№ 429
гр. Б, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20221200500150 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. №903068/30.12.2021 г., по описа на РС – Б,
подадена от С. П. С., адрес: гр. Б, ул. „К. М.“ №1, ет. 2, чрез адв. В. П., срещу Решение №
905911/10.12.2021 г., постановено по гр. д. №2103/2020 г., по описа на РС – Б. Решението се
атакува, в частта, с която съдът е уважил предявените искове и на основание чл. 45 от ЗЗД е
осъдил С.С. да заплати на тримата ищци сумата от по 1 000 лева, представляваща частичен
иск от общо дължимата сума в размер на 3 250 лева - обезщетение за претърпени от същите
неимуществени вреди / претърпени негативни психически изживявания-чувство на
безпокойство, стрес, безсилие, страх, притеснение и безсъние от непозволено увреждане-
видеонаблюдение и видеозапис, извършено в периода от 01.04.2020 г. до 16.10.2020 г./,
ведно със законната лихва върху сумата от 1 000 лева от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане. В обжалваната част решението се атакува като неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се,
че съдът не обсъдил обективно и всестранно доказателствата събрани в
първоинстанционното производство. Оспорват се констатациите на РС за причинените у
ищците негативни емоции вследствие монтираната камера за видеонаблюдение. Поддържа
се, че не са настъпили значими вредни последици и присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е присъдено в значително завишен размер и надхвърля критерия за
справедливост. С оглед изложеното във въззивната жалбата, се прави искане решението на
БлРС в обжалваната част да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с
1
което да се определи обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, в по-нисък
размер.
Препис от въззивната жалба е изпратена на въззиваемите на 07.02.2022 г., като е постъпил
писмен отговор, с който се прави искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
атакуваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Бският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото, становището на
жалбоподателите и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в установения от закона
двуседмичен срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличието на правен
интерес от обжалване.
Атакуваното решение е валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в
надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма и подписано от съдебния състав, който го е постановил.
При служебна проверка за допустимост на първоинстанционното решение съдът констатира,
че същото е допустимо, поради което не се налага обезсилването му по реда на чл.270, ал.3
ГПК.
По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбaтa. Във
въззивнaта жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно
решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са
свързани с правилността на съдебното решение и то досежно правилността на определения
размер на обезщетението.Така, в случая решението е обжалвано частично, единствено
относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, тоест не се обжалва
предявената искова претенция по основание.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното решение е
правилно и законосъобразно, по следните съображения:
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД се обуславя от наличието
на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност за виновно лично
поведение, а именно извършването от ответника на описаното в исковата молба виновно и
противоправно деяние, довело до настъпване на вреди от претендирания вид, което е
безспорно установено по настоящето дело.
В случая съдът приема, че както вината така и противоправното поведение на С.С. /като
собственик на жилището, на което е монтирана камерата, а и предвид обстоятелството, че
камерата е монтирана от него/ по отношение на ищците са безспорно установени.
Позовавайки се изцяло на ангажираните в процеса гласни доказателства, съдът приема също
така за доказани и претърпените от ищците неимуществени вреди, които са причинно-
следствена връзка с деянието извършено от ответника С.. Същите според съда се изразяват в
претърпените от страна на последния психически болки и страдания. Според съдът
2
преживените от страна на ищеца психически болки и страдания в следствие на
осъщественото от ответника противоправно деяние е оказало своето трайно въздействие
върху начина на поведение на увредените, дават според съда основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди.
Относно размера на обезщетението за неимуществените вреди, което следва да се присъди в
процесния случай, съдът приема следното:
Според чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно т.11 на ППВС №4/1968 г., което не е изгубило значение и е
задължително за съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 206/12.03.2010 г. по т.д.
№ 35/2009 г.; решение № 93/26.03.2011 г. по т.д. № 566/2010 г., ІІ т.о., решение
№59/29.04.2011 г. по т.д. № 635/2010 г., ІІ т.о.; решение №25/17.03.2010 г. по т.д.№211/2009
г., ІІ т.о., решение №111/01.07.2011 г. по т.д.№676/2010 г., ІІ т.о., решение № 16/06.03.2012
г. по т.д. № 461/2011 г., ІІ т.о., решение № 129/29.11.2012 г. по т.д.№346/2011 г., ІІ т.о. и др.,
понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При телесни
увреждания това могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания, физическите и
психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност, допълнително
влошаване на здравето, осакатявания и пр. Неимуществените вреди включват всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални изживявания
на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за определен период от време.
Както вече се посочи, конкретното противоправно деяние, осъществено от ответника по
отношение на ищците, следва да се обезщети в размер, който в най-пълна степен да отговаря
на понесените от всеки от ищците психически страдания с оглед на тяхната интензивност и
продължителност при съобразяване промяната в обичайния им начин на живот.
В този смисъл съвсем нормално и естествено е видеонаблюдението и видеозаписа,
извършено в периода от 01.04.2020 г. до 16.10.2020 г. да предизвика състояние на
притеснения и тревожност, неудобство и емоционален дискомфорт, страхове и нервност,
които негативни последици за душевния мир на ищците несъмнено следва да бъдат
обезщетени, доколкото се намират в пряка и непосредствена последица от извършеното
спрямо тях . Съдът, като прецени релевантните обстоятелства относно психичното
страдание на ищците, каквото е налице в настоящия случай, а именно – че са били в
състояние на остра реакция на стрес, безпокойство, безсилие, страх, притеснение и безсъние,
и установеното противоправно поведение на ответника, начинът на извършване,
обстоятелствата, при които е извършено намира, че като справедлив размер на
обезщетението за причинени неимуществени вреди, следва да се определи на сумата от
именно от 1000 лева за всеки от ищците, поради което и като е определил тази сума, като
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, първоинстанционния съд е
3
постановил законосъобразен съдебен акт.
Изложените във въззивната жалба доводи за несправедливост на така определеното
обезщетение са неоснователни. При определяне на обезщетението за претърпените от
ищците неимуществени вреди са взети предвид всички релевантни за определянето му
обстоятелства, които са преценени обективно от районния съд, поради което доводите на
жалбоподателя в обратния смисъл, вкл. и тези за занижаване на присъденото обезщетение,
са неоснователни и не могат да бъдат аргумент в посока присъждане на обезщетение в по-
нисък размер. Обезщетението следва да бъде определено в размер на по 1 000 лева, който
размер, в най-пълна степен отговаря на понесените от всеки от ищците психически
страдания с оглед на тяхната интензивност и продължителност при съобразяване промяната
в обичайния им начин на живот.Не са налице законови предпоставки за присъждане на по –
ниско като размер обезщетение и това искане е неоснователно и недоказано. Определеният
размер на дължимото се обезщетение удовлетворява критерия за справедливост, залегнал в
чл.52 от ЗЗД и няма основание за намаляването му.
С оглед изложеното по – горе, атакуваното решение като правилно и законосъобразно,
следва да се потвърди.
Настоящата инстанция не счита, че върху правилността на първостепенното съдебно
решение следва да влияе постановеното Решение № ППН-01-778/2020 г. на 12.01.2022 г. от
КЗЛД. Във второто по делото открито съдебно заседание, жалбоподателя въвежда довод, че
първоинстанционното решение е неправилно, поради това, че не въззивникът С. П. С., а
неговият син П. С. С. е извършил действия по видеонаблюдение и видеозапис в периода от
01.04.2020 г. до 16.10.2020 г. чрез монтаж и поддържане на камера, която се върти на 360
градуса, свети през нощта и през 20 секунди сменя цветовете си на външната страна на
трегера между прозорците на остъклена тераса на първия етаж на жилищна сграда,
изградена в имот, който е съседен на имота, в който живеят въззиваемите и което
техническо устройство е насочено към входа на ползваната от последните 2МЖС и дворно
място. Този довод е неоснователен и е ирелевантен, тъй като излиза извън предметната
рамка на спора, очертан от въззивника с подадената от него въззивна жалба, доколкото във
въззивната жалба липсва оплакване в тази посока. А въззивната инстанция има задължение
да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна
преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на
очертаните с жалбата предели на въззивното производство.
Предвид изхода от въззивното производство (неоснователност на въззивната жалба)
разноските се дължат на въззиваемата страна в размер на 1080 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Водим от гореизложените съображения, Бският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 905911/10.12.2021 г., постановено по гр. д. № 2103/2020 г., по
4
описа на РС – Б, в обжалваната му част.
Осъжда С. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б, ул. „С.“ № 11, ет. 1 да заплати на М. СТ.
Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Б, ул. „Т. А.“ № 83, Т. СТ. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.
Б, ул. „Т. А.“ № 83 и СТ. П. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Б, ул. „Т. А.“ № 83, тримата
действащи чрез пълномощник адв. М.А., съдебен адрес: гр. Б, ул. „Т. А.“ № 47, ет. 3, оф. 3
сумата в размер на 1080,00 лева, представляваща сторени разноски в произовдството пред
въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5