№ 417
гр. Бургас, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20252120201319 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от В. Г. Н., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 25-0769-****** от ********г., издадено от началник група в ОД на МВР –
Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал. 4, т. 7,
пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание
„глоба“ в размер на 50 лева.
Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно, като в жалбата се излагат
възражения в тази насока. Оспорва се изложената в АУАН и НП фактическа обстановка,
като се навеждат твърдения, че жалбоподателят не е извършил процесното нарушение.
Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява, представлява се от адв. В., която поддържа
жалбата. Претендира отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя за платено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от
юрисконсулт Ж., която не оспорва жалбата. Споделя становището на адв. В., че нарушението
не е било извършено от жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
1
Свидетелят С. М., служител в сектор „Пътна полиция“ гр. Бургас към ОД на МВР-
Бургас изпълнявал служебните си задължения на ******** г. на територията на гр. Бургас.
Около 13:46 часа по бул. „С.С.“ от Бензиностанция „ОМВ“ в посока ул. „С.“ се движил лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, като свидетелят М. констатирал, че водачът
управлява автомобила без да използва обезопасителен колан, с какъвто е било оборудвано
МПС. При съставянето на АУАН за установеното нарушение, свидетелят М. по грешка
маркирал на техническото средство – таблет за отдалечен достъп за нарушител данните на
жалбоподателя и управлявания от него автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № *******,
генерирани при извършена на жалбоподателя проверка, вместо данните на действителния
нарушител – водачът на МПС „Фолксваген Голф“ с рег. № *******.
Впоследствие на ******** г. е било издадено обжалваното наказателно постановление,
с което жалбоподателят е бил наказан за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото устни и писмени доказателства. Показанията на свидетеля М. са обективни,
безпротиворечиви и съдът изцяло им се доверява. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
обуславят отмяна на обжалвания акт.
От показанията на актосъставителя С. М. се установява, че жалбоподателят не е
извършил процесното нарушение. Свидетелят подробно описва, че поради допусната грешка
при съставяне на АУАН за констатираното нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, неправилно е
бил посочен жалбоподателят като извършител на нарушението. Установява се, че
действителният нарушител е бил водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №
******* , а не жалбоподателят Н. като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №
*******. При така установеното от фактическа страна се налага извод, че неправилно и
незаконосъобразно е бил санкциониран жалбоподателят за нарушение по ЗДвП, което не е
извършил.
Предвид установените от съда допуснати съществени процесуални нарушения при
съставяне на АУАН и НП, описани по-горе в изложението, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се
2
заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от
представен по делото договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е платил в
брой 500 лева за адвокат, като същата сума се претендира за присъждане. Ето защо съдът
намира, че претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева е основателна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0769-****** от ********г., издадено от
началник група в ОД на МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на В. Г. Н., ЕГН
**********, на основание чл.183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 137а,
ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на В. Г. Н., ЕГН **********, сумата от 500
лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3