Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
К., 07.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданско отделение, в
публично съдебно заседание на 06.07.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 674 по описа за 2020 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „Кредитреформ България“ ЕООДПроизводството е образувано по
искова молба от „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
п.к. 1606, ул. „**********“ № 10, представлявано от Р.Р.–
управител против А.В.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, п.к. 6180, ул. „*****“ №
26.
Ищецът твърди, че на 04.07.2015 г. между
„4финанс“ ЕООД, /„*****“/и А.В.Г. бил сключен Договор за кредит № ********, по
реда на чл. 6 от ЗПФУР.
В заявката си А.В.Г. заявил желание да
му бъде отпусната сума в размер 270,00 лева, като заявил допълнителна услуга за
експресно разглеждане на заявката. Сочи, че кредитът бил отпуснат за период от
30 дни, с падежна дата - 03.08.2015 г. Съгласно заявката на ответника и
условията по договора, сумата била отпусната на името на кредитополучателя в
„Изипей“ АД на същия ден.
Сочи, че ответникът заявил искане за
отпускане на втори допълнителен кредит в размер на 80,00 лева с експресно
разглеждане на заявката. . Договорът за кредит бил изменен от дата 17.07.2015
г. С изменението на договора, Г. се задължил да върне на кредитодателя сумата
от 412,86 лева, от които: главница – 350,00 лева; договорна лихва 10.61 лева;
такса експресно разглеждане в размер на 52,25 лева.
С настъпване на падежа по договора –
03.08.2015 г. кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава.
В т. 13.3 от ОУ била уговорена неустоечна клауза,
като от 04.08.20215 г. започнало начисляване на неустойка за неизпълнение. Били
изпратени 4 бр. напомнителни писма до ответника на адреса му.
Твърди, че на 23.11.2018 г. „4финанс“
ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с „К.Б.“ ЕООД, в качеството си на
цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., по
силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по Договор № ********
в общ размер 934,78 лева.Посочените вземания били подробно описани в Приложение
№ 1, неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на
сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от
името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното
пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „К.Б.“ ЕООД
изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна
пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, което било получено на 14.12.2018 г.
Моли съда да постанови съдебно решение,
с което да осъди А.В.Г. *** да заплати на „К.Б.“ ЕООД сума в размер на 350,,
лева - неплатена главница по Договор за
кредит № ********; законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата
искова молба до окончателно изплащане на вземането.
Посочва банкова сметка: *** ***, BIC: ***
„*****“ ЕАД.
Претендира за разноски по делото.
В
срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор от ответника. На същия са редовно връчени исковата молба и приложенията
към нея.
Ищцовото дружество „К.Б.“ ЕООД е редовно призовано за датата на съдебното заседание, процесуалният му
представител депозира становище, в което
заявява, че поддържа исковата претенция
и претендира за постановяване на неприсъствено решение.
Редовно призован за датата на съдебното заседание,
ответникът не се явява и не изпраща
процесуален представител, не депозира молба за гледане на делото в негово
отсъствие.
Към исковата молба са
представени писмени доказателства: Договор за кредит № ********/04.07.2015 г.; Договор за
кредит № ********/17.07.2015 г.; разписка за извършено плащане №
2000000085663572/04.07.2015 г.; разписка за извършено плащане № ********/17.07.2015
г.; Договор за прехвърляне на вземания BGF-2018-033/23.11.2018 г. и Приложение № 1 към него (Извлечения); потвърждение за
прехвърляне на вземания, издадено от „4финанс“ ЕООД; приложение № 4 -
Пълномощно за уведомяване за цесия; уведомление за цесия и върнатата писмовна пратка от „Български пощи“ ЕАД.
Съдът като съобрази събраните по делото
доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по
делото на неприсъствено решение, поради следните съображения:
С протоколно определение от 06.07.2020
г., съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да
се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не
е представил писмен отговор. Същият е редовно призован за съдебното заседание,
като не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово
отсъствие.
От върнатите по делото призовки е
видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Освен това исковете се явяват
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и
2 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу
ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 239,
ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
Относно разноските в
заповедното и исковото производство:
С оглед изхода на спора и на осн. чл.
78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски в размер на 200,00 лева, от които 50,00
лева за държав***
такса и 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът е посочил банкова сметка на „К.Б.“ ЕООД, по която може да
бъде преведена присъдената сума: IBAN: ***, BIC: ***, „*****“ ЕАД.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.В.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, да
заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, п.к. 1606, ул. „**********“ № 10, представлявано от Р.Р.– управител, следните суми: 350,00 лева /триста и петдесет лева и 00 ст./ - главница по договор за кредит № ********/04.07.2015
г. и по договор за кредит № ********/17.07.2015 г., ведно със законната лихва
от 13.04.2020 г.
ОСЪЖДА А.В.Г., ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, п.к. 1606, ул. „**********“ № 10, представлявано от Р.Р.– управител сумата от 200,00 лева
/двеста лева и 00 ст./ за направените съдебни и деловодни разноски по настоящото
производство.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: