Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, НО, ІІІ въззивен състав в
публично заседание проведено на петнайсети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Нели Драндарова и в присъствието на
прокурора Анелия Неделчева, като разгледа докладваното от съдия Тодорова в.н.а.х.д
№ 4081 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С решение от 28.02.2018 г. по а.н.х.д. № 10136/2016 г. на
СРС, НО, 121 състав подсъдимите Е.В.И. и С.С.Д. са
били признати за виновни по обвинението им по чл. 134, ал. 1, пр. 2, т. 2 вр.
чл. 129, ал. 2 вр.
ал. 1 НК и на основание чл. 78а, ал. 1 НК са освободени от наказателна
отговорност, като на подс. И. е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000 лв. , а на подс. Д. – глоба в размер на 1000 лв. Подсъдимите са осъдени да заплатят
направените разноски в досъдебното производство в размер на 289,74 лв. за всеки
един от тях в полза на СДВР, както и направените разноски в хода на съдебното
следствие в размер на 255 лв. за всеки един от тях и държавна такса по 5 лв. за
издаване на два изпълнителни листа в полза на СРС,.
Срещу решението са депозирани въззивния
жалби на защитниците на подсъдимите Е.В.И. и С.С.Д.. Във
въззивната жалба и допълнението към нея на защитника на подс. Е.В.И. се прави
искане решението да бъде отменено в частта, засягаща обвинението на подс. И.,
като тя бъде призната за невинна и оправдана. Поддържа се, че първата инстанция
е стигнала до неправилни фактически и правни изводи за причинната връзка на
поведението на подсъдимата и настъпилия вредоносен резултат. Излагат се доводи,
че събраните доказателства не установяват такава причинна връзка. Посочва се,
че неправилно районният съд е приел, че пострадалият не е съпричинил
вредоносния резултат. Оспорва се правният извод на съда, че в случая става
въпрос за работа на височина по смисъла на Параграф 21 ПЗР на Наредба №
2/22.03.2004 г. Поддържа се, на следващо място, че е останал неизяснен
механизмът на настъпилото увреждане на пострадалия.
Във въззивната жалба и
допълнението към нея на защитника на подс. С.С.Д. се
твърди, че решението е неправилно и се иска неговата отмяна в частта за
осъждането на подзащитния му и постановяване на ново, с което подсъдимият да
бъде признат за невинен и оправдан. Излагат се доводи, че в значителна степен
има съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. На следващо
място се навеждат възражения, че не е изяснен механизмът на падането.
В
закрито заседание по реда на чл.327 от НПК въззивният съд е преценил, че за
изясняване на съществените обстоятелства от предмета на делото не се налага
провеждането на разпит на подсъдимите и свидетелите, както и изслушване на вещи
лица или ангажирането на други доказателства.
В откритото съдебно заседание пред въззивния
съд защитниците на подсъдимите поддържат жалбите.
Прокурорът при СГП счита, че жалбите са
неоснователни и молят да бъдат оставени без уважение, а първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Излага доводи, че в хода на процеса безспорно са
установени задълженията, които двамата подсъдими не са изпълнили, като приема
за категорично установена и причинната връзка между тяхното бездействие и
причинените увреждания на работника. Поддържа, че не е налице съпричиняване от
страна на пострадалия, въпреки че негово е било задължението да почиси
строителната площадка от отпадъци, тъй като контрол върху изпълнението му е бил
възложен на подсъдимите.
Защитникът на подсъдимия С.Д. моли жалбата да
бъде уважена, като поддържа, че обвинението му не е доказано по несъмнен начин.
Застъпва тезата, че не е доказана конкретната причинно-следствена връзка с
настъпилия резултат, като не е изяснен и въпросът за съпричиняване на резултата
от страна на пострадалия, като е следвало да се обсъди и дали злополуката не се
дължи на обикновена самонадеяност или небрежност от страна на работника.
Отбелязва, че рискът е бил за пострадалия, тъй като той е нарушил правилата. Оспорват
се изводите, че подс. Д. не е провел инструктаж на работното място. По
отношение на обезопасяването на шахтата изтъква, че такова е било осигурено
чрез парапети от три страни, по пострадалият е паднал, тъй като се е спънал в
строителен отпадък, оставен от самия него предишния ден. Наред с това,
поддържа, че е неясен механизмът на падането в шахтата под парапета.
Зашитникът на
подсъдимата Е.И. моли жалбата му да бъде уважена по изложените в нея
съображения, като подсъдимата бъде оправдана, алтернативно – да бъде намален
размерът на наложеното й административно наказание.
Подсъдимите
С.Д. и Е.И. не се явяват и не изразяват допълнително становище в лична защита.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на решението съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира
за установено следното:
За да постанови
решението, предмет на настоящата въззивна
проверка, първоинстанционният
съд е събрал всички относими към предмета на
делото доказателства чрез непосредствено
събраните показания на Г.Л.Б./частично/, С.Л.С. /частично/, А.Н.А., П.И.У.; чрез изслушването
на вещото лице по основната и допълнителната съдебно-техническа експертиза; както и чрез обсъждане
на събраните в досъдебното производство писмени доказателства – сигнал за станала трудова злополука, протокол за оглед на
местопроизшествие, удостоверение за актуално състояние, удостоверение от Камара
на строителите в България, застрахователна полица, трудов договор
№42/06.10.2014 г., длъжностна характеристика на длъжността „технически
ръководител”, зиплома за завършено висше образование от УАСГ гр.София на Д.,
трудов договор №133/06.08.2014 г., длъжностна характеристика на длъжността „общ
работник”, приложение към договор за съвместно осигуряване на ЗБУТ и опазване
на околната среда, книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа
(ежедневен инструктаж), декларация до НОИ за трудова злополука, протокол
№33/17.06.2015 г. за резултатите о извършеното разследване на злополука,
станала на 12.05.2015 г., разпореждане №18048/13.07.2015 г. на НОИ, писмо от
Инспекция по труда-София, протокол за извършена проверка от 12.05.2015 г. от
контролни органи на ИА „ГИТ”, акт за спиране на строителен обект от 12.05.2015
г., протокол от 15.05.2015 г., АУАН №22- 001824/22.06.2015 г., трудов договор
№152/19.09.2013 г., диплома за завършено висше образование, удостоверение
№32-46/22.10.2007 г. на МОН, удостоверение
№553/30.09.2014 г. от Център
за професионално обучение към „С.СЕК” ЕООД, заповед №32/20.09.2013 г. на управителя на „Б.К.” ЕООД, длъжностна характеристика за длъжността „експерт – здраве и безопасност при работа”, допълнително споразумение към трудов договор от 19.09.2013 г., трудов договор №219/05.12.2012 г., списъци
за получено лятно и зимно работно
облекло и работни обувки от работници
на „Б.К.” ЕООД, удостоверение
от ТД на НАП София, извлечение от книга за
състояние на приети по спешност
пациенти във ВМА, медицински изследвания на Б., епикриза от ВМА – Клиника по ортопедия и травматология, извлечение от книга за
инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж, начален инструктаж на Б. от 12.05.2015 г., служебна бележка №133/6.08.2014 г. за проведен на същата
дата инструктаж, болничен лист, карти за оценка на условията на труд на
работните места в обект „Апартаментен хотел с офиси и подземни паркинги”, район
„Красно село”, бул. “България и „Хиподрума”, оценка на риска на „Б.Г.” ЕООД за
здравето и безопасността на работещите на същия обект; чрез способите за
събиране и проверка на доказателства – заключенията на съдебномедицински
експертизи, които е преценил
в диференцираната процедура
по глава ХХVІІІ на основание чл.
378, ал. 2 НПК в отклонение
от общите правила на традиционния
наказателен процес, без да е било
необходимо непосредственото
им събиране в съдебно следствие. Непосредствено в хода на съдебното следствие
съдът е събрал допълнителни писмени доказателства – извлечение от книга за
регистрация на амбулаторно болни от Спешен неврохрургичен кабинет при ВМА, извлечение
от операционен дневник – Шокова зала,
писмо рег.№2753 от ВМА, отговор от „Национална лотария” АД, справки за съдимост
на подсъдимите.
Въззивният съд след собствен комплексен
анализ на всички събрани по делото доказателства
намира, че установената фактическа обстановка от районния
съд е обоснована и почива на вярна
и добросъвестна интерпретация
на събраните по делото доказателства,
анализирани в тяхната съвкупност, като по същество се
свежда до следното.
Подсъдимата
Е.В.И. има завършена образователно- квалификационна степен „магистър“ по специалност „Строителство на сгради и съоръжения“ в Оренбургския политехнически университет, Руска федерация. Притежава и Удостоверение №553/30.09.2014 г., издадено
от Център за професионално обучение към „С.СЕК“ ООД.
Подсъдимият С.С.Д. има завършено висше образование по специалност „Строителство на сгради и
съоръжения“ в УАСГ-София с професионална квалификация „строителен инженер“.
Към 12.05.2015 г. въз основа на трудов
договор №152/19.09.2013 г. с „Б.К.” ЕООД подс. И. изпълнявала длъжността “експерт по ЗБУТ“ и „мениджър по качество“ на строителен обект «Апартаментен
хотел с офиси и подземни паркинги», находящ се в УПИП-799,800, отреден за «обществена
сграда, ЖС, трафопост», находящ се в кв.1033, м. “бул.България-Хиподрума”, р-н
“Красно село”, гр.София.
Със заповед на
управителя на „Б.К.” ЕООД №
32/20.09.2013 г. подс. И. била определена
и като „отговорник по здраве и безопасност при
работа”.
В същия период от
време подс. Д. изпълнявал длъжност
«технически ръководител» на
същия строителен обект на основание сключен трудов договор № 42/06.10.2004 г. с
’’Б.Г.” ЕООД.
Строителният обект «Апартаментен хотел с
офиси и подземни паркинги» се изграждал и изпълнявал от дружеството „Б.К.” ЕООД
въз основа на договор от 29.09.2014 г. с инвеститора ’’Б.Г.” ЕООД.
В качеството си на “експерт по здравословни и безопасни условия
на труд (ЗБУТ)“ подс. И. следвало да отговаря за организирането, координирането
и контролирането на дейностите, които осигурявали здравословните и безопасни
условия на труд, да разработва вътрешни правила за здравословни и безопасни
условия на труд, да организира работата по установяването и оценката на
професионалните рискове и разработване на проекти, програми и коректни мерки за
предотвратяване на риска за живота и здравето на работещите; да въвежда
съоръжения за колективна защита и осигурява подходящи средства за индивидуална
защита в случаите, когато е налице риск, който не може да бъде предотвратен;
носела отговорност за недостатъчно информиране, обучение и инструктаж на
персонала на предприятието, за правата, задълженията и отговорностите му,
свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Подс. Д. имал задължения да
отговаря за спазване правилата и инструкциите за безопасност и здраве при
работа и противопожарна защита, да отговаря за недопускане на трудови
злополуки, за организацията и технологията на строителното производство, за
провеждане на инструктажите на работниците на обекта.
Св. Г.Л.Б.изпълнявал длъжност „общ
работник“ въз основа на сключен трудов договор №133/6.08.2014 г. с „Б.К.” ЕООД
и връчена му на 6.08.2014 г. длъжностна характеристика. В задълженията му се
включвало извършването на помощни и спомагателни работи съвместно с по-висококвалифициран
работник, почистване на строителната площадка, извършване на товаро-разтоварни
операции на строителни материали и преносни работи, почистване на арматура от
ръжда, стари тухли от бетон, кофраж и кофражни платна от полепнал бетон,
нареждане на строителни материали на депо и пренасяне и насипване на пясък,
цименти и др. материали.
На 12.05.2015 г. сутринта св. Б. се
явил на работа на посочения строителен обект. Тримата с брат си св. С.Л.С. и св.
П.И.У., около 8.30 часа, облекли работни дрехи, сложили си каски, гащеризони и
обувки с противоплъзгащи подметки и присъствали на дневен инструктаж, проведен
от подс. Д. преди започване на работа. И тримата положили подписи в Книга за
инструктажи за обекта. След това подс. Д. им разпоредил да му помогнат да
опънат рекламни платна (билбордове) по външната част на оградата на строителния
обект, която се намирала на кота «0». Подсъдимият излязъл от външната страна на
оградата на обекта на ул. „Григор Начевич” заедно със св. Б., а от вътрешната
страна останали свидетелите С.и У..
Подсъдимият наредил на св. Б.
да му донесе тел, за да укрепят по- здраво платната. Тогава св. Б. преминал от
вътрешната страна на обекта и се запътил да вземе арматурна тел, която се
намирала в близост до асансьорна шахта за товарен асансьор. Шахтата била с
дълбочина 4,5 метра от кота нула и с размери 3,5 метра широчина и 5,8 метра
дължина, достъпна от три страни: от трите (къси страни) били разположени
единични метални предпазни парапети с височина от земята 1, 1 метра и дървен
парапет – със същата височина, откъм дългата страна. Металните парапети
представлявали телескопични подпори, запънати в четвъртата стоманенобетонна
стена, а дървеният парапет бил тип „дъска”. Върху отвора на шахтата нямало
покритие, а около него имали непочистени строителни отпадъци – цимент и разкъртени тухли.
Св. Б., който бил висок 175
см., преминавайки в непосредствена близост до недостатъчно обезопасената
асансьорна шахта, се препънал в строителните отпадъци, залитнал и изгубвайки
равновесие от кота нула, паднал върху стоманобетонната плоча
на дъното на асансьорната шахта на разстояние 4,30 м. В този момент брат му бил с гръб към
него, но очевидец на падането, без да има време да се намеси, станал св. У..
Св. У. започнал да крещи към св. С., че св. Б. е паднал в асансьорната шахта и
се затичал по посока на шахтата, последван от св. С.и подс.
Д., който също дошъл, привлечен от виковете. Тримата
мъже влезли в шахтата и извадили оттам св. Б..
При падането предпазната каска на
св. Б. била паднала и той имал кървяща рана на лицето. След като го вдигнали,
свидетелите С., У. и подс. Д. внимателно го поставили на стиропор, за да бъде
неподвижен. Подс. Д. внимателно промил с кислородна вода раната на лицето му и
се обадил на спешен телефон 112.
След пристигането на екип на “Спешна
помощ” св. Б. бил откаран във ВМА, придружен от брат си.
Вследствие на причинената при
падането височинна травма св Б. получил 7 травматични
увреждания:
– счупване на челната кост в дясно, причинила разстройство
на здравето, временно опасно за живота;
– счупване на предната част на горната челюст в
дясно, представляващо по медикобиологичната си характеристика счупване на
челюст с последствие затруднение на дъвченето и говоренето дясно, причинило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
– счупване на 6-то ребро вдясно, временно
разстройство на здравето неопасно за живота-разстройство на здравето неопасно
за живота;
– десностранен минимален
пневмоторакс, причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота;
– счупване на дясната бедрена шийка без
разместване, причинило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник
за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата;
– счупване на дясната предмишница,
причинило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни от датата на травмата;
– счупване на лява лъчева кост на
типично място- трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни от датата на травмата.
На 12.05.2015 г. Дирекция «Инспекция
по труда» – София издала акт за спиране на строителния обект до обезопасяването
му срещу падане от височини в съответствие с чл. 60 от Наредба № 2/22.03.2004
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи
На 15.05.2015 г. дружеството – осигурител
на работника «Б.К.» ЕООД подало до ТП на НОИ гр. София декларация с вх. № 434
за настъпилата трудова злополука.
С разпореждане №18048/13.07.2015
г. злополуката била призната за трудова и на св. Б. било изплатено парично
обезщетение за временна неработоспособност за периода от 14.05.2015 г. до
27.06.2015 г.
На 22.06.2015 г. бил съставен АУАН
№22-001824 на «Б.К.» ЕООД за нарушение на чл. 275, ал.1 КТ вр. чл. 40, т. 1 от
Наредба №2/22.03.2004 г. от контролните органи на Дирекция «Инспекция по
труда»-София.
В
производството по реда на глава ХХVIII НПК първоинстанционният съд съгласно чл.
378, ал. 2 НПК поначало преценява събраните в досъдебното производство
доказателства, без да има необходимост да бъдат приобщавани в съдебната фаза.
Ако обстоятелствата, предмет на доказване, не са установени обективно и в пълнота,
за съда никога не съществува пречка да бъдат извършени повторни разпити на
свидетелите или вещите лица, но без
ограничения може да се ползват доказателствата от досъдебното производство,
събрани по надлежния ред. Съдът обаче е длъжен да събере непосредствено
гласните обвиняващи доказателства, въпреки основната специфика на тази
диференцирана процедура, представляваща отклонение от общия процесуален ред за
непосредствено събиране на доказателства, предвидено в чл. 378, ал. 2 НПК, по
искане на подсъдимия. В тази насока въззивният съд намира, че първостепенният
съд е осигурил справедлив процес на подсъдимите, като е провел непосредствен
разпит на свидетелите и на вещото лице по техническите експертизи (основна и
допълнителна), върху които основно е изградено обвинението.
На следващо място въззивният
съд, като обсъди всички доказателства и доказателствени средства поотделно и в
съвкупност, изцяло възприе като обоснован извода на първостепенния, че
комплексният доказателствен анализ категорично и недвусмислено изяснява
изложената фактическа обстановка.
Първоинстанционният съд, след като обосновано е преценил, че е изчерпал
всички възможности за събиране на относими доказателства, е извършил коректен
анализ на събраните, като е изяснил точния им смисъл и не е допуснал
превратното им тълкуване или неоснователно подценяване на едни доказателства за
сметка на други. До този извод въззивният съд достигна, като извърши
самостоятелна оценка и обсъди доводите и възраженията в жалбите.
По
отношение на възраженията за неизяснен механизъм на падането на св. Б.
Правилно районният съд е
оценил значението на факта, че има непосредствен очевидец на препъването и
падането на св. Б., поради което внимателно е проверил доказателствената
стойност на неговите показания. Поначало свидетелската способност на всеки
човек зависи от конкретни индивидуални възможности – наблюдателност, памет,
възможност за вербално пресъздаване на възприятията, способност за безпристрастност
чрез съзнателно разграничаване на непосредствено възприетите обстоятелства от
умозаключенията, които са формирани след събитията, в резултат на емоционална
проекция или на въздействие на чутото от другиго. Съобразявайки базисното
изискване да се проверят посочените способности на св. У., въззивният съд на
свой ред анализира съдържанието на
показанията му от гледна точка на вътрешната им логическа устойчивост,
последователност и безпротиворечивост, както и на основата на съпоставката им с
други несъмено установени обективни факти, констатирани в протокола за оглед и изяснени
при изготвянето на съдебномедицинската експертиза относно механизма на
причиняване на получените увреждания. На тази основа въззивният съд не
констатира такива недостатъци на показанията, които да ги дискредитират на
собствено основание, нито доказателства, които да опровергават достоверността
им. Както правилно е отчел първоинстанционният съд, показанията на св. У. са
подробни, последователни и не съдържат неясни непълноти или вътрешни
противоречия, като езиковата бариера не е възпрепятствала свидетеля да изложи
строен и последователен разказ. Същевременно не се установяват по делото
никакви доказателства, че св. У. е заинтересован от изхода на процеса в полза
на пострадалия или във вреда на подсъдимите.
Видно от съпоставката на показанията му с тези на брата на пострадалия
св. С., както и на самия пострадал св. Б., св. У., за разлика от другите двама
свидетели, които твърдят, че площадката около отвора на шахтата е била
почистена, изяснява, че там е имало строителни отпадъци с височина „на педя от
земята“. В тази им част показанията му напълно кореспондират на отразеното в протокола
за оглед на местопроизшествие от 12.05.2015 г. (л.6 от том I), че в съседство
на отвора на шахтата, на пода на ниво кота 0 се намерени струпани строителни
отпадъци. Поради това и обосновано за тези обстоятелства районният съд е
изградил фактическите си изводи именно въз основа на показанията на св. У. и не
е кредитирал показанията на св. С.и св. Б., които е приел за обосновано
опровергани. Районният съд е допустал вероятността свидетелите да са
заинтересовани по отношение на конкретния факт, като това обаче не въвежда
недопустимо предположение, доколкото не се отразява изобщо на проверката на
доказателствената стойност на свидетелите С.и Б.. Близката роднинска връзка на
св. С.с пострадалия обуславя естествена заинтересованост от негова страна към
най-благоприятното обезщетение на св. Б., който от своя страна, за да постигне
този резултат, е заинтересован сам да не бъде уличен в служебни нарушения.
Същественото обаче за отхвърлянето на показанията на двамата свидители в тази
част като ненадежден доказателствен източник е това, че те са опровергани от
доказателствата, събрани чрез протокола за оглед.
На следаващо място от
заключението на съдебномедицинската експертиза се изяснява, че установените
телесни увреждания на св. Г.Б. са с травматичен характер и се дължат на силни
удари върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети, като съответстват да бъдат
получени по механизма, съобщен от св. У. – от височинна травма, в резултат на
удари в особеностите на стените и дъното на асансьорната шахта.
При това положение, след като
показанията на св. У. издържат проверката за достоверност, а той непосредствено
е възприел спъването и падането на св. Б. в шахтата, назначаване на допълнителни
експертизи за механизма на падането не е било необходимо, доколкото преките
доказателства, съдържащи се в показанията на св. У. съответстват и на несъмнено
установения факт на падането на св. Б., който е бил еднопосочно възприет на
дъното на шахтата и от св. С., и от подсъдимия, след което те заедно със св. У.
му оказали първа помощ до пристигането на квалифицирания медицински екип и са
го извадили от шахтата.
На следващо място правилно районният
съд е изяснил следващата група значими
за правилното изясняване на случая обстоятелства относно служебните качества и
длъжностни характеристики на подсъдимите, работното облекло, начина на
провеждане на инструктажа и конкретните разпореждания този ден от подс. Д.. Еднопосочно се установява от показанията на
свидетелите С.и У., както и от извлечението от Книга за инструктаж за обекта с
подписа на св. Б., че подс. Д. е провел инструктаж за безопасност на
пострадалия рано сутринта на 12.05.2015 г.
Обосновано районният съд е
кредитирал показанията на св. Б., че причината да мине от вътрешната страна на
оградата на обекта и в близост до шахтата е била разпореждането на подс. Д. да
донесе тел, за да фиксират платната. Доколкото показанията на свидетеля не се
дискредитират на собствено основание и не се опровергават от други
доказателства, няма основание да се поставят под съмнение.
С оглед изложените съображения,
щом събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно
изискванията на чл. 305 ал. 3 НПК и не е допуснато превратното им тълкуване, въззивният
съд намира, че вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно
формирано и не може да бъде променяно или замествано.
По отношение оплакването за неправилно приложение на материалния
закон, включително при изясняване на причинната връзка между неизпълнението на
задълженията на подсъдимите и настъпилата трудова злополука
Въззивният съд констатира, че
в предмета на заключението на основаната и допълнителната технически експертизи
незаконосъобразно органите на досъдебното производство са включили изясняването
на правни въпроси, поради което в тази част съдът не възприе заключенията като
годен способ за събиране на доказателства. Същевременно обаче изключването на
тази част на заключенията от доказателствения материал не се отразява на
възможността за правилно решаване на делото чрез изясняване на кръга служебни
задължения и техните носители, които е следвало да обезопасят асансьорната
шахта и да обезпечат такива безопасни условия на труд, които да предотвратят
възможност да бъде причинена подобна злополука.
На основата на
правилно разбиране на материалния закон първоинстанционният съд е изследвал
причинноследствения процес, довел до падането на св. Б. в асансьорната шахта, в
основата на който е недостатъчното обезопасяване на отвора й, както и
струпаните отпадъци в непосредствена близост. Оттук насетне законосъобразно
районният съд е изяснил относимите служебни задължения на подсъдимите, техният
нормативен и ненормативен източник и нарушението им чрез бездействие, а за подс. Д.
и чрез действие (лошо изпълнение на задължението за поставянето на защитни
съоръжения около отвора на шахтата).
Районният съд правилно е оценил
извършваната от подсъдимите дейност като правнорегламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност по смисъла на чл. 134, ал. 1 НК,
която изисква специални знания и умения. В процесния случай
строителномонтажната работа както по отношение на заетите с нея лица, така и
относно условията и начините на извършването й, са детайлно регламентирани (в
Наредба №2/22.03.2004 г)., защото всяко отклонение от правилата за безопасност може
да доведе до настъпването на тежки за здравето и живота на хората последици.
На следващо място въззивният съд намира за
законосъобразна оценката, дадена на първоинстанционния съд за годността на
обвинението, в което са инкорпорирани императивни предписания, относими към
служебните задължения и на двамата подсъдими, уредени в нормативен акт (Наредба
№ 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи – за двамата подсъдими;
КТ, ЗБУТ – за подс. Д.; Наредба № 3/27.07.1998 г. за функциите и задачите на
длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране
на изпълнението на дейностите със защита и профилактика на професионалните
рискове – за подсъдимата), или с ненормативен характер (съдържащите се в длъжностната
характеристика на подсъдимата). Законосъобразен
отговор е даден и на конкретните въпроси, поставени от защитниците, относно
запълненото съдържание на бланкетната диспозиция на нормата на чл. 134, ал. 1 НК, като е разяснено на подсъдимата, че престъплението може да бъде осъществено
и чрез нарушение на предписания от ненормативен характер, каквито са и
служебните й задължения на експерт по здраве и безопасност на труда, въведени в
длъжностната й характеристика (т. 2.15).
На
следващо място правилно първата съдебна инстанция е приела, че и двамата
подсъдими могат да бъдат субекти на престъплението по чл. 134 НК, свързано с нарушаване на правила и норми за охрана на
безопасността на труда, като се е позовал на
разясненията на Пленума на ВС в Постановление
№2/27.1Х.1979 г. , че такива могат да бъдат не само преките изпълнители на
правно регламентирано занятие или дейност, но и лицата, които имат нормативни
задължения във връзка с организацията, контрола или ръководството на тази
дейност. Включително субекти могат да бъдат и лицата, които при настъпване на
трудовата злополука не са били на работа в предприятието или организацията, ако
не е прекъсната причинната връзка между поведението им и настъпилия резултат.
Видно е от стриктния прочит на правната норма и цитираното постановление, че
качеството на субекта на престъпление е обусловено от приноса на конкретното
поведение (действие или бездействие) за причиняване на съставомерния резултат.
В процесния случай именно на
подс. И. е била възложена по силата на трудовото й правоотношение отговорността
да контролира дали организацията на трудовия процес по извършване на
строителство осигурява безопасни условия на труд (т. 2.15 от длъжностната й
характеристика и чл. 6, ал. 1, т. 3 Наредба № 3/27.07.1998 г.). Без значение е, че по време на злополуката
подсъдимата не е била на обекта, тъй като деянието й е извършено с бездействие,
в което се включва и обстоятелството, че подсъдимата не е посещавала достатъчно
строителния обект. В обхвата на задълженията й се е включвал и контролът по
отношение на подс. Д. в качеството му на технически ръководител, който, от своя
страна, като въвлечен с фактически действия в самия производствен процес, също
е имал задължения да организира и контролира наличието на безопасни условия на
труд.
На следващо място, без да са
допуснати логически грешки, обосновано е изведена причинноследствената верига,
породена от наршенията на правилата за безопасност при извършване на
строително-монтажните работи, която довела до падането на св. Б. в
необезопасената асансьорна шахта и до причиняване на травматични увреждания,
които по медикобиологичната си същност представляват седем средни телесни
повреди.
Събраните по делото
доказателства за фактическото състояние на замърсената строителна площадка в
непосредствена близост до шахтата и нейното обезопасяване само с един парапет
установяват по несъмнен начин немарливо изпълнение на служебните задължения от подс. И. като експерт по безопасност и от подс. Д. като технически ръководител на обекта. Поставянето на наличните защитни съоръжения било организирано от подс. Д., но начинът на изпълнение
не предотвратявал опасността от
пропадане, която се реализирала в случая с падането на св. Б.. Както следва от изискванията на чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от Наредба №
2/22.03.2014 г., за за да бъде адеквато обезопасена шахтата, огражденията й е
следвало да бъдат достатъчно високи и да са изградени най-малко от защитна бордова
лента за крака, главно перило
за ръце и средно перило за
ръце, или да бъде намерено еквивалентно решение.
В конкретния случай
законосъобразно районният съд е приел, че принос към причиняване на вреденосния
резултат има всеки от подсъдимите. След
като липсват каквито и да било указания за стесняване на причинната връзка в
НК, следва да се приеме, че всяка фактическа връзка между едно човешко деяние и
престъпния резултат е релевантна за правото, когато между резултата и
поведението съществува отношение на непосредствена последица към необходимо
условие. В този смисъл е без правно значение дали деянието е единствена причина
за резултата или е било част от кумулирана верига. Причинната връзка като
обективно положение може да съществува и когато човешкото деяние само за себе
си (като система от целенасочени телодвижения и въздържания) не може да
предизвика съставомерните последици, без неговото действие да се съчетае с действието
на други фактори при определени условия на времето и мястото. Връзката
съществува във всеки случай, когато деянието е част от каузалния комплекс,
който предизвиква резултата. Изхождайки от същото разбиране, районният съд е
приел, че не е налице съпричиняване от страна на св. Б. поради нарушения на
негово служебно задължение, произтичащо от длъжностната му характеристика, защото бил длъжен
да почиства строителната площадка, а не го е сторил
и по този начин се е спънал
в строителните отпадъци, които сам не е събрал и така е допринесъл за вредоносния резултат. Действително в кръга на задълженията на общия работник се включва
почистване на строителната площадка, наред с други задължения по извършване на
обща строителна работа. Въпросът обаче кога каква работа да извършва всеки от
общите работници всеки ден е отново от компетентността на лицата, които му
възлагат работата и следят за нейното изпълнение. В този смисъл, дали има
непочистени строителни отпадъци, кога, как и от кого конкретно да бъдат
почистени, първоначално е следвало да бъде решено от подс. Д.. След като по
делото няма доказателства подс. Д. да е разпоредил отстраняването на
конкретните отпадъци от мястото около шахтата, не може да се твърди, че е
налице неизпълнение на служебно задължение именно от св. Б.. Поради това и
обосновано районният съд е приел, че подс. Д. е следвало да разпореди на един
или повече общи работници да почистят площадката в началото на работния ден,
вместо да премине към действията, които е предприел заедно със св. Б. – да
поставя рекламни платна, и така е нарушил изискванията на чл. 26, т. 9, б. „б“
и чл.3 6, ал. 1 на Наредба №2 от 22.03.2004 г., като не е осигурил необходимия ред
и чистота на строителната площадка. Същевременно правилно като необосновани,
поради липса на доказателствена подкрепа, са отхвърлени доводите, че св. Б. се
е препънал и паднал заради причини от субективен характер.
Аргументирано районният съд е
обсъдил задълженията на подс. И. за осъществяване на ефективен контрол за
осигуряване на безопасни условия на труд и е приел, че тя не ги е изпълнила. От
предписанията на „Инспекция по труда” след
злополуката обосновано е изведено, че естеството на констатираните нарушения е такова,
че допълнително потвърждава, че подсъдимата не е посещавала с необходимата
регулярност строителния обект и не е оценила адекватно рисковете за
безопасността. В приложените документи за откриването на строителната площадка, освен че липсват описани
мерки за безопасност на всички етапи от
строителството, липсва отбелязване на асансьорната шахта и съответните мерки по ЗБУТ, свъзани с нея.
Районният съд не е оставил без
внимание възраженията на защитника на подс. И. по инкриминираните разпоредби от
Наредба № 2 и ги е обсъдил с необходимото старание. Възражението е било в
посока, че чл. 60 и чл. 61 от наредбата се намират в нейния Раздел IV „Работа на височини”, поради което са неотносими към злополука, при която св. Б. е паднал от
кота 0 надолу. Правилно първоинстанционният съд е пояснил, че понятието „височина“ е вертикалният размер на даден обект,
а в конкретния случай обектът, по отношение на който е
изведен този признак, е асансьорна шахта. В този смисъл е валиден формалнологическият аргумент, че след като
пострадалият е вдигнат от дъното на шахтата от общите работници С.и У. и от
подсъдимия, то тогава той е изминал разстояние по вертикала от 4,30 метра, т.е.
обектът се характеризира и с понятието „височина“.
На следващо място първоинстанционният съд
обосновано е отхвърлил възражението на защитника на подс. Д., че от съществено
значение е дали св. Б. е паднал под парапета или над него. Същественото е, че
единственото налично перило не е успяло да възпрепятства падането на тялото на
работника в свободен летеж от кота нула до дъното на шахтата, както и фактът,
че работникът се е намирал в близост до шахтата в изпълнение на трудовата му
функция и контретно – на указанията на техническия ръководител да намери тел. Същевременно
законосъобразно първоинстанционният съд е приел за опровергано от фактическа
страна обвинението на подс. Д. за това, че не е извършил инструктаж на
пострадалия на работното му място и го е оправдал за тази му част.
По отношение на субективната страна
всички съставомерни обективни факти са такива, че не създават съмнение, че
всеки от подсъдимият е бил способен да
разбере тяхното значение и обществената опасност на поведението си, като макар
да не е предвиждал настъпването на трудовата злополука с падането на общия
работник в необезопасената асансьорна шахта, е могъл и е бил длъжен да го
предвиди, като си даде сметка за възможните последици от собственото си
бездействие, а подсъдимият – и от действията по изграждане на недостатъчни
парапети. В този смисъл законосъобразно районният съд е квалифицирал формата на
вината на всеки от подсъдимите като непредпазливост.
При това положние въззивният съд
намира, че законосъобразно районният съд е установил наличието на всички
съставомерни признаци на престъплението по чл. 134, ал. 1, пр. 2, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2 вр.
ал. 1 НК за всеки от подсъдимите, като е признал подс. И. за виновна в това, че
като експерт по ЗБУТ и мениджър по качество на подизпълнителите на обекта, не е
осъществила ефективен контрол по спазване на ЗБУТ на строителния обект и е
позволила извършването на строително-монтажни работи за изграждането на защитни
съоръжения на асансьорната шахта на строителния обект, които неотговаряли на
изискванията на Наредба № 2 от 22.03.2004 г., както и по осигуряването на
необходимия ред и чистота на работните места и строителните площадки, с което
нарушила изискванията за здравословни и безопасни условия на труд,
регламентирани в т. 2.15 от длъжностната й характеристика и чл. 6, ал. 1, т. 3 на Наредба №3/27.07.1998 г. за функциите и
задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за
организиране на изпълнението на дейностите със защита и профилактика на
професионалните рискове; чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от Наредба №2/22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, като не е организирала изграждането
на защитни съоръжения в съотвествие с изискванията на наредбата, издадена от
министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и
благоустройството; а подс. Д. е признал за виновен в това, че като технически
ръководител към един от подизпълнителите на обекта, поради немарливо изпълнение
на правно регламентирана дейност (строително- монтажни работи), представляваща
източник на повишена опасност, организирал изграждането на защитни съоръжения
(парапети) на асансьорната шахта на строителния обект, неотговарящи на
изискванията на Наредба № 2 от 22.03.2004 г., не осигурил необходимия ред и
чистота на работните места и строителните площадки, с което нарушил следните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, регламентирани в
нормативните актове – чл. 126, т. 6 КТ, чл. 33 Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, чл. 26, т. 9, б. „б“ и на чл. 36, ал. 1, чл.60, ал.
1 и чл. 61 на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. , като при условията на независимо
съпричиняване помежду си всеки от подсъдимите причинил по непредпазливост на общия
работник към подизпълнителя „Б.К.” ЕООД Г.Л.Б.средна телесна повреда, изразавяща се в 7-те травматични увреждания.
С оглед предвиденото наказание
за контретното непредпазливо престъпление до две години лишаване от свобода, чистото
съдебно минало на всеки от подсъдимите, обстоятелството, че няма съставомерни
имуществени вреди и пречки по чл. 78а, ал. 7 НК законосъобразно е приложен
институтът на чл. 78а, ал. 1 НК с освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание глоба на подсъдимите. Доколкото районният
съд е наложил глоба в минималния предвиден от закона размер за подс. Д.,
въпросът за намаляване на наказанието му обективно не може да бъде поставян
поради липса на правна възможност за това. Същевременно въззивното производство
е образувано само по жалба на подсъдимите, поради което и положението им не
може да бъде утежнявано, т.е. безпредметно е да се обсъжда въпросът за налагане
на по-тежко наказание по отношение на подс. Д.. За пълнота на съдебното
разглеждане следва да бъде отбелязано, че при индивидуализиране на справедливия
размер на административното му наказаниее законосъобразно първостепенният съд е
отчел като надделяващи смекчаващите отговорността обстоятелства, свързани с
добрите му характеристични данни и особено на основание чл. 134, ал. 4 НК – извършените последващи действия по оказване на
помощ на пострадалия, които в конкретната ситуация на практика са били
единствено възможната адекватна помощ.
По отношение на подс. И.
първоинстанционният съд е определил административно наказание глоба в размер на
2000 лв. отново при решителен превес на смекчаващите отговорността на
обстоятелства, под средния, предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК. Въззивният съд
намира, че индивидуализацията на тежестта на това административно наказание е
обосновано защитена от първата инстанция, като, на първо място, е отчетено, че
приносът на подс. И. за настъпване на престъпния резултат е обективно съизмерим
с приноса на подс. Д.. Това е така, тъй като подс. Д. се е занимавал с
оперативния контрол на място за съблюдаване на правилата за безопасност поради
това, че всеки ден е бил на обекта и е ръководел извършването на строителните
работи, но подс. И. е била длъжностно лице, на което са били възложени
нарочните функции за създаване на подходящата организация, която да осигури
осъществяването на ефективен контрол за спазване на здравословните и безопасни
условия на труд. Същевременно по отношение на подс. И. не е налице смекчаващо отговорността
обстоятелство от вида на посочените в чл. 134, ал. 4 НК, като справедливата
индивидуализация на наказанието не може да игнорира по-високата степен на
обществена опасност на конкретното деяние от типичните прояви от този вид,
обусловена от броя на причинените телесни повреди на пострадалия (7 на брой),
който не е съставомерен признак. На тази основа въззивният съд намира, че
наложеното административно наказание глоба от 2000 лв. е справедливо оразмерено,
като е годно да постигне целите на санкционирането без да налага по-голяма
тежест върху подсъдимата от действително необходимата за постигане на
превантивно-поправителен ефект.
Именно изхождайки от принципа,
че поначало при индивидуализацията на санкционната отговорност на всеки
подсъдим съдът трябва да изхожда от базисното положение, че наказанието следва
да постигне целите си без да е безсмислено жестоко, районният съд не е наложил
факултативното наказание по чл. 78а, ал. 4 вр. чл. 160, ал. 1 вр. чл. 37, ал.
1, т. 7 НК на нито един от подсъдимите. Справедливото наказание е това, което е
определено в минималната тежест, годна да реализира целите му. В този смисъл
лишаването на подсъдимите от препитание чрез налагане на наказание лишаване от
право да упражняват професията си или да заемат длъжността си би било
прекомерно ограничение с оглед липсата на доказателства за предходно немарливо
изпълнение на служебните им задължения. Поначало диспозитивният акт по
съществото на делото (решението и присъдата), който е изпълнителен титул за
наказания и публични вземания, не следва дефинитивно да съдържа други
съображения на съда (например – при оправдаване на подсъдим, че не се дължат
разноски от него, или като в настоящия случай – че съдът не налага наказание
лишаване от право да се упражнява професия или да се заема определена
длъжност). Отбелязването в диспозитива на съображения без
разпоредително-диспозитивен характер обаче не представлява съществено
процесуално нарушение и не затруднява изпълнението на решението, поради което
не се налага намеса на въззивния съд чрез изменението му.
На
следващо място въззивният съд не констатира неправилно приложение на закона при
решаване на произтичащите от осъждането последици относно основанието и размера
на разноските, които са възложени на подсъдимите.
В
заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на решението, въззивната инстанция не констатира
основания за неговото изменение или отмяна, поради което прие, че следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 334, т. 6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд, НК, IIІ
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.02.2018 г. по н.а.х.д. №
10136/2016 г. на СРС, НО, 121 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
или протест. Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.