П Р И С Ъ Д А № 26
гр. Сливен, 13 май 2013 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, наказателно отделение в публично съдебно заседание на тринадесети
май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: З.Н.
Д.Д.
при участието на секретар Е.Х. и прокурор ВАНЯ БЕЛЕВА,
като сложи за разглеждане НОХД № 459 по описа за 2012г.
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия И.М.К. – роден на ***г***, българин,
български гражданин, женен, със средно образование, не работи, неосъждан, ЕГН **********
за ВИНОВЕН в това, че в периода 28.12.2001г. – 31.12.2007г. в
гр.Сливен, в условията на продължавано престъпление, извършил финансови
операции – депозирал сумата от 20 000 лева по сметка № 1832 978 783299 012
в ТБ „Юробанк И Еф Джи България” АД като безсрочен влог, както и сумата от
11 516,35 лева по разплащателна сметка № BG
68 UBBS 8381
1012 4582 18 в ТБ „ОББ” АД и извършил сделки с имущество на обща стойност
10 676,63 лв., придобито от престъпна дейност, както следва:
- на 28.03.2003г. с нотариален акт № 151/03г. за
покупко-продажба на недвижим имот закупил ателие № 7, ведно с прилежащото
избено помещение № 11 и ползване на паркомясто № 15 по УПИ ХІ по плана на
гр.Сливен, за сумата от 6887,63 лв.;
- на 28.10.2003г. с нотариален акт № 57/03г. за
покупко-продажба на недвижим имот закупил 733/750 идеални части от полски имот
с № 9063 в землището на гр.Сливен, м.”Дюлева река”, за сумата от 2 000лв.;
- 13.02.2004г. с договор за покупко-продажба закупил
ремарке, марка BOECKMANN за сумата от 469 лв.;
- на 17.11.2005г. с нотариален акт № 7/05г. закупил
земеделска земя нива в местността „Герена” в землището на с.Гавраилово,
общ.Сливен за сумата от 330 лв.;
- на 18.11.2005г. с нотариален акт № 22/05г. закупил
земеделска земя нива в местността „Герена” в землището на с.Гавраилово,
общ.Сливен за сумата от 660 лв.;
- на 18.11.2005г. с нотариален акт № 29/05г. закупил
земеделска земя – нива в местността „Герена” в землището на с.Гавраилово,
общ.Сливен, за сумата от 330 лв.;
както и сделки с движими вещи – закупуване на
строителни материали и консумативи във връзка със строителството на къща,
находяща се в землището на гр.Сливен м.”Дюлева река”, имот № 9063 на стойност
280 830 лв.;
като е знаел, че сделките са извършени с парични
средства, придобити от него след 01.01.2001г. чрез престъпления – извършени на
територията на Кралство Нидерландия и представляващи престъпления от българския
НК по чл.155 ал.3 от НК и по чл.159б ал.1 от НК, поради което и на основание
чл.253 ал.1 предл.1 и 2 вр. чл.26 ал.1 (в ред.ДВ бр.26/04г. в сила от
03.04.2004г.) вр. чл.54 от НК му НАЛАГА
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, което да
изтърпи при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип и
наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 4 000 лева.
На основание чл.59 ал.1 от НК ПРИСПАДА времето, през
което подсъдимият К. е бил задържан, считано от 25.11.2011г. до 04.12.2011г.,
както и времето през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под
стража”, считано от 05.12.2011г. до 15.02.2012г. и с мярка за неотклонение
„Домашен арест”, считано от 16.02.2012г.
На основание чл.253 ал.6 от НК ОТНЕМА в полза на
държавата предмета на престъплението, а именно:
1.Недвижим имот, представляващ 733/750 (седемстотин
тридесет и три към седемстотин и петдесет) идеални части от полски имот със
селскостопански характер № 9063 (девет хиляди и шестдесет и три), находящ се в
землището на гр.Сливен в местността "Дюлева река", в селищно
образувание "Изгрев", състоящ се от 750 (седемстотин и петдесет)
кв.м. при граници: север - път, юг - ПИ № 2386 (две хиляди триста осемдесет и
шест), изток - ПИ № 9064 (девет хиляди шестдесет и четири), запад - път, ведно
с изградена двуетажна жилищна сграда с частичен сутерен и гараж за лек
автомобил в обема на сградата в НУПИ 9063 с разрешение за строеж № 388 от
31.08.2005 г.
2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ № 67338.532.200.1.7 /шестдесет
и седем хиляди триста тридесет и осем, точка, петстотин тридесет и две, точка,
двеста, точка, едно, точка, седем/, находящ се в гр.Сливен, община Сливен, по
кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на Агенции по
Кадастъра, с административен адрес-*** /двадесет и пет/, вход "А",
етаж 3 /трети/, апартамент № 7 седем/, попадащ в сграда №67338.532.200.1
/шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем, точка, петстотин тридесет и
две , точка, двеста, точка, едно/, в поземлен имот № 67338.532.200 /шестдесет и
седем хиляди триста тридесет и осем, точка, петстотин тридесет и две, точка,
двеста/, преустроен от ателие за творческа дейност в АПАРТАМЕНТ, на основание
одобрен архитектурен проект на Гл.Архитект на Община Сливен, със застроена площ
51,86 кв.м. /петдесет и едно цяло и осемдесет и шест стотни квадратни метра/,
състоящ се от антре, разпределителен възел, кухня, дневна, спалня и сервизно
помещение, при съседи по кадастр. схема: на същия етаж - имот №
67338.532.200.1.8, имот № 67338.532.200.1.6, под обекта - имот №
67338.532.200.1.4, при граници на апартамента по документ за собственост:
югоизток - външен зид, югозапад -апартамент № 4, североизток - стълбище и
апартамент № 6, северозапад - външен зид, заедно с прилежащо ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №
11 /единадесет/ с полезна площ 4,00 кв.м. /четири квадратни метра/, при
граници: югоизток - коридор, югозапад - мазе №10, североизток - коридор,
северозапад - стълбище, заедно с 13,03 кв.м. /тринадесет цяло и три стотни
квадратни метра/ идеални части от общите части на сградата, равняващи се на
1,34 % /едно цяло и тридесет и четири стотни процента/ и 17,53/328,71
/седемнадесет цяло петдесет и три стотни/ идеални части от подземен паркинг с
площ на целия паркинг 328,71 кв.м. /триста двадесет и осем цяло и седемдесет и
една стотни квадратни метра/, като купувачите ще ползват паркомясто №15
/петнадесет/, находящи се в сутерена на сградата и припадащите се идеални части
от общите части на паркинга, заедно с отстъпеното право на строеж за обектите
върху общински терен, представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №Х1 /единадесет/-
общински, в квартал 148 /сто четиридесет и осем./ по плана на гр.Сливен,
ул."Тен.С." №* /двадесет и пет/.
3. Нива в местността "Герена" с площ 6,999
дка (шест декара деветстотин деветдесет и девет квадратни метра), трета
категория, съставляваща имот 049010 (четиридесет и девет хиляди и десети) по
плана за земеразделяне землището на с. Гавраилово, общ. Сливен, при граници:
имот 049009 - нива на наследниците на И.И.Г., имот 000421 - канал на Кметство
с.Гавраилово, имот 049106 - нива на наследниците на Р.И.Т., имот 000496 -
полски път на Кметство с. Гавраилово.
4. Нива в местността "Герена" с площ 3,500
дка (три декара и петстотин квадратни метра), трета категория, съставляваща
имот 049104 (четиридесет и девет хиляди и сто и четвърти) по плана за
земеразделяне землището на с. Гавраилово, общ. Сливен, при граници: имот 049106
- нива на Р.И.Т.,*** - нива на Д.И.Д., имот 000496 - полски път на община
Сливен.
5.
Нива в местността "Герена" с площ 3,501 дка (три декара петстотин и
един квадратни метра), трета категория, съставляваща имот 049106 (четиридесет и
девет хиляди и сто и шести) по плана за земеразделяне землището на с.
Гавраилово, общ. Сливен, при граници: имот 049010 - нива на М.Т.В., имот 000421
- канал на Кметство с. Гавраилово, имот 049104 - нива на наследниците на Т.И.Т.,
имот 000496 - полски път на Кметство с. Гавраилово;
6.
Ремарке марка BOECKMANN, модел Т2, Рама 3143, и ПРИСЪЖДА в полза на държавата
равностойността на липсващия предмет на престъплението, а именно: Парични
средства общо в размер 31 516,35 (тридесет и една хиляда петстотин и
шестнадесет лева 0,35ст.) лева.
ОСЪЖДА подсъдимия И.М.К. да заплати по бюджета на МВР сумата
1080,00 лева, представляваща направени по делото разноски на досъдебното
производство.
ОСЪЖДА подсъдимия И.М.К. да заплати в полза на държавата по
бюджета на Съдебната власт сумата 361,68 лева, представляващи направени по
делото съдебни разноски.
Присъдата подлежи на
обжалване и протестиране пред Апелативен
съд гр. Бургас в 15-дневен срок, считано
от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
М О Т
И В И
към присъда № 26/13.05.2013г. по НОХД № 459/2012г.
на СлОС
Окръжна прокуратура – Сливен е внесла против подс. И.М.К.
обвинителен акт за престъпление по чл. 253 ал. 1, предл. 1 и 2, вр. чл. 26 ал.
1 от НК (в ред. ДВ бр. 26/04г. в сила от 03.04.2004г.) – затова че в периода
28.12.2001г. – 31.12.2007г. в гр.Сливен, в условията на продължавано
престъпление, извършил финансови операции – депозирал сумата от 20 000
лева по сметка № 1832 978 783299 012 в ТБ „Юробанк И Еф Джи България” АД като
безсрочен влог, както и сумата от 11 516,35 лева по разплащателна сметка №
BG 68 UBBS 8381 1012 4582 18 в ТБ „ОББ” АД и извършил сделки с имущество на
обща стойност 10 676,63 лв., придобито от престъпна дейност, както следва:
- на 28.03.2003г. с нотариален акт № 151/03г. за
покупко-продажба на недвижим имот закупил ателие № 7, ведно с прилежащото
избено помещение № 11 и ползване на паркомясто № 15 по УПИ ХІ по плана на
гр.Сливен, за сумата от 6887,63 лв.;
- на 28.10.2003г. с нотариален акт № 57/03г. за покупко-продажба
на недвижим имот закупил 733/750 идеални части от полски имот с № 9063 в
землището на гр.Сливен, м.”Дюлева река”, за сумата от 2 000лв.;
- 13.02.2004г. с договор за покупко-продажба закупил ремарке,
марка BOECKMANN за сумата от 469 лв.;
- на 17.11.2005г. с нотариален акт № 7/05г. закупил земеделска
земя нива в местността „Герена” в землището на с.Гавраилово, общ.Сливен за
сумата от 330 лв.;
- на 18.11.2005г. с нотариален акт № 22/05г. закупил земеделска
земя нива в местността „Герена” в землището на с.Гавраилово, общ.Сливен за
сумата от 660 лв.;
- на 18.11.2005г. с нотариален акт № 29/05г. закупил земеделска
земя – нива в местността „Герена” в землището на с.Гавраилово, общ.Сливен, за
сумата от 330 лв.;
както и сделки с движими вещи – закупуване на строителни
материали и консумативи във връзка със строителството на къща, находяща се в
землището на гр.Сливен м.”Дюлева река”, имот № 9063 на стойност 280 830
лв.;
като е знаел, че сделките са извършени с парични средства,
придобити от него след 01.01.2001г. чрез престъпления – извършени на
територията на Кралство Нидерландия и представляващи престъпления от българския
НК по чл.155 ал.3 от НК и по чл.159б ал.1 от НК.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа обвинението и го счита за доказано. Поддържа и фактическата обстановка, както е описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт, предвид събраните множество писмени
и гласни доказателства. Подсъдимият бил осъден с влязла в сила присъда на
Окръжен съд гр. Грьонинген, Кралство Нидерландия за Д.ия, осъществяващи
престъпните състави на чл.155 ал.3 и чл.159б от българския наказателен кодекс.
От обстоятелствената част на холандската присъда (потвърдена от Върховния съд
на Кралство Нидерландия) и от мотивите към нея се установявало, че подс. К.
през периода 2000-2009г. склонил свид. Н.И.К. многократно да проституира и в
резултат на тази нейна работа тя спечелила значителен финансов ресурс, от който подс. К. се обогатил. Отново от
обстоятелствената част на холандската присъда се установявало, че той дори чрез
насилие й е вземал всичките спечелени от проституция пари. От доказателствата
по настоящото наказателно производство било видно, че подс. К. през периода
2000-2005г. нямал законоустановени доходи от трудови и извънтрудови
правоотношения, а за периода 2006-2007г. се самоосигурявал на минимален
осигурителен доход. С оглед на тези факти, както и предвид обстоятелството, че
подсъдимия през инкриминирания период многократно пътувал до Кралство
Нидерландия, можело да се направи извода, че през инкриминирания период
генерирал средства от престъпната си дейност в Нидерландия, които вложил в
РБългария и чрез тях осъществил двете форми на изпълнителното Д.ие на
престъплението „пране на пари”, а именно извършил финансови операции и сключил
сделки с недвижими имоти и с движими вещи, като последните вложил в
строителството на къща, построена във вилно селище „Изгрев”, гр. Сливен.
Тъй като естеството на престъплението „пране на пари” предполагало създаване на
документи, които реално не отговарят на фактическото положение и служат като
привидно основание, за да се приеме, че са придобити доходи от легално
упражнявана дейност, прокурорът счита, че приобщените по делото писмени
доказателства и по-конкретно
представените договори между
подс. К. и двете земеделски кооперации - в с. Ленково и в гр. Плевен за наемане
на земеделска земя, служели единствено и само да създадат привидно основание,
че подсъдимият действително упражнявал дейност растениевъдство каквато
декларирал като земеделски производител пред ОД „Земеделие” - Сливен. Освен
това, тези договори послужили и като доказателство за тази дейност допълнително
към представената пред данъчните органи от подсъдимия декларация по чл.41 от
ЗОДФЛ, в която декларирал придобит доход от растениевъдство и засяване на три
вида култури – слънчоглед, пшеница и царевица, като в действителност подс.К. не бил упражнявал
реално тази дейност, защото нямал капацитет реално да я извърши, тъй като не е
имал наети работници, селскостопанска техника и складове за такава продукция.
Прокурорът твърди, че съставянето на данъчната декларация и декларирането на
този доход целяло единствено и само да послужи за легализиране на доходите,
придобити от подс. К. от престъпната му дейност в Кралство Нидерландия. Към
2006г. съгласно чл.12 от ЗОДФЛ, земеделските производители били освободени от
облагане с данък и подс.К. съставил данъчната декларация единствено с цел да
докаже привидно, че упражнява законна дейност, от която генерирал средства в
размер на 275 000 лева. Счита за неправилен извода на защитата на
подсъдимия, по отношение на данъчната декларация, че щом на подс. К. не било
повдигнато обвинение за данъчно престъпление, декларацията била вярна и годно
доказателство за фактите, отразени в нея. Прокурорът обаче счита, че няма
пречка в съдебното производство по „пране на пари” да бъде оборена една такава
данъчна декларация по реда и със способите на НПК. Освен това, правомощие на
прокуратурата било да прецени кога и за какво престъпление да бъде обвинено
едно лице, а в конкретния случай макар
да имало невярно данъчно отразяване, подсъдимият не бил осъществил нито от
обективна, нито от субективна страна състава на данъчно престъпление, тъй като
целта на данъчното престъпление била деецът да укрие доходи, съответно да укрие
и дължими данъци. Освен това по чл.12 ЗОДФЛ земеделските производители към
2006г. били освободени от заплащане на
данък върху доходите си от тази дейност, т.е. той не е имал какво да укрива,
за да извърши данъчно престъпление. Твърди,
че фактът, че подс. К. отглеждал прасета в годините от 1997г. до 2009г. бил
безспорно доказан още в хода на досъдебното производство, но нямало конкретни
доказателства за доходите, които генерирал от тази дейност. Нямало никакви
доказателства за движение на доходи от порядъка на 100 000 лева, както
заявила свид. К., да бъдат приети за доказани единствено чрез нейните свидетелски
показания. Нямало никакви доказателства за движение на такива средства по
банковите сметки на подс. К., нито
счетоводни документи, разписки или каквито и да било други писмени
доказателства, доказващи придобит от подс. К. доход от упражняваната от него
дейност по отглеждане на прасета. Освен всичко изложено било нелогично, ако
действително семейството на подс. К. печелило такива доходи, възлизащи в размер
на 100 000 лева годишно, двамата да
приключат да се занимават с тази дейност, и съпругата на подсъдимия да тръгне
за чужбина, за да работи като чистач. От заключението по назначената съдебно-икономическа
експертиза по делото се установявало, че през инкриминирания период разходите
на подсъдимия значително надвишавали неговите приходи от законен източник. Моли
съда да постанови осъдителна присъда, с която да признае подс. К. за виновен по
предявеното му обвинение за престъпление по чл. 253, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК и да му наложи наказание лишаване от свобода около максимума, предвиден в
особената част на НК за това престъпление, вземайки в предвид предходното му
осъждане, продължителната му престъпна дейност, разположена във времето до
2007г., както и високият размер на имуществото, представляващо предмет на
престъплението „пране на пари”. Наложеното наказание лишаване от свобода
подсъдимият следвало да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затворническо
общежитие от закрит тип. Съдът следвало да му наложи и кумулативно предвиденото
наказание глоба също към максималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 253
ал. 1 от НК, а на основание ал. 6 и да отнеме предмета на престъплението или
неговата равностойност. Пледира и за приложението на 59, ал. 1 от НК.
Упълномощеният от подсъдимия защитник – адв. Б. счита, че повдигнато от ОП – Сливен обвинение
за тежко умишлено престъпление по чл.253 ал.1 предл.1 и 2 от НК вр. чл.26 от НК
не било доказано, тъй като ОП – Сливен не успяла да докаже какви средства от
предикатното престъпление са „изпрани”. В настоящото производство следвало да
бъде доказан размерът на средства придобити
от подсъдимия от предикатното престъпление, за което е осъден с влязла в сила
присъда в Холандия, както и каква дейност е извършил подсъдимият по
повдигнатото обвинение с две форми на изпълнителното Д.ие, а именно извършил
финансови операции и извършил сделки с имущество. Относно обвинението за
извършените финансови операции, прокуратурата посочила две финансови операции,
а именно че депозирал сума в „Юробанк” на безсрочен влог в размер на
20 000 лева и сума в „ОББ” – разплащателна сметка в размер на 11 500
лева, но тъй като подсъдимият развивал дейност като земеделски стопанин и
годишно изкарвал около 60 000 лева от продажба на прасета, имал реалната
възможност да направи такива вноски и тъй като имал намерение да пътува в
чужбина, чрез тези сметки осигурявал на семейството си текущите разходи. По
отношение на обвинението за придобитите недвижими имоти, предвид
невисоката им стойност и развиваната от
него дейност като земеделски стопанин, счита
че подсъдимият е разполагал с финансова възможност да закупи тези имоти.
Също така защитникът счита, че непосочването в обстоятелствената част на
обвинителния акт и в съдебно заседание на елементи от състава на
престъплението, начина на придобиване на паричната сума, размера на тази сума,
използването на тези средства в извършване на някакви сделки, водело до
единствено вярното заключение, че не е определен размера на предмета на
престъплението - прокуратурата не положила достатъчно усилия за установяване на
фактически данни, чрез които да се изведе произхода на средствата, с които са
придобивани процесните имоти. Счита, че само твърдението за наличие на
предикатно престъпление не било достатъчно – трябвало да съществува връзка
между средствата придобити от предикатното престъпление и съответно влагането
им в сделки и операции, т.нар. „изпиране” на тези средства. Според защитника не можела да се игнорира стопанската дейност
на подсъдимия в периода 1999 – 2009г., която дейност била доходоносна и не се
облагала с данъци - за този период от дейността си само по отглеждане на свине,
подсъдимият придобил минимум над 500 000 лева, а
вещото лице, изготвило икономическата експертиза по своя преценка игнорирало доходи,
поради „липса на законен източник на средства”, без да определи реалните
доходи, получени през съответните години от подсъдимия и съпругата му.
Изхождайки от заключението на тази експертиза счита, че подсъдимият бил поставен в позиция на обърната тежест на
доказването в наказателния процес - да доказва, че не е виновен, което
представлявало нарушение на чл.6 и чл.7 от ЕКПСЧ, на допълнителните протоколи
към нея и на българската Конституция. Относно доказателствата, твърди още, че съдебно-техническата експертиза не била
обоснована и това пораждало съмнения за нейната правилност - оценката на
материалите и труда не била за периода,
в който те са положени; не била съобразена стойността с действително вложените
материали, които били втора употреба; не била съобразена стойността на труда, голяма част от който бил положен от
приятели на подсъдимия; необяснимо било защо вещото лице включило в оценката 20
% ДДС и използвало само един източник на
информация -стандарти от 2007г., без да е извършен сравнителен анализ и
осреднени стойности към момента на строителството. Счита още, че ОП - Сливен не
следвало да доказва липса на законни източници на средства, а наличие на
трансформация на средства, получени от предикатното престъпление. Твърди, че в
периода 2004-2007г. подсъдимият е имал средства от неговата и на съпругата му
трудова дейност, които били декларирани пред съответните държавни, данъчни и
митнически органи. Относно обвинителния акт твърди, че не са посочени причини и
условия за Д.ието, в извършването на което
е обвинен подсъдимия; като отегчаващо вината му обстоятелство било посочено
предишно осъждане, въпреки липсата на доказателства чуждестранната присъда да е
легализирана; било посочено, че липсвали смекчаващи отговорността
обстоятелства, въпреки че той толкова години се грижил и отглеждал двете си
деца, които били не само добри ученици, но по-големият от тях и изявен
спортист. Моли съда да признае подсъдимия за невиновен.
Вторият защитник на подсъдимия – адв. С. твърди, че всичко
описано в обвинителния акт почивало на предположение. Подсъдимият работил, отглеждал прасета и декларирал доходи
от извършена селскостопанска дейност и след като декларациите били приети, това
доказвало, че има постъпили суми като доходи. Счита също така, че обвинението, че склонявал
и тормозил „пострадалата” почивало единствено на нейните оплаквания и
предявените от нея претенции в Холандия били отхвърлени, тъй като по никакъв
начин тя не е могла да докаже, че притежава такива суми, а подс. К. е работил, притежавал и отглеждал
над 300-400 прасета, които непрекъснато били обновявани. Прокуратурата никъде и по никакъв начин не
споменавала, че от селскостопанска дейност подсъдимият придобил средства, които
са били ползвани за лични нужди, плащал е по 20-30 000 лева за обработване на
земя, за оране, за сеитба, вземал фуражи, а родителите му придобивали около
20 000 лева на година от
прасковените градини и лозята, които притежавали и тези средства предоставяли
на него, тъй като той бил човекът, на когото разчитали. Въпреки че нямало
документи за продажбата на прасетата,
счита за логично подсъдимият да ги е продал и да реализира печалба от тях. Това били важни факти и моли
съда да ги вземе предвид при
постановяване на съдебния акт. Относно строителството на къщата се доверява на
показанията на свид. Г., а не на заключението на вещото лице. Твърди, че всички
довършителни работи били направени от роднини на подсъдимия. Твърди, че сем.
Кючукови са имали не малко доходи,
ползвани за техните семейни нужди. Данъчните декларации и регистрация по
ДДС доказвали, че както К. така и съпругата му имали фирми, които надвишавали 50 000
лева оборот за 12 месеца и поради това били регистрирани по ЗДДС. Счита, че както писмените, така и гласните
доказателства по безспорен начин доказали, че подсъдимият реализирал много
висока печалба вследствие отглеждането на прасета, зърнени култури, пшеница,
слънчоглед и царевица и неговата печалба дори многократно надвишавала сумата,
която прокуратурата търсела като „пране на пари”. Също моли съда да постанови
съдебен акт, с който да признае подс. К. за невиновен.
Подс.И.К. в съдебно заседание не се признава за виновен. Не дава
обяснения по обвинението. Моли да бъде оправдан, за да се грижи за децата си.
След като обсъди наличните по
делото фактически данни, прецени всички събрани на досъдебното производство и в
хода на съдебното следствие доказателства и изслуша исканията и доводите на
страните, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият И.М.К. е на 40 години, български гражданин, роден в гр. Сливен, но израснал при
родителите си в с. Селиминово, общ.
Сливен. Завършил е средно образование. Не работи. Неосъждан към момента на
извършване на Д.ието. Женен за свид. М.М.К. от 1997г. и с нея имат две деца – М.
И.К. - роден на ***г. и И.И.К. – роден на ***г. След като сключил граждански
брак, подсъдимият заживял със съпругата се в гр. Сливен, в нает под наем апартамент в кв. „С.
Заимов". Паричните средства за издръжка на семейството били осигурявани от
подс. К., който помагал на родителите си при отглеждането на прасета и при
обработването на притежаваните от тях овощни градини и лозя в с. Селиминово,
общ. Сливен и от свид. К., която до раждането на първото им дете работела като
сервитьорка. Жизненият стандарт на семейството не бил висок.
През м. септември 2000г.
подс. К. чрез свой познат се запознал със свид. Н.И.К. от гр. Ямбол, която по
това време била безработна и изпитвала финансови затруднения. Подсъдимият решил
да се възползва от това нейно положение и започнал да я убеждава да я заведе в
Холандия, където тя можела да работи като проститутка и да спечели много пари. Той
й обещал, че спечелените от нея пари ще делят, като в замяна на това той ще я
охранява и ще се грижи за нейната безопасност. След като свид. К. се съгласила,
подс. К. подготвил всички документи, закупил й автобусен билет и други
необходими неща за пътуването и на 09.12.2000г. заминали с автобус за гр.
Грьонинген, Кралство Нидерландия. Подс. К. останал
там до 05.03.2001г. След това за кратко той се върнал в България и отново
отишъл при свид. К.. Така подсъдимият много често пътувал между България и Холандия, като в Холандия пребивавал при свид. К..
В Кралство Нидерландия
свид. К. започнала да проституира на
адрес гр. Г. № *, като първоначално част от спечелените пари предавала на подс.
К., а друга част оставали за нея, но след това през годините, подсъдимият
започнал да упражнява психически и физически тормоз над К., като й определил
минимална сума от 1 000 евро, която тя трябвало да заработва на ден и да му я
предава. Той често й нанасял побой и вземал всичките спечелени от нея пари. Свид.
К. знаела, че съпругът й пребивава в Холандия при свид. К., която работела като
проститутка за него. Свид. К. също често
посещавала свид. К. в Холандия, за да взема заработените от нея пари и да ги
носи в гр. Сливен, където ги давала на съпруга си.
Видно от приложените
по делото справки за задграничните пътувания на подс. К. и съпругата му (том I,
л.137 - 151 от ДП), през периода 2000-2008г. те многократно пътували до
Холандия, като често и Н.К. се връщала в България заедно с тях и с течение на времето
тя опознала цялото семейство на подсъдимия, включително неговите родители и
сестра. През същия период К. предавала всичките си спечелени от проституция
пари на подс. К., в резултат на което жизнения стандарт на семейството му значително
се подобрил.
На 17.12.2008г. по
молба на Н.К., депозирана в качеството й на пострадала от трафик на хора и
сексуална експлоатация, холандските съдебни власти започнали разследване срещу подс.
К. и на 22.01.2009г., след проведена полицейска акция в гр. Г., той бил
задържан. След приключване на разследването по воденото наказателно дело в
Холандия, подс. К. бил осъден с присъда от 12.10.2009г. на
Окръжен съд - гр. Г. по дело прокурорски № 630617-08, потвърдена от Върховния съд на Кралство Нидерландия на четири
години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 евро за извършени от него
на територията на Кралство Нидерландия престъпления по чл.250А (стар), чл.273А
(стар) и чл.273Р от Нидерландския наказателен кодекс („свождане към проституция
и трафик на хора").
Наложеното му
наказание подс. К. изтърпял в затвор в
гр. Тер Апел, Кралство Нидерландия на 22.11.2011г..
По силата на издадена
на 08.03.2010г. от прокурор при Окръжна прокуратура - Сливен Европейска заповед
за арест и уважена от първоинстанционния съд в гр. Амстердам, Кралство
Нидерландия, на 25.11.2011г. подс. К. е предаден на компетентните българските власти
за нуждите на настоящото наказателно производство.
Видно от писмо изх. №
277 / 09 от 07.11.2012г. на ОП – Сливен, изпратено от Районна прокуратура –
Амстердам, Център за международна помощ, на 03.07.2012г. наказателното
производство срещу подс. К. приключило с неотменима присъда и тъй като
присъдата била изпълнена, вече не било нужно подсъдимият да бъде предаван на
холандските власти.
От съдържанието на постановената
присъда на Окръжен съд - гр. Г. (л. 156 – 183, т. ІІ от ДП) се установява, че
през периода от 01.12.2000г. до
31.12.2004г. и от 01.01.2005г. до 20.01.2009г. в Община Г. подс. К. „многократно
е склонил свид. Н.И.К., чрез престъпни Д.ия и чрез заблуждения, да се
предостави за извършване на сексуална дейност; че е взел със себе си К., с цел
да я склони да се предостави за извършване на сексуална дейност срещу заплащане;
умишлено е извлякъл облага от сексуалната дейност на К., както и че е склонил К.
чрез престъпни Д.ия и чрез заблуждение да облагодетелства него от доходите от
сексуалната си дейност". Тази престъпна дейност на подс. К. съответства на
такава, осъществяваща престъпните състави на чл.155 ал.З и чл.159б ал.1 от
Българския Наказателен кодекс. В резултат на осъществяваните престъпления,
явяващи се като предикатни (първоначални) престъпления, подс. К. генерирал
парични средства на значителна стойност, което довело до благоприятно изменение
на неговото имуществено състояние, изразяващо се в сключване на сделки за
покупки на недвижими имоти, движими вещи и строителни материали, вложени в
строителството на нова къща, находяща се във вилната зона на гр. Сливен. Това
цялото имущество следва да се квалифицира като „облага" по смисъла на
разпоредбите на Конвенцията на Съвета на Европа за „изпирането на пари",
придобити от престъпления. Видно възпроизведените в коментираната чуждестранна
присъда показания на свид. К., тя казва: „Никога не съм се питала защо имаме по
– висок стандарт на живот отколкото обикновените българи”.
През инкриминирания
период, в който подс. К. придобил и кумулирал парични средства от престъпната
си дейност в чужбина, той многократно напускал страната и отново се завръщал на
територията на РБългария. От справката за задграничните пътувания на подс. К. е
видно, че той почти през месец в периода
С придобитите от
престъпната си дейност парични средства, подс. К. извършил:
I. Финансови операции:
- на 28.12. и 29.12.2001г. депозирал
сумата от 20 000 лв. по сметка № 1832 978 783299 012 в ТБ „Юробанк И Еф Джи
България" АД като безсрочен влог, както и сумата от 11 516,35 лв. по
разплащателна сметка № BG 68 UBBS
8381 1012 4582 18
в ТБ „ОББ" АД,
II. Сделки с недвижими имоти:
-на 28.03.2003г. с
нотариален акт № 151/03 г. за покупко-продажба на недвижим имот закупил ателие
№ 7, ведно с прилежащото избено помещение № 11 и ползване на паркомясто № 15 по
УПИ № XI по плана на гр. Сливен, за сумата от 6887,63 лв.;
-на 28.10.2003 г. с
нотариален акт № 57/03 г. за покупко-продажба на недвижим имот закупил 733/750
идеални части от полски имот с № 9063 в землището на гр. Сливен, м. „Дюлева
река", за сумата от 2 000 лв.;
-на 17.11.2005 г. с
нотариален акт № 7/05 г. закупил земеделска земя -нива в местността
„Герена", в землището на с. Гавраилово, общ. Сливен, за сумата от 330 лв.;
- на 18.11.2005 г. с
нотариален акт № 22/05 г. закупил земеделска земя -нива в местността
„Герена" в землището на с. Гавраилово, общ. Сливен, за сумата от 660 лв.;
-на 18.11.2005 г. с
нотариален акт № 29/05 г. закупил земеделска земя -нива в местността
„Герена" в землището на с. Гавраилово, общ. Сливен, за сумата от 330 лв.
III. Сделки с движими
вещи:
-през периода
2005-2007г. закупил строителни материали и консумативи, които вложил в
строителство на къща, находяща се в землището на гр. Сливен, м. „Дюлева
река", имот № 9063, на стойност 280 830 лв. и
-на 13.02.2004 г. с
договор за покупко-продажба закупил ремарке, марка BOECKMANN
за сумата от 469
лв.
Видно от приобщените
по делото справки за осигурителния доход (т.VII,
л.41 - 44) на
подс. К. и на свид. К. за периода 01.01.2000г. - 31.12.2005г., те нямат
законоустановени доходи нито от трудови правоотношения, нито от други такива.
За периода 01.01.2006г. - 31.03.2007г. подс. К. се е самоосигурявал на
минимален осигурителен доход (55 лв.).
Във връзка с
прикриването на престъпната си дейност, както и легализирането на придобитите
от тази дейност средства, на 17.11.2005г. подс. К. се регистрирал в Областна
дирекция „Земеделие" - Сливен като земеделски производител (том I, л.161)
съгласно Наредба № 3/1999г. на Министерството на земеделието и храните и се пререгистрирал
на 15.03.2006г., с посочена дейност „растениевъдство", като в приложената
анкетна карта към регистрацията той декларирал, че обработва 108,5 декара ниви,
наети под наем в землището на гр. Плевен, засети с пшеница през стопанската
2005-2006г. Регистрацията му като земеделски производител е била за кратък
период от 17.11.2005г. до 25.03.2007г., като след това не е имал такава (видно
от справка от ОД „Земеделие" - т.1, л.161). В съответствие с тази
регистрация и за да обоснове привидно упражнявана законна дейност по
растениевъдство, подс. К., чрез пълномощника си - С.П., на 14.11.2005г. сключил
договор с ЧЗПТК „Възраждане" - гр. Плевен, съгласно който наел под наем
ниви в м. „Чаира" в землището на гр. Плевен, в размер общо на 114,634
декара, за които се задължил да заплаща наем от 802,44 лв. за година.
Представител на посочената земеделска кооперация по това време бил В.Н. Д.,
починал през 2008г.. Поради наличието на обективна пречка за провеждане на
разпит на Д., в хода на разследването е разпитан свид. А.Х. (том VII, л.66). От
неговите показания, прочетени по съответния процесуален ред в хода на съдебното
следствие се установява, че макар да е бил председател на кооперацията, той не
познава подс. К. и не знае дали е обработвал наета от кооперация
„Възраждане" земя. По делото няма доказателства за това подс. К. да е
разполагал с техника за обработване на земеделска земя, както и с наети
работници за извършване на тази дейност,
от което следва, че подс. К. реално не е обработвал наетите от него ниви
в района на гр. Плевен и съответно не е получил доходи от тази дейност, а
посочения по-горе договор за наети земеделски земи цели единствено да създаде
привидно основание за получаване на доходи от законна дейност.
За да подкрепи така
изгражданата версия и да придаде привидно законен източник на доходите си, подс.
К. *** годишна данъчна декларация по чл.41 от ЗОДФЛ за 2006г., вх.№
200А8091/16.04.2007г. и декларирал придобити доходи от продажба на произведена
и преработена растителна продукция общо в размер на 275 080 лв., както следва:
- слънчоглед - 2 200
дка, реализиран доход 102 960 лв.
- царевица - 800 дка,
реализиран доход 54 910 лв.
- пшеница - 2 500 дка,
реализиран доход 117 210 лв..
При сравняване на
декларираните от подс. К. в годишна данъчна декларация по чл.41 от ЗОДФЛ за
2006г. данни с тези при регистрацията му като земеделски производител се
констатират значителни различия. В данъчната декларация той е декларирал, че
обработва 5 000 дка ниви, засети съответно със слънчоглед, царевица и пшеница.
При регистрацията си като земеделски производител той не е декларирал, че ще
отглежда слънчоглед и царевица, както и че обработва в такъв размер земеделска
земя, а единствено е декларирал обработка на 108,5 дка ниви. В данъчната
декларация подс. К. е посочил, че обработваните от него земеделски земи е наел
от ТД „Си комерс 2004" ООД - гр. Сливен, за които е заплатил наем в размер
на 105 450 лв. В хода на разследването по делото е приобщено като писмено
доказателство копие на договор от 08.11.2005г. за отдаване под наем на
земеделска земя (том III, л.106), съгласно който „Си комерс 2004" ООД,
представлявано от свид. С.К., преотдало на подс. К. 2 500 дка земеделски земи,
наети от дружеството от кооперацията в с. Ленково, обл. Плевен за сумата от 17
500 лв., представляваща наем за тях. По делото е установено, че въпросният
договор не е подписан от свид. С.К., тъй като същата не познавала подсъдимия и
никога не му е отдавала „нищо". От прочетените по съответния процесуален
ред показания от досъдебното производство на свид. К. (които тя поддържа) се
установява, че кооперацията в с. Ленково още от 2000г. е приключила дейността
си и фактически не съществувала, както и не притежавала никаква земеделска
техника. Освен това, от показанията на
свид. В. Г. - избран от м. февруари 2005г. за председател на кооперация „Златен
клас" - с. Ленково, се установява, че от както е избран за председател на
Кооперацията, последната не е имала никакви търговски отношения с ТД „Си комерс
2004" ООД - Сливен, не е отдавала под наем или аренда нито техника, нито
земеделска земя на дружеството. Т.е. представеният по делото договор за наем на
земеделска земя от 08.11.2005г. не е действителен и е създаден единствено, за
да послужи като доказателство, че
декларираните в ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ доходи в размер на 275 000 лв. от подс. К.
са придобити от производство и продажба на земеделска продукция. В случая се
касае за привидна, а не за реално упражнявана дейност, за която е било
използвано търговското дружество „Си комерс 2004" ООД - Сливен, като съконтрахент
на обвиняемия и привиден наемател и наемодател на земеделски земи. От
заключението на извършената съдебно-банкова експертиза по досъдебното
производство се установява, че през м. януари 2007г. представител на
дружеството е превел общо сумата от 169 007 лв. за закупуване на продукция по
разплащателна сметка в търговска банка „Юробанк И Еф Джи България" АД, с
титуляр подс. К. и отново през м. януари 2007г. същата сума е била изтеглена от
сметката на подсъдимия, отново от представител на „Си комерс 2004" ООД. За
установяване на документалната обоснованост на посочената сума и изследване на
въпроса, дали това дружество е имало реална възможност да плати сумата от 169
007 лв., в хода на разследването по делото е изискан по съответния законен ред,
издаденият и влязъл в сила ревизионен акт № *********/28.07.2008г. срещу „Си
комерс 2004" ООД - гр. Сливен. От него се установява, че на дружеството не
са признати разходи за селскостопанска продукция, тъй като то привидно само
документално я закупува, за да я продаде отново само документално. За 2006г. не
са признати разходи, документирани с фактури издадени от И.М.К.. Ревизиращите
са установили, че този доставчик по смисъла на ДОПК - подсъдимия, не е
представил доказателства, удостоверяващи че фактурираните от него стоки са
реално предоставени на „Си комерс 2004" ООД. Дружеството фактически е било
използвано за доказване на една не реална упражнявана от подс. К. дейност по
обработване на земеделски земи. А след установяване на дължимите данъчни
задължения, търговското дружество е било прехвърлено на социално слаби лица от
страната - Борислав Захариев и свид. Я.А. (без негово знание), а подс. К.
престанал да се регистрира като земеделски производител, както и да декларира
доходи от производство и продажба на земеделска продукция.
Липсват доказателства
за това, подс. К. да е имал техническата обезпеченост да извърши обработка на
наетата и декларирана от него земеделска земя; да е закупувал семена за
слънчоглед и царевица, които да е засял, а впоследствие да е продал. Подс. К.
няма склад за съхранение на продукцията, не са налице счетоводни документи,
доказващи реално осъществяване на сделката между него и „Си комерс 2004"
ООД, тъй като няма такива за извършен транспорт на продукцията, издадени от
дружеството или от подс. К.. Последният не е наемал работници за обработване на
земеделска земя в землището на гр. Плевен, както и в района на с. Ленково, общ.
Гулянци.
В хода на разследването
по делото са приобщени гласни доказателства за това, че подс. К. от 1993г. до
2009г., когато бил задържан, се е занимавал с отглеждане на прасета в с.
Селиминово, общ. Сливен. По делото не са представени фактури или други
счетоводни документи, удостоверяващи продажба и плащане на животните. Не са
били издавани пътни листи от ветеринарен лекар за извозване на самите животни. От
изисканите от ветеринарния лекар, отговарящ за с. Селиминово - д-р К.С., копия
от водените регистри за животновъдните обекти в свиневъдството през 2007г. са
били 205 бр. свине, а през
През инкриминирания
период не може да се направи категоричен извод за това, че подс. К. е придобил
доходи от отглеждането на свине, тъй като липсват счетоводни документи, както и
документи удостоверяващи търговския оборот между подсъдимия и други лица или
търговски дружества, на които е продавал животни. Липсват такива доказателства
и в годишната данъчна декларация, подадена от подс. К. за реализираните доходи
през 2006г., а за другите години няма подадени данъчни декларации. Свид. М. е водил счетоводството на
подсъдимия през 2006 – 2007г. , като твърди, че през този период той бил
регистриран като земеделски производител, но „няма представа” като земеделски
производител какво е работил и къде.
Според показанията на свид.
И.Е.Д. от отглеждането на прасетата не се реализират значителни доходи – „горе
– долу доходна работа, кадар да не
умрем”, а от показанията на свид. С.К. се установява, че през 1997г.
подсъдимият е теглил дори кредит за закупуване храна на прасетата.
Свид. С.Е.Д. твърди в
показанията си, че е помагал на подсъдимия да продава прасета в периода 2003г.
– 2005г., но липсват документи, които да
удостоверят колко прасета свид. Д. е вземал от подсъдимия, дали в
действителност са продадени, на каква цена и колко пари е отчитал на подсъдимия.
Другите разпитани свидетели, които в показанията си твърдят, че също са
купували прасета от подсъдимия - В.Б., Р.С.
и Д.П. също не могат точно да установят колко прасета е отглеждал подсъдимия.
Последният свидетел твърди в показанията си, че в периода 1993 -2004г. е
купувал от подсъдимия 2-3 пъти по един камион прасета, като в камиона се
събират 20 - 25 прасета, но не може да посочи цени и платени суми.
От показанията на
свидетелите Т., Т., С., П.К., А., Н., Х., С.К., Е.К.Е., Е.Н.Е., Г.П. не се установяват
конкретни данни относно броя на отглежданите от подсъдимия прасета през
инкриминирания период и доходите от тази му дейност, както и относно размера на
обработваните от родителите му овощни градини, ниви и лозя и приходите им от
тази дейност. Дори родителите на подсъдимия не могат да кажат кога и по колко
пари са му давали от обработваните от тях земеделски земи.
В хода на
разследването е назначена съдебно-оценителна експертиза, която да установи
количеството и стойността на вложените строителни материали и труд за
построената, но невъведена все още в експлоатация съгласно правилата на ЗУТ,
жилищна сграда и ограда в НУПИ
От заключението на
експертизата се установява, че вложените строителни материали и труд за
построяване на жилищната сграда и оградата, собственост на подс. К. към периода
на тяхното изграждане, са на стойност 203 500 лв., като с начислен данък
добавена стойност, стойността възлиза на 280 830 лв., като към тази стойност експертът не е
включил печалба на изпълнителя на строителния обект, която обикновено е в
размер на 15 %, тъй като няма категорични доказателства за тези обстоятелства.
Свидетелите М., Е.Е., Е.Д., С.В., Д.
Г., твърдят, че в строителството на къщата са участвали само приятели на
подсъдимия, на които той не е плащал и
че вложените материали са били стари – начупени тухли, ръждясало желязо. Съдът
не кредитира показанията им в тази им част. Според вещото лице, в
компетентността и безпристрастността на което съдът няма основание да се съмнява и което е посетило на място обекта,
вложените материали в построената къща
са нови, такава къща не може да се построи с парчета от тухли и старо желязо, а
и по установените норми това е недопустимо. Ако обектът се изпълнява със стари
материали, задължително проектант трябва да каже дали те са годни. Свид. Г.,
упражнявал строителния надзор, твърди, че видимо имало и материали втора
употреба – тухли и армировка, но не сочи какво количество и неговите твърдения
не са кетегорични. Свид. П. твърди, че
той също напълно безплатно и с помощта на свои познати и приятели на подсъдимия
извършил всички довършителни работи в къщата – шпакловки, поставил теракот,
фаянс, ламинат, а съпругата му също без подсъдимия да й плаща боядисвала и
чистела в къщата. Показанията на този свидетел са неубедителни – освен че той е
съпруг на сестрата на подсъдимия и е заинтересован от изхода на делото, не
посочва имена, на лицата които са му помагали, а съпругата му пък в показанията
си въобще не споменава да е боядисвала и чистила в къщата на брат си.
Че подс. К. е носил
пари от чужбина и те са влагани в строежа на къщата, се установява и от
показанията на майка му свид. Д.К., според които, когато се връщал от чужбина
„… не ни носеше никакви подаръци. Така е за да може да си построи къщата”.
По делото е назначена
комплексна съдебно-икономическа експертиза, която да установи размера на
законно придобитите доходи от подс. К. и свид. К. за периода 2000-2009г., да
установи налице ли е несъответствие между размера на законно придобитите доходи
и стойността на извършените финансови операции и сделки с движимо и недвижимо
имущество за всяка година в периода 01.01.2000г.- 31.12.2009г. От нея се
установява, че през 2002г. те имат законно установен доход в размер на 164,40
лв. от получена щета от застраховател;
през 2005г. имат доход в размер на 200,35 лв., представляващ еднократна
помощ за отглеждане на малко дете, а през 2006г. - 30 000 лв. от продажба на
недвижим имот. През инкриминирания период (28.12.2001г.-31.12.2007г.) размера
на установените законни доходи, сравнен с размера на направените разходи от
подс. К., изглежда по следния начин: -през 2003г. размерът на извършените
разходи от подсъдимия е с 15 833,88 лв. повече от размера на законния му доход;
-през 2006г. разликата е 34 190,28 лв.; -през 2007г. извършените разходи са с
320 821,10 лв. повече от законните му доходи.
От заключението на
експертизата се установява, че през 2006г. подс. К. е издал шест фактури за
извършена продажба на селскостопанска продукция, а именно ф-ри №№: -
1/10.10.2006 г. за продадена 270 тона пшеница за сумата от 45 900 лв.;- 2/04.12.2006
г. за продадена 680 тона пшеница за сумата от 115 600 лв.;- 3/05.12.2006
г. за продадена 400 тона царевица за сумата от 76 000 лв.;- 4/11.12.2006 г. за
продаден 100.140 тона маслодаен слънчоглед за сумата от 30 057 лв.;-
5/12.12.2006 г. за продаден 248,898 тона ивичест слънчоглед за сумата от 112
004,10 лв. - 6/19.12.2006 г. за продаден 100 тона маслодаен слънчоглед за
сумата от 31 000 лв., или общо сумата възлиза на 410 561,10 лв. Тогава
подсъдимият подал заявление до ТД на НАП за регистрация по ЗДДС и бил
регистриран.
От заключението на
изготвената по делото банкова експертиза се установява, че през 2006г. няма
извършено плащане от страна на получателите по горните шест фактури, поради
което доходът не може да се приеме за получен за 2006г., а и по – горе бяха
изложени съображения дали въобще подс. К. е произвел тази продукция. През
2007г. по банковата сметка на подс. К. в „Юробанк И Еф Джи България" има
извършени преводи от „Си комерс 2004" ООД за частично плащане по фактури
№№ 3, 4, 5 и 6, на обща стойност 169 007 лв. Всички суми са изтеглени в деня на
внасянето им и то от лицето, което е било вносител по сметката, представител на
„Си комерс 2004" ООД. Единствено сумата от 26 950 лв. е била изтеглена от
подс. К..
Въз основа на направените
констатации в комплексната съдебно-икономическа експертиза се установява, че
доходите, придобити от подс. К. през 2006г., заявени като такива от дейност
като земеделски производител, не са документално обосновани и получените
преводи по описаните по-горе фактури са от нереални сделки. Ето защо сумите по
тези преводи не могат да бъдат приети като доходи от законен източник, в
резултат на което за 2007г., когато е било осъществено строителството на
жилищната сграда, описана по-горе, размерът на извършените разходи от подс. К.
се явява с 320 821,10 лв. повече от размера на законния му доход и е най-голям
като разлика през годините на инкриминирания период.
От назначената по
делото банкова експертиза се установява, че на 28.12. и 29.12.2001 г. подс. К.
е депозирал сумата от 20 000 лв., равняваща се на 10 225,84 евро по сметка №
1832 978 783299 012 в ТБ „Юробанк И Еф Джи България" АД като безсрочен
влог, както и на 28.10.2002 г. сумата от 11 516,35 лв. по разплащателна сметка
№ BG 68 UBBS 8381 1012 4582 18 в ТБ „ОББ"
АД (том V, л.134), без да има по това време източник на законни доходи, поради
което посочените суми се явяват доходи, придобити от подс. К. по престъпен
начин, а именно от извършените от него престъпления на територията на Община Г.,
Кралство Нидерландия.
Изложеното налага извода, че подс. К. не е
разполагал през инкриминирания период със законни доходи и не е имал
финансовата възможност да извърши финансовите операции, както и да закупи
инкриминираните недвижими имоти и
движими вещи - строителни материали, вложени в описаната жилищна сграда и
ремарке марка BOECKMANN с легално придобити средства. Посочените сделки с имущество той
е извършил, като е знаел че средствата са придобити от него чрез престъпление в
Кралство Нидерландия, за които е бил осъден.
Така описаното непосредствено по-горе
като фактическа обстановка настоящият съд прие за установено по несъмнен и
безспорен начин, в резултат на извършения от съда внимателен и подробен анализ
на всички събрани и проверени доказателства и доказателствени средства, а не само на обсъдените по- горе, съответно
преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Подсъдимият в това си качество отказа да даде
обяснения. Съдът кредитира като относими
към предмета на делото показанията на разпитаната в съдебно заседание свид. К.
– съпруга на подсъдимия само частично – в частта, в която твърди че от м.
12.2009г. преустановили контакти с Н.К. и към 2010г. финансовото й състояние
(на К.) се влошило, както и в последната им част, в която твърди, че всичко в
обвинителния акт е вярно, с изключение на
това, че подсъдимият я е тормозил. В останалата им част нейните
показания са объркани, некатегорични, излага предположения и с тях цели да
оневини подсъдимия, който се грижи за отглеждането на децата им, а тя живее и
работи в чужбина.
Освен коментираните в изложената
фактическа обстановка свидетелски показания, по делото са разпитани и други
свидетели. Съдът не кредитира показанията на свид. М., в частта, в която
противоречат на показанията на съдружничката му свид. К., на свид. В.Г. –
председател на кооперация „Златен клас” – с. Ленково и на прочетените по
съответния процесуален ред показания на свид. А.Х. – председател на ЧЗПТК
„Възраждане” – гр. Плевен и защото не са убедителни – той твърди, че „Си комерс
Показанията на свид. Т.Е., съдът не кредитира, тъй като той
твърди, че подсъдимия и сега се занимава с отглеждането на прасета, а строежа
на къщата започнал преди 5-6 години. Неговите показания са недостоверни и не
кореспондират с останалите доказателства по делото.
Съдът кредитира прочетените по
съответния процесуален ред показания на свид. Т.Д. – майка на свид. К., тъй
като те са подробни, последователни и непротиворечиви, в много голяма степен са
относими към предмета на доказване и допринасят за изясняването на основни
обстоятелства от него, не се оспорват от страните, а и кореспондират с
изложеното в обстоятелствената част на холандската присъда и с прочетените по
съответния процесуален ред показания от досъдебното производство на сестрата на подсъдимия – свид. П.. Съдът
кредитира прочетените показания на свид. П., а не тези дадени от нея в съдебно заседание тъй като последните целят
да оневинят брат й, с когото тя е имала достатъчно време да ги съгласува и
коренно противоречат на първите й показания.
При формиране на описаната фактическа
обстановка, съдът взе в прдвид и писмените доказателствени материали от
досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК и не оспорени от страните, а именно:
- том І - ви от ДП, съдържащ справка за подс. К. от Служба по
вписванията; справки за задгранични пътувания; справка от Общинска
администрация Сливен; разрешение за строеж; справка от ОД „Земеделие" -
Сливен ; справка от ОД на МВР - Сливен, сектор „ПП”; договор за
покупко-продажба на ремарке; заверено копие на акт за сключен граждански брак;
искане за разкриване на данъчна информация; определение на Административен съд
- Сливен; кореспонденция с различни банки и финансови институции в страната;
протокол за доброволно предаване и предадени документи; справка от КУИППД;
кореспонденция с българските представители в ЕВРОДЖЪСТ;
- том ІІ-ри от ДП: Европейска
заповед за арест; копия на изкупвателни документи; копия на регистрационни
номера на животновъден обект ; справка от Агенция по вписванията, ведно с
обезпечителни заповеди и нотариални актове; удостоверение за актуално състояние
на „Си комерс 2004" ООД; справка от ОД „Земеделие" - Сливен и Плевен;
писмо от Кмета на с.Селиминово; справка от Регионална ветеринарно-медицинска
служба с приложения; присъда на Окръжен съд - Г. в превод от нидерландски език ;
- том ІІІ-ти от ДП: справка от Агенция по вписвания
за „Си комерс 2004" ООД; справка от Община Гулянци; протокол за доброволно
предаване; предадени копия на документи от счетоводството на подсъдмия, ведно с
договори за наем на земеделски земи;
- том IV-ти от ДП: решение № 749/25.11.2010 г. на
СлРС за разкриване на банкова тайна относно наличностите, операциите и
движението на парични средства по банкови сметки; писма до различни банки с
искане за разкриване на банкова тайна и отговори от същите;
- том V-ти от ДП: кореспонденция с различни банки в
страната;
- том VI-ти от ДП: справка от Териториално
статистическо бюро - Сливен за паричен разход на домакинствата; копия от
регистрационно-състезателни книжки за животни - коне; писмо от Районна
прокуратура - Амстердам, Център за международна правна помощ ;
- Том VII-ми от ДП : декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние; определение № 256/26.07.2012 г. на Адм. съд -
Сливен за допускане разкриването на сведения, представляващи данъчна и
осигурителна информация; справка-данни за осигуряването по ЕГН на подс. К.;
писмо от ОД „Земеделие" – Плевен.
Съдът се съобрази и
със събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства : писмо от
Районна прокуратура Амстердам, ЦМП – изх. № 277 / 09 от 07.11.20012г.; документи от Фирменото деловодство на Окръжен
съд – Плевен за ЗК „Златен клас” – с.
Ленково и ЧЗПТК „Възраждане” – Гр. Плевен; Акт за регистрация по ЗДДС на подс. К.; протокол № 56 / 19.01.2006г. на НАП
относно ЕТ „ Мар – Ив – 2005 – М.К.”и
Удостоверение за регистрация по ЗДДС на същия ЕТ; Писмо – отговор от ТД
на НАП относно дерегистрации по ЗДДС на подсъдимия и на ЕТ, регистриран от съпругата му;
Констативен акт № 15 / 22.02.2007г. от ДНСК; Справки от службата по вписвания
при СлРС; актуална справка за съдимост.
В хода на досъдебното
производство е изготвена и съдебно оценителна експертиза на притежавани от
подсъдимия три броя коне, но последните не са предмет на обвинението.
Въз основа на
обсъдените и коментирани доказателствени материали и установеното от фактическа
страна, настоящият съд направи следните правни изводи:
С Д.иeто, описано подробно по-горе, подс. К. е осъществил от обективна
и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.253 ал.1, пр.
1 и 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК (ред. ДВбр. 26 / 04г., в сила от 03.04.2004г.),
тъй като в периода 28.12.2001г. – 31.12.2007г. в гр.Сливен, в условията на
продължавано престъпление, извършил финансови операции – депозирал сумата от
20 000 лева по сметка № 1832 978 783299 012 в ТБ „Юробанк И Еф Джи
България” АД като безсрочен влог, както и сумата от 11 516,35 лева по
разплащателна сметка № BG 68 UBBS 8381
1012 4582 18 в ТБ „ОББ” АД и извършил сделки с имущество на обща стойност
10 676,63 лв., придобито от престъпна дейност, както следва:
- на 28.03.2003г. с нотариален акт № 151/03г. за
покупко-продажба на недвижим имот закупил ателие № 7, ведно с прилежащото
избено помещение № 11 и ползване на паркомясто № 15 по УПИ ХІ по плана на
гр.Сливен, за сумата от 6887,63 лв.;
- на 28.10.2003г. с нотариален акт № 57/03г. за покупко-продажба
на недвижим имот закупил 733/750 идеални части от полски имот с № 9063 в
землището на гр.Сливен, м.”Дюлева река”, за сумата от 2 000лв.;
- 13.02.2004г. с договор за покупко-продажба закупил ремарке,
марка BOECKMANN за сумата от 469 лв.;
- на 17.11.2005г. с нотариален акт № 7/05г. закупил земеделска
земя нива в местността „Герена” в землището на с.Гавраилово, общ.Сливен за
сумата от 330 лв.;
- на 18.11.2005г. с нотариален акт № 22/05г. закупил земеделска
земя нива в местността „Герена” в землището на с.Гавраилово, общ.Сливен за
сумата от 660 лв.;
- на 18.11.2005г. с нотариален акт № 29/05г. закупил земеделска
земя – нива в местността „Герена” в землището на с.Гавраилово, общ.Сливен, за
сумата от 330 лв.;
както и сделки с движими вещи – закупуване на строителни
материали и консумативи във връзка със строителството на къща, находяща се в
землището на гр.Сливен м.”Дюлева река”, имот № 9063 на стойност 280 830
лв.;
като е знаел, че сделките са извършени с парични средства,
придобити от него след 01.01.2001г. чрез престъпления – извършени на
територията на Кралство Нидерландия и представляващи престъпления от българския
НК по чл.155 ал.3 от НК и по чл.159б ал.1 от НК.
Това престъпление представлява „пране на пари” и е опредено като
такова съгласно чл. 6, т. 1 от Конвенцията относно изпиране, издирване,
изземване и конфискация на облагите от престъпления (ратифицирана от Народното
събрание, ДВ бр. 31 / 1993г. , в сила от
01.10.1993г.).
По своята същност „Изпирането
на пари” представлява дейност за легализиране на придобитите по престъпен начин
средства чрез трансформацията им, като по този начин се прикрива незаконния
произход на доходи от общественоопасна дейност и „изпраните” средства изглеждат
като придобити от законна дейност. Предпоставка за съществуване на изпиране на
пари е винаги предходна общественоопасна дейност на определени субекти, в
резултат на която се получават противоправни облаги, които чрез изпиране се
трансформират в годен предмет на стопанския оборот и източник на законни доходи
за лицето, изпрало парите. Изпирането на пари е вторично престъпление, което
предполага предхождаща престъпна или общественоопасна дейност на определено
лице, в резултат на която са придобити облаги, които се „изпират”. Няма
значение дали предхождаща дейност („предикатното” престъпление) е извършена в
РБългария или в чужбина. Предмет на престъплението е имущество, с което деецът извършва финансови операции или сделки, или
прикрива неговия произход, местонахождение, движение или действителни права
върху него, като знае или предполага, че същото е придобито чрез престъпление или друго обществено опасно Д.ие.
„Изпирането на
пари" е формално престъпление и е извършено с осъществяване на Д.ието, без
да е необходимо настъпването на определен престъпен резултат. Обект на
престъплението са обществените отношения, свързани със законосъобразното
функциониране на финансовата система на страната.
Субект на престъплението може
да бъде всяко наказателно отговорно лице - както извършителя на предикатното
престъпление, така и други лица. За прикриване на престъпната си дейност и легализирането
(„изпирането") на придобитите по престъпен начин парични средства, подс. К. извършил като физическо лице финансови
операции и сделки с движимо и недвижимо имущество - действия, осъществяващи
основните форми на изпълнителното Д.ие на престъплението „пране на пари"
по чл. 253, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК, като по този начин безпрепятствено е
„вкарал" тези парични средства в гражданския оборот.
По делото е установено безспорно, че подс. К. е осъден с
влязла в сила присъда на Окръжен съд гр.Грьонинген, Кралство Нидерландия за Д.ия,
осъществяващи престъпните състави на чл.155 ал.3 и чл.159б от българския
наказателен кодекс, тъй като през периода 2000-2009г. склонил свид. Н.И.К.
многократно да проституира и в резултат на тази нейна работа тя спечелила
значителен финансов ресурс, от който подс. К. се обогатил, като той дори чрез
насилие й е вземал всичките спечелени от проституция пари. От друга страна, от
доказателствата, събрани в настоящото наказателно производство е установено, че
подс. К. през периода 2000-2005г. нямал законоустановени доходи от трудови и
извънтрудови правоотношения, а за периода 2006-2007г. се самоосигурявал на
минимален осигурителен доход. По същото време на 28.12. и 29.12.2001г. той
депозирал като безсрочен влог в „Юробанк И Еф Джи България” АД сумата от 20 000 лв., равняваща се на
10225,84 евро, а на 28.10.2002г. открил разплащателна сметка в ТБ „ОББ” АД по която депозирал сумата 11 516,35 лв.; в периода
28.03.2003г. – 18.11.2005г. закупил недвижими имоти и движими вещи на обща
стойност 10 676,63 лв. и въз
основа на разрешение за строеж № 388 от
31.08.2005 г. строил жилищна сграда, в която вложил строителни материали и
консумативи на обща стойност 280 830
лв., т.е. посочените парични средства той е придобил чрез престъпленията, за които е осъден с
влязлата в сила присъда в Кралство Нидерландия.
Д.ието е осъществено
при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй
като подс. К. през инкриминирания период е извършил повече от две Д.ия, които
осъществяват поотделно състав на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Д.ието е
започнало при старата редакция на чл.253 ал. 1 от НК, в сила от 28.07.1998г., и
е довършено в края на 2007г. През този период редакцията на чл. 253, ал. 1 от НК е претърпяла законодателни промени – ДВ бр. 26 / 2004г. и ДВ бр. 75 / 2006г.
Освен това, с последната посочена редакция е изменена и ал. 4 на чл. 253 от НК
и е предвиден квалифициран състав на престъплението с по – тежко наказание,
когато Д.ието по ал. 1 е извършено със средства
или имущество, за които деецът е знаел или предполагал, че са придобити
чрез тежко умишлено престъпление, каквито безспорно са предикатните му
престъпления по чл. 155, ал. 3 от НК и по чл. 159б, ал. 1 от НК. Съдът обаче не
може да осъди подсъдимия за по – тежко престъпление, когато няма такова
обвинение, а и освен това съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК, ако до
влизане в сила на присъдата последват различни закони, прилага се законът,
който е най благоприятен за дееца, а според чл. 26, ал. 4 от НК когато
квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на
цялостната престъпна дейност (същите са релевантни само за периода 13.10.2006г.
– 31.12.2007г), последната се подвежда
по по – лекия състав, като
квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието.
Предвид изложеното, подс. К. следва да носи наказателна отговорност за
престъпление по чл.253 ал.1 от НК, в посочена от прокуратурата редакция на
текста, в сила от 03.04.2004 г.
При осъществяване на Д.ието
подс. К. е действал с пряк умисъл - знаел е, че средствата, които трансформира в
процесните влогове и имущество са придобити от него чрез престъпление,
осъзнавал е обществено-опасният характер на Д.ието си и е искал настъпването на
обществено-опасните последици от него.
Като причини и условия за извършване
на престъплението съдът преценява проявеното от страна на подсъдимия незачитане
на основни правила и норми, както и
стремежът му да се облагодетелства по непозволен от закона начин и за сметка на
експлоатирането на друго лице.
Възраженията на защитата, относно това, дали подсъдимият е
извършил вмененото му престъпление са неоснователни. В обвинителния акт са
посочени формите на изпълнителното Д.ие на подсъдимия и сумите от предикатното
престъпление, вложени от него в депозити, недвижими имоти и движими вещи.
По делото в хода на съдебното следствие бяха ангажирани гласни
доказателства, от които се установява, че в периода 1997г. – 2009г. подсъдимият
отглеждал прасета и помагал на родителите си при обработването на притежаваните
от тях овощни градини и лозя, но никой от разпитаните свидетели, дори и
родителите на подсъдимия не се ангажираха да посочат точни цифри както относно
броя на отглежданите от подсъдимия прасета през инкриминирания период, така
и относно размера на доходите на
подсъдимия от тия му дейности, които освен с приходи са свързани и с множество
разходи.
Представените договори за наемане на земеделска земя създават само
формално основание и не доказват реално изпълнение, а именно, че подсъдимият
осъществявал декларираната от него пред ОД „Земеделие” – Сливен като земеделски
производител дейност растениевъдство. Те са послужили и като доказателство за
тази дейност към представената от него пред данъчните органи декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ, с която
декларирал придобит доход от растениевъдство и засяване на три вида
култури - слънчоглед, царевица и пшеница
в размер на 275 000 лв., но съставянето на тази декларация с посочения в
нея доход е целяло единствено и само да
послужи за легализиране на доходите,
придобити от подс. К. от престъпната му
дейност на територията на Кралство Нидерландия. По делото са събрани достатъчно
доказателства, че подсъдимият не е имал възможност да извърши тази дейност – не
е имал наети работници, не е имал селскостопанска техника, нито складове за
съхранението на продукцията. Тази декларация е с невярно съдържание, съставена
с цел да осуети възможността за установяване действителния произход на
декларирания доход и в същото време към 2006г. (годината за която се отнася)
земеделските производители са били освободени
от заплащането на данък върху доходите си от тази земеделска дейност
(чл. 12 ЗОДФЛ).
При определянето на вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът се съобрази с
принципите за неговата законоустановеност и индивидуализация. Санкцията, определена от законодателя за Д.ие по чл. 253, ал. 1,
пр. 1 и 2 от НК е лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 3 000
лв. до 5 000 лв. За да определи размера на наказанията лишаване от
свобода и глоба, които следва да бъдат наложени на подс. К., съдът прецени
смекчаващите и отегчаващите вината му обстоятелства, неговата и на Д.ието степен на
обществена опасност и съотношението между тях, за да се постигне оптимална
съразмерност между действията на подсъдимия и противодействието на държавата. Като
смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът прецени това, че той
се грижи за двете си деца (майка им - свид. К. живее и работи в чужбина), а
като отегчаващо отговорността му обстоятелство – споменатото по - горе относно
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от НК във връзка с квалифициращите обстоятелства,
а именно, че извършените от подс. К. престъпления в Кралство Нидерландия, за
които е осъден там, са тежки умишлени престъпления по българския НК. Въпреки,
че актуалната справка за съдимост показва, че подс. К. е с чисто съдебно минало
(присъдата, с която той е осъден и е изтърпял наказание лишаване от свобода в
Кралство Нидерландия все още не е призната по реда, предвиден в българския НПК),
съдът не може да игнорира чуждестранната присъда, защото Д.ието, предмет на
същата и Д.ието, предмет на настоящото дело са взаимно свързани. Подс. К. не е
личност със завишена степен на обществена опасност. Висока е обаче обществената
опасност на извършеното от него Д.ие предвид множеството на фона на страната такива престъпления в
региона, неблагоприятния включително и от
икономическа гледна точка ефект от тях и обстоятелство, че не е изолирана проява в живота на
подсъдимия (продължило е сравнително дълъг период от време – 6 години).
Наказанията на подсъдимия съдът прецени, че следва да
бъдат определени при условията на чл. 54 от НК, тъй като не са налице нито многобройни,
нито изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства. С
оглед на всички изложени обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на
наказанието и съблюдавайки целите на специалната и генералната превенции, съдът
наложи на подс. К. наказание лишаване от
свобода за срок от три години и шест
месеца и наказание глоба в размер на 4 000 лв., т.е. в средния, предвиден
в закона размер за двете кумулативно предвидени наказания, при баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Съдът отчете, че
липсват изискванията на чл. 66 ал. 1 от НК за прилагане спрямо подсъдимия
института на условното осъждане и постанови съгласно разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3
от ЗИНЗС той да изтърпи реално наложеното му наказание лишаване от свобода за
срок от три години и шест месеца в затворническо общежитие от открит тип при
първоначален „общ” режим. Поради обстоятелството, че присъдата а Кралство
Нидерландия не е призната по реда на българското законодателство, тя не подлежи
на изпълнение и съдът не може да приложи разпоредбите на чл. 61, т. 2, и чл.
60, ал. 1 от ЗИНЗС относно режима и вида затворническо общежитие, както и чл.
25, вр. чл. 23 от НК.
Настоящият
състав намира, че така наложените по вид и размер наказания са достатъчни за
постигане на репресивните и възпитателни цели на санкцията, за прецизно
отмерени с оглед на всички индивидуализиращи наказателната отговорност
обстоятелства и същевременно за справедливи. Те
са съобразени с целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК - ще
окажат предупредително и възпиращо въздействие върху останалите членове на
обществото и същевременно ще допринесат най-вече за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от НК от наложеното на
подс. К. наказание лишаване от свобода, съдът приспадна времето,
през което е бил задържан, считано от 25.11.2011г. до 04.12.2011г., времето,
през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от
05.12.2011г. до 15.02.2012г. и времето през което е бил с мярка за неотклонение
„домашен арест”, считано от 16.02.2012г..
На
основание чл. 253, ал. 6 от НК, съдът ОТНЕ
в полза на държавата предмета на престъплението: 1.Недвижим имот, представляващ
733/750 (седемстотин тридесет и три към седемстотин и петдесет) идеални части
от полски имот със селскостопански характер № 9063 (девет хиляди и шестдесет и
три), находящ се в землището на гр.Сливен в местността "Дюлева река",
в селищно образувание "Изгрев", състоящ се от 750 (седемстотин и
петдесет) кв.м. при граници: север - път, юг - ПИ № 2386 (две хиляди триста
осемдесет и шест), изток - ПИ № 9064 (девет хиляди шестдесет и четири), запад -
път, ВЕДНО с изградена двуетажна
жилищна сграда с частичен сутерен и гараж за лек автомобил в обема на сградата
в НУПИ 9063 с разрешение за строеж № 388 от 31.08.2005 г., в която са
трансформирани вложените в строежа й 280 830 лв., предмет на обвинението;
2.
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ № 67338.532.200.1.7 /шестдесет и седем хиляди триста
тридесет и осем, точка, петстотин тридесет и две, точка, двеста, точка, едно,
точка, седем/, находящ се в гр.Сливен, община Сливен, по кадастрална карта,
одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на Агенции по Кадастъра, с
административен адрес-*** /двадесет и пет/, вход "А", етаж 3 /трети/,
апартамент № 7 седем/, попадащ в сграда №67338.532.200.1 /шестдесет и седем
хиляди триста тридесет и осем, точка, петстотин тридесет и две , точка, двеста,
точка, едно/, в поземлен имот № 67338.532.200 /шестдесет и седем хиляди триста
тридесет и осем, точка, петстотин тридесет и две, точка, двеста/, преустроен от
ателие за творческа дейност в АПАРТАМЕНТ, на основание одобрен архитектурен
проект на Гл.Архитект на Община Сливен, със застроена площ 51,86 кв.м.
/петдесет и едно цяло и осемдесет и шест стотни квадратни метра/, състоящ се от
антре, разпределителен възел, кухня, дневна, спалня и сервизно помещение, при
съседи по кадастр. схема: на същия етаж - имот № 67338.532.200.1.8, имот № 67338.532.200.1.6,
под обекта - имот № 67338.532.200.1.4, при граници на апартамента по документ
за собственост: югоизток - външен зид, югозапад -апартамент № 4, североизток -
стълбище и апартамент № 6, северозапад - външен зид, заедно с прилежащо ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № 11 /единадесет/ с полезна площ 4,00 кв.м. /четири квадратни метра/,
при граници: югоизток - коридор, югозапад - мазе №10, североизток - коридор,
северозапад - стълбище, заедно с 13,03 кв.м. /тринадесет цяло и три стотни
квадратни метра/ идеални части от общите части на сградата, равняващи се на
1,34 % /едно цяло и тридесет и четири стотни процента/ и 17,53/328,71
/седемнадесет цяло петдесет и три стотни/ идеални части от подземен паркинг с
площ на целия паркинг 328,71 кв.м. /триста двадесет и осем цяло и седемдесет и
една стотни квадратни метра/, като купувачите ще ползват паркомясто №15
/петнадесет/, находящи се в сутерена на сградата и припадащите се идеални части
от общите части на паркинга, заедно с отстъпеното право на строеж за обектите
върху общински терен, представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №Х1 /единадесет/-
общински, в квартал 148 /сто четиридесет и осем./ по плана на гр.Сливен,
ул."Тен.С." №* /двадесет и пет/.
3.
Нива в местността "Герена" с площ 6,999 дка (шест декара деветстотин
деветдесет и девет квадратни метра), трета категория, съставляваща имот 049010
(четиридесет и девет хиляди и десети) по плана за земеразделяне землището на с.
Гавраилово, общ. Сливен, при граници: имот 049009 - нива на наследниците на И.И.Г.,
имот 000421 - канал на Кметство с.Гавраилово, имот 049106 - нива на
наследниците на Р.И.Т., имот 000496 - полски път на Кметство с. Гавраилово.
4.
Нива в местността "Герена" с площ 3,500 дка (три декара и петстотин
квадратни метра), трета категория, съставляваща имот 049104 (четиридесет и
девет хиляди и сто и четвърти) по плана за земеразделяне землището на с.
Гавраилово, общ. Сливен, при граници: имот 049106 - нива на Р.И.Т.,*** - нива
на Д.И.Д., имот 000496 - полски път на община Сливен.
5.
Нива в местността "Герена" с площ 3,501 дка (три декара петстотин и
един квадратни метра), трета категория, съставляваща имот 049106 (четиридесет и
девет хиляди и сто и шести) по плана за земеразделяне землището на с.
Гавраилово, общ. Сливен, при граници: имот 049010 - нива на М.Т.В., имот 000421
- канал на Кметство с. Гавраилово, имот 049104 - нива на наследниците на Т.И.Т.,
имот 000496 - полски път на Кметство с. Гавраилово;
6.
Ремарке марка BOECKMANN, модел Т2, Рама 3143 и
ПРИСЪДИ в
полза на държавата равностойността на липсващия предмет на престъплението, а
именно: Парични средства общо в размер 31 516,35 (тридесет и една хиляда
петстотин и шестнадесет лева 0,35ст.) лева.
По правилата на процеса съдът осъди подс. К. да заплати по бюджета на МВР сумата 1 080
лв. – направени по делото разноски на досъдебното производство, а в полза на
държавата – сумата 361,68 лв. – направени по делото съдебни разноски. Пред съда
от страна на Прокуратурата беше представена и фактура № 1114 / 31.11.2012г.,
издадена от „Орхидея –
Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :