№ 34094
гр. София, 15.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110156854 по описа за 2024 година
С молба вх. №116991/02.04.2025 г. ищците М. В. Т. и В. В. Т. чрез изрично
упълномощения си представител - адв. Ч. П. от САК са направили изявление за оттегляне на
предявения в настоящото производство иск за делба след връчване на исковата молба за
отговор. С оглед предмета на производството и процесуалното положение на страните,
които са едновременно и ищци и ответници следва да е налице съгласие за прекратяване на
делото и от страна на В. Х. Б., което предвид депозираната молба вх. №265519/05.08.2025 г.
за присъждане на разноски съдът намира, че е налице. Предвид това производството по
делото следва да бъде прекратено на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне на иска.
Ответникът претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
съгласно представен договор за правна защита и съдействие в размер на 4000,00 лева,
платени в брой, каквито с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК му се следват. Ищците са
направили изрично възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар и
молят същия да бъде намален до предвидения минимум.
По така направеното възражение възражения за прекомерност следва да се посочи, че
съгласно даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 год. по дело № С-438/22/,
съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба
№1/2004 год. при определяне на отговорността за разноски, и при преценка относно размера
на адвокатското възнаграждение при направено възражение в тази връзка следва да се
съобрази конкретно вида на спора, фактическата и правна сложност на делото и обема на
процесуалните действия, извършени от процесуалния представител на ответника. Съгласно
чл. 36, ал. 1 ЗА, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, което съгласно ал. 2 на
същата норма се определя в договор с клиента и размерът му трябва да бъде справедлив и
обоснован. Справедливо е възнаграждение, което съответства на високите изисквания за
упражняване на адвокатската професия по глава ІІ от ЗА. Обосновано е възнаграждение,
което съответства на извършената дейност при отчитане на действителната правна и
фактическа сложност на делото, многобройността на процесуалните действия,
продължителността на процеса и значимостта на защитата за интересите на
представлявания. В случая процесуалният представител на ответника единствено е
депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени доказателствени искания и са
представени писмени доказателства за доказване на твърдените факти и обстоятелства.
Предвид десезиране на съда по искане на ищците преди насрочване на делото в открито
съдебно заседание процесуалният представител на ответника не е имал възможност да
проведе цялостна защита на интересите на своя доверител, за което е договорено и
заплатено претендираното възнаграждение, поради което размерът на същото не следва да
бъде определян единствено като съответен на реално извършените действия. Съобразявайки
обаче фактическата и правна сложност на делото, чиито предмет е делба само на един имот,
1
с който ответникът се е разпоредил преди образуване на делото, съдът счита, че
възнаграждение в размер на 2000,00 лева отразява действително дължимото в защита
интересите на ответника. Предвид това ищците следва да бъдат осъдени на основание чл.
78, ал. 4 ГПК да заплатят на ответника сумата 2000,00 лева разноски за настоящото
производство за адвокатско възнаграждение.
Предвид прекратяване на делото и на основание с чл. 9 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, ищците, които с поведението си са станали причина
за прекратяване на делото, следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на СРС държавна
такса в размер 25,00 лева.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.232 ГПК производството по гр.дело №56854/2024 г. на
СРС, 71 състав.
ОСЪЖДА М. В. Т. ЕГН ********** с адрес: ** и В. В. Т. ЕГН ********** с адрес:
*** да заплатят разделно на В. Х. Б. ЕГН ********** с адрес: ** на основание чл. 78, ал. 4
ГПК сумата 2000,00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА М. В. Т. ЕГН ********** с адрес: ** и В. В. Т. ЕГН ********** с адрес: ***
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплатят по сметка на Софийски районен съд сумата
25,00 лева, представляваща държавна такса за производството по делба.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаването му с
частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2