Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260068
гр.Бургас, 29.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 4737 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалбата на П.Н.П.
с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, против Наказателно постановление № 22-0000342/13.10.2020г.,
издадено от Директор РД „АА“ -гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 2, ал. 1
от Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП,
на жалбоподателя е наложена „Глоба” в
размер на 2000 лева.
С жалбата е направено искане за отмяна
на наказателното постановление. Посочва се, че постановлението не отговаря на
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, а отделно от това обвинителната теза
е недоказана. Счита се, че не са посочени всички съставомерни обстоятелства. На
следващо място се застъпва, че е налице разминаваме в наименованието на
нормативния акт, който се твърди че е нарушен. Под евентуалност се пледира за
квалифициране на нарушението като маловажно и прилагане на чл. 28 ЗАНН, за
което се излагат подробни съображения, съсредоточени главно около това, че жалбоподателят
е преминал успешно периодично обучение на 08.09.2020г., за което е получил и
надлежно удостоверение и макар, че към датата на деянието все още не е имал
издадена валидна карта за квалификация, това е станало на 23.10.2020г.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият
орган не се представлява. В съпроводителното писмо, с което преписката се
изпраща в съда, се прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието
за доставяне на л. 9 НП е било връчено на жалбоподателя на 26.10.2020г., а
жалбата е била депозирана на 29.10.2020г). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 02.10.2020г. около
11.45 часа св. П.Р. *** изпълнявал служебните си задължения на входа на гр.
Бургас (КПП-1), съвместно със служители на КАТ-Бургас. Свидетелят спрял за
проверка товарен автомобил категория N3
- „***“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя П., който извършвал обществен
превоз на товари – бира, удостоверен с товарителница № 0004450/02.10.2020г. по
маршрут – *** – ***. В хода на проверката св. Р. изискал от водача да му
представи карта за квалификация на водача, но той не успял да го направил.
Свидетелят извършил проверка в информационната система на ИА „АА“, от която
установил, че в действителност П. не притежавал така валидна карта.
Било установено, че за времето от
03.09.2020г. до 08.09.2020г. водачът е преминал периодично обучение, за което
му било издадено удостоверение (л. 5), но карта за квалификация била издадена
едва на 23.10.2020г. (л.7).
Свидетелят преценил, че с поведението си
жалбоподателят е осъществил административно нарушение, поради което и на място
му съставил АУАН с бл. № 270612/02.10.2020г., описвайки горните факти и
квалифицирайки ги като нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 19.08.2008г. на МТИТС. Актът бил предявен на жалбоподателя,
който се запознал с него и в графата за възражения написал „не“. В срока по чл.
44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
Административнонаказващият орган,
сезиран с акта, приел констатациите в акта за доказани и издал обжалваното
наказателно постановление, като за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от
04.08.2008г. на МТ и на основание
чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП наложил на
жалбоподателя „Глоба“ в размер на 2000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и
писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло. Показанията на актосъставителя са последователни и логични и
се подкрепят изцяло от приложените по делото писмени доказателства, поради
което и съдът ги кредитира изцяло. Не се събра доказателствен материал, който
да е в противоречие с описаните факти. Като цяло жалбоподателят също не
оспорва, че на процесната дата и място е осъществявал обществен превоз на
товари, както и че към онзи момент не е имал валидна карта за квалификация.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № РД-01-44/23.01.2020г.
на изпълнителния директор на ИА „АА” (л. 15-16). Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като санкцията за нарушението е индивидуализирана
правилно.
Съдът не споделя доводите за непълно
описание на фактическите обстоятелства. Тъкмо напротив. И в акта и в НП
деянието и неговите съставомерни признаци са описани по подробен, изчерпателен
и разбираем начин, който по мнение на съда не е възпрепятствал жалбоподателя да
упражни правото си на защита. Действително в АУАН е допусната грешка, относно
датата на издаване на Наредбата, чийто чл. 2, ал. 1 е бил нарушен, както и в
двата документа не е изписано цялото име на нормативния акт (НАРЕДБА № 41 от 4.08.2008 г. за условията и
реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и
товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация), но по мнение на съда тези пороци не са съществени.
Няма друга Наредба № 41, издадена през 2008г. от министъра на транспорта,
поради което и непълното посочване на наименованието й не е в състояние да
внесе неяснота относно точния нормативен акт, чийто разпоредби са нарушени. Отделно
от това в НП датата на издаване на Наредбата е коректно посочена, като АНО
очевидно се е възползвал от възможността си по чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Следва да се
има предвид и че съгласно разясненията, дадени с Постановление № 5/1968г. на Пленума на ВС, въпросът дали
наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не
с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а
преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да
се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В случая такива
нарушения не са допуснати.
По същество следва
да се посочи следното:
В нормата на чл. 2, ал. 1
от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. е предвидено изискване водачите на моторни
превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E,
C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, да притежават карта за квалификация на водача,
когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за
собствена сметка. Неизпълнението на това изискване съставлява нарушение по чл.
93, ал. 1 от ЗАвПр. Според настоящия съдебен състав в случая са налице
съставомерните елементи на нарушението. По делото не е спорно, че на посочените
в НП дата и място жалбоподателят е извършвал обществен превоз на бира с товарен
автомобил от категория N3
(съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП от категория N3 са превозните средства, проектирани и
конструирани основно за превоз на товари, с технически допустима максимална
маса над 12 t, а съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 10 ЗДвП за управлението на тази
категория е необходимо СУМПС от категория С). Не е спорно също така, че П. не е
притежавал карта за квалификация на водача, а е следвало да притежава такава, с
оглед категорията на управлявания автомобил и вида на осъществявания превоз,
поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
Нарушението не представлява маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Нарушението е
формално и възниква с факта на осъществяване на обществения превоз при
отсъствие на посочената карта за квалификация на водача. В конкретния случай се
касае за нарушение на въведено изискване към водачите и до Общностно такова,
което цели не само да се хармонизира удостоверяването на професионалната компетентност
на водачите, а има за цел взаимно признаване на различните УПК в контекста на
целите на Директива 2003/59/ЕО и разкрива значителна степен на обществена
опасност на деянието, което е и основание то да се обяви от закона за
наказуемо. По делото не са ангажирани доказателства обосноваващи случаят да
бъде определен като маловажен. Без значение е обстоятелството, че водачът е
привел поведението си в съответствие с правните норми в сравнително кратък
срок, при липса на доказателства за причините за отсъствието на дължимото
поведение в този срок. От друга страна АНО е отчел всички смекчаващи
отговорността обстоятелства и е наложил санкция в минимален размер, който няма
как допълнително да бъде намален от съда.
С оглед всичко казано по-горе съдът, в
настоящия си състав счита, че НП следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна
промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор
разноски се дължат в полза на АНО, но той не е направил искане за присъждането
им, поради което и съдът няма как служебно да се произнесе по тях.
Предвид гореизложеното на основание
чл.63, ал.1, т. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
22-0000342/13.10.2020г., издадено от Директор РД „АА“ -гр. Бургас, с което за
нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ и на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, на П.Н.П. с ЕГН: ********** е наложена „Глоба” в размер на 2000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с
оригинала: М.Р.