М О Т
И В И
към присъда по НОХД №3400/2016 г. по описа на
СГС, НО, 1 състав
Софийска градска
прокуратура е повдигнала обвинение против М.А.Г. за извършено от него
престъпление по чл.124, ал.1 НК за това, че на 01.11.2014г., около 02.10 часа,
в гр.С., бул.”********”, пред входа на игрална зала „С.“, находяща се пред блок
**, причинил смърт по непредпазливост на М.Р. С. с ЕГН **********, вследствие
на умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в масивен
субархноиден кръвоизлив с пробив към субдуралното пространство базално и
изпълване на мозъчните стомахчета с кръв, довел до развитие на остър
компресионен синдром – притискане на структурите на главния мозък и потискане на
центровете на дишане и кръвообращение, квалифицирана като постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота, и получена след нанасяне на
еднократен удар с или върху твърд предмет – нанесъл му удар с юмрук с дясната
ръка в областта на дясната част на шията.
В
хода на съдебното производство на основание чл.76 НПК са конституирани в
качеството на частни обвинители Ж.М.С. и Р.К.С., като законни наследници на
пострадалия М.Р. С. срещу подсъдимия М.А.Г..
В хода на съдебното производство на основание
чл.84 НПК са конституирани в качеството на граждански ищци Ж.М.С. и Р.К.С.,
като законни наследници на пострадалия М.Р. С. срещу подсъдимия М.А.Г.. Приет е
за съвместно разглеждане предявения граждански иск от гражданските ищци Ж.М.С.
и Р.К.С. срещу подсъдимия М.А.Г. за сумата от по 200 000 лева от всеки
един от тях, представляващи претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.
В съдебната
фаза на процеса наказателното производство срещу подсъдимия М.А.Г. е разгледано
по реда на глава двадесет и седма от НПК, а именно по чл.371, т.2 от НПК по
молба на подсъдимия и процесуалния му представител.
В съдебно
заседание представителят на СГП поддържа обвинението. Счита, че в хода на
съдебното следствие безспорно са се събрали доказателства относно авторството и
вината на подсъдимия Г. за извършеното от него престъпление по чл. 124, ал. 1 НК. Посочва, че са установени датата и мястото на инкриминиранотто деяние,
както и причинената телесна повреда на пострадалия С., която по своя
медикобиологичен характер се характеризира, като тежка телесна и вследствие на
нея е настъпила смъртата на пострадалия. Държавният обвинител сочи също така,
че от доказателствата по делото се установява, че подсъдимият Г. след инцидента
е направил опит да окаже помощ на пострадалия, като е спрял преминаваща наблизо
полицейска кола. Твърди също, че подсъдимия е оказал съдействие в хода на
цялото разследване, като многократно е изразил съжаление за случилото се. С
оглед на това и за постигане на целите на наказанието счита, че при подсъдимия
не са налице трайно изградени престъпни навици, поради което моли на същия да
се наложи наказание с възможност за прилагане на разпоредбата на чл. 66 НК,
което би изиграло своя поправителен ефект. Държавният обвинител намира, че гражданският
иск следва да бъде уважен, а определянето на неговия рамер предоставя на съда.
Процесуалният
представител на частните тъжители и граждански ищци, адвокат А. счита, че описаната
от прокурора фактическа обстановка съответства на събраните по делото
доказателства и по един безспорен и категоричен начин е доказана вината на
подсъдимия по делото. Няма съмнение споре дповереника, че се касае за един
трагичен инцидент и един безсмислен краен резултат вследствие на агресивното
поведение на подсъдимия. Посочва, че от съдебномедицинската експертиза и огледа
на трупа на пострадалия е видно, че той е починал от един-единствен удар, който
е бил с голяма сила. Твърди, че самият пострадал е бил физически здрав, но и
подсъдимият е физически добре сложен. Нанесеният един силен удар според
повереника е в място, където са жизнено важните органи на пострадалия, който е
починал в резултат именно на този удар, за което и самият подсъдим си
признава вината. Моли предявения
граждански иск да бъде уважен изцяло като справедлив по своя размер, ведно със
законната лихва върху сумата. Твърди, че същия е доказан, защото по делото са
събрани доказателства, от които е видно, че пострадалият е живял заедно с баща
си, майка си и двете си деца в апартамента на родителите му, помагал е при
издръжка на семейството, като е плащал тока, давал е пари за храна и други.
Баща му е с инвалидна пенсия, а майка му работи и в тези тежки за страната
времена сериозно са разчитали на неговата заплата, макар и същата да не е била кой
знае колко голяма, с оглед работата, която е упражнявал в озеленяването към
общината. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
Частният
обвинител и граждански ищец Ж.С. поддържа казаното от своя адвокат и заявява,
че няма какво да допълни.
Частният
обвинител и граждански ищец Р.С. поддържа казаното от своя адвокат и заявява,
че няма какво да допълни.
Процесуалният
представител на подсъдимия Г., адвокат Т., моли да се постанови съдебен акт, с който,
в съгласие с изразеното от подзащитният й признание за авторството на деянието,
подсъдимия да бъде признат за виновен за това, че на 01.11.2014 г. по
непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия М.Р. С.. Моли съда при
определяне на наказателната отговорност на подсъдимия да прецени поведението на пострадалото лице, което в
продължение на няколко часа, след прекомерна употреба на алкохол, която е
установена, както от свидетелските показания, така и от наличието на алкохол в
кръвта на трупа е имал едно непристойно до безобразност поведение в обществено
заведение – казино. В тази насока според защитата са и събраните по делото
гласни доказателствени средства, чрез които се установява подробно поведението
и извършените действия от пострадалия в процесното обществено заведение преди
настъпване на инцидента. Защитата твърди, че в следствие на поведението на
пострадалия в една нагнетена обстановка, в която подсъдимия е бил на работа и
която обстановка е продължила повече от два часа и половина, според гласните
доказателства, пострадалия е бил изведен и е получил фаталния удар извън
заведението. Посочва, че подсъдимия е извел пострадалия от заведение след като
последният си е качил краката на игралната машина, започнал е да чука и да рита
по нея и след като е разлял сока, който му е бил сервиран като на клиент от
заведението, защото му е отказано сервиране на алкохол. Защитата моли съда да
съобрази обстоятелството, че подсъдимия не е имал умисъл да нанесе процесното
телесно увреждане, което по своите биологични характеристики носи характера на
тежка телесна повреда, тъй като умисълът на подсъдимия е за нанасяне на друг
вид телесна повреда, предвид обстоятелството, че ударът, който е нанесен на
пострадалия е хаотичен и е попаднал в областта на шията. Твърди, че сложният
механизъм на причиняване на смъртта на пострадалия изключва възможността
подсъдимият да знае и да може да предполага, че ще се спука кръвоносен съд и
това ще се отрази на мозъка, както, и че това ще доведе до мигновената смърт на
пострадалия. Моли съда да приеме, че в случая умисъла на подсъдимия е бил към
нанасяне на средна телесна повреда. Моли съда да отчете и обстоятелството, че
след изпадането в безсъзнателно състояние на пострадалия М. С., което е прието
от подсъдимия, а според медицинската експертиза по делото, че е настъпила
смъртта му, подсъдимия адекватно е спрял преминаващ патрул, съдействал е
всячески и с поведението си е изразил отношението към този нещастен инцидент. В
заключение се моли за постановяване на справедлив съдебен акт, като наказанието
да бъде наложено в унисон с казаното от представителя на държавното обвинение и
по този начин то ще изпълни своите функции без да го изтърпява ефективно. В
тази връзка защитата моли да се отчетат смекчаващите вината обстоятелства за
подсъдимия – чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност, полаганите
от него грижи за малолетно дете и че този нещастен инцидент е бил изключително
трагичен и за него, а не само за семейството и близките на починалия. Защитата счита,
че предявеният граждански иск не е доказан с оглед претендираните неимуществени
вреди от двамата граждански ищци, поради което се моли същия да бъде уважен по
справедливост от съда, а неговия размер намален, т.к. е неоснователно завишен и
за двамата граждански ищци.
Процесуалният
представител на подсъдимия Г., адвокат К. изцяло се присъединява към
пледоарията на адвокат Т.. Моли при определяне на наказанието на подсъдимия Г.,
съдът изключително внимателно и прецизно да прецените обстоятелствата, при
които се е развил този нелеп инцидент; начинът, по който е реагирал подсъдимия,
неговите мотиви и подбуди; обстоятелството, че е нанесен един-единствен удар;
не е проявена излишна агресия от подсъдимия, така както твърди представителят
на частното обвинение, т.к. не са последвали удари и няма допълнителни
наранявания за пострадалия от действията на подсъдимия. Защитникът твърди, че
след процесния удар подсъдимия е действал изключително адекватно виждайки как
пострадалия пада на земята, като спира полицейски патрул, вика колегите си от
казиното, опитва се всячески да помогне, неразбирайки, че на практика вече е
късно за каквато и да било помощ. Моли съда да приеме, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства и съобразно разпоредбите на чл. 373, ал. 2 НПК
да бъде наложено наказание на подсъдимия при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК,
при приложението на разпоредбата на чл. 55 НК, като размера на наказанието да
се определи под предвидения в закона минимум. Моли също така съдът да приложи и
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. Твърди, че приетия за съвместно разглеждане
граждански иск не е доказан по своя размер, същият е силно завишен и моли да се
присъди обезщетение по справедливост.
Подсъдимият Г. поддържа
казаното от своите адвокати. Твърди, че
след нанасянето на удара се е обадил на тел.112, освен че е спрял и патрул.
Заявява, че след инцидента неговия живот също се е преобърнал,т.к. той и
неговите близки много тежко са го изживяли. Подсъдимият Г. заявява, че много
съжалява за случилото се, защото никой не е искал да стават такива неща. Заявява,
че съжалява и за семейството на починалия и моли за справедлива присъда. съжалява,
че след нанесения от него удар е причинил смъртта на въпросното момче. Моли да
не ходи в затвора. Поддържа казаното от своя адвокат.
В своята
последна дума на основание чл.297, ал.1 НПК подсъдимият Г. моли съда за
справедлива присъда.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателствени материали по реда на чл.14 и чл.18
от НПК, приема за установено следното.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М.А.Г.
– ** г., роден на *** ***, българин,
български гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, работещ като
крупие в казино „С.“, с постоянен адрес:*** и с настоящ адрес:***, ЕГН **********С
добри характеристични данни по месторабота и местоживеене.
В ранните часове на 01.11.2014г.
пострадалия М.Р. С. посетил игрална зала „С.”, находяща се на бул. “********”
пред блок № ** в гр.С.. По същото време на работа в игралната зала били
подсъдимият М.Г. и свидетелите Д.Н. и А.И., всички изпълняващи длъжността –
крупие, както и свидетеля С.Н., който бил охранител в игралната зала и се
грижел за спокойствието на играещите в нея и спазване на реда в самата зала. По
време на престоя в казиното пострадалия С. се държал непристойно, вследствие на
употребено от него количество алкохол преди да посети игралната зала, както и
вследствие на желанието му да му бъде предоставен за консумация още алкохол. По
изричното разпореждане на помощник управителя на игралната зала, алкохол не е
бил сервиран, както на пострадалия С., така и на придружаващото го лице
свидетеля Р.С., защото бил видимо повлиян от изпитият алкохол. Пострадалият С.
имал дразнещо поведение по отношението на реда в залата, чиято продължителност
станала причина подсъдимият и другите служители в залата между, които и
свидетелите Н., И. и Н. да се опитат най-вече вербално да го успокоят,
приканвайки го да напусне залата, тъй като пречел на другите играчи - 15-20
човека да играят спокойно. Поведението на пострадалия С. надхвърлило рамките на
обичайното такова за игралната зала на казиното, т.к. започнал да удря стол в
земята. Въпреки призивите на пострадалия към персонала, да му се предостави
алкохол, както и да му се предаде сумата от 50.00 /петдесет/ лева за да напусне
игралната зала, то същият не е отправял заплахи за саморазправа с присъствалите
в залата лица, включително и играещите/, нито е бил агресивен към тях. След
като пострадалия С. не напуснал доброволно игралната зала, подсъдимият Г. около
02,00 часа на 01.11.2014г. предприел действия за принудителното му извеждане от
залата, като го хванал за дрехата и го съпроводил до вратата пред заведението,
с цел същият да напусне казиното и да не пречи на спокойствието на другите
играчи. Причина за тези принудителни действия от страна на подсъдимия станал
факта, че пострадалия С. разлял сервираната му безалкохолна напитка върху
игрална машина, което можело да доведе до повреждането й, както и започналата
от страна на пострадалия С. вербална обида и агресия към подсъдимия ведно с
отправяне на обидни епитети към него, като „****” подкрепени с категоричния му
отказ да напусне залата. Свидетелят С.Н. последвал подсъдимия и пострадалия за
да се убеди, че пострадалия С. ще напусне залата и ще престане да пречи на
играчите като същевременно се движел малко зад тях, но на достатъчно разстояние
за да може да се затвори вратата на казиното, след като през нея преминат
подсъдимият Г. и пострадалият С.. След като тримата напуснали казиното и се
намирали пред затворената врата на същото, подсъдимия Г. видял как пострадалият
се завърта настрани и внезапно, рязко се обръща към вратата. Тези действия на
пострадалият С. накарали подсъдимия Г. да си помисли, че са продиктувани от
желанието на подсъдимия отново да се върне в игралната зала и да продължи да
пречи на другите играчи да играят спокойно и да нарушава реда в същата, като го
обижда и вдига шум. Т.к. подсъдимият не желаел това да се случи, а именно
пострадалия С. отново да влезе в залата, в този момент на 01.11.2014г., около
02,10 часа той нанесъл силен удар с юмрук в главата на пострадалия и по-точно в
областта на дясната част на шията му, вследствие на което същият паднал на
земята, при което получил тежка телесна повреда, изразяваща се в масивен
субархноиден кръвоизлив с пробив към субдуралното пространство базално и
изпълване на мозъчните стомахчета с кръв, довел до развитие на остър
компресионен синдром - притискане на структурите на главния мозък и потискане
на центровете на дишане и кръвообръщение.
Пристигналите
на мястото медицински служители констатирали смъртта на пострадалия С..
От заключението на изготвените в хода на
досъдебното производство съдебно технически експертизи се установи, че вещите
лица са извършили преглед на предоставените им видеофайлове, при което са
установили видеозаписи заснети от общо четири камери, означени като „САМ05“,
„САМ06“, „САМ07“, „САМ08“ „CAMERA07“ и „CAMERA08“.
Експертите са констатирали, че същите са заснети при лоши светлинни условия, с
горен ракурс, при което не се наблюдават характерни индивидуални признаци,
позволяващи идентифицирането на заснетите лица. Вещите лица на следващо място
са констатирали, че предоставените видеозаписи дават най-обща представа за
външния вид и действията на заснетите лица, като в изображенията от „СИМ08“ се
наблюдава отразена информация за дата и време на заснемане, а при съпоставяне
на информацията е констатирано разминаване от 1 час в името на файла /02 часа/
и и в кадъра /03 часа/. Вещите лица са дали своето заключение относно
изображенията установени на записа съобразно отразената в кадър информация за
време. При извършения преглед на съдържанието
на предоставените видеозаписи експертите са установили изображение на
лице, условно обозначено, като Лице 1, което е сходно на външен вид с
пострадалия М.Р. С., както и негови действия пред игрален автомат. Експертите
на следващо място са установили и още едно лице от мъжки пол, с което
пострадалия С. е разговарял и саго обозначили условно, като Лице 2. Извършено е
и сравнително изследване между изображенията на Лице 2 и предоставените като
сравнителен материал изображения на подсъдимия М.А.Г., при което е установено
сходство във възрастта, телосложението, прическа, овал на лицето и облеклото,
поради което експертите са заключили, че тези сходства дават основание за извода, че на предоставените видеозаписи,
като Лице 2 най-вероятно е заснет подсъдимия М.А.Г.. В експертното заключение
вещите лица са описали и действията на двете лица съобразно изображенията,
които са възприели на изследваните видоезаписи, като действията за Лице 1
посочено от тях за пострадалия М.Р. С. са – стои пред игрален автомат,
разговаря с Лице 2 /подсъдимия М.А.Г./ и други лица от персонала, удря с ръце
по игралния автомат и интензивно жестикулира. Действията описани за Лице 2 /подсъдимия
М.А.Г./ са – хваща и избутва Лице 1 /пострадалия М.Р. С./ след като видимо
разговарят извън наблюдаваното помещение от камера „САМ05“, след това двете
лица са съпроводени от трето лице облечено с тъмен панталон и тъмна блуза,
преминават през зона на камери „САМ06“ и „САМ07“ и навлизат в зона наблюдавана
от камера „САМ08“, където при излизане през вратата на процесното заведение в
03 часа, 10 минути и 45 секунди според информацията отразена в кадър Лице 2
/подсъдимия М.А.Г./ видимо нанася удар с дясната си ръка в областта на дясната
част на главата Лице 1 /пострадалия М.Р. С./, след което същото пада напред, на
земята.
Експертите са посочили, че записите
от посочените две камери „CAMERA07“ и „CAMERA08“, също
са заснети при лоши светлинни условия, с горен ракурс, при което не се
наблюдават характерни индивидуални признаци позволяващи идентифицирането на
заснетите лица, а допълнителното влошаване на качеството на изображенията се
дължи и на приложената компресия към видеозаписите с оглед на което не са
установени изображения с потенциално идентификационно качество. Експертите и
при това свое изследване са посочили, че предоставените видеозаписи дават
най-обща представа за външния вид и действията на заснетите лица, като ги
описват. При прегледа на записите на камери означени като „CAMERA07“ и „CAMERA08“ вещите лица са установили
следните действия извършени от Лице 1 - пострадалия М.Р. С., а именно: лицето
влиза с още едно лице в помещението наблюдавано от посочените камери, сядат
пред игрални автомати, след което Лице 1 /пострадалия М.Р. С./ става, разхожда
се, разговаря с персонала, сяда на стол като си качва краката на игралния
автомат, пие течност от чаша, удря с ръце по игралния автомат, интензивно
жестикулира с оглед голямата амплитуда в движенията на ръцете му, а в
последствие разговаря с лице от мъжки пол от персонала на заведението
обозначено условно, като Лице 2 /подсъдимия М.А.Г./. В заключението си и след
извършеното сравнително изследване на двете лица, вещите лица са установили
сходства между Лице 1и пострадалия М.Р. С. и Лице 2 /подсъдимия М.А.Г./. На
последно място вещите лица са извлекли кадри онагледяващи действията на двете
лица, касаещи напускането на игралната зала – казино и нанесен удар от Лице 2
/подсъдимия М.А.Г./ с дясната ръка в областта на дясната част на главата на Лице
1 /пострадалия М.Р. С./, след което последното пада напред, на земята.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно техническа експертиза по протокол № 750-Е/2014г. се установи, че вещото
лице е извършило преглед на съдържанието на предоставения оптичен носител на
запис от системата „Национална система 112“. При извършване на експертното
изследване вещото лице е констатирало, че оптичния носител съдържа три броя
цветни цифрови изображения на таблици със служебна информация и един файл с
фонетична информация /звук/ от „Национална система 112“. Вещото лице е
посочило, че качеството на фонетичната информация дава представа от направените
изкази на записаните лица и е годен материал за настоящето изследване. Вещото
лице е констатирало, че фонетичната информация е записана дословно в
експертното заключение, както е чута и възприета. В заключение вещото лице е
посочило, че сигналът е подаден от телефонен номер ******, от лице представило
се като М.А..
От заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство съдебно медицинска аутопсия на труп № 776/2014г.
от вещите лица И. Б.-М. и С. Х. се установява, че при огледа и аутопсията на трупа на М.Р. С. са
установени следните травматични увреждания, а именно: данни за нанесен удар с
голяма кинетична енергия по дясната повърхност на шията и в областта на десния
ъгъл на долната челюст, с развитие на ретроградна „пулсова вълна" при
ударно въздействие проектиращо се върху съдовия сноп, преминаващ през шията с
разкъсване на вътречерепни кръвоносни съдове и развитие на масивен вътречерепен
кръвоизлив: повърхностно кръвонасядане в областта на десния долночелюстен ъгъл
и дясната странична повърхност на шията в горната й трета с подлежащо масивно
кръвонасядане в подкожните меки тъкани и мускулатурата в областта на десния
долночелюстен ъгъл, по-изразено към вътрешната му повърхност, масивно
кръвонасядане в мускулатурата на шията в горната й трета вдясно; масивен субарахноиден
кръвоизлив, най-изразен базално, с пробив към субдуралното пространство
базално, изпълване на мозъчните стомахчета с кръв. Описаните травматични
увреждания могат да бъдат получени при еднократен удар с твърд тъп предмет, с
голяма кинетична енергия с ограничени контактуваща повърхност, какъвто е и
човешката ръка в конфигурация на юмрук. Данни за теренна травма: черепномозъчна
травма - счупване на базата на черепа на границата между предна и средна
черепни ямки вдясно от срединната линия, с натичане на кръв от носните отвори;
повърхностна разкъсно-контузна рана и охлузвания с подлежащо кръвонасядане на
меката черепна покривка в лява челна област; охлузвания и кръвонасядане в дясна
скулна област; кръвоонасядане в меките тъкани на дясна очница; кръвонасядане в
основата на носните отвори; кръвонасядане на горната устна срединно;
кръвонасядане на кожно-лигавичната граница на долна устна вдясно и срединно;
ограничено кръвонасядане в меките тъкани около горното ляво рогче на щитовидния
хрущял; охлузване в областта на ляво коляно. Описаният комплекс от травматични
увреждания е резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети и предвид
локализацията си могат да бъдат получени при падане на терен с придадено
допълнително ускорение при първоначалния удар в областта на шията и
доночелюстния ъгъл вдясно. Ограничено
кръвонасядане по вътрешната повърхност на меката черепна покривка вляво тилно,
в резутат от удар с или върху твър тъп предмет; Морфологична находка на бързо настъпила смърт
- тъмночервена течна кръв; субплеврални точковидни кръвоизливи; сбръчкана
капсула на слезката; Липса на аспирация на кръв в белите дробове; Ограничени
плеврални сраствания вдясно; Хипертонична болест - левокамерна сърдечна
хипертрофия; артериолосклеротична нефросклероза; Мастна дегенерация на черния
дроб; Липса на други травматични увреждания; Наличие на етилов алкохол в проба
кръв - 2,20%о; в проба урина - 2,60%о; Липса на други упойващи и наркотични
вещества в пробите взети от трупа. Причината за смъртта на М.Р. Стименов, ЕГН **********
е масивния субарахноиден кръвоизлив с пробив към субдуралното пространство
базално и изпълване на мозъчните стомахчета с кръв, довел до развитие на остър
компресионен синдром - притискане на структурите на главния мозък и потискане
на центровете на дишане и кръвообращение. Предвид липсата на аспирация
(вдишване) на кръв в белите дробове, при наличие на счупване на черепната база
с натичане на кръв през носните отвори, следва да се приеме, че счупването на
базата на черепа е получено при удара върху терен, като към момента му М.Р. С.
не е извършвал дихалтелни движения. Масивният вътречерепен кръвоизлив е
резултат на неколкократни сърдечни удари след прекратяване на дишане, поради по-късното потискане на центъра на
кръвообращението в главния мозък. Всички установени травматични увреждания,
според морфологичните им характеристики и изразеност, добре отговарят да са
получени в моментите непосредствено преди настъпване на смъртта. Към момента на
смъртта М. С. е бил повлиян от етилов алкохол, като установената концентрация
на последния в кръвта отговаря на средна степен на алкохолно повлияване. Към
момента на смъртта С. не е бил повлиян от други наркотични и упойващи вещества
и лекарствени средства. Състоянието на послесмъртните промени към момента на
аутопсията, съпоставимо с условията на съхранение на трупа в хладилна камера
отговарят на смърт с давност от порядъка на края на първо-началото на второ
денонощие.
От заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство тройна съдебно медицинска експертиза от вещите
лица
Б.-М.ч,
О. и Г. се установява, че в хода на съдебномедицинската експертиза на трупа на М.Р.
С., ЕГН ********** е извършено цялостно и пълно изследване от вещите лица
изготвили предходната съдебно медицинска експертиза, включително с допълнителни
секционни разрези и токсикологичен анализ на пробите взети от трупа. При това
са установени са следните травматични увреждания:
1. Повърхностно кръвонасядане в
областта на десния долночелюстен ъгъл и дясната странична повърхност на шията в
горната й трета, подлежащо масивно кръвонасядане в подкожните меки тъкани и
мускулатурата в областта на десния долночелюстен ъгъл, по-изразено към
вътрешната му повърхност, масивно кръвонасядане в мускулатурата на шията в
горната й трета вдясно; масивен субарахноиден кръвоизлив, най-изразен базално,
с пробив към субдуралното пространство базално, изпълване на мозъчните
стомахчета с кръв. Описаният комплекс увреждания, се дължи на еднократно ударно
въздействие с твърд тъп предмет с голяма кинетична енергия и ограничена
контактуваща повърхност, какъвто може да бъде и човешки юмрук. Контактът е в
областта на горната трета на шията вдясно и десния долночелюстен ъгъл. При
осъщественото еднократно ударно въздействие в посочената анатомична област,
същото се проектира върху съдовият сноп, преминаващ през шията, с развитие на
пулсова вълна в посока към главата, като поради придадената кинетична енергия
се разкъсват кръвоносните съдове от басейна на вертебралната артерия с развитие
на масивен субарахноиден кръвоизлив. Последният е придружен с пробив към
субдуралното пространство. Предвид обемът на излялата се кръв, както и
образуването на съсиреци, диференцирането на конкретните разкъсани съдове
(клонове на вертебрална артерия), не е било възможно. Разкъсването на
вертебралната артерия не винаги се придружава от счупване на напречните
израстъци на шийните прешлени.
2. Черепномозъчна травма - счупване
на базата на черепа на границата между предна и средна черепни ямки вдясно, с
натичане на кръв от носните отвори; повърхностна разкъсно-контузна рана и
охлузвания с подлежащо кръвонасядане на меката черепна покривка в лява челна
област; охлузвания и кръвонасядане в дясна скулна област; кръвонасядане в
меките тъкани на дясна очница; кръвонасядане в основата на носните отвори;
кръвонасядане на горната устна срединно; кръвонасядане на кожно-лигавичната
граница на долната устна вдясно и срединно; ограничено кръвонасядане в меките
тъкани около горното ляво рогче на щитовидния хрущял; охлузване в областта на
ляво коляно. Травматичните увреждания, влизащи в комплекса на черепномозъчната
травма, както и мекотъканните увреждания в областта на лицето, шията и ляво коляно,
предвид локализацията и морфологичните им характеристики, кореспондират да са
получени при падане на терен, с придадено допълнително ускорение в резултат на
първоначално нанесения удар в областта на долночелюстния ъгъл и шията вдясно.
3. Ограничено кръвонасядане по
върешната повърхност на меката черепна покривка вляво тилно, получено при удар
с или върху твърд тъп предмет.
При съдебномедицинското изследване на трупа на М.Р. С.,
освен травматичните увреждания са установени и морфологични данни за бързо
настъпила смърта, както и липса на аспирация (вдишване) на кръв в белите
дробове. При наличната черепномозъчна травма с натичане на кръв през носните
отвори, в съчетание с липса на аспирация на кръв в белите дробове, следва да се
приеме, че към момента на получаването й дихателните движения са били
преустановени, което напълно кореспондира с описаните по-горе механизми и
последователност на получаване на травматичните увреждания. Поради
местоположението на центровете на дишане и кръвообращение в мозъчния ствол, при
масивният субарахноиден кръвоизлив с пробив към субдуралното пространство
базално, с увеличаване на обема на излялата се кръв от базалната, нагоре, към
изпъкналата повърхност на главният мозък, е настъпило първоначално прекратяване
на дишането с последващо потискане на сърдечната дейност.
Допълнително
експертите са констатирали, че кръвносните съдове от вилизиевият кръг са
изследвани, което е фиксирано в описателната част на съдебномедицинската
експертиза на труп. Меките тъкани на лицето и шията са отпрепарирани послойно,
като находките са също подробно описани в СМЕ на труп №776/2014г. по описа на
КСМД — гр. С.. Послойното отпрепариране на тъканите на лицето и шията включва
изследване в дълбочина на всички структури от съответните анатомични области,
което се отнася и за костите, включително и шийните прешлени на гръбначния
стълб. Не е установено счупване на напречните изразстъци на първия шиен
прешлен, както и други находки налагащи дисекция с отделяне и мацериране на
съответния отдел на гръбначния стълб. Предвид тежестта на установените
травматични увреждания, с водещо значение в генезата на смъртта на масивния
субарахноиден кръвоизлив, смъртта е настъпила с изключително бърз темп - в
рамките на секунди до минути след нанасяне на удара в областта на шията и
долночелюстния ъгъл вдясно. За определяне на медико-биологичния признак на
причинени телесни повреди по НК, същите следва да бъдат преценени по
конкретните им тежест и състояние, в момент, в който увреждането е развито и
проявено, включително и със съответна клинична симптоматика. В случая от
момента на нанасяне на увреждането до настъпилата смърт е изминал кратък
интервал от време, което от експертна гледна точка затруднява конкретизирането
на медико-биологичен признак на телесна повреда. При отговора на така зададения
въпрос могат да бъдат обсъдени следните медико-биологични признаци:
- Комплексът увреждания в областта
на шията и масивния субарахноиден кръвоизлив с пробив към субдуралното
пространство биха осъществили медико-биологичния признак ПОСТОЯННО ОБЩО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Масивният субарахноиден кръвоизлив,
получен по описания механизъм, дори и при оказване на спешна
високоспециализирана медицинска помощ, неминуемо води до смъртен изход (какъвто
е и конкретния случай), поради бързото развитие на компресионен синдром с
потискане на центровете на дишането и кръвообращението в главния мозък. В
генезата на настъпване на смъртта се наслагва и локалното дразнещо действие на
излялата се кръв върху мозъчните структури, с потискане на тяхната дейност и
рефлекторен механизъм на настъпване на смъртта, което се отразява и върху темпа
на настъпването й в посока ускоряване.
Описаните травматични увреждания,
влизащи в комплекса на черепномозъчната травма в конкретния случай, при
преживяване, биха осъществили медико-биологичния признак РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Разкъсно-контузната рана в лява
челна област осъществява медикобиологичния признак ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО, HEOПACHO ЗА ЖИВОТА, а останалите мекотъканни увреждания - БОЛКА И
СТРАДАНИЕ, като експертизата отново подчертава, че сочените медико- биологични
признаци могат да бъдат обсъждани при преживяване на пострадалия.
Експертите са заключили, че причината
за смъртта на М.Р. Стименов, ЕГН ********** е масивния субарахноиден кръвоизлив
с пробив към субдуралното пространство базално и изпълване на мозъчните
стомахчета с кръв, довел до развитие на остър компресионен синдром - притискане
на структурите на главния мозък и потискане на центровете на дишане и
кръвообращение. Предвид тежестта и морфологията на установените травматични
увреждания, причината и темпа на настъпване на смъртта, съществува безспорна
причинно-следствена връзка между причинените травми и настъпването на смъртен
изход. Обсъденият основен механизъм и темпът на настъпване на смъртта на М.Р. С.,
фиксирани в СМЕ на труп №776/2014г. и настоящата експертиза, кореспондират с
данните от свидетелските показания и данните от извършената техническа ескпертиза
с анализ на предоставения видеозапис от времето и мястото на настъпилия
инцидент.
От заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно химическа експертиза 638/2014г. се установява,
че в изпратените за химическо изследване проби кръв и урина взети от трупа на М.Р.
С. Аут.№776/2014г. с методите на тънкослойната хроматография и
УВ-спектрофотометрия не се доказва наличие на Алкалоиди (синтетични и опиеви
наркотични вещества), Барбитурати, Салицилати, Бета-блокери, Фенотиазинови,
Бензодиазепинови и Имипраминови лекарствени средства. Проба урина се е тествала
с имунологични тестове за наличие на морфин, кокаин, амфетамин, метамфетамин,
бензодиазепинови лекарствени средства, барбитурати, тетрахидроканабиноли,
метадон- отчетоха се отрицателни резултати.
От заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство съдебно химическа експертиза А-664/2014г. се
установява, че в изпратените за химическо
изследване проби кръв и урина взети от трупа на М.Р. С. Аут.№776/14г. с метода
на газовата хроматография се доказва наличие на етилов алкохол в количество: в
проба кръв- 2,20 %о; в проба урина - 2,60 %о. От проби кръв и урина не се доказва
наличие на други летливи редуциращи вещества (метанол, ацетон).
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Тези факти съдът прие за установени по несъмнен начин
от събраните по делото гласни доказателствени средства от досъдебното
производство: показанията на свидетелите Ж.С., Р.С., Р.С., С.Н., М.Г., Я.Г., Д.Н.,
А.И., О.И., В.Б., Б.К., Р.Т.М.М., ;
писмени доказателствени средства и писмени
доказателства от досъдебното производство: протокол за оглед на
местопроизшествие и изготвения фотоалбум към него - л.22-29, т.1; протокол за
претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение и
албум към него - л.30-35, т.1; определение по нчд №4746/2014г. по описа на СГС,
НО, 14 състав, с кето е одобрено процесуално следственото действие; протоколи
за освидетелстване на лице с писмено съгласие и албуми към тях – л.36-44, т.1;
протокол за оглед на местопроизшествие и албум към него – л.44-50, т.1; справка
за съдимост на подсъдимия А. - л.57-58, т.1; съдебнотехническа експертиза №359-Ф/21.11.2014г.
- л.16-39, т.2; съдебнотехническа експертиза №365-Ф/28.11.2014г. - л.43-85,
т.2; съдебнотехническа експертиза №750-Е/09.12.2014г. - л.89-92, т.2; съдебномедицинска
експертиза на труп №776/02.11.2014г. - л.94-101, т.2; съдебнохимическо
изследване №638/14.11.2014г. - л.94-101, т.2; съдебнохимическо изследване №А-664/04.11.2014г.
- л.94-101, т.2; предварително заключение по съдебномедицинска експертиза на
труп №767/02.11.2014г. - л.107-109, т.2; съдебномедицинска експертиза - л.111-112,
т.2; допълнителна съдебномедицинска експертиза - л.114-125, т.2; протокол за
съдебно биологични експертизи №406-Б/18.11.2014г. и №403-Б/05.11.2014г. – л.133-140, т.2; съдебномедицинска експериза №15/ДНК-321/07.10.2015г.
– л.141-145, т.2; съдебномедицинска експериза на живо лице №346/2014г. – л.147,
т.2; комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза – л.149-168,
т.2; съдебно биологични експертизи – л.172-215, т.2; препис извлечение от акт
за смърт – л.92, т.3, определение по чл.68, ал.5 ЗМВР постановено по нчд №1400/2015г.
по описа на СГС, НО, 8 състав, характеристика и трудов договор за подсъдимия Г.
и самопризнанието на подсъдимия Г. по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и
всички представени, приложени и приети в хода на съдебното производство писмени
доказателства.
По фактите няма спор, същите се
установяват по несъмнен начин от събраните по делото доказателствени материали.
Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, показанията на разпитаните свидетели
дадени в хода на досъдебното производство са непротиворечащи си и
последователно пресъздават възприетата от съда фактическа обстановка досежно
фактите и обстоятелствата подлежащи на доказване и които са свързани с основния
факт на доказването по делото. Приетото от съда кореспондира изцяло на
останалите писмени доказателства и писмени доказателствени средства по делото.
Самопризнанието на подсъдимия Г. по реда на чл.371, т.2 от НПК изцяло се
подкрепя от законосъобразно събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
които са приети от съда.
Самопризнанието
на подсъдимия Г. на първо място по несъмнен и категоричен начин се подкрепя от
гласните доказателствени средства изразяващи се в показанията на разпитаните по
делото свидетели, които лично и непосредствено са възприели нанесения един удар
с юмрук на дясната ръка от подсъдимия Г. в областта на дясната част на шията на
пострадалия М. С.. Техните показания кореспондират обясненията на подсъдимия Г.,
който посочва, че той лично се е обадил на тел.112, за да съобщи за настъпилия
инцидент, както и че е оказал първа помощ на С.. Установи се от показанията на
свидетелите, че след нанесен удар на пострадалия С., същия е паднал и си е
ударил главата, вследствие на което е бил в безсъзнание до идването на екип на
Бърза помощ. Показанията им са еднопосочни с оглед действията извършени от
подсъдимия Г. по отношение на пострадалия С.. Авторството на деянието се
затвърждава и чрез законосъобразно проведените процесуално следствени действия
при което категорично се установява подсъдимия Г., като извършителя на деянието
вследствие на което е пострадал М. С..
Съдът кредитира изцяло и дава вяра на заключенията по изготвените в хода
на досъдебното производство съдебно медицински експертизи от вещите лица, т.к. същите
са пълни, обективно дадени, чрез тях се изясняват всички относими към предмета
на доказване по делото факти свързани с нанесената на пострадалия С. тежка телесна
повреда. Съгласно заключенията на вещите лица същата се изразява в масивен
субархноиден кръвоизлив с пробив към субдуралното пространство базално и
изпълване на мозъчните стомахчета с кръв, довел до развитие на остър
компресионен синдром – притискане на структурите на главния мозък и потискане
на центровете на дишане и кръвообращение. Тази телесна повреда по своя
медикобиологичен характер е довела до постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота на С.. Категоричността на вещите лица участвали във всички
съдебно медицински експертизи несъмнено води до извода, че причината за
настъпването на фаталния край за пострадалия С. е именно нанесения еднократен
удар с юмрук с дясната ръка в областта на дясната част на шията, в следствие на
което пострадалия С. е паднал на асфалта. В резултат на получената травма са
установени травматичните увреждания довели до настъпване на неговата смърт.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите и относно обстоятелството, че пострадалия М. С. е бил употребил
алкохол, държал се е предизвикателно и с неуважение към присъстващите в
казиното, а също и е обиждал подсъдимия М.Г.. В тази насока е и заключението по
изготвената съдебно химическо изследване №А-664/04.11.2014г., от което се
установява по несъмнен и категоричен начин, че в изпратените за химическо изследване
проби кръв и урина взети от трупа на пострадалия М. С. с метода на газовата
хроматография се е доказало наличие на етилов алкохол в количество: в проба кръв
- 2,20%; в проба урина – 2,60%. При това положение заключението на вещото лице
изцяло кореспондира с данните съдържащи се в показанията на свидетелите, както
и с обясненията на подсъдимия Г., а именно, че пострадалия С. е бил употребил
алкохол преди да влезе в игралната зала, а в последствие и в самата игрална
зала е продължил да употребява алкохол, което е наложило персонала на
заведението да му откаже сервиране на повече алкохол, защото поведението на
пострадалия е било предизвикателно, същия е отправял обидни думи към
подсъдимия, качил си е краката върху игрален автомат и е разлял донесена му
чаша с безалкохолна напитка върху него в знак на несъгласие с отказа да му се
сервира алкохол. Ето защо при така посочените и установени стойности на алкохол
в кръвта и урината на пострадалия С., съдът намира че същия се е намирал в
тежка степен на алкохолно опиянение, за което определено не са нужни специални
знания, за да се изведе подобен извод.
По делото се установи несъмнено и
категорично от заключението на съдебно техническата експертиза по протокол № 750-Е/2014г., която
е свързана с анализа на съдържанието на предоставения
запис на оптичен носител от системата „Национална система 112“, че качеството
на фонетичната информация е годен материал и от същата се установява, че
сигналът за настъпилия в казино „С.“ процесен инцидент на 01.11.2014г. е
подаден от телефонен номер ******, а именно от подсъдимия М.А.Г..
В
заключение следва да се посочи, че събраните по делото в хода на досъдебното
производство гласни и писмени доказателствени източници и писмени доказателства,
подкрепят направеното от подсъдимия Г. самопризнание по
реда на чл.371, т.2 от НПК. Събраните по делото доказателства са
последователни, логични и взаимодопълващи се, а при извършения им анализ поотделно
и в своята съвкупност установяват обективно и в пълнота факти и обстоятелства
свързани с времето, мястото, механизма и авторството на деянието. Това е така,
защото събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателствени
средства са законосъиобразно събрани при съблюдаване на материалния и
процесуален закон от страна на органа на досъдебното производство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При установените факти от правна страна съдът приема,
че подсъдимият М.А.Г. е осъществил състава на престъплението по чл.124, ал.1 НК
както от обективна, така и от субективна страна.
Изпълнителното деяние на престъплението
по чл.124, ал.1 от НК се изразява в нарушаване на телесния интегритет на пострадалото
лице и зависи от вида на умишлено причинената телесна повреда, която е довела
до причиняване на смъртта на пострадалия по непредпазливост. Прекият резултат
от престъплението по чл.124, ал.1 от НК е телесната повреда, вследствие на
която настъпва смъртта на пострадалия. В настоящият случай възоснова на
събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, който
подкрепя самопризнанието на подсъдимия Г. може да се направи обоснован извод от
обективна страна, че е налице причинна връзка между нанесения от подсъдимия
един удар с юмрук в областта на дясната част на шията на пострадалия и
настъпилия впоследствие съставомерен резултат, неговата смърт, т.к. в резултат
на същия удар пострадалия С. е получил масивен субархноиден кръвоизлив с пробив
към субдуралното пространство базално и изпълване на мозъчните стомахчета с
кръв, довел до развитие на остър компресионен синдром – притискане на
структурите на главния мозък и потискане на центровете на дишане и
кръвообращение. Така полученото телесно увреждане по своя медикобиологичен
характер с оглед заключението на вещите лица е причинило на пострадалия С.
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Разстройството на
здравето, постоянно опасно за живота, представлява такова болестно състояние,
при което чрез увреждане, на различни части от организма е налице реална
опасност за живота на увредения. Тази опасност трябва да бъде реална, а не
абстрактна, несигурна или предполагаема. В конкретният случай полученото телесно
увреждане от пострадалия С. е довело до настъпване на неговата смърт, поради
което изцяло се изпълва посочения от вещите лица медикобиологичен характер с
оглед вида на увреждането, както и неговата установеност по несъмнен и
категоричен начин. На следващо място механизма на причиняване на телесното
увреждане изцяло кореспондира на заключенията на вещите лица, с оглед получената
травма в резултат на нанесения удар с дясната ръка от подсъдимия Г..
Ето защо по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателствени
средства и писмени доказателства се установява, че подсъдимия Г. е нанесъл един
удар с дясната ръка в областта на шията на пострадалия С., в резултат на който
е настъпила и неговата смърт. Подсъдимият Г. е действал с умисъл по отношение на причинената на
пострадалия М. С. тежка телесна повреда на 01.11.2014г., около 02.10 часа, в
гр.С., бул.”********”, пред входа на игрална зала „С.“, находяща се пред блок
65 изразяваща се в постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота, а именно –
масивен субархноиден кръвоизлив с пробив към субдуралното пространство базално
и изпълване на мозъчните стомахчета с кръв, довел до развитие на остър
компресионен синдром – притискане на структурите на главния мозък и потискане
на центровете на дишане и кръвообращение.
Именно вследствие на посоченото телесно увреждане на 01.11.2014г., в 02,10
часа е причинил настъпилата смърт на пострадалия М. С. по непредпазливост.
От субективна страна съдът намира, че престъплението е
извършено при евентуален умисъл към по-близкия резултат – причинената тежка
телесна повреда и непредпазливост към по-далечния резултат- настъпилата смърт,
защото е могъл и е бил длъжен да предвиди вредоносния резултат, но не е сторил
това. С оглед конкретиката по случая,
както и с оглед целия събран по делото доказателствен материал може да се
направи обоснован извод, че подсъдимият Г. е действал с умисъл по отношение на
причинената тежка телесна повреда, а по отношение на настъпилата смърт на
пострадалия С., деянието е извършено от него по непредпазливост, тъй като макар
и да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, той е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. Нанесеният удар с дясната ръка в областта на
шията на пострадалия С. е бил с достатъчна за това физическа сила, за да
изведат пострадалия от равновесие, в резултат на което той паднал на земята.
Независимо от падането именно чрез нанесения удар са получени травматичните
увреждания, които са описани в заключенията на съдебномедицинските експертизи.
Разликата във физическата здравина на пострадалия и подсъдимия в полза на Г.,
също мотивират извод за знание у подсъдимия, че с един удар нанесен с юмрук в
лицето на С., би се достигнало до причиняване на действително причиненото
телесно увреждане. Действително подсъдимият нито е целял, нито е допускал
настъпването на смъртта, но е могъл и е бил длъжен да я предвиди или да я
предотврати, но с нанасянето на силния удар в областта на шията на пострадалия,
макар и да не е желаел пряко настъпването на този резултат, е трябвало да
допусне, че от неговата сила и насоченост пострадалия може да получи цитираната
телесна повреда, от която е последвала смъртта му. Следователно относно
нанесената телесна повреда подсъдимият е действал при евентуален умисъл, защото
е могъл и е бил длъжен да предвиди вредоносния резултат, но не е сторил това –
настъпилата по непредпазливост смърт на С..
В конкретният
случай съдът намира, че по делото са налице доказателства, които сочат, че
подсъдимия Г. е бил в състояние на
раздразнение, което е предизвикано от пострадалия, тъй като от показанията на
свидетелите се установява, че пострадалия С. е пристигнал в процесното казино
видимо употребил алкохол, в заведенеието е продължил да употребява алкохол,
поведението му е било явно предизвикателно и нетърпимо от страна на околните,
персонала на заведението е отказал да му сервира алкохол, което обстоятелство е
накарало пострадалия С. да демонстрира явното си неуважение към пероснала чрез
отправяне на груби думи и обиди към него, разливане на донесената му
безалкохолна напитка върху игрален автомат и качване на краката си върху него.
Именно тези действия на пострадалия С. са мотивирали подсъдимия да отправи към
него думи, чрез които да го мотивира да напусне процесното заведение и да не
пречи на намиращите се в него клиенти, които не са били възприети от
пострадалия, а напротив същия е продължил да извършва действия, чрез които да
демонстрира явното си неуважение към присъстващите лица на публичното място,
като е поставил и условие да му се заплати сума от 50,00 лева. На следващо
място по категоричен и несъмнен начин се установи, че между пострадалия С. и подсъдимия
Г. в процесното заведение не е имало физически контакт, а двамата само са
спорили, като пострадалия е бил под влияние на употребения алкохол. Установи се
също, че подсъдимия е извел пострадалия С. пред игралната зала, но в момента в
който подсъдимия е възприел движение на С., като желание да се върне обратно в
казиното, защото С. се е обърнал назад, е нанесъл и процесния фатален удар за
пострадалия, вследствие на който е настъпила неговата смърт. В тази връзка са
заключенията на вещите лица изготвили множеството съдебно технически и съдебно
медицински експертизи, в които експертите детайлно описват действията на двете
лица – пострадалия и подсъдимия в инкриминирания случай, които са довели до
механизма на причиняване на тежката телесна повреда при пострадалия С. и
впоследствие настъпилата за същия смърт.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК:
На основание чл.
45, ал. 1 ЗЗД по делото са предявени граждански искове от гражданския ищец Р.К.
Стоимеонов /баща на пострадалия М. С./ за сумата в размер на 200 000 лева и от
гражданския ищец Ж.М.С. /майка на пострадалия М. С./ за сумата в размер на 200
000 лева, представляващи обезщетение за
причинените им неимуществени вреди, вследствие на деянието извършено от подсъдимия М.Г., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието - 01.11.2014
г., до окончателното им изплащане. С оглед на изложеното за наличие на
извършено престъпление от подсъдимия М.Г., който по непредпазливост е причинил
смъртта на пострадалия М. С. вследствие на причинената при евентуален умисъл
тежка телесна повреда, то в случая са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за
ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия за извършения от него
деликт по отношение на гражданските ищци Р.К. Стоимеонов и Ж.М.С.. Съгласно
чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
За да бъде уважен иска с правно основание чл.45 ЗЗД следва да са налице
следните две предпоставки: да има вреди от непозволено увреждане и те да са
причинени виновно другиму, като вината от непозволено увреждане се предполага
до доказване на противното. В настоящият случай тези предпоставки са налице. По
безспорен начин се доказа в хода на съдебното следствие причинно-следствената
връзка между противоправното и виновно поведение на подсъдимия Г. и настъпилия
вредоносен резултат, изразяващ се в смъртта на М. С.. На гражданските ищци са причинени
вреди, като те са претърпели предвид загубата на своя най-близък човек– тяхното
дете и по тази причина всички те са изживели дълбоки емоционални и морални
страдания и терзания, като тези вреди са в пряка причинна връзка с извършеното
деяние от подсъдимия Г.. На следващо място обстоятелството, че гражданските
ищци са активно легитимирани да претендират неимуществени вреди е, че са от
кръга лица, посочени в раздел ІІІ, т.2, ал.1 от ППВС №4/1961г. (допълнено с
ППВС №5/1969г.), както и в ППВС №2/1984г. - възходящ и низходящи от първа
степен и съпруг на починалия. За тежестта на изживяната мъка и тъга, както и за
последиците върху психическото състояние на родителите на починалия С. данни се
съдържат в показанията на свидетелката Ж.С., която посочва, че и до настоящия
момент не е превъзмогнала със своя съпруг загубата на своя син – М. С., който е
бил и тяхна финансова подкрепа, независимо от ниските трудови доходи които е
имал. От показанията на свидетелката С. се установи, че тя се грижи и за децата
на своя син – пострадалия М. С., независимо, че в акта за раждане на децата,
той не е вписан като техен баща. От показанията на свидетелката С. се
установява, че пострадалия С., неин син се е включвал в разходите на
домакинството, като е плащал някои от битовите сметки и за храна. Показанията
на свидетелката С. от друга страна остават сравнително изолирани и неподкрепени
достатъчно убедително от свидетеля Илиев, който е допуснат от съда до разпит по
молба на гражданските ищци, защото от показанията на този свидетел не се
установиха по я., категоричен и убедителен начин обстоятелствата, за които този
свидетел бе допуснат, като свидетел от съда. От друга страна показанията на
свидетеля Илиев са неконкретни, а по скоро общи и повърхностни, като същия няма
преки впечатления от отношенията в семейството на гражданските ищци. Независимо
от това от показанията на свидетеля Илиев се установи, че гражданските ищци са
живеели заедно с починалия в едно домакинство, били са здраво и сплотено
семейство, като са ги свързвали уважение и разбирателство. За тежестта на
изживяната мъка и тъга, както и за последиците върху психическото и
емоционалното им състояние, данни се съдържат в показанията, както на свидетеля
Илиев, така и в показанията на свидетелката С., майка на пострадалия, в които се
съдържат данни, че гражданските ищци след смъртта на своя син вече са натъжени,
умислени, а свидетелката плаче и не може да спи през нощта от мъка. При това положение
се налага извода, че и двамата граждански ищци и до момента не са превъзмогнали
загубата на своя син М. С.. На следващо място пострадалия С. е млад човек, който
към датата на деянието е бил на 34 години, и който е бил на прага на своя
жизнен път, а и от показанията на свидетелката Ж.С. се установява, че има и две
деца за които се грижи, макар да не е вписан като техен баща. По посочените
причини настоящия съд счита, че се дължи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от двамата граждански ищци.
При определяне на
размера на дължимите обезщетения съдът изходи от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
свързана с критерия за справедливост. Претърпените болки и страдания от
пострадалите, които са родители на починалия М. С. по принцип са неизмерими в
пари, но следва да се обезщетят чрез определянето на парична сума, която да се
изплати от страна на подсъдимата. При имуществения израз на тези фактори съдът
прецени и неизличимата човешка мъка на гражданските ищци, които са останали
завинаги лишени от своя син. В случая не може да бъде отчетено евентуално
съпричиняване от страна на пострадалия С. с оглед настъпилия общественоопасен
резултат, реализирал се в неговата смърт. Въз основа на събраните доказателства
за действително изтърпяното, представляващо причинените неимуществени вреди на
гражданските ищци, предвид липсата на близък човек, който да им помага и
подкрепя, то съдът прие, че предявените от всеки един от тях граждански искове
следва да бъде уважен. Справедливо обезщетение, което би репарирало в пълнота
преживяното от гражданския ищец Р.К. Стоимеонов е в размер на сумата от 30 000 лева,
ведно със законна лихва от датата на деянието - 01.11.2014г. до окончателното
изплащане на сумата. Справедливо обезщетение, което би репарирало в пълнота
преживяното от гражданския ищец Ж.М.С. е в размер на сумата от
30 000 лева, ведно със законна лихва от датата на деянието -
01.11.2014г. до окончателното изплащане на сумата. Предявените граждански
искове от страна на всеки един от двамата граждански ищци до пълния им предявен
размер от 200 000 лева, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия М.А.Г.
престъпление по чл.124, ал.1 НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване
от свобода” от две до осем години.
При определяне
на наказанието на подсъдимия Г. съдът с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК следва да определи наказанието при условията на чл.58а от НК. За подсъдимият
Г. процесуалната възможност да се ползва от разпоредбата на чл.58а от НК
възниква към датата на заявеното от него желание да се ползва от
диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК и постановяване на съдебния
акт. В конкретният случай при определяне на наказанието, съдът съобрази както
предвиденото от законодателя наказание за процесното престъпление към датата на
неговото извършване, така и процесуалната възможност на диференцираната
процедура по чл.371, т.2 от НПК на Глава 27 „Съкратено съдебно следствие” от
която подсъдимия се е възползвал признавайки изцяло фактите описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
За да определи вида и размера на наказанието
на подсъдимия Г. настоящия съдебен състав взе предвид разпоредбите на чл. 55 от НК, като отчете многобройните смекчаващи вината обстоятелства. Като многобройни
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на
подсъдимия, добрите му характеристични данни, липсата на други криминални
прояви, младата му възраст и трудовата му ангажираност. Съдът не прие като
смекчаващо вината обстоятелство за подсъдимия признанието на фактите описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласието му да не се събират
доказателства за тях, т.к. това е предпоставка за провеждане на диференцираната
процедура по глава 27 от НПК от която се е възползвал същия. От друга страна поведението
на подсъдимия Г. показва искреното му съжаление за случилото се, както и факта,
че съзнава последствията от действията си. Като отегчаващи вината обстоятелства
съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, но ниската
такава на дееца. Съдът отчете и обстоятелството, че пострадалия С. е провокирал
у подсъдимия Г. действията извършени от последния пред казиното, независимо, че
в конкретния случай не са се създали отношения между пострадалия С. и
подсъдимия вътре в процесното казино, които да са предизвикали необходимост от
физическа саморазправа за подсъдимия, защото именно пред казиното пострадалия
обръщайки се е създал у подсъдимия впечатление, че отново желае да се върне в
него, което именно обстоятелство е довело до нанасяне на процесния удар с
юмрук, поради което не може да се приеме липса на абсолтно непровокативни
действия от страна на пострадалия спрямо подсъдимия. Друго смекчаващо вината
обстоятелство за подсъдимия, което може да се нареди в редицата на
многобройните такива е и оказаната първа помощ на пострадалия С. именно от
подсъдимия след като пострадалия е паднал на земята. Това е така, защото от
писмените документи приложени по делото и изготвената по делото съдебно
техническа експертиза е видно, че именно подсъдимия Г. е лицето, което се е
обадило на националния телефон 112 след падането на земята на пострадалия, той
е извикал Бърза помощ на мястото, останал е на мястото до пострадалия, както и
по време на разговора с оператор от тел.112 е съобщил своите имена и не се е
укрил. Установи се чрез събраните по делото гласни доказателствени средства, че
именно пострадалия е лицето, което е обиждало подсъдимия, с него е имал
словесен, но не и физически контакт по време на отправяните обиди, както и, че
пострадалия е бил в тежка форма на алкохолно опиянение, което му състояние е
довело до липсата на критичност към извършените от него действия, които са
предизвикали и впоследствие извършените действия от подсъдимия. Тези
обстоятелства, обаче не могат да изведат извод за оправдаването на подсъдимия Г.,
защото в конкретната ситуация подсъдимия е
разбирал свойството и значението на извършеното от него и е могъл да ръководи
постъпките си, а неговата позиция в случая с оглед извършените от него действия
спрямо пострадалия са били негова лична позиция и гледна точка. При така отчетените от съда многобройни смекчаващи
вината обстоятелства за подсъдимия и съобразявайки от тежестта на
престъплението, съпроводено от тежкия вредоносен резултат, то съдът намери, че подсъдимия
Г. следва да бъде признат за виновен, като вида и размера на наказанието следва
да бъдат определени при условията на разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, поради
което счете, че справедливо би било наказанието „Лишаване от свобода”, с което
ще се постигне преди всичко специалната превенция. Ето защо и по този начин
съдът намери, че в случая е приложима разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК
отчитайки многобройните смекчаващи вината обстоятелства. Гореизложените съображения
също така дават основание на настоящият съдебен състав да приеме превес на многобройните
смекчаващи над отегчаващи отговорността обстоятелства, предвид наличието на
единия от основните признаци от фактическия състав на разпоредбата на чл.55,
ал.1, т.1 НК при определяне на размера на наказанието, т.к. в случая и
най-лекото предвидено наказание за процесното престъпление би било несъразмерно
тежко. От друга страна са налице едновременно условията на чл.58а, ал.1 НК и
условията на чл.55 НК, поради което и с оглед задължението което има съда
установено от законодателя в разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК, намира, че следва
да се приложи само чл.55, ал.1, т.1 НК при определяне на размера на наказанието
„Лишаване от свобода“ за подсъдимия Г., т.к. така определения размер е
по-благоприятен за дееца. Съдът намира,
че при така изложеното и при условията на чл.58а, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК, наказанието „Лишаване от свобода” се явява подходящо в размера от една
година години. Така определеното наказание „Лишаване от свобода” в размер на една
година, не следва да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия Г., а следва да бъде отложено за изпитателен срок
от три години на основание чл.66, ал.1 НК. По този начин според съда, ще се
даде възможност на подсъдимият да коригира своето поведение най-вече в насока
зачитане личната, телесната неприкосновеност на личността. От друга страна целите
на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 НК и най-вече на специалната
превенция би се изпълнили в своята цялост.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
изхода на делото подсъдимия Г. следва да понесе и направените по делото
разноски. Ето защо на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия М.А.Г. следва да
бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на – сумата от
4059,87 /четири хиляди петдесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки/ лева
по сметка на СДВР-МВР и сумата от 2400,00 /две хиляди и четиристотин/ лева по
сметка на СГС представляваща 4% държавна такса върху уважената част на
гражданските искове или общо разноски в размер на 6459,87 /шест хиляди
четиристотин петдесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки/ лева.
На
следващо място на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия М.А.Г. следва да бъде
осъден да заплати на частните обвинители и граждански ищци Ж.М.С. и Р.К.С. и сумата
от 600,00 /шест стотин/ лева представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Подсъдимият
М.А.Г. следва да заплати и държавна такса за служебно издаване на един брой
изпълнителен лист по сметка на СГС, поради което съда го осъжда да заплати и
5,00 /пет/ на основание чл.190, ал.2 от НПК.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: