РЕШЕНИЕ
№
15.04.2021 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на деветнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №976 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от на М.К.С.,
ЕГН **********, съд.адрес: ***-адв.Ев.Г. против Наказателно постановление №19-1006-003072
от 19.08.2019 г. на Началник група КПДГПА при ОД на МВР Пазарджик, с което на
същата за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП на
основание чл.178ж, ал.1, пр.1 т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА
в размер на 1 000 лева и Лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
Поддържа се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и се
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа
жалбата. Не сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата ОД на МВР Пазарджик не изпраща представител.
Депозира писмено становище, в което поддържа, че НП като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
На жалбоподателката е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че на 16.09.2018 г. около 17,50 часа на АМ „Тракия“ в посока
гр.София, км 90 управлява лек автомобил „…”
с ДК …, собственост на Ц.С. С. като се движи в лентата за принудително спиране
без да има повреда на ПС, както и здравословен проблем на водача или пътниците.
Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на свидетелите С.В.-актосъставител А. Д. и писмените доказателства
представени по делото.
Възраженията
за допуснато съществено процесуално нарушение, поради издаване на АУАН извън
давностния срок по чл.34 от ЗАНН, съдът счита за неоснователно.
Разпоредбата
на чл.34, ал.1 от ЗАНН предвижда, че не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението,
Съгласно
Тълкувателно
постановление №1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №1/2014 г., ОСНК и ОСС на
Втора колегия на Върховния административен съд, с изтичане на
давностните срокове по чл.34 от ЗАНН
се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия
орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява
възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва
възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо.
Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като
погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята,
че продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия
орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир.
Хипотезите
са
посочени алтернативно в закона, т. е. достатъчно е едната от тях да е налице,
за да се преклудира възможността за
образуване на административно-наказателно производство. Когато са налице
предпоставките за прилагане на 3-месечния срок от откриване на нарушителя, се изключва прилагането на 1-годишния срок от извършване на нарушението.
Нарушителят се счита за
открит, когато в писмен документ, показания на свидетели или лично
волеизявление се съдържат данни, които не пораждат съмнение за авторството.
Откриване
на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ.
на юридическото лице - извършило противоправното деяние, осъществяващо състав на
административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде
сторено, нито пък фактическото му намиране или осъществяването на контакт между
него и актосъставителя или АНО. Несъмнено е при това положение, че откриването
на нарушителя е резултат от съответно предприети административнопроизводствени
действия, осъществени от снабдения с правомощията за това орган.
От
представените по делото писмени доказателства е видно, че сигналът, въз основа
на който е започвала проверка за евентуални извършени нарушения е подаден от
свидетеля А. Д. до СДВР. Същият е входиран в СДВР на 01.10.2018 г. Не ясно,
кога въпросният сигнал е изпратен на ОД на МВР Пазарджик, в която е извършено
настоящото нарушение, но е видно че с писмо от 01.04.2019 г. с-р ПП при ОД на
МВР Пазарджик е поискано да бъде установен собственика на автомобила, като
същият следва да посочи кой е управлявал на инкриминираната дата. В последствие
в декларация от 16.04.2019 г. собственикът на автомобила е посочил, че на
16.09.2018 г. колата е управлявана от жалбоподателката. Именно от тогава - 16.04.2019 г. е започнал
да тече 3-месечния срок за образуване на административнонаказателно производство, когато е установено нарушението и нарушителя. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен на 24.06.2019 г., т.е. в тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Констатациите
описани в акта за управление в лентата за принудително спиране се установяват
категорично от показанията на свидетеля Данчев.
Същият
в подадения сигнал е посочил, че на посочената в НП дата, пътувал по АМ
„Тракия“ в посока за гр.София за гр.Пазарджик. В участъка преди пътен възел при
гр.Пазарджик се образувала колона от автомобили и в двете ленти за движение.
Поради това, че много автомобили започнали да изпреварват, като шофирали в
лентата за аварийно спиране, той започнал да снима тези автомобили с монтирания
в автомобила си видеорегистратор. Към сигнала е приложен списък със заснети
автомобили движещи се в лентата за аварийно спиране, един от които е автомобилът,
управляван от жалбоподателката.
По
делото е представен сигнала и снимката към него, предявени на свидетеля Д..
Същият даде показания, че този сигнал е подаден от него, както и снимков и
видео материал заснети с регистратора. Видеоматериарлът пренесен на СД диск бе
предявен на страните, като в 22:56:10 ч. на 16.09.2018 г. е заснет автомобил „..” с ДК … да се движи в лентата за принудително спиране.
Това
се потвърждава и от свидетеля В., който дава показания че въз основа на
заявлението и снимката са съставили на жалбоподателя АУАН.
Съдът
кредитира тези показания, тъй като не са опровергани по никакъв начин.
В най-новата си съдебна практика ВКС налага
разбирането, че няма никаква процесуална пречка снимките от видеокамерите, да се третират като веществени доказателства
по смисъла на чл.109 ал.1
от НПК. Същите имат качеството на предмети, върху които има следи от
престъплението, поради което без съмнение могат да се ползват, като съмненията
за достоверността им може да се проверяват чрез различни процесуални способи,
включително и експертиза. Неправилно е случайно създадените фотоснимки,
диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат
информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК,
да се смесват със съответните веществени доказателствени средства, визирани в чл.125, ал.1
от НПК. В този смисъл е Решение № 390 от 02.10.2009 г. по н.д. №
393/2009 г. на ІІ н.о. на ВКС.
В
определена степен същото важи и преднамерено направените записи с лично
устройство, каквото е в случая видеорегистратора на свидетеля Д..
В
случая е установено със сигурност кога, откъде, по какъв начин и от кого е бил направен
записа и снимката на въпросния автомобил.
Доказателства
са достатъчно убедителни, за да обосноват ангажирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката.
В
представения по делото сигнал, подаден от свидетеля Д., чието съдържание същият
възпроизведе в показанията си депозирани по делото, т.е. е годно доказателствено
средство, се съдържат достатъчно данни, както за мястото, вида и модела и рег.
номер на автомобила, така и за изпълнителното деяние на нарушението осъществено
от жалбоподателката, изпълващо състава на нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП, а именно движи
се в лентата за принудително
спиране, без да има повреда на пътното
превозно средство или здравословни
проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Що се отнася до времето на извършване свидетелят Д.
разясни, че реалният час на заснемане на процесния автомобил е 17.56 ч., а не
както е отразено от видеорегистратора в 22.56 ч. Разминаване в се дължало на
настройката на видеорегистратора.
Възражението,
че не доказано обстоятелството, че именно жалбоподателката е управлявала
посоченото в НП МПС, на инкриминираната дата и място, съдът счита за
неоснователно.
По
делото освен декларацията подадена от собственика на автомобила, в която се
сочи, че автомобилът е управляван от М.С. е представено и собственоръчно
обяснение от същата, че тя е управлявала автомобила на инкриминиратата дата,
като се наложило да премине в аварийната лента поради спешна нужда от тоалетна
на сърдечно болния й съпруг.
Според
настоящия съдебен състав писмените обяснения събрани в хода на едно
администртаивнонаказателно производство имат статут на годни писмени
доказателства за фактите отразени в тях. Тук е мястото да се посочи, че
писмените обяснения събрани от контролните органи в рамките на едно АНП не бива
да се отъждествяват с писмените обяснения, събрани в хода на една полицейска
проверка, предшестваща образуването на едно наказателно производство.
Последните действително нямат статут на годни доказателства в наказателното
производство, т.к. не са събрани по реда на НПК. В АНП обаче нещата стоят по
различен начин. Аргумент за това е нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, която
задължава наказващият орган преди да се произнесе по преписката и ако е
необходимо, да извърши разследване на спорните обстоятелства. Според ЗАНН
наказващият орган не разполага с правомощия да извършва разпит на свидетели,
аналогичен на разпита в гражданския и наказателния процес. С оглед на това е
несъмнено, че ако наказващият орган сметне за необходимо да събере гласни
доказателства, относно установяването на конкретна фактическа обстановка, то
той ще ползва именно прийома на снемане на обяснения от конкретни правни
субекти.
При
тези данни от правна страна съдът приема, че
от обективна и субективна страна е осъществен фактическият състав на
вмененото нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП. Нуждата за ползване на тоалетна не попада
в изключенията, предвидени в нарушената норма.
При
определяне размера на санкциите наказващият орган се е съобразил с изискванията
на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като е
отчел тежестта на нарушенията, както и че същите са извършени за първи път. В
този смисъл съдът счита, че санкциите са правилно определени в размерите
императивно установени в чл.178ж, ал.1 от ЗДвП и които не могат да бъдат
намалени.
По изложените съображения
обжалваното постановление е обосновано и незаконосъобразно
и следва
да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на делото и потвърждаване на обжалваното НП искането на
пълномощника на жалбоподателката за присъждане на разноски за заплатен
адвокатски хонорар, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във връзка с чл.143 от ГПК, следва да бъде отхвърлено.
По
делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО за присъждане в
полза органа на направените по делото разноски.
При
този изход от делото, потвърждаване на НП, принципно ответната страна – ОД на
МВР Пазарджик, би имала право на разноски. Искането на А. С. Г., в качеството
му на пълномощник на директора на ОД на МВР Пазарджик, от която териториална
структура е издаден фишът е направено в постъпило писмено становище по
съществото на спора преди последното съдебно заседание, но същото следва да
бъде отхвърлено.
Видно
от представеното пълномощно пълномощникът А. С.Г. – началник сектор „ПП“ при ОД
на МВР Пазарджик е лице с юридическо образование.
Отговорността
за разноски е обективна и невиновна, като на репариране подлежат само
действително направените разноски, чието присъждане законодателят е предвидил.
Единственото изключение, което законодателят предвижда, е в хипотезата на чл.78, ал.8
от ГПК, която гласи, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Нормата на чл.78 ал.8 от ГПК е процесуална и като такава е от публично-правен ред, визира
изключение от общото правило за присъждане на разноските и според настоящия
състав не следва да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия и в
хипотезите, когато страната по делото е представлявана не от юрисконсулт, а от
други служители с юридическо образование по смисъла на чл.32, т.3,
пр.2 от ГПК.
В
конкретния казус директорът на ОД на МВР Пазарджик е бил надлежно представляван
в АНП по пълномощие от началника на сектор „ПП“ при същата дирекция, което в
случая е допустимо по силата на чл.32, т.3, пр.2 от ГПК във връзка с чл.17 ал.3
от АПК, като пълномощникът своевременно е направил искане за присъждане на
юрисконосултско възнаграждение, а изходът на спора е благоприятен за
представляваната от него страна, но липсва законово основание за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, тъй като ОД на МВР Пазарджик, не е бил
представлявана от юрисконсулт, каквото е изискването на чл.78, ал. 8
от ГПК.
В този смисъл има достатъчно
съдебна практика, а именно Решение №1739/17.02.2016 г. на ВАС по адм.д.
№14713/2015 г., ІV отделение, Решение №1141/03.02.2016 г. на ВАС по адм.д.
№13808/2015 г., ІV отделение, Определение №47/26.01.2017 г. на Административен
съд София-област по адм.д. №62/2017 г., Решение №80/08.02.2017 г. на Административен
съд София-област по адм.д. №1059/2016 г., Решение №2192/17.12.2019 г. на
Административен съд Бургас по адм.д. №3049/2019 г. и др.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №19-1006-003072 от 19.08.2019 г. на Началник група КПДГПА при ОД на МВР
Пазарджик, с което на М.К.С., ЕГН **********, съд.адрес: ***-адв.Ев.Г. за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 т.2 от ЗДвП е
наложена ГЛОБА в размер на 1 000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 /три/
месеца.
ОТХВЪРЛЯ исканията
за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката и в полза на ОД на МВР
Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: