МОТИВИ към Присъда № 260007/09.02.2021г. постановена по ВНОХД
№ 504/2020 год. по описа на Окръжен съд – Хасково.
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от глава XXI от НПК.
С Присъда № 260 000 / 26.08.2020г.,
постановена по НОХД № 326/2020г. Районен съд – Свиленград, е признал подсъдимия
Х.М.М. с ЕГН ********** от гр. Л. за виновен в това, че: На
30.06.2019г. в гр. Л., обл. Х. направил опит да се съвкупи с лице
от женски пол – Н.С.Т. ***, като я принудил към това със сила – удари в
областта на главата и лицето, дърпане по китките на ръцете и заплашване: „Ако
викаш, ще те претрепя!“, като деянието е останало недовършено по независещи от
него причини, поради което и на осн. чл.152 ал.1 т.2, вр. чл.18 ал.1 и чл.54
ал.1 от НК, го осъдил на 7 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, което на
осн. чл.58 а ал.1 от НК намалил с една трета и му определил наказание в размер
на 5 години „лишаване от свобода“, което осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, да
изтърпи при първоначален „общ“ режим. На осн. чл. 59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК,
от така определеното наказание е приспаднато времето през което подсъдимият е
бил задържан и с мярка за неотклонение „задържане под стража“ считано от
30.06.2019г., до привеждане на присъдата в изпълнение.
Със същата присъда, подсъдимият е
признат за невинен в това, че : На
30.06.2019г. в гр. Л., обл. Х., извършил действия с цел да
удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на навършило 14 години
лице - Н.С.Т. *** – опипвал я по гърдите, по тялото и гениталиите, проникнал с
пръсти във влагалището й, като употребил за това сила – удари в областта на
главата и лицето и заплашване: „Ако викаш, ще те претрепя!“ и по повдигнатото
му обвинение, за престъпление по чл.150 ал. 1 от НК, на осн. чл. 304 от НПК е
оправдан.
С присъдата съдът се разпоредил с
веществените доказателства като постановил тениска с къс ръкав, черни дънки,
чорапи, обувки и лятна мъжка шапка тип камуфлажна, да се върнат на подсъдимия,
дамски бикини, превръзка, обувки тип сандали, да се върнат на
пострадалата, а пликове с тампони с
вагинален секрет и биологичен материал – слюнка, епителни клетки, поднокътно
съдържание, както и оптични дискове, да останат по делото. На осн. чл.189 ал.3
от НПК, подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски, от
които 1219.20 лв. по сметка на ОД МВР – Хасково разноски от досъдебното
производство, 150лв. на НБПП – София за оказаната му правна помощ от
служебен защитник, по сметка на съда сумата от по 5 лв. държавна такса за
издаване на изпълнителни листове за посочените разноски, а на пострадалата
Н.С.Т., сумата от 1500 лв. разноски за
повереник.
Недоволен от присъдата в
осъдителната част, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на
престъплението по чл.152 ал.1 т.2 вр. чл. 18 ал.1 от НК, е останал защитникът
му адв.С., който я обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност,
необоснованост и явна несправедливост на наказанието, което иска да бъде
намалено.
В оправдателната част, присъдата е
протестирана в срок от прокурор при Районна прокуратура – Свиленград, с
оплаквания за неправилност. Иска се отмяната й в тази част и постановяването на
нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден и по
повдигнатото му обвинение, за
престъпление по чл.150 ал. 1 от НК, определяне за всяко от престъпленията на
наказание в размер на 7 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ преди
редукцията, а след нея в размер на 5 години. Определяне на общо наказание на
осн. чл. 23 от НК и увеличаването му по реда на чл. 24 от НК с до ½,
конкретно с 1 година, както и определяне на първоначален „строг“ режим на
изтърпяването му. В допълнението към протеста се излагат съображения, че
съдебното следствие протекло по реда на глава XXVII, при условията на чл.371 т.2 от НПК
но съдът в мотивите си, относно обвинението по чл.150 ал.1 от НК за което
оправдал подсъдимия, в нарушение на т.р. № 1/2009г. на ОСНК на ВКС, приел
фактически положения различни от изложените в обстоятелствената част на
обвинителният акт и признати от подсъдимия, като не посочил че извършените от
последния с пострадалата блудствени действия, били с цел да удоволетвори
половото си желание и неправилно кредитирал обясненията му. Излагат се и
съображения за противоречивост на мотивите в тази им част, с посочената от
първата инстанция съдебна практика която била в насока обратна, на приетата от
районният съд. Сочи се също, че изводът на първата инстанция, че опитът за
изнасилване поглъщал блудството бил произволен и не кореспондирал с поредността
на действията извършени от подсъдимия, който осъществил при реална, а не
идеална съвкупност съставът на двете престъпления, в които е обвинен. В
допълнението се поддържат направените в протеста искания.
Недоволен от присъдата в
оправдателната част, останал и частният обвинител Н.С.Т., която чрез
повереникът си адв. А. я обжалва в срок, с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че от доказателствата се установило,
че подсъдимият осъществил при реална съвкупност престъпленията по чл.152 ал.1 т.2
вр. чл.18 ал.1 от НК и по чл.150 ал.1 от НК, като последното било с
изключително висока степен на обществена опасност. Навеждат се оплаквания за
неправилност при определяне на наказанието, което не било съобразено с
установените множество отегчаващи вината му обстоятелства и липсата на
смекчаващи. С жалбата се иска, присъдата да бъде отменена в оправдателната част
и подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден и по повдигнатото обвинение
за престъпление по чл.150 ал.1 от НК, за което му се наложи наказание „лишаване
от свобода“ в максималния или близък до максималния размер, при отчитане
високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, както и за двете
престъпления, му се определи едно на общо най-тежко наказание, което да се
увеличи с 1/2 по реда на чл. 24 от НК.
Окръжна Прокуратура - Хасково
изпраща представител, който не поддържа протеста, счита първоинстанционната
присъда за правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното наказание за
справедливо и иска, присъдата да бъде потвърдена.
Адв.А.-повереник на частният
обвинител Н.Т., поддържа подадената против присъдата жалба и направеното в нея
искане. В пледоарията си повереникът посочва, че след като подсъдимият отвлякъл
пострадалата и предприел изнасилването й което не могъл да довърши, след това
при пряк умисъл извършил блудствените действия с нея, за да задоволи половият
си нагон, а двете престъпления, били извършени с изключителна наглост,
упоритост и дързост.
Частният обвинител Н.С.Т., се
придържа към изложеното от повереникът си и иска подсъдимият да бъде наказан
справедливо.
Защитникът на подсъдимия - адв.С.,
поддържа подадената против присъдата жалба, за намаляване на наложеното на
подсъдимия наказание. В пледоарията си
посочва, че последния работел, полагал грижи за семейството си и нямал
утвърдени престъпни навици или криминални прояви. Защитникът счита присъдата в
оправдателната част за правилна и иска в тази част, да бъде потвърдена.
Подсъдимият М. е депозирал саморъчно подписана писмена защита в която посочва,
че оказал съдействие на разследването и извършил деянието под влияние на
алкохол за което изразявал съжаление, имал жена и три деца и иска наложеното му
наказание, да бъде намалено. Пред настоящата инстанция подсъдимият подържа
изложеното от защитникът си, в личната си защита иска намаляване на
наказанието, в последната си дума изразява съжаление.
Хасковският окръжен съд, като
провери изцяло правилността на обжалваната присъда, по посочените оплаквания,
наведените доводи и служебно намира следното:
Делото се разглежда за втори път от
Окръжен съд Хасково, като въззивна инстанция.
Съдебното производство пред РС -
Свиленград, е образувано по обвинителен акт на РП –Свиленград, с който против
подсъдимия Х.М.М. са повдигнати обвинения за две престъпления – първото по чл.
152 ал.1 т.2 вр. чл.18 ал.1 от НК - за това, че : На 30.06.2019г. в гр. Л., обл. Х., направил
опит да се съвкупи с лице от женски пол – Н.С.Т. ***, като я принудил към това
със сила - удари в областта на главата и лицето, дърпане по китките на ръцете и
заплашване: „Ако викаш, ще те претрепя!“, като деянието е останало недовършено
по независещи от него причини, за което е признат за виновен и осъден, с
обжалваната присъда.
Второто повдигнато му обвинение е за
престъпление по чл.150 ал.1 от НК - за това, че: На 30.06.2019г. в гр. Л., обл. Х., извършил
действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на
навършило 14 години лице - Н.С.Т. *** - опипвал я по гърдите, по тялото и
гениталиите, проникнал с пръсти във влагалището й, като употребил за това сила
- удари в областта на главата и лицето и заплашване: „Ако викаш, ще те
претрепя!“ , за което със същата присъда е оправдан.
След внасянето на обвинителния акт,
първоначално било образувано НОХД № 17/2020г. по описа на РС – Свиленград, по което
предявеният от пострадалата Н.Т. против подсъдимия граждански иск, за
обезщетение на причинените й от престъпленията неимуществени вреди, не е приет
за съвместно разглеждане, но пострадалата е конституирана като частен
обвинител. Съдебното следствие протекло по реда на глава XXVII, при
условията на чл.371 т.2 от НПК. С постановената по делото Присъда №
3/11.02.2020г., подсъдимият е признат за виновен и осъден по обвиненията за
двете престъпления - по чл.152 ал.1 т.2, вр.чл.18 ал.1 от НК и по чл.150 ал.1
от НК, като за всяко от тях, при условията на чл.58 а ал.1 и чл.54 от НК и след
редукцията с 1/3, му е определено наказание от по 4 години „лишаване от
свобода“. На осн. чл.23 ал.1 от НК му е определено едно общо наказание от 4
години „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, чл.24
от НК не е приложен. Приспаднато е задържането му, извършено е разпореждане с
веществените доказателства и подсъдимият е осъден за разноски.
Присъдата е обжалвана от защитникът
на подсъдимия със същите оплаквания и искане за оправдаването му, по
обвинението за престъплението по чл.152 от НК. Против присъдата е подаден и
протест от РП - Свиленград с искане за увеличение на наложените му наказания за
всяко от престъпленията, в размер от по 7 години и 6 месеца „лишаване от
свобода“ преди редукцията, а след нея определяне на наказание от по 5 години
„лишаване от свобода“ за всяко от тях, увеличаване на определеното общо
наказание „лишаване от свобода“ с до ½ , конкретно с една година и
пределяне на „строг“ режим на изтърпяването му. Присъдата е обжалвана и от
частния обвинител, с искане за увеличаване на наказанието за всяко от
престъпленията, в максималния предвиден размер от 8 години „лишаване от
свобода“ преди редукцията, а след нея определяне на наказание от 5 години и 4
месеца „ лишаване от свобода“ и увеличаването му по реда на чл.24 от НК.
По жалбите и протеста е образувано
ВНОХД № 140/2020г. на Окръжен съд Хасково, по което с Решение № 50/26.06.2020г.
посочената присъда на РС – Свиленград е
отменена на процесуално основание и делото върнато за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
След връщането е образувано НОХД №
326/2020г. на РС – Свиленград, по което е постановена присъдата, предмет на
настоящата проверка. При повторното разглеждане в проведеното разпоредително
заседание, са обсъдени въпросите по чл.248 ал.1 от НПК. Предявените от
пострадалата Н.С.Т. против подсъдимия, граждански искове, за обезщетение на
неимуществените й вреди, причинени в резултат на деянията по повдигнатите му
обвинения за престъпленията по чл.152 ал.1 т.2 вр. чл.18 ал.1 от НК и по чл.150
ал.1 от НК, не са приети за съвместно разглеждане. Пострадалата Т. е
конституирана като частен обвинител. При повторното разглеждане на делото,
съдебното следствие пред първата инстанция е протекло пак по реда на глава
ХХVІІ при условията на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се
събират доказателства за тях. Съдът намерил, че самопризнанието му се подкрепя
от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение по
чл.372 ал.4 от НПК обявил, че при постановяване на присъдата ще го ползва, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният
акт.
От събраните при проведеното
съкратено съдебно следствие доказателства, е установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Х.М.М., живеел със
семейството си в ****** махала на
гр. Л. и работел
сезонна земеделска работа. На 29.06.2019г. /събота/ около 17.00 часа,
подсъдимият се прибрал от работа, купил
си бира от кварталния магазин и в домът си я изпил. По - късно, около 22:30
часа, подсъдимият посетил дискотеката в ***** махала, където се видял с приятели
и ги почерпил с каса от 20 бири, като бил облечен с тъмно синя тениска с къс
ръкав с надпис „NEW YORK CITY“, черни дънки с надпис „GALACTIC“, черни чорапи,
обувки „Rankin“, на главата носел лятна шапка с козирка и маскировъчно -
камуфлажна шарка и бил заснет от камерите за видеонаблюдение, в заведението.
Дискотеката затворила около полунощ и подсъдимият като излязъл от нея навън,
чул силна музика, идваща от заведението „Р.“ - ***** в гр.Л., намиращо се от другата страна на
главния път в града, срещу **** махала и решил да отиде там. След
като стигнал до входните врати на заведението „Р.“, подсъдимият навлязъл навътре в
затревената му площ и видял, че по масите имало хора. По същото време в това
заведение, св. Г. Я. Г. празнувал ** годишният си юбилей и сред
поканените били пострадалата Н.С.Т. със съпругът си св.Д. Т., двамата от
село Б. общ. Л. Пострадалата
Т. работела като ********
******** ******** ******* в ***** „Б.“ в гр.Л. и била водеща на тържеството за
юбилея на св.Г. Съпругът й - св.Т., отговарял за провеждането на
зарята, която трябвало да се състои около полунощ към 24 часа. Преди
започването на зарята обаче, пострадалата установила, че роклята й имала цепка
и като уведомила съпругът си и св.Е. Я. - дъщеря на рожденника, със
семейният си автомобил „Тойота Авенсис“ отишла до домът си в с.Б. и се
преоблякла с рокля цвят „диня“ на цветя, като останала със същите обувки тип
сандали, кожени, черни на цвят с ток и отворена отзад пета. След това около
23:35 часа на 29.06. 2019г. пострадалата се върнала отново на тържеството,
паркирала автомобила отвън на отсрещната страна на улицата пред входните врати
на ***** „Р.“, взела от
автомобила нарисувана от дъщеря ѝ картина която св.Я. трябвало да
подари на баща си и влязла в затревената площ на заведението. Минавайки покрай
едно дърво „кипарис“, пострадалата видяла подсъдимия, който като я забелязал се скрил в храстите
на живия плет и преминал от другият му край. Пострадалата го изгубила от
поглед, не обърнала внимание и влязла в заведението сред гостите, като оставила
картината до дисководещия. Когато наближило полунощ и станало време за зарята,
пострадалата Т. понеже трябвало да предупреди съпругът си да забави
фойерверките с пет минути, за да подари св.Я. картината на баща си, излязла от
входа на ***** „Р.“ пред
заведението, където първоначално било планувано да се пускат фойерверките и
трябвало да е съпругът й. Междувременно обаче докато се преобличала, мястото на
зарята било променено което тя не знаела и в същия момент, съпругът й бил на
противоположния заден вход на басейна, от където щял да пуска фойерверките със
свой познат. Излизайки извън заведението на тротоара, където били паркирани
автомобилите на гостите, пострадалата се огледала за съпругът си, но не го
видяла. В същото време, докато Т. търсела съпругът си, подсъдимият я наблюдавал и му се приискало да я целуне и
прави секс с нея. След като пострадалата не намерила съпругът си, тръгнала
да се връща обратно в заведението и на около два метра от входа на последното
видяла подсъдимия, който в този момент излизал от входа на същото заведение „Р.“. При разминаването им, подсъдимият се блъснал в
пострадалата Т., веднага я
хванал за едната ръка, като й казал да е спокойна и, че идвала с него.
Пострадалата Т. не очаквала подобно поведение, силно се изненадала и шокирала и
в първия момент не успяла да реагира. Опитала се с думи да разубеди подсъдимия
да я пусне, но като се убедила, че той няма да се откаже от намерението си, Т.
събула обувките си, за да може по-лесно се съпротивлява и се хванала с лявата
си ръка, за страничното огледало на един от паркираните отвън автомобили.
Подсъдимият обаче я хванал силно за дясната ръка и започнал да я дърпа. От своя
страна пострадалата се опитвала да се отскубне от захвата на подсъдимия, като се дърпала и му викала да я остави. В този момент обаче, вече след
полунощ на 30.06.2019г. започнала зарята, която продължила около десет минути.
През това време, макар пострадалата да викала за помощ и да се дърпала към
входа на заведението „Р.“, поради шумът от зарята никой не я
чувал. Колкото повече се дърпала пострадалата към входа на заведението, толкова
повече подсъдимият я дърпал с всичка сила, в противоположната посока, като при
това дърпане на тревата покрай пътя, паднала шапката му с козирка и камуфлажна
шарка. Пострадалата Т. успяла за кратко да се отскубне от ръката на подсъдимия и побягнала по
пътя в посока към заведението, като заобиколила намираща се на пътя локва.
Подсъдимият обаче бързо я настигнал и я хванал отново, този път за двете й ръце
и отново я задърпал в обратна посока, като започнал да я влачи по пътя. Т.
изпитала силна болка в областта на китките на ръцете си, но подсъдимият
продължил да я влачи по асфалтовия път, а след това и в тревистата площ. Понеже
пострадалата Т. продължавала да вика за помощ, подсъдимият й ударил силен шамар
в областта на главата от страна на лявото ухо. В продължение на около половин
час пострадалата се съпротивлявала и дърпала, защото разбрала, че подсъдимият
иска да я изнасили, като последният й казвал, че искал да е с нея и на няколко
пъти изговарял изрази на **** език, които Т. не разбирала. Малко
след това тя видяла и автомобилът на съпругът си от към заведението с включени
фарове / когато я търсел след приключване на зарята/ и се развикала за помощ,
при което подсъдимият я ударил силно с ръка през устата и тя усетила подуване в
горната си устна, вдясно. Междувременно зарята приключила и съпругът й - св.Д. Т. се върнал
на масата при гостите, забелязал, че съпругата му не била там и първоначално
помислил, че е наоколо. Като не я видял и след 10-15 минути, св.Т. започнал да
звъни по мобилният й телефон, който давал свободен сигнал. След второто
позвъняване на което пострадалата не отговаряла, свидетелят я потърсил из
заведението но не я видял. При третото позвъняване установил, че телефонът й е
в дамската й чанта, която била на стола на масата, където седели. Свидетелят
попитал някои от гостите за съпругата си, но никой не я бил виждал, отишъл и до
автомобилът им паркиран срещу входа на заведението, където също не я намерил.
Тогава свидетеля уведомил гости от празненството, които също започнали да я
търсят. Излизайки пред входа на заведението видели преминаващ патрулен
автомобил, който извършвал рутинен обход в района и продължил движението си по
пътя, в посоката към която подсъдимият влачел пострадалата. Св.Т. видял и обувките на съпругата си, разхвърлени до един
от паркираните автомобили и помислил, че и се е случило нещо лошо, като от
мобилният си телефон ********** в 01.02 часа, се обадил на телефон
112 и съобщил съмненията си, че е отвлечена, сигналът му бил предаден в РУ -
Свиленград. От своя страна пострадалата също забелязала минаването по пътя на
патрулиращия полицейски автомобил, но подсъдимият я заплашил, че ако вика ще я
претрепе. Т. се
изплашила за животът си и не извикала за помощ, а полицейският автомобил
преминал по пътя. Подсъдимия М. обаче бил видимо изнервен от случилото се и със
свити юмруци проследил с поглед, преминаващия полицейски автомобил. През това
време, пострадала седяла на тревата и подсъдимият отново я хванал за лявата й
ръка и започнал да я влачи навътре в тревите, в района на ****** ****** в гр. Л. Пострадалата обаче
предположила, че я търсят и се съпротивлявала, като се държала здраво за туфите
трева, докато подсъдимият я дърпал като се опитвал да я хване и за раменете и я
влачи навътре, за да я отдалечи от асфалтовия път, по който малко преди това
бил преминал полицейския автомобил. Като не успял да издърпа по-нататък
пострадалата, подсъдимият М. решил да извърши целеният насилствен полов акт с
нея, на мястото на което били. Пострадалата обаче силно стиснала краката си
един в друг, но въпреки съпротивата й, подсъдимият свалил насила бикините й,
които били черни с розови цветчета и на които била поставена ежедневна превръзка
и ги захвърлил в тревите, като правел непрекъснати опити да я целува по устата.
Т. се дърпала и съпротивлявала, като усетила силен мирис на алкохол от
подсъдимия, който в същото време я опипвал по гърдите и в областта на
влагалището, разкопчавайки и сваляйки дънковите си панталони. През това
време пострадалата Т. се опитвала да го
разубеди с думи от сексуалните му намерения спрямо нея, като му казала че е
болна, че ще му намери момиче, че ще му даде пари за да я остави на мира, но
всичко това не накарало подсъдимия да спре и се откаже от желанието си да прави
секс с пострадалата. В един момент подсъдимия М. станал доста настоятелен и
понечил да вкара мъжкият си полов член, във влагалището на пострадалата и се
съвкупи с нея, но не успял като нямал ерекция. След като не успял да осъществи
половият акт с пострадалата, подсъдимият с цел да удовлетвори половото си
желание решил да блудства с нея, като проникнал с пръстите на ръката си, във
влагалището й при което в него попаднали стръкчета от тревата, на която Т. била
повалена. Пострадалата изпитала силна болка и започнала да пищи, но на вторият
й писък, подсъдимият й запушил устата с ръка, като й казал да мълчи. В този
момент Т. си помислила, че може би я грози смърт и още по - силно се уплашила. В същото време полицейските
служители - свидетелите Ф. Г., Е. Д. и колегата им И. Н., по повод
подаденият сигнал от св.Т. за изчезването на пострадалата, вече
извършвали обход по улицата водеща към ******* ******* в гр. Л. и били в близост, когато чули
писъците на Т.. Полицейските служители загасили фаровете на служебният си
автомобил, слезли от него и започнали да обхождат и осветяват с фенери района
наоколо. Докато обхождали района, св.Г. чул женски вик за помощ и при
осветяване в посоката от която идвал, видял пострадалата Т. да лежи в храстите,
а подсъдимият М. да бяга в посока към брега на река М. Полицейските служители
извикали на подсъдимия да спре, което той не изпълнил и изчезнал
във високата храстовидна растителност, покрай реката. Въпреки предприетите незабавно
заградителни мероприятия, подсъдимият успял да избяга и се прибрал в домът си.
Пострадалата обаче запомнила облеклото му, включително камуфлажната шапка с
която бил, както и лицето, ръста и походката му. След това на същата дата -
30.06.2019г. за времето от 03.50 ч. до 04.10 ч. , бил огледан входа на
заведението - ****** „Р.”, при което
били намерени и описани обувките на пострадалата. След това от 04.20 ч. до
04.50 ч. се извършил и втори оглед, но в района на ****** **** и в тревата покрай пътя водещ към лечебницата, се
намерила и иззела мъжката лятна шапка тип камуфлажна на подсъдимия. При
посоченият оглед, се огледало и затревеното място в района на лечебницата,
където подсъдимият извършил сексуалните си действия с пострадалата и което от
това било отъпкано, наблизо се намерили бельото на пострадалата и дамската й
превръзка. За извършените огледи се съставили протоколи и фотоалбуми и за
случилото се било образувано досъдебното производство, по което пострадалата
предала доброволно вещите си, намерени при огледите. Впоследствие през деня се
извършил и трети по ред оглед на улицата пред входа на заведението „Р.” и описана
намиращата се на пътя голяма локва. Предприетите издирвателни мероприятия
довели до установяването на подсъдимия, който около 08.30ч. на 30.06.2019г. бил
намерен в домът си в гр. Л., на ул. „Т.“ № ** и със заповед по ЗМВР задържан за
24 часа, като предал доброволно дрехите и обувките си с които бил по време на
случилото се. С протокол от 30.06.2019 г., лицето А. Е. от гр.Л. предал доброволно 2 бр. дискове CD R 1х52х Imation 700 МВ 80 min, със
записите от 29.06.2019г. на видеонаблюдението в дискотеката в ***** махала,
които по - късно били огледани и на тях се наблюдавало лице с лятна шапка
камуфлажна на цвят, отговарящо на подсъдимия, по описанието на пострадалата. По
досъдебното производство, на 30.06.2019г. било извършено разпознаване при което
пострадалата Т., разпознала подсъдимият като лицето, опитало се да я
изнасили и блудствало с нея.
След случилото се пак на
инкриминираната дата 30.06.2019г., Т. била прегледана от съдебен лекар д-р Е.
Видно от заключението на това вещо лице по изготвената Съдебно медицинска
експертиза на живо лице № 248/2019г., при прегледът на пострадалата са
установени: външен полов орган на раждала жена, охлузвания и зачервяване по
повърхността на малките срамни устни, предверието на влагалището и същинската
лигавица на влагалището. Чужди тела (стръкчета от трева) във входа на
влагалището. Според заключението, уврежданията по външният й полов орган били характерни
за извършването на блудствени действия, изразяващи се в триене, натиск и
проникване с пръсти в половият орган, които пострадалата съобщила при прегледът
й. Установили се и травматични увреждания по тялото й, посочени в заключението,
а именно: драскотини по задната повърхност на дясното рамо и лопатка;
кръвонасядания по дясната мишница; кръвонасядане на лявото бедро; контузия
(болка) в областта на горната устна. Посочените травматични увреждания били
причинени от твърди тъпи предмети и могли да се получат по начина, времето и
при обстоятелствата съобщени от пострадалата, като от тях й било причинено
страдание, без разстройство на здравето.
На досъдебното производство от
пострадалата и подсъдимия, били взети образци от биологичен материал – слюнка,
епителни клетки, поднокътно съдържание, а от пострадалата и влагалищен секрет /
иззет при прегледът й от съдебния лекар/, които без поднокътното съдържимо,
били изпратени за ДНК експертиза. Видно от заключението по приложената в
кориците на досъдебното производство ДНК експертиза № PG 233/DNA/19092019, изготвена от вещото лице
Т. в „Проген“
ООД София, се изследвал единствено тампона с влагалищния секрет и по него е
установен единствено ДНК профил на лице от женски пол, не са установени следи
от човешка сперма или биологичен материал на лице от мъжки пол.
Съгласно заключението по назначената
на досъдебното производство комплексна съдебно психиатрична – психологична
експертиза № 62/2019 г. е установено, че Т. страдала от реакция на тежък стрес
и разстройство на адаптацията. Постравматичното стресово разстройство
възникнало след преживяна остра стресова реакция в периода около и след
29/30.06.2019г., която в следващите седмици се трансформирала в постравматично
стресово разстройство като закъснял и / или протрахиран отговор на същото
събитие, което продължавало и към момента на изследването и пострадалата била с
клинични симптоми на постравматично стресово разстройство. Т. към момента на
освидетелстването не се нуждаела от болнични грижи и лекуване по принудителен
ред, но й било необходимо амбулаторно лечение от психиатър и психолог за
преодоляване последиците от постравматичното стресово разстройство.
Пострадалата била със запазени базови способности към момента на деянието, да
разбира свойството и значението и ръководи постъпките си, а с оглед физическото
и психическо състояние и със запазени способности правилно да възприема
обективната действителност, интерпретира фактите имащи значение за делото, да
дава достоверни показания, участва в следствени и съдебни действия, показанията й могли да се ползват като
доказателствено средство. Посочено е, че Т. била със запазени базови
способности правилно да възприема фактите имащи значение за делото и дава
достоверни показания за тях. Личностовият й профил бил разположен на границата
на нормата и се характеризирал с екстравертност, вътрешна локализация на
контрола, добри комуникативни и интерактивни умения, добра социална
пластичност. Нивото на общото й интелектуално функциониране IQ /110/, било средно
висока степен на интелигентност, не са установила дисхармоничност и акцентуации
на личността, а психологичните преживявания и механизми съответствали на
преживявания, вследствие на психотравматични събития.Поведението й било
себезащитно, намеренията й отбягващи и търсещи справедливост. В хода на
разследването, предадените от пострадалата вещи / обувки, бельо и превръзка
намерени при огледите /, намерената пак тогава шапка на подсъдимия и облеклото
и обувките които предал, както и записът от обажданията до тел.112, били
огледани като веществени доказателства и за дрехите и обувките на подсъдимия
установено, че били мокри, с кал. След задържането му по ЗМВР, подсъдимият бил
привличен като обвиняем за престъпленията за които е предаден на съд и задържан
с постановление от 01.07.2019г. на РП-Свиленград на осн.чл.64 ал.2 от НПК. С
Определение № 266/04.07.2019г. по ЧНД № 447/19г. на РС – Свиленград, му била
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. В обясненията си на
досъдебното производство дадени в присъствието на защитник, подсъдимият се
признал за виновен и описал извършеното по време, място и начин като посочил,
че след употребата на алкохол започнал да дърпа пострадала която не познавал,
за да се съвкупи с нея въпреки нежеланието и съпротивата й, което не успял да
стори поради липса на ерекция и за да се възбуди, я опипвал и бил обзет от „зли
духове“, при идването на органите на МВР побягнал към реката и се измокрил.
Изразил съжаление за извършеното.
При така установената, при
проведеното съкратено съдебно следствие фактическа обстановка, е постановена
атакуваната присъда. Настоящата инстанция намира, че присъдата е постановена
при изяснена фактическа обстановка. Правилно е прието, че гласните
доказателства /показанията на свидетелите - пострадалата Т., Т., Г., Д., Т., Г. и Я./
кореспондират както по между си, така и със заключенията по назначените
експертизи, приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и
предявените веществени такива, събрани са надлежно по реда на НПК и досежно
съставомерните факти, подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание, поради
което правилно първоинстанционният съд е обявил, че ще го ползва без да събира
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт
и признати от подсъдимия. При анализа на доказателствата е прието, че
изложеното от пострадалата Т. е достоверно. Този извод се споделя от настоящата
инстанция. Изложеното от пострадалата в показанията й на досъдебното
производство, кореспондира изцяло както с установеното от показанията на
останалите свидетели, така и с обективно установеното при извършените огледи,
включително на мястото на което подсъдимият предприел действията против
половата й неприкосновеност. Посоченото място е обрасъл с висока тревиста
растителност двор, на изоставената ветеринарна лечебница в гр. Л. и
единствено намесата на свидетелите Г. и Д, които намерили Т., прекъснала
престъпната деятелност на подсъдимия, спрямо нея. В същата насока са и
показанията на свидетелите – Т./ съпруг на пострадалата/ тези на
св.Т. /полицейски
служител също работещ по случая на инкриминираната дата/, както и показанията
на свидетелите Г. и Я. Посоченото от пострадалата, за упражненото
спрямо нея насилие от подсъдимия, кореспондира и с обективно установеното от
вещото лице д-р Е. при прегледът й на инкриминираната дата, когато са
констатирани нараняванията по тялото и влагалището й, отразени в съдебно
медицинската експертиза. Авторството в лицето на подсъдимият е безспорно
установено от доказателствата, включително разпознаването му от пострадалата,
която описала и дрехите с които бил и предал, както и шапката му, намерена при
огледа. В насока, че възприятията на пострадалата са достоверни е и
заключението на вещите лица по комплексната съдебно психиатрична и психологическа
експертиза, а заключението по ДНК експертизата потвръждава установеното, за
липса на еякулация от страна на подсъдимия.
Настоящата инстанция намира, че
първоинстанционният съд след анализ на доказателствата правилно е приел, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна, съставът на
престъплението по чл. 152 ал.1 т.2 вр. чл.18 ал.1 от НК, за което го признал за
виновен и осъдил с обжалваната присъда. Безспорно е установена обективната
страна на престъплението - половата принадлежност на жертвата /пострадалата е
жена/ и подсъдимият, както и упражнената от подследния спрямо пострадалата
принуда, чрез дърпането й като я хванал за китките на ръцете, нанесените й
удари по главата и лицето и отправените заплахи, че ако вика ще я претрепе. Това
подсъдимия сторил за да преодолее съпротивата на Т. и се съвкупи с нея против
волята й. От субективна страна е обоснован изводът, че това престъпление е
извършено от подсъдимия при пряк умисъл като форма на вината, като е съзнавал,
че Т. не е съгласна на съвкуплението и чрез употребената принуда целял да сломи
съпротивата й, и извърши с нея насилственият полов акт. Тук за това
престъпление следва да се посочи, че в показанията си на досъдебното
производство, пострадалата Т. заявила, че подсъдимия след упражнената спрямо
нея принуда / физическа и психическа/, я опипвал по гърдите, тялото и
гениталиите и макар да нямал пълна ерекция, проникнал частично с членът си във
влагалището й, а след това проникнал там и с пръстите на ръката си, при което
тя изпитала силна болка. Съдебно медицинската експертиза на пострадалата на
практика не е изключила такова частично проникване, доколкото половият й орган
е на раждала жена и няма девствена ципа. В обясненията си подсъдимият не е
изложил такива обстоятелства като заявил, че нямал ерекция, но обясненията му в
тази им част настоящата инстанция не кредитира, доколкото се доверяват
показанията на пострадалата. Изнасилването е двуактно резултатно престъпление и
за осъществяването му е необходимо единствено проникване против волята на
жертвата / винаги жена/ на мъжкият полов член, във вагината й. Без значение е
дали това проникване е пълно, или не. Така престъплението по чл.152 ал.1 т.2 от НК е било довършено, а не е представлявало недовършен опит по чл.18 ал.1 от НК,
както е квалифицирано от прокурора в обвинителния акт и за което подсъдимият е
предаден на съд. В случая обаче факти за довършено изнасилване, в
обстоятелствената част на обвинителният акт липсват. Подсъдимият е признал и се
защитавал по факти представляващи опит за изнасилване и при това положение,
предвид проведеното по реда на чл.371 т.2 от НПК съкратено съдебно следствие и
задължителните указания в т. 8.2 на т.р. № 1/2009г. на ОСНК на ВКС, осъждането
му за довършено престъпление по чл.152 ал.1 т.2 от НК, е невъзможно и присъдата
в тази й част, е правилна.
Относно обвинението по чл.150 ал.1
от НК за което подсъдимият е оправдан. За да оправдае подсъдимия по това
обвинение, първоинстанционният съд приел, че действията му по опипването на
пострадалата по гърдите, тялото, гениталиите и проникване с пръсти във
влагалището й, били насочени единствено към желанието му да се възбуди и
съвкупи с нея против волята й, което не успял поради липса на ерекция. Така е приета липсата на субективната страна
на това престъпление, както и поглъщането му от опита за изнасилване.
Настоящата инстанция не споделя изцяло изводите на първата в тази насока като
намира, че протеста и жалбата на частния обвинител против тази част на
присъдата са основателни, макар не по всички изложени в тях съображения.
Престъплението по чл.150 ал.1 от НК се извършва чрез действия, способни да възбудят или
удоволетворят полово желание /на жертвата или дееца/, без съвкупление и чрез
използване на принуда / физическа или психическа/ спрямо жертвата, която трябва да е навършила
14 години. Крайният резултат - постигането на целта /т.е. възбуждането или
удоволетворяването на половото желание/, е ирелевантен за съставомерността.
Безспорно е и съдебната практика е константна, че изнасилване и блудство при
идеална съвкупност са невъзможни и по-тежкия резултат - изнасилването / или
опитът за такова/, поглъща по - лекия - блудството. Възможно е обаче една и
съща принуда да се използва за сломяване съпротивата на пострадалата, като се
осъществят последователно двете престъпления в реална съвкупност. Именно такъв
е настоящият случай, но единствено досежно действията на подсъдимия по
проникването с пръстите на ръката си във влагалището на пострадалата. Това е
така защото след като практически отвлякъл пострадалата, ударил я в областта на
главата и лицето и я заплашил, че ако вика ще я претрепе, подсъдимият я опипвал
по гърдите, тялото и гениталиите за да се възбуди и осъществи с нея половото
сношение, против волята й. Тези блудствени действия, включени в диспозитива на повдигнатото
на подсъдимия обвинение за престъплението по чл.150 ал.1 от НК, са погълнати от
опита за изнасилване / на практика довършен/ който са предхождали и при
извършването им, умисълът на подсъдимия за блудство е липсвал. Ето защо за тези
му действия, правилно подсъдимият е оправдан и протеста и жалбата на частният
обвинител, с искане за осъждането му и за тях, са неоснователни. След това
обаче както е установено от доказателствата, след като се опитал да се съвкупи
с пострадалата, подсъдимия проникнал с пръстите на ръката си във влагалището й
при което последната изпитала силна болка и извикала. В момента на извършването
на това действие от подсъдимия, пострадала била търсена от близките си и
органите на реда, които се намирали близо до местопрестъплението и осветявали
терена. При това положение, подсъдимият ясно е съзнавал, че вече не може да
осъществи половото сношение с пострадалата Т. и за да удоволетвори половото си
желание без да се съвкупява с нея, проникнал с пръстите си във влагалището й, а
не както е приела първата инстанция, че сторил това за да се възбуди и съвкупи
с пострадалата. Именно в посоченият смисъл, а не в приетият от първата
инстанция в мотивите, са изложените в обстоятелствената част на обвинителния
акт факти, признати от подсъдимия, както и кредитираните показания на самата
пострадала. При това проникване са причинени и охлузванията по лигавицата на
входа на влагалището й и в него попаднали стръковете трева, установени от
съдебният лекар при прегледът й. Така подсъдимият осъществил от обективна и
субективна страна спрямо пострадалата Н.С.Т. която към инкриминираната дата
била на ** години,
чрез използване на посочената по- горе принуда / удари в областта на главата и
лицето и заплашване, че ако вика ще я претрепе/ и престъплението по чл.150 ал.1
от НК което за тези му действия - проникването с пръстите на ръката му във
влагалището й, не е погълнато от това по чл.152 ал.1 т.2 вр. чл.18 ал.1 от НК и
подлежи на самостоятелно санкциониране. В посочената насока, протеста и жалбата
на частния обвинител, са основателни, като в този смисъл е както цитираната от
първата инстанция съдебна практика, така и Решение № 122/ 25.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 772/2009 г., III н.о./. Посоченото
престъпление от субективна страна е извършено от подсъдимия при пряк умисъл
като форма на вината и със специалната цел да възбуди или удоволетвори полово
желание без съвкупление, установени от действията му. Ето защо настоящият
съдебен състав отмени частично първоинстанционната присъда и постанови нова, с
която призна подсъдимият за виновен в това, че на 30.06.2019г. в гр.Л., обл.Х., извършил действия с цел да
удоволетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14-
годишна възраст, а именно - Н.С.Т. *** /проникнал с пръсти във влагалището й/, като
употребил за това сила и заплашване - престъпление по чл. 150 ал.1 от НК.
Причината за
извършването и на престъплението по чл.150 ал.1 от НК е същата, като
приетата от първата инстанция за престъплението по чл. 152 ал.1 т.2 вр.чл.18
ал.1 от НК, а именно ниското правосъзнание на подсъдимия, незачитането на
установения правов ред, половата и физическа неприкосновеност на личността и в
частност жената, липсата на каквито и да е морално волеви задръжки за удоволетворяване на половият му нагон, склонноста към
антисоциално поведение.
Подсъдимият Х.М.М. с ЕГН **********,
е роден на ***г***, ***гражданин, с ****** образование, ******, *****, ********, живущ ***.
В личната си декларация е посочил, че няма доходи и имущество, живее на семейни
начала с лицето С. А. и към момента на декларирането през
2019г. имал **** деца на * и * години.
Съдържащата се в кориците на делото характиристика, не е негативна.
При определяне на наказанието за
престъплението по чл.152 ал.1 т.2 вр.чл.18 ал.1 от НК, първоинстанционният съд
приел, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК и определил наказанието му
за това престъпление, по реда на чл.58 а ал.1 вр. чл.54 от НК, при превес на
отегчаващите вината обстоятелства. Настоящата инстанция споделя този извод на
първата и намира за неоснователни изложените в жалбата и пледоариите доводи на
защитата, за завишеност на наложеното на подсъдимия наказание, за това
престъпление. Правилно като смекчаващи вината му обстоятелства са приети чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и
изразеното съжаление, а за отегчаващи престъпната му упоритост и множеството
принудителни действия спрямо пострадалата за да се съвкупи с нея против волята
й, липсата на морално волеви задържки за да удоволетвори половият си нагон и
изключителната дързост, изразена в несъобразяване с наличието на хора и
впоследствие и полицейски служители търсещи пострадалата, което вместо да го
възпре, го подтикнало към още принудителни действия спрямо нея, като и запушил
устата и й казал да мълчи. Освен приетото от районният съд, отегчаващо вината
на подсъдимия обстоятелство е и това, че на практика се касае за довършено
изнасилване. Ето защо макар подсъдимият да не е лице със завишена степен на обществена
опасност, обосновано е прието, че самото престъпление е с изключително висока
степен на такава и правилно наказанието му е определено по реда на чл. 54 от НК, в размер близък до масималния предвиден в санкционната част на чл.152 ал.1
т.2 от НК, който е 8 години „лишаване от
свобода”. В случая на подсъдимия за това престъпление, е определено наказание от 7
години и 6 месеца „лишаване от свобода”, което след
задължителната редукция по чл. 373 ал.2 от НПК вр. 58 а ал.1 от НК е намалено с
една трета и му е наложено наказание от 5 години „лишаване от
свобода”. Посоченото
по вид и размер наказание е справедливо и съответно на
целите на чл. 36 от НК.
Изложеното по - горе и приетите от първоинстанционният съд смекчаващи и
отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, се споделят от настоящата
инстанция и досежно определянето на наказанието
за престъплението по чл.150 ал.1 от НК, за което бе признат за виновен с
настоящата присъда.
За престъплението по чл.150 ал.1 от НК, е предвидено наказание от 2 до 8 години „лишаване от
свобода”. Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства за това престъпление,
настоящата инстанция също прие чистото му съдебно минало, добрите
характеристични данни, изразеното съжаление и пред въззивният съд, както и наличието на
малолетни деца, но не и възрастта му. Последната правилно и от районният съд не
е отчетена като смекчаващо вината обстоятелство, при определяне на наказанието
за престъплението по чл.152 ал.1 т.2 вр.чл.18 ал.1 от НК. Не се отчита като
такова и от настоящата инстанция, досежно престъплението по чл.150 ал.1 от НК,
защото е по - скоро зряла и предполага съобразяване с половата неприкосновеност
на другите лица. Настоящият състав намери, че дадените от подсъдимия обяснения
не следва да се отчитат също, като смекчаващо вината му обстоятелство, защото
на практика те не са способствали за разкриване на обективната истина, която
включително и авторството в лицето на подсъдимия, са били установени в началото
на разследването, от съответните органи. В този смисъл е и т.7 на т.р. № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС. Престъплението по чл. 150 ал.1 от НК, също е с изключително висока степен на обществена опасност
и засяга значително половата неприкосновеност и психиката на жертвата. Като
отгчаващи вината на подсъдимия обстоятелства за това престъпление, съдът отчете
изключителната престъпна упоритост и дързост при извършването му, това че на
практика отвлякъл пострадалата от тържеството, проявеният цинизмът, като то е
осъществено в момента преди непосредственото намиране на пострадалата от
търсещите я органи на реда и близките й, което самият подсъдим съзнавал и с
което въобще не се съобразил и то довело до увеличаване на агресията му спрямо пострадалата.
Като отгечващи вината на подсъдимия обстоятелства, следва да се приемат и
липсата на каквито и да е морално волеви задръжки за удоволетворяване на
половият нагон след употребата на алкохол, както и това, че не познавал
пострадалата и тя е произволно избрана жертва.
Предвид изложеното, настоящата инстанция също намери,
че за престъплението по чл.150 ал.1 от НК, не са налице изкючителни или
многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, по смисъла на чл.55
от НК и му определи наказанието при условията на чл. 58 а ал.1 вр. чл.54 от НК,
при превес на отегчаващите вината обстоятелства в размер близък
до масималния предвиден в санкционната част на нормата, а именно 7 години и 6
месеца „лишаване от свобода”, което след задължителната по чл.373 ал.2 от НПК, вр. чл.58 а ал.1 от НК редукция,
намали с една трета и му наложи наказание от 5 години „лишаване от
свобода”.
Доколкото престъплението по чл.152 ал.1 т.2 вр. чл.18
ал.1 от НК, за което подсъдимият е признат за виновен с атакуваната присъда на
районният съд и това по чл.150 ал.1 от НК, за което бе признат за виновен и
осъден от настоящата инстанция, са извършени при условията на реална
съвкупност, преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях и
наложените му наказания за тях са еднакви по вид, съдът на осн. чл.23 ал.1 от НК определи на подсъдимия за посочените престъпления, едно общо най- тежко
наказание, в размер на 5 години „лишаване от свобода“, което на осн. чл. 24 от НК увеличи с една 1 г.и 6 месеца. Така определеното и увеличено наказание от
общо 6 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, не надвишава с ½ както
определеното общо такова за двете престъпления, така и сборът им, нито
максималния размер на наказанието „ лишаване от свобода“, предвиден в НК. На
осн. чл. 57 ал.1 т.2 б. „а“ от ЗИНЗС така определеното и увеличеното общо наказание
от 6 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, съдът постанови да се изтърпи от
подсъдимия при първоначален „строг“ режим, вместо определеният „общ“ от първата
инстанция. Признаването на подсъдимия за виновен, в извършването на
престъплението по чл.150 ал.1 от НК, налагането му на наказанието в посоченият
по - горе размер и приложението на чл. 24 от НК, не нарушава забраната за
влошаване положението му (reformatio in pejus). Това е така защото за същото
престъпление освен, че е обвинен, е бил признат за виновен и осъден при първото
разглеждане на делото от РС – Свиленград. Посочената присъдата е била атакувана
и от прокурора и частният обвинител с искане за влошаване положението му, чрез
увеличаване на наказанията за двете престъпления, в рамките на приетият от първата
инстанция с обжалваната присъда предмет на настоящата проверка размер, за
престъплението по чл.152 ал.1 т.2 вр.чл.18 ал.1 от НК, както и в този приет от
настоящата инстанция за престъплението по чл.150 ал.1 от НК, включително и за
приложението на чл.24 от НК. В настоящото второ по ред въззивно производство,
отново е подаден протест от прокурора и жалба от частния обвинител, вече с
искане за осъждането на подсъдимия и по обвинението за престъплението по чл.150
ал.1 от НК, налагане на приложеното наказание, определяне на общо наказание за
двете престъпления и приложението на чл.24 от НК. Именно с така определеното по
вид и размер наказание, което е справедливо съдът намери, че ще се постигнат
целите на личната и генерална превенция по смисъла на чл. 36 от НК. В останалата част, съдът потвърди първоинстанционната
присъда, като правилна, обоснована и законосъобразна, като не се установи при
проведеното наказателно производство да са допуснати отстраними съществени
процесуални нарушения, нарушаващи правата на страните, още повече, че е налице
и забраната по чл.335 ал.3 от НПК.
Мотивиран
така, съдът постанови присъдата си.
Председател : Членове :
1. 2.