№ 150
гр. Благоевград , 23.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно частно
наказателно дело № 20211200600237 по описа за 2021 година
Производството пред Благоевградски ОС е по реда на чл. 345 НПК вр.
чл. 249, ал. 4, т. 1 и ал. 1 НПК вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
Образувано е по протест на РП – Благоевград, ТО – гр. Сандански
срещу Определение № 900104 от 14.01.2021 г. на РС – Сандански по н.о.х.д.
№ 38/2020 г. по описа на съда, с което е прекратено съдебното производство
по делото и е постановено връщане на същото на прокурора за отстраняване
на съществени процесуални нарушения.
В протеста се твърди, че атакуваното определение е необосновано и
неправилно, като се излагат съображения, че изводът на съда, че е налице
несъответствие между обстоятелствена част на обвинителния акт и
диспозитив на същия относно съставомерните факти на деянието бил
направен въз основа на два произволно избрани цитати от обвинителния акт;
сочи се, че в мотивите на решението на АС – София било посочено наличие
на противоречие между мотиви и диспозитив на съдебните актове относно
конкретния механизъм на причиняване на телесната повреда, а по отношение
на обвинителния акт в решението на тази инстанция било посочено или по
реда на чл. 287 НПК, или с връщане на делото на прокурора при
констатиране на противоречие между диспозитив и обстоятелствена част на
обвинителния акт, но изборът на съда за последното бил неправилен, защото
били пренебрегнати факти и обстоятелства, посочени в обстоятелствената
1
част на обвинителния акт, заради които не следвало да се приеме такова
противоречие, защото в обвинителния акт били подробно описани всички
извършени действия от подсъдимия, че тези действия били причина за
падането на пострадалия, като едва в съдебната фаза и изготвената в тази фаза
експертиза се установявало, че телесната повреда била причинена при
падането, а в експертизата на досъдебното производство вещото лице не е
посочило от кой удар е получената тежка телесна повреда, като обобщаването
на ударите в диспозитива на обвинителния акт не водело до противоречие с
изложените обстоятелства, където трябва да е описан механизмът извършване
на престъплението и срещу които факти подсъдимият да организира защитата
си.
Иска се отмяна на определението като необосновано и неправилно.
Срещу частния протест на РП – Благоевград, ТО – Сандански е
депозиран отговор от защитника на подсъдимия С. – адв. П., в който се сочи,
че били правилни изводите на съда за допуснато съществено противоречие
между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт, с което било
ограничено правото на подсъдимия да разбере за какво престъпление е
привлечен относно начина на извършване на деянието; прави се възражение
срещу протеста за това, че с решението на АС – София делото не е могло да
бъде върнато на прокурора, но в мотивите на решението е посочена
възможността съдът да констатира противоречие между диспозитив и
обстоятелствена част на обвинителния акт, като последното е констатирано от
районния съд в съдебното заседание, в което е постановено атакуваното
определение. Иска се протестът на прокурора да се остави без уважение и
потвърди атакуваното определение.
Въззивният съд, след като обсъди материалите по изпратеното дело,
изложените доводи в протеста и в отговора на защитника на подсъдимия,
намира следното от фактическа и правна страна:
Налице са предпоставките за разглеждане на делото във въззивната
инстанция в закрито заседание, тъй като не се налага събиране на
доказателства или изслушване на страните в открито такова.
С атакуваното определение Районен съд – Сандански е прекратил
2
съдебното производство и е постановил връщане на делото на прокурора за
отстраняване на процесуални нарушения поради нарушени права на
подсъдимия – да научи в какво престъпление е привлечен в качеството на
обвиняем и предаден на съд, като в обстоятелствената част на обвинителния
акт бил описан удар с нож, на следващо място било посочено, че
пострадалият паднал назад и си ударил главата в бордюра на улицата, а в
диспозитива било посочено, че подсъдимият бил нанесъл множество удари с
крака и ръце, вкл. и използвайки нож и е причинил постоянно общо
разстройство на здравето на пострадалия, като РС – Сандански е приел, че
било налице несъответствие между обстоятелствената част на обвинителния
акт и неговия диспозитив относно съставомерни факти на обвинението, което
противоречие водело до неяснота на обвинението и невъзможност за
подсъдимия да разбере същото, като в този смисъл било решението на АС –
София, с което е възобновено съдебното производство, като заради допуснато
съществено процесуално нарушение районният съд е прекратил съдебното
производство и постановил делото да се върне на прокурора за отстраняване
на нарушението.
Във воденото наказателно производство срещу подс. Д. Г. С.
последният е обвинен за извършено престъпление по чл. 131а, пр. 1 вр. чл.
128, ал. 1 вр. ал. 2, пр.последно вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК, като в РС –
Сандански на 22.06.2015 г. е внесен обвинителен акт, по който е било
образувано н.о.х.д. № 476/2015 г. по описа на съда. Обвинението срещу подс.
С. е за причиняване на телесна повреда на И. Х. М.. Видно от материалите по
н.о.х.д. № 476/2015 г. в проведено с.з. на 15.10.2015 г. преди даване ход на
съдебното следствие пострадалият М., който се е явил в това с.з. с редовно
упълномощен повереник /адв. П., като в това с.з. не се е явил адв. Н., който
също е бил редовно упълномощен от пострадалия/, е направил искания за
участие в съдебното производство като граждански ищец и частен обвинител
и съдът с определения в това с.з. /л. 78 от посоченото н.о.х.д. № 476/2015 г./ е
приел за съвместно разглеждане предявени от пострадалия М. чрез неговия
повереник граждански искове за неимуществени и имуществени вреди от
престъплението, за което е бил обвинен С., както следва – 50 000 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди от престъплението ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 27.07.2014 г., до окончателното плащане, и
3
1 500 лв. като обезщетение за претърпени от деянието имуществени вреди –
разходи за лечение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска – 15.10.2015 г., до окончателното изплащане на сумата, като съдът е
конституирал пострадалия И. М. като граждански ищец и частен обвинител с
повереници адв. П. и адв. Н.. С постановената на 16.01.2019 г. Присъда № 104
по това дело /в това с.з. гражданският ищец и частен обвинител М. е участвал
чрез упълномощения от него адв. П./ съдът е уважил изцяло предявените
искове. Във въззивното производство – по н.д. № 118/2019 г. по описа на ОС –
Благоевград, гражданският ищец и частен обвинител М. е участвал в някои от
проведените съдебни заседания чрез неговите повереници или е депозирал
молби чрез същите, като с Решение № 3593 от 08.08.2019 г. по в.н.о.х.д. №
118/2019 г. присъдата по н.о.х.д. № 476/2015 г. по описа на РС – Сандански е
потвърдена изцяло. Посочените актове /присъда и решение/ по н.о.х.д. №
476/2015 г. на РС – Сандански и в.н.о.х.д.№ 118/2019 г. са отменени /с
решението по н.д. № 1191/2019 г. на АС – София/, като е възобновено
наказателното производство по н.о.х.д. № 476/2015 г. на РС – Сандански и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд от
стадия на разпоредителното заседание пред първата инстанция, при което да
бъдат изпълнени указанията в обстоятелствената част на решението. В
последната като допуснато нарушение и основание за възобновяване на
наказателното производство се сочи противоречие между диспозитив на
присъдата на РС – Сандански и мотивите на постановените в производството
два съдебни акта относно конкретния механизъм за получаване на
съставомерната травма от пострадалия М., което препятствало правото на
подсъдимия С. да разбере в какво е обвинен и да организира адекватна
защита по фактите, а преминаването към друг механизъм е могло да стане по
реда на изменение на обвинението, а ако противоречието е било налично още
между диспозитив и обстоятелствена част на обвинителния акт, по реда на чл.
248, ал. 1, т. 3 НПК. В решението на АС – София за възобновяване на
производството по делото не са констатирани като процесуални нарушения
допуснати такива във връзка с конституирането на пострадалия М. като
страна /частен обвинител и граждански ищец в съдебното производство/.
С разпореждане от 31.01.2020 г. по образуваното в РС – Сандански
н.о.х.д. № 38/2020 г. след възобновяване на наказателното производство с
4
обсъжданото по-горе решение на АС – София съдът е насрочил
разпоредително заседание по делото. Вместо да постанови изпращане на
призовка за това разпоредително с.з. на И. М. в качеството му на страна –
граждански ищец и частен обвинител, да призове упълномощените от него
двама повереници – адв. П. и адв. Н., за което е имал данни по възобновеното
наказателно производство, което е възобновено и в частта за предявените
граждански искове, съдът е допуснал грубо нарушение на правата на
пострадалия М., конституирането на който като граждански ищец /с оглед
приетите за съвместно разглеждане граждански искове за неимуществени и
имуществени вреди/ и частен обвинител не е отменено с възобновяване на
производството по делото, като не е следвало отново да се уведомява
пострадалия за правата му в съдебното производство, в което той вече е
упражнил същите и е конституиран като страна. От мотивите на
разпореждането от 31.01.2020 г. на районния съд не става ясно защо съдът е
постановил уведомяване на пострадалия за правата му, след като същият вече
е упражнил същите при първото разглеждане на делото и при контрол на
постановената присъда при това разглеждане не са констатирани допуснати
нарушения при това конституиране. След няколко отлагания на съдебни
заседания по делото на л. 47 и л. 48 от същото са налице и молби от адв. П. и
адв. Н. /които са били повереници на гражданския ищец и частен обвинител
М./, като същите са поискали документи /на молбите няма дата на
постъпването им в съда, както и дали е разрешено издаването на исканите
преписи/, и това е следвало да даде основание на районния съд, уведомен, че
адвокатите на страна очевидно в интерес на представлявания от тях са
поискали да се снабдят с документи по делото, заради които е възобновено
наказателното производство, като съдът е имал възможност да констатира
незаконосъобразните си действия по неправилното съобщаване до
пострадалия да реализира права, които вече е упражнил, а не до призоваване
на същия и на адвокатите му като граждански ищец и частен обвинител и
повереници. И след като от 31.01.2020 г. до 09.06.2020 г. районният съд не е
успял да призове пострадалия М., като са се отлагали /по различни причини/
насрочените с.з. по делото, на 27.06.2020 г. /вж. документ на л. 58 от делото
на районния съд/ И. М. е починал, като в с.з. на 16.07.2020 г. съдът е
постановил изискване на удостоверение за наследниците му. Последвали са
действия на съда за уведомяване на двете малолетни деца на И. М. за правата
5
им като пострадали, получаване на съобщенията от майката на децата на
19.10.2020 г., на призовки от същата за разпоредително с.з. на 03.11.2020 г., в
което законният представител на децата не се е явил; майката на децата
отново не се е явила в с.з. на 01.12.2020 г., както и в с.з. на 14.01.2021 г., в
което съдът е постановил атакуваното в настоящето производство
определение. Макар и районният съд да е изпращал съобщения до
пострадалия и след неговата смърт на неговите наследници чрез законния им
представител, който по неясни на този етап причини не е проявил никаква
активност по делото след получаване на уведомления от съда, това не
променя становището на въззивния съд за това кои са били
законосъобразните действия, които районният съд е следвало да направи и
които не са предприетите от него няколкократни изпращания на съобщения
до пострадало лице за упражняване на права. Районният съд след смъртта на
гражданския ищец и частен обвинител И. М. и след като е установил неговите
наследници е следвало да конституира същите като граждански ищци и
частни обвинители /на основание чл. 88, ал. 1 НПК вр. чл. 227 ГПК и на
основание чл. 76, изр. 2 НПК/, за да продължи производство с участието на
наследниците на пострадалия, конституиран като страна в съдебното
производство /които дори не могат за първи път да упражнят правото да се
конституират като частни обвинители и да предявят иск за неимуществени
вреди, ако пострадалият им наследодател не ги е упражнил приживе/.
Доколкото в случая са засегнати и правата на малолетни деца съдът е
следвало да спази и разпоредбата на чл. 15 Закон за закрила на детето, да
събере необходимата информация чрез уведомяване на Дирекция „Социално
подпомагане“, за да прецени дали в случая е налице противоречие между
интересите на малолетните и тяхната майка и налага ли се назначаване поради
това на особен представител по чл. 101 НПК.
С оглед горните съображения и доколкото разпоредбата на чл. 248 НПК
е задължавала съда преди да постанови определението си по чл. 248, ал. 5
НПК да изслуша прокурора и лицата по чл. 247в, ал. 1 и 2 НПК /където са
посочени подсъдим, защитник, пострадал, съответно наследници на
пострадал, ощетено юридическо лице и повереник/, когато вече са били
направени искания за конституиране на страни по чл. 248, ал. 2 НПК и съдът
се е произнесъл по същите /това в случая е било по възобновеното
6
наказателно дело от общ характер/, като е конституирал граждански ищец и
частен обвинител, районният съд съществено е ограничил правата на
наследниците на страна в процеса – граждански ищец и частен обвинител,
какъвто е бил пострадалият М., като не е конституирал наследниците на
същия като такава страна в процеса, не е установил необходим ли е в случая
особен представител на малолетните наследници на починалия граждански
ищец и частен обвинител, не е призовал същите именно в това им качество за
разпоредителното заседание, което е провел, като не е дал възможност на
същите и упълномощени от тях повереник или служебно назначен повереник
да изразят становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, като не е
конституирал малолетните Х. И. М. и И. И. М. като граждански ищци и
частни обвинители в производството като правоприемници и наследници на
починалия граждански ищец и частен обвинител И. М., и по този начин ги е
лишил както от възможността да участват не само при обсъждане на
въпросите в разпоредителното заседание /същите са могли да твърдят и
допуснати на досъдебното производство нарушения на права на пострадалия –
чл. 249, ал. 4, т. 2 НПК, както и да възразят на твърдените от подсъдимия и
неговия защитник нарушения на процесуалните правила/, така и от правото
им да обжалват определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, тъй като районният
съд не ги е конституирал като страна в съдебното производство и не ги е
призовавал за съдебни заседания като страна.
Изложеното по-горе не дава възможност въззивната инстанция да се
произнесе по съществото на направените с протеста възражения за
незаконосъобразност на определението на районния съд, защото не са
допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на
обвинителния акт, тъй като атакуваното определение следва да се отмени и
делото върне на районния съд за провеждане на ново разпоредително
заседание, в което се спазят точно изискванията на закона за провеждането му
относно участието на наследниците на починалия пострадал И. М., който е
бил граждански ищец и частен обвинител, на упълномощен от тях повереник
или назначен особен представител, произнасяне от съда в разпоредителното
заседание след редовното призоваване на всички лица, които имат право да
участват като страни в образуваното съдебно производство срещу подс. С..
Следва да се посочи, че въззивната инстанция констатира неяснота и
7
противоречие в мотивите на съда за постановяване на атакуваното от
прокурора определение – посочени са само два цитата от обстоятелствената
част на обвинителния акт /касаещи действия с нож по отношение на
пострадалия М. и след това - падане на пострадалия назад и удар на главата в
бордюра на улицата/, които противоречали на диспозитива, където било
посочено „множество удари с крака и ръце, вкл. и използвайки нож“.
Районният съд изобщо не е изложил ясни мотиви в какво се изразява
противоречието и несъответствието, кои от описаните на една страница
обстоятелства на обвинението, в които са посочени действия на подсъдимия,
както и последиците от тези действия за пострадалия и поведението на
последния, са в противоречие с механизма на причиняване на телесната
повреда, приет в обвинителния акт.
Поради горните съображения съдът намира, че обжалваното
определение на РС – Сандански следва да бъде отменено и делото върнато на
първоинстанционния съд за провеждане на ново разпоредително заседание, в
което /или преди провеждане на същото, за което няма пречка/ съдът
конституира малолетните наследници на починалата страна в процеса И. М.
като граждански ищци и частни обвинители чрез тяхната майка и законен
представител, събере необходимата информация дали е налице противоречие
между интересите на малолетните деца и техния законен представител и
необходимо ли е назначаване на особен представител, като с участието на
тези граждански ищци и частни обвинители проведе разпоредително с.з., в
което даде възможност на всички лица, на които законът дава такова право,
да изразят становище по въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, а при
постановяване на определението, ако съдът приеме съществени процесуални
нарушения да изложи ясни и конкретни мотиви защо приема и какво е
конкретното процесуално нарушение, ако е налице такова.
С оглед констатираща се неразумност в продължителността на
разглеждане на делото районният съд следва да положи всички усилия за по-
бързо разглеждане на съдебното производство.
Водим от горното и на основание чл. 345 НПК във вр. с чл. 248, ал. 1, т.
3 НПК и чл. 249 НПК Благоевградски ОС
8
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 900104 от 14.01.2021 г., постановено в
разпоредително заседание на същата дата по н.о.х.д. № 38/2020 г. по описа на
Районен съд – Сандански, с което е постановено прекратяване на съдебното
производство по делото и връщане на същото на прокурора за отстраняване
на съществено процесуално нарушение, и ВРЪЩА делото на районния съд за
провеждане на ново разпоредително заседание съгласно мотивите на
настоящето определение.
Определението не подлежи на проверка по жалба или протест. Да се
уведомят за същото страните по делото, както и се изпрати препис от същото
за сведение на законния представител на малолетните наследници на
починалия И. М. и на участвалите като повереници на последния в
производството до смъртта му – адв. Н. и адв. П..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9