Р Е
Ш Е Н
И Е № 1203
гр. Сливен, 30.10.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански
състав в съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1511 по описа на съда за 2019
год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от „МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК” ЕАД-гр. Раднево, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Раднево, обл. Стара Загора, Община Раднево, ул. „Георги Димитров” № 13, с която са предявени при условията на обективно и субективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 232, ал. 2 във вр. с чл. 228 ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, против П.А.И., ЕГН: ********** ***.
Ищецът твърди, че на 08.11.2017 г. в гр. Раднево бил подписан между страните Договор № НС-14-2017, по силата на който ищцовото дружество в качеството си на наемодател предоставило на ответника за ползване като наемател земя подходяща за земеделско ползване, находяща се в землището на с. Новоселец, Община Нова Загора, с обща площ от 344,100 дка, представляваща части от поземлени имоти с № 000274 и № 000269. На 17.11.2017 г. на основание чл. 3 от договора бил подписан приемо-предавателен протокол, чрез който наемодателят бил удостоверил предаването на имотите предмет на договора на наемателя. Съгласно чл. 6 от договора падежа на първата наемна вноска бил 30.05.2018 г. и за това негово задължение му била издадена фактура № ********** на стойност 13 376 лв. от изпълнителя по договора рудник „Трояново Север” клон на ищцовото дружество. Наемателят не изпълнил задължението си по договора и не заплатил наемната цена. С писмо от 13.08.2018 г. наемодателят уведомил наемателя, че не е изпълнил задължението си по договора и на основание чл. 14 от същия го прекратява едностранно.
Ищецът бил подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на посочените суми и било образувано ч.гр.д. № 6246/2018 г. на СлРС, като същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Моли съдът да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 13 376 лв. неплатена главница по Договор № НС-14-2017 ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-09.11.2018 г. до окончателното плащане и сумата от 601,92 лв., съставляваща неустойка за забава, в размер на законната лихва върху стойността на неизплатените в срок суми. Моли да му бъдат присъдени разноски сторени в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран от особения представител на ответника адв. Х.. Недопустим бил предявения иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД, тъй като не бил конкретизиран периода на забавата, за който се претендира и от обстоятелствата описани в исковата молба могло единствено да бъде конкретизирано началото на този период, но не и неговия край. Недопустим бил искът за разноски в заповедното производство, тъй като не била посочена неговата цена. Недопустим бил и искът за законната лихва, тъй като не бил конкретизиран периода му. Предявените искове били неоснователни. След като договорът за наем бил прекратен не могло да се иска неговото изпълнение или заплащане на наемната цена. Твърди, че договорът не бил за продължително или периодично изпълнение, тъй като действието му било прекратено още след настъпване на първия падеж на плащане. Съгласно ТР № 7/13.11.2014 г. по т.д. № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС не се била дължала неустойка за забава по чл. 92, ал.1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не бил за продължително или периодично изпълнение бил развален поради виновно неизпълнение от длъжника. Моли да бъдат отхвърлени и главните и акцесорните искове като неоснователни.
В открито съдебно заседание в изпълнение на дадените от съда указания с определение от 25.09.2019 г. процесуалния представител на ищцовото дружество уточнява, че претендира изпълнение на задължението на ответника по договора за наем да заплати наемната вноска в размер на 13 376 лв. съгласно чл. 6 от процесния договор, на която е настъпил падежа на 30.05.2018 г. Заявява, че не претендира обезщетение при разваляне на договор по чл. 87 във вр. с чл. 88 ЗЗД. Конкретизира периода на претендираната от него неустойка за забава- от 31.05.2018 г. ден след настъпване на падежа на неплатената вноска до 08.11.2018 г. ден преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
РС-Сливен, след като се запозна с доказателствата по делото
и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2
от ГПК, намери за установено следното:
На 08.11.2017 г. в гр. Раднево бил подписан между страните Договор № НС-14-2017, по силата на който ищцовото дружество в качеството си на наемодател предоставило на ответника за ползване като наемател земя подходяща за земеделско ползване, находяща се в землището на с. Новоселец, Община Нова Загора, с обща площ от 344,100 дка, представляваща части от поземлени имоти с № 000274 и № 000269. На 17.11.2017 г. на основание чл. 3 от договора бил подписан приемо-предавателен протокол, чрез който наемодателят бил удостоверил предаването на имотите предмет на договора на наемателя. Съгласно чл. 6 от договора падежа на първата наемна вноска бил 30.05.2018 г. и за това негово задължение му била издадена фактура № ********** на стойност 13 376 лв. от изпълнителя по договора рудник „Трояново Север” клон на ищцовото дружество. Наемателят не изпълнил задължението си по договора и не заплатил наемната цена. С писмо от 13.08.2018 г. наемодателят уведомил наемателя, че не е изпълнил задължението си по договора и на основание чл. 14 от същия го прекратява едностранно. В чл. 13 от процесния договор била уговорена неустойка за забава при забава в плащане на наемната цена в размер на законната лихва върху неплатената в срок сума.
На 09.11.2018 г. ищецът бил подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред РС-Сливен, като заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обусловило интереса му по см. на чл. 415, т. 2 от ГПК да предяви настоящите положителни установителни искове.
Горната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства.
При така установените по делото факти се налагат следните
изводи:
1. Основателен е и следва да се уважи изцяло главният
положителен установителен иск за признаване на установено, че ответникът дължи
на ищеца присъждане на незаплатената месечна наемна вноска по процесния договор за наем.
За да дължи ответникът плащане по договора за наем,
необходимо е да се докаже, че такъв договор между страните е бил сключен, че
същият е действителен и валиден, че наемодателят е изпълнил своето задължение
да предостави на наемателя за временно ползване договорения, в случая –
недвижим имот, както и, че наемателят не е заплатил в срок уговорената и
дължима наемна цена. Според чл.232 ал.2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща
наемната цена.
По делото се представи договор за наем, който е подписан от
страните и съдът счита, че са налице всички основания да се приеме, че
договорът е действителен и е породил типичните за този вид договори и целени от
страните правни последици. Впрочем, ответникът не спори по съществуването и
действителността на договора.
Не се представиха доказателства от страна на наемателя, че
е изпълнил задължението си предвидено в чл. 6 от процесния договор за заплащане
на първата вноска на годишната наемна цена в размер на 13 376 лв. на
датата на падежа-30.05.2018 г. Въпросът, на който следва да бъде даден отговор,
доколкото е релевантен за делото и е спорен между страните, е следният: през
процесните месеци договорната връзка между страните съществувала ли е или е
била прекратена.
Анализирайки представените по делото документи, съдът
достига до извод, че от сключването на договора, който има начална дата на
действие -01.10.2017 г. до 30.05.2018 г. облигационната връзка между страните,
не е била прекратена. Това е така, доколкото не е настъпило нито едно от
основанията, предвидени в договора, имащ силата на закон за сключилите го лица
(чл.20а от ЗЗД), при които действието му може да бъде прекратено. Срокът на
договора – 30.09.2022 г. не е бил настъпил; взаимно съгласие между страните за
прекратяване на договора не е било постигнато; наемодателят не е упражнил
правото си по чл.17, т. 2 от договора да прекрати същия без предизвестие,
поради забава в плащането на наемната цена за съответната стопанска година
продължила повече от 30 дни след срока по т. 6 от договора или другите
основания за прекратяване по чл. 17 от
договора също не са се осъществили.
Видно от уведомлението, изпратено на посочения в
договор за наем адрес на наемателя и останало непотърсено от него с дата
13.08.2018 г., наемодателят е заявил волята си за едностранното прекратяване на
договора, на основание чл.14 от същия. Изложеното
обосновава извода на съда, че през процесния период за който се претендира
наемната цена от 01.10.2017 г. до 30.05.2018 г. между страните е действал договора за наем.
При установените по делото факти може да се приеме, че ищецът
е бил изправна страна – предоставил е на ответника необезпокояваното ползване на
отдадените под наем земеделски земи.
В обобщение може да се посочи, че доказателствата сочат, че
облигационната връзка между страните е съществувала до 13.08.2018 г., когато
наемодателят е упражнил правото си едностранно да прекрати договора поради
неплащане на наемната вноска на падежа от наемателя и, че
дружеството-наемодател е било изправна страна, доколкото, в съгласие с
договореното, е предоставило имота за временно ползване на ответника.
От приетите като доказателства по делото документи и се
установява размера на задължението на наемателя за заплащане на първата наемна
вноска за стопанската година станала изискуема на 30.05.2018 г. Същият е
посочен в чл. 6 от договора и се равнява на 13 376 лв.
Сключването на един договор обвързва страните със
задължение за пълно, точно и своевременно изпълнение на уговореното в него. В
случай на неизпълнение, чл.79 ал.1 от ЗЗД, предоставя на изправната страна
правото да избере дали да иска изпълнението, заедно с неустойка за забавата, или
да иска обезщетение, вместо изпълнение.
Ищецът е избрал възможността да иска реално изпълнение на
дължимото парично задължение, заедно с неустойка за забава. Ответникът ще бъде
осъден да заплати на ищеца главницата съставляваща неплатена наемна вноска,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба-20.03.2019
г. до окончателното изплащане.
2. Основателна е и акцесорната претенцията за признаване на установено, че ответникът дължи
на ищеца неустойка за забава, като следва да се уважи в пълен размер. Съгласно
чл.92 ал.1 от ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
По начало е несъмнено, че нарушаването на съществена
договорна уговорка от някоя от страните води до възникване на отговорност за
нея, която може да има различни проявления - предвидени в договора или
произтичащи от общите правила, заложени в ТЗ и ЗЗД, включително възможността на
изправната страна да търси обезщетение под формата на неустойка, както е в
случая. Съществена предпоставка за задействане на механизма на договорната
отговорност е да е налице действително, виновно неизпълнение на едната страна,
на което страната, желаеща да се ползва от защита, да противопостави изправност.
Тези предпоставки в случая са осъществени. Поведението на
ищеца, като страна по договора, както вече се посочи, е в съгласие с клаузите
на същия и е изправна страна. Ответникът, чието неизпълнение е виновно – не се
установи наличие на основателна причина за неизпълнението – следва да понесе
предвидената в договора санкция, под формата на неустойка, която страните, в
чл. 13 са предвидили - при забава в плащането на наемната цена, наемателят
дължи неустойка за периода на забавата в размер на законната лихва върху
стойността на неизпълнението /неплатената в срок сума/.
Наемателят – ответник в производството, не е изпълнил
задължението си да заплати на ищеца-наемодател, първата уговорена наемна вноска
за стопанската година предвидена в чл. 6 от процесния договор.
Падежът на това задължение е настъпил на 30.05.2019 г.
Считано от деня, следващ тази дата, изпадналият в забава ответник, според
договореното, дължи неустойка в размер на законната лихва върху неплатената в
срок сума за периода на забавата, който ищецът конкретизира като 31.05.2018 г.
до 08.11.2018 г./ден преди датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение/.
Разглежданият договор за наем, с който се предоставя на
наемателя за земеделско ползване описани поземлени имоти не е търговска сделка
по смисъла на чл.286 ал.1 от ТЗ, доколкото е сключен между търговец и физическо
лице.
Би могло да бъде приложено правилото за намаляване на
неустойката по чл.92 ал.2 от ЗЗД. Ответникът обаче твърди, чрез
особения си представител, че изобщо не дължи неустойка, тъй като договорът е
развален и не прави възражение за нейната прекомерност. Няма пречка обаче, ако
така уговорената неустойка излиза извън посочените по-горе присъщи й функции и
е уговорена по начин, че създава предпоставки за неоснователно обогатяване, да
се преценя доколко една такава клауза е в синхрон с моралните принципи и
добрите нрави. Ясно е, че противоречието на добрите нрави е основание за
нищожност по чл.26 ал.1
пр.3 от ЗЗД. Следва да се посочи, че
според Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, не е нищожна
клауза за неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок,
до който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите
нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване
на договора, а нищожността на клаузата следва да се прецени именно към този момент.
В случая уговорената неустойка е в размера на законната
лихва за всеки ден на забавата, а конкретният й размер към момента на завеждане
на иска се е формирал, защото длъжникът не е изпълнил изцяло поетото договорно
задължение. При все това, размерът на неустойката не е по-голям от дължимата
главница.
При това положение съдът счита, че размерът на неустойката
се е формирал не защото клаузата противоречи на добрите нрави, а защото самият
ответник, неизпълнявайки поетите задължения сам се е поставил в ситуация да
дължи неустойка. Да се приеме обратното означава негласно да се стимулират
некоректните длъжници към неизпълнение, основавайки се на възможността в един
по-късен момент, когато размерът на неустойката е нараснал значително, да се
позоват на нищожност. И в този смисъл не само, че не излиза извън присъщите й
функции, но напротив, така както е уговорена неустойката обезпечава точното
изпълнение на задължението на ответника.
Искът за неустойка следва да се уважи в пълния му размер от
601,92 лв. за периода от 31.05.2018 г. до 08.11.2018 г. Неоснователни са
аргументите на особения представител на ответника, който се позовава на ТР №
7/13.11.2014 г. по т.д. № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно извода, че не се дължи неустойка за
забава, когато двустранния договор, който не е за продължително или периодично
изпълнение е развален поради виновно неизпълнение от длъжника. В случая ищецът
търси реално изпълнение на договора заедно с неустойка за забава, а не търси
обезщетение по чл. 87 във вр. с чл. 88 ЗЗД за разваляне на договора поради
виновно неизпълнение от страна на длъжника, тъй като договорът е бил прекратен
едностранно от ищеца на основание посочено в договора, а не е бил развален. Освен това договорът за
наем е двустранен договор с продължително периодично изпълнение по см. на чл.
88 ЗЗД.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца, сумата от 1508,46 лева., съставляваща сторени по делото
разноски в исковото и в заповедното производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 232, ал. 2 във вр. с чл. 228 ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.
92 ЗЗД че П.А.И., ЕГН: **********
***., дължи на „МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК” ЕАД-гр. Раднево,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Раднево, обл. Стара
Загора, Община Раднево, ул. „Георги Димитров” № 13,
следните суми: от сумата от
13 376 лв. неплатена главница по Договор № НС-14-2017 за наем за периода
от 01.10.2017 г. до 30.05.2018 г. ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението-09.11.2018 г. до окончателното плащане и
сумата от 601,92 лв., съставляваща неустойка за забава, в размер на законната
лихва върху стойността на неизплатените в срок суми
за периода от 31.05.2018 г. до 08.11.2018 г.
ОСЪЖДА П.А.И., ЕГН: ********** *** да заплати на „МИНИ
МАРИЦА-ИЗТОК” ЕАД-гр. Раднево, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Раднево, обл. Стара Загора, Община Раднево, ул. „Георги Димитров” № 13 сумата от 1508,46 лева, съставляваща сторени в исковото и в
заповедното производство разноски.
Решението може да се обжалва пред ОС-Сливен с въззивна
жалба в двуседмичен срок от датата на получаване на препис от същото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: