№ …………/20.01.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд - тридесет и трети състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ГАНЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 998 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е образувано по жалба на И.П.П.,
ЕГН: **********,*** , депозирана чрез адв. Д.П.-Т., срещу ревизионен акт (РА) №
Р-03000318002067-091-001/03.01.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП –
Варна, потвърден с решение № 18/22.03.2019 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна (ОДОП) при ЦУ на НАП, с
който са установени: задължения по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2014 г., 2015 г. и
2016 г. в размер на 17886 лв. (главница) и 4648,69 лв. (лихва); задължения по
ЗДДС за данъчни периоди м.12.2014 г., м.01.2015 г. – м.12.2015 г. и м.01.2016
г. – м.06.2016 г. и за м.11.2016 г. в размер на 25708,54 лв. (главница) и 8183,84
лв. (лихва); вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица по КСО за данъчни периоди
2014 г., 2015 г. и 2016 г. в размер на 9355,24 лв. (главница) и 2785,31 лв.
(лихва); вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица по ЗЗО за
данъчни периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в размер на 5200,62 лв. (главница) и
1527,78 лв. (лихва), както и вноски по ЗПО-УПФ по КСО за данъчни периоди 2014
г., 2015 г. и 2016 г. 3654,39 лв. (главница) и 1088 лв. (лихва).
В жалбата се навеждат доводи за
материална незаконосъобразност на оспорения рев. акт. Оспорват се изводите на
административния орган за реализирана независима икономическа дейност , за
укриване на доходи по смисъла на чл.122 от ДОПК. Твърди се , че конкретни
сделки и техните параметри, явяващи се основание за получаване на приходи,
респ. оборот от извършвана търговска дейност, не са установени от ревизиращия
екип. Няма системно и многократно извършване на облагаеми доставки . Оспорва се
наличието на предпоставките по чл.1 ал.3 от ТЗ, който изисква, за да се
определи едно лице като търговец да е образувало предприятие и делата му да се
водят по търговски начин, предвид техния предмет и обем, с доводи, че
жалбоподателката не е закупувала стоки, които впоследствие да е продавала
печалба. Доходите на ревизирано лице единствено подлежат на облагане с данък по
чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ, а не с данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ, ДДС и осигуровки.
Оспорва се начина на определяне
на данъчната основа с включване на изплатените от „Български пощи“ ЕАД суми,
представляващи обезщетения по направени рекламации за недоставени пратки в размер на 35868,92 лв. за 2014 г., в размер на 41923,70 лв. за 2015 г., и
в размер на 48466,76 лв. за 2016 г. Подателят на жалбата счита, че тези суми
представляват обезщетение за претърпените вреди, тъй като пратките не са
доставени, поради което при формиране на данъчните основи същите суми следва да
се изключат като приходи и разходите, във връзка с тях.
Отправеното към съда искане е за
цялостна отмяна на обжалвания РА.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адв. Д.П.-Т., която поддържа жалбата на изложените в нея
основания, като се претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателя в
размер на 3910 лв., съобразно представен списък (л.87 от делото).
Ответникът по жалбата –
директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" -
Варна при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител- юрисконсулт А П, която
изразява позиция за нейната неоснователност, подробно развита в депозирани писмени
бележки . В съдебното производство не са събрани доказателства, които да
опровергаят констатациите, изложени от органа в РА, като се поддържат доводите
в потвърдителния контролен акт, относно тълкуването на материалния закон.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2931,15
лева, определено съобразно материалния интерес и изчислено по реда на Наредба №
1/2004 г. на ВАдвС.
Съдът, след като се съобрази с
изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства,
приема за установено от фактическа
страна следното:
Началото на ревизионното
производство е било поставено със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-03000318002067-020-001/10.04.2018 г. (л.4 от адм. преписка), с обхват:
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2014 г. до
31.12.2016 г. и данък върху добавена стойност за периода от 29.10.2014 г. до
31.12.2016 г.; определеният рев. екип включва Я П П– старши инспектор по
приходите (ръководител на ревизията) и Б.М.Г.а – главен инспектор по приходите;
с краен срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на
връчване на посочената заповед, което е сторено на 19.04.2018 г. лично на РЛ.
Последвало е издаването на
заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-03000318002067-020-002/04.06.2018 г.
(л.6 от адм. преписка), с която е променен обхватът на ревизията, а именно:
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2014 г. до
31.12.2016 г., данък върху добавената стойност за периода от 29.10.2014 г. до
31.12.2016 г., ДОО – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2014 г. до
31.12.2016 г., здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за периода от
01.01.2014 г. до 31.12.2016 г. и универсален пенсионен фонд – за
самоосигуряващи се за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г.; като е
определено ревизията да завърши до 19.07.2018 г. (връчена на РЛ по електронен
път на 04.06.2018 г.).
По молба на ревизираното лице със
заповед № Р-03000318002067-023-001/22.06.2018 г. (л.7 от адм. преписка) е
спряно производството по извършване на ревизията за периода от 22.06.2018 г. до
22.07.2018 г. (връчена на РЛ по електронен път на 22.06.2018 г.), а със Заповед
№ Р-03000318002067-143-001/23.07.2018 г. (л.9 от адм. преписка) производството
е възобновено (връчена на РЛ по електронен път на 28.07.2018 г.).
По делото са представени и
решение № Р-03000318002067-098-001/23.07.2018 г. за изземване разглеждането и
решаването на конкретен въпрос/преписка (л.50 от делото) и заповед №
1481/11.06.2018 г., съгласно която е прекратено служебното правоотношение на Я
П П(л.51 от делото).
В тази връзка е издадена ЗИЗВР №
Р-03000318002067-020-003/23.07.2018 г. (л.11 от адм. преписка), с която е определено ревизията да бъде извършена от Л.Р.Р. – главен
инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Б.М.Г.а – главен инспектор
по приходите, като срокът на ревизията е удължен до 20.08.2018 г. (връчена на
РЛ по електронен път на 28.07.2018 г.).
Издадена е и ЗИЗВР №
03000318001770-020-004/14.08.2018 г. (л.13 от адм. преписка), с която
е удължен срокът на извършване на ревизията до 19.10.2018 г. (връчена на РЛ по
електронен път на 15.08.2018 г.).
В хода на производството, на
основание чл.117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад (РД) №
Р-03000318002067-092-001/31.10.2018 г. (л.3271-3295 от адм. преписка). Срещу
констатациите, изложени от ревизионния екип в РД, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, е подадено възражение вх.№ 22263-9/20.12.2018 г. (л.3298-3299 от адм.
преписка). Впоследствие, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК, е издаден и
оспореният ревизионен акт (РА) № Р-03000318002067-091-001/03.01.2019 г.
(л.3300-3308 от дам. преписка).
РА е обжалван от ревизираното
лице, като с решение № 18/22.03.2019 г., директорът на Дирекция ОДОП-Варна при
ЦУ на НАП го е потвърдил изцяло.
Органите по приходи са приели, че
за жалбоподателката са налице обстоятелства по чл.122 ал.1 от ДОПК: по т.1 – до
започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се
определя по декларация; по т.2 – налице са данни за укрити приходи или доходи;
по т.4 – липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за
счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на
основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за
установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на
задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; и по
т.5 – документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци,
липсват или са повредени до степен негодни за ползване.
По ЗДДФЛ
И.П. многократно е изпращала
колетни пратки с дрехи до различни лица с адрес извън територията на страната
за периода 2014-2016 г. . Във връзка с предявени от РЛ рекламации за
недоставени пратки на територията на Великобритания са й изплащани неустойки
през 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Установени са и наредени преводи от PayPal към
банкова сметка ***н период. Според ревизиращите органи продажбите, извършени от
И.П.П., имат характер на търговски сделки по смисъла на ТЗ, а полученото
заплащане представлява доход, който подлежи на облагане.
Органите по приходи са приели, че
продажната цена на дрехите (при продажбата от жалбоподателката към клиентите й)
представлява сбор от покупната цена на стоките, разходите за изпращане на
пратките и надценка в размер 6%. В писмено обяснение (л.19 от адм. преписка)
жалбоподателката също е посочила, че е продавала стоките с надценка 5-6%.
Балансовата стойност на продадените стоки за 2014 г.е в размер на 63869,67 лв.;
за 2015 г. – 56934,94 лв.; и за 2016 г. – 26379,36 лв.
Установени са разходи за 2014 г.
в размер на 63883,47 лв.; за 2015 г. - в размер на 76679,14 лв.; и за 2016 г. в
размер на 46076,56 лв.
Като разлика между получените
доходи и извършените разходи за всяка отчетна година, органите по приходи са
определили размер на нетния доход за жалбоподателката, от който са приспаднали
дължимите задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за нейна сметка, установени в
хода на ревизията. По този начин са формирали данъчна основа по реда на чл.122
от ДОПК, подлежаща на облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, както
следва: за 2014 г. в размер на 33260,33 лв., за 2015 г. в размер на 39147,42
лв. и за 2016 г. в размер на 46 839,73 лв. Към определената данъчна основа по
реда на чл.122 от ДОПК органите по приходи са приложили ставка 15% по чл.48
ал.2 от ЗДДФЛ и са установили дължимия данък. На основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ и
чл.175 ал.1 от ДОПК са начислили и лихви за просрочие.
По ЗДДС
Според приходната администрация
от извършените продажби, които представляват облагаеми доставки по смисъла на
чл.12 от ЗДДС, РЛ е реализирало облагаем оборот, който през м.10/2014 г. е
надхвърлил 50 000 лв. и е следвало до 14.11.2014 г. да подаде заявление за
задължителна регистрация по ЗДДС, но тя не е сторила това. При това положение,
на основание чл.25 ал.3 т.4 от ЗДДС и съобразно датите, на които
жалбоподателката е получавала плащанията по банковата си сметка, органите по
приходи са изчислили реализирания облагаем оборот по месеци за периода
м.10.2014 г. - м.12.2016 г.
Органите по приходи са приели, че
за П. е приложима разпоредбата на чл.102 ал.3 от ЗДДС - в случаите, когато
задълженото лице е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок,
се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и
облагаеми вътреобщностни придобивания: т. 2 - за периода от изтичането на
срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация (в случая
29.11.2014 г.), ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до
датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. На основание
цитираната разпоредба органите по приходи са определили по реда на чл.122 от ДОПК основа за облагане с ДДС по ЗДДС и дължим ДДС (по правилото на чл.67 ал.2
от ЗДДС). За периода 29.11.2014 г. - 31.12.2016 г. са начислили дължим ДДС в
общ размер 25708,54 лв. При определяне на данъчните основи по чл.122 от ДОПК,
подлежащи на облагане с ДДС, органите по приходи не са взели предвид получените
от жалбоподателката суми за рекламации по недоставени пратки до Великобритания,
тъй като са приели, че същите, на основание чл.26 ал.2 от ЗДДС, имат
обезщетителен характер и не се смятат за възнаграждение по доставки.
Вноски за ДОО по КСО:
От системно упражняваната дейност
с личен труд по организацията и управлението П. е получавала постоянни доходи,
т.е. упражнявала е трудова дейност за свой риск, поради което органите по
приходи са приели, че тя подлежи на задължително осигуряване по реда на КСО
като самоосигуряващо се лице в качеството на търговец.
Прието е, че като лице,
упражняващо дейност като едноличен търговец по реда на чл.4 ал.3 т.2 от КСО,
жалбоподателката подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо
заболяване, за старост и смърт, поради което, на основание чл.6 ал.8 от КОО, П.
дължи за своя сметка авансови осигурителни вноски върху месечен осигурителен
доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със
ЗБДОО за съответната година в срока, определен с чл.7 ал.4 от КСО. На основание
чл.124а от ДОПК, органите по приходи са изчислили дължимите авансови
осигурителни вноски за ДОО, както следва: за 2014 г. в размер на 591,36 лв.; за
2015 г. в размер на 645,12 лв.; и за 2016 г. в размер на 430,08 лв.
Според рев. екип РЛ е следвало да
определя и окончателен размер на осигурителния си доход. При определяне размера
на осигурителния доход, органите по приходи са съобразили обстоятелството, че
за целия ревизиран период жалбоподателката е наета по трудово правоотношение,
като в периода 01.01.2014 г. - 07.09.2015 г. е била във временна
неработоспособност поради бременност, раждане и отглеждане на дете. Съобразили
са още онези периоди, в които по банковата сметка на П. са постъпвали суми. представляващи
заплащане за продадените стоки. Органите по приходи са установили, че
жалбоподателката дължи осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ за доизравняване до
окончателния осигурителен доход за 2014 г. в размер на 2787,84 лв., за 2015г. в
размер на 3152,13 лв., и за 2016 г. в размер на 1748,71 лв., както и на
основание чл.175 ал.1 от ДОПК, вр. чл.113 ал.1 от КСО и чл.1 от ЗЛДТДПДВ,
органите по приходи са начислили лихви за просрочи е на авансовите вноски и на
изравнителната вноска.
Вноски за здравно осигуряване по
ЗЗО:
Органите по приходи са приели, че
за упражняваната трудова дейност П. е следвало задължително да внася вноски за
здравно осигуряване (ЗО). На основание чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО е следвало да
внася авансови здравноосигурителни вноски върху минималния осигурителен доход
за самоосигуряващите се лица, определен в ЗБДОО за съответната календарна
година, в срока, определен в с.з., както и да определя окончателен размер на
вноските за здравно осигуряване въз основа на окончателния размер на осигурителния
доход. На основание чл.124а от ДОПК, органите по приходи са изчислили дължимите
авансови осигурителни вноски за ЗО. Същите са в размер, както следва: за 2014
г. - 369,60 лв.; за 2015г. - 403,20 лв., и за 2016г. - 268,80 лв. Органите по
приходи са установили също, че РЛ дължи осигурителни вноски за ЗО за годишно
изравняване, както следва: за 2014 г. в размер на 1372,80 лв., за 2015 г. в
размер на 1693,28 лв., и за 2016г. в размер на 1092,94 лв.
При определяне размера на
осигурителния доход, върху който се дължат здравни вноски, органите по приходи
са съобразили и обстоятелството, че за целия ревизиран период жалбоподателката
е наета по трудово правоотношение, като в периода 01.01.2014 г. - 07.09.2015 г.
е била във временна неработоспособност поради бременност, раждане и отглеждане
на дете. Съобразили са още онези периоди, в които по банковата сметка на П. са
постъпвали суми, представляващи заплащане за продадените стоки. На основание
чл.175 ал.1 от ДОПК, вр. чл.107 от ЗЗО и чл.1 от ЗЛДТДПДВ органите по приходи
са начислили и лихви за просрочие на авансовите вноски и на изравнителната
вноска.
Вноски за ДЗПО-УПФ:
Предвид разпоредбите на КСО и на
основание чл.124а от ДОПК органите по приходите са определили дължимите
авансови вноски за ДЗПО-УПФ по месеци за ревизирания период. Същите са, както
следва: за 2014 г. в размер 231,00 лв., за 2015 г. в размер 252,00 лв. и за
2016 г. в размер 168,00 лв. Органите по приходи са установили, че
жалбоподателката дължи осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за годишно доизравняване,
както следва: за 2014 г. в размер на 1089,00 лв., за 2015 г. в размер на
1231,30 лв. и за 2016 г. в размер на 683,09 лв.
При определяне размера на
осигурителния доход, върху който се дължат вноски за ДЗПО-УПФ, органите по
приходи са съобразили и обстоятелството, че за целия ревизиран период П. е
наета по трудово правоотношение, като в периода 01.01.2014 г. – 07.09.2015 г. е
била във временна неработоспособност поради бременност, раждане и отглеждане на
дете. Съобразили са още онези периоди, в които по банковата сметка на РЛ са
постъпвали суми, представляващи заплащане за продадените стоки. На основание
чл.175 ал.1 от ДОПК, вр. чл.113 от КСО и чл.1 от ЗЛДТДПДВ, органите по приходи
са начислили и лихви за просрочие на авансовите вноски и на изравнителната
вноска.
Видно от събраните писмени
доказателства И.П. е местно физическо лице, не е регистрирана като едноличен
търговец, не е подавала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди и няма
регистрация по ЗДДС.
Същата е извършвала продажби на
дрехи, предлагани чрез Интернет на клиенти основно извън страната и изпращани
до клиента чрез „Български пощи“ ЕАД. За извършените продажби е получавала
заплащане, първоначално постъпвало по PayPal, а след това паричните средства са
превеждани по банковата й сметка както следва: за 2014 г. в размер на 67716,48
лв.; за 2015 г. в размер на
81279,89 лв.; и за 2016 г. в размер на 48 841,15 лв., като сумите са след
приспадане на начисления в хода ревизията ДДС за осъществяваната независима
икономическа дейност от жалбоподателката.
Според представени от „Български
пощи“ ЕАД разписки за изпратени пратки броят на такива продажби през
ревизираните периоди е както следва : през
2014 г. - 35 бр., в това число 2
пратки, изпратени в чужбина, останалите до централата на „Български пощи“ ЕАД
(л.48 от адм. преписка), през 2015 г. -
1 663 бр. (л.3269 - л.3243 от адм. преписка) и през 2016 г. - 1 397 бр.
(л.3242 - л.3221 от адм. преписка). Разписките, представени от „Български пощи“
ЕАД за ревизирания период (приложени от л.563 до л.2084 в административната
преписка), представляват са лично подписани от жалбоподателката декларации, с
които е направила рекламации за недоставени стоки до Великобритания (л.2403, от
л.414 до л.480, от л.2397 до л.3172 от адм. преписка).
Изплатените средства от
„Български пощи“ ЕАД по повод предявени от жалбоподателката рекламации за
изпратени, но недоставени пратки до Великобритания са както следва: за 2014 г.
в общ размер на 35868,92 лв.; за 2015 г. в общ размер на 41 923,70 лв.; и за
2016 г. в общ размер на 48466,76 лв.
Според събрана информация в рев.
производство от „Български пощи“ ЕАД /л.3270 от адм. преписка/ препоръчаните
пратки до Великобритания се доставят до получателите, без да се изисква подпис
на получателя и при тези обстоятелства пощенската администрация на Англия не
може да докаже доставката на пратките, поради което дава съгласие да бъде
изплатено обезщетение на подателите за сметка на „Royal mail“.
Жалбоподателката е едноличен
собственик и представляващ на „Иванджелин“ ЕООД с ЕИК *********, вписан в ТР на
30.06.2017 г. В хода на извършена проверка във връзка с регистрация по ЗДДС на
дружеството, П. като управител на дружеството, е декларирала, че основната
дейност на „Иванджелин“ ЕООД ще бъде онлайн търговия с дрехи, които ще бъдат
купувани от български фирми, ще бъде изработен уебсайт и ще се ползват
платформи на други онлайн магазини. Декларирала е още, че като управител на
фирмата има голям опит в сферата на търговията по Интернет.
За периода 01.01.2014г.-01.06.2017г.
И.П. е била назначена на работа по трудов договор в ЕООД Стилко, на длъжност
-деловодител, като дружеството е с предмет на дейност „полагане на облицовки и
настилки" съгласно подадени за периода ГДД по чл.92 от ЗКПО.
По искане на жалбоподателя съдът
допусна ССчЕ, по която вещото лице е изчислило дължимия данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ по КСО и вноски за
здравно осигуряване по ЗЗО за ревизираните периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. ,
както и лихвите за забава, при данъчна основа по чл.122 от ДОПК , в която не
участват като приходи изплатените на жалбоподателката рекламации от „Български
пощи“ ЕАД / л. 88-94 от делото/ .
При извършена проверка по чл.184
ал.2 от ГПК, вр. §2 от ДР на ДОПК на представени от ответника електронни
носители, съдът установи следното:
1.) Заповед за възлагане на
ревизия № Р-03000318002067-020-001/10.04.2018 г. е подписана от С.А.П. на
10.04.2018 г. в 14:14:01 часа. При зареждане на удостоверението към файла с
електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на С.А.П.,
както и че електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е
валиден от 15.08.2017 г. до 15.08.2018 г.
2.) Заповед за изменение на заповед
за възлагане на ревизия № Р-03000318002067-020-002/04.06.2018 г. е подписана от
С.А.П. на 04.06.2018 г. в 14:02:59 часа. При зареждане на удостоверението към
файла с електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на С.А.П.,
както и че електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е
валиден от 15.08.2017 г. до 15.08.2018 г.
3.) Заповед за изменение на
заповед за възлагане на ревизия № Р-03000318002067-020-003/23.07.2018 г. е
подписана от С.А.П. на 23.07.2018 г. в 10:26:45 часа. При зареждане на
удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е
електронният подпис на С.А.П., както и че електронният подпис е издаден от
„B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 28.06.2018 г. до 28.06.2019 г.
4.) Заповед за изменение на
заповед за възлагане на ревизия № Р-03000318002067-020-004/14.08.2018 г. е
подписана от С.А.П. на 14.08.2018 г. в 14:08:53 часа. При зареждане на
удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е
електронният подпис на С.А.П., както и че електронният подпис е издаден от
„B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 28.06.2018 г. до 28.06.2019 г.
5.) Заповед №
Р-03000318002067-023-001/22.06.2018 г. за спиране на производството по
извършване на ревизия е подписана от С.А.П. на 22.06.2018 г. в 16:31:55 часа.
При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява,
че това е електронният подпис на С.А.П., както и че електронният подпис е
издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 15.08.2017 г. до
15.08.2018 г.
6.) Заповед №
Р-03000318002067-143-001/23.07.2018 г. за възобновяване производството по
извършване на проверка, спряно със Заповед № Р-03000318002067-023-001 от
22.06.2018г. е подписана от С.А.П. на 23.07.2018 г. в 10:11:09 часа. При
зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че
това е електронният подпис на С.А.П., както и че електронният подпис е издаден
от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 28.06.2018 г. до 28.06.2019 г.
7.) Ревизионен акт №
Р-03000318002067-091-001/03.01.2019 г. е подписан от Л.Р.Р. на 03.01.2019 г. в
11:45:42 часа. При зареждане на удостоверението към файла е електронния подпис
се установява, че това е електронният подпис на Л.Р.Р., както и че електронният
подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” е валиден от 01.06.2018 г. до
01.06.2019 г. Ревизионният акт е подписан и от С.А.П. на 03.01.2019 г. в
11:44:18 часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис
се установява, че това е електронният подпис на С.А.П., както и че електронният
подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” е валиден от 28.06.2018 г. до 28.06.2019 г.
8.) Ревизионен доклад №
Р-03000318002067-092-001/31.10.2018 г. е подписан от Б.М.Г.а на 31.10.2018 г. в
11:35:37часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис
се установява, че това е електронният подпис на Б.М.Г., както и че електронният
подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 01.06.2018 г.
до 01.06.2019 г. Ревизионният доклад е подписан и от Л.Р.Р. на 31.10.2018 г. в
11:34:52 часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис
се установява, че това е електронният подпис на Л.Р.Р., както и че електронният
подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 01.06.2018 г.
до 01.06.2019 г.
9.) Решение №
Р-03000318002067-098-001/23.07.2018 г. за изземване разглеждането и решаването
на конкретен въпрос/преписка е подписано от С.А.П. на 23.07.2018 г. в 10.16.16
часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се
установява, че това е електронният подпис на С.А.П., както и че електронният
подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 28.06.2018 г.
до 28.06.2019 г.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с активна
процесуална легитимация - адресат на оспорения ревизионен акт, с който са му
установени данъчни задължения. Спазено е правилото чл.156 ал.2 от ДОПК, тъй
като жалбата до съда е подадена след изчерпване на възможността за задължително
обжалване по административен ред на акта. Потвърдителното решение №
18/22.03.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП е съобщено
по електронен път жалбоподателката на 22.03.2019 г. (л.11 от делото), а жалбата
до териториално компетентния административен съд е подадена по пощата на
04.04.2019 г. (л.10 от делото). Потестативното процесуално право на оспорване е
упражнено в рамките на преклузивния срок по чл.156 ал.1 от ДОПК.
Изложеното по-горе налага извод,
че подадената жалба е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
|
Според чл. чл. 112, ал. 2, т. 1
ДОПК ревизията може да се възлага от орган по приходите, определен от
териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Представените
от ответника писмени доказателства и по-специално два броя заповеди на
директора на ТД на НАП Варна /л. 1-2 от преписката / сочат за предоставено
подобно правомощие на административния орган , възложил ревизия . Автори на обжалвания РА са началник сектор „Ревизии“ при ТД на
НАП-Варна , възложил ревизията и
ръководителят на ревизията по издадените ЗВР . Съгласно
правилото на чл. 119, ал.2 от ДОПК ревизионният акт се издава от
органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от
подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на
възражение. |
Адм. орган , възложил ревизията , не попада сред кръга от
субекти по чл.118, ал.2 от ДОПК, но предвид постановеното тълкувателно решение
5/13.12.2016 г по тълк. дело № 10/2016 г. на ВАС не е налице некомпетентност на
възложителя на рев. производство.
В обобщение издателите на оспорения рев. акт са
разполагали с материална компетентност и такава по степен . Налице е и
териториална компетентност на авторите
на акта , които са част от териториалната дирекция на НАП гр. Варна, която е
компетентна териториална дирекция по критериите на чл. 8, ал.1 т.1 от ДОПК.
Атакуваният ревизионен акт ,
чиято неразделна част е ревизионния доклад / РД/ , обективира както
фактическите основания на органа по приходите във връзка с определените
задължения за данъци на РЛ, така и правните основания за неговото издаване .
Публичните вземания са конкретизирани в достатъчна степен на яснота по
основание, размер , данъчни периоди и субект .
Извършената съдебна
проверка по чл. 184 от ГПК във вр. С §2 от ДР на ДОПК установи съставени като
електронни документи РД и РА , които са
подписани с валиден квалифициран електронен подпис от техните
издатели.
Електронният
подпис е приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на чл.13, ал.4 от
ЗЕДЕП, като документите са подписани в срока на действие на удостоверението по
чл.24 от ЗЕДЕП. По
определението на чл.13,ал.1 от Закона за електронния подпис и електронния
документ, електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или
логически свързана с електронното изявление , за установяване на неговото
авторство. Квалифициран електронен подпис съгласно чл.13,ал.3 и ал.4 от ЗЕДЕП е
усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискването на чл.16 от
Закона и той има значение на саморъчен подпис. За установяване на наличието на
квалифициран електронен подпис е необходимо съгласно изискването на чл.16,ал.1
от ЗЕДЕП да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги
удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на
чл.24 удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на
подписа, и да е създаден посредством устройство за сигурно създаване на
подписа. Удостоверението за електронен подпис е средство за електронна
идентификация и потвърждаване на самоличността на лицето, подписващо даден
документ /файл/ . Удостоверението за електронен подпис е законово признато за
еквивалент на саморъчен подпис за лицата, които притежават такова
удостоверение. От представените удостоверения , като прикачен файл е видно, че
подписите са положени от съответните лица, в периода на срока на действие на
удостоверението. В тази връзка се установи, че РА е подписан с електронен
подпис от лицата ,посочени като негови издатели , с КЕП и в периода на действие
на удостоверението.
В контекста на изложеното съдът приема частично оспорения по
съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма на рев. акт по
чл. 120 от ДОПК.
В подадената до съда жалба не се
заявява оплакване за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила , а и служебната проверка на съда не
установи подобен порок.
Възложената ревизия е проведена в рамките на определения
срок на адм. производство по ЗВР и при съблюдаване на срока за извършване на
ревизия по чл. 114, ал.1 и 2 от ДОПК.
Рев. доклад е изготвен при спазване на срока по чл. 117, ал.1 от ДОПК.
Докладът е връчен на РЛ като е гарантирана възможността на П. да подаде писмено възражение. РЛ е
упражнило това процесуално право и
неговото възражение е било обсъдено от рев. екип съобразно предписанието на чл.
120, ал.2 от ДОПК. С рев. акт са установени данъчни задължения и за
задължителни осигурителни вноски за
периоди, който попадат в обхвата на
ревизията. Частично оспорения рев. акт е
издаден на 16.08.2017 г. при съобразяване с нормативно определения срок в чл.
119 , ал.2 от ДОПК.
Поради изложените съображения
съдът счита, че не са допуснати
съществени нарушения на разписаната адм. процедура , рефлектиращи върху
законосъобразността на издадения РА.
При проверка на материалната
законосъобразност на оспорения рев. акт
и изследване основателността на заявените оплаквания от жалбоподателя
съдът съобрази следното:
В съдебната фаза на обжалване на
РА, издаден по реда на чл.122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да
установят основанията за извършване на ревизия при посочените особени случаи на
цитираната разпоредба , а в тежест на жалбоподателката е да установи при
условията на пълно доказване твърдяните от нея факти и обстоятелства, с които
се опровергават фактическите констатации в акта.
В
конкретния случай приходната администрация е приела съществуването на
предпоставките на по чл.122 ал.1 т.1, т.2, т.4 и т.5 от ДОПК, която правна теза
съдът счита за обоснована . Не се спори
между страните, че И. П. не е подавала
за ревизираните периоди годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ , справки-
декларации по ЗДДС и декларации обр. 6 , което предполага извод да осъществен фактически състав на хипотезата чл.
122, ал.1 т.1 от ДОПК. Безспорен факт по делото е отсъствието на водено
счетоводство от П. през ревизираните периоди, респективно няма счетоводна
отчетност съгласно Закона за
счетоводството , както и липсват писмени
документи, необходими за установяване на данъчната основа , което навежда на
съждение за наличие на предпоставките на чл. 122, ал.1 , т. 4 и 5 от цитирания
кодекс.
Предвид събраните писмени
доказателствени източници съдът преценява за обоснована тезата на приходната
администрация за укрити доходи по
смисъла на чл.122, ал.1 т.1 от ДОПК. И.П. е извършвала търговия с дрехи , доставяни чрез „Български пощи“ ЕАД на физически лица- клиенти извън територията
на Република България , получавайки
плащания чрез PayPal по банковата й сметка към „ Сосиете Женерал
Експресбанк“ . Тези доходи не са
били декларирани и не са били обект на данъчно облагане, респективно имат
правната характеристика на укрити доходи.
Доходите, които
произтичат от стопанска дейност чрез определена база на територията на
Република България или от разпореждане с имуществото на такава определена база,
са от източник в Република България по арг. на чл. 8, ал.1 от ЗДДФЛ и са обект
на облагане предвид чл. 2 от посочения нормативен акт.
Чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ гласи, че по реда на ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност
на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като
едноличен търговец.
Ревизираното лице е действало като търговец по смисъла
на чл.1 ал.3 вр. с ал.1 т.1 от ТЗ. Цитираната правна норма гласи , че търговец е всяко
физическо или юридическо лице, което по занятие извършва покупка на стоки или
други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид
.За търговец се смята и всяко лице, образувало
предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по
търговски начин.
Жалбоподателката е получила приходи от продажбата на дрехи чрез колетни
пратки до различни лица извън територията на страната- през 2014 г. - 35 бр., в това число 2 пратки,
изпратени в чужбина ; през 2015 г. - 1 663 бр. и през 2016 г. - 1 397 бр.
Анализът на събраните писмени
доказателства – извлечения от банкови сметки на РЛ и справки на „Български
пощи“ ЕАД , сочи че И.П. през ревизирания период системно е извършвала продажби
на стоки, ползвайки услугите на „Български пощи „ЕАД.
Според нормативното предписание на чл. 12 , ал.1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите
от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната
година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Съответстващо на
нормативната уредба е решението на приходната
администрация да приеме за подлежащи на данъчно облагане и приходите на И.П.
под формата на изплатени й рекламации за недоставени пощенски пратки от
„Български пощи“ ЕАД , тъй като П. е извършвала международна търговия с дрехи
посредством куриерските услуги на цитираното търговско дружество , а съгласно
т. 63 от Общите условия на договора с
потребители на универсални пощенски
услуги и пощенски парични преводи , извършвани от „Български пощи „ ЕАД за загубен, изцяло ограбен или изцяло повреден международен колет „Български пощи“ дължи обезщетение в размер на сумите ,
изчислени на база сбора от цената на
левовата равностойност на 40 СПТ за колет и цената от 4.50 СПТ на кг, включително и сумата на платените при
подаване на пратката цени. Видно от
събраните доказателства в хода на ревизията И.П. е заплащала за
пощенските услуги , суми , които не надвишават 35 лв. / л. 3221-3270 /,
а получените от нея средства като парично
обезщетение от „Български пощи“ ЕАД многократно надвишават заплатената
цена на пощенската услуга видно от
справката на сектор „Жалби и рекламации“ на „Български пощи „ ЕАД / л.
2398-2403/ т.е. полученото парично обезщетение от П. не е обезвреда на
настъпили загуби , а има правната характеристика на неустойка .
Неустойката е установена занапред - чрез
договорно съглашение на страните или с нормативно разпореждане – отговорност на
длъжника за в случай , че не
изпълни или не изпълни точно договорното си съглашение / виж Кожухаров А., Облигационно
право , Софи-Р, 1992 г., стр. 321/ . Изрично
разпоредбата на чл. 8, ал. 6, т.1 от ЗДДФЛ включва неустойките като подлежащ на данъчно облагане доход..
На следващо място,
получените от П. приходи от изплатени й
рекламации не са необлагаеми доходи по смисъла на чл. 13, ал.1 т.13 от ЗДДФЛ, който гласи, че не са облагаеми обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с
изключение на обезщетенията за пропуснати ползи, тъй като изрично в чл. 13 ,
ал. 5 от същия закон е разписано, че разпоредбите на ал. 1, 2 и 4 не се
прилагат за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон, а с обжалвания РА са установени задължения за ДДФЛ на
основание чл. 48, ал.2 във вр. с чл. 26, ал. 7 и ал.1 от ЗДДФЛ.
Допълнителен довод за изложените
правни съображения се съдържа и в регламентацията на СС № 8 „Нетни печалби или
загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика“ ,
където „извънредни приходи или разходи са тези, получени в резултат на събития
или операции, които са ясно разграничени от обичайната (типичната,
свойствената) дейност на предприятието, поради което не се очаква те да се
повтарят често или постоянно“. Съгласно същия СС - „Обичайна дейност
представляват дейностите, които предприятието предприема, и тези, които са
свързани или произтичат от предприетите дейности, и такива, които допринасят за
развитие на предприятието.“. В този смисъл съдът счита за правилна тезата на
органите по приходи изводи, че изплатените суми за рекламации, одобрени от
пощенската администрация на Англия, целят да бъде обезщетено лицето за негова
загуба, поради което имат инцидентен характер и представляват извънредни
приходи.
Предвид гореизложеното правилно
органите по приходи са приложили разпоредбата на чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ ,
облагайки със ставка от 15% определената данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК, както и са определили лихва за забава с оглед правилото на чл. 1 от ЗЛДТДПДВ във вр. с чл. 175, ал. 1 от ДОПК .
Съгласно чл.3 ал.1 от ЗДДС пък
данъчнозадължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа
дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Според ал.2 от същата
разпоредба, независима икономическа дейност е дейността на производители,
търговци и лица, предоставящи услуги, вкл. в областта на минното дело и
селското стопанство, както и упражняването на свободна професия. Независимата
икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие
срещу възнаграждение, вкл. експлоатация на материално и нематериално имущество
с цел получаване на редовен доход от него. Очевидно законодателят набляга на
редовността на извършваната дейност, респ. редовното получаване на доходи от
същата дейност. Терминът „по занятие“ участва и в легалното определение за
търговец по чл.1 от ТЗ. Ревизираното лице е действало като търговец по смисъла
на чл.1 ал.3 във вр. с ал.1 т.1 от ТЗ.
Общностният законодател в
разпоредбата на чл.9 §1 от Директива 2006/112/ЕО също акцентира върху
получаване на доходи от експлоатацията на материални вещи на постоянна основа –
„Данъчнозадължено лице" означава всяко лице, което извършва независима
икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от
тази дейност.
Всяка дейност на производители,
търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело
и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за „икономическа
дейност". Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване
на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа
дейност.
И.П. през ревизирания период е
извършвала системно, ритмично и целенасочено дейност по продажба на дрехи и е
реализирала печалба , поради което
правилно приходната администрация е счела тази нейна деятелност за стопанска дейност. Броят и системността на
осъществените сделки навеждат по несъмнен начин на извод, че не се касае за
обезпечаване на индивидуални нужди. Според представени от „Български пощи“ ЕАД
разписки за изпратени пратки броят на сделките през ревизираните периоди са
както следва : през 2014 г. - 35 бр.,
през 2015 г. - 1 663 бр.
; през
2016 г. - 1 397 бр.
Съгласно чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС: данъчно събитие възниква на датата, на която доставчикът получи плащането
- при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път.
Според правилото на чл.96 ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за
период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е
длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е
достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Безспорен факт е отсъствието на извършена регистрация по ЗДДС от И.П. , въпреки достигнат оборот от
50 000 лв. през м. октомври 2014 г. от извършени продажби предвид
получените плащания по банкова сметка ***.
В случаите, когато задълженото
лице е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема,
че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми
вътреобщностни придобивания: т.2 - за периода от изтичането на срока, в който е
следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението
за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за
регистрация / чл. 102, ал. 3 от ЗДДС / . При тази правна регламентация
законосъобразното органите по приходи са приели, че за периода от 29.11.2014 г.
(датата, на която е следвало да бъде издаден актът за регистрация по ДДС) до
края на ревизирания период - 31.12.2016 г., жалбоподателката дължи ДДС, чийто
размер тя не оспорва , а единствено неговото основание.
С обжалвания по съдебен ред РА са
определени и задължителни осигурителни вноски и този подход на приходната
администрация има своята нормативна
обосновка предвид правило на чл. 124а от ДОПК, според което разпоредбите на чл. 122-124 се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски.
Задължението за обществено
осигуряване се поражда от наличието на осигурителен доход (чл.6 ал.2 от КСО) и
осъществяването на трудова дейност. По аргумент от чл.10 ал.1 от КСО
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл.4 или по чл.4а ал.1 от кодекса. И.П. е носител на правното
задължение по внасяне на осигурителни вноски предвид качеството й на самоосигуряващ
се според дефиницията на чл. 5, ал.2 от КСО. Тя е извършвала
търговска дейност за свой риск, което представлява трудова дейност , от която
дейност лицето черпи облаги - получава постоянен доход. Във връзка с
гореизложеното, предвид това, че лицето извършва трудова дейност, същото
подлежи на задължително обществено осигуряване за фондовете ДОО, ДЗПО в УПФ и
30 като самоосигуряващо се лице в качество на търговец, по смисъла на чл.1, т.1
от ТЗ за периода м.01.2014г.до м.12.2016г.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата
за обществено осигуряване на самоосигуряващите лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица
задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на
започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното
прекъсване или прекратяване.
И.П. е задължително осигурена за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт
са с оглед разпоредбата на чл.4, ал.3, т.2 от КСО , според която лицата,
упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници
в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани
дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от
Закона за данъците върху доходите на физическите лица са
задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост
и за смърт . П. попада в обхвата на приложното поле на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ,
съгласно което по реда на ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност
на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като
едноличен търговец.
Установените фактически данни ,
че ревизираните периоди задълженото лице
е получавало доходи от стопанска дейност като едноличен търговец без
регистрация, се налага извода, че на основание чл.4 ал.3 т.2 от КСО (в
относимата редакция ДВ бр.67/2003 г.) П. е носител на правното задължение
по внасяне на осигурителни вноски за ДОО
и ДЗПО.
Жалбоподателката е родена през
1982 г. , а съгласно чл.127 ал.1 от КСО
лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд
„Пенсии“ на държавното обществено осигуряване се осигуряват за фонд ДЗПО – УПФ,
като осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат
осигурителни вноски за ДОО.
Органите по приходи са съобразили
приложимата правна регламентация при определяне размера на дължимите осигурителни вноски , а именно
доходът , върху който се дължат осигурителни вноски, включвайки всички
възнаграждения и други доходи от трудова дейност – чл.6 ал.2 от КСО. Според
разпоредбата на чл.6 ал.8 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл.4 ал.3
т.1, т.2 и т.4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху
месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на
дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за
съответната година. Ревизиращият екип е
отчел и факта, че през ревизираният период П. е била наета по трудово
правоотношение като за времето от
01.01.2014 г. до 07.09.2015 г. е ползвала отпуск за временна
нетрудоспособност поради бременност, раждане и отглеждане на дете.
В съответствие с действащата
правна уредба е и решението на органите по приходи за определяне на дължими
вноски за здравно осигуряване. Съгласно разпоредбата на чл.33 от Закона за
здравното осигуряване, задължително осигурени в НЗОК са всички български
граждани, поради което те дължат осигурителни вноски, определени със Закона за
бюджета на НЗОК (чл.29 ал.3 от ЗЗО). Здравноосигурителните вноски за ЗЛ са
дължими на основание чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО – „едноличният търговец, физическото
лице, образувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата,
регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се
осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния
размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със
Закона за бюджета на ДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по
т.3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6 ал.9 от КСО“.
Приходната администрация е спазила относимата нормативна уредба при определяне
дължимия размер на вноски по ЗЗО , който
не се оспорва от същата .
През периода 2014 г. -2016 г. РЛ
е извършвало дейност по занятие - търговия със стоки, т.е. извършвана е трудова
дейност на търговец, без регистрация по ТЗ и на основание чл. 124а във вр. с
чл.122 от ДОПК П. дължи установените с РЛ вноски за здравно осигуряване.
В обобщение извършената съдебна
проверка установи законосъобразност и обоснованост на обжалвания ревизионен акт
по критериите на чл. 160 , ал.2 от ДОПК,
поради което жалбата на И.П. следва да се остави без уважение поради
неоснователност.
При този изход на правния спор на
основание чл.161 от ДОПК на ответната страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, съобразно методиката по чл.8 ал.1 т.4 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащо на
2931,15 лева.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд – Варна,
ХХХІІІ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.П.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, депозирана чрез адв. Д.П.-Т.,
срещу ревизионен акт (РА) № Р-03000318002067-091-001/03.01.2019 г. на органи по
приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 18/22.03.2019 г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна
(ОДОП) при ЦУ на НАП, с който са установени: задължения по ЗДДФЛ за данъчни
периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 17886 лв. (главница) и
4648,69 лв.- лихви за забава ; задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.12.2014 г.,
м.01.2015 г. – м.12.2015 г. и м.01.2016 г. – м.06.2016 г. и за м.11.2016 г. в
общ размер на 25708,54 лв. (главница) и 8183,84 лв. (лихва); вноски за ДОО за
самоосигуряващи се лица по КСО за данъчни периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в
размер на 9355,24 лв. (главница) и 2785,31 лв. (лихва); вноски за здравно
осигуряване за самоосигуряващи се лица по ЗЗО за данъчни периоди 2014 г., 2015
г. и 2016 г. в размер на 5200,62 лв. (главница) и 1527,78 лв. (лихва), както и
вноски по ЗПО-УПФ по КСО за данъчни периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в размер
на 3654,39 лв. (главница) и 1088 лв. (лихва).
ОСЪЖДА И.П.П.
***, ЕГН: **********, да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 2931,15 лева (две хиляди деветстотин тридесет и един
лева, 15 ст.).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховен административен съд с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
съобщението до страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: