Решение по дело №986/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба, подадена от адв. Ж. Д. от АК - Хасково, като пълномощник на С. М. А. с [ЕГН], постоянен адрес [населено място], ***, [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1275-000651/ 17.10.2024 г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново. С оспорената заповед на жалбоподателя, на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата, е наложена принудителна административна мярка „изземване на СУМПС“ на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати съществени процесуални нарушения на административно производствените правила и противоречие с материалния закон. Изтъква се, че според заповедта за прилагане на ПАМ са му отнети общо 35 контролни точки, която бройка надхвърля максималния брой 26 контролни точки по чл. 2, ал. 2 от Наредба № Iз-2539/ 17.12.2012 г. на министъра на вътрешните работи и същевременно не достига бройката 39 по чл. 2, ал. 3 от същата наредба, като в съдържанието на обжалвания акт не е отразено колко контролни точки остават. Развиват се доводи, че по този начин ПАМ е наложена при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с материалния закон. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си, поддържа жалбата с направените искания, по изложените в нея доводи, които доразвива в хода на устните състезания. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмени възражения с вх. № 5379/ 17.12.2024 г. излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, като твърди процесуална и материалноправна законосъобразност на същата, съобразно наличния към момента на издаване на заповедта брой контролни точки на жалбоподателя. Не претендира разноски, в придружителното писмо, с което е представена административната преписка, прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

 

Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Съгласно справка за нарушител/водач, представена от ответника, след полагане на изпит, на дата 05.12.2022 г. на С. М. А. е издадено свидетелство за управление на МПС № *********, валидно до 05.12.2032 г. – обстоятелства, които не се оспорват от жалбоподателя. С Наказателно постановление № 23-1739-000206/ 05.05.2023 г. на началника на РУ – Велико Търново, на С. А. е наложено административно наказание по чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП и са му отнети 12 контролни точки. Наказателното постановление е връчено на санкционираното лице на 17.05.2023 г., не е било обжалвано и е влязло в сила на дата 01.06.2023 година. С Наказателно постановление № 23-1275-000894/ 27.06.2023 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново, на С. А. е наложено административно наказание по чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП и са му отнети 10 контролни точки. Наказателното постановление е връчено на санкционираното лице на 18.07.2023 г., не е било обжалвано и е влязло в сила на дата 02.08.2023 година. С Наказателно постановление № 23-1275-002542/ 07.12.2023 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново, на С. А. са наложени административни наказания по чл. 179, ал. 1, т. 5 и по чл. 185 от ЗДвП и са му отнети 13 контролни точки. Наказателното постановление е връчено на санкционираното лице на 06.01.2024 г., не е било обжалвано и е влязло в сила на дата 23.01.2024 година. Или общо отнетите контролни точки на А. с изброените наказателни постановления за нарушения на правилата за движение по пътищата, са 35. Така изложените факти също не се спорят от страните.

На 17.10.2024 г. от началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново е издадена Заповед за прилагане на ПАМ № 24-1275-000651/ 17.10.2024 г., с която на С. А., на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „изземване на СУМПС“ на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Като фактическо основание за налагането на мярката е посочено издаването на изброените наказателни постановления, изчерпването на всички налични контролни точки на водача на МПС, който е на отчет в ОД на МВР – Велико Търново и че същият не е изпълнил задължението си да върне свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР. Заповедта е връчена на адресата й на 15.11.2024 г., видно от съдържащата се в нея разписка. Жалбата срещу нея пред АСВТ е подадена по пощата, чрез органа, който я е издал, на дата 29.11.2024 г. /пощенски плик на л. 4 от делото.

В съдебната фаза на производството са прети като доказателства документтие, съдържащи се в административната преписка и посочени по-горе, а също Заповед № 366з-2605/ 28.06.2022 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново. От жалбоподателя не са ангажирани доказателства, извън тези съдържащи се в административната преписка.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

 

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.

 

При извършената по реда на чл. 168 от АПК проверка се установява, че обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е валиден административен акт, издаден от компетентен за това орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На настоящия съдебен състав е служебно известно от разглеждането на други дела със сходен предмет /напр. адм. дело № 987 от 2024 г. на АСВТ/, че със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 165 от ЗДвП са определени да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“ - в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Видно от приложената Заповед 366з-2605/ 28.06.2022 г., директорът на ОД на МВР – гр. В. Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и т. 3 от цитираната по-горе заповед, е оправомощил различни служители при ОД на МВР – гр. Велико Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, и т. 6 от ЗДвП. Конкретно в т. 1.2 от заповедта като компетентен да налага ПАМ от вида на изброените е посочен началникът на сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново – за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР – Велико Търново. Не се спори, че към момента на нейното постановяване, издателят на оспорената заповед е заемал длъжността „Началник на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново при което заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на нормативно определените му правомощия.

 

Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително посочване на фактическите и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана. В същата са цитирани номерата на наказателните постановления, с които са отнети контролни точки на С. А., с дати на влизането им в сила и брой отнети контролни точки с всяко от тези НП. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че в заповедта не е отразено колко контролни точки му остават, доколкото изрично е отразено че водачът е изчерпал всички налични контролни точки, т.е. след влизането в сила на НП № 23-1275-002542/ 07.12.2023 г. на началника на сектор „ПП“ към ОД на МВР – Велико Търново и към момента на издаване на акта за налагане на ПАМ, не са му останали такива точки. В разпоредителната част на заповедта като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, с което е конкретизирана правната норма, която отговаря на описаната фактическа обстановка.

Обратно на твърденията на жалбоподателя, оспореният административен акт е издаден, след изясняване на относимите факти и обстоятелства и не се установява в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

Оспореният административен акт е издаден в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона. Съгласно чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението се налага като принудителна административна мярка изземване на свидетелство за управление на лице, което не е изпълнило задължението си почл. 157, ал. 4 от ЗДвП. От своя страна последно посочената разпоредба вменява в задължение на водачите, на които са отнети всички контролни точки, да върнат свидетелството за управление в съответната служба на МВР, тъй като губят придобитата правоспособност. Или за да е налице основание за налагането на ПАМ по цитирания по-горе текст, административният орган следва да установи, че съответният водач на МПС е загубил всички получени контролни точки за отчет на извършваните нарушения, за него е възникнало задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и той не го е изпълнил.

В случая не се твърди, че С. М. А. като водач на МПС, е върнал доброволно свидетелството си за управление. Видно от съдържащото се в обжалваната заповед отбелязване /л. 5, гръб/, СУМПС е предадено в деня на връчване на обжалваната заповед /15.11.2024 година/. В тази връзка, безспорно е соченото в административния акт обстоятелство, че задължението по по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП не е било изпълнено след влизането в сила на НП № 23-1275-002542/ 07.12.2023 г. на началника на сектор „ПП“ към ОД на МВР – Велико Търново.

Спорният въпрос е дали към него момент и към момента на прилагане на ПАМ, за жалбоподателя изобщо е било възникнало задължение за връщане а СУМПС в службите на МВР, което се обуславя от настъпването на юридическия факт отнемане на всички контролни точки. Според настоящия състав наличните в делото доказателства установяват възникването на коментираното задължение, тъй като към датата на издаване на оспорената заповед са му били отнети всички предоставени му по силата на правна норма контролни точки. Максималният размер на контролните точки, предоставяни на водачите на МПС е регламентиран в Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение /по-нататък Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР/. Съгласно чл. 2, ал. 1 от посочената наредба, максималният брой на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на ЗДвП е 39, като алинея втора и трета от същия член определят, че при първоначално издаване на СУМПС, притежателят му получава 26 контролни точки, а след придобиване на 24 месеца стаж като водач на МПС, получава допълнително 13 контролни точки. Съобразно сочените разпоредби и датата на издаване на първоначално издаване на СУМПС за периода 05.12.2022 г. – 05.12.2024 г., определен по правилата на чл. 154а от ЗДвП, вр. с чл. 2, ал. 4 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, С. М. А. нормативно е имал право на максимален брой контролни точки 26, получени при издаването на СУМПС. Не се установява, а не се и твърди в посочения период на същия да са възстановявани контролни точки на основание и по реда на чл. 158 от ЗДвП /респ. чл. 2, ал. 7 от Наредбата/. Съответно, преди издаването на НП № 23-1275-002542/ 07.12.2023 г. на началника на сектор „ПП“ към ОД на МВР – Велико Търново, водачът е имал останали 4 контролни точки /при отнети преди това 22 такива/, а след влизане в сила на посоченото наказателно постановление и отнемането на още 13 контролни точки, същият е останал без налични такива.

В случая не съществува спор, а и доказателствата по делото установяват, че посочените в обжалваната заповед наказателни постановления са влезли в сила и правилно административният орган е установил, че въз основа тях са отнети съответния брой контролни точки на С. А., при което след дата на влизане на последното по време наказателно постановление - 23.01.2024 г., същият е останал без контролни точки и е загубил правоспособността си. В административната преписка се съдържат заверени преписи на наказателните постановления, в които е удостоверено връчването им на адресата, лично срещу подпис, както и че НП са влезли в сила и датата на която е станало това. Въпросните заверени преписи са на официални документи, издадени по установения ред и форма, от длъжности лица в кръга на тяхната компетентност и притежават определената в чл. 179 от ГПК доказателствена сила, а фактът че същите не са били обжалвани и са влезли в сила на отбелязаните дати, на практика и не е оспорен от жалбоподателя. Липсват твърдения и доказателства в периода от влизане в сила на последното по време наказателно постановление до датата на издаване на оспорената заповед - 17.10.2024 г., на С. А. да са възстановявани контролни точки, при което към момента на издаване на обжалвания акт са били налице обсъдените по-горе предпоставки за прилагане на процесната принудителна мярка. Действително, основателни са твърденията на жалбоподателя, че съгласно отбелязванията в издадените му наказателни постановления, вкл. в НП № 23-1275-002542/ 07.12.2023 г. на началника на сектор „ПП“, той би следвало да разполага с повече на брой контролни точки и да са му останали 4 такива. Предвид изложеното по-горе обаче, тези отбелязвания очевидно са погрешни. Последното обстоятелство безспорно би могло да въведе в заблуда жалбоподателя относно това дали притежава правоспособност да управлява МПС и съответно относно задълженията му по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. То обаче е ирелевантно по отношение законосъобразността на приложената ПАМ, доколкото чл. 171, т. 4 от ЗДвП не сочи като предпоставка за налагането й виновно поведение на водача, а единствено обективното неизпълнение на задълженията му по цитираната законова норма.

 

По изложените съображения съдът намира обжалваната заповед на началника на сектор „ПП“ към ОД на МВР – Велико Търново за валидна, процесуално и материално законосъобразна, а подадената срещу нея жалба за неоснователна.

 

При този изход на делото, в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани разноски за съдебното производство. Такива не се следват и на ответника по жлабата, тъй като не са претендирани, а и няма данни да са били извършени.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

Отхвърля жалбата на С. М. А. с [ЕГН], постоянен адрес [населено място], ***, [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1275-000651/ 17.10.2024 г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК. Съобщаването на жалбоподателя да се извърши чрез пълномощника му по делото адв. Ж. Д. от АК – Хасково, на посочения служебен адрес: ***.