Р Е Ш Е Н И Е
№ 68
гр. Русе, 07 април 2022 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното заседание на 23 март 2022 год. в
състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря ………. Цветелина Димитрова….…и в
присъствието на прокурора ……… Пламен Петков като разгледа
докладваното от ……… съдията Василев ……… к.а.н.д. №51…… по описа
на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните
нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила касационна жалба от Н.В.Н. против
решение №8/10.01.2022
год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №2075/2021 г. по описа на
съда.
С решението е потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-1085-002068
от 25.08.2021 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ Русе при ОД на МВР гр.
Русе. Със санкционния акт на касатора, по реда на чл.179, ал.2, пр.1 и чл.175, ал.1, т.5 от
(Закон за движение по пътищата)
са наложени както следва : административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева, административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушаване на разпоредбите на чл.20, ал.2
и чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ от същия закон.
В жалбата липсват конкретни оплаквания, но с оглед уточнението в
съдебна зала съдът подвежда основанието за оспорване на решението на въззивната
инстанция като такова по чл.348, ал.1, т.3 от НПК-явна несправедливост на
наложеното наказание.
Иска се решение, с което съдът да намали размера на наложените
глоби.
Ответникът по касационната жалба в писмено становище я счита за
неоснователна, а въззивното решение - за правилно и
законосъобразно. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лева.
Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила оспореното
решение.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството
е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Каква е установената от въззивната инстанция фактическа обстановка:
На 28.06.2021г., около 00.21 часа, в гр.
Русе, по бул. „Тутракан“, посока ГКПП Дунав мост, до РО-РО Терминал, водачът на
л.а. „Опел
Зафира“, с рег. *** – Н. Н. при движение със
несъобразена с релефа на местността скорост напуснал пътното платно вляво,
качил се на разделителния остров и се блъснал в пътен знак Б-1. Така Н.
причинил ПТП с имуществени вреди и като участник в такова ПТП не изпълнил
задължението си да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието, а го напуснал. Бил издирен след като длъжностните лица в Сектор
ПП направили справка за собствеността на автомобила. След покана в Сектор ПП,
той се явил а служител му предоставил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която Н.
написал, че той е бил водач на автомобила при станалото ПТП.
Всичко описано по-горе дало основание за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на Н. Н.,
в качеството му на водач на лекия автомобил. Това било сторено със съставянето
на АУАН от 28.06.2021г. В него са описани двете деяния, съставляващи
административни нарушения, за които освен словесно описание, актосъставителят сочи
и нарушените правни норми – чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП. Актът
е подписан без възражения. В административната преписка се намира и обяснение,
дадено от Н. Н., в което той признава извършеното, а като причина сочи внезапно
изскочили на пътното платно кучета.
Посочените за нарушени норми-на чл.20, ал.2
от ЗДвП изискват : „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие“, а нормата на чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП задължава водачите на ППС да
укажат съдействие за установяване на вредите от произшествието. Поведението на Н. безспорно нарушава
изискванията, разписани от законодателя в чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено
и оспореното пред РРС наказателно постановление, в което АНО описал идентична
фактическа обстановка. За нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП на Н. било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, съобразно
санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, пр.1 от същия закон. За нарушението на
чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП - административно наказание „глоба“
в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, позовавайки
се на санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Русенският районен съд e изяснил описаната фактическата
обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така установените факти, от правна страна
е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и
в предвидените в закона срокове. Административните органи не са допуснали
съществени нарушения на административно-производствените правила, а твърденията
на жалбоподателя в тази насока са неоснователни и недоказани. Всички фактически
и правни елементи, индивидуализиращи нарушенията, които са вменени във вина на
жалбоподателя, са посочени ясно, точно и конкретно. Нарушенията и техният автор
са безспорно установени, съобразно събраните и приети доказателства. Правилно бил приложен материалния закон.
С такива
мотиви е потвърдил санкционния акт.
Изводите на въззивната инстанция за поведение
на водача на лекия автомобил, с което са нарушени императивните разпоредби на чл.20,
ал.2 и чл.123, ал.1, т.3, б.
„а“ от ЗДвП са правилни и се споделят напълно от касационния
съдебен състав на Административен съд Русе.
Касационната инстанция, на основание нормата
на чл.221, ал.2, изр. 2-ро от АПК се позовава на изложените във въззивното
решение мотиви на Русенски районен съд относно доказаността на административното
нарушение, извършителят и неговата вина, както и досежно липсата на нарушения в
проведеното административно-наказателно производство, които да водят до
незаконосъобразност на санкционния акт, и относно размерът на наложените
наказания.
Административният съд намира решението на РРС
за допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона, а подадената жалба
срещу него-за неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя
фактическите и правни изводи на районния съд. Те съответстват на данните от
събраните по делото доказателства и на материалния закон. Проверката не сочи
наличие на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да
съставляват касационно основание за отмяната му, каквито се сочат от
жалбоподателя.
Не са налице и основания за корекция на така определените от АНО
административни наказания. За нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП санкционната
разпоредба на чл.179, ал.2 определя твърд размер на административното наказание
„глоба“, който е 200 лева. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН „Не
се допуска също така определяне на наказание под предвидения най-нисък размер
на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност, освен в предвидените в закон случаи“. Тук няма
предвидено изключение и затова размерът на глобата от 200 лева не може да бъде
променян. Относно нарушението на чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП законодателят
е предвидил административно наказание за водача на МПС „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца“ и административното
наказание „глоба“, в размер от 50 до 200 лева. Както виждаме, Н. е лишен от право
да управлява моторно превозно средство на минимума - за срок от 1 месец, а наказанието
„глоба“ е към средния размер. Следователно тези наказания са справедливи и изпълняват
целта на закона, разписана в чл.12 от ЗАНН – „да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно
и предупредително върху останалите граждани.“
Ето защо оплакванията за явна несправедливост на административните
наказания, наложени с НП № 21-1085-002068 от 25.08.2021 г. на началник група в
Сектор „Пътна полиция“ Русе при ОД на МВР гр. Русе са неоснователни и следва да
се отхвърлят.
С оглед изхода на спора, основателно е
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът
счита, че сумата поискана в размер на 150 лева, с оглед на липсата на
фактическа и правна сложност на делото се явява прекомерна. На основание чл.
143, ал. 4 от АПК, чл.63д, ал.4 от ЗАНН и чл.27е от Наредба за заплащането на
правната помощ определя сума в размер на 100 лева, която се дължи към ОД на МВР
Русе/в чиято структура е Сектор ПП/.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила решение №8/10.01.2022
год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №2075/2021 г. по описа на
съда.
Осъжда Н.В.Н. ***, ЕГН ********** да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Русе сумата от 100(Сто) лева,
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.