Решение по дело №525/2020 на Районен съд - Момчилград

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

95

Година

28.05.2021

Град

Момчилград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградски районен

съд

състав

На

25.05.

Година

2021………..

В публично заседание и следния състав:

Председател

Йордан Геров

Секретар

Хюсние Алиш

като разгледа докладваното от

Съдията Геров

гражданско

дело номер

525

по описа за

2020

година.

За да се произнесе взе предвид следното:

           Ищеца се позовава на издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№424/2020 год. по описа на МРС, по която в срок е постъпило възражение, в следствие на което е предявил в срок иск за установяване на вземането си. Вземането му по процесната заповед се основава на договор за кредит № CREX -14733564 сключен на 08.04.2017г. между „******“ като кредитор и Е.И.М. като кредитополучател. Договорът е бил сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 24 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 05.05.2019г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница. Твърди, че след сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създавало задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 24 месечните погасителни вноски всяка в размер на 40.97 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е бил определен годишен процент на разходите, като е била посочена и общата стойност на плащанията. Твърдят, че месечните погасителни вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка съставляваща печалбата на кредитора (чл.2). Надбавката (възнаградителна лихва) се формира съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР. Годишния лихвен процент е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Годишния процент на разходите показва действителното оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения процент по кредита се добавят всички останали разходи, настоящи и бъдещи, свързани с него. ГПР е била общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит. При изчисляването му се включват всички задължителни такси за сметка на клиента, свързани с отпускането на кредита. Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него. На основание на чл.2 във връзка с чл.3 от договора за ответника възниквало задължението да погаси заема на 24 месечни вноски, всяка по 40.97лв., като в чл.5 от договора е било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. На основание чл.3 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска. Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение. Твърдят, че ответника Е.И.М. е преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 05.08.2017 година, към която дата са били заплатени 2 броя погасителни вноски. На основание чл.3 от договора, вземането на „******“ С.А., клон България ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 05.09.2017 г.,  от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника на 16.01.2018 г. Моли съдът да постанови решение с което да признае за установено спрямо ответника, че съществува вземането по заповедното производство,  а именно: 665.00 лева - главница по договора за кредит, 236.34 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.08.2017г. до 05.05.2019г., 201.96 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.09.2017 г. до 16.10.2020г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендира деловодни разноски в заповедното производство, както и разноските по настоящото производство.

    Ответникът  Е.И.М., редовно призован на основание чл.47 ал.1 от ГПК, не се явява, не изпраща представител, не е депозирал писмен отговор на предявения иск. Назначеният му на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител –адв.Д.Г. е депозирал писмен отговор, с който счита иска за допустим и основателен.

      В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. Депозирал е писмена молба, в която моли съдът да уважи изцяло предявения от него иск.

     За ответника се явява назначения му особен представител адв.Г. ***. Моли съда да постанови решение съобразно събраните писмени доказателства и съобразно практиката на съда на дела от подобен род.

      Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

      Не се спори между страните по делото, а и видно от представения заверено копие от същия е, че с Договор за кредит № CREX -14733564 сключен на 08.04.2017г. между „******“ като кредитор и Е.И.М. като кредитополучател е бил сключен такъв за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 24 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 05.05.2019г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница. След сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създавало задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 24 месечните погасителни вноски всяка в размер на 40.97 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е бил определен годишен процент на разходите, като е била посочена и общата стойност на плащанията.

Видно от извлечение от погасителен план ответникът е извършил плащания на 03.05.2017 год. и на 22.05.2017 год. в размер от по 40.97 лв. Същият е преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 05.08.2017 год.

На основание чл.3 от договора, вземането на ищеца става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 05.09.2017 г.,  от която дата вземането е ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника на 16.01.2018 г. и от кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

     Във връзка с депозирано заявление по чл.410 от ГПК, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№424/2020 г.по описа на МРС, с която е разпоредил длъжникът Е.И.М. да заплати на „****** С.А“ клон България сумата от 665.00 лв. главница по договора за кредит; 236.34 лв. възнаградителна лихва начислена върху главницата за периода от 05.08.2017г. до 05.05.2019г., 201.96 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.09.2017 г. до 16.10.2020г., законна лихваза забава от 27.10.2020 год. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 25.00 лв.-държавна такса и 50.00 лв. – възнаграждение за юрисконсулт. Посочено е, че  вземането произтича от Задължение по  Договор за потребителски кредит.

    Доколкото длъжникът не е намерен на постоянния си и настоящ адрес, заповедта му е връчена по реда на чл.47 ал.1 от ГПК-чрез залепване на уведомление по постоянен адрес и на основание чл.415 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе следващата се държавна такса, което той е сторил. По повод на предявеният положителен установителен иск е образувано настоящото производство.

По искане на ищеца е назначена и изслушана съдебно счетоводна експертиза, което съдът приема изцяло като обективно и професионално изготвено, неоспорено от страните.

    При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

     Предмет на предявения положителен установителен иск е материално вземане, обективирано в издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Вземането на ищцовото дружество/заявител в заповедното производство/ произтича от търговска сделка – договор за потребителски кредит, което обстоятелство не е спорно между страните. Договорът не е оспорен като неавтентичен/в частта относно подписа на ответника/, поради което, макар и частен диспозитивен документ има материална доказателствена сила спрямо ответника .

     От приложеният към молбата извлечение от погасителен план към процесния договор се установява, че към момента на подаване на заявлението в заповедното производство – 27.10.2020г. е настъпил падежът на всички погасителни вноски.

     Тъй като ищецът се е възползвал от уговорената в негова полза възможност да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми и е уведомил длъжника за това, следва да се приеме, че към момента на подаване на заявлението е настъпила предсрочната изискуемост на останалите непогасени вземания по договора и той е изпаднал в забава за заплащането им от претендирания начален момент.

      Договора е сключен в писмена форма на хартиен носител и е спазена възведената в закона форма за неговата действителност. Същият отговаря на законовите изисквания, доколкото в него ясно е посочен общия размер на кредита, годишният процент на разходите, годишния лихвен процент, общата сума, дължима от кредитополучателя, както и погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.   

       С оглед на гореизложеното, съдът счита исковата претенция за изцяло основателна и доказана, установена по основание и по размер, поради което положителният установителен иск следва да се уважи така, както е предявен.

    С оглед изхода на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски в общ размер на 75.00лв. и направените в исковото производство съдебни и деловодни разноски в размер на 715.00 лв., от които 125.00 лв. заплатена държавна такса, 300.00лв.внесен депозит за адвокатско възнаграждение за назначения на ответника особен представител по делото; 190 лв. възнаграждение за вещо лице и на основание чл.78 ал.8 от ГПК – юристконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.

      Водим от гореизложеното, съдът

 

                                 Р     Е     Ш    И     :

    

     ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Е.И.М., с ЕГН:**********,***, че ДЪЛЖИ на ****** С.А”, клон България, със седалище и на управление гр. ******, Бизнес Парк София, сг.14, ЕИК: ******, със законен представител Д.Д.и пълномощник по делото Н.М. – юристконсулт, сумата в размер на 665.00 лв., представляваща главница по договора за кредит; сумата от 236.34 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.08.2017 год. до 05.05.2019 год.; сумата от 201.96 лв. мораторна лихва начислена върху главницата за периода от 05.09.2017 год. до 16.10.2020 год., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 27.10.2020 г. до окончателно изплащане на дължимите суми по Договор за потребителски кредит  CREX-14733564 от 08.04.2017 год., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №152/27.10.2020г. по ч.гр.д.№424/2020 г. по описа на Районен съд Момчилград.

     ОСЪЖДА Е.И.М., с ЕГН:**********,*** да заплати на ****** С.А”, клон България, със седалище и на управление гр. ******, Бизнес Парк София, сг.14, ЕИК: ******, със законен представител Д.Д.чрез юрисконсулт Н.А.М., направените в заповедното производство разноски в общ размер на 75.00 лв. и направените в исковото производство съдебни и деловодни разноски в размер на 715.00 лв.

     Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд гр.Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                  Районен съдия:

                                                                    /Й.Геров/