Р Е Ш Е Н И Е
№413
гр.
Велико Търново, 17.12.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести състав, в открито заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.М.и прокурора Невена Орманджиева, като разгледа
докладваното от председателя адм. дело №445 по описа на Административния съд за
2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК
вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Ищецът
С.Г.Й. ***, чрез процесуалния си представител адв. К.С. от ВТАК, е предявил искова
молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ОД на МВР – Велико Търново,
като претендира заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 300 лв., ведно със законната лихва от предявяване на настоящия иск до
окончателното заплащане, и за претърпени неимуществени вреди в размер на 4 000,00
лева, всички вследствие от издадено Наказателно постановление №19-0311-000075
от 11.04.2019 година на началник на РУ – Павликени към ОД на МВР – Велико
Търново, отменено с Решение №41 от 28.06.2019 година, постановено по НАХД
№124/2019 година по описа на Павликенският районен съд. В исковата молба се
поддържа, че са налице законовите предпоставки за реализиране на отговорността
на държавата, в това число отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление, причинени имуществени вреди в размер на 300 лева – представляващи
разноски за защита по НАХД №124/2019 г. на РС – Павликени, както и причинени
неимуществени вреди, оценени на 4 000 лева – описани като лишаване от
правото и възможността за свободно и автономно придвижване по собствена воля и
желание с МПС за повече от четири месеца, житейски неудобства и емоционални
страдания и дискомфорт. Твърди, че между щетите и отменения акт е налице
причинно-следствена връзка. Иска присъждане на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител поддържа
исковете. По отношение на неимуществените вреди допълват, че лошото му здравословно
състояние е допринесло за по-големи от обичайните неимуществени вреди, тъй като
е било необходимо да търси помощ от близки и познати, притеснявал се е да се
движи чрез обществен транспорт заради получения недъг. Така обосновава
справедлив размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Иска
присъждане на разноски на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
Ответникът
по иска – Областна дирекция на МВР – Велико Търново, чрез процесуалния си
представител отрича основателността на иска, като подробни аргументи за този
резултат излага в отговора на исковата молба и в писмена защита по делото.
Сочи, че в случая не е изпълнен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и
при наличието единствено на незаконосъобразен административен акт не може да
бъде ангажирана отговорността на държавата. Подчертава, че, въпреки отмяната на
наказателното постановление, в хода на съдебното производство пред РС –
Павликени безспорно е установено, че ищецът е управлявал МПС след употреба на
алкохол и е предизвикал ПТП, като е причинил вреди на паркиран автомобил.
Според позицията, която заема ответникът, безотговорното поведение на ищеца да
управлява автомобил в нетрезво състояние опровергава твърдението му за изпитани
негативни емоции. Моли исковата молба да бъде оставена без уважение,
алтернативно възразява срещу размера на претендираното обезщетение и моли съда
да присъди такова в разумен размер. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В
съдебно заседание юрк. Б.поддържа тезата, че исковете са неоснователни, като
обръща внимание, че ищецът е получил тежка травма на лявата ръка вследствие на
претърпяното ПТП. В отговор на твърденията, че поради отнемането на СУМПС е
било засегнато особено важно за съвременността право на Й. – да се придвижва
свободно с МПС, изтъква, че липсват доказателства, че ищецът въобще е бил в
състояние да управлява МПС. Допълва съображенията си в представена по делото
писмена защита.
Прокурорът
дава заключение за основателност и доказаност на иска за обезщетение за
претърпени имуществени вреди и предлага да бъде уважен в пълен размер. Иска за
обезщетение за неимуществени вреди намира за неоснователен и недоказан. В тази
връзка пледира, че не е доказано фактическото изземване на СУМПС на ищеца, въпреки
твърдението, че емоционалният му дискомфорт е произлязъл въз основа именно на
това обстоятелство. В случай, че искът бъде приет за доказан по основание, счита,
че размерът му е завишен. Позовава се на многобройните наказания на ищеца за
нарушения по ЗДвП и субсумира, че претърпените от него преживявания не са с
такъв интензитет, който да обоснове претендирания размер на обезщетението.
Набляга, че в постановлението за прекратяване на наказателното производство е
посочено, че именно ищецът е виновен за настъпване на процесното ПТП и прави
извод, че със своето поведение Й. сам е допринесъл за настъпване на вредите,
поради което, ако се присъди обезщетение, предлага то да бъде редуцирано до
минимален размер.
По допустимостта: Исковата молба е допустима. Съгласно разпоредбата
на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни административни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В
процесния случай се претендират вреди от наказателно постановление, за което се
твърди, че е отменено като незаконосъобразно, като адресат на неблагоприятните
последици, продиктувани от това наказателно постановление, е именно настоящият
ищец. От друга страна исковете, съединени в предявената молба, са насочени
срещу надлежен ответник по разума на чл. 205 от АПК, предвид специалната
разпоредба на 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Исковете за отговорност на държавата за вреди са допустими с аргумент от чл. 204,
ал. 1 от АПК, тъй като е налице отменено наказателно постановление.
Най-сетне, исковата молба е
предявена пред родово и местно компетентния съд – АСВТ, при съобразяване с
Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. на Общото събрание на съдиите от
Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, постановено по ТД №2/2014 г. по описа на ВКС.
Само за пълнота следва да се
отбележи, че към момента на провеждането на последното открито съдебно
заседание по АНД №124 от 2019 г. по описа на РС – Павликени /което е приобщено
по настоящото дело/, не е била в сила разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
/нова, ДВ бр. 94 от 2019 г. на 29.11.2019,
в сила от 3.12.2019 г. според чл. 5, ал. 5 от КРБ/, която предвижда
възможност да се претендират и присъждат разноски в рамките на административнонаказателното
производство пред районния съд.
При това положение по аргумент от
чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ приложение намира редът за обезщетяване по ЗОДОВ досежно
претендираните имуществени вреди.
По същество: претенцията за обезщетение
за имуществени вреди е основателна, а тази за обезщетение за неимуществени
вреди – неоснователна по съображенията, изложени по-долу.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и съвкупно, приема за установена следната обстановка:
По
делото не е спорно, а и от материалите по приложеното АНД №124/2019 г.
по описа на РС – Павликени
е видно, че ищецът е адресат на Наказателно постановление
№19-0311-000075/11.04.2019 г. на началника на РУ – Павликени към ОД на МВР –
Велико Търново. След проведен съдебен процес, издаденото на С.Й. наказателно
постановление е отменено със Съдебно решение №41 от 28.06.2019 г. за допуснати
множество съществени нарушения на процесуалните правила по съставянето му,
които са довели до нарушаване на правото му на защита. Решението на РС –
Павликени е влязло в сила на 24.07.2019 г., без да е оспорвано. Отмяната на наказателното
постановление е станала по жалба срещу него на настоящият ищец, като видно от
приложеното дело на районния съд, жалбата е била подадена чрез ***С.С.от САК.
Към жалбата са представени договор за правна защита и съдействие от 16.04.2019
г. и пълномощно. Според съдържанието на договора, настоящият ищец, в качеството
си на жалбоподател, е договорил с адвоката правна защита и съдействие, състоящи
се в изготвяне на жалба и пълно процесуално представителство по образуваното
дело пред РС – Павликени. Договорено и ефективно е заплатено възнаграждение от
300 лв., като в частта му относно заплатената сума, договорът за правна защита
и съдействие има характер на разписка за получаването ѝ. Пълномощното
установява представителната власт на адвоката, с когото жалбоподателят е
сключил договора, да го представлява пред РС – Павликени, като подаде жалба
срещу наказателното постановление и извършва всякакви процесуални действия.
Видно от протокола за проведеното на дванадесети юни през 2019 година открито
съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя /настоящ ищец/
не е присъствал, съответно не е правил доказателствени искания в открито
заседание, нито е пледирал. По делото обаче е приложена молба на жалбоподателя,
подадена чрез процесуалния му представител /л. 24 от АНД №124/2019 г. на РС –
Павликени/, с която уведомява съда, че поради служебна ангажираност не е в
състояние да се яви в съдебно заседание, но моли делото да се гледа в негово
отсъствие, като прави изявление по съществото на спора. Съответно,
на 28.06.2019 г. Павликенският районен съд постановява решение №41 по посоченото
дело, като отменя издаденото от ответника наказателно постановление като
незаконосъобразно. Както съдът отбеляза, това решение не е обжалвано по
касационен ред и е влязло в сила на 24.07.2019 г. Впрочем нито едно от
констатираните дотук обстоятелства не е оспорено от ответника по иска, нито от
последния са изтъкнати правопогасяващи, правопроменящи или правоизключващи
обстоятелства.
Паралелно
с изложеното, от материалите по АНД №124/2019 г. по описа на РС – Павликени съдът
установи, че деянието, за което е бил санкциониран С.Й. с отмененото НП, се
изразява в това, че на 28.01.2018 г. около 23:50 ч. в гр. Павликени като водач
на лек автомобил е загубил управление над автомобила и е причинил ПТП, като е
ударил паркиран автомобил. На двете МПС-та били нанесени материални щети. Вследствие
на ПТП-то Й. получил тежка травма на лявата ръка – осакатяване на ляв горен
крайник. Бил закаран за оказване на спешна медицинска помощ в МОБАЛ – Велико
Търново, където му била взета кръвна проба. Съгласно Протокол за химическо
изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №III-25/31.01.2018 г. у Й. се доказало наличие на 1,10 ‰
алкохол.
Видно
от представената по настоящото дело справка от базата данни на МВР С.Й. е
системен нарушител на ЗДвП, за което многократно е санкциониран, включително и
за управление на ППС с концентрация на алкохол в кръвта.
За доказване на твърдените от ищеца неимуществени вреди по делото е
направено искане за разпит на свидетеля П. К. Поради обяснението, че К.не може
да се яви, този свидетел е заличен и до разпит е допуснат друг свидетел, който
да установява идентични обстоятелства – А.А.– познат на ищеца, осъждан за ПТП.
По думите на свидетеля след отнемането на СУМПС на С.Й. в период от около пет
месеца, А.и П.К.са го карали, където поиска. Твърди, че са ходили в София,
Варна, Бургас за протеза, тъй като ръката на Й. е ампутирана след ПТП.
Пояснява, че ищецът не ползва обществен транспорт, „защото нямахме“. Описва Й. като
притеснен, било му неудобно, че няма една ръка. Ампутацията приел тежко и доста
години бил уплашен.
При
така установените факти, най-напред следва да се отбележи, че отговорността по
чл. 1 от ЗОДОВ има деликтен характер и тя произтича от извъноблигационен
източник, който, най-общо казано, представлява неправомерно действие на
администрацията при или по повод на упражняване на нейните властнически
функции, което се проявява като незаконосъобразно действие или бездействие или
като издаване на незаконосъобразен акт. Извън това следва да се маркира, че за
разлика от класическия деликт, уреден в разпоредбите на чл. 45 – 54 от ЗЗД,
отговорността за специалния деликт, произтичащ от фактическия състав на чл. 1
от ЗОДОВ, е обективна и безвиновна – арг. от чл. 4 от ЗОДОВ, като не се изисква
вина под форма на умисъл или небрежност.
В
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е регламентирано, че държавата носи
отговорност за действията на нейни органи или длъжностни лица при и по повод
изпълнението на административна дейност. Основният вид на дейността по налагане
на административно наказание и на извършените действия или бездействия във
връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи
до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед правораздавателният им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона – така и Тълкувателно постановление
№2/2014 от 19.05.2015 г. по съвместно тълк.д. №2/14 г. на ВКС и ВАС.
Във
фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните
предпоставки, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно предвид
чл. 203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен
акт – имуществена или неимуществена, и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Съдът
намира, че е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността на
ответника по чл. 1 от ЗОДОВ. Безспорно е, че наказателното постановление,
адресат на чиито неблагоприятни последици е настоящият ищец, е отменено от
Районен съд – Павликени с влязло в сила съдебно решение.
По
отношение на иска за обезщетение за имуществени вреди съдът счита, че са налице
и останалите кумулативно изискуеми предпоставки – настъпили имуществени вреди у
ищеца, които са в пряка причинно-следствена връзка с отмененото като
незаконосъобразно НП.
Причинената
на Й. щета се изразява в редуцирането на имущественото му състояние в размер на
300 лева предвид доказаното ефективно плащане на адвокатски хонорар по АНД
№124/2019 г. по описа на РС – Павликени. Обратно на тезата на ответника, съдът
намира, че е налице и причинно-следствена връзка между отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление и причинените във връзка с него имуществени вреди.
При положение, че едно от условията на АПК за образуване на производство по
реализиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ е административният акт да бъде
отменен по административен и/или по съдебен ред и при положение, че в хода на
обжалването му съответният субект е ползвал правна защита, предоставена му от ***с
оглед невъзможността му сам да защити правата и законните си интереси, то
възнаграждението за това процесуално представителство е именно имуществена
вреда, намираща се в пряка причинно-следствена връзка с отменения акт и е
непосредствена последица от него, а не неприсъщ и неотносим разход.
Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и
потърсената от наказаното лице адвокатска помощ и съдействие е пряка и
непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие – ищецът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден
акт, засягащ правната му сфера. Безспорно адвокатската помощ и оттам платеното
на ***възнаграждение е пряка и непосредствена последица от издаденото
постановление, тъй като неговото обжалване е законово регламентирано и е
единственото средство за защита на лицето, което твърди, че правата и интересите
му са засегнати неблагоприятно от акта, издаден от администрацията в лицето на
настоящият ответник.
Впрочем
посоченото разбиране е застъпено и в Тълкувателно решение №1 от 2017 г.,
постановено от ОСС на 1 и 2 колегия на ВАС по т.д. №2/2016 година на ВАС, което
е приложимо в процесния случай.
В
потвърждение на този извод е и обстоятелството, че ЗАНН в редакцията на
разпоредбата на чл. 63, която е релевантна за настоящия спор, не е предвиждал
друга възможност за осъждане на държавата да заплати на субект, санкциониран с
незаконосъобразен акт, направените от него разноски за установяване на тази незаконосъобразност,
които разноски включват и адвокатски хонорар по защитата пред съда, а това е
условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от същия
закон.
Съдът
отбеляза, че жалбата срещу НП, с която е бил сезиран РС – Павликени, както и
писмената молба, която е депозирана по АНД №1244/2019 г. на 11.06.2019 г. са
изготвени от адвокат, като следва да се приеме, че изготвянето и депозирането
на жалбата и на молбата реализира предмета на договора за правна защита и
съдействие от 16.04.2019 г., сключен между Й. и защитника му.
Що
се касае до размера на имуществените вреди, претендира се в исковата молба, че
това е заплатената от ищеца на процесуалния му представител сума, отразена в
разписката, която е част от съдържанието на договора за правна защита.
Действително
процесуалният представител на настоящия ищец не е предприемал процесуални
действия в откритото съдебно заседание, проведено по АНД №124/2019 г., но е изготвил
жалбата, както и писмената молба, съдържаща становище по съществото на спора,
респективно дължимото минимално адвокатско възнаграждение е посоченото в
приложимата към момента на сключването на договора за правна защита редакция на
чл. 18, ал. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като се има предвид размера на глобата, предвиден
в обжалваното пред районния съд постановление.
С
решение №5419 от 8.05.2020 г. на ВАС по адм. д. №14384/2019 г., 5-членен с-в, е
оставено в сила решение Решение №13062 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д.
№3586/2016 г. в частта му, с която е отменена Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обнародвана в ДВ, бр. 28
от 28.03.2014 г., с изключение на разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 и § 2 от
ДР на същата извън обезсилената му част, с която са отменени разпоредбите на §
4, т. 3, § 5 в частта на изменението на чл. 8, ал. 2, т. 4 и 5, § 6, т. 1,
2 и 3, § 7, т. 1, 3, 4 и 5, § 13, т. 1, § 16, § 24, т. 2, § 26 и § 28 от
Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет, обнародвана в ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.
Посоченото
съдебно решение и неговите правни последици обаче са били несъобразими за ищеца
към момента, в който е заплатил адвокатското възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред районния съд – аргумент от разпоредбата на
чл. 195, ал. 1 от АПК.
От
друга страна, както се отбеляза, и за ищеца, и за неговия представител към онзи
момент са били съобразими правилата на разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във връзка
с чл. 7, ал. 2 от Наредба №1 от 9.7.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като за по-нисък от посочения в тази разпоредба
размер на дължимото адвокатско възнаграждение ищецът обективно не е могъл да се
договаря, нито да потърси правна помощ от различен от упълномощения по
конкретното дело адвокат.
При
това положение настоящата инстанция счита, че в синхрон с мотивите, изложени в
ТР №1 от 15.03.2017 г. по т.д. №2/2016 г. на ВАС и с оглед обвързващата
страните по административнонаказателното дело към момента на приключването му
разпоредба на чл. 18, ал. 1 от Наредба №1 от 9.7.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – искът за обезщетяване на причинените
на ищеца имуществени вреди, които съставляват заплатеното възнаграждение за
един ***в размер от 300 лв., следва да се уважи.
Що
се касае до искането за присъждане на законната лихва от предявяване на
настоящия иск до окончателното заплащане, следва да се съобрази следното:
Според разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, а за действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може
да иска обезщетение съобразно общите правила. Чл. 84, ал. 3 от ЗЗД сочи, че при
задължение от непозволено увреждане длъжникът е в забава и без покана. В този
смисъл следва да се съобрази и съдебната практика. Както е отбелязано например
в Решение №3626 от 13.03.2019 г., постановено по АД №6087/2018 г. на ВАС,
според приетото по т. 4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004 г. на Общото
събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд,
постановено по ТД №3/2004 г. лихвата е дължима, считано от датата на влизане в
сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт. Даденото
с посоченото тълкувателно решение разрешение е приложимо и към спорната
хипотеза. Съгласно приетото в мотивите по т. 1 на Тълкувателно постановление
№1/2015 г., постановено по т. д. №2/2014 г. на Гражданската колегия на
Върховния касационен съд и на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд „… определяща е не правната природа на
отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател и
независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по
чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен
орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото
издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност.“ При това
положение – както е отбелязал и съставът на ВАС - приетото по т. 4 от
посоченото тълкувателно решение, че „при незаконни актове на администрацията
началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва
върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната
давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на
решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при
нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или
бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им“
се прилага и при решаване на въпроса от кой момент се следва присъждането на
претендираната законна лихва. Ищецът обаче претендира изчисляване на дължимата
лихва от момента на предявяване на иска, като с оглед принципа на
диспозитивното начало, съдът следва да се произнесе в рамките на това искане,
което е основателно. Крайният извод на съда е, че тези искове са основателни и
следва да се уважат.
Не
така стои въпросът касателно предявения иск за обезщетение за неимуществени
вреди с цена 4 000,00 лева. Както правилно изтъкват и страните по делото,
а прокурора, и както съдът сам се убеди, установено е наличието само на една от
кумулативно изискуемите предпоставки на исковата претенция – незаконосъобразен
административен акт /в случая наказателно постановление/, признат за такъв по
надлежния съдебен ред с влязло в сила съдебно решение.
Съдът
намира, че претендираните от ищеца неимуществени вреди и тяхната взаимообвързаност с отмененото НП въобще не
са установени като настъпили по делото. Няма легална дефиниция за понятието
неимуществени вреди, но съдебната практика е извела наличието на две основни
групи случаи, които попадат в обхвата на понятието – физически болки и
емоционални страдания. В исковата молба се претендира наличието на житейски
неудобства и емоционални страдания и дискомфорт. В съдебно заседание
претенцията се доразвива като „притеснение и невъзможност да се придвижва“,
налагало се е да търси помощ от близки и познати.
За
установяването на тези факти, ищецът е ангажирал единствено гласни
доказателствени средства. Свидетелските показания установяват, че С.Й. е бил
притеснен и уплашен, но изрично и недвусмислено това състояние е обвързано с
ампутацията на ръката му и с претърпяното ПТП. Тези показания практически не
инициализират убедителност относно претендираните емоционални страдания,
предизвикани от издаденото НП. Действително, липсват преки медицински документи и
доказателства за емоционалното здраве и психическото състояние на ищеца за процесния
отрязък от време, но освен това съдът счита, че дори да се приеме, че свидетелските
показания установяват преживян стрес и притеснение, то този душевен дискомфорт
не е обвързан със съставеното НП, а с претърпяното ПТП и последвалата ампутация
на горния ляв крайник. Практически ищецът е преживял генерална промяна във
физическото си състояние, което неминуемо влече след себе си негативни
изживявания и отрицателни емоционални състояния, но не това е предмет на
настоящото дело.
В
този контекст следва да се отбележи, че свидетелските показания и съдържащите
се в тях факти, категорично изключват наличието на причинно-следствена връзка
между психическия дисбаланс, за който споменава свидетелят, и отмененото като
незаконосъобразно НП. Анализът на свидетелските показания еднозначно сочи
единствения възможен извод, че дори да се приеме, че са настъпили вреди за ищеца,
то те произлизат от предизвиканото от него ПТП. А.и К.са транспортирали ищеца
до различни населени места, защото в резултат от катастрофата е останал без
ръка; ищецът не ползвал обществен транспорт, защото му било неудобно, че няма
ръка заради катастрофата /освен това се казва, че такъв е нямало, което е друга
различна предпоставка, но не и връзка с отмененото НП/; ищецът доста години е
бил уплашен и е приел тежко ампутацията, която е резултат от ПТП; ограничаването
на свободното придвижване на ищеца е станало поради невъзможност да управлява
МПС заради осакатяването, като това ограничение не е ограничено от отмяната на
НП. Съобразявайки правилата на логиката и опитните правила съдът намира, че изведената
причинно-следствена верига: ПТП – ампутация – емоционални страдания е обяснима
и нормална човешка реакция, но тя не предполага ангажирането на отговорността
на държавата за обезщетяване, като противното би означавало за всяка тревога и
стрес гражданите да търсят компенсации от държавата независимо каква е
причината, която ги е породила. Неминуемо всяко ограничаване на физическите
способности на определено лице с нормално психическо здраве води до стрес и
пораждането на отрицателни емоции, като в случая на С.Й. интензитетът им е засилен,
но те не са отговорност на държавата.
От
значение за уважаването на исковата претенция в случая е наличието на друга
взаимозависимост на причина и следствие и това е отмененото НП – болките и
страданията, причинени от него на ищеца. Такава следствена верига по делото не
беше доказана. Според събраните гласни доказателствени средства по делото се
констатират други причини – факти, събития или състояния – които са обусловили
пораждането на страдания, стрес и неудобства. От показанията на свидетеля А.се
установява променения стереотип на поведението на ищеца след причинената от него
катастрофа, а не след съставянето на НП. Тоест, издаването на
незаконосъобразното НП съвсем не е определящото обстоятелство, което е довело
до проявлението на неблагоприятните изменения в психологическото състояние и в
душевния мир на ищеца.
След
като заявените емоционални страдания, неудобства и болки остават недоказани по
основание и обвързаност с отменения акт, то претендираният размер въобще не
подлежи на коментар. Този иск е неоснователен.
Предвид
изложеното съдът счита, че на ищеца следва да се присъди обезщетение за
имуществени вреди в размер на 300 лв., като върху посочената сума следва да се
присъдят и лихвите от завеждането на исковата молба до окончателното им
изплащане. Искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
следва да се отхвърли.
Според
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един ***или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска. В случая направените разноски от ищеца са за държавна
такса от 10 лв., както няма данни за ефективно заплатено адвокатско
възнаграждение. При това положение нему се дължи присъждане на 10 лева за
държавна такса.
Според
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на ответника
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената
част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те
са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. В този контекст основателно се явява искането
на процесуалния представител на ответника за присъждане на възнаграждение на
юрисконсулт, доколкото по делото има данни за процесуално представителство от
такова естество. Съобразно нормата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ и и чл. 37 от закона за правната помощ това възнаграждение е от
100 до 360 лв. Съгласно чл. 78, ал. 8
от ГПК конкретният размер по всеки спор се определя от съда. В
случая представителството, осъществено от юрисконсулт, е на главна страна и
включва участие в две съдебни заседания, изготвяне на отговор на исковата
молба, писмена молба за представяне на доказателства и писмена защита, но
спорът не е фактически и правно твърде сложен. Ето защо възнаграждението за ***би
следвало да бъде в размер на 150 лв., но с оглед отхвърлената част от претенцията
– по съразмерност съответно се следват 139,53 лв.
Водим
от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Велико Търново да заплати на С.Г.Й., ЕГН ********** ***,
обезщетение за претърпени в резултат на отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление №19-0311-000075 от 11.04.2019 година на началник на РУ –
Павликени към ОД на МВР – Велико Търново имуществени вреди в размер от 300 лв.
ведно със законната лихва върху тази сума, считани от 19.07.2021 година, когато
е предявена исковата молба, до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска на С.Г.Й., ЕГН ********** *** за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление
№19-0311-000075 от 11.04.2019 година на началник на РУ – Павликени към ОД на
МВР – Велико Търново.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Велико Търново да заплати на С.Г.Й., ЕГН ********** ***,
разноски по делото в размер от 10 лв.
ОСЪЖДА
С.Г.Й., ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на МВР – Велико
Търново разноски по делото в размер от 139,53 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: