Определение по дело №2724/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 юни 2018 г. (в сила от 16 юли 2018 г.)
Съдия: Веселина Йорданова Ставрева
Дело: 20181100202724
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

    П Р О Т О К О Л

 

Година 2018                                                                                     Град София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД                                             НО, 5-ти състав

На двадесет и девети юни                            две хиляди и осемнадесета година

в публично съдебно заседание в състав:

                                               

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

                            

Секретар: Алина Тодорова

Прокурор: Елка Ваклинова

 

Сложи за разглеждане докладваното от с ъ д и я т а Н.Ч.Д.№2724 по описа за 2018г.

На именното повикване в 12,00 часа се явиха:

 

ОСЪДЕНИЯТ М.М.Д. – р.пр., се явява лично и с адв.М., определена от САК за служебен защитник на осъдения.

 

В залата се явява М.А. - преводач от арабски на български език и от български на арабски език.

 

СЪДЪТ на осн. чл.395е от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАЗНАЧАВА М.А. за преводач от български на арабски език и обратно на осъдения М.М.Д..

 

СЪДЪТ снема самоличността на преводача, както следва:

 

М.А. – 50г., неосъждан, без дела и родство с осъдения.  

 

СЪДЪТ предупреди преводача за наказателната отговорност по чл.290, ал.2 от НК.

ПРЕВОДАЧЪТ обеща да даде верен превод.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Желая да ми бъде назначен като служебен защитник адв. М..

АДВ.М.: Запозната съм с материалите по делото. Готова съм да поема защитата на осъдения.

 

СЪДЪТ предвид задължителния характер на защитата, изявленията на осъдения и адв.М. и на осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1, вр. чл.21, т.3 от ЗПрП и чл.94, ал.1, т.6 и т.9 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на осъдения М.Б.Ю.

НАЗНАЧАВА адв.М. от САК за служебен защитник на осъдения М.М.Д..

 

НАЧАЛНИКЪТ на Затвора – София – редовно призован, не се явява.

Вместо него се явява М.Г.- ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ с надлежно пълномощно от Началника на Затвора - София.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.

АДВ.М.: Да се даде ход на делото.

ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, предвид на което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

СЪДЪТ на осн. чл.272, ал.1 от НПК снема самоличността на осъдения, както следва /по данни от затворническото досие със снимка/:

 

М.М.Д. - роден на ***г. в гр.Коуба, РА., с пост. адрес: Р А., гр. Б.М.Р.с адресна регистрация в Р България: с.П. - лагер за бежанци, А.ски гражданин, неженен, с основно образование, документ за самоличност №:*******, изд. на 02.11.2016г., валиден до 02.11.2026г., ЛНЧ:**********, осъждан.

 

СЪДЪТ разясни правата на страните и осъдения, включително правото им на отвод.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на състава на съда и секретаря.

АДВ.М.: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.

ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания. Няма да соча други доказателства.

АДВ.М.: Нямам искания.

ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Представям и моля да приемете актуална справка към днешна дата от остатъка на изтърпяване на наказанието.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.

 

СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молба на осъдения на осн. чл.437, ал.2 от НПК за постановяване на условно предсрочно освобождаване, ведно с приложено затворническо досие. ПРОЧЕТОХА СЕ.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата си.

ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Считам молбата за неоснователна.

АДВ.М.: Поддържам молбата.

ПРОКУРОРЪТ: Молбата е неоснователна.

СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Нямаме други доказателствени искания.

 

СЪДЪТ на осн. чл.283 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства, вкл. съдържащите се в затворническо досие на осъдения М.Д., изпратени за послужване от Началника на Затвора – София, включително и днес представените от процесуалния представител на Затвора - гр.София.

 

СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Нямаме доказателствени искания.

 

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и на осн. чл.286, ал.2 и чл.291, ал.1 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ. ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

 

АДВ.М.: Моля да уважите подадената молба, тъй като считам, че са налице кумулативно предвидените в чл.70, ал.1 от НК предпоставки за условно предсрочно освобождаване.

Доверителят ми с присъда №8 по НОХД на Свиленградския районен съд е осъден на осем месеца „Лишаване от свобода“.  На основание чл.437, ал.2 от НПК е подал молба за условно предсрочно освобождаване. Текстът изисква две предпоставки. На първо място за допустимост за разглеждане на жалбата лицето да е изтърпяло повече от 1/2 от наложеното наказание. Това е обективния критерий, който в настоящия момент е налице. От друга страна съществуват изисквания за субективна преценка на лицата от администрацията на мястото, където лицето изтърпява наказанието си „Лишаване от свобода“. Законът изисква да съществуват доказателства, че в личността на лицето е настъпила положителна промяна, като едновременно с това активно е участвал в мероприятията на затвора. Приложените писмени доказателства сочат, че моят доверител не е конфликтна личност, не е наказван. Едновременно с това има заключение, че няма трайна промяна в нагласите към живота. Моля да имате предвид разпоредбата на чл.439а от НПК, в която е отбелязано, че неучастието в програми и дейности в затвора, когато не са били достъпни - а в случая това е, че лицето не е български гражданин и не владее добре български, не могат да бъдат основание единствено за отказ за условно предсрочно освобождаване. Смятам, че за оставащите му 1 месец и 20 дни от изтърпяване на наказанието не съм уверена, че ще настъпи някаква трайна промяна в неговите нагласи към начина на живот у нас. Той е чужд гражданин, идва от друг свят, по друг начин вижда нещата. Моля да имате разпоредбата на чл.439а, ал.3 от НПК и да уважите молбата.

Ще обърна внимание на една техническа грешка. На лист 2 от делото, в документа представен от началника на затвора, е отбелязано, че е осъден на 6 месеца „Лишаване от свобода“, а след това навсякъде се обсъжда, че е осъден на 8 месеца. В днешната актуална справка също е посочено, че е осъден на осем месеца. Моля да го имате предвид.

Безсмислено е този човек да стои повече в затвора и моля да уважите молбата.

 

ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Считаме молбата за неоснователна и моля да я оставите без уважение. Макар да е налице първата предпоставка, а именно лишеният от свобода да е изтърпял повече от половината наложено наказание, не е налице втората изискуема от закона такава предпоставка, а именно доказателства за поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение. В тази насока са всички становища на затворническата администрация. Същият не за първи път пребивава в рамките на затвора. Има предходни две наказания „Лишаване от свобода“ за престъпление по чл.279 от НК, не е награждаван, не е наказван, като оценката на риска от рецидив е непроменена и рискът по отношение на обществото е висок. Предвид целите на превенцията по чл.36 от НК, моля да оставите молбата без уважение.

 

ПРОКУРОРЪТ:Не съм съгласна със становището на администрацията на Затвора, гр.София. Считам, че можем да гласуваме доверие на М.М.Д. и да уважим неговото желание за правомерно поведение и за законосъобразен живот на територията на Р България. Видно е, че действително за втори път г-н Д. изтърпява наказание в местата за лишаване на свобода на територията на Р България. Прави ми впечатление, че двете деяния, за които е бил осъждан на лишаване от свобода, са по чл.279 от НК, т. е. за незаконно преминаване на границата на Р България без разрешение от надлежните органи, като деянията са извършени повторно. Аз се надявам г-н Д. да е разбрал до настоящия момент, че българската държава има граници и гранични пунктове, откъдето се влиза в страната. Очевидно е неговото желание да живее в България, но в тази държава има закони, които той следва да спазва. Силно съм обнадеждена, че няма други криминални деяния на територията на Р България и се надявам, при положение че е заявил, че има приятелка оттук нататък да има едно нормално и правомерно поведение на територията на нашата държава. Остатъка от наказанието действително е много малък и считам, че за да поощрим неговото желание за правомерен живот бихме могли да уважим неговата молба. Още повече, че в доказателствения материал намирам вътрешно противоречие на данните. Имам предвид изнесените данни за постижения при изпълнение на плана на присъдата, в смисъл, че оценката на риска от рецидив е сведена до нейните ниски граници, няма отчетени зависимости към алкохол и наркотични вещества по време на изтърпяване на наказанието, констатирано е, че е емоционално стабилен и е ориентиран към безпроблемно изпълнение на присъдата. През цялото време на престоя си дотук той е показвал едно безпроблемно поведение и уважение към затворническата администрация. Вярно е, че не е награждаван, но за времето на престоя си той не е и наказван. Считам, че при това положение няма как да не отчетем поправителен ефект от времето на изтърпяване на неговото наказание в затвора в гр. София. Затова за мен е неразбираемо и немотивирано окончателното становище, което казва, че целите на наказанието все още не са изпълнени и планът на присъдата следва да продължи да се изпълнява. Намирам, че преди края на присъдата вече се констатират положителни промени. Все пак да не забравяме, че това е условно предсрочно освобождаване, т.е. при извършване на незаконно действие, при извършване на престъпление съгласно българския закон чуждият гражданин ще се наложи да изтърпи и остатъка от това наказание.

Предлагам молбата на чуждия гражданин да бъде уважена и да му гласуваме доверието, за което той е помолил.

ОСЪДЕНИЯТ Д. /чрез преводача/: Поддържам молбата си. Моля да ми дадете шанс за свобода. Аз не живея много навънка. Само грешка на граница. Сега, когато знам закона на България, аз ще съм много дисциплиниран добре и не иска да прави друго проблем. Искам само да изляза навън и да живея моя живот. Много извинявайте. Обичам много България.

 

СЪДЪТ на осн. чл.297, ал.1 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.

 

ОСЪДЕНИЯТ /чрез преводача/: Моля да бъда условно предсрочно освободен. Моля ви. Излизам навънка и ще търся работа. Работех като механик на кола. В А. бях шампион по фитнес. Мога да работя.

 

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.

 

 

СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ ПУБЛИЧНО И В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.

 

Производството е по реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК.

Образувано по молба на осъдения М.М.Д. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието му.

В съдебно заседание осъденото лице и служебния му защитник адв.М. поддържат молбата на първия. Настояват се да са налице законовите изисквания на чл.70, ал.1 и сл. от НК, като се набляга на промяната в поведението и поправянето на Д..

Надлежно упълномощеният представител на Затвора - София, счита молбата за неоснователна и моли да не бъде уважена по подробни съображения, базиращи се на затворническото досие, изготвените доклади и становището на затворническата администрация.

Представителят на СГП дава заключение, че молбата на лишения от свобода М.Д. е основателна, в каквато насока не подкрепя доводите на затворническата администрация. Посочва, че следва да се даде шанс на осъдения за освобождаването му.

В правото си на лична защита и предоставената му последна дума, осъденият Д. моли за уважаване на искането, обективирано в молбата му, подадена до съда.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 5-ти състав след като се запозна с материалите по делото установи от фактическа и правна страна следното:

Осъденият М.М.Д. е роден на ***г. в гр.Коуба, РА., с пост. адрес: Р А., гр. Б. М.Р.с адресна регистрация в Р България: с.П. - лагер за бежанци, А.ски гражданин, неженен, с основно образование, документ за самоличност №:*******, изд. на 02.11.2016г., валиден до 02.11.2026г., ЛНЧ:**********, осъждан.

Видно от данните по делото осъденият М.М.Д. *** на 12.01.2018г. в изпълнение на определение за одобряване на споразумение по НОХД№8/2018г. по описа на РС - Свиленград, в сила от 05.01.2018г., по което е осъден на 8 /осем/ месеца „Лишаване от свобода“ за престъпление по чл.279, ал.2 от НК с начало на изпълнение 23.12.2017г., когато е бил задържан. Според данните от затворническото досие, спрямо осъдения от датата на постъпването му в Затвора – гр.София /12.01.2018г./ е постановен строг режим на изтърпяване. Първоначално е бил на територията на 8-ма приемна група на затвора, а след това – от 13.02.2018 г. – на територията на 10-та група.

Видно от справката от Затвора - София към датата на провеждане на днешното с.з. - 29.06.2018г., лишеният от свобода Д. е търпял общо 6 /шест/ месеца и 10 /десет/ дни с остатък от 1 /един/ месец и 20 /двадесет/ дни, т.е налице е първата материално-правна предпоставка, визирана в чл.70, ал.1, т.1 от НК, а именно да е изтърпял не по-малко от половината от наложеното му наказание.

От друга страна законодателят е изискал и наличието на доказателства за поправяне на осъдения отделно от тази фактическа предпоставка.

Осъденият Д. не е извършвал дисциплинарни нарушения /липсват данни за наложени наказания/, нито е награждаван по време на престоя си в Затвора – София, не работи.

С оглед изясняване наличието на втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, по делото е постъпило отрицателно становище от инспектор при Затвора - гр.София по повод молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване. Служителят е посочил, че при този осъден, наказанието „Лишаване от свобода“ все още не е дало нужния корекционен ефект, не са постигнати целите на наказанието и принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието. Отразено е, че осъденият не разпознава в пълна степен проблемите, не ги разрешава по адекватен начин и не осъзнава в пълна степен последствията от действията си, поради което и корекционната работа с този осъден следва да продължи в насока изпълнение на целите и задачите, заложени в плана на присъдата. Поради това в обобщение инспекторът е приел, че следва да се постигне стабилизиране на доказателствата за настъпила трайна промяна в поведението и нагласите на този лишен от свобода.

В същата насока е и становището на зам.-началника по Режимно-надзорна и охранителна дейност. Същият набляга на факта, че Д. е осъждан два пъти за еднотипни престъпления по чл.279 от НК, че нито е награждаван, нито наказван като базирайки се на всички становища на затворническата администрация, същият не се е поправил.

Сред материалите по делото е приобщен и доклад относно приложението на чл.70, ал.1 от НК по повод подадената от осъдения молба. В документа освен индивидуализиращи и лични данни, е отразено, че Д. няма регистрирани зависимости към наркотични вещества и алкохол, с отсъствие на суицидни мисли и психични проблеми. Според данните от изготвено психологическо заключение Д. е емоционално балансиран, контролира враждебни и агресивни импулси, дистанцира се от конфликтни ситуации, контактува с хора с позитивни нагласи от затворническата среда, с уважително отношение към администрацията на затвора. В доклада е обективирано, че лишеният от свобода е ориентиран към предвидимо безпроблемно изтърпяване на присъдата.

Първоначалната оценката на риска от рецидив е приета да е с ниски стойности - 40т., като е счетено, че лишеният от свобода все още омаловажава криминалното си деяние, не разпознава проблемите в тяхната цялост, не вижда тяхната повтаряемост и в бъдеще, не може да дефинира ясно етапите, които трябва да премине за решаването на проблемите. В тази насока рискът от вреди за обществото е преценен като висок, нисък за осъдения, другите лишени от свобода и за администрацията. Поради това прогнозата за личностовата му ресоциализация на база ресурсите, които притежава, не е приета да е добра.

В заключение е отчетено още, че осъденият към настоящия момент не се е включил в изпълнението на плана на присъдата като чрез поведението си, отношение към провежданите социално-възпитателни дейности и трудова реализация, не е изпълнил поставените цели и задачи, като не е постигнал мотивация за промяна на криминалното си поведение, не е изградил е и не е утвърдил трудови навици.

Съобразно нормата на чл.439а, ал.1 от НПК, доказателствата за поправянето на лишения от свобода по смисъла на чл.70, ал.1 от НК са всички обстоятелства, които сочат на положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

В такава насока безспорно по делото са приобщени данни, че осъденият Д. съблюдава дисциплината и реда в затвора, вкл. и към момента, не е извършвал дисциплинарни нарушения. Липсват и данни за проявена агресия или конфликти с други затворници, или със затворническата администрация.

Според изискванията в чл.155, ал.2 от ЗИНЗС, доказателствата за поправяне на осъдения се установяват от оценката за осъдения по чл.155, също и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата и по чл.156, както и от всички други източници за информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Съдът в този му състав намира да не е реализирано в пълен обем съдържанието на понятието „поправяне“ в поведението на осъдения Д., по чиято молба е искането от условно предсрочно освобождаване, изхождайки от смисъла на ал.2 на чл.439а от НПК.

Според съдържанието на приобщените по-горе и докладвани материали от затворническото досие при този осъден, предвид краткия му престоя в местата за лишаване от свобода и въпреки констатираните сравнително ниски нива за рецидив, е налице сериозен риск за вреди към обществото, като в остатъка от време, който Д. следва да пребивава в местата за лишаване от свобода, следва да продължи корекционен ефект на наказанието.

В този смисъл настоящият съдебен състав е на становище, че липсват достатьчно доказателства за поправяне и превъзпитание на лишения от свобода, при когото не е приключил корекционен процес, целите и задачите, заложени в индивидуалния план на присъдата не са изпълнени, не е налице е пълна степен на реализация на принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието, поради което и целите на наказанието, визирани в чл.36 НК не са постигнати.

Съдът в настоящия състав приема, че при този затворник следва да се работи в насока пълно осъзнаване извършеното престъпление, отговорността за което все още не е приета изцяло, особено като се има превид факта, че същият е извършвал и по-рано аналогични престъпления. Същият следва през оставащото време да положи усилиялия към разпознаване на проблемите, тяхното разрешаване по адекватен начин и в крайна сметка осъзнава в пълна степен последствията от действията си.

Следва да се отбележи, че именно затворническата администрация е тази, която има най-пряко наблюдение над поведението на лишения от свобода и може да констатира или не, данни за поправянето му, което именно е целта на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ съобразно нормата на чл.36 от НК. В този смисъл, становищата на почти всяко едно от лицата, които са работили с Д. в този период – психолози, инспектори и т.н., отчитат не само ниския риск от рецидив, който не следва да бъде преценяван изолирано, но и неизпълнението на целите на наказанието, високия риск към общството, обуславящи незавършване на процеса попоправяне.

Ето защо, съставът на СГС не намира основания да се дистанцира от изводите и становищата именно на тези лица от затворническата администрация и служителите, работили и работещи с Д., като ги приема поради това за достоверен източник за оценка на поведението и липсата на извод за цялостно поправяне на осъдения в целения от закона смисъл.

С оглед горното, съдът намира, че молбата на осъдения следва да бъде оставена без уважение, като на осн. чл.441 от НПК следва да бъде указано на същия, че нова молба не може да бъде подадена преди изтичане на срока на изтърпяване на това наказание.

Така мотивиран и на осн. чл.441 от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК, СЪДЪТ

 

    О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М.М.Д. /със снета самоличност/ за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира по реда на гл.22 от НПК в 7-дневен срок от днес пред САС.

 

Препис от определението да се изпрати за сведение и изпълнение на лишения от свобода Д.,*** и СГП.

 

За извършения превод, на преводача М.А. да се изплатят  150лв. /сто и петдесет лева/ от бюджета на съда, за което да се издаде 1 /един/ брой РКО.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12.40 часа.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...................................

                                                                     

СЕКРЕТАР:.............................................