Р Е Ш Е Н И Е № 2580
гр. Пловдив, 15.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІ гр. състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
разгледа
докладваното от съдията Илиев гр. д. №2580 по описа на съда за 2019г. и взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Делото
е образувано по жалба на Т. Д. Т. ***,
ЕГН **********, в качеството му на
длъжник по изпълнително дело №20198190400679 по описа на ЧСИ Людмила
Мурджанова, рег. №819, район на действие- ОС- Пловдив, против насочването на изпълнението
по изпълнителното дело върху
несеквестируемата част от
пенсията му. Иска
се отмяна на обжалваните действия
на съдебния изпълнител,
като същият бъде задължен
да удържа от пенсията
му сумата от
50,81 лв. месечно вместо
152,44 лв.
Ответната
страна по жалбата- „АПС Бета
България“ ООД, ЕИК
*********, не взема становище
по нея.
В писмените
си мотиви по чл.
436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител
излага съображения за неоснователност на
жалбата.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото,
намира следното:
Видно от
приложеното заверено копие
от изпълнителното дело,
принудителното изпълнение по
същото е било насочено върху
получаваната от длъжника Т.
Д. Т. пенсия,
като до Районно
управление „Социално осигуряване“- Пловдив е
било изпратено запорно съобщение, с което е бил
наложен запор върху същата, като в
съобщението е указано,
че удръжките следва
да се правят ежемесечно
при спазване на
разпоредбата на чл.446 от
ГПК. По делото се установява,
че получаваната от
длъжника пенсия е в размер
на 712,44 лв.
месечно, а в изпълнение на запорното
съобщение третото задължено
лице ТП на НОИ- Пловдив е
започнало да удържа от
нея 152,44 лв. месечно.
Жалбата
е процесуално допустима. Същата изхожда от легитимирано лице /длъжник в
изпълнителното производство/ и е
подадена на 16.10.2019г. в срока
по чл.436, ал.1 от
ГПК, тъй като
жалбоподателят е бил уведомен за наложения запор на
10.10.2019г. С нея се
обжалва насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята
за несеквестируемо, което съгласно
разпоредбата на чл.435, ал.2,
т.2 от
ГПК е от
кръга на действията, които длъжникът може да обжалва.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл.446 от ГПК
ако
изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото
и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над
минималната работна заплата, може да се удържа само: 1. ако осъденото лице
получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и
двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без
деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;2. ако осъденото лице
получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната
работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една
втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа; 3. ако осъденото лице получава
месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна
заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е
без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна
заплата, ако е с деца, които издържа. Съгласно задължителните указания по тълкуването и
прилагането на посочената разпоредба, дадени
в т.3 на Тълкувателно решение
№2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, абсолютно несеквестируемата
част от пенсията на всички длъжници
е в размер на
минималната работна заплата,
а секвестируемата част от нея се
определя по различен начин според
величината на дохода и обстоятелството дали
длъжникът има деца,
които издържа. В настоящия случай,
доколкото длъжникът получава
пенсия в размер
на 712,44 лв.,
която е между
минималната работна заплата /560 лв./
и двукратния й
размер, то секвестируемата част
от нея следва да бъде определена съгласно
т.1 на чл.446, ал.1
от ГПК, а именно
1/3 част от
пенсията- 237,48 лв., тъй
като не се
твърди да има
деца, които издържа. При
определяне на секвестируемата част обаче
следва да бъде отчетена
абсолютно несеквестируемата част
от пенсията в размер
на минималната работна заплата, поради което в настоящия
случай от пенсията
на жалбоподателя не
могат да се правят удръжки
в по- голям размер
от 152,44 лв. В
настоящия случай се правят
удръжки именно в този
размер, поради което
се налага изводът, че секвестируемата част
от пенсията му е
определена при спазване на разпоредбата
на чл.446 от
ГПК и липсва
насочване на изпълнението върху
несеквестируемо имущество. Неоснователни
са доводите в жалбата, че секвестируемата част
от пенсията е в
размер на 1/3 от
152,44 лв., а
именно- 50,81 лв.,
тъй като така описаният от жалбоподателя начин
за определянето й противоречи
на разпоредбата на
чл.446 от ГПК, съгласно
която в хипотезите на
ал.1, т.1 и т.2 секвестируемата част
се определя върху целия
размер на пенсията.
В
жалбата са изложени и доводи, че вземанията- предмет
на принудителното изпълнение
са погасени по давност.
Тези доводи обаче не подлежат
на разглеждане в настоящото производство, в което
се проверява само процесуалната
законосъобразност на
действията на съдебния изпълнител.
В случай, че жалбоподателят счита,
че не дължи
сумите, за събирането на
които е образувано
изпълнителното дело, същият
следва да защити правата
си по исков
ред чрез предявяване на
иск срещу взискателя
за установяване на недължимостта
на сумите.
Предвид горното жалбата е неоснователна и следва да се остави
без уважение.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на Т. Д. Т. ***,
ЕГН **********, в качеството му на
длъжник по изпълнително дело №20198190400679 по описа на ЧСИ Людмила
Мурджанова, рег. №819, район на действие- ОС- Пловдив, против насочването на
изпълнението по изпълнителното дело
върху несеквестируемата част от
пенсията му.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: