Решение по дело №14554/2015 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 28.06.2019 г.

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                            СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ

при участието на секретаря Радослава Манолова разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 14 554/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.

 

В исковата си молба С.О.се твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ общинска мера – част от УПИ ХVІІІ, отреден за озеленяване, кв. 46, в м. „Окол“ по плана на кв. Вердикал – Банкя, с площ от 6 659 кв.м., а по скица № 15-170426/24.04.2015 г. на ИД на АГКК е собственик на поземлен имот с идентификатор 02659.2196.802, по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. Банкя, кв. „Вердикал“, ул. „Янтра“, с площ от 5 507 кв.м., територия: урбанизирана, с начин на трайно ползване: „друг вид озеленени площи“. Твърди се, че имотът е актуван с АПОС № 84/26.06.2013 г., който е съставен на основание АДС № 5085/1966 и АОС № 599/23.02.2004 г. Твърди се в исковата молба, че в разрез с нормата на чл. 7 ал.4 от ЗОбС ОСЗГ „Овча купел“ е възстановила правото на собственост на наследниците на А.Г.Р.в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на недвижим имот, представляващ нива от 5.507 кв.м., находяща се в землището на гр. Банкя, м. „Лицето“, новообразуван имот 9050 от кадастрален район 701 по плана на новообразуваните имоти на кв. „Вердикал“, район Банкя.

Предвид  което е мотивиран правен интерес от предявяване на положителен установителен иск срещу ответниците за признаване за установено, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 02659.2196.802.

Ответницата Е.Н.К., редовно уведомена, оспорва исковете чрез процесуален представител – адв. Й. като излага съображения за неговата недопустимост респ. неговата неоснователност в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.

Ответниците М.Н.К., Е.И.В., Ж.И.К., В.П.Ц., Б.И.Ц., М.Ж.Г., И.Ж.К., Т.И.А., В.К.Ж. и П.Д.Ш., редовно уведомени, не са депозирали отговори в срока по чл. 131 от ГПК. Не заявяват становище по исковете.

Ответниците М.В.К. и Т.Ж.Ш. са починали в хода на съдебното производство и на основание чл. 227 от ГПК същото е продължило спрямо техните наследници по закон с оглед определения на съда от 03.05.2017 г., а именно Е.Н.К., М.Н.К. и П.Д.Ш..

Исковете срещу ответниците Ц.Б.Ц. и К.Й.П. са прекратени с влязло в сила определение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235, ал.2 и ал. 3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът С.О.се е легитимирала като собственик на процесния имот с АОС /публична/ № 84/26.06.2013 г. Този АОС е съставен на основание чл. 59 от ЗОС, уреждащ съставянето на нов АОС при създаване на кадастрална карта на имота. В акта като правно основание за придобиване на имота е посочен чл. 3 ал.2 т.3 от ЗОС вр. чл. 25 ал.1 от ЗСПЗЗ респ. посочени са предходни АДС 5085/1966 г. и АОС 599/23.02.2004 г. и АОС 21/29.04.2009 г., всички представени по делото. Съгласно константната съдебна практика тези актове се ползват със доказателствена сила по арг. на чл. 5 ал. 2 от ЗОС, която при оспорване същата може да бъде опровергана, доколкото самият акт не създава права за общината – чл. 5 ал.3 от ЗОС, а правото на собственост възниква с реализиране на фактическото и правно основание за неговото придобиване /решение 541/06.07.2010 г. по гр.д. 661/2009 г. на Второ ГО на ВКС /. В писмения отговор на ответницата Е.К. е заявено оспорване на този акт като съставен при липса на правно основание. В този АОС като основание за придобиване правото на собственост е посочена нормата на чл. 25 от ЗСПЗЗ. Съобразно ал. 1 от сочената норма земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост.

Не е спорно по делото, че ищците са наследници по закон на А.Г.Р.а това се установява и от представените по делото удостоверения за наследници. В това им качество на същите е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 5.507 дка, находяща се в землището на гр. Банкя, местност „Лицето“, новообразуван имот 9050 от кадастрален район 701 по плана на новообразуваните имоти на кв. Вердикал, видно от представеното по делото решение № 01642А-2 на ОСЗГ – Овча купел. Решенията на ПК /сега ОСЗГ/ представляват по правната си същност индивидуални административни актове, които пораждат своите правни последици - удостоверяват възстановяване на право на собственост на земеделски имот. Доколкото процесното такова е издадено на основание чл. 18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ същото представлява валидно придобивно основание. Приложеното по настоящото дело решение е влязло в сила,  доколкото няма данни по делото да е обжалвано в указания в него срок, поради което и се явява стабилен административен акт, който може да се подложи само и единствено на косвен съдебен контрол за законосъобразност, който е допустим съгласно задължителната съдебна практика, установена с ТР 6/2005 год. на ВКС респ. доколкото няма данни по делото по отношение на същото да е упражнен пряк съдебен контрол, което би изключило допустимостта на косвения такъв.

При съблюдаване законосъобразността на решението на ОСЗГ следва да се има предвид разпоредбата на чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ, която предвижда възстановяване  правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС, ДЗС при условие, че върху тях при спазване на всички нормативни изисквания не са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. Тази разпоредба следва да се тълкува във връзка с нормата на чл.10б от ЗСПЗЗ, която предвижда, че собствениците на земеделски  земи, намиращи се в строителните граници на населените места или извън тях, и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение. В настоящия случай, процесният имот не е застроен, което се установява от заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ – инж. Б.Е.Х.. При тези ангажирани от страните доказателства, настоящият съдебен състав намира, че ответниците  се легитимират като собственици на имота на основание наследствено правооприемство и осъществена земеделска реституция. С оглед данните по делото, процесният имот не попада в приложното поле на чл. 25 от ЗСПЗЗ доколкото същият принадлежи на физически лица, а това изключва релевантността на цитираната разпоредба в настоящата хипотеза. Ищецът не се е позовал на друго годно придобивно основание, визирано в разпоредбата на чл. 77 от ЗС, поради което заявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3  от ГПК и с оглед своевременно релевираното искане за присъждане на разноски на ответницата Е.К. се следват разноски в размер на 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, доколкото заявеното искане в тази насока е в рамките на преклузивния по ГПК срок, при надлежно представени доказателства за реалното изплащане на сумата /стр. 59 в делото/, а заявеното по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК възражение на ищеца при съблюдаване цената на иска, фактическата и правна сложност на делото и извършените по него процесуални действия е неоснователно.

 

Водим от горното Софийски градски съд, I-19 състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.О., адрес: гр. София, ул. „******искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК срещу  Е.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, М.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Е.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, Ж.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, В.П.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, Б.И.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, М.Ж.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, И.Ж.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Т.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, В.К.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** и П.Д.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** за признаване за установено, че С.О., е собственик на поземлен имот с идентификатор 02659.2196.802 като неоснователен.

 ОСЪЖДА С.О.да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Е.Н.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 500  лв. - разноски.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

       

                                                               СЪДИЯ: