Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………                              06.06.2018 година           град С.З.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

        

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД               ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 14.05.                                                                               2018 година                                                 

В открито заседание в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР Х.

 

СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията Х.

ТЪРГОВСКО ДЕЛО № 383 по описа за 2017 година

за да се произнесе, съобрази:

 

Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 06.06.2017г. около 10:50 часа в гр. С.З., на кръстовището на *** и ***, ищцата Т.П.С. е претърпяла ПТП, причинено от виновния водач на л.а. „Тойота Рав 4 2.2 Д4Д" с per. № *** - Н. И. М. с ЕГН **********.*** на задната седалка в таксиметров автомобил „Опел Зафира" с peг. № ***, управляван от водача М.Г.В., с ЕГН **********. Заедно с нея на задната седалка пътувала дъщеря й Г.Е.Г., а на предната дясна седалка седял мъжът, с когото съжителства на семейни начала - Е.Г. К..*** водачът М.В.спрял управлявания от него автомобил, за да пропусне движещите се с предимство автомобили по ***. В този момент таксиметровият автомобил бил блъснат в задната си част от виновния водач на движещия се зад него л.а. „Тойота Рав 4 2.2 Д4Д" с peг. № ***. Ударът между двата автомобила настъпил, тъй като водачът Н. М. отклонил вниманието си към движещите се по *** автомобили и не възприел спрелия пред него таксиметров автомобил.

В резултат на сблъсъка ищцата получила травматични увреждания и била транспортирана с линейка до УМБАЛ „П.Д.С.К." АД - С.З., където била хоспитализирана в Клиниката по неврохирургия.

Съгласно съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справка в електронния сайт на Гаранционен фонд, към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач Н. И. М., има сключена застраховка „Гражданска   отговорност"   в   „З.А.Д.А." АД по застрахователна полица № BG/11 /116002991431. валидна от 27.11.2016г. до 26.11.2017г.

За станалото на 06.06.2017г. ПТП са образувани пр.пр. №2200/2017г. по описа на РП -С.З. и ДП №1228-ЗМ-153/2017г. по описа на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - С.З.. С Постановление от 11.08.2017г. за изпращане на досъдебното производство по компетентност РП - С.З. е изпратила досъдебното производство по компетентност на ВОП - П., където са образувани пр.пр. №875/2017г. и ДП №64-Сл/2017г., и двете по описа на ВОП - П.. С Постановление на ВОП - П. от 10.11.2017г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №64-Сл/2017г. същото е прекратено по искане на Т.П.С., на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.9 от НПК.

Излагат се съображения, че от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица е видно, че не е установено наличието на алкохол в кръвта на водачите на МПС, участвали в ПТП на 06.06.2017г.

Твърди се, че видно от Епикриза към ИЗ №11584, на 06.06.2017г. Т.П.С. е постъпила в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович" АД - С.З. след като при претърпяното от нея ПТП е контузила главата си в тилната област и е получила камшичен удар и за кратко е загубила съзнание. Ищцата постъпила в болницата с болки по контузионните места и болка в шията, с иридиации към дясната ръка и ограничени движения на дясната ръка. При извършените прегледи са се установили контузионен оток на главата в окципиталната област и палпаторна болезненост по хода на гръбначния стълб в шийния отдел, като шията на ищцата е била имобилизирана с шийна яка. Проведени били редица изследвания. След проведена медикаментозна терапия оплакванията намалели и Т.С. била изписана на 09.06.2017г. с окончателна диагноза: Contusio colli et capitis. Commotio cerebri, като й е предписана медикаментозна терапия за дома и й е поставена твърда шийна яка за период от 6 месеца.

Твърди се, че след изписването на ищцата от Клиниката по неврохирургия болките й не отшумели. При извършена консултация с д-р С.Ш. - неврохирург в „М.С.А.**" ЕООД, лекарят е установил палпаторна болезненост в шийния отдел на гръбначния стълб, на паравертебралната мускулатура и точките на Ерб. СНР- хипорефлексия за дясна ръка. Намалена мускулна сила. Десностранна монопареза. Хипестензия по С-4 - С-5 дерматоми вдясно. Назначени са изследвания - КТ, MP.

Твърди се, че Т.С. е посетила д-р Р.П. - специалист нервни болести в „М.Т.П." ЕООД, който при прегледа е установил: Ограничена абдукция на дясна мишница. При флексия на пръстите леко намалена мускулна сила. СНР- отслабен бицепсов вдясно и леко за стилорадиални. Палпаторна болка паравертебрално и в т. на Ерб вдясно. Хипестензия по С-5-6-7 дерматоми и недобре определена от периф. нервен тип дистално. Ищцата се е подложила на ЕМГ изследване, като й е поставена диагноза: До умерено тежки С-5-6 и С-6-7 преднокоренчева увреда вдясно. Преобладават белези на проводен блок. Леко изразен Thoracic outlet syndrome. След проведените изследвания д-р Р.П. е предписал на Т.С. медикаментозна терапия, а също така и физиолечение и рехабилитация.

Твърди се, че ищцата е постъпила в „Специализирана болница за рехабилитация - Котел" ЕООД на 07.07.2017г. Приета е с изразен болков синдром във врата, плешките, палпаторна болка по протежението на гръбначния стълб, мускулна скованост, сетивни разстройства, хипестензия, мускулна хипотония и хипотрофия, отклонение в рефлексите - хипорефлексия. Проведени са изследвания и е приложена терапевтична схема, като на 17.07.2017г. Т.С. е изписана с подобрение и й е препоръчано да продължи с рехабилитационния комплекс при домашни условия и да извърши последваща рехабилитация в болнични условия през следващата календарна година.

Твърди се, че пострадалата все още не се е възстановила от получените травматични увреждания в резултат на претърпяно ПТП на 06.06.2017г., като продължава да изпитва физически и психически болки и страдания. Дълго време след процесното ПТП ищцата Т.С. изпитвала болки и пиела болкоуспокоителни. Не можела да се обслужва сама, страдала, затворила се в себе си и ограничила социалните си контакти. Изпитвала и страх да пътува в автомобил. Претърпяното от пострадалата ПТП на 06.06.2017г. се отразило изключително негативно и на нейната психика.

Ищцата излага съображения, че от представените към исковата молба доказателства се установява, че с противоправното си поведение водачът Н. И. М. е причинил по непредпазливост травматични увреждания на ищцата Т.П.С..

Във връзка с проведеното лечение, което е в пряка причинна връзка с претърпяното от пострадалата ПТП на 06.06.2017г., същата е понесла и имуществени вреди. В тази връзка към исковата молба ищцата представя Фактура №7637 от 06.06.2017г., издадена от „РЕХА БУЛ" ООД, за сумата от 85лв. за ортеза; Фактура №********** от 06.06.2017г., издадена от „Б." ЕООД за сумата от 1.93 лв. за лекарства и спринцовки; Фактура №********** от 10.06.2017Г., издадена от „А.Ф.С." ЕООД, за сумата от 10.41 лв. за лекарства; Фактура №********** от 13.06.2017г., издадена от „П.Г." ЕООД за сумата от 17.40 лв. за топка за рехабилитация на ръка; Фактура № 5416 от 23.06.2017г., издадена от „М.Т.П." ЕООД за сумата от 40 лв. за ЕМГ. Общо направените от ищцата разходи във връзка с нейното лечение възлизат на сумата от 154.74 лв.

Излагат се съображения, че съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ, ищцата е отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на 24.07.2017г., която е получена от застрахователя на 25.07.2017г. и по която е образувана щета №10017100102723. Тъй като към датата на подаване на исковата молба е изминал срок, по-дълъг от предвидения в чл.496, ал. 1 от КЗ тримесечен срок, без да е постъпил отговор на предявената писмена застрахователна претенция и без ищцата да е получавала обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на 06.06.2017г., същата счита, че за нея е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск за репариране на причинените й вреди вследствие на непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност", против ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.

На основание чл.429, ал.3 от КЗ, претендира дължимата законна лихва върху претендираните обезщетения от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице - 25.07.2017г., до окончателното изплащане на сумите.

Направено е искане присъдените от съда суми за обезщетения и лихви да бъдат изплатени по следната банкова сметка ***.39 от Закона за адвокатурата на посочената в исковата молба банкова сметка ***. Ж.С.З..

Предвид гореизложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди „З.А.Д.А." АД да заплати на Т.П.С. сумата от 25 100 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на шията с преднокоренчева увреда в шийния отдел на гръбначния стълб вдясно; дисатална пареза (непълна пареза) на дясна ръка; контузия на главата, сътресение на мозъка, както и претърпени душевни болки и страдания в резултат на претърпяното от пострадалата ПТП на 06.06.2017г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 25.07.2017г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата.

Моли да бъде осъдено „З.А.Д.А." АД да заплати на Т.П.С., с сумата от 154.74 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи във връзка с лечението й, в резултат на претърпяното от ищцата ПТП на 06.06.2017г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 25.07.2017г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата.

Претендира направените по делото разноски, както и възнаграждение за един адвокат.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът посочва, че във връзка с ПТП реализирано на 06.06.2017 г. в гр. С.З. с участието на л. а. „Тойота Рав 4" с ДК № ***, управляван от Н. И. М. и застрахован в ЗАД „А." по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с полица №BG/11/116002991431 и л.а. „Опел Зафира" с ДК №СТ5690КК, управляван от М.Г.В., при което са причинени телесни увреждания на ищцата в качеството и на пътник в л.а. „Опел Зафира", ответното дружество е поканено да определи и изплати застрахователно обезщетение, въз основа на което е образувана ликвидационна преписка - щета №10017100102723Н. Твърди се, че ЗАД „А." АД е разгледало образуваната преписка и  намерило, че от представените документи не може да бъде направен категоричен извод относно основанието и размера на претенцията. Счита, че и в настоящото производство не са представени документи, различни от представените по ликвидационната преписка, поради което претенцията е неоснователна и недоказана.

Оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба във връзка с механизма на настъпване на увреждането и отговорността на застрахования водач. Твърди, че ПТП не е настъпило по начина, описан в исковата молба и застрахованият водач Н. И. М. не е отговорен за настъпване на същото. Излага съображения, че доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования водач, не би могло да възникне задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, ако не е възникнало задължение за обезщетяване на вредите в тежест на застрахования.

Алтернативно, твърди, че отговорността на застрахователя може да се простира само до обема на отговорност на застрахования, която с оглед семейната връзка между водача и пострадалата, не би могла да бъде в претендирания обем.

Оспорва и степента и характера на телесните увреждания, получени от ищцата в резултат на процесното ПТП. Твърди, че се касае за значително по-леки увреждания с гладък възстановителен период без усложнения, както и че е настъпило пълно възстановяване на здравословното състояние на увредената.

Оспорва предявения иск по размер. Счита, че същия е предявен в изключително завишен размер и не отговаря на действително претърпените от ищцата вреди. Счита, че следва да се има предвид, че в исковата молба са посочени необосновано тежки увреждания, неотговарящи на представените по делото доказателства.

Посочва, че от представените медицински документи е видно, че при процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания: комоцио; травма на шията. Тези травми са наложили първична хоспитализация от три дни, след което пострадалата е била изписана за домашно лечение. Счита, че естеството на травмата и възрастта на увреденото лице не предполагат последващи усложнения или влошаване на здравето. Възстановителният период е сравнително краткотраен.

Посочва, че видно от представените към исковата молба писмени доказателства е налице сравнително леко увреждане на здравето, което не предполага усложнения, задълбочаване или значителни последствия за общото здравословно състояние на пострадалата.

Ответникът излага съображения, че при определяне размера на неимуществените вреди, съдът следва да има предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. т. 8, понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни обстоятелства. Вредата трябва да се определи към момента на настъпването й, когато претенцията е станала изискуема. С оглед вида на претърпените болки и страдания и техния характер счита, че предявената претенция за обезщетение е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на моралните вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона. Следва да се има предвид, че обезщетението за неимуществени вреди цели да предложи паричен еквивалент на претърпените болки и страдания, а не да увеличава материалното благосъстояние на увредените лица. Твърди, че в конкретния случай са налице сравнително леки телесни увреждания и претендираната сума по никакъв начин не кореспондира с тях, не е съобразена с обществената и икономическа конюнктура и цели неоснователно обогатяване на увреденото лице.

Ответникът посочва, че следва да бъде отчетена високата степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице и да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.  Счита, че съпричиняването се изразява в следните нарушения на правилата за движение по пътищата, които са в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на получените увреждания: Ищцата е пътувала без да постави задължителния по закон предпазен колан, като по този начин е допринесла в голяма степен за настъпване на вредоносния резултат. Видно от представените документи, ПТП се изразява в удар в задната част на МПС, а целта на предпазните колани е именно предпазване на пътниците и водача при подобни удари, като фиксира тялото на пътника към седалката. Твърди, че непоставянето на предпазен колан в значителна степен е допринесло не само за степента на увреждането, но и до неговото настъпване изобщо. Имайки предвид ниския интензитет на удара, при поставен колан ищцата изобщо не би пострадала или би пострадала в значително по-лека степен.

Предвид изложените съображения, ответникът моли съдът да приемете исковете за неоснователен и недоказани в претендираните от ищеца размери.

Оспорва изцяло иска за присъждане на лихви като неоснователен.

Твърди, че искът за лихва е акцесорен и неоснователността на основния иск води до неоснователност на иска за лихви.

Претендира съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищцата прави следните допълнения:  Твърди, че от датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от Т.С. до датата на депозиране на настоящата искова молба в съда нито ищцата, нито неин пълномощник и процесуален представител са получавали писмен отговор във връзка с образуваната щета от застрахователя. Посочва, че в чл.496, ал.1 от КЗ е предвидено, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. Твърди се, че в случая, до момента на предявяване на иска са изминали почти пет месеца от отправяне на писмената застрахователна претенция. От друга страна, съгласно чл.496, ал.3 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност'" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от посочените в чл. 496. ал.З от КЗ документи. Счита, че в случая няма спор, че пред застрахователното дружество е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, визиран в т.1 на посочената разпоредба, както и Протокол за оглед на местопроизшествие и Фотоалбум, а също така и редица други документи във връзка с настъпилото на 06.06.2017г. ПТП. Следователно, застрахователят е бил длъжен да се произнесе по предявената претенция, която според ищцата не може да бъде определена като неоснователна и недоказана.

Във връзка с направеното оспорване от страна на ответника във връзка с механизма на настъпване на процесното ПТП и относно отговорността за настъпване на същото от водача на л.а. „Тойота Рав 4 2.2 Д4Д" с per. № *** Н. И. М. взема становище, че изложените в исковата молба факти относно механизма на ПТП не са свободна интерпретация на пострадалата, а се базират на изготвената в досъдебното производство автотехническа експертиза. Същото се отнася и за описаните в исковата молба телесни увреждания, получени от ищцата - изложеното в исковата молба се основава единствено на приложената медицинска документация и на изготвената по досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза. С оглед на това, счита, че предявеният иск не е в завишен размер, а претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди кореспондира с действително претърпените и търпими понастоящем от ищцата вреди, същият е съобразен с обществената и икономическа конюнктура в страната към момента на настъпване на ПТП.

Относно твърдението на ответника че „отговорността на застрахователя може да се простира само до обема на отговорност на застрахования, която, с оглед семейната връзка между водача и пострадалата, не би могла да бъде в претендирания обем", ищцата взема становище, че в посоченото изречение не става ясно какво точно твърди застрахователното дружество. Твърди, че в исковата молба съвсем ясно е описано, че Т.С. съжителства на семейни начала с Е.Г. К., който не е управлявал нито един от двата автомобила, участвали в процесното ПТП, а същият е пътувал на предна дясна пасажерска седалка в таксиметровия автомобил, в който е пътувала и ищцата.

Относно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна, ищцата взема становище, че това твърдение не почива на никакви доказателства. Твърди, че предпазният колан по никакъв начин не ограничава движенията на главата в която и да било посока. Поради тази причина ищцата счита, че дори да не е била с поставен предпазен колан, същата би получила идентични увреждания. Така, в конкретния случай именно поради неочаквания удар отзад е настъпил камшичен удар, при който пострадалата е получила описаните в исковата молба телесни увреждания.

Постъпил е допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който ответникът  поддържа всички оспорвания и възражения в отговора на искова молба от 01.02.2018 г.

Оспорва твърдението относно механизма на ПТП и обема и характера на телесните увреждания. Посочва, че действително, същите може би се базират на изготвените в хода на досъдебното производство експертизи, но същите не представляват доказателство в гражданския процес, поради което са ирелевантни за настоящото производство.

Относно възражението за липса на семейна връзка между пострадалата и водачите на автомобилите, ответникът признава същото, като заявява, че в отговора на искова молба от 01.02.2018 г. е допусната техническа грешка. Поддържа твърдението за функционална обусловеност на отговорността на застрахователя с отговорността на застрахования деликвент, като твърди, че обезщетението следва да бъде определено именно в обема на отговорност на деликвента, без на същото да влияе факта, че плащането се извършва от застраховател.

Поддържа и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

От представените Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справка в електронния сайт на Гаранционен фонд е видно, че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач Н. И. М., има сключена застраховка „Гражданска отговорност" в „З.А.Д.А." АД по застрахователна полица № ВС/11/116002991431, валидна от 27.11.2016г. до 26.11.2017г.

За станалото на 06.06.2017г. ПТП са образувани пр.пр. №2200/2017г. по описа на РП - С.З. и ДП №1228-ЗМ-153/2017 г., по описа на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - С.З.. С Постановление от 11.08.2017г. за изпращане на досъдебното производство по компетентност РП - С.З. е изпратила досъдебното производство по компетентност на ВОП - П., където са образувани пр.пр. №875/2017г. и ДП №64-Сл/2017г., и двете по описа на ВОП - П.. С Постановление на ВОП - П. от 10.11.2017г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №64-Сл/2017г. същото е прекратено по искане на Т.П.С., на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК.

От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица е видно също така, че не е установено наличието на алкохол в кръвта на водачите на МПС, участвали вПТПна06.06.2017г.

Видно от Епикриза към ИЗ №11584, на 06.06.2017г. Т.П.С. е постъпила в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович" АД -С.З. след като при претърпяното от нея ПТП е контузила главата си в тилната област и е получила камшичен удар и за кратко е загубила съзнание. Ищцата е постъпила в болницата с болки по контузионните места и болка в шията, с иридиации към дясната ръка и ограничени движения на дясната ръка. При извършените прегледи са се установили контузионен оток на главата в окципиталната област и палпаторна болезненост по хода на гръбначния стълб в шийния отдел, като шията на Т.П.С. е била имобилизирана с шийна яка. Проведени били редица изследвания, сред които ЕКГ - синусов ритъм; КТ на малък и главен мозък и на шийни прешлени, като в резултат няма КТ данни за травматични промени. Извършена е МРТ на шиен сегмент, резултатите от която са: Изгладена шийна лордоза. Обхванатите прешлени са с нормални местоположение, форма, големина и сигнална характеристика. Ниво С-3 - С-4 - не се вижда дискова херния. Ниво С-4 - С-5 - не се вижда дискова херния. Ниво С-5 - С-6 -не се вижда дискова херния. Ниво С-6 - С-7 - не се вижда дискова херния. Няма лигаментарна или фасетна хипертрофия. Шиен миелон - нормални ход, напречен размер и сигнален интензитет. Пре- и параветребрални тъкани - в норма. След проведена медикаментозна терапия оплакванията намалели и Т.С. била изписана на 09.06.2017г. с окончателна диагноза: Contusio colli et capitis. Commotion cerebri, като й е предписана медикаментозна терапия за дома и й е поставена твърда шийна яка за период от 6 месеца.

След изписването на Т.П.С. от Клиниката по неврохирургия болките й не отшумели. От Амбулаторен лист №576 от 21.06,2017г. е видно, че при извършена консултация с д-р С.Ш. - неврохирург в „М.С.А.**" ЕООД, лекарят е установил палпаторна болезненост в шийния отдел на гръбначния стълб, на паравертебралната мускулатура и точките на Ерб. СНР- хипорефлексия за дясна ръка. Намалена мускулна сила. Десностранна монопареза. Хипестензия по С-4 - С-5 дерматоми вдясно. Назначени са изследвания - КТ, МР.

От Амбулаторен лист №1313 от 23.06.2017г, е видно, че Т.С. е посетила д-р Р.П. - специалист нервни болести в „М.Т.П." ЕООД, който при прегледа е установил: Ограничена абдукция на дясна мишница. При флексия на пръстите леко намалена мускулна сила, СНР- отслабен бицепсов вдясно и леко за стилорадиални. Палпаторна болка паравертебрално и в т. на Ерб вдясно. Хипестензия по С-5-6-7 дерматоми и недобре определена от периф. нервен тип дистално. Ищцата се е подложила на ЕМГ изследване, като от приложените резултати от проведеното електроневрографско изследване на десен горен крайник и раменен пояс е видна поставената й диагноза: До умерено тежки С-5-6 и С-6-7 преднокоренчева увреда вдясно. Преобладават белези на проводен блок. Леко изразен Thoracic outlet syndrome. След проведените изследвания д-р Р.П. е предписал на Т.С. медикаментозна терапия, а също така и физиолечение и рехабилитация.

От Епикриза към ИЗ №952/2017г,, издадена от „Специализирана болница за рехабилитация - Котел" ЕООД, е видно, че ищцата е постъпила в болницата на 07.07.2017г. Приета е с изразен болков синдром във врата, плешките, палпаторна болка по протежението на гръбначния стълб, мускулна скованост, сетивни разстройства, хипестензия, мускулна хипотония и хипотрофия, отклонение в рефлексите -хипорефлексия. Проведени са изследвания и е приложена терапевтична схема, като на 17.07.2017г. Т.С. е изписана с подобрение и й е препоръчано да продължи с рехабилитационния комплекс при домашни условия и да извърши последваща рехабилитация в болнични условия през следващата календарна година.

Ищцата е отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на 24.07.2017г., която е получена от застрахователя на 25.07.2017г. и по която е образувана щета №10017100102723. Към датата на подаване на исковата молба е изминал срок, по-дълъг от предвидения в чл.496, ал. 1 от КЗ тримесечен срок, без да е постъпил отговор на предявената писмена застрахователна претенция и без ищцата да е получавала обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на 06.06.2017г.

От заключението на съдебно – техническата експертиза се установява следното:

Механизма на настъпилото на 06.06.2017 г около 10,50 часа в гр.С.З. е следния :

На горепосочената дата и час по *** в посока от изток на запад се е движил лек таксиметров автомобил „Опел Зафира" с рег.№ *** с водач М.Г.В. със скорост на движение около 41 км/ч . При достигане  на кръстовището с ул." *** регулирано с пътни знаци таксито намаля скоростта си и спира спазвайки изискванията на пътен знак Б1, като по този начин дава предимство на движещите се с предимство автомобили по *** . По същото време зад този автомобил в същата посока от изток на запад се е движил лек автомобил „Тойота Рав 4" с рег.№ *** с водач Н. И. М. със скорост около 41 км/ч. След като приближава процесното кръстовище водачът на Тойота Рав 4 вследствие на отклоняване на вниманието си удря с предните си челни състави спрелия пред него лек автомобил „Опел Зафира" в областта на задната броня и заден ляв калник.

В резултат на настъпилото ПТП е пострадала Т.П.С. - пътничка в таксито, получила телесни повреди.

Местоположението на двамата участници в ПТП преди настъпването му е :

Имало е наличие на два леки автомобила които са се движили в посока от изток на запад в северната лента на *** един след друг, като водачът на първия лек автомобил „Опел Зафира" при достигане на кръстовището с ул."*** намаля скоростта му на движение и спира в лентата си за движение /северната/ давайки предимство на движещите се с предимство автомобили по ***. Към този момент е застигнат и блъснат отзад от лек автомобил „Тойота Рав 4" , като мястото на удара съобразно материалите по делото е на около 3,7 м южно и на около 0,3 м западно от ориентира О.

Скоростта на двата автомобила преди удара може да се приеме ,че е еднаква , тъй като са се движили един зад друг продължително.

Скоростта на лек автомобил Тойота Рав 4 по време на удара Vту е около: 25 км/ч - определена експертно спрямо деформациите на двата автомобила в резултат на удара.

Скоростта на лек автомобил Тойота Рав 4 преди удара Vт е около 41 км/ч

Скоростта на лек автомобил „Опел Зафира" по време на удара е 0 км/ч, тъй като е бил спрял.

Скоростта на лек автомобил „Опел Зафира" преди удара е около 41 км/ч , равна на скоростта на движение на Тойота Рав4 преди удара.

         Опасната за спиране зона на лек автомобил Тоота Рав 4 е: S ot =  tр+tсп+0,5tн). Vt+ Vt²: 2.j = (0,8+0,2 +0,5.0,4).11,32 +11,32²:2.7 = = 22,74 м

         От тук дистанцията D между двата автомобила в предвид скоростите им на движение е следвало да бъде минимум 22,74 +1 = 23,74 м. Следователно при дистанцията на която се е движил Тойота Рав 4 след лек автомобил Опел Зафира около 10 м от техническа гледна точка, водачът му няма техническа възможност да спре преди мястото на удара, дори да не си е отклонявал вниманието и да е реагирал незабавно спирайки аварийно. В конкретния случай освен, че водачът на Тойота се е движил на дистанция повече от два пъти по-малка от безопасната такава, той си е отклонил вниманието от пътно-тронспортната обстановка непосредствено пред неговия автомобил и е реагирал с известно закъснение с което е изключил и възможността да извърши заобикалянето му и удара който е настъпил е бил неизбежен. Водачът на Тойота сам се е поставил в това положение избирайки дистанция от 10 м зад движещия се пред него лек автомобил Опел Зафира и отклонявайки вниманието си върху пътно-транспортната обстановка непосредствено пред автомобила му при приближаването му към кръстовище в което е без предимство въпреки че е възприел поставения пътен знак за това..

Тъй като деформациите по автомобилите са както следва : За Опел Зафира - в задната лява част на задната броня , а за Тойота Рав 4 в предната дясна част на предната броня, то може да се приеме,че двата автомобила са били с неуспоредни надлъжни оси един спрямо друг. В предвид на адреса на който живее ищцата кв"3-те чучура" № 50 може да се приеме,че таксито е било леко кривнало на север /на дясно/ и неговата надлъжна ос не е била успоредна с надлъжната ос на улицата в спряло положение тъй като е следвало да извърши маневрата завой на дясно .

По отношение на Тойота Рав4 в предвид деформациите които са настъпили в резултат на удара от дясно на предната броня и в предвид скъсената дистанция на която се е движил автомобил Тойота Рав4 зад Опел Зафира експертизата приема,че водачът на Тойота в предвид невъзможността да спре преди мястото на удара да е кривнал на ляво с оглед заобикалянето на така създалото се за него препятствие от този спрял автомобил пред него. Точното разположение на автомобилите по време на удара не е фиксирано, тъй като те са били преместени от мястото на удара с оглед да не пречат на движението.

В предвид показанията на водача на Опел Зафира и пътника возещ се до него в ДП ищцата е пътувала на задната седалка непосредствено зад водача на автомобила - в ляво от надлъжната му ос, в зоната където е бил ударен Опел Зафира от Тойота Рав 4.

Опел Зафира е оборудван с триточков предпазен колан конкретно за това място на задната седалка , както и за останалите две места на нея.

При така осъществения удар между двата автомобила Опел Зафира е ударен в задната лява час от Тойота Рав 4 като първия автомобил /таксито/ е в спряло положение. В този случа директрисата на ударния импулс е била с направление в ляво от центъра на тежестта на Опел Зафира при което тялото на пострадалата е политнало назад и на ляво - към задна лява колонка на автомобил в първия момент и след контакта с нея или с левия край на подглавницата главата на пострадалата се е насочила напред и в дясно. Ударът който е изпитало тялото/шията и главата на пострадалата пътничка е бил неочакван и камшичен.

По отношение на това дали биха настъпили телесни увреждания, ако пострадалата е била с предпазен колан експертизата счита, че в предвид характера на удара, разположението на ищцата в автомобила , неочакваността от удара, както и това, че предпазния колан е триточков отново биха настъпили телесните увреждания на ищцата . Това е така защото този вид предпазни колани обездвижват тялото на пътника по отношение придвижването му напред. По отношение на придвижването на главата спрямо тялото то не оказва никакво влияние. Тя не е обездвижена/фиксирана към облегалката и може да се движи във всички посоки. Тялото на ищцата не е обездвижено/фиксирано по отношение на придвижването му в ляво и дясно. То има ограничена свобода на движение в тези посоки от монтирания серийно триточков предпазен колан в автомобила.

По отношение на това какви биха били тежестта и обема на уврежданията на ищцата, ако е била с поставен предпазен колан в предвид на извършения анализ по-горе експертизата счита, че не би имало различия.

 

От заключението на съдебно – медицинска експертиза се установява следното :

В резултат на ПТП от 06.06.2017 г. возещата се на задната лява седалка Т. П.С. получила травматични увреждания и била транспортирана с линейка до ЦСМП-гр.С.З. на УМБАЛ-„П.С.К.". След преглед, проведени лабораторни изследвания, КАТ е консултирана със специалист неврохирург и е хоспитализирана в Клиника по неврохирургия - ИЗ № 11548 с диагноза :Контузия на глава и шия.Мозъчно сътресение.Според епикризата издадена към същото И3,в графа анамнеза е записано,че пациентката е претърпяла ПТП като пасажер н а такси. Контузила е главата си в тилната област,след което според нея е получила камшичен удар.Съобщава за краткотрайна загуба на съзнание. Оплаква се от болка по контузионните места и болка в шията с ирадияция към дясната ръка. При прегледа се установява: Глава - контузионен оток в окципиталната област.Шия-палпаторно болезнена по хода на гръбначния стълб в шиен отдел-имобилизирана шийна яка. Дишане-б.о.РСД.РР110/70.Корем-мек,неболезнен. Крайници-б.о.Неврологичен статус - В съзнание, ГКС/Глазгой Кома скала/-15 точки,МРД-/-/,ЧМН-б.о. СНР - норма, ТР - контролира хипестезии по С7-С8 в дясно,дистална пареза на дясна ръка.

След претърпяното ПТП ищцата е откарана с линейка до ЦСМП на УМБАЛ-гр.С.З.,където след консултация с неврохирург е хоспитализирана в НХК. Там е проведена терапия с Манитол 2 по 250мл,Натриев хлорат 2 по 500мл, Вит.С-2 по 1амп,Аналгин 2 по 1т.Поставена е шийна имобилизираща яка.

След дехоспитализацията е назначена терапия с :аналгетик при нужда и дексаметазон 4мг т п.о.На 07.07.2017 г. е хоспитализирана в Специализирана болница за рехабилитация-Котел ЕООД,където е провела терапевтична рехабилитационна схема включваща:Активни скелетно мускулни упражнения,упражнения срещу съпротива,пасивно скелетно мускулно упражнение,професионална терапия. На 17.07.2017 г. е дехоспитализирана.

Оздравителния период при такава травма протича бавно.През първите месеца се постига основният възстановителен ефект от лечението. Обикновенно продължаващата рехабилитационна терапия не довежда до чувствително подобряване на състоянието на пациента.Рядко е възможно пълна възвращаемост на максималния обем на движение на ръката,мускулната сила и премахване на сетивните смущения,

При подобна травма рядко се наблюдава пълно възстановяване във функциите на горния крайник.Постигнатото през първите 6 месеца от лечението,обикновено е крайният резултата.

При направения преглед на ищцата Т.С. е установено, че движенията в дясната раменна става са ограничени чувствително спрямо обема на лявата - Абдукцията е до 70гр при норма 120гр. При абдукция от 45 гр. ротациите са: външна ротация-0гр/норма45гр/,вътрешна ротация е 60гр/норма 90гр/. Мускул стерноклеидомастоидеус е с повишен тонус в дясно. Паравертебралната мускулатура в шийния отдел на гр.стълб е болезнена,по-твърда-повишен тонус. Парестезии по трети,четвърти и пети пръст на дясната ръка. Намалена мускулна мощ на дясната ръка-отслабен захват.

Задълбочаване и усложняване на клиничната картина не се очаква.

Правилно поставеният предпазен колан защитава тялото на пътника от рязко отклоняване напред и в страни. Той няма отношение към предпазването на пътника от травма в шийната област на гр.стълб и предотвратяване на „камшичен удар".

 

В качеството на свидетел по делото е разпитан Е.Г. К.. От показанията му става ясно, че същият присъствал на пътно - транспортното произшествие. Твърди, че е бил заедно с ищцата в автомобила. Взимали детето си от рехабилитация, тъй като то било с детска целебрална парализа. Извикали си такси. Свидетелят качил детето на задната седалка от дясната страна, и му сложил колана. Според св. К. ищцата седнала от лявата страна на задната седалка, а той седнал отпред в колата и потеглихме за дома им. На ***, под Пето основно училище спрели на кръстовището, за да изчакат автомобилите, които се спускали надолу от „БКП". Там имало и пешеходна пътека и изчакали да преминат и пешеходците. В този момент ги ударил джип. След удара свидетелят заявява, че се обърнал да види детето. То се било облегнало на колана, а Т.С. била в състояние, което уплашило св. Е. К. и същият помислил, че е мъртва. Ищцата лежала на задната седалка с главата назад. Свидетелят откопчал детето и го сложил да легне на седалката. Отишъл от другата страна и започнал да бута жена си, след което тя се свестила и започнала да вика, че я болели вратът и главата. Свидетелят твърди, че излязъл отстрани, докато паркират колите, защото същите били по средата на пътя и шофьорите им ги преместили на тротоара на училището, за да не пречат на другите коли. През това време св. К. се обадил на тел. 112. Шофьорът на джипа отишъл при свидетеля и казал, че се извинява за случилото се, и че е говорил по телефона.

Свидетелят сочи, че за 2-3 минути пристигнала линейка. Дошла от долната страна на тротоара. Св. К. веднага качил пострадалата и детето в линейката, а след това дошла полиция. Полицейският служител поискал да вземе проба за алкохол на свидетеля с дрегер, но св. Е. К. обяснил, че не бил той човекът, който трябва да даде проба за алкохол и че били в такси, като той бил пътник на предната седалка.

Свидетелят заявява, че Т.С. била приета веднага в неврохирургия. Лежала там десет дни, колкото била клиничната пътека, като през това време се оплаквала от постоянни болки. След като я изписали била с яка, която носила в продължение на шест месеца. Според св. К. след като ищцата била изписана от болницата се получили усложнения. Вратът и ръката започнали да я болят много. Правили изследвания със скенери и ядрено магнитен резонанс. Свидетелят добавя, че състоянието на Т.П.С. продължавало да се влошава и се стигнало до там, че не можела да си вдига ръката, като и към настоящия момент все още не можела да я вдига. Не можела да усеща три от пръстите на ръката си, не можела да ги използва, не можела да хваща чаша. Хващала предмети с двете си ръце. При хранене понякога изпускала вилицата. При писане на документи й се изплъзвала химикалката. Св. Е. К. сочи, че ищцата имала безчувственост на ръцете. Заявява, че и в момента тези увреждания не били възстановени. Ръката все още била в същото положение, пострадалата изпитвала болки и приемала болкоуспокояващи.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380.

В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 06.06.2017 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използуването на застрахования автомобил трети лица, се установява от представената по делото застрахователна полица № ВС/11/116002991431, валидна от 27.11.2016г. до 26.11.2017г. за сключена застраховка „Гражданска отговорност" в „З.А.Д.А." АД.

Съдът намира,че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ ищцата е отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на 25.07.2017 г., по която до настоящия момент няма писмен отговор. Поради това съдът намира, че предявения иск е допустим.

 

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

При прекратяване на наказателното производство, доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство.

Видно от заключението на съдебната авто - техническа експертиза  водачът на лекия автомобил марка "„Тойота Рав 4" се е движил на дистанция повече от два пъти по-малка от безопасната такава, той си е отклонил вниманието от пътно-транспортната обстановка непосредствено пред неговия автомобил и е реагирал с известно закъснение, с което е изключил и възможността да извърши заобикалянето му и удара който е настъпил е бил неизбежен. Поради това съдът намира, че дянието е противоправно, тъй като е извършено в нарушение на чл. 23, ал.1 ЗДвП - водачът на лекия автомобил марка "„Тойота Рав 4" с рег.№ *** не е изпълни задължението си да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удара в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Не са ангажирани доказателства, които да оборят установената в нормата на чл. 45, ал.2 ЗЗД презумпция за вина. Поради това съдът приема, че деянието на водача на „"„Тойота Рав 4" с рег.№ *** Н. И. М. е противоправно и виновно. Ето защо настоящата съдебна инстанция приема, че от страна на делинквента Н. И. М. са осъществени елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Поради това за неговия застраховател ЗАД „А." АД е възникнала отговорността да заплати претендираното обезщетение за настъпилите в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди на Т.П.С..

Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан по основание.

 

Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

 Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди от травматични увреждания. В настоящия случай от заключенията на съдебно – медицинската експертиза и свидетелски показания се установяват травматични увреждания, които е понесла ищцата. Ето защо, съдът като взе предвид претърпените от Т.П.С. болки и страдания и обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, приема, че дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца е в размер на 25 100 лв.

 

От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалата Т.П.С., тъй като не е поставила обезопасителен колан.

         В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.

         Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като от заключенията на САТЕ и СМЕ е посочено, че правилно поставеният предпазен колан защитава тялото на пътника от рязко отклоняване напред и встрани. Той няма отношение към предпазването на пътника от травма в шийната област на гръбначния стълб и предотвратяване на „камшичен удар". Вещите лица посочват, че ако Т.С. е била с поставен предпазен колан, не би имало различия в тежестта и обема на получените от нея увреждания.

 

         Предвид гореизложеното съдът намира, че З.“А." АД следва да заплати на Т.П.С. сумата от 25 100 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на шията с преднокоренчева увреда в шийния отдел на гръбначния стълб вдясно; дисатална пареза (непълна пареза) на дясна ръка; контузия на главата, сътресение на мозъка, както и претърпени душевни болки и страдания в резултат на претърпяното от пострадалата ПТП на 06.06.2017г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 25.07.2017г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата.

 

Ответното дружество следва да заплати на ищцата и сумата от 154.74 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи във връзка с лечението й, в резултат на претърпяното от ищцата ПТП на 06.06.2017г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 25.07.2017г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното изплащане на сумата.

 

По отговорността за разноските:

От представения договор за правна защита и съдействие от 14.12.2017 г. се установява, че Т.П.С. е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1 ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. +3% за горницата над 10 000 лв. Следователно при спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатско възнаграждение е в размер на 1 287, 64 лв.

        

Ответникът З.“А." АД следва да заплати на адвокат Ж.З. сумата от 1 287, 64 лв., представляваща  разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита в настоящото исково производство по банкова сметка *** ***, в ***, с титуляр адв. Ж.С.З..

 

         На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът З.“А." АД следва да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата 1 010, 18 лв., представляваща дължима държавна такса по делото.

 

         Водим от горните мотиви, съдът

 

                                                        Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА З.“А.” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление:  гр. С.*** да заплати на Т.П.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез адвокат Ж.З.С. с адрес ***, офис 2 сумата от 25 100 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на шията с преднокоренчева увреда в шийния отдел на гръбначния стълб вдясно; дисатална пареза (непълна пареза) на дясна ръка; контузия на главата, сътресение на мозъка, както и претърпени душевни болки и страдания в резултат на претърпяното от пострадалата ПТП на 06.06.2017г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 25.07.2017г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата и сумата от 154.74 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи във връзка с лечението й, в резултат на претърпяното от ищцата ПТП на 06.06.2017г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 25.07.2017г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА З.“А.” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление:  гр. С.*** да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата 1 010, 18 лв., представляваща дължима държавна такса по делото.

 

ОСЪЖДА З.“А.” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление:  гр. С.*** да заплати на адвокат Ж.З. сумата от 1 287, 64 лв., представляваща  разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита в настоящото исково производство по банкова сметка *** ***, в ***, с титуляр адв. Ж.С.З..

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.П. в двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с приложен препис.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: