Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./16.07.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря ТЕОДОРА
КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12625/2020 г.
Производството
е образувано по предявени по реда на чл. 415, ал.3, предл.
второ във връзка с чл. 415, т.3 ГПК обективно кумулативно съединени от „А.Б.“
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Л.С.П., ЕГН **********,
адрес: ***, осъдителни искове, както следва:
1/ с правна
квалификация чл. 79 ЗЗД с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сума
в размер на 502.20 лева, представляващи предоставени електронни съобщителни
услуги по Рамков Договор № ********* от 15.03.2016 г., сключен между ищеца и
ответника, включващ предоставена фиксирана телефонна абонаментна услуга с номер
**********, фиксирана телефонна услуга с номер **********, мобилна абонаментна
услуга за SIM карта с телефонен номер **********,
пакетна услуга фиксиран интернет и телевизия и мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********, за които са издадени
фактури за периода от 26.12.2016 г. до 23.06.2017 г. вкл. ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.05.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението;
2/ с правна
квалификация чл. 86 ЗЗД с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 158.38 лева, представляваща сбор от дължимата лихва за забава върху
горепосочената сума за периода от 21.01.2017 г. до 04.05.2020 г.;
3/ с правна
квалификация чл. 92 ЗЗД с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 1017,84 лева, представляваща дължима неустойка по Рамков Договор № *********
от 15.03.2016 г., сключен между ищеца и ответника, включваща неустойка за
предсрочно прекратяване на предоставените електронни услуги и за невърнато
техническо оборудване към предоставената телевизионна услуга;
4/ с правна
квалификация чл. 79 ЗЗД с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 89.64 лева, представляваща дължими месечни вноски за предоставен
апарат на изплащане Coolpad Modena DS
Black Mat
по договор за продажба на изплащане № 1/13.07.2016 г., за които са издадени
фактури за периода от 26.12.2016 г. до 24.07.2017 г. вкл.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението
5/ с правна
квалификация чл. 86 ЗЗД с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 25.97 лева, представляваща сбор от дължимата лихва за забава върху
горепосочената сума за периода от 21.01.2017 г. до 04.05.2020 г.;
6/ с правна
квалификация чл. 92 ЗЗД с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 106.27 лева, представляваща дължима неустойка по Договор за продажба
на изплащане от 13.07.2016 г., сключен между ищеца и ответника, представляваща
част от отстъпката от пазарната цена на предоставеното устройство Coolpad Modena DS Black Mat
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Между него и ответника е сключен рамков договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги № *********/15.03.2016 г. С
подписаното приложение № 1/15.03.2016 г. на ответника е предоставена фиксирана телефонна абонаментна услуга с номер ********** с
месечна абонаментна такса 5.90 лева с ДДС със срок от 24 месеца. С подписаното
приложение № 1/15.03.2016 г. на ответника е предоставена фиксирана телефонна
услуга с номер ********** с месечна абонаментна такса 5.90 лева и срок на
ползване 24 месеца. С подписване на приложение № 1/15.03.2016 г. на ответника е
предоставена мобилна абонаментна услуга за SIM карта
с телефонен номер ********** с абонаментна такса 33.99 лева и срок на ползване
24 месеца. С подписване на приложение № 1/15.03.2016 г. на ответника е
предоставена пакетна услуга фиксиран интернет и телевизия с месечна абонаментна
такса 57.90 лева – 39.16 лева с ДДС за услугата фиксиран интернет и 18.74 лева
с ДДС за услугата телевизия. Срокът за ползване на пакетната услуга е 24
месеца. С подписване на приложение № 1/13.07.2016 г. на ответника е
предоставена и мобилна абонаментна услуга за SIM карта
с телефонен номер ********** с месечна абонаментна такса от 33.99 лева с ДДС и
срок за ползване 24 месеца. Посочено е, че на 13.07.2016 г. е сключен договор
за продажба на изплащане на следния продукт Coolpad Modena DS Black Mat. Договорено е, че уговорената стойност на устройството ще
бъде заплатено на 23 равни месечни вноски всяка в размер на 4.98 лева. За
предаването на вещта е подписан приемо – предавателен
протокол. Твърди, че за периода от 26.12.2016 г. до 23.06.2017 г. ответникът не
е заплатил предоставените електронни съобщителни услуги в общ размер от 502.20
лева формиран както следва: за фиксирана телефонна абонаментна услуга с номер **********
– 37.30 лева; за фиксирана телефонна услуга с номер ********** 37.30 лева; за
мобилна абонаментна услуга за SIM карта с
телефонен номер ********** 112.68 лева; за пакетна услуга фиксиран интернет и
телевизия – 134.59 лева и мобилна абонаментна услуга за SIM карта
с телефонен номер ********** – 180.33 лева. За претендираните
суми заявява, че има издадени фактури за горепосочения период. Посочва, че не е
заплатена и стойността на предоставения продукт - Coolpad Modena DS Black Mat за периода от 26.12.2016 г. до 23.06.2017 г. в общ размер
от 89.64 лева. Посочва, че сумите за предоставените електронни услуги и за
стойността на продукта следва да се заплатят в 15 дневен срок от издаването на
фактурата. С оглед липсата на извършено плащане ответникът е изпаднал в забава
и му дължи обезщетение за забава в размер на 158.38 лева върху главницата от
502.20 лева и в размер на 25.97 лева върху главницата от 89.64 лева. Твърди, че
издадените фактури, с начислените в тях суми не са оспорени от страна на
ответника, поради което последния дължи заплащането на предоставените услуги и
стойността на предоставения продукт. При неплащане на дължимите суми за
предоставените услуги и за предоставения продукт след изтичането на срока за
плащане договорът се счита едностранно прекратен по отношение на услугата, за
която е налице забавено плащане. Заявява, че когато договорът се прекрати по
инициатива или вина на абоната преди края на срока за ползване на услугата се
дължи неустойка в размер на месечната абонаментна такса без отстъпка и без ДДС,
считано от датата на прекратяване до изтичане срока на договора. Когато
абонатът е физическо лице максималният размер на неустойката не може да бъде
повече от три месечни абонаментни такси. Посочва, че за неустойката се завежда
съответна сметка, която съответства на датата на прекратяване на услугата.
Твърди, че фиксирана телефонна абонаментна услуга с номер ********** е
прекратена на 22.06.2017 г., а фиксирана телефонна услуга с номер ********** на
22.06.2017 г., на мобилна абонаментна услуга за SIM карта
с телефонен номер ********** на 31.012017г., на пакетна услуга фиксиран
интернет и телевизия на 22.06.2017 г. и мобилна абонаментна услуга за SIM карта
с телефонен номер ********** на 22.06.2017 г. Неустойката дължима за предсрочно
прекратяване на фиксирана телефонна абонаментна услуга с номер ********** е в
размер на 39.36 лева, а на фиксирана телефонна услуга с номер ********** е в
размер на 39.36 лева; на мобилна абонаментна услуга за SIM карта
с телефонен номер ********** е в размер на 368.16 лева; на пакетна услуга
фиксиран интернет и телевизия е в размер на 261.04 лева за услугата интернет и
124.96 лева за услугата телевизия и за мобилна абонаментна услуга за SIM карта
с телефонен номер ********** в размер на 84.96лева. Твърди, че е дължима и
неустойка в размер на 100 лева за невърнато техническо устройство относно
предоставената телевизионна услуга. Посочва, че договорът за продажба на
изплащане се прекратява при неплащане в срок на най- малко две последователни
месечни вноски, при което всички останали вноски, дължими до края на срока са
предсрочно изискуеми. Процесният договор е прекратен
на 24.07.2017 г. Поради това претендира неустойка за възстановяване на част от отстъпната цена в размер на 106.27 лева. Моли за уважаване
на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от страна на ответника, с който заявява, че исковите претенции са
допустими, но неоснователни по основание и размер. Заявява, че не е ползвала
електронни съобщителни услуги, за които има издавани съответни фактури за
периода от 26.12.2016 г. до 23.06.2017 г. Твърди, че не е канена да заплати
задълженията към ищеца и не е знаела, че същият има претенции към нея. Оспорва
твърдението, че не е оспорила процесните фактури, тъй
като същите не са й били известни. Посочва, че не са й предоставени технически
устройства по отношение телевизионна услуга, поради това оспорва задължението
за заплащане на неустойка за невръщане на техническо устройство. Прави
възражение за погасяване на задълженията по давност като твърди, че същите са
периодични и се погасяват с изтичането на три годишен срок. Прави възражение за
нищожност на клаузите за заплащане на неустойка като заявява, че същите противоречат
на добрите нрави, тъй като основната й цел е да доведе до неоснователно
обогатяване на оператора спрямо потребителя. Освен това тези клаузи се явяват и
неравноправни по смисъла на чл. 143, т.5 ЗЗП. Моли исковите претенции да се
отхвърлят и да се присъдят сторените в производството разноски.
Съдът след като
се запозна с материалите по
делото, изложените от страните твърдения и събраните доказателства намира за установено от фактическа
страна следното:
Като писмени доказателства по делото са приети
Общите условия да взаимоотношенията между „М.“ ЕАД /понастоящем "А.Б.
" ЕАД/ и абонатите и потребителите на обществените мобилни наемни мрежи на
„М.“ ЕАД /понастоящем "А.Б. " ЕАД/ по стандартен GSM, UMTS
и LTE. В т. 22.3.5. от ОУ е записано, че всички услуги се
заплащат в зависимост от техния вид и специфика, по цени съгласно действащия
ценоразпис на М.. Като задължение на абонатите в т. 34 от ОУ е вменено да
заплащат всички услуги, свързани с ползването на мрежите, съгласно договора за
услуги. Според т. 26. 4 от ОУ заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечна фактура, която се издава на името на абоната, а неполучаването на
фактурата не освобождава абонатите от задължението им за заплащане на дължимите
суми. Съгласно т. 27. 2 от ОУ, в случай че неизплащането на сумите продължи
след изтичане срока за плащане, М. /понастоящем "А.Б. " ЕАД/ има
право да преустанови достъпа на абоната до мрежата или да прекрати договора за
услуги. В Общите условия е посочено, че М. /понастоящем "А.Б. " ЕАД/
има право да спира предоставянето на услугата на абонати/потребители или да
прекрати сключения договор за услуги в случай, че последните нарушават свои
задължения, свързани с ползването и/или заплащането на услугата. Според т. 40
"з", при забава на абонат, свързана със заплащане на дължима цена, М.
/понастоящем "А.Б. " ЕАД/ има право да изисква заплащане на дължимата
сума, заедно с лихва в размер на 10% годишно за всеки ден забава. Съгласно т.
54. 12 от ОУ договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен
от страна на М. в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от
абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена.
По делото е представен Договор № *********/15.03.2016 г., сключен
между "М." ЕАД /с ново наименование А1 България/ и Л.С. П., ЕГН **********,
в който е посочено, че така сключеният договор
урежда условията валидни за всички услуги, ползвани от абоната, като всяка
избрана от абоната услуга или пакет от услуги, в това число срок на ползване,
ценови и други условия за ползване се описват
в приложения, представляващи, неразделна част от договора,
аргумент от чл. 3.2 от договора. От чл. 5. 5. от последния е видно, че с
подписване на договора потребителят декларира, че е
запознат с Общите условия, с условията за
продажба от разстояние и с действащия ценоразпис.
От приложение № 3 от 15.03.2016 г. към
договор *********/15.03.2016 г. е виден и ценоразписът на ищеца за ползване на
допълнителни електронни съобщителни услуги. Последният е двустранно подписан
между страните.
Като писмено доказателство е прието и
подписано Приложение № 1/15.03.2016 г. към договор *********/15.03.2016 г., от
които се установява, че операторът се задължава да предостави на абоната фиксирана телефонна абонаментна услуга относно
мобилен номер 0885/137779 с месечна абонаментна такса в размер на 5,90 лева за
срок от 2 години. В т.8.1.1 е посочено, че договорът влиза в сила след
изтичане на 7 дни от датата на подписване на приложението /отложено действие/
или по – конкретно на 15.03.2016 г., освен ако абонатът не е заявил писмено, че
желае договорът по отношение на услугите да влезе в сила незабавно от датата на
подписване на настоящото приложение № 1 /незабавно действие/. Съгласно т.8.3.1
при виновно нарушение на задълженията от страна на абоната за подписаното
приложение, договор или общи условия операторът има право да прекрати договорът
по отношение на тези и/или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси без отстъпки, дължими от датата на прекратяване
до изтичане на определения срок на ползване.
От Приложение № 1/15.03.2016 г. към договор *********/15.03.2016
г., от които се установява, че операторът се задължава да предостави на абоната
фиксирана телефонна абонаментна услуга относно
мобилен номер 0885/647568 с месечна абонаментна такса в размер на 5,90 лева за
срок от 2 години. В т.8.1.1 е посочено, че договорът влиза в сила след
изтичане на 7 дни от датата на подписване на приложението /отложено действие/
или по – конкретно на 21.03.2016 г., освен ако абонатът не е заявил писмено, че
желае договорът по отношение на услугите да влезе в сила незабавно от датата на
подписване на настоящото приложение № 1 /незабавно действие/. Съгласно т.8.3.1
при виновно нарушение на задълженията от страна на абоната за подписаното
приложение, договор или общи условия операторът има право да прекрати договорът
по отношение на тези и/или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси без отстъпки, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.
Като писмено доказателство е прието
Приложение № 1/15.03.2016 г. към договор *********/15.03.2016 г., от които се
установява, че операторът се задължава да предостави на абоната мобилна услуга относно мобилен номер 0887/259873
с избран абонаментен план Мтел безкрай 2ХL 2016 г. с месечна абонаментна
такса в размер на 33,90 лева с ДДС за срок от 2 години. В т.5.1.1 е посочено,
че договорът влиза в сила след изтичане на 7 дни от датата на подписване на
приложението /отложено действие/ освен ако абонатът не е заявил писмено, че
желае договорът по отношение на услугите да влезе в сила незабавно от датата на
подписване на настоящото приложение № 1 /незабавно действие/. Съгласно т.5.3.1
при виновно нарушение на задълженията от страна на абоната за подписаното
приложение, договор или общи условия операторът има право да прекрати договорът
по отношение на тези и/или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси без отстъпки, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. От допълнение към
приложение № 1/15.03.2016 г. към договор *********/15.03.2016 г. е видно, че
относно мобилен номер 0887/259873 е
активирана и допълнителна услуга Mtel Europe Unlimited с месечна
абонаментна такса от 6,90 лева с ДДС. В чл. 5.8 от допълнение към приложение №
1 е посочено, че такса се начислява единствено при условие, че в рамките на
съответния календарен ден е генериран трафик от гореизброените държави /входящ,
изходящ разговор, кратко съобщение или пренос на данни в роуминг/.
От Приложение № 1/15.03.2016 г. към договор *********/15.03.2016
г. се установява, че операторът се задължава да предостави на абоната комплексна услуга /пакет/ - фиксиран интернет и
цифрова телевизия с обща месечна абонаментна такса в размер на 57.90 лева с ДДС
за срок от 2 години. В т.5.1.1 е посочено, че договорът влиза в сила
след изтичане на 7 дни от датата на подписване на приложението /отложено
действие/, освен ако абонатът не е заявил писмено, че желае договорът по
отношение на услугите да влезе в сила незабавно от датата на подписване на
настоящото приложение № 1 /незабавно действие/. В т.5.1.4 е отразено, че
независимо от посоченото в предходните разпоредби договорът по отношение на
услугата по настоящото приложение има незабавно действие във всички случаи,
когато операторът предоставя на абоната крайно устройство заедно с услугите,
както и в случаите, когато която и да е услуга по приложението е свързана с
ползването на крайно устройство, предоставено от оператора. Съгласно т.5.3.1
при виновно нарушение на задълженията от страна на абоната за подписаното
приложение, договор или общи условия операторът има право да прекрати договорът
по отношение на тези и/или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси без отстъпки, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. От приемо – предавателен протокол за предоставяне на крайно
устройство от 15.03.2016 г. се установява, че на Л.С. П. се предоставя от
оператора следното устройство – IMEI 356530037686702. От
чл.3.3 от приемо – предавателния протокол, двустранно
подписан между страните, е видно, че крайните устройства се предоставят на
абоната временно с цел използване на електронни съобщителни услуги по договор,
сключен с оператора като при прекратяване на ползването на тези услуги абонатът
се задължава да върне получените крайни устройства в пълна комплектност
и изправност.
Като писмено доказателство е прието
Приложение № 1/13.07.2016 г. към договор *********/15.03.2016 г., от които се
установява, че операторът се задължава да предостави на абоната мобилна услуга относно мобилен номер ********** с
избран абонаментен план Мтел безкрай 2ХL 2016 г. с месечна
абонаментна такса в размер на 33,90 лева с ДДС за срок от 2 години. В т.5.1.1 е посочено,
че договорът влиза в сила след изтичане на 7 дни от датата на подписване на
приложението /отложено действие/, освен ако абонатът не е заявил писмено, че
желае договорът по отношение на услугите да влезе в сила незабавно от датата на
подписване на настоящото приложение № 1 /незабавно действие/. Съгласно т.5.3.1
при виновно нарушение на задълженията от страна на абоната за подписаното
приложение, договор или общи условия операторът има право да прекрати договорът
по отношение на тези и/или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси без отстъпки, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. Когато абонатът е
физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване
по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни
такси за услугата на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.
В тази хипотеза в допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване
абонатът дължи на оператора и възстановява част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства /закупени или
предоставени на лизинг/на изплащане/, съответстваща на оставащия срок на
ползване на съответния абонамент. От допълнение към приложение № 1/13.07.2016
г. към договор *********/15.03.2016 г. е видно, че относно мобилен номер ********** е активирана и допълнителна
услуга Mtel Europe Unlimited
с месечна абонаментна такса от 6,90 лева с ДДС. В чл. 5.8 от допълнение към
приложение № 1 е посочено, че такса се начислява единствено при условие, че в
рамките на съответния календарен ден е генериран трафик от гореизброените
държави /входящ, изходящ разговор, кратко съобщение или пренос на данни в роуминг/.
Приет по делото е договор за продажба на изплащане
№ *********/13.07.2016 г., от който се установява, че ищецът е поел задължение
да предостави на абоната следното мобилно устройство Coolpad Modens
DS Black Mat 35
срещу насрещното задължение на абоната да заплати цената на устройството от 119.52
лв., при първоначална такса от 4.98 и сумата от 114.54
лв., платима на 23 месечни вноски. Установено е, че договорът
се сключва за срок от 23 месеца, считано от датата на
неговото подписване. Представен е приемо-предавателен
протокол от 13.07.2018 г. подписан от
страните, по силата на който се установява, че устройството, предмет на договора за
продажба на изплащане е предадено на купувача.
Приети като писмени доказателства по делото
са дубликати на данъчни фактури, издадени от него на 26.12.2016 г. – краен срок
за плащане 20.01.2017 г., 25.01.2017 г. – краен срок за плащане 19.02.2017 г.,
24.02.2017 г. – краен срок за плащане на 21.03.2017 г., 24.03.2017 г. – краен
срок на плащане 18.04.2017 г., 25.04.2017 г. - краен срок за плащане 20.05.2017
г., 25.05.2017 г. – краен срок за плащане 19.06.2017 г., 23.06.2017 г. краен
срок за плащане 18.07.2017 г., 24.07.2017 г. – краен срок за плащане 08.08.2017 г., в които са обективирани
претендираните вземания за
проведени разговори и месечни абонаментни такси и вноски за закупено устройства
на изплащане. Към всички фактури фигурира приложение А, предоставящо информация
за използването на мобилния пакет - броя разговори, съобщения и тяхната
стойност. Всички фактури са на името на Л.С.П.. Като писмени доказателства по
делото са налични и сметки от 31.01.2017 г. и 22.06.2017 г., издадени от ищеца
относно претендираните неустойки.
Съдът с
оглед гореизложената фактическа обстановка, намира от правна страна следното:
Исковите претенции са предявени по реда на
чл.415, ал.3, предл. Второ ГПК във връзка с чл. 415,
ал.1, т.3 ГПК в указания от съда срок, поради което се явяват допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По
отношение на исковите претенции за заплащане на сума в размер на 502.20 лева, представляващи предоставени
електронни съобщителни услуги по Рамков Договор № ********* от 15.03.2016 г.,
сключен между ищеца и ответника, включващ предоставена фиксирана телефонна
абонаментна услуга с номер **********, фиксирана телефонна услуга с номер **********,
мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********, пакетна
услуга фиксиран интернет и телевизия и мобилна абонаментна услуга за SIM карта
с телефонен номер **********, за които са издадени фактури за периода от
26.12.2016 г. до 23.06.2017 г. вкл. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението и с правна
квалификация чл. 86 ЗЗД с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 158.38 лева,
представляваща сбор от дължимата лихва за забава върху горепосочената сума за
периода от 21.01.2017 г. до 04.05.2020 г., съдът намира следното:
От
съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства и с оглед
съдържанието на двустранно подписания между страните договор за електронни
съобщителни услуги № *********/15.03.2016 г. следва изводът, че така сключения
между страните договор представлява рамково съглашение доколкото не установява
конкретни права и задължения на страните, а осигурява възможност за избор на услуга
при съответна цена, която да се установи в допълнително съглашение между
страните. Общите условия
към договора за електронни
съобщителни услуги не
носят подписа на потребителя, но тяхното приемане е обективирано в представения договор за електронни съобщителни услуги и
приложенията към него. Изявлението на потребителя представлява писменото приемане на условията към договора,
които стават неразделна част от неговото съдържание.
От Общите условия се установява,
че страните са се уговорили
потребителят заплаща всички услуги, свързани с ползването на мрежите – арг. чл. 34 от Раздел
VІ "Задължения на абоната/потребителя". Рамковият
договор ведно с приложенията към него представлява ненаименован,
консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен
договор, по силата на които в момента на сключването и за двете страни по тях
са възникнали субективни права и правни задължения.
Правното
действие на сключения ненаименован договор попада под приложното поле на ТЗ,
тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързана с
упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор
е от вида на субективните /относителните/ търговски сделки. Договорът е сключен при предварително
установени от ищеца общи условия /чл. 298, ал. 1 ТЗ/, които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е
приел. Съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на волите,
уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните е възникнало
действително материално договорно
правоотношение. Ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилните услуги, посочени в Раздел ІІ от Общите
условия срещу изпълнение на насрещната престация от
страна на потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение за месечни абонаментни такси и
предоставени услуги.
По
делото не се спори, че ищецът "А.Б." ЕАД е правоприемник на "М."
ЕАД, с който са сключени процесните договори.
В
производството по делото не е оборена формалната доказателствена
сила на така сключения между страните договор и
приложенията към него, представляващи частни диспозитивни
документи, поради което следва да се приеме, че обективираните
в последните изявления изхождат от страната, сочена като техен автор. Страните
са уговорили в чл. 34 от Общите условия, че задължението за плащане на уговореното възнаграждение
възниква след получаване на процесните мобилни услуги от абоната. По делото не се доказва,
че такива не са предоставени на абоната, настоящ ответник. Не се установява за процесния период да е препятстван достъпа на потребителя до
мрежата, чрез която се осъществява пренос на далекосъобщителни услуги. В случая
съдът намира, че в производството по делото е безспорно установено, че ищецът е
предоставил на абоната услугите - включващ предоставена фиксирана телефонна
абонаментна услуга с номер **********, фиксирана телефонна услуга с номер **********,
мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********, пакетна
услуга фиксиран интернет и телевизия и мобилна абонаментна услуга за SIM карта
с телефонен номер **********, в който смисъл ищецът е изпълнил поетото с
договора и приложенията към него задължения, поради което се явява изправна
страна по същия. От съвкупния анализ на приетите по делото писмени
доказателства се установява размера на дължимите абонаментни такси по отношение
на всяка от горепосочените услуги. В случая по отношение на пакетната услуга
телевизия и интернет е установена фиксирана цена на предоставяната услуга с
оглед броя на телевизионните канали и скоростта на предоставения мобилен
интернет. Поради което и с осигуряване на достъп до договорения пакет услуги
ищецът е изпълнил изцяло задължението си по договора, като последното не е
свързано с допълнително установяване на потребление.
Ищецът
е представил данъчни фактури, издадени от него, като в тях са обективирани претендираните
вземания за проведени разговори и месечни абонаментни такси за използване на
клетъчната обществена мрежа на оператора, настоящ ищец за процесния
период за всяка една от предоставените услуги. Видно от записаното във
фактурите сумите са начислени за потребени услуги,
остойностени по ценоразпис на мобилния оператор, който
е подписан от абоната. В представените фактури и приложенията към тях подробно
са дадени ползваните от ответника мобилни услуги
и как е формирано задължението му към мобилния оператор. По делото не се
твърди, а и не се установява неправомерна намеса от страна на мобилния оператор
в отчета на доставените на ответника мобилни услуги,
следва да се приеме, че същите са доставени, с оглед на което абонатът дължи
заплащането им в уговорения между страните срок. В този смисъл, доказани се
явяват стойността на доставените услуги
и изискуемостта на задълженията. Изискуемостта им е настъпила на датите,
отразени във фактурите като краен срок за
плащане. Крайният срок за заплащане на всяка
от фактурите е посочен и в самата фактура. Неоснователно е възражението на
ответницата, че не е знаела, че има задължения към ищеца, тъй като не е била
канена и поради това не е оспорила и фактурите. С оглед сключения между
страните договор и приложенията към него, както и предвид действащите между
страните общи условия, операторът няма задължение да кани потребителя да
заплати съответните дължими суми.
Ответната
страна, чиято е доказателствената тежест за това, не
установи в процеса на доказване, при условията на пълното и главно доказване,
че е изпълнила задължението си за заплащане на цената на предоставената услуга.
Следователно предявеният иск за сумата от 502,20 лв. - представляващи предоставени електронни
съобщителни услуги по Рамков Договор № ********* от 15.03.2016 г., сключен
между ищеца и ответника, включващ предоставена фиксирана телефонна абонаментна
услуга с номер **********, фиксирана телефонна услуга с номер **********,
мобилна абонаментна услуга за SIM карта
с телефонен номер **********, пакетна услуга фиксиран интернет и телевизия и
мобилна абонаментна услуга за SIM карта
с телефонен номер **********, за които са издадени фактури за периода от
26.12.2016 г. до 23.06.2017 г. е изцяло основателен.
С
оглед горедостигнатия извод за основателност на
исковата претенция съдът дължи произнасяне по отношение на възражението за
изтекла давност относно процесното вземане в размер
на 502,20 лева, представляващо дължима стойност на предоставени електронни
съобщителни услуги по Рамков Договор № ********* от 15.03.2016 г.
На
първо място следва да се посочи, че съобразно задължителните за съдилищата указания
дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълкувателно дело №
3/2011 г. на ОСГТК, ВКС понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В конкретния случай съобразно характера на
изпълнението на задълженията на страните по договора и приложенията към него за
предоставените електронни съобщителни услуги следва да се приеме, че те
представляват периодични плащания, чийто давностен
срок е 3 годишен.
Предоставените
електронни съобщителни услуги на стойност 113,93 лева, обективирани
във фактурата от 26.12.2016 г. са с краен падеж за плащане – 20.01.2017 г.,
поради което от 21.01.2017 г. вземането става изискуемо, а с изтичането на три
годишен срок – на 21.01.2020 г. се погасява по давност. Предоставените
електронни съобщителни услуги на стойност 123,41 лева, обективирани
във фактурата от 25.01.2017 г. са с краен падеж за плащане – 19.02.2017 г.,
поради което от 20.02.2017 г. вземането става изискуемо, а с изтичането на три
годишен срок – на 20.02.2020 г. се погасява по давност. Предоставените електронни съобщителни
услуги на стойност 50,30 лева, обективирани във
фактурата от 24.02.2017 г. са с краен падеж за плащане – 21.03.2017 г., поради
което от 22.03.2017 г. вземането става изискуемо, а с изтичането на три годишен
срок – на 22.03.2020 г. се погасява по давност. Предоставените електронни
съобщителни услуги на стойност 70,74 лева, обективирани
във фактурата от 24.03.2017 г. са с краен падеж за плащане – 18.04.2017 г.,
поради което от 19.04.2017 г. вземането става изискуемо, а с изтичането на три
годишен срок – на 19.04.2020 г. се погасява по давност. Предоставените
електронни съобщителни услуги на стойност 70,74 лева, обективирани
във фактурата от 25.04.2017 г. са с краен падеж за плащане – 20.05.2017 г.,
поради което от 21.05.2017 г. вземането става изискуемо, а с изтичането на три
годишен срок – на 21.05.2020 г. се погасява по давност. Предоставените
електронни съобщителни услуги на стойност 70,74 лева, обективирани
във фактурата от 25.05.2017 г. са с краен падеж за плащане – 19.06.2017 г.,
поради което от 20.06.2017 г. вземането става изискуемо, а с изтичането на три
годишен срок – на 20.06.2020 г. се погасява по давност. Предоставените електронни съобщителни
услуги на стойност 2,34 лева, обективирани във
фактурата от 23.06.2017 г. са с краен падеж за плащане – 18.07.2017 г., поради
което от 19.07.2017 г. вземането става изискуемо, а с изтичането на три годишен
срок – на 19.07.2020 г. се погасява по давност. Фактът, че исковата претенция е
предявена по реда на чл. 415, ал.1, т.3 ГПК обуславя извод затова, че исковата
претенция се смята предявена от датата на подаване на заявлението – 11.05.2020
г., доколкото редът за предявяване на този иск е специално предвиден в ГПК като
на заявителят се дава възможност при отхвърляне заявлението за издаване на
заповед за изпълнение да предяви осъдителен иск по реда на чл. 415, ал.1, т.3 ГПК. Съдът след като съобрази и датата на предявяване на исковите претенции –
11.05.2020 г., намира, че възражението за давност се явява частично основателно
по отношение на сумите 113,93 лева, 123,41 лева, 50,30 лева, 70,74 лева,
представляващи предоставени услуги - фиксирана телефонна абонаментна услуга с
номер **********, фиксирана телефонна услуга с номер **********, мобилна
абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********, пакетна услуга
фиксиран интернет и телевизия и мобилна абонаментна услуга за SIM карта с
телефонен номер **********, обективирани във фактури
от 26.12.2016 г., 25.01.2017 г., 24.02.2017 г. и 24.03.2017 г.
С
оглед гореизложените мотиви, исковата претенция с правно основание чл. 79 ЗЗД с
искане да се осъди ответника да заплати на ищеца предоставени електронни
съобщителни услуги по Рамков Договор № ********* от 15.03.2016 г., сключен
между ищеца и ответника, включващ предоставена фиксирана телефонна абонаментна
услуга с номер **********, фиксирана телефонна услуга с номер **********, мобилна
абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********, пакетна услуга
фиксиран интернет и телевизия и мобилна абонаментна услуга за SIM карта с
телефонен номер **********, за които са издадени фактури за периода от
26.12.2016 г. до 23.06.2017 г. вкл.се явява основателна за сумата от 143,82
лева като за горницата над 143,82 лева до пълно претендирания
размер от 502,20 лева подлежи на отхвърляне. Следва да се уважи и искането за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, с оглед обстоятелството, че
претенцията е предявена по реда на чл. 415, ал.3, предл.2
ГПК във връзка с чл. 415, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид
частичната основателност на горепосочената искова претенция, частично
основателна се явява и акцесорната исковата претенция
с правна квалификация чл. 86 ЗЗД за заплащане на дължимата лихва за забава
върху горепосочената сума за периода от 21.01.2017 г. до 04.05.2020 г. Съгласно
т. 27. 1 от Общите условия, в случай на частично или цялостно неизплащане на
указаната във фактурата сума в срока на плащане, абонатът дължи лихва в размер
на 10% годишно за всеки ден закъснение. Предвидено в т. 26. 4 е, че заплащането
на услугата се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името
на абоната, като при сключване на договора А1 уведомява всеки абонат за
таксуващия период, за който ще му бъдат издавани фактурите. Изрично е посочено,
че неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задължението им за
плащане на дължимите суми. Следователно от деня, следващ крайния срок посочен
във фактурите, абонатът е изпаднал в забава и дължи лихва в размер на 10% за
всеки ден забава (която се съизмерява с размера на
законната лихва). Предвид недължимостта на сумите,
представляващи предоставени електронни съобщителни услуги, обективирани
във фактури от 26.12.2016 г., 25.01.2017 г., 24.02.2017 г. и 24.03.2017 г.,
следва изводът за недължимост и на лихвата за забава
върху тези суми. Съдът следва да уважи същата за сумата от 42,51 лева,
изчислена със системата „Апис Финанси“ като за
горницата над тази сума от 42,51 лева до пълно претендирания
размер от 158,38 лева да отхвърли същата.
По
отношение на исковата претенция с правна квалификация чл. 92 ЗЗД с искане да се
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1017,84 лева, представляваща дължима неустойка по Рамков Договор № *********
от 15.03.2016 г., сключен между ищеца и ответника, включваща неустойка за
предсрочно прекратяване на предоставените електронни услуги и за невърнато
техническо оборудване към предоставената телевизионна услуга, съдът намира от
правна страна следното:
Съобразно
разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прекрати договора, когато
длъжникът не е изпълнил задълженията си по причина, за която отговаря, след
като му даде подходящ срок за изпълнение и предупреждение, че след изтичане на
срока ще смята договора за развален, което следва да се направи в писмен вид с
оглед, че процесния рамков договор и приложенията към
него са сключени в писмена форма. Доказателствата в тази насока не са
ангажирани, поради и което съдът намира, че мобилният оператор не е упражнил
валидно правото си да развали договора и приложенията към него, поради което и
претенциите му за заплащане на неустойки в общ размер на 1017,84 лева са
неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне.
Липсват
доказателства кога и от кого са прекратени договорните правоотношения, по какъв
начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора, е уведомила
другата страна. По делото не се твърди и не се установява операторът да е
отправял до абоната писмено предизвестие, с което да му предостави подходящ
срок за изпълнение, а дори да се приеме, че исковата молба служи като изявление
за разваляне на договора, то това разваляне е станало едва с получаване на
препис от същата от ответницата и далеч след съставянето на процесните
сметки, с които са начислени неустойките, т. е. към момента на начисляването не
е имало основание за това.
Допълнителни
аргументи за неоснавателността на претендираните
неустойки са следните: Според чл. 54. 1. във вр. чл.
54. 12 от Общите условия на "М." ЕАД (с актуално наименование "А.Б."
ЕАД), към които препращат отделните приложения към рамковите договори,
мобилният оператор има право да прекрати едностранно договора за услуги при
неплащане на дължимите суми след изтичане на срока за това, като договорът се
счита едностранно прекратен, в случай че забавата е продължила повече от 124
дни. При това едностранно прекратяване в приложенията към рамковите договори /т.
8.3.1. от приложение № 1 от 15.03.2016 г. относно фиксирана телефонна
абонаментна услуга относно мобилен номер **********; т. 8.3.1 приложение № 1 от
15.03.2016 г. относно фиксирана телефонна абонаментна услуга относно мобилен
номер **********; т. 5.3.1 към приложение № 1 от 15.03.2016 г. относно мобилна
телефонна услуга относно мобилен номер **********; т.5.3.1 към приложение № 1
от 15.03.2016 г. относно фиксиран интернет и цифрова телевизия/ е предвидена в
тежест на абоната компенсаторна неустойка, равняваща се на всички стандартни
месечни абонаментни такси да изтичане на определения срок за ползване.
Автономията
на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност
да уговарят последиците при прекратяване на договора за мобилни услуги е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора
не може да противоречи на повелителни норми на закона, както и на добрите
нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази
на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при искове, при които
съдът следи служебно за интересите на някой от страните, какъвто е настоящият
случай съдът следи служебно, като в случая е направено изрично възражение от
ответника в тази насока. Един от тези принципи е принципът на справедливостта,
който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес. Условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката
за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора (така и
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по Тълкувателно дело № 1/2009 г. на
ОСГТК, ВКС). В конкретния случай страните по делото, в процесния
договор са уговорили дължимост на неустойка при
прекратяване на договора по вина на клиента- Л.С. П. в размер на сумата от
стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока
на договора относно следните услуги - относно фиксирана телефонна абонаментна
услуга относно мобилен номер **********; относно фиксирана телефонна
абонаментна услуга относно мобилен номер **********; относно мобилна телефонна
услуга относно мобилен номер **********; относно фиксиран интернет и цифрова
телевизия. Очевидно е, че тази уговорка не отговаря на изискването за добросъвестност,
като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя, при положение че се уговаря неустойка, която има за база на
изчисление стандартни, а не конкретно договорени с потребителя абонаменти и
доколкото не се фиксира период на прекратяване по време на действието на
договора. При това положение, ако приемем че договорът ще се прекрати в срок
максимално кратък до неговото сключване, то на основание тази клауза
доставчикът би се обогатил неоснователно като от клиента се изиска заплащане на
всички дължими абонаментни такси до края на срока на договора, без да се
предостави ползване на услуга, което е в противоречие с принципа на
добросъвестност. Този факт сам по себе си е основание да се приеме, че
принципът на добрите нрави е нарушен, като уговорката за заплащане на
посочената неустойка са в противоречие с него. Един от критериите за извършване
на преценка наличие, респ. липса нарушаване на добрите нрави е съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди, като в конкретния случай не се установи наличие на вреди за
ищеца в размер на дължимите стандартни абонаментни такси до края на срока на
договора, които са в по-висок размер от конкретно договорените с потребителя
абонаментни такси. За пълнота на изложението следва да се посочи, че без правно
значение е споразумението сключено между ищецът и комисия за защита на
потребителите, доколкото последващи действия не може
да се санира нищожността на клаузата за неустойка,
доколкото както бе посочено по-горе нейната действителност се преценява към
монета на сключване на договора между страните – 15.03.2016 г. и приложения 1
към него също от 15.03.2016 г.
За
яснота следва да се допълни, че безспорно ответникът е физическо лице и като
такова има качеството потребител по смисъла на §. 13, т. 1 от ДР на Закона за
защита на потребителите и се ползва от защитата на потребителите, предвидена в
този нормативен акт. ЗЗП следва да намери приложение към горепосочения договор
и приложенията към него.
Съгласно
чл. 143, т. 4, т. 5 и т. 14 от З. неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на търговеца или
доставчика да налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако
търговецът или доставчикът не изпълни своите, както и позволява на търговеца
или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че
последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не
предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при
несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика,
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. В този смисъл клаузата за
дължима неустойка при прекратяване на договора, преди изтичането му и възлизаща
на стойността на всички дължими месечните абонаменти до края на договора е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 4, т. 5 и т. 14 от ЗЗП. Неравноправна
се явява клаузата, която позволява, както е в случая, на оператора сам да
прекрати договора и същевременно да претендира, под формата на неустойка,
възнаграждение за престация по вече прекратения
договор, която не е предоставил на абоната –чл. 143, т. 6, пр. 2 от ЗЗП. След
като самият оператор е предпочел да прекрати договора с потребителя вместо да
запази неговото действие и да претендира изпълнение по него заедно с
обезщетение или неустойка за забава, то той не разполага с възможност
едновременно с това, под формата на неустойка, да претендира и изпълнението на
прекратения договор от страна на потребителя и то за пълния срок на неговото
действие, при това без сам да предлага изпълнение. Следователно клаузата е
неравноправна на посочените по - горе основания – чл. 143, т. 6, пр. 2, и т. 5
от ЗЗП и поради това е нищожна.
Нещо
повече уговорената неустойка е в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане
на определения срок на ползване, с което излиза извън допустимите законови
рамки, тъй като кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна в
определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без обаче
да се престира от негова страна, респективно да е
извършил допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно
обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В този смисъл е решение №
219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, І ТО. Целта и начинът на
формиране на уговорената в случая компенсаторна неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като нейният размер значително надвишава този на дължимата главница,
т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна, съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС,
ОСТК, т. 3, а за съответствието на тази уговорка със закона съдът следи
служебно. Нищожността на неустоечната клауза,
изключва възникването на претендираното въз основа на
нея вземане за неустойка.
Дори
и ищецът да претендира неустойка в размер по-малък от предвидения в договора
настоящият състав намира, че това искане отново не може да бъде уважено, тъй
като при установяване на нищожност на дадена клауза, каквато е неустоечната клауза по договорите, същата не следва да се
прилага изобщо, нито пък да бъде заместена с клауза от одобрено съдебно
споразумение, сключено между ищеца и Комисията за защита на потребителите,
представено като доказателство към исковата молба.
С
оглед гореизложеното следва изводът, че клаузата, предвиждаща заплащането на
неустойка относно фиксирана телефонна абонаментна услуга относно мобилен номер **********;
относно фиксирана телефонна абонаментна услуга относно мобилен номер **********;
относно мобилна телефонна услуга относно мобилен номер **********; относно
фиксиран интернет и цифрова телевизия е нищожна, което обосновава недължимостта на претендираната
неустойка относно горепосочените услуги.
В
чл. 5.3.1 от Приложение № 1 от 13.07.2017 г. относно мобилната услуга **********
единствено пък е предвидено, че при предсрочно прекратяване на договора по вина
на абоната, същият дължи заплащането на неустойка, в случай че е физически
лице, в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, по техния
стандартен размер без отстъпка, до изтичане срока на договора, но не повече от
трикратния размер на месечните абонаменти. Предвидено е обаче допълнително
потребителя към така посочената неустойка да възстанови и част от стойността на
отстъпките от абонаментния план, съответстващи на оставащия срок на ползване на
ползване по съответния абонамент. В действителност по отношение на сключеното на
13.07.2016 г. приложение 1 към договора, начина по който е уговорено
заплащането на неустойката при предсрочно прекратяване на договора предвижда
заплащане само на три абонаментни такси, но вторият компонент от начина, по
който се формира тази неустойка според настоящия състав се явява недействителна
клауза, доколкото с него се предвижда и възстановяване от страна на абоната на
отстъпки до края на срока на договора, които реално абонатът не е получил, тъй
като се твърди договорът да е прекратен преди изтичане на крайния му срок. За
яснота следва да се посочи, че в разглеждания случай ищецът не ангажира
доказателства, установяващи прекратяването на договора, съгласно изискванията
на чл. 87, ал.1 ЗЗД, а доколкото това е предвидено като елемент от фактическия
състав на вземането за неустойка, се налага извод, че ищецът не е провел главно
и пълно доказване на предпоставките за възникване на претендираното
от него неустоечно вземане и по отношение на тази
услуга, поради което претенцията за заплащането на неустойка се явява
неоснователно и следва да се отхвърли.
В
чл. 5.3.2 от приложение № 1/15.03.2016 г. относно предоставената услуга
фиксиран интернет и цифрова телевизия към договор от 15.03.2016 г. е
предвидено, че при прекратяване на договора в случай че на потребителя е
предоставено оборудване, то подлежи на връщане от абоната на оператора, а ако
не бъде върнато, операторът има право да получи обезщетение в размер на
стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.
Неоснователно е възражението на ответника, че не е получила такова оборудване,
доколкото по делото се съдържат доказателства за това получаване, а именно
двустранно подписания между тях приемо – предавателен
протокол.
В
настоящия случай видно от чл. 4. 3 от подписаното от ответницата и неоспорено
от нея Приложение № 1 относно предоставената услуга фиксиран интернет и цифрова
телевизия към договор 15.03.2016 г., същата изрично е декларирала, че е
получила предоставеното и оборудване във връзка с предоставянето на услугата.
Предвид това с оглед клаузата на чл. 5.3.2, цитирана по-горе, при прекратяване
на договора за нея би възникнало задължение или да върне оборудването или да
заплати уговорената неустойка. Както беше обаче посочено по-горе от страна на
ищеца не са ангажирани доказателства договорът между страните да е бил
прекратен с оглед разпоредбата на чл. 87, ал.3 ЗЗД, за да може да се приеме, че
за ответницата е възникнало задължението за заплащане на търсената неустойка.
Ето защо претендираната неустойка за невърнато
техническо оборудване към предоставена телевизионна услуга се явява
неоснователно.
С
оглед гореизложените мотиви, искът с правно основание чл. 92 от ЗЗД с искане да се осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 1017,84 лева, представляваща дължима неустойка по
Рамков Договор № ********* от 15.03.2016 г., сключен между ищеца и ответника,
включваща неустойка за предсрочно прекратяване на предоставените електронни
услуги и за невърнато техническо оборудване към предоставената телевизионна
услуга се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
отношение исковите претенции с правна квалификация чл. 79 ЗЗД с искане да се
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 89.64 лева, представляваща дължими месечни вноски за предоставен
апарат на изплащане Coolpad Modena
DS Black Mat по договор за продажба на изплащане №
1/13.07.2016 г., за които са издадени фактури за периода от 26.12.2016 г. до
24.07.2017 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението и с правна
квалификация чл. 86 ЗЗД с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 25.97 лева, представляваща
сбор от дължимата лихва за забава върху горепосочената сума за периода от
21.01.2017 г. до 04.05.2020 г., съдът намира следното от правна страна:
С
оглед сключения между страните договор за продажба на изплащане, който е
двустранно подписан между тях и предвид липсата на оспорване сключването на
същия следва правният извод, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение, именно въз основа на сключения договор за продажба на изплащане
от 13.07.2016 г. Продажбата на изплащане е такава продажба, при която
задължението на купувача за плащане на цената е разсрочено във времето.
Възможно е при този вид търговска продажба страните да уговорят запазване на
собствеността. Когато преминаването на собствеността е отложено до плащането на
последната вноска, транслативният ефект на
продадената на изплащане вещ настъпва за купувача след като изплати изцяло
цената. В случая от клаузата на чл. 2.1 от договора е установено, че
собствеността и рискът от погиване или повреждане на вещта преминава върху
купувача с предаването й. В случая предаването на вещта, предмет на сключения
договор се установява от представения по делото приемо-предавателен
протокол, подписани от потребителя – ответник.
По
делото не се доказва от страна на ответника, че е заплатил в срок дължимите по
договора за продажба на изплащане суми, поради което исковата претенция за
сумата от 89,64 лева се явява основателна и подлежи на уважаване. Доколкото
ответникът не е изпълнил в срок задължението си за заплащане на цената,
основателен е и предявеният иск за заплащане на обезщетение за забава в размер
на 25,97 лева. Тук е мястото да се посочи, че неоснователно се явява
възражението на ответника за погасяване на иска за заплащане на дължимата продажна
цена по давност, доколкото процесното вземане се
погасява с изтичане на 5 годишен давностен срок (арг. чл. 110 ЗЗД) като същото не представлява периодично
вземане по смисъла на чл. 111 ЗЗД, арг. Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на
ОСГТК, ВКС. Доколкото първата вноска е дължима на 13.07.2016 г., то
погасителната давност за същата изтича на 13.07.2021 г., а искът е предявен
много преди това. Доколкото по давност не е погасена дори и първата претендирана вноска, то възражението на ответника по
отношение на последващите се явява неоснователно.
По
отношение на исковата претенция с правна квалификация чл. 92 ЗЗД с искане да се
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 106.27 лева, представляваща дължима неустойка по Договор за
продажба на изплащане от 13.07.2016 г., сключен между ищеца и ответника,
представляваща част от отстъпката от пазарната цена на предоставеното
устройство Coolpad Modena
DS Black Mat, съдът намира от правна страна следното:
Във
връзка с предоставеното мобилно устройство на изплащане е уговорена и
неустойка, равняваща се на част от стойността на отстъпките от пазарните им
цени, съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент (чл. 5.3.1
от договорите за продажба на изплащане).
Безспорно
по делото се установява, че ищецът е изпълнил точно задълженията си по договора
и приложенията към него, като е предоставил реално процесните
далекосъобщителни услуги и е предал на ответника мобилното устройство – предмет
на договора за продажба на изплащане. Относно неустойката за възстановяване на
използвана отстъпка от цена на закупено устройство, то "отстъпката" е
благо, от което потребителят се е възползвал при сключването на договора с
мобилния оператор, изразяващо се в намаление на редовната пазарна цена на
дадения апарат. Клаузата за неустойка за възстановяване на част от отстъпката от
пазарната цена на крайното устройство е нищожна по смисъла на чл. 145,
вр. чл. 143 ЗЗП
и искът подлежи на отхвърляне на това
основание. Съдът намира, че тази неустойка е уговорена във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност. Доколкото
в съдебната практика последователно е отречена възможността при предсрочно
прекратяване на договора без предоставяне на съответната услуга от мобилния оператор, той да получи целият
размер на абонаментните такси до края на срока на
договора, то недопустимо е и да бъде призната дължимост
на отстъпките
върху тези суми до края на срока на договора, които фактически са част от
стойността на услугата, аргумент от приложение №
1/13.07.2016. г. т.5.3.1.
Клаузата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и
противоречи на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната
функция на неустойката, като постига и заобикаляне на първоначално обявената и
договорена с потребителя цена на веща. В
този смисъл решение № 1485 от 20.11.2020 г. на ОС - Варна по в. гр. д. №
2449/2020 г. и решение № 260200 от 21.08.2020 г. на ОС - Варна по в. т. д. №
835/2020 г.
С
оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че исковата претенция с с правна квалификация чл. 92 ЗЗД с искане да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 106.27 лева, представляваща дължима
неустойка по Договор за продажба на изплащане от 13.07.2016 г., сключен между
ищеца и ответника, представляваща част от отстъпката от пазарната цена на
предоставеното устройство Coolpad Modena
DS Black Mat се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
По отношение на разноските:
Отправено е искане и от двете страни за присъждане на
сторените в производството разноски. Предвид изхода на делото, такива се
следват и за двете страни в производството. Ищецът претендира сумата от 81,72
лева, представляваща заплатена държавна такса и сумата от 435,62 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По делото фигурират
доказателства за заплащане на същото. Ищецът претендира заплащането на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. С оглед
представения по делото договор за правна защита и съдействие, от което е видно,
че процесуалното представителство се осъществява по реда на чл. 38 ЗАдв., на пълномощника на ищеца следва да бъде определено
възнаграждение в размер на 370,02 лева, съгласно действащата нормативна уредба.
Предвид частичното уважаване на исковите претенции в тежест на ответника следва
да се възложат разноски в размер на 82,20 лева, а с оглед частичното отхвърляне
на исковите претенции в тежест на ищеца следва да се възложат разноски в размер
на 330,70 лева, които последният следва да бъде осъден да заплати на
процесуални представител, предвид оказаното процесуално представителство по
реда на чл. 38 ЗАдв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Л.С.П., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „А.Б.“ ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 143,82 лева, представляващи предоставени електронни
съобщителни услуги по Рамков Договор № ********* от 15.03.2016 г., сключен
между ищеца и ответника, включващ предоставена фиксирана телефонна абонаментна
услуга с номер **********, фиксирана телефонна услуга с номер **********,
мобилна абонаментна услуга за SIM карта с
телефонен номер **********, пакетна услуга фиксиран интернет и телевизия и
мобилна абонаментна услуга за SIM карта с
телефонен номер **********, за които са издадени фактури за периода от
26.12.2016 г. до 23.06.2017 г. вкл. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79 ЗЗД като отхвърля
исковата претенция за горницата над 143,82 лева до пълно претендирания
размер от 502,20 лева
ОСЪЖДА Л.С.П., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „А.Б.“ ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 42,51 лева, представляваща сбор от дължимата
лихва за забава върху горепосочената сума за периода от 21.01.2017 г. до
04.05.2020 г. на основание чл. 86 ЗЗД
като отхвърля исковата претенция за горницата над 42,51 лева до пълно претендирания размер от 158,38 лева
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.Б.“ ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Л.С.П., ЕГН **********,
адрес: *** иск с правна квалификация чл. 92 ЗЗД с искане да се осъди Л.С.П.,
ЕГН ********** да заплати на А.Б.“ ЕАД ЕИК ********* сумата от 1017,84 лева, представляваща дължима неустойка по Рамков
Договор № ********* от 15.03.2016 г., сключен между ищеца и ответника,
включваща неустойка за предсрочно прекратяване на предоставените електронни
услуги и за невърнато техническо оборудване към предоставената телевизионна
услуга
ОСЪЖДА Л.С.П., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „А.Б.“ ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 89.64 лева, представляваща дължими месечни вноски за
предоставен апарат на изплащане Coolpad Modena DS
Black Mat
по договор за продажба на изплащане № 1/13.07.2016 г., за които са издадени
фактури за периода от 26.12.2016 г. до 24.07.2017 г. вкл.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.05.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 79 ЗЗД
ОСЪЖДА Л.С.П., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „А.Б.“ ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 25.97 лева, представляваща сбор от дължимата лихва за
забава върху горепосочената сума за периода от 21.01.2017 г. до 04.05.2020 г.,
на основание чл. 86 ЗЗД
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.Б.“ ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Л.С.П., ЕГН **********,
адрес: *** с правна квалификация чл. 92 ЗЗД с искане да се осъди Л.С.П., ЕГН **********
да заплати на „А.Б.“ ЕАД ЕИК ********* сумата
от 106.27 лева, представляваща дължима неустойка по Договор за продажба на
изплащане от 13.07.2016 г., сключен между ищеца и ответника, представляваща
част от отстъпката от пазарната цена на предоставеното устройство Coolpad Modena DS Black Mat
ОСЪЖДА Л.С.П., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „А.Б.“ ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 82,20 лева, представляваща сторени в
производството разноски, съобразно уважената част от предявените искови
претенции, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на адв. Радослав Василев Ралчев,
ЕГН **********,***, офис 1 сумата от 330,70
лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлените
искови претенции, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв
УКАЗВА на Л.С.П.,
ЕГН **********, адрес: *** че може да заплати присъдените в полза на „А.Б.“
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** суми по банкова сметка *** „А.Б.“ ЕАД ЕИК ********* или чрез друг начин на плащане
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: