№ 13872
гр. София, 14.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20241110110597 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от П. К. В., ЕГН **********, на
основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД за заместване съгласието на
ответника А. Г. Ф., ЕГН **********, за пътуване на детето на страните - К. А.
Ф., ЕГН **********, да напуска пределите на Република България, като
осъществява пътувания във всички държави членки на Европейския съюз,
Република Сърбия, Република Турция, Република Северна Македония,
Швейцария, Нова Зеландия, Тунис, Обединени Арабски Емирства, Кралство
Великобритания, Тайланд, о. Бали, Доминикана и Малдиви, придружавано от
своята майка П. К. В., ЕГН **********, или от упълномощено от нея лице, до
навършване на пълнолетие от детето, както и за заместване липсващо съгласие
на бащата за издаване на паспорт за пътуване на детето.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва
допустимостта и основателността на предявения иск.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се споделят доводите на ответника срещу допустимостта на
предявения иск. Налице е смесване между процесуалната предпоставка за
предявяване на иска (процесуална легитимация), изразяваща се в твърдения за
липса на съгласие от ответника за пътуване на детето в чужбина и
материалоправните предпоставки да бъде уважен. В случая с исковата молба
са изложени твърдения, че ответникът не е дал съгласие за пътуване на детето,
както и комуникацията между страните е влошена, поради което майката не
може да получи съгласие за пътуване. Това сочи, че са инвокорирани
твърдения липса на съгласие между родителите относно пътуване на детето и
искът е допустим.
1
По същество е основателен.
Не е спорно и от представеното удостоверение за раждане №
**********/15.06.2017 г. на Столична община, район „Слатина“, се
установява, че страните по делото са родители на детето К. А. Ф., родена на
09.06.2017 г. в гр. София.
От ангажираните доказателства - показанията на свид. Иванова-В. и
социален доклад, изготвен от ДСП - „Слатина“, както впрочем от
процесуалното поведение на ответника, който оспорва в цялост
основателността на иска, следва несъмнен извод, че родителите не могат да
постигнат съгласие относно въпросите, свързани с пътуване на детето в
чужбина и издаването на необходимите лични документи. Следователно
доказва се наличие на правен спор. От тези доказателствени източници, както
и от показанията на свид. Ф. се доказва, че съгласие родителите не могат да
постигнат поради опасенията на бащата, съобразно и заявеното от същия в
социалното проучване, че ако се съгласи за издаване на международен паспорт
на детето, ще създаде възможност майката да изведе детето в чужбина и той
да не може да го вижда повече. Изложеното от ответника опасение относно
целите на пътуванията на ищцата, дадено при социалното проучване
кореспондира и с депозираните показания пред съда на св. Ф.. От социалния
доклад се установява, че детето е споделило, че му се ходи навсякъде.
Съобразно поддържаните в хода на настоящото производство становище на
страните, така и от приетите по делото писмени доказателствени средства,
съдът приема, че са налице данни за влошена комуникация между страните
освен по предмета на настоящото производство, така и по въпроси, свързани с
осъществяване режима на лични отношения на бащата с детето.
Съгласно чл. 127а от СК спорът между родителите за пътувания на
децата им в чужбина и за издаването на необходимите лични документи за
това се решава от съда по настоящ адрес на децата. Съобразно разпоредбата
на чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД може да не се разреши напускането на страната на
малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат
нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите
родители, настойница, попечители, като при разногласие между родителите
спора се решава по реда на чл. 127а от СК.
Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това при разногласие на родителите, е от
категорията на спорна съдебна администрация, при решаването на който
съдът прави преценка за целесъобразност. Съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК, изискването за
съществуването на конкретно защитен интерес на детето при на детето извън
страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от
време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр.
държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания,
през определен период от време, но също до определени държави. Интересът
на детето при дадено разрешение от съда за неограничено като период от
време и място на пътуване в чужбина, не е защитен в достатъчна степен,
защото не е извършена предварителна преценка на мястото, условията и
средата, при които детето ще пребивава в даден момент, за да се прецени има
ли конкретен и реален риск за детето. Освен това текстът на чл. 127а, ал. 1 СК
2
сочи, че съдът се произнася само по отделен, конкретно възникнал между
родителите спор, но не може веднъж завинаги да замени съгласието на
родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване.
Възможните ограничения, при които съдът следва да разреши по реда на
чл. 127а СК за пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия родител,
са само гарантиращите опазването на най-добрия интерес на детето, а това не
може да стане, ако пътуването не е предвидимо във времето и пространството.
Преценката, която съдът следва да направи в производството по чл. 127а СК,
изисква да се съберат доказателства, включително и по служебен път (по
аргумент от разпоредбата на чл. 127а, ал. 3 СК), не само относно фактите,
обуславящи необходимостта от пътуване на детето извън границите на
страната, но и относно мястото, условията и средата, при които то ще
пребивава. Затова искането на разрешение за пътуване на детето извън
пределите на страната следва винаги да е конкретизирано така, че да
позволява събиране на необходимите доказателства за преценката за
наличието на конкретно защитения интерес на детето при излизането му в
чужбина.
По настоящото дело искането е достатъчно конкретизирано, за да
изпълни формалните изисквания за редовност на исковата молба.
В производството по спорна съдебна администрация по реда на чл. 127а
СК съдът не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой
пътувания, период от време и определени държави. В рамките на заявеното
искане с молбата по чл. 127а СК съдът разполага с власт да разреши
конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения, и
до определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши
неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи и най-
важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за
пътуване в чужбина са интересите на детето /в този смисъл Решение №
403/29.02.2016 г. по гр. д. № 6903/2014 г. на ВКС, IV ГО, Решение №
86/13.09.2016 г. по дело № 4685/2015 на ВКС, IV ГО, и др./.
Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на Република България
„всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва
по територията на страната и да напуска нейните предели”, като според чл. 35,
ал. 1, изр. 2 от КРБ „това право може да се ограничава само със закон, за
защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на
други граждани”. Правото на свободно движение в рамките на държавите-
членове на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, §2 от Договора за
Европейски съюз.
Съдът приема, че в интерес на детето е да пътува извън територията на
Република България с цел почивка и туризъм с неговата майка или
упълномощено от нея лице за срок от 5 години. По този начин ще придобива
впечатления от други държави и ще се разширява неговия мироглед. Ще може
да общува със свои връстници, близки и роднини. Това ще има положително
развитие на личностното му развитие, както и ще способства за подобряване
качеството на образоване, включително чрез участие на детето в учебни
програми в този период.
Поискани са пътувания до държави, които са страни по Хагската
3
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, а
именно: Република Сърбия, Република Турция, Република Северна
Македония, Швейцария, Нова Зеландия, Тунис, Кралство Великобритания,
Тайланд и Доминикана. Чрез опреД.е на посочения срок ще се избегнат
бъдещите конфликти между родителите по повод въпросите, свързани с
пътуването на детето им извън страната, така и за да не бъде засегната
психическа и емоционална стабилност на детето, доколкото в настоящото
производство се установи обстоятелството, че е нарушена комуникацията
между страните по въпроси, свързани с пътувания на детето извън Република
България, така и с оглед заявената позиция от ответната страна, съобразно
която исковата молба се оспорва в цялост.
Периодът на пътуванията не следва да бъде съобразяван с времето, в
което отглеждащият родител упражнява родителски права или неотглеждащия
режим на лични отношения, тъй като по същество това представлява
недопустимо изменение в определените от съда родителски права и режим на
лични отношения. Детето може да пътува с родителите си само в периодите,
когато имат законово право да са заедно, а в останалите случаи - по взаимно
съгласие на родителите, тъй като след като родителят няма право да бъде с
детето (упражнявайки родителски права или режим на лични отношения), то
на още по-голямо основание не би могъл и да пътува с него. Без съмнение
предприеме пътуване в периода на лични отношения представлява деяние,
което следва да се преценява дали разкрива признаците на престъпление по
чл. 182, ал. 2 НК.
Съдът не намира основания за ограничаване правото на детето да
напуска страната до посочените дестинации и за посочения период от време,
доколкото по делото не са установени факти, въз основа на които да се
обоснове извод, че майката има други намерения, противопоставими на
интересите на детето, както и не са налице доказателства тя да има намерение
да се установи преимуществено да живее в чужбина. Установява се, че
майката е трудово ангажирана, живее на територията на страната в жилище,
закупено чрез ипотечен кредит, както и има изградена стабилна социална
среда в Република България. Същевременно не са налице каквито и да е данни
майката да е напускала страната за продължителен период от време по повод
служебна ангажираност или почивка.
Изразените опасения на ответника от международно отвличане на детето
са необосновани. Единствените доказателствени източници, съдържащи
такива данни (социалният доклад и показанията на свид. Ф.) са производни и
пресъздават твърденията на ответника, но са лишени от конкретика.
Обстоятелството, че ищцата работи в международна компания не доказва, че
тя има намерение да емигрира в чужбина с дъщеря си. Ето защо възражението
на ответника е недоказано.
С оглед приетите за установени по делото факти, първоинстанционния
съд приема, че е налице и нужда у детето да пътува свободно с майка си или
упълномощено от нея лице до държавите - до страните членки на
Европейския съюз, Република Сърбия, Република Турция, Република Северна
Македония, Швейцария, Нова Зеландия, Тунис, Кралство Великобритания,
Тайланд и Доминикана.
Относно Обединени арабски емирства, о. Бали (част от Зондските
4
острови) и Малдиви, които не са страни по Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври
1980 г., доколкото ищцата не обосновава конкретни нужди на детето за
пътуване до посочените дестинации, съдът приема, че заместващо съгласие на
бащата за пътуване до тези дестинации не следва да бъде предоставяно.
Съдът приема, че заместващото съгласие на бащата следва да бъде
дадено за поисканите от ищцата цели – почивка, както и да бъде разширено с
цели, които биха били в интерес на детето - екскурзия, посещение на близки,
обучение, културни или спортни прояви. В интерес на детето е да бъде
определен срок до 5 години.
По искането с правно основание чл. 127а от СК, вр. с чл. 76, ал.1, т. 9 от
ЗБЛД- за замества съгласието на единия родител за издаването на паспорт по
реда на ЗБЛД на детето:
Искането за издаването на лични документи /паспорт/ на малолетното
дете за пътуване извън пределите на Република България, съдът, намира, че е
последица от решаване на въпросите за пътуване на детето извън страната до
посочените дестинации. С оглед приетите за установени в настоящото
производство факти по делото, е налице основание да бъде заместено
съгласието на бащата за издаване паспорт на детето да пътува извън страната.
По предварителното изпълнение на решението:
Съгласно чл. 127а, ал. 4 СК може да бъде постановено предварително
изпълнение на решението.
Съдът приема, че са налице предпоставките за допускане на
предварително изпълнение на решението, тъй като комуникацията между
страните е влошена, включително по отношение на издръжката и режима на
лични отношения с детето, предвид събраните по делото данни за водени
между страните съдебни производства, както и с оглед заявеното от детето при
социалното проучване, че желае да пътува. Съдът намира, че е в интерес на
детето да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, предвид
предстоящите летни месеци, като по този начин е възможно да бъде
реализирано планираното пътуване на майката и детето до Гърция, както и за
да не бъде осуетена възможността му за пълноценно пътуване в чужбина и
през настоящата година.
По разноските:
И двете страни претендират присъждане на разноски, но претенциите им
са неоснователни, тъй като правилата на чл. 78 ГПК се прилагат съответно в
производствата по спорна съдебна администрация и в случая не е налице
пълно уважаване или отхвърляне на молбата. Ето защо няма основание някоя
от страните да понесе разноски (вж. в този смисъл ТР № 3/2023 г. по ТД №
3/2023 г. на ОСГК на ВКС).
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на бащата А. Г. Ф., ЕГН ********** за
5
пътуване на детето К. А. Ф., ЕГН **********, извън пределите на Република
България до държавите членки на Европейския съюз, Република Сърбия,
Република Турция, Република Северна Македония, Швейцария, Нова
Зеландия, Тунис, Кралство Великобритания, Тайланд и Доминикана,
придружавано от майката П. К. Ф., ЕГН **********, или от упълномощено от
нея лице с цел почивка, екскурзия, посещение на близки, обучение, културни
или спортни прояви, състезания за срок от 5 /пет/ години на основание чл.
127а, ал. 2 от СК.
ЗАМЕСТВА на основание чл. 127а от СК във вр. с чл. 76, ал. 1, т. 9 от
ЗБЛД, СЪГЛАСИЕТО на бащата А. Г. Ф., ЕГН **********, за издаването на
паспорт по реда на ЗБЛД на детето К. А. Ф., ЕГН **********.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението на основание чл.
127а, ал. 4 СК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд
в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6