипотезата на доброволно плащане.

 

 

 

 

          Настоящия съдебен състав приема, че относно размера на присъдените такси и разноски и най-вече относно размера на  сумата от 5157.59 лева за такси по ЗЧСИ, вкл. и  такса по по т.26 от ТТРЗЧСИ не е в правомощието на взискателя да прави оспорване.

        Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първи брачен въззивен състав,

 

                                                 Р Е Ш И:

 

               ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 17.10.2019г., за прекратяване на изп. дело №20199230400090 по описа на ЧСИ Г.Н.с рег. №923 на КЧСИ, поради доброволно плащане на дълга с правно основание по чл.433 ал.2 ГПК.

       Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.