А.н.д. № 543 /
2020 год. на ХРС
МОТИВИ:
Обвинението срещу подсъдимата В.А.А. ЕГН ********** *** е повдигнато за това, че на 27.11.2018г.,
в гр.Хасково, при условията на продължавано престъпление, пред служител на
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Хасково, в писмени декларации на
осн.чл.160 ал.1 и по чл.151 ал.5 от Закона за движение по пътищата, потвърдила
неистина – а именно, че свидетелството й за управление на МПС №***********, изд.на 23.12.2011г. е изгубено
и че обичайното й пребиваване е в Република България по смисъла на §6 т.46 от
ДР на Закона за движение по опътищата, които по силата на Закона за движение по
пътищата се дават пред орган на властта – органите на МВР, за удостоверяване на
истинността на декларираното обстоятелство – престъпление по чл.313 ал.1
вр.чл.26 ал.1 от НК.
Районна прокуратура-Хасково редовно
уведомени, не се явяват, не изпращат представител и не вземат становище.
Подсъдимата В.А. се признава за виновна.
Съгласна е с фактическата обстановка, изложена в постановлението по чл.78а от НК.
Моли съда за минимално наказание.
Защитникът на подсъдимата пледира за
минимално наказание.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена от
фактическа страна възприетата от обстоятелствената част на постановлението по
чл.78а от НК, а именно:
Подсъдимата В.А.А. от седем години живеела
и работела заедно със семейството си /нейните родители и брат й/ в ***************, Федерална Република Германия. В България идвала
поне веднъж в годината за около една седмица по време на отпуската си.
При пребиваването си в Германия, на
31.10.2018г., подсъдимата предизвикала ПТП в гр.Марктхайденфелд с лек автомобил
марка „Ситроен", с германски peг. № **************, като
управлявала с 0,94 промила алкохол в кръвта и причинила материални щети. С
акта, който й съставили й било иззето временно и свидетелството за
правоуправление на МПС с №*********, изд. на 23.12.2011г. от МВР-Хасково, до
решаване на отговорността й.
Това се потвърждава от изпратените на
14.08.2019г. в ОД на МВР Хасково справка и съдебни документи от 11 листа
/преведени на български език по делото/ от Kraftffahrt-Bunesamt - компетентен
орган по издаване на свидетелства за управление на МПС във Федерална Република
Германия, ведно с отнетото свидетелството за правоуправление на МПС с №*********,
изд. на 23.12.2011г. от МВР-Хасково, за вземане на отношение от българските
власти.
От тези документи е видно също, че в
последствие с влязло в сила на 30.04.2019г. Решение на Районен съд - Гемюнден
за извършеното ПТП в пияно състояние е била наказана с парична санкция и с
отнемане на свидетелството й за правоуправление с №*********, изд. на
23.12.2011г. от МВР Хасково, за срок от три месеца, считано от 13.06.2019г. - до
12.09.2019г.
Въпреки, че знаела за отнетото й СУМПС
на 31.10.2018г. във Федерална Република Германия, подсъдимата А. след като на
26.11.2018г. се върнала в Р.България, на другия ден - 27.11.2018г. се явила в
Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-Хасково, и пред служителката свидетелката
А.В.Г.подала декларация, в която декларирала, че свидетелството й за
правоуправление на МПС с №*********, изд. на 23.12.2011г. от МВР-Хасково е
изгубено.
В.А. много добре знаела, че това не е
така, тъй като СУМПС й е било отнето от компетентните германски власти, т.е
подсъдимата потвърдила неистина в тази писмена декларация. В декларацията изрично
е посочено, че за невярно деклариране се носи отговорност по чл.313 от НК.
Тази декларация се изисква по силата на
чл.160, ал.1 от Закона за движение по пътищата и служи като основание за
издаване на ново свидетелство за правоуправление.
Също така въпреки, че от седем години
живеела във Федерална Република Германия и в разрез с разпоредбата на чл.151
ал.5 на Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/, която гласи, че свидетелство за
управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили
обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство
подписват декларация /която разпоредба възпроизвежда изискването за „обичайно
пребиваване" на Директива 2006/126/ЕС/, на същата дата - 27.11.2018г., в
Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-Хасково, и отново пред служителката -
свидетелката А.В.Г., подсъдимата В.А. подала заявление от същата дата за
издаване на СУМПС, към което приложила и изискуемата по чл.151 ал.5 от ЗДвП
декларация, подписана от нея, в която е декларирала невярното обстоятелство, че
е установила обичайното си пребиваване в Република България, гр.Димитровград, *****************,
по смисъла на § 6, т.46 от допълнителните разпоредби на Закона за движение по
пътищата, която дефинитивна разпоредба била възпроизведена и в самата
декларация с оглед яснота на декларатора за значението на термина „обичайно
пребиваване в Република България" и коректно /вярно/ попълване на самата
декларация, а именно: „Обичайно пребиваване в Република България" е
мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните
12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма
трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с
мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки
са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това
последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се
смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се
връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето
пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена
продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не се
смята за смяна на обичайно пребиваване."
Въз основа на горните две декларации,
на подсъдимата В.А. било издадено българско СУМПС с №**********., получено
лично от нея на 30.11.2018г.
Подсъдимата не е осъждана и не е
освобождавана по чл.78а от НК.
Няма криминални регистрации.
При така установената фактическа обстановка В.А.А.
ЕГН ********** *** от
обективна и субективна страна е осъществила състава на престъплението по
чл.313 ал.1 вр.чл.26 ал.1
от НК– като на 27.11.2018г., в гр.Хасково, при условията на продължавано
престъпление, пред служител на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Хасково, в
писмени декларации на осн.чл.160 ал.1 и по чл.151 ал.5 от Закона за движение по
пътищата, потвърдила неистина – а именно, че свидетелството й за управление на
МПС №*********, изд.на 23.12.2011г. е изгубено и че обичайното й пребиваване е
в Република България по смисъла на §6 т.46 от ДР на Закона за движение по
опътищата, които по силата на Закона за движение по пътищата се дават пред
орган на властта – органите на МВР, за удостоверяване на истинността на
декларираното обстоятелство.
Деянието е извършено при условията на пряк
умисъл – подсъдимата е съзнавала обществено опасния му характер, предвиждала е настъпването на
престъпния резултат и е искала настъпването на обществено опасните му
последици.
При определяне на наказанието съдът намира,
че са налице предпоставките за освобождаването на А. от наказателна отговорност
по реда на чл.78а, ал.1 от НК, с налагане на административно наказание,
тъй като за извършеното от подсъдимия умишлено престъпление по чл.313 ал.1, се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева, деецът не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с
причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК, предвижда административно
наказание глоба от 1 000 до 5 000 лв.
При
определяне на наказанието съдът взе в предвид подбудите за извършване на деянието, които
се коренят в недостатъчното правосъзнание и в стремежа на подсъдимата да продължи да управлява
МПС, независимо от факта, че е била лишена по надлежния ред от
това право. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът взе в предвид добрите
характеристични данни на подсъдимата, признанията за вината и пълните обяснения за извършеното по време и
място. Така съдът определи глобата в размер на минималния – а именно 1 000 лв.,
при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Така
мотивиран съдът постанови решението си.
Районен съдия:/п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.