МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 102/2016Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД–ГР. КУБРАТ
Наказателното
производство е образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат
обвинителен акт срещу подсъдимите:
1/Г.Н.Б. *** за това, че на 25.01.2016г. в гр.Завет, обл.Разград, като
непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си, след предварителен сговор с непълнолетния В.В.Т.,
чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот – шибидах
(скъсване на брезентово покритие и откъртване на метални пластини) на лек
автомобил „Рено Туинго”, с peг. № РР 36 78 АТ, собственост на С.С.Ю. *** и чрез
използването на техническо средство - парче от винкел е отнел чужди движими
вещи: 1 бр. мобилен апарат „Самсунг, Нод 3 Нео”, модел SM-N 7505, с поставена
Сим карта на обща стойност – 360.00 лева и пари - сумата от 342.00лева (в
банкноти с номинал от по 50 лв., 20 лв., 10 лв. и монети), всичко на обща
стойност – 702.00 лева - немаловажен случай, от владението на С.С.Ю. от с.гр.,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление
по чл.195, ал.1, т.3, предл.1, т.4, предл.2 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във
вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК;
2/В.В.Т. *** за това, че на 25.01.2016г. в гр.Завет, обл.Разград, като
непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си, действайки в условията на повторност, след
предварителен сговор с непълнолетния Г.Н.Б., чрез разрушаване на прегради
здраво направени за защита на имот – шибидах (скъсване на брезентово покритие и
откъртване на метални пластини) на лек автомобил „Рено Туинго”, с peг. № РР 36
78 АТ, собственост на С.С.Ю. *** и чрез използването на техническо средство -
парче от винкел е отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен апарат „Самсунг, Нод
3 Нео”, модел SM-N 7505, с поставена Сим карта на обща стойност – 360.00 лева и
пари - сумата от 342.00лева (в банкноти с номинал от по 50 лв., 20 лв., 10 лв.
и монети), всичко на обща стойност – 702.00 лева - немаловажен случай, от
владението на С.С.Ю. от с.гр., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.3, предл.1, т.4, предл.2, т.5 и
т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа обвиненията, така както са били повдигнати с обвинителния акт. Заявява
становище, че събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност както и
самопризнанията на подсъдимите установяват по безспорен начин авторството им в
извършване на инкриминираните деяния, за които са обвинени. Пледира на всеки от
тях наказанията да бъдат определени при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б”
от НК като предвиденото наказание лишаване от свобода до три години се замени с
пробация включващо двете задължителни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, а
за втория подсъдим и по чл.42а, ал.2, т.6 от НК.
Пострадалото
от престъплението лице св.С.Ю. в срока по чл.85, ал.3 от НПК предявява
граждански иск за сумата 42.00 лева – невъзстановена стойност на причинените й
с престъплението имуществени вреди, който е приет за съвместно разглеждане
в наказателния процес, а свидетелката е
конституирана като граждански ищец.
Подсъдимите
Г.Н.Б. и В.В.Т. както на досъдебното производство така и в
съдебно заседание се признават виновни по така повдигнатото им
обвинение. Назначеният служебен защитник на тримата подсъдими пледира за
постановяване на осъдителна присъда, при която наказанието да се определи при
условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК, подкрепяйки становището на
прокурора с оглед многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимите
обстоятелства.
Съдът, след преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подс.Г.Н.Б. е 16-годишен, с българско
гражданство, неженен, неосъждан, с начално образование, ученик в V-и клас във
ВУИ „Н.Й.Вапцаров” гр.Завет.
Подс.В.В.Т.
е 16-годишен, с българско гражданство, неженен, осъждан, с начално
образование, ученик в V-и клас във ВУИ „Н.Й.Вапцаров” гр.Завет.
Непълнолетните Г.Н.Б. и В.В.Т. са ученици в
V-ти клас на ВУИ „Н. Й. Вапцаров” гр.Завет, обл.Разград.
Св.С.С.Ю. ***. Ю. притежавала лек автомобил
„Рено Туинго” с peг. № РР 36 78 АТ. На 25.01.2016г. около 21:30 часа Ю. отишла
с автомобила си на гости в дома на свои познати в гр.Завет, като паркирала колата
си на ул.„П.Хилендарски” в гр.Завет. При слизането си от автомобила св.Ю.
оставила на арматурното табло портмонето си, в което била сложила своя мобилен
апарат „Самсунг Нод 3 Нео”, модел SM-N 7505, с поставена СИМ карта, а също така
в портмонето си имала и пари – сумата от
342.00лева (в банкноти с номинал от по 50.00 лева, 20 лева, 10 лева и монети). Ю.
заключила автомобила си.
На 25.01.2016г. през деня подсъдимите Г.Б. и В.Т.
взели решение да избягат от училище. След вечерната проверка непълнолетните Б.
и Т. напуснали района на училището и отишли в централната част на гр.Завет.
Двамата подсъдими минали покрай паркирания на улицата лек автомобил „Рено
Туинго”, собственост на св.Ю.. Т. забелязал оставеното в автомобила портмоне и
предложил на съученика си да извършат
кражба на портмонето от автомобила. Б. се съгласил с направеното предложение и
така след като се сговорили предварително, двамата с помощта на парче винкел (приложен
по делото като веществено доказателство), което Т. откъртил от оградата на
църквата отишли до автомобила на Ю.. С помощта на винкела (с обща дължина 30 см) двамата подсъдими успели
да скъсат брезентовото покритие и откъртили метални пластини на шибидаха на
автомобила и по този начин успели да направят отвор в тавана на автомобила.
През направения отвор подс.Т.
успял да влезе до кръста в превозното средство и откраднал портмонето
на свидетелката. От него подсъдимите взели намиращите се 1 бр. мобилен апарат „Самсунг Нод 3 Нео”, модел SM-N 7505, с поставена СИМ
карта и пари - сумата от 342.00лева (в
банкноти с номинал от по 50 лева, 20 лева, 10 лева и монети). След като откраднали
вещите, Т. отново се провесил през отвора на автомобила и върнал портмонето.
Част от откраднатите пари -сумата от 270.00 лева Т. дал на съучастника си Б., а откраднатият
телефон и другите пари оставил за себе си. Парчето винкел подсъдимите
изхвърлили зад „Казиното” в централната част на гр.Завет.
Около 23:00 часа свидетелката С.Ю. решила да
се прибира към дома си и като приближила до своя автомобил, видяла, че шибидаха
на същия е скъсан. Влязла в колата и тогава видяла, че портмонето й е на пода,
а от него липсвали парите и телефона. За констатираната кражба св.Ю. веднага
отишла в полицейския участък и уведомила полицейските служители.
Малко след извършване на деянието подсъдимият
Б. бил заловен от полицейските служители, а подсъдимият Т. успял да избяга.
По-късно бил задържан и той.
На местопроизшествието бил извършен оглед,
като такъв бил извършен и на мястото където било изхвърлено парчето винкел,
което след като било намерено, е иззето и приложено като веществено доказателство.
След като установили извършителите на
кражбата с протокол за доброволно предаване подсъдимият Г.Б. предал на
полицейски служител от УМВР-гр.Завет
част от откраднатите пари, които били в него, а именно сумата от 270.00 лева.
Срещу протокол за доброволно предаване Т. предал откраднатия мобилен апарат и
пари - сумата от 20.00 лева. Срещу протокол за доброволно предаване св.Е. Х.
предал сумата от 10.00 лева, пари, които по-рано му дал подс.Б.. Срещу разписки
на св.Ю. са върнати част от откраднатите пари - сумата от 300,00 лева и
мобилният апарат Самсунг Нод 3 Нео.
Другата част от парите – сумата 42.00 лева - Т. изхарчил за свои лични нужди.
Видно от заключението на изготвената по
делото съдебно-оценъчна експертиза стойността на откраднатият мобилен апрата
Самсунг Нод 3 Нео, модел SM-N 7505, с поставена СИМ- карта възлиза на обща
стойност – 360.00 лева. Общата стойност на отнетите вещи (мобилен апарат и пари)
възлиза на 702.00 лева, от които 42.00 лева- невъзстановени.
По делото са изготвени съдебно-психиатрчини
експертизи, които дават заключение, че подсъдимите Г.Н.Б. и В.В.Т. макар и
непълнолетни са могли да разбират свойството и значението на извършеното деяние
и да ръководят постъпките си.
По
доказателствата:
С оглед
направените от подсъдимите Г.Н.Б. и В.В.Т. самопризнания
относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
одобреното от съда съгласие да не се събират доказателства за тези факти, съдът
приема за безспорно установена изложената фактическа обстановка. Това е така,
защото самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от доказателствата събрани
на досъдебното производство, а именно – обяснения на подсъдимите, показания на
свидетелите Ю. и Х., оценъчна експертиза, съдебно-психиатрични експертизи,
протоколи за доброволно предаване, разписки, протоколи за оглед на
местопроизшествие и фотоалбуми, характеристични справки от ИДПС, справки за
съдимост. Тези доказателства са събрани по реда предвиден в НПК, поради което
представляват годни доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването
на инкриминираното деяние от подсъдимите.
От
правна страна:
При
така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че с действията си подсъдимите Г.Н.Б. и В.В.Т. са осъществили
състава на престъпление по чл.195, ал.1,
т.3, предл.1, т.4, предл.2 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1,
т.3 от НК, а подс.Т. и по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.28, ал.1
от НК.
Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта обхващащо два
акта: прекъсване на чуждото владение и възможност деецът безпрепятствено да се
разпорежда с нея, което подсъдимите осъществили, установявайки владение върху
вещите.
От обективна страна предмет на
посегателство са чужди движими вещи – мобилен телефон и пари, на
стойност 702.00 лева, които били собственост на
свидетелката С.Ю.. Описаните вещи са годен предмет на престъплението с оглед
факта, че същите имат определена стойност изчислена в пари към момента на
посегателството, видно от приложената по ДП оценителна експертиза. Налице е и
втората особеност на деянието – установяване на владение върху отнетите вещи.
До момента на осъществяване на изпълнителното деяние те са се намирали във
фактическата власт на свидетелката, като след
извършването, е осъществен и престъпния резултат, като вещите са
преминали във владение на извършителите и те се разпоредили с тях като със
свои.
Деянията са извършени от две
лица, след като предварително се сговорили, при което с оглед стойността на откраднатите
вещи и останалите квалифициращи обстоятелства, деянието не представлява
маловажен случай – чл.195, ал.1, т.5 от НК.
Деянията, извършени подсъдимите Б.
и Т. следва да се квалифицират по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 от НК, тъй като за да
проникнат в автомобила те за използвали парче винкел и разрушили шибидаха на
превозното средство.
Видно от справката за съдимост на
подс.В.В.Т., същият е осъждан към момента на извършване на деянието както
следва: с присъда № 192-3 НС/03.10.2014г. по НОХД № 2326/2014г. по описа на
Районен съд Плевен, в сила от 20.10.2014г., за престъпление по чл.198, ал.3 във
вр. с ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК му е наложено наказание шест месеца
лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието е отложено на основание
чл.69, ал.1 от НК за срок от 2 години; с присъда по НОХД № 72/2015г. по описа
на Районен съд Кубрат, в сила от 02.07.2015г., за престъпление по чл.195, ал.1,
т.3 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1,
т.3 от НК му е наложено наказание пробация; с Присъда № 149-3 НС/06.07.2015г.
по НОХД № 1188/2015г. по описа на Районен съд Плевен, в сила от 22.07.2015г.,
за престъпление по чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3
от НК му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, като
изтърпяването на наказанието е отложено на основание чл.69, ал.1 НК за срок от
2 години. От изложеното следва, че срокът
по чл.30, ал.1 от НК към датата на извършване на престъплението по настоящата
присъда не е изтекъл, поради което и с оглед на останалите квалифициращи признаци деянието на подс.Т. следва да се
квалифицира и като извършено в условията на повторност и представлява
немаловажен случай – чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.28, ал.1 от НК.
При
извършване на деянията подсъдимите Г.Н.Б. и В.В.Т. са действали при пряк умисъл:
съзнавали общественоопасния характер на извършеното и неговите общественоопасни
последици и целели настъпването на вредоносния резултат, което е обективирано в
поведението им: съзнавали, че вещите са чужда собственост, че нямат разрешение
от собственика да ги своят, но въпреки
това, преследвайки това си намерение ги отнели с цел да се обогатят. И двамата
подсъдими са извършили деянията като непълнолетни, но като са могли
да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките
си, видно от изготвената съдебнопсихиатрични експертизи, което ги прави годни
субекти на наказателна отговорност.
По
наказанието:
Предвид изложеното съдът призна
подс.Г.Н.Б. за виновен в извършване на престъплението
по чл.195, ал.1, т.3, предл.1,
т.4, предл.2 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, като при индивидуализацията на
наказанието съобрази смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто съдебно
минало; връщане на по-голямата част от
отнетите вещи; млада възраст; съдействие
за разкриване на обективната истина; отегчаващи отговорността обстоятелства:
няма. С оглед изложеното съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в
закона наказание се оказва несъразмерно тежко.Ето защо съдът определи
наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК като замени
предвиденото за това престъпление наказание лишаване от свобода до три години с
наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: 1.Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с периодичност
на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично; 2.Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година.
Предвид изложеното съдът призна подс.В.В.Т. за виновен в извършване на
престъплението чл.195,
ал.1, т.3, предл.1, т.4, предл.2, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с
чл.28, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази
смекчаващи отговорността обстоятелства: признанието за виновност; връщане на
по-голямата част от отнетите вещи; млада
възраст; съдействие за разкриване на обективната истина; отегчаващи
отговорността обстоятелства: няма. С оглед изложеното съдът намери, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, при които и
най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.Ето защо
съдът определи наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК като
замени предвиденото за това престъпление наказание лишаване от свобода до три
години с наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: 1.Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с периодичност
на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично; 2.Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година; 3.
Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа за срок от една
година.
При
определяне вида и размера на наказанията съдът взе предвид разпоредбата на
чл.60 от НК, според която наказанието на непълнолетните се налага преди всичко
с цел те да бъдат превъзпитани и подготвени за общественополезен труд.
Съдът може да се надява, че така
определените по вид и размер наказания ще въздействат предупредително върху
подсъдимите и ще им отнемат възможността да вършат други престъпления.
Неизбежното им наказване ще подейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото, ще допринесе за удовлетворяване на
общественото чувство за справедливост,
еквивалент на възмездието
като обществена оценъчна категория.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ
ИСК
Гражданският иск в размер на 42.00
лева е доказан по своето основание и размер. Деянието на подсъдимите
представлява непозволено увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД, те са длъжни да
репарират вредите, които пострадалото лице е понесло. Съдът приема същите
установени съгласно изготвената оценителна експертиза и след приспадане на
върнатите вещи, искът в предявения размер
следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 25.01.2016г. до окончателното плащане.
При този изход на делото –
осъдителна присъда, на основание чл.189, ал.3 от НПК родителите на
непълнолетните подсъдими Г.Н.Б. и В.В.Т., следва да заплатят в полза на ОДМВР
гр. Разград по 106.60 лева – разноски на досъдебното производство и по сметка на
Районен съд – гр.Кубрат по 25.00 лева – държавна такса върху уважения граждански иск.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
Председател: /П/
Ал. Великова