Р Е Ш Е Н И Е № .….
Гр.
София, 08.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV - Д
въззивен състав, в публично заседание на десети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : Биляна Коева
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия З. Иванова
в. гр. д. № 14136 по описа за 2018 год., за да постанови решение, взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 421257/04.06.2018 г. на Софийски районен
съд, 47 с - в, по гр. д. № 65042/2017 г. е признато за установено, на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Р.Й.М. (вписан погрешно
в диспозитива на решението като М., при допуснато
ОФГ) с ЕГН ********** не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******сумата от 1 418, 04
лв., представляваща сума, начислена служебно по констативен протокол № 3019606/31.08.2017
г., за която е издадена с фактура № ********* от 05.09.2017 г. за кл. № № 300142663141. Ответникът е осъден за разноски.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от ответника „Ч.Е.Б.” АД, чрез представителя му. В жалбата се поддържа,
че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон. Неправилно СРС е приел, че не е спазена
процедурата по изготвяне на КП по чл. 58 от ОУ, респ. чл. 48 от ПИКЕЕ, както и
че е необходимо предварително уведомяване на потребителя за предстоящата
проверка на електромера. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 98 а, ал.
2, т. 6 от ЗЕ е необходимо клиентът да бъде уведомен при извършване на
корекцията, не и преди това. Според ответника нормите на ОУ и на ПИКЕЕ не
сочат, че се налага предварително уведомяване на клиентите за извършените
проверки на СТИ. В чл. 22 и чл. 58 от ОУ на дружеството е предвидено клиента да бъде потърсен при извършване на
проверката, а не и по – рано, но неприсъствието му или отказа да подпише КП не
може да предотврати самата проверка. При отказа му да присъства е предвидено да
се викат двама свидетели, които не са служители на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД. Твърди се, че
извършването на проверки е допустимо, именно защото последното дружество е
собственик на СТИ. В случая за проверката са уведомени органите на МВР и е
присъствал техен представител, който е подписал протокола. Поддържа се, че потребителят
е получил копие от КП за корекции, като нито в ОУ, нито в ЗЕ е предвидено
задължение да се уведомяват клиентите предварително. Коригирането на сметките
се извършва във всички случай за изминал период при констатирано неизмерване на
ел. енергия, установено по правилата на ПИКЕЕ. Отговорността по ПИКЕЕ е
специална, обективна отговорност, която е в отклонение от общите правила на
договорната отговорност. Твърди се още, че ЗЕ е специален и дерогира
приложението на общите норми, регламентиращи договорната отговорност по ЗЗД.
Корекция има обективен характер – тя се извършва при констатирана липса на
измервателен уред или грешно отчитане от наличното СТИ, като е ирелевантно обстоятелството кои е манипулирал СТИ. Според
ответника, законодателят е предоставил на ДКЕВР със ЗЕ да предвиди обективна
отговорност, която не изисква установяването на причината за неизмерването или
неточното измерване на ел. енергията. Ответникът
се позовава на решения на СГС и ВКС, според които е признато правото и
законното основание на доставчика за извършва корекции на сметките на
потребителите. Възразява са срещу извода на СРС, че ответникът е следвало да
поддържа СТИ непрекъснато, както и че те са собственост на ответника. Съгласно
чл. 120 ЗЕ СТЕ са собственост на оператора на съответната електроразпределителна
мрежа – т. е. на „ЧЕЗ Разпределение Б.“ АД. „Ч.Е.Б.“ АД е само краен снабдител
и не изпълнява дейност като оператор. Според ответника противоречи на
материалния закон извода на СРС, че ответникът не е изпълнил задълженията си по
проверка годността на СТИ. Съдът не е отчел изложеното в Протокола за последваща периодична проверка, според който единствената
причина за неотчитане на цялата ел. енергия от СТИ е извършената по отношение
на него нерегламентирана манипулация. Ответникът поддържа още, че е неотносим към спора извода на СРС, че ОУ на дружеството
противоречат на ЗЗП, който забранява неравноправните клаузи в договора, тъй
като правото на корекция не се основавало на договора, а на закона и на ПИКЕЕ. Съдът
е следвало да съобрази задължителната доказателствена стойност на КП относно
установените в него обстоятелства, тъй като той не е оспорен по надлежния ред
от ищеца. В чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ не е
предвидено задължение на „Ч.Е.Б.“ АД да публикува нови ОУ. Поддържа се, че в
действащите ОУ на дружеството съществува ред за уведомяване на клиентите за
корекциите (чл. 17, ал. 2 ОУ) и той е спазен. По тези и допълнителни
съображения моли да се отмени обжалваното решение, с което искът е уважен и
същият да се отхвърли. Претендира разноски за двете инстанции. Не прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокат на ищеца, по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна - ищецът Р.Й.М. (вписан
погрешно в диспозитива на решението като М., при допуснато от СРС ОФГ), чрез представителя си, оспорва
жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа се, че решението е правилно,
законосъобразно, обосновано и съобразено със събраните по делото доказателства.
Поддържа, че с приемане нормите на чл. 48 - 51 от ПИКЕЕ ДКЕВР е излязъл извън
законовата делегация на нормата на чл. 83, ал. 1 т. 6 ЗЕ. Законът е предвидил
възможност на ДКЕВР да приеме правила, в които да се уреди въпроса за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия и начините за проверка на СТИ. С разпоредбата на чл. 48 ПИКЕЕ се
въвежда безвиновна (обективна) отговорност на
потребителите, в противоречие с нормата на чл. 82 ЗЗД. Според ищеца обективната
отговорност е изключение от общото правило, уредено в закона, което следва да
се регламентира само от законодателя. Тъй като отношенията между потребител и
доставчик са равнопоставени, те следва да се уредят
на плоскостта на договорното право. Позовава се на решения на ВКС, съгласно
които нормата на чл. 25 от ОУ е приета за нищожна, като неравноправна, на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Според ищеца е правилен извода на СРС, че контрола
върху изправността на СТИ принадлежи на разпределителното предприятие, което е
собственик на тези средства, а не на потребителя. Поради това, последният има ограничен
достъп до СТИ, разпределителното предприятие има изключителното право да
определя мястото на монтиране на СТИ. Излагат
се доводи, че чл. 48 от ПИКЕЕ противоречи на норми от по - висок ранг на ЗЕ,
ЗИ, ЗЗП и не следва да се прилага. По делото не са представени доказателства,
че собственикът на СТИ е извършвал редовни проверки за изправността му и че СТЕ
е било годно по смисъла на ЗИ и преди извършването на проверката. Напротив -
според справката от БИМ електромера е с изтекъл срок на валидност, поради което
следва да се приеме, че процесният електромер е
негодно СТИ. Поддържа се, че при неизпълнение на задълженията на третото за
спора лице „ЧЕЗ Р.Б.“ АД на задълженията за поддържане годността на СТ, това
дружество, а не потребителите, следва да отговаря за възникналите за търговеца
- ответник вреди. Само при въздействие върху СТИ от страна на потребителя,
каквото не се твърди в процеса, нито се доказва, бе било налице виновно
неизпълнение на абоната. В противен случай на потребителите, като корекция, ще се възложи в
задължение всяко неправилно или неточно измерване на елекроенергия.
По делото не са ангажирани доказателства за редовно уведомяване на потребителя
нито преди, нито след извършване на проверката. Дружеството не е изпълнило
задълженията си съгласно чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
да предвиди в ОУ ред за уведомяване на клиентите при наличие на основание за
извършване на корекции въз основа наличните правила ПИКЕЕ. Поддържа се, че не е
изпълнен фактическия състав по чл. 48 ПИКЕЕ пораждащ право на крайният
снабдител да коригира сметките на клиента при доказано неточно отмитане на ел.
енергията. По тези и допълнителни съображения моли да се потвърди решението.
Претендира разноски, включително за адвокатски хонорар.
Софийски
градски съд, като въззивна инстанция, като обсъди
събраните по делото доказателства и във връзка с изтъкнатите от страните
доводи, намира следното :
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК -
за признаване недължимост на сумата 1 418, 04 лв., начислена служебно по констативен
протокол № 3019606/31.08.2017 г., за която е издадена с фактура
№ ********* от
05.09.2017 г. за кл. № № 300142663141.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността
на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи
проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
От фактическа страна по делото не е спорно, че ответникът - „Ч.Е.Б.” АД е
търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.
Не е спорно и обстоятелството, че страните по спора са обвързани от договор
за продажба на електроенергия при Общи условия, че ищецът е потребител на
предоставяните от ответното дружество услуги за посочения в исковата молба електроснабден обект, както и че на името на ищеца е
клиентски № 300142663141. С определение от 20.02.2018 г. е приет за безспорен и
ненуждаещ се от доказване факта, че процесната сума
представлява служебна корекция на сметката на ищеца, извършена въз основа на
констативен протокол № 3019606/31.08.2017 г.
Не се спори, че преизчислението на консумираната
електрическа енергия, извършено след съставянето на констативния протокол е извършено
съгласно методиката по чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „А“ от ПИКЕЕ, по цени на
електрическата енергия, утвърдени от ДКЕВР.
Спорът касае основно въпроса дали е налице правно
основание за начисляване на сумата от 1 418, 04 лв., представляваща едностранно
извършена от ответника корекция на сметка на ищеца.
Като съобрази възраженията на ответника наведени във въззивното производство за наличието на основание за
начисляване на сумите въз основа на корекции, настоящата инстанция приема
следното :
Въззивният състав намира за съобразен с
материалният закон крайният решаващ извод на СРС, че от събраните
доказателства не може да се направи извод, че ответникът има основание да
начисли сумите по корекцията. При
доказателствена тежест за ответника, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не
установява ищеца да му дължи исковата сума на основание предвидена отговорност
в ПИКЕЕ по силата на законова делегация (със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.).
Следва да се отбележи, че след измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ
бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, законът възложи на ДКЕВР правомощие
(чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен
акт - Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Законовата
делегация, съгласно разпоредбата на чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, урежда задължителното
съдържание на ОУ. Съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 от чл. 98 а ЗЕ, в тях
трябва да се изрично да се предвиди ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, в полза на крайния снабдител за потребена
електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал.
3 ЗЕ.
При така очертаната уредба се налага извод, че по силата на
делегацията е дадена възможност за приемане на правила за осъществяване на
процедура, чиято цел е да създаде право на продавача на електрическа енергия да
прави корекции на сметки за минал период. В този смисъл е уредено и
задължението на продавача да предвиди в Общите условия на договора за доставка
на ел. енергия ред за уведомяване на клиента при извършване на корекции за
минал период, както и задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по
чл. 83, ал. 1, т. 6 (ал. 2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена
процедурата, създаваща право на продавача на електрическа енергия за
едностранна корекция на сметки за минал период, е необходимо изпълнението и на двете предвидени в закона кумулативно
предпоставки – изменение на съдържанието на ОУ и одобряване от ДКЕВР на
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Ако второто условие е реализирано след влизане в сила на
ПИКЕЕ от 17.11.2013 г. (понастоящем изцяло отменени с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., в сила от 14.02.2017 г. и решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г., с което се отменят и чл. 48, 49, 50 и
51), то не
се установява да е реализирано първото условие. Въззивният
съд намира, че в ОУ на ответника липсва предвиден ред за уведомяване на
клиентите за предстояща корекция на сметки. Такъв е предвиден в ПИКЕЕ, но той е
извън законовата делегация по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Относно необходимостта от
едновременното наличие на посочените две предпоставки ВКС се е произнесъл в
решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО, решение №
173/16.12.2015 г. по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др. След като
ответникът, чиято е тежестта в процеса, не е доказал, а и не твърди да е
променил съобразно изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ Общите си условия,
следва да се приеме, че е налице неизпълнение на законовото му задължение, а
предвидената в закона процедура не е завършена, от там - правото на ответника да
коригира сметките на клиентите не се е породило.
Въззивният съд намира, че реализирането на
двете посочени по - горе условия е предвидено именно като вид гаранция за
защита правата на потребителя, който следва да бъде уведомен, че ще се извърши
съответна проверка на СТИ от доставчика, доколкото в резултат на тази проверка,
за него може да възникнат неблагоприятни задължения.
Допълнителен аргумент в тази посоча е обстоятелството, че съгласно
чл. 120, ал. 1 ЗЕ СТИ са собствени на оператора на електропреносната мрежа и
по правило потребителят няма достъп до монтираните от доставчика СТИ. В решение № 487/29.11.2012 г. по гр. д. № 1750/2011 г. на
ВКС, ІV ГО е прието, че доставчикът на електрическа енергия – лицензиант е длъжен да осигурява, освен надеждно,
качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите, също и измерване и
отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на
средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за
контрол и отчитане на измервателните средства; че при осъществяване на тези
дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата грижа на
добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на подадената
електрическа енергия. Тъй като, съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа, последният има задължение да
осигури правилното и коректното му функциониране и да констатира своевременно
грешката в измерването или неизмерването на ел. енергията. Ако операторът не е
изпълнил задълженията по проверка годността на СТИ и поддръжката им, които са
му възложени със закона, това неизпълнение не би могло да се вмени във вина на
потребителя.
Освен това и в отговор на доводите на ответника в
жалбата, настоящият състав намира, че представените по делото Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение №
ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР не съдържат
клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента, че ще се извърши проверка, която
може да приключи с корекция на сметката му при констатирани несъответствия в
СТИ при отчитането на ползваната ел енергия.
В чл. 17, ал. 2 действащите ОУ, на които се позовава ответника,
е предвидено единствено, че в случаите на корекции на сметките по ал. 1 на чл.
17 от ОУ, доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен
срок за уведоми потребителя за сумите. В чл. 18 от ОУ е предвидено почти същото
като в предходната норма : че потребителят се уведомява в 7 - дневен срок за
дължимите от него суми при извършена корекция на сметката поради грешка в
отчитането на ел. енергията и съставен констативен протокол.
Тези норми не са съобразени с измененията на ЗЕ от 2012 г. (чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ). Според въззивният състав е неоснователно
възражението на ответника, че законът не е задължавал доставчика да предвиди в
ОУ ред за уведомяване на клиентите. Предвид големите правомощия, които законът
предоставя на доставчика във връзка с извършването на корекции, предвиждането
на ред за уведомяване на потребителите за извършване на проверки за точното
измерване на ел. енергия, които могат да доведат до корекции на сметките им по
реда на ПИКЕЕ, е задължително условие, като идеята на законодателя е да се
гарантират правата на потребителите, както се посочи и по - горе. Такова
изменение би могло да се извърши и без да се изработват изцяло нови ОУ, както
твърди ответника в жалбата си.
Независимо от изложеното и в отговор на доводите във въззивната жалба, въззивният съд намира, че не са налице
основания за ангажиране на обективната отговорност на потребителя - ищец.
Настоящият състав споделя тезата, че предвидената с приемането на ПИКЕЕ обективна
отговорност за потребителя на електрическа енергия в хипотезата на неотчитане
или неточно отчитане на електрическа енергия е извън делегацията по чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, която ЗЕ дава на ДКЕВР (КЕВР)
за издаване на Правила. В закона е предвидено Правилата, които изработва ДКЕВР,
единствено да уреждат процедурата при констатирано неотчитане или неточно
отчитане на електрическа енергия, но не е предвидено, чрез тях да се променя
характера на договорната отговорност при неизпълнение. Обективната отговорност в
договорните задължения е изключение от общото правило, че отговорността за
страните по договорното правоотношение е за виновно неизпълнение на
задълженията им. Поради това, обективният характер на отговорността следва да е
предвиден изрично от законодателя, а не да се предполага или извежда чрез
тълкуване и то в акт с по - ниска степен от закон. Въззивният
съд намира за необходимо да отбележи, че законодателят, в чл. 83, ал. 1 т. 6, вр. с ал. 2 ЗЕ е делегирал право на ДКЕВР (към онзи
момент) само да приеме правила, в които да се уреди въпроса, буквално : „за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия“, т. е. да се уредят единствено начините на извършване на
проверката на средствата за търговско
измерване на електрическата енергия, но не и следващите
тази констатация действия. По силата
на законовата делегация в приетите правила (ПИКЕЕ) може да се създават
само норми, уреждащи изчерпателно посочената в закона материя.
Въззивният съд намира, че с чл. 48 ПИКЕЕ (действащ в процесния период, понастоящем отменен - чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ са изцяло отменени с Решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по административно дело № 3879 от 2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) се надхвърлят рамките на определената
законова делегация, като се въвеждат
правила за създаване на корекции,
чрез въвеждане на фикция за
потребена ел. енергия за минал
период от време, без действителната
консумация да бъде установена. Както се посочи
и по - горе, според въззивният състав ЗЕ делегира правомощия на ДКЕВР да изработи
правила, по които да се
отчита и измерва неизмерена или неточно измерена електрическа
енергия, но не й правомощия да въвежда обективна
отговорност за потребителите за заплащането й. Такава отговорност, според съда, може да се уреди само
по силата на закон или по изрична законова делегация, не и с подзаконов нормативен акт.
Предвид изложеното до момента следва
да се приеме, че не съществува законово основание за доставчика на електрическа
енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и неправомерното
поведение от страна на потребителя.
След като ответникът не е установил пълно и главно
основанието за ангажиране на отговорността на потребителя - ищец, в
съответствие с материалния закон СРС е направил извод, че отрицателния установителен иск за недължимост
на сумата по корекцията е основателен. При така направените изводи е безпредметно
да се обсъжда дали е спазена процедурата по изготвяне на КП по чл. 58 от ОУ,
респ. чл. 48 от ПИКЕЕ, въз основа на който е направена корекцията на сметката
на клиента - ищец.
Като съобрази изложеното и доколкото крайните решаващи
изводи на двете инстанции съвпадат, решението следва да се потвърди. Същият
извод се налага за решението и в частта за разноските, които са съобразени с
изхода от спора.
По
разноските пред СГС :
С оглед изхода на спора, право на разноски за настоящото производство има
ищеца. Той е представил доказателства за заплатени разноски в размер на 300 лв.
адвокатски хонорар за въззивното производство, които
следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 421257/04.06.2018 г. на Софийски районен съд,
47 с - в, по гр. д. № 65042/2017 г. е признато за установено, на основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че ищецът Р.Й.М. (вписан погрешно
в диспозитива на решението като М., при допуснато ОФГ)
с ЕГН ********** не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******сумата от 1 418, 04 лв.,
представляваща сума, начислена служебно по констативен протокол № 3019606/31.08.2017
г., за която е издадена с фактура № ********* от 05.09.2017 г. за кл. № № 300142663141.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, Бенч Марк Бизнес център да заплати да заплати на Р.Й.М., ЕГН **********, със съдебен адрес *** кант. 313, адв.
К. Г., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски в размер на 300 лв. за адвокат пред СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.