Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА Х.А
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 7320
по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 282699 от 22.11.2019 г., постановено по
гр. д. № 3728/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 123 състав, са отхвърлени изцяло предявените от Н.И.А.
срещу „Л.С.“ ЕАД, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ – за отмяна
уволнението й, извършено на основание чл.325, ал1, т.1 КТ по взаимно съгласие,
със заповед № 220/05.11.2018 г. на изпълнителния директор на „Л.С.“ ЕАД; иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ -а за възстановяването й на заеманата
преди уволнението длъжност „чистач, производствени помещения“ в Дирекция
„Летищно осигуряване на полетите“, Отдел „Терминали“, Сектор „Почистване-Т2“
при “Л.С.“ ЕАД и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ – за заплащане на сумата от 7 200 лв. – парично обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение за периода от 05.11.2018 г. до05.05.2019
г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на главницата, като неоснователни. Ищцата е осъдена да
заплати на ответника сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ищцата - Н.И.А., с
която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано. Поддържа възражението си, че преди постановяване на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие не е
изпълнил императивното си задължение да я уведоми в 7 – дневен срок от
получаване на предложението, че приема направеното предложение. Ответникът не е
заявил такова фактическо твърдение в съдебния процес, като твърди, че
оспорената заповед е издадена в деня на получаване на предложението за
прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно формираната съдебна практика,
ако насрещната страна не отговори в 7 – дневен срок се смята, че предложението
не е прието. С оглед на това счита, че след като никой не е уведомил ищцата, че
работодателят е приел направеното предложение за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие. Също така заповедта за прекратяване на трудовия
договор е връчена на 10.12.2018 г. – след изтичане на повече от един месец от
депозиране на предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие. В този срок не е била уведомена за приемане на предложението от
работодателя. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че след като на
ищцата е връчен за събиране на подписи обходен лист от служител в човешки
ресурси, веднага след депозиране на
молбата й, то най-късно при получаването на обходния лист на 05.11.2018 г.
ищцата е информирана за това, че работодателят е приел предложението й за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Ответникът не твърди, че
молбата й е била докладвана на работодателя. Също така в обходния лист липсва
волеизявление от работодателя. В него се съдържат подписи от началници на
отделните звена, които декларират, че ищцата не дължи суми или активи на
дружеството. Още преди да напусне кабинета на „Човешки ресурси“ служителка от
този отдел й е дал обходния лист. Същевременно към този момент работодателят не
е бил уведомен за отправеното предложение. Отдел „Човешки ресурси“ не е
работодател на ищцата, а дори и да го представлява, липсва такова волеизявление
в обходния лист. Не са подкрепени с доказателства твърденията на ответника, че
не е посетила прекия си ръководител и „Човешки ресурси“, за да бъде запозната с
решението на работодателя. Счита, че по делото не е установено постигането на
взаимно съгласие. На 06.12.2019 г. е била в сградата на работодателя и е
посетила повече от 13 кабинета на различни служби. Ответникът не е предприел
никакви действия да я уведоми дали приема или не предложението й. след като на
07.12.2018 г. не се е явила на работа, ответникът е могъл да й изпрати
съобщение по пощата, с което да я информира, което не е сторил. Тъй като между
страните не е постигнато съгласие за прекратяване на трудовия договор по
взаимно съгласие в законоустановения 7 – дневен срок, то уволнението й се явява
незаконно. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените
искове, като й присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника – „Л.С.“ ЕАД. В проведеното открито съдебно
заседание ответникът по жалбата оспорва
същата. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно. Моли съда да го
потвърди, като му присъди сторените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени
искове съответно с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ
и чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ. Ищцата твърди, че е работила при
ответника трудов договор за неопределено време от 2008 г., като е заемала
длъжността „чистач, производствени помещения“, в Дирекция „Летищно осигуряване
на полетите“, в Отдел „Терминали“, в Сектор „Почистване – Т2“. Със заповед №
220/05.11.2018 г., връчена на 10.12.2018 г. работодателят е прекратил трудовото
й правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие,
считано от 05.11.2018 г. Излага съображения, че уволнението й е незаконно, тъй
като на 05.11.2018 г., след приключване на нощната й смяна е подала молба вх. №
100-22831 от 05.11.2018 г. за прекратяване на трудовия й договор по взаимно
съгласие. Сутринта на същия ден й се обадил прекия й началник Х.Х., който й
наредил да се върне на работа, тъй като спешно я търсят от Отдел „Човешки
ресурси“. Явила се в 12.00 ч. и служителка от посочения отдел й казала или да
депозира молба за напускане, или ще бъде уволнена дисциплинарно. В този момент
бил станал инцидент, за който давала обяснения пред Гранична полиция, поради
което се притеснила. Служителката й наредила и продиктувала текста на молбата
за прекратяване на трудовия й договор по взаимно съгласие. Ищцата написала
текста и депозирала молбата„ в резултат на силното притеснение й станало лошо.
Служителката повикала Е.П., която помогнала на ищцата да напусне кабинета.
Преди това служителката от Отдел „Човешки ресурси“ й дала обходен лист. След
като състоянието й се подобрило Е.П. е предоставила обходния лист за попълване.
Отишла заедно с нейна колежка М. при домакина, която отговаряла за склад
„Работно облекло“. След като тя пописала обходния лист ищцата си тръгнала, тъй
като не се чувствала добре. Останалите подписи от 05.11.2018 г. са събрани от
колежката й М.. На 06.11.2018 г. по график била в почивка. Около 10.00 ч.
отново отишла на летището. Е.П. й казала да продължи обхода. За час и половина
обиколила част от местата, които трябвало да обходи. След това се почувствала
зле и отишла на лекар. На 06.11.2018 г. не е била уведомена за становището на
работодателя й по нейната молба. На 06.11.2018 г. личният й лекар издал
болничен лист от същата дата, както и направление за невролог. Определеният
отпуск по болест бил за периода 06.11.2018 г. – 19.11.2018 г. изпратила
болничния лист по пощата с обратна разписка, получена на 09.11.2018 г. твърди,
че единствената причина да подаде молбата за напускане бил упражнен върху нея
натиск. В рамките на законоустановения 7 – дневен срок ответникът не е взел
отношение по молбата й. След изтичане срока на отпуска по болест неврологът й
дал направление за специализирана психиатрична помощ в ЦПЗ „Проф. Н.
Шипковенски“. След това й е издаден нов болничен лист. Продължавала да счита,
че е в трудово правоотношение с ответника, поради което й съставяли болнични
листове. На 06.12.2018 г. получила съобщение от пощата и посетила пощенския
клон, откъдето разбрала, че има съобщение от ТП на НОИ – София град. Връчени й
били разпореждания, че й се отказва изплащането на болничните листове, тъй като
правоотношението й с ответника е прекратено. На 10.12.2018 г. се явила на
работа и работодателят й връчил заповед № 220/05.11.2019 г. за прекратяване на
трудовия й договор от 05.11.2018 г. Счита, че уволнението й е незаконно, тъй
като не е осъществен фактическия състав на разглежданото основание за
прекратяване на трудовия й договор. Твърди, че за последния й пълен работен
месец, предхождащ уволнението – м.10.2018 г., брутното й трудово възнаграждение
е в размер на 1 200 лв. Моли съда да отмени уволнението й като незаконно, да я
възстанови на заеманата пред уволнението длъжност, да осъди ответника да й
заплати сумата от 7 200 лв. – обезщетение за оставането й без работа поради
незаконното уволнение за периода 05.11.2018 г. – 05.05.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на главницата. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявените искове. Счита, че прекратяването на
трудовото правоотношение на ищцата е извършено законосъобразно. На основание
чл.325, ал.1, т.1 КТ за страната, към която е отправено предложението е длъжна
да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7 – дневен срок от
получаването му. Не е налице въведено изискване относно формата и съдържанието,
под които работодателят следва да вземе отношение по молбата на насрещната страна
– резолюция, съобщение или заповед. Въведено е изискване волеизявлението следва
да бъде изготвено писмено и да бъде съобщено на другата страна в 7 – дневен
срок. Твърди, че в деня на депозиране на молбата е поставил резолюция и е издал
заповед за прекратяване на трудовия договор. С оглед на това на 05.11.2018 г.
същият е прекратен. На 19.10.2018 г. е уведомен от Регионална дирекция
„Гранична полиция“ – Аерогара за извършено престъпление по смисъла на чл.194,
ал.1 НК : на 18.08.2018 г. хигиенистката на Терминал 2 на Летище „София“
противозаконно е отнела чужда движима вещ – ръчен багаж на пътник от
обществения салон. Счита, че полученият от ищцата стрес е в резултат от
извършените от нея действия при изпълнение на служебните й задължения, които са
в пряка зависимост от нейната воля и не могат да се свържат с други фактори на
работната среда. Твърди, че ищцата доброволно е предала на служители от ГПУ –
София пропуска си за достъп до Летище „София“. На 05.11.2018 г. друга
служителка е помогнала на ищцата да оформи обходния лист, но на 06.11.2018 г.
ищцата е продължила оформянето му. Тъй като болничният лист е издаден на
06.11.2018 г., ищцата е посетила личния си лекар на тази дата, а не на
посочената в исковата молба – 07.11.2018 г. при явяването си в Летище „София“
на 08.12.2018 г. ищцата не е предала обходния лист. Заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение е връчена при отказ на ищцата, който е надлежно
удостоверен с подписите на присъствалите служители, както и ищцата е изписала
„не съм съгласна“. Оспорва твърденията на ищцата, че е депозирала молбата за
напускане под натиск. Отнемането на пропука за достъп до зоните с ограничен
достъп на Летище „София“ не дава възможност на ищцата да изпълнява трудовите си
задължения. Провеждането на разговор с ищцата във връзка с полученото
уведомление от РД „Гранична полиция“ – Аерогари не изключва възможността ищцата
да не приеме направеното й предложение и срещу нея да бъде образувано
дисциплинарно производство. Предприетите действия на ищцата за ползване отпуск
поради болест въпреки депозираната молба за напускане, стоят извън волята на
работодателя. Оспорва размерът на полученото от ищцата брутно трудово
възнаграждение за м.10.2018 г., тъй като на ищцата през този месец са начислени
и други възнаграждения, които не са с постоянен характер. Брутното й трудово
възнаграждение за този месец е 1 033, 08 лв. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск, като му присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства
се установява, че ищцата е работила при ответника по трудов договор за
неопределено време, като е заемала длъжността „чистач, производствени
помещения“ в ответното дружество, Дирекция „Летищно осигуряване на полетите“,
Отдел „Терминали“, Сектор „Почистване“ – Т2.
С молба вх. № 100-22831/05.11.2018 г. до изпълнителния
директор на „Л.С.“ ЕАД ищцата е отправена искане до работодателя да бъде
освободена от заеманата от нея длъжност по взаимно съгласие, считано от
05.11.2018 г.
Със заповед № 220/05.11.2018 г. на изпълнителния
директор на „Л.С.“ ЕАД, на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие
на страните и подадена молба вх. № 100-22831 от 05.11.2018 г. върху гърба на
заповедта е удостоверено, че на 10.12.2018 г., в 08.30 ч. ищцата е отказала да
предаде обходен лист, както и отказва да подпише дневник за издаване на трудови
книжки. Положени са подписи на трима свидетели с посочени две имена и положени
подписи.
По делото е представен обходен лист при прекратяване на
трудово правоотношение на ищцата, на основание чл.325, т.1 КТ, в сила от
05.11.2018 г.
На 06.11.2018 г. е издаден на ищцата болничен лист за
разрешен отпуск поради временна неработоспособност за периода 06.11.2018 г. –
19.11.2018 г. Във връзка с проведения преглед е съставен амбулаторен лист от
07.11.2018 г. Установен е световъртеж от централен произход. Оплаквала се от
световъртеж без определена посока, главоболие, замаяност, изнервеност, която се
дължи на негативен служебен момент. На ищцата е назначена терапия.
На 19.11.2018 г. на ищцата е издаден болничен лист от
ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ за разрешен отпуск поради временна
неработоспособност за периода 20.11.2018 г. – 09.12.2018 г., поради общо
заболяване. Във връзка с извършения преглед е съставен амбулаторен лист от
19.11.2018 г. установено е разстройство в адаптацията. Ищцата споделила
служебен проблем – принудили я да подпише молба за напускане по взаимно
съгласие, след което се почувствала напрегната, емоционално плачлива, неуверена,
с непрекъснато предъвкване на проблема, който го намира за трудно разрешим.
Споделя за необоснован страх за изход от ситуацията и разстройство в съня.
Видно от представения фиш за м.10.2018 г. на ищцата е
начислено трудово възнаграждение в размер на 1 033, 08 лв. начислена е и сума
за получаване в размер на 214, 25 лв. без посочване характера на това вземане.
С разпореждания съответно от 22.11.2018 г. и от
06.12.2018 г. НОИ – ТП-София-град е отказал отпускане на парично обезщетение по
горепосочените болнични листове.
Ответникът е ангажирал по делото писмо от 22.10.2018
г. от Гранично полицейско управление *** до ответника по делото, с който го
уведомява за извършено престъпление по смисъла на чл.194, ал.1 НК на 18.08.2018
г. на Т2.
Съгласно писмо вх. № 100-21623 от 22.10.2018 г. от
Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ до изпълнителния
директор на ответното дружество последният е уведомен, че на 18.08.2018 г.
хигиенистка на терминал 2 на Летища „София“ противозаконно е отнела чужда
движима вещ – ръчен багаж на пътник на обществения салон. При прегледа на
видеозаписите от видеокамерите, разположени на терминал 2 е видно, че на
посочената дата, около 12.00 ч. служителката Н.А., при изпълнение на служебните
си задължения, се насочва към оставен без наблюдение багаж на обществения салон
в терминала, взема го и го пуска в черен чувал за боклук, който е закрепен за
количката. След това същата се насочила към санитарните помещения и тоалетните.
Инкриминираните вещи са изнесени от служителката след края на работното й
време. Пропускът за достъп на Летище „София“, валиден до 12.04.2019 г., издаден
на името на ищцата, е предаден доброволно на служители от ГПУ – София от
служителката.
В проведеното на 14.06.2019 г. открито съдебно
заседание съдът е извършил констатация по представената в оригинал трудова
книжка от ищцата, при която е установено, че на стр.15 от същата е извършено
отбелязване за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото,
на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от 05.11.2018г., след което е налице
правоъгълен печат, удостоверяващ прослуженото време на ищцата при ответника.
След това удостоверяване на стр.15, 161 17 и следващите от трудовата книжка не
са налице извършени никакви отбелязвания, включително такива за започване от
страна на ищцата на работа по трудово правоотношение при същия или друг
работодател.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Между страните в производството е съществувало валидно
трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор за неопределено време от
25.01.2008 г., като ищцата е заемала длъжността „чистач, производствени
помещения“, в Дирекция „Летищно осигуряване на полетите“, Отдел „Терминали“,
Сектор „Почистване“-Т2.
С оспорената заповед № 220/05.11.2018 г. работодателят
е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ
– по взаимно съгласие и подадена молба вх. № 100-22831 от 05.11.2018 г.
Регламентираното в нормата
на чл.325, т.1 КТ общо основание за прекратяване на трудовото правоотношение е
по взаимно съгласие на страните.
За да е налице това
основание, следва да се установи наличие на обща воля между страните по
договора за прекратяване на неговото правно действие за в бъдеще. Предложението
за прекратяване на трудовия договор на това основание може да изхожда от всяка
от страните по него, като не е необходимо страната да излага конкретни
съображения за това. За да произведе правно действие, волеизявлението на
страните следва да бъде отправено в писмена форма. Страната, към която е
отправено волеизявлението е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми
другата страна в 7 – дневен срок от получаването му. В случай, че не стори
това, смята се, че предложението не е прието.
Взаимното съгласие е постигнато в момента, когато съвпаднат двете
писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор.
Съгласно разясненията,
дадени с решение № 326 от 19.05.2010 г. по гр. д. № 706/2009 г. на ВКС, ГК, ІV
ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, трудовото правоотношение може да бъде прекратено
на разглежданото основание, само ако и доколкото двете страни по него за
изразили воля за това. Волеизявленията трябва да бъдат направени в писмена
форма и взаимното съгласие следва да бъде се счита постигнато в момента, в
който съвпадат двете волеизявления за прекратяване на трудовия договора, като
волеиязвленията на двете страни следва да имат едно и също съдържание.
В случая ищцата е депозирала
молба до работодателя да бъде освободена от заеманата от нея длъжност по
взаимно съгласие, считано от 05.11.2018 г. На същата дата е издадена оспорената
заповед за прекратяване на трудовия договор.
Жалбоподателката поддържа,
че работодателят не е приел предложението й в 7 – дневен срок, тъй като
заповедта е връчена на 10.12.2018 г.
Съгласно трайната съдебна
практика, обективирана в решение № 86 от 22.07.2015 г. по гр. д. № 5957/2014
г., на ВКС, ГК, III ГО, решение № 265 от 15.11.2013 г. по гр. д. №
1383/2012 г., на ВКС, ГК, IV ГО; решение № 406 от 20.12.2012 г. гр. д. №
537/2012 г., на ВКС, ГК, III ГО и др., която е съобразена от решаващя съд, срокът
от седем дни, регламентиран в чл.325, ал.1, т.1 КТ, е свързан с условието
приемащата предложението страна да обективира своето волеизявление за
прекратяване за трудово - правната връзка по взаимно съгласие и да предприеме
тези съответни на обстоятелствата действия, които да позволяват на другата
страна да е в известност относно трудово - правния си статут, когато
предложението е прието. Срокът е спазен, когато работодателят е приел веднага
предложението чрез изразена в писмен вид воля за това и е сторил необходимото,
за да стане това обстоятелство известно на другата страна.
В случая работодателят е
взел отношение по отправеното предложение за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните в деня, в който е сезиран, като е постановена
оспорената от ищцата заповед. Също така работодателят е предприел неоспорими
действия, за да стане това обстоятелство известно на другата страна. Въззивният
съд счита, че е обоснован изводът на решаващия съд, че работодателят е уведомил
за становището си служителя с връчването на обходния лист. В него е налице
изрично отбелязване, че е издаден при прекратяване на трудовото правоотношение
на ищцата, както и изрично е посочено правното основание за това – чл.325,
ал.1, т.1 КТ, в сила от 05.11.2018 г., в каквато насока е и отправеното от
ищцата волеизявление. По този начин волеизявленията на двете страни по
правоотношението имат едно и също съдържание, като жалбоподателаката е
уведомена в рамките на законоустановения седмодневен срок, че предложението й е
прието, а трудовият й договор е прекратен на посочената от нея дата –
05.11.2018 г.
Жалбоподателката не е
ангажирала доказателства в подкрепа на твърденията си относно обстоятелствата
за връчване на обходния лист, включително и относно лицето, което й го е
предоставило. Независимо от това, дори да се приеме, че лицето, предоставило на
жалбоподателката обходния лист, не е било надлежно упълномощено за това, правно
релевантно е издаването на заповедта за прекратяване на трудовия й договор,
която е подписана от законния представител на дружеството – работодател. По
този начин, при евентуално извършено действие без представителна власт, в
каквато насока не са събирани доказателства, действието е потвърдено от
работодателя.
Връчването на заповедта на
10.12.2018 г., след отстраняване здравословните проблеми на ищцата, не води до
извод, че това е моментът, в който ищцата е уведомена от работодателя, че предложението
й е прието. Тъй като са изпълнени изискванията на чл.325, ал.1, т.1 КТ и
работодателят е уведомил служителя, че приема отправеното предложение в рамките
на установения седмодневен срок, заповедта може да бъде издадена, респ. връчена
и по – късно, защото съгласието вече е постигнато, а заповедта само го
констатира (решение № 525 от 26.04.2006 г.; решение № 1333 от 19.01.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 704/2005 г. на ВКС, ІІІ ГО).
Жалбоподателата поддържа във
въззивното производство възражението си, че е депозирала молбата за
прекратяване на трудовия й договор под натиск, упражнен от работодателя.
Мотивите за отправянето на
предложението, както и за неговото приемане, нямат значение за
законосъобразността на уволнението, извършено на разглежданото основание,
поради което не следва да се обсъждат.
Страната по договора може да
претендира унищожаването на волеизявлението й за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.30 ЗЗД вр. с чл.44 ЗЗД, само когато насрещната
страна по договора или друго лице са оказали въздействие върху психиката й, като
е била принудена да отправи едностранното волеизявление за прекратяване на
трудовия договор чрез използване на средства за психическа принуда, водещи до
изявяване на воля, която е изтръгната по непозволен начин – чрез създаване на
страхови представи за живота, здравето, честта или имуществените й интереси. В
този смисъл е както константната съдебна практика, така и доктрината (решение №
216/17.07.2012 г. по гр. д. № 724/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО).
В случая ищцата не е
ангажирала доказателства в подкрепа на твърденията си. Същевременно това
обстоятелство е своевременно е оспорено от ответника в срока по чл.131 ГПК с
депозирания писмен отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва
провеждането на разговор с ищцата относно постъпилите данни от РД „Гранична
полиция“ и възможността да упражни дисциплинарната си власт и възможността трудовото
й правоотношение да бъде прекратено поради дисциплинарно уволнение.
Съдът счита, че
уведомяването на служителя, че работодателят ще упражни дисциплинарната си
власт, не съставлява създаване на страхови представи за имуществените й
интереси, доколкото се касае за регламентирана в КТ възможност за едностранно
прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя поради извършени
от служителя тежко дисциплинарно нарушение. От значение е също така обстоятелството,
че КТ регламентира провеждането на дисциплинарно производство, в рамките на
което служителят може да се защити, да възрази и съответно да не се стигне до
ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Също така при евентуално
неправомерно дисциплинарно уволнение, служителят има право да обжалва
дисциплинарното уволнение по съдебен ред. С оглед на това не би могло да се
възприеме, че изразяването на намерение от работодателя да упражни едно свое
законоустановено субективно право, което подлежи на съдебен контрол, съставлява
създаване на страхови представи за имуществените интереси на служителя.
По изложените съображения
съдът счита, че не е налице сочения от ищцата порок на волята. Доколкото се
установи осъществяването на сложния фактически състав на разглежданото
основание за прекратяване на трудовото правоотношение, регламентирано в чл.325,
ал.1, т.1 КТ, предявеният иск за отмяна на уволнението се явява неоснователен.
Тъй като главният иск е
неоснователен и с оглед акцесорния характер на исковете за възстановяване на
предишната работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа се
явяват неоснователни, поради което правилно с обжалваното решение са
отхвърлени.
По изложените съображения и
доколкото е налице съвпадане на крайните изводи , обжалваното съдебно решение
следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Предвид изхода на настоящото производство и доколкото
ответникът по жалбата е защитаван в настоящото производство от юрисконсулт, на
основание чл.78, ал.8 вр.3 ГПК следва да му се присъди сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 282699/22.11.2019 г., постановено по гр. д.
№ 3728/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 123
състав.
ОСЪЖДА Н.И.А., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***,
пл. „********– адв. Д.Н., да заплати на „Л.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес ***, ********,
сумата от 100 (сто) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, на основание чл.280,
ал.3, т.3 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията
на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.