№ 1217
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000502274 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №2588/29.04.2024 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение №3941/01.07.2024 г., по гр. д. № 233/2023 г. по описа на Софийски
градски съд, са отхвърлени предявените от Б. В. М., ЕГН **********, срещу
Н. Р. Й., ЕГН **********, и Й. К. Й., ЕГН **********, искове: с правно
основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4 ЗЗД - за признаване за нищожен поради
липса на основание на сключения на 17.02.2021 г. договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № 43, том I, peг. № 944,н.д. №37/2021 г. на нотариус рег.№ ***
при НК с район на действие СРС, относно 5/6 идеални части от недвижимия
имот и с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД - за разваляне на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
17.02.2021г., обективиран в нотариален акт № 43, том I, peг. № 944,н.д.
№37/2021 г. на нотариус рег.№ *** при НК с район на действие СРС относно
5/6 идеални части от прехвърления имот. Със същото решение е
трансформирано задължението за издръжка в натура от страна на Н. Р. Й. и Й.
К. Й. към Б. В. М. по договор от 17.02.2021г. за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт
№ 43, том I, peг. № 944,н. д. №37/2021 г. на нотариус рег.№ *** при НК, в
задължение за заплащане от Н. Р. Й., ЕГН **********, и Й. К. Й., ЕГН
**********, на Б. В. М., ЕГН **********, на 640 лева месечно с падеж всяко
1
първо число на месеца за съответния месец, считано 01.05.2023г. до отпадане
пречките за изпълнение на задължението за издръжка в натура.
Посоченото решение е обжалвано от Н. Р. Й. и Й. К. Й., действащи чрез
процесуалния си представител, в частта, с която се трансформира
задължението за издръжка в натура по договора от 17.02.2021г. за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в задължение за
заплащане над сумата от 200 лева до присъдената сума от 640 лева месечно.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че в обжалваната
част решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено
в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че
първоинстанционният съд в противоречие на актуалната съдебна практика на
ВКС е приел, че от необходимите средностатистически средства за месечна
издръжка за живот на В. В. М. не следва да се извади получаваната от същия
пенсия, а разликата следва да бъде заплащана месечно от приобретателя по
алеаторния договор, като трансформация на задължението за издръжка в
натура в паричното му изражение. Моли се решението да бъде отменено в
обжалваната част, като се трансформира задължението на Н. Р. Й. и Й. К. Й.
по договора в задължение за заплащане на сумата от 200 лева месечно. Прави
се искане да се присъдят направените пред въззивната инстанция съдебни
разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият Б. В. М., действащ чрез
процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В
него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.
Посочва се съдебна практика на ВКС в подкрепа на възприетото от
първоинстанционния съд, че от необходимите средностатистически средства
за месечна издръжка за живот на Б. В. М. не следва да се извади получаваната
от същия пенсия. Моли се решението да бъде потвърдено в обжалваната част,
като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок от активно легитимирана страна в
процеса против съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Предмет на въззивното производство е единствено спорът относно
дължимия размер на паричното задължение, в което са трансформирани
натуралните задължения на Н. Р. Й. и Й. К. Й. по процесния договор от
17.02.2021 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
2
и гледане към прехвърлителя и въззиваем в настоящото производство Б. В. М..
Първоинстанционното решение не е обжалвано и следователно е влязло в
сила във всички останали части, включително и по отношение на поставената
трансформация на задълженията на приобретателите Н. Р. Й. и Й. К. Й. по
договора за издръжка и гледане от 17.02.2021 г.
От приетите в съдебното производство доказателства се установява
следната фактическа обстановка по отношение на спорния въпрос във
въззивното производство:
Не е спорно между страните, че на 17.02.2021г. ищецът Б. В. М. и
съпругата му Ф. А. М., починала на 01.02.2022 г., от една страна и ответниците
Н. Р. Й. и Й. К. Й. от друга, са сключили договор, обективиран в нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 43, том I, peг. № 944,н. д. №37/2021 г., по силата на който ищецът и
съпругата му са прехвърлили на ответниците недвижим имот — апартамент в
гр.София, срещу полаганите до момента грижи за прехвърлителите и срещу
задължението занапред ответниците да продължат да се грижат за тях, като им
осигурят гледане и издръжка и нормален живот, докато са живи. При
сключването на договора прехвърлителите са живели в гр. София. Били са
съответно на 88 години и 86 години и макар в напреднала възраст, не са имали
проблеми с обслужването и здравословното си състояние. Близо година след
сключването на договора ежедневието на прехвърлителите не се е променило,
била са посещавани от приобритателите, които са им осигурявали хранителни
продукти, развлечения. Няма събрани доказателства до смъртта на Ф. М. през
2022г., прехвърлителите да са изразявани недоволство от това, което са
получавали, да са искали повече и по-конкретни грижи и издръжка.
Няма спор, а и от приетите в първоинстанционното и въззивното
производство доказателства се установява, че след смъртта на Ф. М. от през м.
02.2022 г. ищецът е отказал всякаква връзка с ответниците, като след датата на
подаване на исковата молба – 10.01.2023 г. ответниците превеждат ежемесечно
по сметка на ищеца сумата от 200 лева.
От приетото от първата инстанция писмено доказателство
(удостоверение на НОИ – ТП София град от 13.02.2023 г.) се установява, че
ищецът Б. В. М. получава месечна пенсия в размер на 723.11 лева.
От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и
неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза се установява, че
необходимите средностатистически средства за месечна издръжка за живот на
Б. М., на 90 години към датата на изготвяне на експертизата, възлиза на
сумата от 640 лв. месечно. Въззивният съд кредитира заключението на тази
експертиза, тъй като тя е изготвена след преценка на всички относими
документи, като е отговорила обосновано на поставените въпроси.
От свидетелските показания на разпитаните в първоинстанционното
производство свидетелки се установява, че Н. Й. и Й. Й.
са посещавали прехвърлителите, носели са им храна, помагали са в
3
домакинството. До смъртта на прехвърлителката Ф. М., отношенията между
двете семейства били близки, свързани с чести гостувания, съвместно
отбелязване на празници. Категорично се установява, че след смъртта на
съпругата си през 2022 г. ищецът отказал всякаква връзка с ответниците и е
приемал помощ единствено и само от свидетеля Е. М. – негов племенник.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелите в
посочената част, тъй като, преценени с всички други събрани по делото
доказателства - арг. от чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви,
житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Както беше вече посочено първоинстанционното решение е влязло в
сила, включително в частта, с която насрещния иск с правно основание чл. 97
ЗЗД вр. с чл. 95 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД е трансформирано задължението в натура по
процесния договор за гледане в парична такова за издръжка. Във въззивното
производство е спорен въпросът за размера на трансформираното паричното
задължение на приобретателите по процесния договор. По – конкретно следва
да се отговори на въпроса дали се приспадат собствените средства на
прехвърлителя при определяне на сумата след трансформацията, която
длъжникът по договора следва да му заплаща, за да му осигури спокоен и
нормален живот. По този въпрос въззивният съд констатира, че има известно
несъответствие в практиката на ВКС. В решение № 439/22.12.2011 г. по гр.д.
№ 90/2011г., III г. о. и решение № 238/26.10.2015 г. по гр.д. № 1368/2015 г., III
г. о. се прима, че при трансформацията се дължи сума за издръжка на
прехвърлителя, която се определя за допълване на собствения доход на
кредитора, като се отчитат и личните му средства, в конкретния случай доход
от пенсия. Това схващане не се споделя от настоящия съдебен състав. Същото
противоречи на житейската и правна логика, като изцяло обезсмисля
необходимостта на трансформацията на натуралното задължение в парично.
Този възглед не дава отговор и на логичния въпрос ако собствените доходи на
прехвърлителя надхвърлят значително необходимото му средства за издръжка
как следва да се определи задължението на приобретателя при
трансформацията. В такава хипотеза ще се стигне до извод, че прехвърлителят
няма интерес от трансформация и последната не следва да бъде допускана, а
договора за гледане и издръжка да бъде развален. Освен това становището,
отразено в решение № 439/22.12.2011 г. по гр.д. № 90/2011г., III г. о. и решение
№ 238/26.10.2015 г. по гр.д. № 1368/2015 г., III г. о., допуска неоснователно
обогатяване на приобретателя по договора за сметка на прехвърлителя.
Поради изложените съображения следва да бъде подкрепено даденото
разрешение в решение № 169/19.07.2013 г. по гр. д. № 1210/2012г., III г. о.,
решение № 60221/19.01.2022 г. по гр. д. № 3270/2020 г., IV г. о., определение
№ 61/23.01.2019 г. по гр. д. № 3997/2018 г., IV г. о., определение №
2243/20.07.2023 г. по гр. д. № 724/2023 г., III г. о., определение №
4
329/21.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3729/2020 г., IV г. о. и др., че дължимата
парична издръжката по договора включва изцяло храна, режийни разноски,
дрехи и други според нуждата на прехвърлителя и без оглед на възможността
му да се издържа сам от имуществото и доходите си. Приобретателят по
договор за издръжка и гледане дължи на прехвърлителя издръжка в размер
достатъчен да удовлетвори всички нужди на прехвърлителя, независимо от
това дали последния разполага или не със собствени средства за това, освен
ако друго не е уговорено изрично в договора или не следва от неговите
условия. Затова и определянето на издръжката в производството по чл. 97 от
ЗЗД следва да отговаря на тези изисквания. Наистина в решение №
439/22.12.2011 г. по гр. д. № 90/2011 г. и решение №238/26.10.2015 г. по гр. д.
№ 1368/2015 г., двете по описа на ВКС, ІІІ г. о., при определяне на размера на
издръжката съдът е вземал под внимание и получаваните от прехвърлителите
доходи. Това обаче е станало в онази част на решенията, в която съдът се е
произнасял по съществото на спора, а не в частта, в която е даван отговор на
правните въпроси, по отношение на които е било допуснато касационното
обжалване. Освен това по изложените вече доводи възприето в тези две
решение, не се псоделя от настоящия въззивен състав.
Съгласно решение № 163/07.10.2019 г., постановено по гр. д. №
229/2019 г., решение № 261/10.02.2020 г., постановено по гр. д. № 758/2019 г.,
решение № 60170/30.07.2021 г., постановено по гр. д. № 124/2021 г., трите по
описа на ВКС, ІІІ г. о., решение № 863/22.12.2010 г., постановено по гр. д. №
1534/2009 г., решение № 82/05.04.2011 г., постановено по гр. д. № 1313/2009 г.,
решение № 21/14.08.2012 г., постановено по гр. д. № 16/2011 г., решение №
20/13.03.2019 г., постановено по гр. д. № 2298/2018 г., решение №
138/07.10.2020 г., постановено по гр. д. № 227/2020 г., решение №
169/15.10.2020 г., постановено по гр. д. № 4423/2019 г., решение №
60150/29.11.2021 г., постановено по гр. д. № 2080/2020 г., седемте по описа на
ВКС, ІV г. о. и др., която практика която се споделя напълно от настоящия
състав, договорът за издръжка и гледане е ненаименован договор, за който
липсва нормативна уредба. С него се цели нуждите на прехвърлителя да бъдат
обезпечени в обичайните и разумни граници, като доколкото престацията
която дължи приобретателят не може бъде точно определена договорът има
алеаторен характер. Поради липсата на нормативна уредба съдържанието на
насрещните права и задължения по договора се определят от постигнатото
между страните съгласие, като по силата на чл. 9 ЗЗД те са свободни да
определят това съдържание свободно, доколкото не противоречи на закона и
добрите нрави. Съдържанието е различно с оглед на конкретиката на всеки
един отделен случай и зависи от конкретните жизнени и битови нужди на
прехвърлителя, както и с възможността му да се справя сам. Това води до
различен обем на поеманите от приобретателя по договор за издръжка и
гледане задължения за всеки отделен случай. Затова при спор относно този
обем изразената от страните воля подлежи на тълкуване при спазване на
изискванията на чл. 20 от ЗЗД. При това се тръгва от правилото, че ако
5
страните не са уговорили ограничения в обема на дължимите издръжка и
грижи, то се дължат всички необходими такива. Поемането на други
задължения, като това да се установи общо домакинство и други такива не
може да се предполага, а следва да бъде направено с договора. Ако това не е
направено наличието на такива задължения би могло да бъде изведено с оглед
на обстоятелствата, при които е сключен договора, а и от възникналата
впоследствие промяна на обстоятелствата, ако тя налага съществуването на
такива задължения, с оглед задоволяването на променените нужди на
прехвърлителя. Задължението на приобретателя по договора за издръжка
и гледане (ако не е ограничено от постигнатото между страните съгласие)
включва както осигуряването на цялостната издръжка на
прехвърлителя, независимо от това дали той може да се издържа сам от
имуществото и доходите си, така и полагане на необходимите грижи за
него, според нуждите му и възможностите да се справя сам. На още по-
голямо основание при трансформацията на натуралното задължение за
грижи в изцяло парично такова, за определяне на неговия размер
личните доходи на прехвърлителя са изцяло ирелевантни. Дължимата
сума от приобретателя, в разглеждания случай приобретателите, зависи
единствено от конкретните нужди на прехвърлителя, който се оценяват на
сумата от 640 лева месечно. Ето защо това е дължимата месечна сума, която
следва да заплащат Н. Й. и Й. Й., считано от 01.05.2023 г.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция
достига, съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението в
обжалваната част да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззиваемия следва да се присъди на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК заплатено адвокатско
възнаграждение за предоставената му правна защита в размер на 500 лева.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната уважителна част решение
№2588/29.04.2024 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение
№3941/01.07.2024 г., постановено по гр. д. № 233/2023 г. по описа на
Софийски градски съд.
Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК Н. Р. Й.,
ЕГН **********, и Й. К. Й., ЕГН **********, да заплатят на Б. В. М., ЕГН
**********, сумата от 500 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за правна защита във въззивното производство.
6
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7