Р Е Ш
Е Н И Е №306
гр.Кюстендил,03.12.2019
г.
Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в
публичното съдебно заседание на
деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година,в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА МУХТИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
при участието на секретаря Р. С.,като разгледа докладваното от председателя ГАЛИНА МУХТИЙСКА ВГр.д.
№ 521 по описа на съда за 2019 г. за да
се произнесе взе предвид
следното:
Производството пред въззивната
инстанция е по реда на чл.258-чл.273 ГПК,в сила от 01.03.2008 г. То е образувано по редовната и допустима въззивна жалба с вх.№ 15950/09.07.
Чрез особенният си представител
адв.инж.В. Р. въззиваемият Л.Н. оспорва допустимостта и основателността на
въззивната жалба и моли да се потвърди изцяло решението на районния съд.
Въззивната инстанция
действувайки при условията на чл.269 ГПК след извършената служебна проверка на
валидността и допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение , а на
правилността му съобразно посоченото във въззивната жалба,за да се произнесе
взе предвид следното:
РЕШЕНИЕ № 563 от 21.06.2019 г. по гр.д.№ № 1702 по описа за 2018 година на РС-Кюстендил е
валидно и допустимо,тъй като е произнесено в правораздавателната му
компетентност от негов законен съдебен състав по редовно предявени по реда на чл.415,ал.1,т.2 ГПК и допустими искове
с осн.по чл.79,ал.1 ЗЗД , чл.92 ЗЗД,чл.86,ал.1 ЗЗД,чл.240 ЗЗД вр.с чл.9,ал.1 ЗПК ,вр.чл.99,ал.2 ЗЗД на цесионера „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „****“ №**, офис сграда ***, ет.* офис *, представлявано
от Н.Т.С. и М.Д.Д.против Л.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът
има задължения към ищцовото дружество в размер на 600 лева - главница по
договор за паричен заем № 2252425/20.02.2015 г.; 79,57 лева договорна лихва за
периода 22.03.2015 - 18.09.2015 г.; 27 лева, представляващи такса разходи за
събиране на просрочени вземания; 413,58 лева неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода 21.04.2015 г. до 18.09.2015 г., както и 181,72
лева обезщетение за забава за перида 23.03.2015 г. до датата на депозиране на
заявлението - 29.03.2018 г., които вземания са били прехвърлени от „Изи Асет
Мениджмънт” АД на настоящия ищец по силата на Рамков Договор за прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г. и описани в Приложение от 01.01.2016 г., за които
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по гр. д. № 685/2018 г. на РС-Кюстендил.
Въззивната жалба на ищеца„АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК *** срещу правилността на първоинстанционното
решение е основателна само в частта му,с която е
отхвърлен искът му за съществуването на вземането му по издадената
му заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 685 по описа за 2018 година на
РС-Кюстендил за главницата в размер на 592,64 лева,поради което въззивната
инстанция го отмени в нея и уважи установителната му претенция,по следните съображения:
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове , приемайки за
основателно наведеното от особения представител на ответника възражение за
липсата на надлежно уведомяване относно извършената цесия, поради което тя няма
обвързващо действие спрямо него. Районният съд е посочил, че в случая
уведомлението за цесията, съставляваща приложение към исковата молба, е връчено
не на ответника-кредитополучател или на негов упълномощен представител, а на
назначения му на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, че представителната власт
на особения представител се изчерпва с
осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело,
по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни
изявления, адресирани до представлявания от особения
представител отсъстващ ответник, както и че особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени
действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3 ГПК,
защото не е страната по спорното материално правоотношение и е обосновал извод,
че получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до
промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на
предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект. Позовал се
и на т.6 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по т.д.№ 6/2012 г. , което е неотносимо към връчването на
уведомлението за цесия на особенния представител. В правната теория господства
мнението, че особеният представител разполага с всички права, с които разполага
и упълномощеният процесуален представител, с изключение на правото на
разпореждане с предмета на иска, т. е. той не може да прави валидно оттегляне
или отказ от иск, съдебна спогодба, признание на иска или отказ от обжалване.
Няма пречка обаче той да приема материалноправни изявления, свързани със
съществуването на едно вече възникнало правоотношение между представлявания и
ищеца, т. е. между страните в процеса. По този правен въпрос при условията на чл.290 ГПК ВКС се е произнесъл с Решение № 198 от
18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Кристияна Генковска,в което е направена аналогия между приеманото за валидно
направено изявление за предсрочна изискуемост на вземането, което не е
достигнало лично до знанието на длъжника, а е прието за такова по силата на
законна фикция за надлежно връчване, закрепена в чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5 от ГПК. По
аргумент на по-силното основание следва да се приеме, че особен представител,
назначен от съда за охраняване правата на длъжника в граждански процес,
провеждан по общия ред, действащ в защита на интересите на ответника под прекия
надзор на съда, може надлежно да получава материалноправни изявления от ищеца,
свързани със съществуващото между страните правоотношение, в това число и
уведомление за извършена цесия, като единственото ограничение за особения
представител е да извършва действия, за които е необходимо изрично
пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК.
Трайно установената съдебна практика,
обективирана в решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I
т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т.
о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о.,
ТК и др., приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. първо ЗЗД,
с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да
бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Допустимо е, както и в настоящият случай, цедентът да упълномощи цесионера да
съобщи извършената цесия на длъжника /в т. см. решение № 137 от 2.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, решение № 156 от 30.11.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и др.
РС-Кюстендил неправилно е приел, че връчването
на уведомлението за извършената цесия на длъжника чрез особен представител не е породило материално правни последици.
Връчването на приложеното
към исковата молба уведомление за цесията на особения представител на длъжника,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД,
с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Този факт, настъпил в хода на
производството, следва да бъде съобразен с оглед разпоредбата на чл. 253, ал. 3 от ГПК.
Въззивният съд приема, че цесията е
породила действие спрямо ответника, поради което жалбоподателят е установил
активната си материално правна легитимация по исковете,от които обаче е частично основателен само искът му по чл.79,ал.1 ЗЗД във вр.
чл.240 ЗЗД вр.с чл.9,ал.1 ЗПК с чл.9 за
установяване дължимостта на част от главницата по договора за
потребителски кредит в размер на сумата 510 лева,поради което в тази неправилна част първоинстанционното решение
бе отменено и искът уважен, а в останалите му
отхвърлителни части на исковете
за главницата до 600 лева, за договорна
неустойка в размер на 482,51 лева , за 27 лева- такса разходи за събиране
на вземанията и за обезщетение за забава за периода от 23.05.2015 г. до датата
на подаване на заявлението- 181,72 лева,предвид правилността му го потвърди.
Не се спори между страните,че с приетият по
делото Договор за паричен заем № 2252425 от 20.02.2015 г. между цедентът "Изи
Асет Мениджмънт"АД на ищеца и
ответника Л.В.Н., ЕГН **********, с адрес: *** са възникнали
правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК, с
който заемодателят предоставил на заемателя
сумата 600 лева за срок 7 месеца с месечна погасителна вноска от 97,52
лева и падежи :22.03.2015 г.,
21.04.2015 г.,21.05.2015 г.,20.06.2015 г.,20.07.015 г.,19.08.2015 г.,18.09.2015
г.Определен е и фиксиран годишен лихвен
процент по заема -40%. Общият размер на
всички плащания е 682,64 лева и е
безспорно,че заемателят е заплатил по потребителския кредит
сума в размер на 90 лева.
С отговора на исковата молба особенният
представител на заемателя е оспорил основателността на исковете с възражения за нищожност на клаузите за дължимостта
на договорна неустойка в размер на 482,51 лева при неизпълнено
задължение по чл.4,ал.1 и ал.2 на заемателя да предостави в срок от три дни от сключването му някое от двата вида
обезпечения-поръчение от две физически лица,или банкова гаранция.Оспорил е и съществуването на останалите вземания по издадената за изпълнение за сумата 27
лева- такса разходи за събиране на вземанията и за обезщетение за забава за
периода от 23.05.2015 г. до датата на подаване на заявлението- 181,72 лева .
Въззивната инстанция споделя правилността
на решението за
отхвърлянето на неоснователните искове за съществуването на вземанията
по издадената заповед за изпълнение за сумите на 482,51 лева
–договорна неустойка , 27 лева- такса
разходи за събиране на вземанията и за
обезщетение за забава за периода от 23.03.2015 г. до депозиране на заявлението в
размер на 181,72 лева. Правилно
районният съд е установил,че в чл.2 от договора са
посочени единствено абсолютните
стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на
заема, лихвен процент за деня,без да има
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР от 49,04%). Това е
неспазване на изискването на чл.12,ал.1,т.9 ЗПК за валидността на договора
за потребителски кредит ,поради което на осн.22 от ЗПК той е недействителен и
съгласно чл.23 от ЗПК потребителят дължи
връщането само на чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Предвид обстоятелството,че заемателят е
издължил сумата 90 лева и недължимостта му на
сумите за договорни лихви,
неустойка,такса за разноски и обезщетение за забава, с платената сума от 90 лева е погасил част от
главницата по кредита искът за установяване на
вземането за нея е основателен за
510 лева,поради което с оглед неправилността му в тази част решението на
районния съд бе отменено от въззивната
инстанция и искът за главницата уважен за сумата 510 лева,ведно със законната лихва
върху нея от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК- 29.03.2018
година до окончателното й изплащане.
Съгласно задължителните указания на т. 11 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, втората инстанция се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.Ответникът бе осъден да заплати на ищеца за сторените
му разноски в заповедното производство сумата 29,76 лева,изчислени съразмерно
на уважената и отхвърлена част на исковете му.За сторените
разноски на ищеца в исковото
производство,изчислени пропорционално на уважените и отхвърлени части на исковете ,му бяха присъдени от ответника общо
573 лева,съответно от тях за първата инстанция 409 лева, а за втората инстанция 174 лева. Въззивникът бе осъден да заплати на
адв.В.Р. особен представител на ответника възнаграждение в размер на 321 лева
за осъщественото от нея пред втората
инстанция процесуално представителство, защита и съдействие ,определено на осн. чл.7,ал.2 ,т.2 от Наредба № 1/2004 г. на
ВАС.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 563 от 21.06.2019 г. по гр.д.№ № 1702 по описа за 2018 година на РС-Кюстендил,в
отхвърлителната му част за исковата претенция на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „****“ №**, офис сграда **, ет.*, офис *, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д.против Л.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът има
задължения към ищцовото дружество в размер на 510 лева - главница по
договор за паричен заем № 2252425/
ПРИЗНАВА по отношение на длъжника Л.В.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължи сумата
в размер на 510 лева на заявителя-цесионер
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК *** по издадената му срещу него заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по гр. д. № 685/2018 г. на
РС-Кюстендил , ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на заявлението 29.03.2018 година до изплащането й, представляваща част от главницата
по отпуснатия му паричен заем в размер на 600 лева от „Изи Асет Мениджмънт” АД с договор № 2252425/
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалите му отхвърлителни части за
установяване съществуването на вземанията на ищеца за: 79,57
лева договорна лихва за периода
ОСЪЖДА Л.В.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК *****
за сторените му съдебни и деловодни разноски,съответно за: заповедното производство - сумата 29,76 лева и за исковото произвоство
и пред двете инстанции сумата 573 лева.
ОСЪЖДА„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК **** да заплати на адвокат В.Р.,***, възнаграждение в размер на 321 лева особен представител на въззиваемия за осъщественото
муот нея пред втората инстанция процесуално
представителство, защита и съдействие.
Решението не подлежи на касационно
обжалване-чл.280,ал.3,т.1,пр.І-во ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: