Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
С., 25.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в открито съдебно
заседание на 24.04.2019 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Теодора
Вутева разгледа докладваното от младши съдия Цончев въззивно гражданско дело № 152 по описа на съда за 2019 г. и, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
по жалба на Л.П.И., чрез адв. А.Т., против Решение №
207/16.10.2018 г., постановено по гр.д. № 2189/2017 г. по описа на РС – Б.. С
него е признато за установено по иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК
във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, предявен от И.Г.А. и Д.В.Н.
срещу Л.П.И., че И.Г.А. и Д.В.Н. са собственици по давност на припадащата се по
наследство на Л.П.И. ½ (една втора) ид. ч. от
поземлен имот с идентификатор № 05815.307.549, находящ
се в обл. С., гр. Б., общ. Б., в. з. „З.“, ул.
„18-та“, с площ от 620 кв. м, с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване до 10 м., с номер по
предходен план 1447, кв. 33, парцел VII, представляващ по документ за
собственост (решение на ПК от 30.08.1999 г.) част от нива от 2,101 дка, шеста
категория, находяща се в строителните граници на гр. Б.в
м. „З.“ Л., имот № 1447, кв. 33 и 68 п-л № XXVII в кв. 68 и п-ли № VIII, VII,
XVII в кв. 33 и в улица от кадастрален план от 1990 г., при съседи: Ц.Г., Г. К., наследници на С. Р. и път.
Признато
е за установено по иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, предявен от Ц.И.Ф. срещу Л.П.И.,
че Ц.И.Ф. е собственик по давност на припадащата се по наследство на Л.П.И.
½ (една втора) ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор № 05815.307.551, находящ се в обл. С., гр. Б., общ. Б., в. з. „З.“, ул. „18-та“, с площ
от 706 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
ползване – незастроен имот за жилищни нужди, с номер по предходен план 1447,
кв. 33, парцел VIII, представляващ по документ за собственост (решение на ПК от
30.08.1999 г.) част от нива от 2,101 дка, шеста категория, находяща
се в строителните граници на гр. Б.в м. „З.“ Л., имот № 1447, кв. 33 и 68 п-л №
XXVII в кв. 68 и п-ли № VIII, VII, XVII в кв. 33 и в улица от кадастрален план
от 1990 г., при съседи: Ц.Г., Г. К., наследници на С.
Р. и път.
Отхвърлен
е предявеният от Л.П.И. срещу И.Г.А., Д.В.Н. и Ц.И.Ф. иск с правно основание
чл. 34, ал. 1 от ЗС за делба на поземлен имот с идентификатор 05815.307.549, находящ се в обл. С., гр. Б.,
общ. Б., в. з. „З.“, ул. „18-та“, с площ от 620 кв. м, с трайно предназначение
на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване до 10 м.,
с номер по предходен план 1447, кв. 33, парцел VII, представляващ по документ
за собственост (решение на ПК от 30.08.1999 г.) част от нива от 2,101 дка,
шеста категория, находяща се в строителните граници
на гр. Б.в м. „З.“ Л., имот № 1447, кв. 33 и 68 п-л № XXVII в кв. 68 и п-ли №
VIII, VII, XVII в кв. 33 и в улица от кадастрален план от 1990 г., при съседи: Ц.Г.,
Г. К., наследници на С. Р. и път и поземлен имот с
идентификатор 05815.307.551, находящ се в обл. С., гр. Б., общ. Б., в. з. „З.“, ул. „18-та“, с площ
от 706 кв. м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
ползване – незастроен имот за жилищни нужди, с номер по предходен план 1447,
кв. 33, парцел VIII, представляващ по документ за собственост (решение на ПК от
30.08.1999 г.) част от нива от 2,101 дка, шеста категория, находяща
се в строителните граници на гр. Б.в м. „З.“ Л., имот № 1447, кв. 33 и 68 п-л №
XXVII в кв. 68 и п-ли № VIII, VII, XVII в кв. 33 и в улица от кадастрален план
от 1990 г., при съседи: Ц.Г., Г. К., наследници на С.
Р. и път.
На
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК Л.П.И. е осъдена да заплати на И.Г.А., Д.В.Н.
и Ц.И.Ф. сумата от 700 (седемстотин) лв., представляващи сторени в
производството разноски за адвокатско възнаграждение.
На
основание чл. 77 от ГПК Л.П.И. е осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Б.
дължимите държавни такси по делото в размер на 200 лв. (двеста лева), както и 5
(пет) лв. за служебно издаване на изпълнителен лист в случай на принудително
изпълнение.
Въззивната
жалбоподателка излага, че в хода на първоинстанционното производство предпоставките за
уважаване на иска за делба са безспорно доказани, поради което такава е
следвало да бъде допусната за двата процесни имота
при равни квоти – по ½ идеална част от собствеността. При уважаване на
иска, предявен от И.А. и Д.Н. против жалбоподателката
И. и на иска, предявен от Ц.Ф. против жалбоподателката
И., районният съд не е съобразил, че поземлен имот с идентификатор № 05815.307.549
и поземлен имот с идентификатор № 05815.307.551 са наследствени, поради което
установената в чл. 69 от ЗС презумпция не намира приложение. Счита се, че този,
който ползва имота, е държател на идеалните части на другите наследници и ги
владее от тяхно име и за тяхна сметка. От свидетелските показания не може да
бъде установено кой от двата процесни имота се държи
от всеки един от ищците, дали се държи от тях и на какво основание. Последното
прави претенцията им неоснователна. Необоснован е изводът, че тъй като ищците
са семейство, всеки един от тях упражнява владението върху своята част както
лично, така и чрез останалите членове на семейството. Районният съд не е
съобразил, че е сезиран с два съединени установителни
иска, претенцията на ищците И.А. и Д. Н. е с различен предмет от тази на Ц.Ф. и
по делото не са ангажирани доказателства кой от тримата ищци, върху кой от
двата недвижими имота е осъществявал непрекъснато владение. Недоказано е ищците
по насрещните искове да се обективирали пред жалбоподателката И. намерението си за своене.
От доказателствата се установява, че последната необезпокоявано е ползвала
имотите. Необоснован е изводът, че ищците по насрещните искове са оградили процесните имоти. Съдът не е обсъдил в цялост показанията
на свид. Д. и неправилно не е кредитирал показанията
на свид. М. Г.. От анализа на последните достига до
извод за логическо противоречие на правните изводи на съда, тъй като предложението
на ответника А. за изкупуване на идеалните части от собствеността на жалбоподателката И., изключва намерението му за своене. Със заплащането на данъци Л.И. и периодичните
посещения в двата процесни недвижими имота, Л.И. е
демонстрирала, че не се е дезинтересирала от
собствената си ½ идеална част от собствеността. Излага, че действията по
засаждане и събиране на плодове от двата недвижими имота не са достатъчни, за
да се приеме, че същите се владеят с обективирано намерение
за своене от ищците по насрещните искове. По
изложените съображения отправя искане за отмяна на решението, отхвърляне на
насрещните установителни искове и допускане до делба
на процесните недвижими имоти.
Претендират
се разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 от ГПК е постъпил отговор от адв. Т.П., процесуален
представител на И.А., Д. Н. и Ц.Ф., в който жалбата се оспорва като
неоснователна. Твърди се, че през 2005 г. ищцата Л.И. е отстъпила на ищците по
насрещните искове владението върху процесните
недвижими имоти, тъй като в замяна е получила в цялост продажната цена от
разпоредителна сделка с друг съсобствен между нея и
ответника И.А. недвижим имот, като устната договореност между тях била след сделката
процесните имоти да останат в собственост на А.. От
гласните доказателства може да се направи извод, че жалбоподателката
се е дезинтересирала от делбените
имоти, като показанията на М. Г. не сочат на различен извод. По тази причина
насрещните ищци са били в невъзможност да манифестират намерението си за своене. С оглед изложеното се прави искане за потвърждаване
на първоинстанционното решение и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание
пред въззивната инстанция процесуалните представители
на страните поддръжат въззивната
жалба и отговора на въззивна жалба по изложените в
тях съображения.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен
вид и е подписано от разгледалия делото съдия, който се е произнесъл в пределите
на своята правораздавателна власт и допустимо.
По
съществото на жалбата съдът, като съобрази доводите на страните и събраните в
първата съдебна инстанция писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
РС-Б.
е сезиран с конститутивен иск за делба с правно
основание чл. 341, ал. 1 във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.
За
да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата
съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални
предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е носител на съответна идеална
част от правото на собственост върху включения в делбената
маса имот; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на
собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички
съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в
процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг.
чл. 75, ал. 2 ЗН.
Фактическата
обстановка е установена правилно от районния съд.
От
Решение № 14114/30.08.1999 г. на ПК – гр. Б., влязло в сила на 29.09.1999 г.,
се установява, че на наследниците на И.Г. Й. е признато правото на собственост
в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху недвижим имот – нива
от 1.781 дка, шеста категория, находяща се в
строителните граници на гр. Б., в местността „З. – Л.“, имот № 1447, кв. 33 и 68
п-л № XXVIII
в кв. 68
и п-ли № VIII,
VII,
XVII
от кадастралния план, изработен през 1990 г., при граници съседните имоти Ц.Г.,
Г. К., наследниците на С. Р. и път.
Със
същото решение на наследниците на И.Г. Й. е отказано възстановяване на 0,320
дка върху същата нива, тъй като са послужили за улица.
От
Удостоверение за наследници изх. № 825/15.09.2017 г., Удостоверение за
наследници изх. № РСЦ17-УГ01-5156/21.08.2017 г. г., Препис – извлечение от акт
за смърт № 0298/06.12.1987 г., Удостоверение за раждане въз основа на акт за
раждане № 0028/01.03.1947 г., Удостоверение за раждане въз основа на акт за
раждане № 222/25.05.1971 г., Удостоверение за наследници № 001071/26.04.2007 г.,
Удостоверение за наследници № 001071/26.04.г., Удостоверение за наследници № 2531/18.12.2006
г. се установява, че след смъртта си през 1987 г. И.Г. Й. е оставил като
наследници сина си П.И.Г. и дъщеря си С.И. Н.. П.И.Г. от своя страна е наследен
от дъщеря си Л.П.И. (ищца по иска за делба и ответница по насрещните установителни искове за собственост). С.И. Н. е наследена
от сина си И.Г.А. (ответник по иска за делба).
За
процесните два имота с идентификатори № 05815.307.549
и № 05815.307.551 са представени скици и удостоверения за данъчна оценка от м.
септември 2017 г.
Съгласно
Обяснителна записка към проекта за изменение ПР на УПИ XXVIII – 1448, 1447 от кв. 68 по плана на в.з. „З.“ – гр. Б., С. област, се предлага изменение в
регулационния план на УПИ XXVIII
– 1447,
1448 в кв. 68
по плана на в. з. „З. – разширение“, като същият се раздели на два
самостоятелни имота - XXVII-1448 и XXIX-1447.
Заключението
на съдебно–техническата експертиза е изготвено обективно, задълбочено и
аргументирано, поради което съдът го кредитира в цялост. В него е проследен е
регулационният статут на процесните имоти, и се
установява, че недвижими имоти с идентификатори № 05815.307.549 и №
05815.307.551 са частично идентични с недвижим имот - нива от 1.781 дка, шеста
категория, находяща се в строителните граници на гр. Б.,
в местността „З. – Л.“, имот № 1447, кв. 33 и 68 п-л № XXVIII в кв. 68 и п-ли № VIII, VII, XVII от кадастралния план, изработен
през 1990 г., при граници съседните имоти Ц.Г., Г. К.,
наследниците на С. Р. и път. Процесните два недвижими
имота са образувани от възстановената с решението на ПК нива. Разликата в
площта на двата недвижими имота – от 1336 кв.м. до възстановената площ от – 1781
кв.м., се дължи на обстоятелството, че в разликата се включва поземлен имот с
идентификатор № 05815.307.217 – 445 кв.м. и 10 кв.м. неточност при изчисляване
площта на имота от регулационния план.
От
заключението на вещото лице се установява още, че във връзка с договорите за
строеж върху държавна земя, строителството не е било реализирано. Изградените в
недвижим имот с идентификатор № 05815.307.549 вилна сграда и сграда за
съхранение на инвентар били построени преди 1990 г.
При
тези данни районният съд не е уважил предявения иск за делба, тъй като не е
доказана първата материално-правна предпоставка – ищецът да е носител на
съответна идеална част от правото на собственост върху включените в делбената маса имоти. Настоящият състав споделя крайния
резултат относно отвърлянето на иска за делба, но не
по всички изложени съображения:
С
отговорът на исковата молба ответникът И.Г.А. е предявил насрещни искове спрямо
Л.И. за изтекла в негова полза придобивна даваност, считано от 29.09.1999 г., по отношение на
принадлежащата на И. по наследство ½ идеална част от недвижими имот с
идентификатор № 05815.307.549 и ½ идеална част от недвижими имот с
идентификатор № 05815.307.551. С отговорът на исковата молба Д.В.Н. е предявила
спрямо Л.И. насрещен установителен иск да бъде
призната за собственик по давност, считано от 29.09.1999 г. на припадащата се
по наследство на Л.П.И. ½ (една втора) ид. ч.
от поземлен имот с идентификатор № 05815.307.549. Предявените насрещни установителни искове правилно са приети за основателни.
Съгласно
чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността правото на собственост върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години.
Владението
представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът дължи,
лично или чрез другиго, като своя, а по силата на законовата презумпция на чл.
69 от Закона за собствеността се предполага, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
С
ТР № 1/06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че
презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт,
различен от наследяването.
В
случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа
власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите,
намерението му за своене се предполага и е достатъчно
да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79
ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да
държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена, а ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да
владее техните идеални части за себе си. Завладяването на частите на останалите
и промяната поначало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене,
освен ако това е обективно невъзможно.
В
конкретния случай И.Г.А. е установил фактическа власт върху имоти с идентификатори
№ 05815.307.549 и № 05815.307.551 на основание наследяване от своята майка С.И.
Н. и е била държател на 1/2 идеални части от двата имота на другия сънаследник
– ищцата Л.П.И..
От
показанията на свидетелите П. и Д., които съдът кредитира в цялост, тъй като са
логични, последователни и намират опора в останалите доказателства –
показанията на свид. Ц., заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза и частично в показанията на свид.
Г.. Свидетелите П. и Д. притежават недвижимо имоти в близост до процесните имоти, посещават ги редовно и имат
непосредствени наблюдения от обработката на двата делбени
имота и лицата, които ги посещават. Те безпротиворечиво
разкриват, че ответникът А. от повече от 40 години пребивава в имотите и се
грижи за тях. От показанията на П. се установява, че те са били част от
по-голям недвижим имот, който е внесен в ТКЗС, впоследствие реституиран и
разделен на по-малки имоти, като двата процесни
недвижими имота, които са били част от одържавения по-голям имот, в момента фактически
се използват като един общ недвижим имот. Тези твърдения намират потвърждение в
заключението на съдебно-техническата експертиза, която проследява регулационния
статут на имотите и идентичността на реституираните в полза на наследниците на И.Г.
Й. недвижими имоти с процесните, както и в обяснителна
записка към проекта за изменение ПР на УПИ XXVIII – 1448, 1447 от кв. 68 по плана на в.з. „З.“ – гр. Б.. Именно обстоятелството, че двата процесни имота в момента фактически се използват като един
и не са отделени е причината свид. Д., Ц. и Г. в
показанията си да свидетелстват за един имот. Това е напълно обяснимо, тъй като
не може да се очаква от тях да бъдат запознати с вещно-правния и кадастрален
статут на процесните недвижими имоти. Свид. П. и Д. са категорични, че никога не са виждали други
хора освен ответникът И.А. и семейството му – Д.Н. и Ц.Ф. в двата имота, както
и че само последните ги ползват. Тези твърдения намират подкрепа в показанията
на свид. Й. Ц.. През 2005 г. тя е придобила от съделителите И. и А. недвижим имот в близост до процесните и от тогава е виждала единствено ответника А. и
семейството му да обитават делбените недвижими имоти.
Тя разкрива, че е виждала единствено ответника А. да извършва селскостопанска
работа в тях. По отношение на съделителката И. свид. П. излага, че не я е виждал от младежките ѝ
години, че от тогава не я е виждал в двата имота и към момента не е сигурен
дали би могъл да я разпознае. В подобен смисъл са показанията на свид. Ц., която сочи, че след като е изповядала сделка за
покупко-продажба на недвижим имот с двамата съделители,
по която последната е била купувач и е заплатила цялата продажна цена на Л.И.,
не е виждала съделителката И. в процесните
имоти. От показанията на свид. П. и Ц. се установява,
че ищцата И. от години живее в Република Гърция. Последното намира потвърждение
в показанията на свид. Г. и в приложения по делото
смъртен акт на съпруга ѝ – гръцки гражданин. Свидетелите П., Д. и Ц.
сочат най-общо, че им е известно, че ищцата И. е притежавала право на
собственост върху процесните имоти, но след
извършване на разпореждане с общ между А. и И. недвижим имот изразяват
субективна увереност, че двата недвижими
имота, предмет на настоящото дело, са останали в собственост на ответника А.. В
тази насока от значение са показанията на свид. Ц.,
която разкрива, че през 2005 г. е закупила недвижим имот от двамата съделители. Платила е продажната цена изцяло на ищцата И.,
тъй като ѝ била известна договореност между И. и А., съгласно която след
извършване на покупко-продажбата, И. трябвало да се откаже от вещно-правни
претенции спрямо двата процесни недвижими имота и
последните да останат изцяло в собственост на А..
Съдът
намира за частично недостоверни показанията на свид. М.
Г.. Това е така, защото същите са вътрешно противоречиви, нелогични и
противоречащи на другите доказателства. Поради тази причина настоящият състав
счита, че те не следва да бъдат кредитирани в частите, в които твърди че заедно
със съделителката И. е посещавала имотите, както и че
последната често е ходила в тях. В тази част те обслужват изцяло тезата на
ищцата, без обаче да намират опора в нито едно друго доказателство, поради
което не следва да им се дава вяра. На
първо място, съмнение в достоверността на показанията на свид.
Г. сочат твърденията ѝ относно интензитета на нейните посещения в процесните имоти. Тя излага, че ги е посещавала заедно с
ищца И.: 1. общо три пъти, 2. няколко
пъти, 3. три пъти, но винаги, когато били в близост на път за С. минавали през
имотите. На следващо място, свидетелката излага противоречиви твърдения относно
състоянието на имотите. Тя свидетелства, че през 2017 г. заедно с ищцата
посетили имотите. Същите били запуснати и тревата не била окосена. Имало
земеделски насаждения, като ищцата си набрала череши, а впоследствие двете
останали около час и половина на шезлонзи, които
свидетелката извадила от автомобила си. Нелогично е, ако двата имота са били
неподдържани и с неокосена трева, свидетелката и ищцата да останат вътре,
разполагайки шезлонзи, около час и половина.
Нелогично изглежда също обстоятелството, че имало засети земеделски култури при
положение, че се твърди, че имотите били запуснати и неокосени. Същевременно
тези показания категорично се опровергават от показанията на свид. П., Д. и Ц., които безпротиворечиво
изясняват, че имотите са системно и добре поддръжани от
ответника А.. Показанията тримата свидетели намират потвърждение в
констатациите на вещото лице при извършения оглед, което в разпита си сочи, че
череша няма, имотите са добре поддържани, в голямата си част са зеленчукова
градина и място за сядане в тях няма. Твърдението на свид.
Г., че имотите не са били заключени също е изолирано и противоречи на
показанията на свид. П. и Д., които излагат, че
имотите по принцип се заключват. На следващо място, недостоверни изглеждат
твърденията, че ищцата редовно е посещавала имотите сама, с покойния си съпруг
и с приятели. В случай, че това е било така, тя неминуемо е щяла да бъде
видяна от някой от свидетели П., Д. и Ц.,
които имат имоти в близост, за които се грижат и посещават целогодишно с висок
интензитет. Те обаче напълно непротиворечиво и независимо един от друг излагат,
че не са виждали в имотите други хора освен ответника А. и неговото семейство. Предвид
констатираните противоречия и нелогичността на изложеното показанията на свид. Г. не следва да бъдат кредитирани в посочените части.
Не могат да бъдат споделени доводите, на защитата, че показанията на
свидетелката Г. са изолирани само, защото тя е единственият разпитан свидетел
на ищцата. Последното е вярно, но на ищцата е предоставена възможност при режим
на довеждане да бъдат разпитани трима свидетели, от които в съдебно заседание
се е явила единствено Г.. Следователно тя е имала възможност да ангажира и
други гласни доказателства, но не се е възползвала от нея. Освен това
противоречието в показанията се
наблюдава не само с показанията на тримата други свидетели, но и с
констатациите на вещото лице относно състоянието на имота при извършения оглед.
Относно състоянието на имота показанията на свид. П., Д. и Ц. хармонират изцяло с изложеното
от вещото лице.
Не
могат да бъдат кредитирани показанията на свид. Г. в
частта, в която твърди, че ѝ е било известно от ищцата И., че ответникът
по иска за делба А. искал да закупи от И. нейната ½ идеална част от делбените имоти. В тази част следва да се считат за
недостоверни, тъй като по делото се установява, че между страните е
съществувала договореност, че след продажбата на съсобствения
им недвижим имот на свид. Г., осъществена през 2005
г., ищцата И. ще се откаже от претенции по отношение на същите. С оглед на това
не може да се приеме за достоверно, че повече от 10 години, след като е
получила изцяло продажната цена, с което имуществените отношения във връзка с
имотите е следвало да се приемат за уредени, ответникът А. е отправил ново
предложение за закупуване на идеалните части на ищцата.
При
тези фактически положения може да бъде направен извод, че ответникът И.А. не е
следвало да доказва завладяване на идеалните части от двата имота, принадлежащи
на ищцата И. и отблъскване на владението ѝ, тъй като това е било обективно
невъзможно.
Съгласно
практиката на Върховния касационен съд, формирана след постановяване на ТР № 1/06.08.2012
г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК (вж. Решение № 31/11.03.2019 г. по гр.д. №
2914/2018 г., ВКС, I-во г.о.) състоянието на обективна невъзможност се отнася за
случаи, при които между съсобствениците не съществуват отношения поради трайна
отдалеченост във времето и разстоянието. С Решение № 214/28.10.2015 г. по гр.
д. № 1919/2015 г. на ВКС, I-во г. о. е прието, че
обвързването на определени правни последици със задължение за действие,
извършването на което следва да достигне до друг правен субект и да бъде
възприето от него, винаги следва да бъде поставяно в зависимост от възможността
процесът на узнаване и възприемане да бъде обективно осъществен, тъй като
осъществяването му не винаги зависи само и единствено от волята на извършващото
действието лице. За да достигне промяната в намерението до адресата, е
необходимо местонахождението му да е известно на извършващото действията лице,
а за да бъде отблъснато владението, съсобственикът, на когото промяната в
намерението се противопоставя, следва да е предприел действия, свързани с
упражняване на правата си върху имота или поне да е демонстрирал намерение за
това. Само ако местонахождението на невладеещия съсобственик е известно, той е
проявявал интерес към съсобственото имущество и е
изразявал воля да упражнява правата си в съсобствеността по предвидения в ЗС
ред, но въпреки това позоваващият се на придобивна
давност съсобственик не е извършвал действия по упражняване на фактическата
власт върху целия имот по начин да бъдат възприети от невладеещия съсобственик,
респ. не е демонстрирал открито спрямо него намерението си да свои целия имот,
може да се приеме, че не е изпълнил надлежно задължението си да обективира спрямо другия собственик намерението да владее идеалните
му части за себе си.
Настоящият
състав на СОС, счита, че като обективна невъзможност следва да се счита и
установеното по делото фактическо състояние между страните. Както беше посочено
ищцата Л.И. живее от повече от 10 години в Република Гърция. От доказателствата
не се установява, че тя да е упражнявала владение и да е изразявала воля да
упражнява правото си на собственост върху процесните
имоти. Същевременно ответникът по иска за делба А. е упражнявал явно и
необезпокоявано владение върху двата процесни имота
от 31.12.2005 г. до приключване на устните състезания по делото. Това е било
осъществено чрез заключване на имотите, засаждането им с различни земеделски
култури и текущата им поддръжка. За начало на завладяване на идеалните части на
Л.И. следва да бъде приета именно тази дата, тъй като тя е най-благоприятната
за ищцата. Това е така, защото по делото се установява, че през 2005 г. страните
Л.И. и И.А. са продали свой съсобствен недвижим имот.
Ищцата И. получила цялата продажна цена, като договореността между
съсобствениците била, че след сделката И. ще се откаже от вещно-правни
претенции по отношение на двата процесни недвижими
имота. Тъй като по настоящото дело не се установява точната дата, на която
ищцата е получила продажната цена от горепосочената покупко-продажба, при
най-благоприятния за нея вариант това е 31.12.2005 г. От този момент следва да
се приеме, че ответникът И.А. е осъществил преобръщане на владението, с което е
започнал да свои идеалните части на съделителката И.,
като същото не е било преустановено до приключване на устните състезания, т.е.
повече от 10 години.
Горните
изводи не се опровергават от декларирането на имотите от ищцата Л.И. и
приложените по делото приходни квитанции, установяващи заплащане на местни
данъци и такси. Действително в съдебната практика е прието, че декларирането на
имота и заплащането на данъци по принцип е годно да удостовери намерение за своене на имота /пр. Решение № 52 от 16.02.11 по гр. д.
1458/09 г. II г. о. на ВКС/, но при отсъствие на убедителни доказателства за
осъществяването на обективния елемент от фактическия състав на владението, само
по себе си това обстоятелство не е достатъчно да обоснове извод за придобиване
по давност. Така, в настоящия случай - данъкът е плащан от собственика, на
основанието за придобиването на имота, докато въпросът за давностното
владение, предмет на насрещния иск, предпоставя наличието
на упражняване на фактическа власт и намерение за своене
(вж. Решение № 88 от 27.07.2016 г. на ВКС по гр. д. 661/2016 г., II г. о., ГК).
По
изложените съображения достатъчно при установената фактология
е било, че ответникът А. е демонстрирал явно по отношение на всички намерението
си да свои частта от имотите на невладеещия собственик И. и да придобие правото
на собственост върху тези части по давност, което той е сторил. Особено значими
в тази връзка са показанията на свид. П., Д. и Ц.,
които изразяват вътрешната си увереност, че считали, че след покупко-продажбата,
с която И. и А. продали недвижим имот на свид. Ц.,
двата процесни имота са останали в собственост на А..
При
това положение, правилно районният съд е уважил насрещният иск, предявен от И.А.,
за изтекла в негова полза придобивна давност, по
отношение на ½ идеална част от недвижим имот с идентификатор №
05815.307.549 собственост на ищцата Л.П.И..
По иска с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, предявен
от Д.В.Н. срещу Л.П.И., за признаване за установено, че Д.В.Н. е собственик по
давност на припадащата се по наследство на Л.П.И. ½ (една втора) ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № 05815.307.549:
Предпоставките
за уважаване на предявения иск са идентични с тези, необходими за уважаване на
иска на И.А.. В случая въззивният жалбоподател неоснователно
възразява, че от свидетелските показания не се установява владяла ли е претендираната ½ (една втора) ид.
ч. от поземлен имот с идентификатор № 05815.307.549. Действително в
свидетелските показания липсват твърдения, че ищцата Д.Н. е упражнявала
владение върху процесната идеална част от поземлен
имот с идентификатор № 05815.307.549. Изложено е, че двата имота са се ползвали
от И.А. и семейството му, в което се включва и съпругата му – Д.Н.. Въпреки
това доколкото по делото не е спорно, че Д.Н. е съпруга на И.А. и изтичането на
давностния срок е по време на брака, позоваването на придобивна давност от единия съпруг има за последица
придобиването на имота в режим на съпружеска имуществена общност, дори и другият
съпруг да не е осъществявал владение. Презумпцията на чл.69 ЗС намира
приложение и в хипотезата, при която само единият от съпрузите се позовава на
изтекла по време на брака придобивна давност, като за
възникване на собственически права в полза на двамата в режим на СИО е без
значение липсата на демонстрирано намерение за своене
от страна на другия. Съдебната практика е константна, че наличието на
съпружеска имуществена общност се определя съобразно момента, в който
юридически се е осъществил съответният придобивен
способ /ПП № 5 от 31.10.1972 г./. Следователно, щом действието на предвидения в
чл.79 ЗС оригинерен придобивен
способ се е реализирало по време на брака като резултат от упражнявано от
единия или от двамата съпрузи непрекъснато владение на чужд имот в продължение
на предвидения от закона период от време, придобитото е съпружеска имуществена
общност. Както изрично е прието в мотивите на цитираното ТР № 4/ 17.12.2012 г.
на ОСГК, принцип на гражданското ни законодателство е, че вещните права се
придобиват въз основа на надлежно обективирано
волеизявление за това, но като изключение разпоредбата на чл.21, ал.1 СК /отм./
предвижда въз основа на волеизявление на единия съпруг да настъпи вещноправен ефект и в полза на другия съпруг, който не е
изявил воля за това. На същото основание, когато се е осъществил фактическия
състав на придобиването по давност – чрез осъществявана от единия съпруг
фактическа власт с намерение да придобие имота за себе си, когато този придобивен способ се е осъществил по време на брака, по
силата на закона възниква съпружеска имуществена общност между двамата съпрузи,
макар и другият съпруг да не е безспорно доказано да е бил съпричастен към
обективния или към субективния елемент на владението /според чл.19, ал.3 СК-отм. приносът на другия съпруг като предпоставка за възникване на СИО се
предполага/. Това е така, тъй като съпружеската имуществена общност е установен
от закона императивен режим на придобитите по време на брака вещни права, който
възниква независимо от волята и субективните намерения на правните субекти,
чрез действията на които и в полза на които възниква това правно състояние. При
това положение доколкото по делото е доказано, че в полза на И.А. е изтекъл
10-годишният срок по чл. 79, ал. 1 ЗС по време на брака му с ищцата Д.Н., искът
правилно е уважен като следва да бъде прието, че Д.В.Н. и И.Г.А. са собственици
по давност в режим на СИО на припадащата се по наследство на Л.П.И. ½
(една втора) ид. ч. от поземлен имот с идентификатор №
05815.307.549, находящ се в обл.
С., гр. Б., общ. Б., в. з. „З.“, ул. „18-та“, с площ от 620 кв. м, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско
застрояване до 10 м., с номер по предходен план 1447, кв. 33, парцел VII,
представляващ по документ за собственост (решение на ПК от 30.08.1999 г.) част
от нива от 2,101 дка, шеста категория, находяща се в
строителните граници на гр. Б.в м. „З.“ Л., имот № 1447, кв. 33 и 68 п-л №
XXVII в кв. 68 и п-ли № VIII, VII, XVII в кв. 33 и в улица от кадастрален план
от 1990 г., при съседи: Ц.Г., Г. К., наследници на С.
Р. и път.
Основателността
на установителните исковете, предявени за ½
(една втора) ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
№ 05815.307.549, собственост на Л.И., има за последица отхвърляне на иска за
делба относно този недвижим имот.
По иска с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, предявен
от Ц.И.Ф. срещу Л.П.И., за признаване за установено, че Ц.И.Ф. е собственик по
давност на припадащата се по наследство на Л.П.И. ½ (една втора) ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № 05815.307.551:
Въззивната
жалба в тази част е основателна. Районният съд неправилно е уважил предявения иск,
тъй като свидетелските показания са лишени от всякаква конкретика
относно обстоятелства, от които може да бъде направен извод, че Ц.Ф. е владяла процесната И. ½ (една втора) ид.
ч. от поземлен имот с идентификатор № 05815.307.551. Както беше посочено
по-горе такива доказателства са налице единствено по отношение на И.А.. При
това положение първоинстанционното решение в тази
част следва да бъде отменено.
Въпреки отмяната на първоинстанционното
решение в тази част, това не би могло да доведе до уважаване на предявения от Л.И.
против И.А. иск за делба по отношение на имота. С отговора на исковата молба И.А.
е отправил искане да бъде признат за собственик на принадлежащата по наследство
на Л.И. ½ идеална част от недвижим имот с идентификатор № 05815.307.549
и от недвижими имот с идентификатор № 05815.307.551. Съдът не е докладвал
претенцията по отношение на недвижими имот с идентификатор № 05815.307.551, която
по съществото си е положителен установителен иск за
собственост и съдът не се е произнесъл по нея с обжалваното решение. Доколкото
липсва искане за допълване от И.А. в тази част, предвид принципа на диспозитивното начало, въззивният
съд не разполага с право да отстрани допуснатото нарушение, като се произнесе
за първи път по претенцията. Тъй като обаче предявеният пред първата инстанция
иск имплицитно съдържа и възражение за изтекла в полза на А. придобивна давност, което се установява и от
обстоятелствената част на отговора, предвид процесуалното развитие на делото, въззивният съд дължи произнасяне по посоченото възражение.
Както
беше посочено по-горе доказва се, че ответникът по иска за делба А. е
упражнявал явно и необезпокоявано владение върху двата процесни
имота от 31.12.2005 г. до приключване на устните състезания по делото. Това е
било осъществено чрез заключването им, засаждане с различни земеделски култури
и текущата им поддръжка. От този момент А. се е превърнал от държател във
владелец. И.А. не е следвало да доказва завладяване на идеалните части от
поземлен имот с идентификатор № 05815.307.551, принадлежащи на ищцата И. и
отблъскване на владението ѝ, тъй като това е било обективно невъзможно
предвид нейната дезинтересираност към последния и
обичайното ѝ местопребиваване в Република Гърция. При това положение
възражението, наведено от ответника по иска за делба А., за изтекла в негова
полза придобивна давност, по отношение на ½
идеална част от недвижим имот с идентификатор № 05815.307.551, собственост на
ищцата Л.П.И., е основателно. Основателността на възражението има за последица
отхвърляне на иска за делба и сила на пресъдено нещо
по отношение на въпроса дали имотът има съсобствен
характер между страните по делото.
По разноските:
Частичното
отменяване на първоинстанционното решение налага
същото да бъде отменено в частта за разноските и те да бъдат присъдени
съобразно изхода на делото. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК следва да
бъдат присъдени пропорционално съобразно уважената-отхвърлената част по всеки
един от исковете.
Пред
първата инстанция И.А., Д.Н. и Ц.Ф. са сторили разноски в размер на 600 лв.
възнаграждение на адв. П., без да е конкретизирано каква
е припадащата се част на всеки един от доверителите. Пред въззивната
инстанция липсват доказателства за реално сторени разноски и такива не следва
да се присъждат на ответниците по жалбата. По делото
има предявени четири насрещни установителни иска: два
от И.А., един от Д.Н. и един от Ц.Ф. спрямо Л.И.. Следва да се приеме, че
цената за адвокатско възнаграждение по всеки иск е в размер на 150 лв. (600:4=150
лв.). Съобразно уважената и отхвърлената част от исковете на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 ГПК Л.И. следва да заплати на И.А. сумата от 150 лв. (по уважения
установителен иск за поземлен имот с идентификатор №
05815.307.549), разноски в първоинстанционното
производство. На основание чл. 78, 1 ГПК Л.И. следва да заплати на Д.Н. сумата
от 150 лв., разноски в първоинстанционното
производство. Първоинстанционното решение трябва да
бъде отменено в частта, с която Л.И. е осъдена да заплати на Ц.Ф. разноски, тъй
като искът на последната е неоснователен.
Ц.Ф.
не следва да бъде осъдена да заплати разноски в полза на Л.И., доколкото
исковата претенция на И. е неоснователна и може да бъде направен извод, че
направените от И. разноски са във връзка с иска за делба, по който Ф. не е
страна.
Така
мотивиран и на основание чл. 270, ал. 1 ГПК, Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение
№ 207/16.10.2018 г., постановено по гр.д. № 2189/2017 г. по описа на РС – Б., IV-ти състав, ГО, в ЧАСТТА, с която е признато за
установено по иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, предявен от Ц.И.Ф. срещу Л.П.И.,
че Ц.И.Ф. е собственик по давност на припадащата се по наследство на Л.П.И.
½ (една втора) ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор № 05815.307.551, находящ се в обл. С., гр. Б., общ. Б., в. з. „З.“, ул. „18-та“, с площ
от 706 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
ползване – незастроен имот за жилищни нужди, с номер по предходен план 1447,
кв. 33, парцел VIII, представляващ по документ за собственост (решение на ПК от
30.08.1999 г.) част от нива от 2,101 дка, шеста категория, находяща
се в строителните граници на гр. Б.в м. „З.“ Л., имот № 1447, кв. 33 и 68 п-л №
XXVII в кв. 68 и п-ли № VIII, VII, XVII в кв. 33 и в улица от кадастрален план
от 1990 г., при съседи: Ц.Г., Г. К., наследници на С.
Р. и път, като вместо това ОТХВЪРЛЯ иска
като неоснователен.
ОТМЕНЯВА Решение
№ 207/16.10.2018 г., постановено по гр.д. № 2189/2017 г. по описа на РС – Б., IV-ти състав, ГО, в ЧАСТТА, с която Л.П.И. е осъдена да
заплати в И.Г.А., Д.В.Н. и Ц.И.Ф. сумата от 700 разноски в първоинстанционното
производство, като вместо това:
ОСЪЖДА Л.П.И.,
ЕГН *********, да заплати на И.Г.А., ЕГН **********, 150 лв. – разноски в
производството пропорционални на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Л.П.И.,
ЕГН *********, да заплати на Д.В.Н., ЕГН **********, 150 лв. – разноски в
производството пропорционални на уважената част от исковете.
Потвърждава
решението в останалата част.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от
него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.