№ 134
гр. гр.Велинград, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:И.КА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от И.КА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200142 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на Д. Д. М. против Наказателно постановление
№ 36-0000161 от 17.03.2022 г. на и. д. Директор на РД Автомобилна
администрация Пловдив, с което му е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв., на основание чл. 105, ал. 1 ЗАвП, за нарушение на
чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за
провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и
товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобИ.е на
начална квалификация на Министъра на транспорта.
Реливират се доводи за допуснати в хода на
административнонаказателното производство нарушения на материалния
закон и съществени процесуални нарушения и се иска неговата отмяна. Не
било конкретизирано мястото на извършване на нарушението. Не било
безспорно установено, че жалбоподателят е извършвал превоз на товари за
собствена сметка по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвП, тъй като за това
нямало подадено писмено уведомление до „Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", съгласно чл. 12б, ал. 11 от ЗАвП. В АУАН и в
наказателното постановление не било посочено, че на превозното средство е
поставена табела „Превоз за собствена сметка“. Не била посочена каква е
максималната допустима маса на товарния автомобил. Неправилно била
приложена санкционната разпоредба и на водача следвало да се наложи
наказание по чл. 93, ал.1, т. 1 ЗАвП. Тези пороци опорочавали
административнонаказателното производство, поради което обжалваният акт
1
следвало да се отмени.
В съдебно заседание, чрез адв. Д.- АК Пазарджик, поддържа жалбата.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата, не взема становище до приключване на делото.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН -препис от
обжалвания акт е връчен на жалбоподателя на 30.03.2022 г., а жалбата е
подадена на 12.04.2022 г./, от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
Съдът като взе предвид представените по делото доказателства
установи следното от фактическа страна:
На 28.02.2022 г., около 11,20 ч., на път II-84 на паркинга на ж.п. гара
Костандово, служителите на РД АА Пловдив ст. инспектор И. П. и ст.
инспектор Т. Г., при изпълнение на задълженията си по контрол за спазване
на законодателството в областта на извършаните превози на пътници и
товари, извършили проверка на товарен автомобил Ман П 2000, с рег. №
******, движещ се в посока към гр. Велинград. От представените документи
за правоуправление и регистрация на превозното средство установили, че се
управлява от Д. Д. М., който бил и негов собственик. На предното стъкло на
автомобила имало поставена табела „Превоз за собствена сметка“. От
разговор с водача разбрали, че превозва десет броя телета от гр. Септември за
гр. Велинград. Заявил, че телетата са негови и ги превозва до кланица във
Велинград. Поискали му карта за квалификация на водач, каквато той не
представил.
След справка в единната информационна система на ИА „Автомобилна
администрация“ – София, се установило, че на водача Д. Д. М. не е издавана
карта за квалификация на водач.
На същата дата-28.02.2022 г., бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 316265, за това че около 11,20 часа, на път
84, на паркинга на ЖП гара Костандово, в посока на движение гр. Велинград,
водачът Д. Д. М. управлява товарен автомобил "МАН П 2000“, с рег. №
****** от категория N 2, собственост на Д. Д. М., като извършва превоз на
товари за собствена сметка-10 бр. телета от гр. Септември за гр. Велинград,
без да отговаря на изискването за квалификация на водача и не притежава
карта за квалификация на водача за съответната категория. Посочено е, че
водачът е придобил категория „С“ на 24.06.1993 г. Актът за установяване на
нарушението е съставен в присъствието на жалбоподателя, подписан е от него
без възражения и му е надлежно връчен. Възражения не са постъпвали в
срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на него е издадено обжалваното
наказателно постановление, в което обективните обстоятелства от състава на
нарушението са описани по идентичен начин с тези в акта. Идентична е и
дадената му правна квалификация. С него на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл. 105,
ал.1 от ЗАвП, за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на
2
МТ. Административнонаказващият орган приел, че не са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН.
Към датата на извършване на превоза жалбоподателят не е регистриран
като земеделски стопанин в ОЗ „Земеделие“ Пазарджик, но е собственик на
животновъден обект с ветеринарен регистрационен номер 4490-0156,
намиращ се в местност „Адата“, гр. Септември, общ. Септември, което се
установява от приложените по делото справки от ОД „Земеделие“ Пазарджик
и ОД „Безопасност на храните“ Пазарджик.
Съдът установи фактическата обстановка от показанията на свидетелите
ст. инспектор И. П. и ст. инспектор Т. Г., които кредитира като
непротиворечиви, логични и последователни и взаимно допълващи се, дадени
от позицията на незаинтересовани от изхода на делото лица. В подкрепа на
свидетелските показания са и приложените по делото с
административнонаказателната преписка и събрани в хода на делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Акт за установяване на административното нарушение №
316265/28.02.2022 г. и Наказателно постановление № 36-0000161/17.03.2022 г.
са издадени от компетентни органи съгласно чл. 92, ал. 1, във вр. чл. 91, ал. 2
ЗАвП и т. I. 4 от Заповед РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, във вр. чл. 92, ал. 2 ЗАвП, в
предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН срокове.
При съставянето им не са допуснати съществени процесуални
нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на
наказателното постановление. Спазени са императивните изисквания на чл.
42 и чл. 57 ЗАНН. Описанието на обективните признаци от състава на
нарушението е в необходимата и достатъчна степен, за да може
жалбоподателя да узнае за обвинението и да организира защитата си.
Индивидуализиран е и нарушителят.
Неоснователни са възраженията, че не е посочено по ясен и разбираем
начин мястото на извършване на нарушението. Соченото като място на
извършването му- път 84 паркинга на ж.п. гара Костандово, напълно
удовлетворява критериите на закона. Пропускът да се посочи, че път 84 е
втори клас и е от републиканската пътна мрежа не налага извод, че същото е
останало неизвестно за жалбоподателя.
Неоснователно е възражението, че не е посочена максималната
допустима маса на товарния автомобил. Посочено е, че превозното средство е
от категория N2. Кои превозни средства са от категория N2 е определено в
чл. 149, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП, в която разпоредба е указано и каква е
максималната им допустима маса. Като част от нормативен акт разпоредбата
на чл. 149, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП е общо известна, а жалбоподателят като
правоспособен водач е длъжен да я знае, така че и този пропуск на
3
контролните органи не ограничава правото му на защита.
Дадена е правилната правна квалификация на нарушението. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба.
Неоснователни са възраженията, че за извършеното нарушение следва
да се наложи наказание по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП. Граматическото тълкуване
на нормата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП налага извод, че за наличието на
съставомерно деяние по смисъла на тази норма е нужно извършването на
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари с
МПС, по отношение на което МПС не са изпълнени изброените в нормата
изисквания. В разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП няма установени
изисквания към самите водачи, извършващи обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари. Изисквания специално по отношение
на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка
на пътници и товари с МПС, са установени в нормата на чл. 2, ал. 1 от
Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, в която именно е регламентирано, че тези
водачи трябва да отговарят на изискването за квалификация на водача и да
притежават карта за квалификация на водача за съответната категория.
Същевременно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗАвП предвижда, че за
нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени
въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари,
за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или
имуществена санкция в размер на 200 лв.
Съгласно § 4 от ПЗР на Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, тази наредба
е издадена на основание чл. 7б, ал. 5 и чл. 7г, ал. 4 от ЗАвП и въвежда
изискванията на Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо
обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари
или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и
Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на
Съвета (ОВ, L 226/2003 г./. Ето защо нарушение, изразяващо се в извършване
на обществен превоз на товари, от водач, който не притежава карта за
квалификация на водача, издадена по реда на Наредба № 41/04.08.2008 г. на
МТ, е наказуемо по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г.
за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за
превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите
за придобИ.е на начална квалификация, издадена от Министъра на
транспорта в редакцията, действаща към момента на извършване на
нарушението /изм. – ДВ, бр. 57 от 2021 г., в сила от 09.07.2021 г./, водачите на
моторни превозни средства, за управлението на които се изисква
свидетелство за управление на моторно превозно средство (МПС) от
категории С1, С1Е, С, СЕ, D1, D1Е, D или DЕ, когато с тези превозни
средства се извършват обществени превози, превози за собствена сметка или
4
пътна помощ, трябва да отговарят на изискването за квалификация на водача
и да притежават карта за квалификация на водача за съответната категория
или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз
на товари по шосе.
Жалбоподателят е придобил правоспособност да управлява моторно
превозно средство от категория "С" на 24.06.1993 г., което обстоятелство не
оспорва. Съгласно § 39, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗДвП ДВ бр. 54 от 2010г., изм.
и доп. Бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г./ всички права за управление на
моторно превозно средство, придобити преди 19 януари 2013 г., се запазват.
Следователно, като правоспособен водач на превозно средство от категория
„С“ и гражданин на държава член на ЕС, следва да отговаря изискванията за
начална квалификация или периодично обучение, което се удостоверява с
издадена карта за квалификация на водач по Наредба № 41 от 04.08.2008 г.,
при извършване на обществени превози или превози за собствена сметка.
В случая не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че
към датата на извършване на превоза-28.02.2022 г. водачът Д. Д. М. не е
притежавал валидна карта за квалификация на водача. Установи се също така,
че е управлявал МПС, т.е., че има качеството на водач. Спорно е дали
извършеният превоз е превоз за собствена сметка по смисъла на § 1, т. 4 ДР
на ЗАвП.
Съгласно тази разпоредба превоз за собствена сметка е превоз на товари
без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или
произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без
водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов
договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз
не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари
на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови
товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови
собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за
чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени
под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от
него, или превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска
цел, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от
собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни
превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с
лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е
основна дейност за него.
Изхождайки от това определение и съобразно доказателствата по
делото, съдът намира, че Д. М. е извършвал превоз за собствена сметка.
Установи се, че лично, със собствено моторно превозно средство е превозвал
10 бр. телета, за които обосновано може да се приеме, че са от собствената му
дейност, доколкото към процесната дата е бил собственик на регистриран
животновъден обект в гр. Септември, в който е заявил, че се отглеждат 9 бр.
5
говеда. Не се твърди, че превозът е за чужда сметка и срещу заплащане. Дори
самият водач го е обозначил като такъв с поставената на предното стъкло
табела „Превоз за собствена сметка“, съгласно изискванията на чл. 19, ал. 1 от
Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз
на пътници и товари за собствена сметка. Правноирелеванто е, че за превоза
не е подадено уведомление по чл. 12б, ал. 11 ЗАвП, защото това изискване не
е част от законово изискуемите кумулативни предпоставки, за да се
квалифицира един превоз като такъв за собствена сметка.
Следователно извършвайки превоз за собствена сметка без да
притежава карта за квалификация на водач, каквато се изисква да притежава,
жалбоподателят е нарушил задължението си по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41
от 04.08.2008 г., за което законосъобразно е санкциониран с обжалваното
наказателно постановление за нарушение на чл. 105 ал. 1 ЗАвП.
Извършвания превоз не попада сред изключенията по чл. 5 от
Наредбата, при които от водачите на товари за собствена сметка не се изисква
карта за квалификация и по-конкретно в случая чл. 5, ал. 3 от Наредбата.
Видно от представената справка от ОД „Земеделие“ Пазарджик, към
28.02.2022 г., водачът не е регистриран земеделски стопанин по реда на
Наредба № 3/29.01.1999 г. на Министъра на земеделието и храните, макар да
притежава регистриран животновъден обект на територията на Област
Пазарджик, поради което задължението му да притежава карта за
квалификация на водач не отпада.
Наказанието е правилно определено във фиксирания размер, предвиден
в закона.
Не са налице и основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид. Напротив, от
събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е
извършвал превоз за собствена сметка без никога да му е издавана карта за
квалификация на водач. Осъществяването на превоз на товари за собствена
сметка изисква водачите да отговарят на съответните изисквания за
квалификация, която се удостоверява с предвидените за това документи.
Доколкото към момента на извършване на вмененото нарушение Д. М. не е
притежавал признати от компетентния орган професионални умения и не се
установи след това да е предприел действия за придобИ.ето им, то съдът
счита, че същият е застрашил в необходимата степен обществените
отношения, свързани с безопасността при извършването на обществен превоз
на товари.
При този изход на правния спор разноски се дължат на въззиваемата
страна, каквито по делото не се претендират и затова не следва да се
присъждат.
Предвид изложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград
намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
6
следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000161/17.03.2022
г. на и. д. Директор на РД „Автомобилна администрация" Пловдив, с което на
Д. Д. М., ЕГН: ********** от гр. Септември, ул. ***** № 11, обл. Пазарджик,
е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лв. /двеста
лева/, на основание чл. 105, ал. 1 ЗАвП, за нарушение на чл. 2, ал. 1 от
Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение
на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и
реда за провеждане на изпитите за придобИ.е на начална квалификация на
Министъра на транспорта
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета на Административно-процесуалния кодекс, пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от връчване на
съобщението на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7