Разпореждане по дело №319/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.6 и ал.7 от НПК.

С Определение № 588/08.12.2015 г. по частно наказателно дело №1090/2015 г. на Р.с. - К., е оставена без разглеждане жалбата подадена от М. А. М. чрез повереника му адвокат И. П. от АК Г. против Постановление за прекратяване на наказателното производство на Р. П. от 18.11.2015г. по досъдебно производство № */2015г. по описа на РУ на МВР- К., като недопустима.

Против така постановеното определение на съда е постъпила жалба от М. А. М., подадена чрез адв.П., с твърдения, че същото противоречи на закона и е необосновано. Сочи се, че решаващият съд като е приел, че жалбодателя няма качеството на пострадал в наказателното производство и не е сред лицата, които могат да обжалват атакуваното постановление, се осуетявала възможността за съдебен контрол върху прокурорския акт. Още повече, че прокурора не се бил произнесъл по другото оплакване, а именно, че по нота­иалното производство за снабдяване на М. С. с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имота на жалбодателя било извършено лъжесвидетелстване, тъй като на базата на дадените лъжливи показания от разпитаните свидетели пред нотариуса за продължително необезпокоявано, явно и трайно владение върху имота е бил издаден неправилно нотариалния акт за собственост. В тази насока нямало доводи на решаващия прокурор, като не били разпитани и посочените от жалбодателя свидетели, поради което се твърди, че разследването не било пълно и всестранно.

Моли да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на прокурора със задължителни указания.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, съобрази следното:

Обжалваното определение е законосъобразно, правилно и обосновано.

ДП № * по описа на РУ на МВР- К. е било образувано на 21.04.2015г., срещу неизвестен извършител за това, че през месец март 2007 г. в Г. сам или чрез другиго съставил неистински частен документ – „молба-декларация” от М. А. М. и преправил съдържанието на частен документ „молба-декларация” от М. Ю. С. и ги употребил, за да докаже, че съществува някое право или задължение или правно отношение – престъпление по чл.309., ал.1 от НК.

Прокурор при Р. П.- К. е прекратил на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК с постановление от 18.11.2015г. наказателното производство по досъдебно производство № */ 2015г. по описа на РУ на МВР- Г. водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.309, ал.1 от НК, поради изтичане на предвидената в закона давност. Както правилно е посочил решаващия съд, съгласно чл.243 ал.3 от НПК право на обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора имат обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице, което право може да бъде упражнено пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването на препис от постановлението. В разглеждания случай жалбата пред РС-К. срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора е подадена от лице, което няма нито качеството на обвиняем по смисъла на чл.54, във вр. с чл.219 и сл. от НПК, нито качеството на пострадал от престъпление по чл.309, ал.1 от НК по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, поради което за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство и подадената от него жалба е процесуално недопустима съгласно чл.243, ал.3 от НПК. Правилно също така, съдът е посочил, че обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления по Наказателния кодекс, определят кръга от лицата, които имат качеството на пострадал в наказателния процес и съответно са легитимирани да бъдат конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци в съдебното производство по него. Обект на документните престъпления по Глава девета от Особената част на Наказателния кодекс, каквото е разследваното престъпление по чл.309, ал.1 от НК, са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите, като те накърняват реда и правната сигурност на документирането и затрудняват дейността на държавните и обществени органи, както и отношенията между тях и гражданите. С оглед специфичния обект на документните престъпления правилно първоинстанционният съд е приел, че пострадал от документно престъпление не може да бъде определено физическо лице. Същевременно както бе посочено единствено обвиняемият, пострадалият и неговите наследници, респ. ощетеното юридическо лице са сред лимитативно изброените субекти, които имат право да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство по делото, съгласно изричната разпоредба на чл.243, ал.3 от НПК. При това положение жалбоподателят М. М. не попада сред нито един от тези субекти, поради което и жалбата му е недопустима и правилно е оставена без разглеждане от първостепенния съд. Междувпрочем видно от въззивната жалба, самия жалбоподател не твърди и не излага доводи, че същият има качеството на пострадал от разследваното престъпление по чл.309, ал.1 от НК. При констатиране на недопустимост на жалбата, поради липсата на правен интерес от страна на жалбодателя, съдът не разглежда делото по същество, не извършва проверка за законосъобразност и обоснованост на атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство, съответно не извършва проверка дали проведеното разследване е било пълно и всестранно. В този смисъл не следва да се обсъжда и преценява описаното във въззивната жалба, че по делото прокурора не се бил произнесъл по наведеното от жалбодателя оплакване за извършено лъжесвидетелстване от страна на свидетелите „разпитани от нотариуса”. Още повече, че при престъплението лъжесвидетелстване по чл.290, ал.1 от НК също няма пострадало лице и съответно право на жалба от такова по реда на чл.243, ал.3 от НПК. В конкретния случай обаче наказателното производство е било образувано и водено единствено и само за престъпление по чл.309, ал.1 от НК, което е от значение за преценката дали жалбодателят М. М. има право на жалба против постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.

Предвид всичко изложено, настоящият въззивен състав споделя извода на районния съд, че в случая по досъдебното производство водено за престъпление по чл.309, ал.1 от НК, с оглед обекта на засягане на това престъпление- обществените отношения свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите, няма пострадал по смисъла на чл.74 от НПК. Ето защо и независимо, че ДП е било образувано по жалба на М. А. М., той няма качеството на пострадало лице по смисъла на закона от инкриминираното деяние, за което е водено прекратеното наказателно производство и не разполага с право да обжалва постановлението на РП- К. за прекратяване на наказателното производство по делото по реда на чл.243, ал.3 от НПК.

С оглед изложеното, правилно жалбата на М. е била оставена без разглеждане, като съдът е пропуснал да прекрати производството по делото образувано въз основа на същата, който пропуск не е съществен и това може да бъде направено от въззиния съд. Или, постановения съдебен акт, като правилен и законосъобразен следва да се потвърди.

Водим от горното, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение№ 588/08.12.2015 г. по ЧН дело № 1090/2015 г. по описа на К. р. с., с което е оставена без разглеждане жалбата на М. А. М., подадена чрез адвокат И. П. от АК Г. против Постановление за прекратяване на наказателното производство на Р. П. - К. от 18.11.2015г. по досъдебно производство № */2015г. по описа на РУ на МВР- К., като недопустима.

Прекратява производството по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.2.