Р Е Ш Е Н И Е
№ 260011/ 22.12.2020г., град Исперих
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
на шести октомври, две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар : Анна Василева
Прокурор :
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
АНДело № 29 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Банка ДСК“ ЕАД
град София, представлявано от Юрий Генов – Изпълнителен директор и Арно Льоклер
– Изпълнителен директор против наказателно постановление № В – 0050504/
14.10.2019г. на Комисията за защита на потребителите за налагане на наказание –
имуществена санкция в размер на 3000.00лв. за нарушение по чл.11, ал.3 от
Закона за потребителският кредит. Жалбоподателят счита обжалваният акт за
незоконосъобразен – постановен при нарушаване на материалният и процесуалният
закон, също така – необоснован. Твърдят, че описаното нарушение не е било
извършено. Считат, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като
е постановено при неправилно тълкуване и ппилагане на материално-правната
разпоредба на чл.11, ал.3 от ЗПК. Твърдят, че банката дължи безплатно
извлечение от сметка под формата на погасителен план не във всички случаи, а
само при погасяване на главницата по срочен договор за кредит. В случая от
кредитополучателя нямало предприети стъпки за предсрочно погасяване на кредита,
за да намери приложение нормата на чл.11, ал.3 от ЗПК. От банката не било
искано извлечение от сметка под формата на погасителен план, а е поискано само
извлечение. Считат също така, че обстоятелствата във връзка с поисканото
извлечение са неправилно отразени в съставеният констативен протокол. Твърдят
връщане на събрана такса в размер на 60.00лв., което не е отчетено от АНО с
оглед приложение на чл.28 от ЗАНН. Изложени са и аргументи, че върната такса в
размер на 60.00лв. на потребителя не би могло да се възприеме като закононарушение,
тъй като е в изпълнение на поети договорни нарушения и е констатирана грешка на
служител на банката. По изложените съображения
„Банка ДСК“ ЕАД град София моли издаденото наказателно постановление да
бъде изцяло отменено.
В съдебно заседание жалбоподателя чрез своя процесуален представител
поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по същество.
Въззиваемия Комисия за защита на
потребителите не изпраща представител в съдебно заседание. В приложено към
административно-наказателната преписка становище счита жалбата за
неоснователна.
За РП-Разград уведомени, не се явява представител и не
вземат становище по жалбата и атакувания административен акт.
Съдът след преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства намира за установена следната фактическа
обстановка: Лицето Мария Радева Илиева от град Разград, ул.“Добровска“ № 6А е
клиент на жалбоподателя по силата на три сключени договора за кредит за текущо
потребление – от 20.07.2011г., от 30.05.2012г. и от 28.09.2015г. На 26.06.2019г.
потребителката Илиева подала молба до банката в клона в град Исперих, с която
поискала да и бъдат предоставени извлечения и копия на посочените договори за
кредит. За предоставяне на извлеченията банката събрала от Илиева такса в общ
размер на 90.00лв. Впоследствие потребителката депозирала жалба до Комисията за
защита на потребителите. Била образувана проверка, в която било установено, че
таксата била неправомерно събрана в нарушение на законовите разпоредби. На
22.08.2019г. на Илиева била възстановена от Банката сума в размер на 60.00лв.
за удържаните такси. С оглед извършената проверка и констатирано нарушение по
Закона за потребителският кредит срещу жалбоподателя „Банка ДСК“ ЕАД бил
съставен АУАН бл.№ 0050504/ 17.09.2019г. въз основа на който било издадено
обжалваното наказателно постановление № В – 0050504/ 14.10.2019г. на Директора
на РД към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с
което на Банката била наложена имуществена санкция в размер на 3000.00лв. на
осн. чл.45, ал.1 от Закона за защита на потребителите с оглед нарушение по
чл.11, ал.3 от същия нормативен акт.
Описаната фактическа обстановка се установява от разпита на свидетелите А.Т.
и Д.В., както и от приобщеният писмен доказателствeн материал съдържащ се в административно-наказателната преписка.
С оглед изложеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи :
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, което има право на жалба и против подлежащ
на обжалване адм. акт.
Разгледана
по същество, е неоснователна.
От формална страна съдът
счита, че АУАН и обжалваното НП са съставени при спазване на изискуемите за
тяхната валидност форма и съдържание, в предвидените за това срокове и от
надлежен орган, в рамките на компетенциите му. съдът в своя настоящ състав счита, че безспорно е
установено в случая осъществено административно нарушение по чл.11, ал.3 от
Закона за потребителският кредит. Съгласно тази разпоредба : „Когато
се прилага ал. 1, т. 12, кредиторът предоставя на потребителя при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.“ Нормата на чл.11,
ал.1, т.12 от същият закон гласи : „Договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа информация
за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в
плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит.“ В конкретният случай данните по делото сочат, че единият от кредитите е
бил погасен към момента, в който е било поискано извлечението, а другите два са
били действащи. Следователно по силата на цитираната по-горе разпоредба банката
е била длъжна да предостави на кредитополучателя при поискване безплатно
извлечения по сметките под формата на погасителен план и за трите договора, тъй
като по третият е била погасена главницата (освен останалите суми), а това е
изискването на закона за предоставяне на безплатно извлечение. И няма абсолютно
никакво значение дали е поискано извлечение точно под формата на погасителен
план. Законът изрично регламентира в каква форма кредитната институция следва
да представи извлечението при поискване и Банката е била длъжна да спази
законовите изисквания. Това не е направено безвъзмездно както изисква закона и
сключеният между страните договор, с което поведение е осъществено описаното в
наказателното постановление административно нарушение. Фактическата обстановка
се утежнява и от факта, че Банката е събрала такса за предоставяне на
извлечения и за сметката на погасеният кредит на Мария Илиева, което е също
нарушение на чл.11, ал.3 от Закона. Следвало е да бъдат върнати всички събрани
суми, а не само сума в размер на 60.00лв. По тази причина не може да се говори
за „маловажен случай“ по чл.28 от ЗАНН.
Извършеното нарушение се санкционира по чл.45, ал.1 от Закона за
потребителският кредит, който сочи, че „За
нарушение на чл.
11 от закона на виновните лица се налага глоба в
размер от 700 до 2000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в размер
от 3000 до 8000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица“. В случая на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в минимален
размер, поради което същата не подлежи на редукция по настоящият процесуален
ред.
По изложените съображения като правилно и законосъобразно обжалваното
Наказателно постановление № В – 0050504/ 14.10.2019г. на Комисията за защита на
потребителите следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В – 0050504/ 14.10.2019г. на
Комисията за защита на потребителите, с което на жалбоподателя „Банка ДСК“ ЕАД град София, представлявано
от Юрий Генов – Изпълнителен директор и Арно Льоклер – Изпълнителен директор на
осн. чл.45, ал.1 от Закона за
потребителският кредит е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лв.
за нарушение на чл.11, ал.3 от Закона за потребителският кредит изразяващо се в
това, че на 16.07.2019г. в клон № 1602 в град Исперих с издадена квитанция на
стойност 90.00лв. „Банка ДСК“ ЕАД е отказало да предостави безвъзмездно
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящи плащания по действащи договори за потребителски кредит на Мария
Радева Илиева КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд-гр.Разград в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: