МОТИВИ към присъда №57/16.10.2020г. по НОХД №62/2020г., по описа на Окръжен съд – Видин.
Делото
е образувано по обвинителен акт на Окръжна
прокуратура – Видин, с който е повдигнато обвинение против подсъдимия Б.М.Г. с ЕГН **********, за това че на 29.10.2018г. в гр. В. на ул. „*********“
срещу блок № ******* на ж.к. „******“ управлявал лек автомобил марка „********“,
модел „*********“ с рег. № ******, лична собственост и нарушил правилата за движение по пътищата,
установени в ЗДвП: чл.21, ал.1- при избиране скоростта на
движение, управлявал със скорост над пределно допустимата за движение на МПС от
категория „В“ в
населено място от 50 км/ч., а именно 78 км/ч.;
чл.42, ал.1, т.1 - водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: преди да
подаде сигнал да се убеди, че не го изпреварва друго ППС и че движещото се след
него ППС или това, което ще изпреварва не е подало сигнал за изменение на
посоката си на движение наляво, ал.2, т.1 - водач, който изпреварва, е длъжен
по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между
своето и изпреварваното ППС, причинил ПТП, като ударил пострадалата М*В.Г.,*** и по непредпазливост причинил смъртта й -
починала на 31.10.2018г. в МБАЛ „********* - престъпление
по чл. 343, ал.1, буква „в“ във връзка с чл. 342, ал.1 от НК
във връзка с чл. 21, ал.1 във връзка с чл.42, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Видин в с.з. заяви, че: поддържа обвинението, така както е
повдигнато с обвинителния акт; подсъдимия следва да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер около средния, като се наложи и „лишаване от правоуправление
на МПС“, съобразно чл.343г от НК, за срок от 3 години.
Частните обвинители М.П.Н., К.В.Г., В.Г.Н. и Г.В.Г., чрез
своите повереници- адвокатите А.Й. и Г.Г., молят Съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, без
преквалификация по чл.343а
от НК, като на Г. бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер около
и над средния, като и „лишаване от правоуправление на МПС“, съобразно чл.343г
от НК, за срок от 3 години.
Частният
обвинител М.П.Н. заяви лично, че иска справедливо наказание за подсъдимия.
Адвокат С.С., в качеството му на
повереник на частния обвинител О.С.С., като законен представител на малолетните
си деца Й.О.С. и Г.О.С., изрази становище, че подсъдимия Г. следва да бъде
признат за виновен, но за деяние по чл.343а
от НК, като му се наложи наказание „лишаване от свобода“ около средния размер
предвиден за деянието, като и „лишаване от правоуправление на МПС“, съобразно
чл.343г от НК, за срок от 3 години.
Частният обвинител О.С.С. лично изрази становище в
насока, че подсъдимия следва да понесе отговорност.
Подсъдимият Б.М.Г. в
с.з. заяви, че разбира обвинението, не се признава за виновен и очаква
справедливост от Съда. Подсъдимият Г. се присъедини към становището на своя
защитник- адвокат Б.В., което е в насока, че ПТП е
най- вече по вина на пострадалата велосипедистка, но ако съда прецени, че
подсъдимия следва да носи отговорност, то коректната квалификация е по чл.343а от НК, като наказанието бъде
около минимума с приложение на чл.66 от НК, а наказанието „лишаване от
правоуправление на МПС“ не следва да бъде във висок размер.
От доказателствата по делото,
преценени поотделно и в съвкупност, Съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 29.10.2018г., в ранния следобед, подсъдимият Б.М.Г.
управлявал собствения си лек автомобил марка „*******“, модел „*****“, с рег. ********
в град В*, по ул. „********“ в ж.к. „********“. Движил се в посока към
кръстовището на улицата „********“ с улица „*****“. Времето било сухо и ясно, и имало добра
видимост. Г. управлявал автомобила със скорост около 78 км/ч. Пред автомобила,
в същата посока, се движела велосипедистката М* В.Г. с около 8 км/ч. В касетка на багажника в задната част на
велосипеда превозвала пластмасова лопата, гребло и метла. Г. се движила около
средата на своята лента за движение. Подсъдимият Г. забелязал в далечината пред
себе си велосипедистка. Не е имало други ППС. Когато наближил велосипедистката,
подсъдимия Г. не намалил скоростта, но отклонил автомобила леко в ляво,
насочвайки го за навлизане в насрещната пътна лента, с цел изпреварване на Г.. Велосипедистката също се отклонила наляво и
се придвижила към лентата за насрещно
движение. Подсъдимият Г. съзрял възникналата опасност от сблъсък със велосипедистката
и реагирал с аварийно задействане на спирачната система на автомобила. Поради скоростта
от 78 км/ч на движение на автомобила, водачът- подсъдимият Г. не успял да
преустанови движението на МПС преди пресечната точка на траекториите на двете ППС
и да предотврати сблъсъка с велосипедистката. Автомобилът, с предната дясна
част, ударил велосипеда отзад в задната гума и капла. Отстоянието на предната
част на лекия автомобил „*********” от мястото на удара, в момента на
предприемане на аварийно спиране, било около 50,54 метра. Мястото на конфликта
е на около 3,50 метра в ляво от десния ръб на платното за движение, т.е. в
лентата за насрещно движение. Вследствие на удара пострадалата паднала върху
предния капак. Тялото ѝ се плъзнало до предното панорамно стъкло, като го
счупило на две места. Поради това, че автомобила продължил движението си
напред, велосипедът и водачката му, под действието на инерционните сили,
паднали странично върху левия банкет. След мястото на удара, Г. преустановил натиска
върху спирачния педал за кратко време в процеса на спирането, след което отново
е натиснал спирачния педал. В резултат, на това е отложена спирачна следа върху
пясъчния банкет с дължина 13,70 метра, преди установяването на автомобила. Автомобилът,
след аварийно спиране, преустановил движението си в ляво на пътното платно, в
банкета, с предната част в посока на огледа. Предното стъкло било спукано, с
две хлътвания. Десен фар бил спукан. Имало деформация върху капака, изразяваща
се в хлътване към двигателя. Зад автомобила, на около 1,5 м. се намирал
велосипеда с:
деформирана задната капла във вид на осморка; деформирани външна и
втрешна гуми; деформиран заден калник; изпаднала седалка и счупен заден стоп.
Свидетелят П.Г.П., който се
намирал близо до мястото на инцидента, чул форсиране на двигател на автомобил и
продължителен шум на спирачки. Веднага изтичал към мястото. Видял процесния
автомобил, спрян извън пътното платно, а в близост- лежаща на земята жена в
безпомощно състояние, издаваща хъркащи звуци. Видял също и паднал велосипед,
около който имало градински пособия. След катастрофата, след като автомобила
преустановил движението си, подсъдимият Г. останал за кратко време на
шофьорското си място и бил в шок от случилото се. В това състояние го заварил
свидетеля П.. Последният заговорил подсъдимия Г., който излязъл от колата и
започнал да се вайка: „Леле, какво направих“. Веднага след това, подсъдимият Г.,
от мобилния си телефон, се обадил на 112, съобщил за катастрофата и алармирал,
че има пострадал човек, който се нуждае спешно от медицинска помощ. Подсъдимият
останал на местопроизшествието и нееднократно, тревожно и настоятелно
призовавал на телефон 112 и в ЦСМП /към който било прехвърлено обаждането/ за
спешна медицинска помощ за пострадалия човек- М*а Г.. Това обстоятелство се
доказва от: обясненията на подсъдимия Г.; вещественото доказателство по
делото - аудиозаписи, съдържащи се на компактдиск, изпратен от МВР Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112-
М* и приложен към делото; служебна бележка от „*******“ ЕООД-Видин от
05.08.2020г.; писмо от „********м” № С-13127/25.09.2020г., ведно с копие на
фактура № **********/01.11.2018г. за ползвани услуги на оператора от „*******”
ЕООД; писмо № *********/25.09.2020г. от МВР Дирекция „Национална система 112“,
РЦ 112- Монтана.
След подадения сигнал от
подсъдимия на местопроизшествието пристигнали: екип на ЦСМП с линейка; полицаи
от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Видин. Положението на ППС след катастрофата
не е променяно до пристигането на контролните органи от ОД на МВР- Видин, които
запазили местопроизшествието. Г. била транспортирана в МБАЛ „******, но въпреки оказаната и медицинска
помощ, на 31.10.2018г., пострадалата починала.
От заключението на съдебно-медицинската
експертиза на труп №
87/2018г. е видно, че смъртта
на Г. се дължи на тежка черепно-мозъчна травма със счупване на костите на
черепа, кръвоизливи под твърдите и меките мозъчни обвивки и контузия на мозъка,
довели до оток на мозъка с вклиняване на малкия мозък в големия тилен отвор на
черепа и парализа на жизнено важни мозъчни центрове - дихателен и сърдечно
съдов. Установените травматични увреждания,
подробно описани в СМЕ, носят белезите на прижизнено получени, като по своя характер и
локализация много добре отговарят да са получени по време и начин посочени в
предварителните сведения- в условията на станалото ПТП при травма след
блъскането ѝ като велосипедист от лек автомобил с последващо падане върху
твърдата настилка на пътното платно, като между получените травми и настъпилата
смърт има пряка причинно- следствена връзка.
Горната фактическа обстановка се доказва
от: обясненията на
подсъдимия Г. в по- голямата им част; показанията свидетелите П.Г.П. /включително и показанията му от ДП, инкорпорирани в
доказателствения материал по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.2,
предложение второ от НПК/, И.О.Й., О.С.С., К.В.Г., В.Г.Н., Г.В.Г., М.П.Н., А. Ц. В.;
протокол за
оглед на местопроизшествие от 29.10.2018г.; документ извадка от тел.112 при
ОДЧОД МВР-Видин; резултат от технически преглед на ППС, пункт за ГТП № 271/29.10.2018г.
на **********“ ЕООД; справка за собственост на МПС в Централна база КАТ-Видин
от 29.10.2018г.; справка за нарушител-водач от Сектор „ПП“ към ОД на МВР-Видин,
относно Б.М.Г.; служебна бележка от „********“ ЕООД-Видин от 05.08.2020г.; писмо
от „Виваком” № С-13127/25.09.2020г.,
ведно с копие на
фактура № **********/01.11.2018г. за ползвани услуги на оператора от „***********” ЕООД; писмо № *********/25.09.2020г. от МВР, Дирекция „Национална
система 112“, РЦ 112- Монтана; препис-извлечение от фактура № ********** от „Виваком“; заключение на съдебномедицинска експертиза
на труп № 87/2018г., изготвено от ВЛ И.Д.И.- началник отделение „Съдебна
медицина“ при МБАЛ „Д-р Стамен И.“ АД- Монтана; заключение на автотехническа експертиза от
04.12.2018г., изпълнена от ВЛ инж. Р.П.И., ведно със скица; заключение на
допълнителна автотехническа експертиза от 16.03.2019г., изпълнена от ВЛ инж. Р.П.И.,
ведно със скица; заключение на допълнителна автотехническа експертиза от
20.04.2019г., изпълнена от ВЛ инж. Р.П.И., ведно със скица; заключение на
допълнителна автотехническа експертиза от 18.06.2019г., изпълнена от ВЛ инж. Р.П.И.;
заключение на тройна съдебна автотехническа експертиза, изпълнена от ВЛ инж. Р.П.И.,
инж. В.Т.П. и инж. К.И.Х., ведно със скица; вещественото доказателство по
делото - аудиозаписи, съдържащи се на компактдиск, изпратен от МВР,
Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112- Монтана и приложен към делото.
Няма
противоречие между визираните доказателства. Свидетелските показания напълно кореспондират с писмените, веществените и помежду си, поради което Съдът ги кредитира.
Видно от
протокола за оглед на местопроизшествие от 29.10.2018г., огледът е извършен в
същите условия, при които е възникнало ПТП /дневна светлина, слънчево време,
добра видимост/, като е започнал в 14,40 часа. Описано е: „За направление на
огледа е приета посоката от строителна борса „***********“ към ж. к. „*********“,
като всички измервания са направени в тази посока.“; „За ориентир на огледа е
приет метален стълб за улично осветление №******, находящ на левия банкет по
посока на огледа на разстояние 1,50 метра от платното за движение на ул. „********“.;
„Широчината на платното за движение е 6 метра.“; „От двете страни на платното
за движение има затревени банкети, покрити с пясък и чакъл.“; „Хоризонталната и
вертикална маркировка на местопроизшествието липсва.“
Описано е месторазположението на лекия автомобил марка
„********“, модел „******“ с per. № В******** след ПТП:
„...лек автомобил ********, черен на
цвят, срег. № ******** същият се намери в ляво на пътното платно, в банкета, с предната
част в посока на огледа.“; „ ...3,20
м по дълж. и 2,20 по шир. от левия край на платн. - задна дясна гума. 6 м. по
дълж. от велосипеда и 3,40 от левия край на платното - предна дясна гума... Дължината м/у
пр. и зад. броня - 4,10 м....“.
Описано е месторазположението на велосипед марка „Pegasus“ след ПТП: „...27,70 м - от ориентира по дължина и 2,60
от левия ръб по ширина се намери велосипед марка „PEGASUS“,
с пластмасова касетка на багажника и силно деформирана задна капла... “.
Описано е състоянието на лекия автомобил марка „*********,
модел „********“ с per. № ******** след ПТП: „Предното стъкло се
намери счупено /напукано/ в дясната част, силно хлътнало, с две концентрични
окръжности. Намери се десен фар през решетката - спукан. Наблюдава се
деформация десен фар в/у капака, изразяваща се в хлътване към двигателя.
Стъклото е спукано, с две хлътвания. Скоростния лост е в положение 3-та
предавка... “.
Описано е
състоянието на велосипед марка „Pegasus“ след ПТП: „ ...Зад автомобила, на около 1,5 м.
се намери велосипед „PEGASUS“, с червено
зелена рамка. Задната капла е деформирана, във вид на осморка. Предната
половина е със запазена форма. Външ. и втр. гума-деформирани. Кожената седалка
е изпаднала от стойката. Задния калник - деформиран, изнесен на ляво. Задния
стоп се намери счупен. На задната част има монтирана касетка, синя на цвят...
“.
Описано
е местоположението на установените следи и находки, а именно: „...Дясна
спир. следа - 2,00 от десния ръб.
Лява спир. следа - 3,50 м...“; „Дължината на лявата спир. сл. - 23,70 м. + /24,30 м преди ориентира. Лявата спирачна следа прекъсва
/не се наблюдава в разстояние на 9,40 м., след което се поява в левия банкет и
е с дължина 34,20 от началото. На същото място се наблюдават пластмасови
парчета от светлоотразител от велосипеда, така също и пластмасови отломки,
червени на цвят. 13,70 м - дължина до задна лява броня на ав-ла на спирач.
следа, което начало е в банкета.; „До предна дясна гума /на автомобила/ се
намери петно с червеникаво кафява течност...“; „Зад велосипеда на мястото на
напускане на път. пл. се наблюдава метла, гребло и част от лопата...“
Видно от
заключението на тройната съдебна автотехническа експертиза от 02.09.2019г.,
изпълнена от ВЛ инж. Р.П.И., инж. В.Т.П. и инж. К.И.Х.: скоростта на движение
на лекия автомобил преди ПТП е била около 78 км/ч в условията на
произшествието; скоростта на движение на велосипеда преди ПТП от около 8 км/ч
или 2,22 м/сек.; дължината на опасната зона за спиране на л.а. при движение с
определената скорост от 78 км/ч в условията на произшествието е била около 64
метра; дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил при движение
със скорост от 50 км/ч в условията на произшествието е била около 33 метра; при
движение със скорост от около 78 км/ч подсъдимият Г. не е имал техническа
възможност да предотврати настъпилото ПТП, чрез аварийно спиране в условията на
произшествието; при движение със скорост от 50 км/ч подсъдимият Г. е имал
техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП, чрез аварийно спиране в
условията на произшествието; велосипедистката е имала възможност да предотврати
станалото ПТП от техническа гледна точка, ако се е движела в дясната половина
на платното за движение близо до десния банкет; водачът на лекия автомобил „********”
при движение със скорост от 50 км/ч е имал техническа възможност да предотврати
настъпилото ПТП, чрез аварийно спиране в условията на произшествието; предвид
констатираните в протокола за оглед от 29.10.2018г., че на местопроизшествието
са установени отложени от гумите на лекия автомобил върху асфалта спирачни
следи, като лявата (най-дългата) е с дължина 23,70 метра и от края на лявата
следа се наблюдава прекъсване до левия банкет с дължина 9,40 метра, е направен
извод, че от техническа гледна точка, прекъсването на следата се дължи на това,
че след мястото на удара, водачът лекия автомобил е преустановил натиска върху
спирачния педал за кратко време в процеса на спирането. След това водачът на
автомобила отново е натиснал спирачния педал в резултат, на което е отложена
спирачна следа върху пясъчния банкет с дължина 13,70 метра преди установяването
на автомобила; от момента на аварийното задействане на спирачната система на
лекия автомобил до момента на отлагане за първи път на спирачните следи,
автомобилът е изминал разстоянието от около 30,2 метра; преди да остави спирачни следи лекият
автомобил се е движил в дясната половина на платното за движение близо до
средата на платното за движение; водачът
на лекия автомобил е предприел маневра аварийно спиране с леко отклонение в
ляво в посоката и направлението на установените спирачни следи на платното за
движение; водачът на лекия автомобил
не е могъл да предприеме правилна маневра „изпреварване“ т.е. бързо да се
изнесе в лявата половина на платното за движение и да избегне велосипедистката,
тъй като при блокирани колела автомобилът е бил неуправляем; ако лекият
автомобил се е движил в дясната пътна лента, спирайки, без да се отклонява в
лявата половина на платното за движение не би настъпило ПТП в условията на
станалото ПТП.
Причина за произшествието е управление на лекия
автомобил с превишена скорост от страна на неговия водач и неправилно движение
по платното за движение на велосипедистката Мариела В.Г. ***.
Следва да се отбележи, че заключението
на тройната съдебна автотехническа експертиза,
изпълнена от ВЛ инж. Р.П.И., инж. В.Т.П. и инж. К.И.Х., не е в противоречие със
заключенията на автотехническа
експертиза от 04.12.2018г., изпълнена от ВЛ инж. Р.П.И., на допълнителна
автотехническа експертиза от 16.03.2019г., изпълнена от ВЛ инж. Р.П.И. и на допълнителна автотехническа експертиза от
20.04.2019г., изпълнена от ВЛ инж. Р.П.И.. Несъответствията на тройната експертиза с останалите,
не са по същество, но са преди всичко относно някои термини и коректността на
използваните понятия. Доколкото в заключението на едноличната АТЕ се визира
предприето „изпреварване“ от подсъдимия Г., а тройната експертиза в
заключението си не сочи извършване на такава маневра от водача на МПС, то това
е с оглед стриктната преценката на тройната експертиза, през призмата на
регламента за изпреварване в чл.42, ал.2 от ЗДвП. По смисъла на цитираната
разпоредба, при изпреварване
водачът на пътното превозно средство напуска пътната лента, в която се движи,
навлиза в съседната пътна лента изцяло или частично, преминава покрай движещото
се в същата посока пътно превозно средство и се връща в напуснатата лента. Безспорно е установено по делото,
че подсъдимия Г. не е успял да осъществи дори първия етап на маневрата, но е
спирачната система е блокирала колелата на л.а. още преди да е напуснал изцяло
своята лента за движение. Доколкото в заключението на едноличната АТЕ се визира
предприето „завиване на ляво“ от пострадалата Г., а тройната експертиза в
заключението си не сочи извършване на такава маневра от велосипедистката, то
това е поради приоритета на тройната АТЕ за висока степен на коректност на
изразяване на направените констатации. С оглед на категорично установеното, че
преди подсъдимия да предприеме аварийно спиране, велосипеда се е движил в
своята лента за движение, че впоследствие удара се е състоял в насрещната лента
за движение и че велосипеда е ударен в задното колело, но не странично, а отзад
/с оглед констатираните деформации/, то се налага извода, че до момента на
удара, пострадалата е успяла да реализира само отклонение на своето ППС в ляво.
Намерението за осъществяване на ляв завой е по- скоро предположение. Посочените
несъответствия са отстранени и от разясненията на ВЛ, изпълнили АТЕ, в с.з. по
делото на 31.07.2020г. ВЛ инженер В.Т.П. посочи: „…Според тройната експертиза
не би могло да се приеме, че е предприета маневра изпреварване- може да има
само първа фаза на такава маневра за преминаване от дясна в лява лента.“ ВЛ П.
посочи, че отклонението е започнало на около 30 метра от началото на спирачните
следи, тъй като след задействане на спирачките автомобила е бил неуправляем.
Относно велосипедистката ВЛ заяви, че тя е кривнала леко в ляво, като преди да
предприеме отклонението в насрещната лента велосипедистката се е движила в
своята лента за движение, близо до осевата линия. Това движение на пострадалата
е възприето от подсъдимия като опасност. ВЛ Р.П.И., изготвил едноличната АТЕ и допълнителните
такива, заяви: „До колкото има несъответствие между заключението на тройната
експертиза в която участвах и автотехническата която съм изготвил, искам да
потвърдя че следва да бъде прието това което е визирано в заключението на тройната
автотехническа експертиза. В нея, вследствие на задълбочено обсъждане между нас
тримата, по- точно са дадени отговорите на въпросите, на които преди това съм
отговарял в автотехническа експертиза,
която съм изготвил сам. Напълно се присъединявам към казаното от колегата П..“
Налага се извода, че несъответствието
между заключенията в посочените части не е по същество, а по начин на
изразяване- едноличната АТЕ е използвала изрази обхващащи и цел на всеки от
процесните водачи на ППС, поради която са променили начина си на движение, а
тройната АТЕ се ограничава стриктно с конкретиката на движенията на ППС и
реализираните от водачите им действия.
Свидетеля П., макар да изрази колебание
относно спомена си за ситуацията на местопроизшествието след ПТП, в показанията
си пред Съда, не заяви различна конкретика от отразеното във фотоалбума към
протокола за оглед на местопроизшествие от 29.10.2018г., а след прочитане на
показанията му от ДП, свидетелят ги потвърди.
Свидетелите И.О.Й. и А. Ц. В.- полицаи от сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР- Видин, са пристигнали на местопроизшествието в
изпълнение на правомощията си, и са го запазили. Относно обстоятелствата които
са заварили, показанията им са в унисон с констатираното при огледа, както е
визирано в протокола от 29.10.2018г. Показанията им за техните впечатлени
относно заварения на мястото водач на МПС- подсъдимия Г., кореспондират с
обясненията на последния.
Свидетелите О.С.С., К.В.Г., В.Г.Н.,
Г.В.Г. и М.П.Н., първия живял на съпружески начала с починалата М. В.Г., а
другите- нейни родственици, са разбрали за ПТП впоследствие, нямат преки
впечатления от инцидента, а доколкото интерпретират това което са разбрали за
него, то показанията им кореспондират с останалите доказателства по делото и не
съдържат несъответствия с установената фактическа обстановка.
Обясненията на подсъдимия Г. в с.з. по
делото на 31.07.2020г., на 14.09.2020г. и на 16.10.2020г. /след
предявяване на веществени доказателства/, в голяма степен кореспондират с
останалите доказателства и потвърждават установената фактическа обстановка, с
изключение на част от тях, която конкретно ще бъде цитирана по- долу. Видно от
обясненията на Г., които е дал в с.з. по делото на 31.07.2020г., той е заявил и следното: „…Бях
се изнесъл до средата на лентата за насрещно движение горе-долу по средата на
лентата, когато велосипедистката промени посоката си на движение… когато
велосипедистката смени посоката си беше на около 4-5м. от мен, не мога да кажа
точно, може би и повече да са били.“ Обясненията в тази им част са в разрез с
обективните находки, респ. спирачните следи, описани в протокола за оглед от
29.10.2018г.: „...Дясна спир. следа - 2,00 от десния ръб. Лява спир. следа - 3,50
м...“; „Дължината на лявата спир. сл. - 23,70 м. + /24,30 м преди ориентира. Лявата спирачна
следа прекъсва /не се наблюдава в разстояние на 9,40 м., след което се поява в
левия банкет и е с дължина 34,20 от началото. Видно е, че началото на дясната спирачна следа е
в дясната пътна лента по посока на движение на автомобила, респ. на 2 м от
десния ръб на пътното платно и на 1м от осевата линия между двете ленти за
движение. Това, както и посоката на следите, е видно и от фотоалбума към
протокола за оглед, респ. на ф.к.№№ 2,3 и 4. На обективните находки след ПТП
/спирачни следи, деформации по ППС, разположение на предмети на
местопроизшествието/ и изчисления по съответни формули, се базира заключението
на тройната съдебна
автотехническа експертиза от 02.09.2019г., изпълнена от ВЛ инж. Р.П.И., инж. В.Т.П.
и инж. К.И.Х.. В
него е отразено, че предвид
констатираните в протокола за оглед от 29.10.2018г., че на местопроизшествието
са установени отложени от гумите на лекия автомобил върху асфалта спирачни
следи, като лявата (най-дългата) е с дължина 23,70 метра и от края на лявата
следа се наблюдава прекъсване до левия банкет с дължина 9,40 метра, е направен
извод, че от техническа гледна точка, прекъсването на следата се дължи на това,
че след мястото на удара, водачът лекия автомобил е преустановил натиска върху
спирачния педал за кратко време в процеса на спирането. След това водачът на
автомобила отново е натиснал спирачния педал в резултат, на което е отложена
спирачна следа върху пясъчния банкет с дължина 13,70 метра преди установяването
на автомобила; от момента на аварийното задействане на спирачната система на
лекия автомобил до момента на отлагане за първи път на спирачните следи,
автомобилът е изминал разстоянието от около 30,2 метра; преди да остави спирачни следи лекият автомобил се е движил в
дясната половина на платното за движение близо до средата на платното за
движение; водачът на лекия автомобил е предприел маневра аварийно спиране с
леко отклонение в ляво в посоката и направлението на установените спирачни
следи на платното за движение; водачът на лекия автомобил не е могъл да
предприеме правилна маневра „изпреварване“ т.е. бързо да се изнесе в лявата
половина на платното за движение и да избегне велосипедистката, тъй като при
блокирани колела автомобилът е бил неуправляем. Предвид горното, се налага категоричен извод за
недостоверността на обясненията на подсъдимия, в цитираната част, че се е би
изнесъл до средата на лентата за насрещно движение, когато велосипедистката
променила посоката си на движение и че го сторила когато била на около 4-5м. от
него. В тази част обясненията на подсъдимия не следва да бъдат кредитирани, но
следва да се преценят изключително като средство за защита. В останалата част
обясненията кореспондират с останалите доказателства по делото и следва да им
се даде вяра.
Писмените доказателства, изброени по-
долу, не повлияват фактическата обстановка, тъй като удостоверяват родствени
връзки, наследници и съпружеско съжителство на починалата М. Г.: удостоверение
за раждане № **********/02.03.1978г.; удостоверение за раждане /дубликат/от
11.04.2016г.; удостоверение за
наследници на Мариела В.Г. от 26.11.2018г.; удостоверение за съпруга и
родствени връзки № АО Д1 АУ 12104/1/ ОТ 27.11.2018г.; справка за предоставяне
на данни по реда на наредба № 14/18.11.2009г. по искане вх.№ 58/16.12.2019г.;
справка за предоставяне на данни по реда на наредба № 14/18.11.2009г. по искане
вх.№ 57/16.12.2019г.
Писмо от „Теленор България” ЕАД
изх.№ 8988/25.09.2020г., няма отношение към предмета на делото и не повлиява
установената фактическа обстановка.
По делото не се установи, отразеното в
обвинителния акт, че велосипедистката е предприела маневра завиване на ляво, за
да влезе в ж.к. „********“, и е навлязла в лентата за
насрещно движение с цел да я пресече и завърши предприетата маневра завой на
ляво. По делото, също
така, не се установи, че подсъдимият Г. не се е съобразил с предприетата от пострадалата изменение на
посоката си на движение наляво, въпреки, че тя е напуснала изцяло лентата си на
движение и е навлязла в лентата за насрещно движение и без да осигури
достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно
средство, предприел изпреварване на пострадалата велосипедистка и не е успял да
я изпревари. Освен,
че по делото няма доказателства за намерението на велосипедистката, респ. къде
е искала да отиде, не се установява и извършен от нея ляв завой. Отклонението
на велосипедистката в ляво с навлизането и в лентата за насрещно движение не е
равнозначно на завиване на ляво, а каква е била нейната цел, може само да се
предполага, без налични доказателства в тази насока. Безспорните доказателства
са, че велосипедистката се е отклонила в ляво, като в момента на удара, тя е
била на около 50 см встрани от средата на платното, а автомобила е ударил
велосипеда отзад, т.е в задното колело и калник, но не странично. При това
положение не може да се приеме и не се установява, че велосипедистката е
предприела и извършила ляв завой. Съобразно доказателствата по делото не може
да се приеме, че подсъдимият Г.
не се е съобразил с предприетата от пострадалата изменение на посоката си на
движение наляво, въпреки, че тя е напуснала изцяло лентата си на движение и е
навлязла в лентата за насрещно движение и без да осигури достатъчно странично
разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство, предприел
изпреварване на пострадалата велосипедистка и не е успял да я изпревари. От доказателствата се установява
друго. Промяната в посоката на движение на велосипедистката не е предхождала
предприетото от подсъдимия отклонение на автомобила в ляво с цел изпреварването
на Г.. В още по- голяма степен е в несъответствие с доказателствата, че
подсъдимия е предприел изпреварване в момент когато тя е била напуснала изцяло
лентата си на движение и е навлязла в лентата за насрещно движение, и че Г. не е осигурил
достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно
средство.
Осигуряването на достатъчно странично разстояние между изпреварващото и
изпреварваното ППС предполага започнала маневра изпреварване с преминаване в ляво
от изпреварваното ППС, каквато ситуация в случая няма.
От така установената фактическа
обстановка, Съдът намира, че подсъдимия Б.М.Г. от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.343а, ал.1, б. „б“ във вр. с чл. 343, ал.1, буква „в“ във връзка с чл. 342, ал.1 от НК
във връзка с чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
От обективна страна подсъдимият Г., при управление на МПС, в
нарушение правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1 от ЗДвП- при избиране
скоростта на движение, управлявал със скорост над пределно допустимата за
движение на МПС от категория „В“ в
населено място от 50 км/ч., а именно 78 км/ч., причинил ПТП, като ударил
пострадалата М. В.Г. и по непредпазливост причинил смъртта й - починала на
31.10.2018г., като деецът Г. след деянието е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, като се е обадил на телефон
112 и повикал помощ. Нарушението на
чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на подсъдимия Г. е в пряка причинноследствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат. Подсъдимият е управлявал МПС от
категория „В“ в населено място с превишена скорост от 78 км/ч, т.е. в нарушение
на забраната да превишава скоростта от 50 км/ч, регламентирана с цитираната
норма от ЗДвП. Следва да се има предвид, че
моментът на възникване на опасността за движението се определя по фактически, а
не по формални критерии, т.е. моментът на възникване на опасността винаги се
определя конкретно, а не абстрактно и е различен в зависимост от фактическата
обстановка и нейната преценка. В
случая движението на велосипедистката около средата на нейната лента за
движение е било в нарушение на чл. 80, т.2 от ЗДвП, по смисълът на който водачът
на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на
платното за движение. Това неправомерно поведение на велосипедистката,
управляваща велосипед с импровизиран багажник- щайга, натоварена с градински
пособия, е представлявало обективно
затруднение в пътната обстановка, с което водача на МПС е следвало да съобрази
скоростта си на движение, така че
да бъдат в състояние да спрe пред всяко предвидимо препятствие. Това /съобразяването на скоростта/ не е сторено от водача
на МПС, вместо което при наближаване на пострадалата, той е отклонил автомобила
си в ляво, с цел да я изпревари. Велосипедистката също се отклонила в ляво,
като се насочила към насрещната лента за движение. Това нейно поведение е в
нарушение на чл.25, ал.1 ат ЗДвП, по смисъла на който, водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. При така възникналата опасност, подсъдимият реагирал с аварийно
спиране. Вследствие на движението на МПС с превишена скорост от 78 км/ч,
велосипедистката попаднала в опасната зона за спиране на л.а. и ударът бил
неизбежен. Не би се стигнало до вредоносния резултат, ако подсъдимият е
управлявал автомобила с разрешената скорост от 50 км/ч, тъй като
велосипедистката би останала извън опасната зона за спиране на л.а.
Именно движението на подсъдимия със скорост надхвърляща
установената забрана да не се превишава скорост от 50 км/ч в населеното място, е станало
причина за настъпилия удар с велосипедистката, вследствие на което на пострадалата била причинена тежка черепно- мозъчна травма,
предпоставила леталния изход. Обстоятелството, че причина за катастрофата е и поведението на пострадалата, с което е съпречинила настъпилия вредоносен
резултат, не е основание за изключване и отговорността и на самия подсъдим за
настъпилото ПТП. Нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на
подсъдимия Г. е в пряката
причинноследствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат.
След деянието подсъдимия
е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, като се е обадил на телефон 112 и повикал помощ. Кумулативно са налице двете предпоставки за да
се приложи привилегирования състав на чл. чл.343а, ал.1, б. „б“ от НК- след ПТП пострадалата е
била жива и подсъдимия е направил всичко зависещо от него за да ѝ се окаже помощ- обадил на телефон 112 и повикал помощ.
От субективна страна деянието е
извършено по непредпазливост /престъпна небрежност/ – подсъдимия не е предвиждала настъпването на общественоопасните
последици,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият е съзнавал всички
елементи от обективна страна на деянието. Г. е съзнавал, че управлява
автомобила със скорост над
пределно допустимата за движение на МПС от категория „В“ в населено място от 50 км/ч., а именно 78 км/ч. Подсъдимият Г. е бил длъжна и е
могъл да предвиди, че с това свое поведение в нарушение на правилата за
движение, ще стане предпоставка за ПТП и ще постави в опасност здравето и живота
на пострадалата Мариела В.Г.. След ПТП Г. е съзнавал, че
пострадалата се нуждае от помощ, че следва да стори това което му е по силите,
за да и се окаже помощ и го е направил.
На основание чл.304 във вр. с
чл.303, ал.2 от НПК, подсъдимият Г., следва да бъде оправдан по
повдигнатото срещу него обвинение за престъпление
по чл. 343, ал.1, буква „в“ от НК и за нарушение на правилата за движение по
чл.42, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП, респ. чл.42, ал.1, т.1 - водач, който
ще предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал да се убеди, че не
го изпреварва друго ППС и че движещото се след него ППС или това, което ще
изпреварва не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво, чл.42,
ал.2, т.1 - водач, който изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да
осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното ППС.
Както
беше посочено по- горе деянието на подсъдимия не е съставомерно по чл. 343, ал.1, буква „в“ от НК.
Поведението на Г. се субсумира от привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б.
„б“ във вр. с чл. 343, ал.1, буква „в“ във връзка с чл. 342, ал.1 от НК във
връзка с чл. 21, ал.1 от ЗДвП, а не от чл. 343, ал.1, буква „в“ от НК при
нарушение на правилата за движение по чл.42, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП няма
отношение към случая. По смисъла на цитираната норма, водач, който ще предприеме изпреварване, е
длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно
превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това,
което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение
наляво. В случая- предмет на делото, подсъдимия Г. не е бил изпреварен от друго
ППС, а пред него и зад него не е имало ППС, което да е подало сигнал за
изменение посоката си на движение наляво. Такива обстоятелства няма в
обстоятелствената част на обвинението, но не са и установени при съдебното
следствие. Подсъдимият не е действал при хипотезата на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП. Всъщност, той не е
действал и при хипотезата на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП, регламентиращ че, водач, който изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да осигури
достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно
средство.
Подсъдимият, не е осъществил маневра изпреварване, но е предприел аварийно спиране
преди да напусне лентата си за движение, респ. преди началния етап на маневра
„изпреварване“, както е регламентирана в чл.41, ал.2 от ЗДвП.
Инкриминираните
разпоредби на чл.42, ал.1, т.1 и ал.2,
т.1 от ЗДвП, освен че не са нарушени от подсъдимия, нямат и отношение към процесния
случай, респ. към настъпилото ПТП.
С оглед горното, неоснователно в
обвинителния акт е посочено като причина за ПТП и предприета от автомобила
маневра изпреварване на велосипеда, който е предприел маневра завой наляво и неосигуреното
достатъчно странично разстояние между лекия автомобил и изпреварваното ППС.
За извършено престъпление по чл.343а, ал.1, б. „б“ във вр. с чл. 343, ал.1, буква „в“ във връзка с чл. 342, ал.1 от НК
във връзка с чл. 21, ал.1 от ЗДвП е предвидено наказание „лишаване от свобода” до 4 години.
Подсъдимият е с чисто съдебно минало, съдействал е за
изясняване на обективната истина по случая и е изразил съжаление за извършеното
на ДП в показанията му като свидетел, впоследствие потвърдени от него, след
превличането му като обвиняем. Г. е проявил загриженост относно състоянието на
пострадалата в болничното заведение, където е била настанена /видно от
обясненията на подсъдимия/. Видно от справка за нарушител/водач/ Б.М.Г.,***, подсъдимия, подсъдимия е правоспособен водач на МПС
от 2006г. Към момента на процесното ПТП е била с около 12 годишен стаж, като
правоспособен водач на МПС. За този период
е наказан 5 пъти за дребни нарушения на правилата за движение по
пътищата, с наложени административни наказания „глоба“ в размер към минималния.
След 2013г. до настоящия момент, няма данни за извършени нарушения от
подсъдимия по ЗДвП, за които да са му наложени административни наказания по
реда на ЗАНН. Също така, подсъдимият Г. няма наложени административни наказания
за виновно причиняване на ПТП и управление на МПС след употреба на алкохол. При
това положение не се налага извода, че подсъдимият проявява пренебрежение и
тенденциозно незачитане към правилата за движение. Налице е съпричиняване от
страна на пострадалата за ПТП и настъпване на вредоносния резултат. Посочените
обстоятелства са смекчаващи отговорността на дееца. От друга страна, отегчаващи обстоятелства са управлението от
подсъдимия на МПС в населено място, с неразрешена скорост,
която надхвърля чувствително максимално допустимата, а именно 78 км в час при разрешена до 50
км, при което е причинена смъртта на човек на 44 години, т.е. в сравнително млада, активна възраст, като пострадалата е
майка на 3 деца, от които две са малолетни, и при настъпилото ПТП на Г. е била причинена тежка
черепно- мозъчна травма, вследствие на която е настъпила и нейната смърт.
При това положение, Съдът като отчита отегчаващите
обстоятелства, но като съобразява чувствителния превес на смекчаващите такива и
с оглед чл.54 и 36 от НК, намира, че наказанието на Г. следва да бъде
индивидуализирано към законопредвидения минимум, но над него, респ. на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година.
Макар деянието да е извършено при
смекчаващите обстоятелства, те са от кръга на обичайните такива и не са
изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най- лекото
предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко.
Наложеното
наказание „лишаване от свобода“ не надвишава 3 години и подсъдимия е с чисто
съдебно минало. Г., както бе посочено по – горе, е извършила деянието, което е по непредпазливост и при
смекчаващи обстоятелства, като е изразил искрено съжаление за стореното. Съдът
намира, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето
на извършителя, не е необходимо той да изтърпи наложеното му наказание. Налице
са условията на чл.66, ал.1 от НК и следва да намери приложение института на
„условно осъждане“. Предвид тежестта на деянието и реализиране на превенцията,
срока на отлагане на изпълнението на наказанието следва да бъде за минималния
срок, респ. 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
По визирани по- горе съображения, на подсъдимия Г., на основание чл.343г във вр. с чл.37, ал.1,
т.7 от НК, следва да бъде наложено наказание „лишаване от правоуправление на
МПС“ за срок от 1 година и 6 месеца.
С
оглед горното, неоснователна е тезата на частните обвинители М.П.Н., К.В.Г., В.Г.Н.
и Г.В.Г., в насока, че деянието на подсъдимия не е съставомерно по чл.343а от НК, и че
дееца следва да бъде признат за виновен за престъплението по което му е
повдигнато обвинение, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в
размер около и над средния, като и „лишаване от правоуправление на МПС“, съобразно
чл.343г от НК, за срок от 3 години.
С оглед горното, неоснователна е
тезата на адвокат С.С., в качеството му на повереник на частния обвинител О.С.С.,
като законен представител на малолетните си деца Й.О.С. и Г.О.С., в насока, че
на подсъдимия следва да се наложи наказание „лишаване от свобода“ около средния
размер, предвиден за деяние по чл.343а
от НК, като и „лишаване от правоуправление на МПС“, съобразно чл.343г от НК, за
срок от 3 години.
По горните съображения,
неоснователна е тезата на защитата, че ПТП е най- вече по вина на пострадалата
велосипедистка. Вещественото
доказателство- компактдиск от Дирекция „Национална система 112“, Районен център
112- Монтана, съдържащ аудиозаписи 7 бр. и електронни картони 9 бр., следва да
остане към делото.
Водим от горното, Видинският
окръжен съд постанови присъдата.
16.11.2020г. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: