№ 301
гр. Пазарджик, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20225220200572 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на ЕВД. ИВ. Г. от град С., ЕГН: **********
против Наказателно постановление № 22-1006-000459/22.03.2022 г. на
Началник група в ОДМВР Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателката са наложени на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП административни наказания глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Релевираните във въззивната жалба оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска. Твърди се, че били налице обстоятелства по смисъла на чл.14
НК /извинителна грешка/. В хода по същество процесуалният представител на
жалбоподателката излага съображения за субективна несъставомерност на
деянието, тъй като жалбоподателката не била знаела, че процесното МПС е
било с прекратена регистрация. Излагат се съображения за липса на
териториална компетентност на актосъставителя.
1
Ответникът по жалбата - АНО, не изпраща процесуалния си
представител. От същия е постъпило писмено становище за неоснователност
на жалбата. Претендират се разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи следното:
На 02.09.2021 год. в 17,52 часа в град Септември жалбоподателката
управлявала собствения си лек автомобил „Хюндай Атос” с рег.№ ******.
Била спряна за проверка от Виктор Руков – мл.автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Пазарджик и колегата му старши инспектор
Петър Христосков – полицейски служител в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР Пазарджик, които направили служебна справка в централна база
Пътна полиция, при която се установило, че управляваното МПС от
жалбоподателката е със служебно прекратена регистрация на 23.02.2021 год.
на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. При така установеното против
жалбоподателката като водач и в нейно присъствие бил съставен АУАН за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, въпреки че пред полицаите тя заявила че
не е знаела нито за прекратяване на регистрацията, нито за това, че
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила не е
платена, тъй като разходите за автомобила плащал нейния съпруг.
Актът бил надлежно предявен, подписан без възражения от
жалбоподателката, с връчен срещу подпис препис.
Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, което
жалбоподателката обжалва в срок, доколкото НП й е връчено на 02.04.2022 г.,
а жалбата е подадена до РС Пазарджик чрез АНО на 06.04.2022 год .
За извършеното от жалбоподателката била сигнализирана РП -
Пазарджик, където била образувана преписка с оглед събиране на данни за
евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, завършила с
постановление за отказ да се образува досъдебно производство поради липса
на субективна съставомерност. След това въз основа на прокурорския акт и
събраните в хода на досъдебното производство доказателства е било издадено
обжалваното НП.
При така установеното жалбата е основателна.
2
Вмененото с акта и НП нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП се
осъществява при управление на нерегистрирано МПС. Няма спор по делото,
че регистрацията на процесния автомобил, собственост на жалбоподателката,
управляван от същата на 02.09.2021 год. е била прекратена на основание чл.
143, ал.10 ЗДвП, считано от 23.02.2021 год. На тази дата служебното
прекратяване на регистрацията е било вече факт.
Става ясно от писмото на л.21 в досъдебното производство, приобщено
като писмено доказателства по делото, че от сектор Пътна полиция при ОД
МВР Пазарджик, на собственика на автомобила – жалбоподателката е било
изпратено уведомление за прекратяване на регистрацията, но липсват
доказателства това уведомяване да е било получено от нея. Така, по делото
не са налични доказателства жалбоподателката като собственик на процесния
лек автомобил да е била надлежно уведомена за прекратената му регистрация.
Без знание на факта за прекратяване на регистрацията, не може да има
съзнание у водача, независимо дали е собственик или не, че управлява
автомобил със служебно прекратена регистрация.
По горните съображения деянието е несъставомерно от субективна
страна, което предпоставя незаконосъобразност на обжалваното НП. Като
незаконосъобразно, НП следва да бъде отменено.
Що се касае до доводите на юрисконсулт Пенова в писменото становище
по съществото на делото, че жалбоподателката като бивш служител на РУ-
Септември, работила по системата АИС-АНД много добре била запозната с
процедурата по служебното прекратяване на регистрацията на МПС с изтекла
ЗЗ „ГО“, съдът намира същите за неоснователни, тъй като от доказателствата
по преписката на РП –Пазарджик, които съдът цени при условията на чл.36,
ал.2 от ЗАНН става ясно, че жалбоподателката не е знаела че ЗЗ“ГО“ за
автомобила е изтекла, т.е. няма как да е могла да знае или предполага
следващото се по закон прекратяване на регистрацията.
По изложените горе съображения НП следва да се отмени.
Само за пълнота следва да се отбележи, че възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателката за липса на териториална
компетентност на актосъставителя не са основателни. Същата следва от
приложените по делото заповеди рег.№ 8121з-515/14.05.2018 год. и заповед
3
рег.№ 8121з-825/19.07.2019 год. на Министъра на вътрешните работи, видно
от които актосъставителя Виктор Руков като младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР Пазарджик има правомощия да осъществява
контрол по ЗДвП , вкл. да съставя АУАН за нарушения по този закон на
цялата територия, обслужвана от сектора, която включва и територията на
РУ-Септември.
При този изход от делото – отмяна на НП, който е неблагоприятен за
АНО, не може да бъде уважено искането за присъждане на разноски под
формата на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР-Пазарджик,
направено в писменото становище.
Пак с оглед изхода на делото, относно искането за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателката следва да се каже, че то бе направено
своевременно – с въззивната жалба и в проведеното открито съдебно
заседание от страна на пълномощника на жалбоподателката, като последната
има право на такива предвид отмяната на НП и с оглед разпоредбата на
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от
жалбоподателката адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
(четиристотин лева).
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от
пълномощника на ОДМВР-Пазарджик с писменото становище по делото
следва да се каже, че същото е основателно. Съобразно разписаното в чл.18,
ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство по
административно наказателни производства, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая е
приложима нормата на чл.7 ал.2, т.1 от Наредбата, т.к. глобата е до 1000 лева.
В последната цитирана норма е посочено, че при интерес до 1000, както е в
настоящия казус, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300
лв., а платения от жалбоподателката адвокатски хонорар е със сто лева
повече. Според съда платеното адвокатско възнаграждение е прекомерно,
4
като се има предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност, същото
бе разгледано в две кратки съдебни заседания, без разпит на свидетели и са
събирани писмени доказателства в малък обем. С оглед на това в полза на
жалбоподателката следва са се присъдят разноски в минималния размер на
адвокатското възнаграждение, които ОД на МВР Пазарджик следва да бъде
осъдена да ги заплати от бюджета си.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, РС
– Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 22-1006-000459/22.03.2022
г. на Началник група в ОДМВР Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с което
на ЕВД. ИВ. Г. от град С., ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП е наложена
глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 (шест) месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с
административен адрес гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ
на ЕВД. ИВ. Г. ЕГН: **********, адрес: град С., ул. „Т.К. разноски в размер
на 300 /триста/ лева - адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Административен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5