ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 260221 25.08.2020
г.***
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, втори въззивен граждански състав
На: двадесет и пети август две
хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
разгледа въззивно
гражданско дело номер 1336 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична
полиция“ – МВР, гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от
директора, подадена чрез ю.к.Красимира И., с адрес за призоваване гр.Бургас,
ул.“Цар Асен“ № 4, против решение №
481/05.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 8401/2019 г. по описа на Районен
съд – Бургас, с което Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР е осъдена да
заплати на К. ***, сумата от 1563.13 лв.
– допълнително възнаграждение за 222
часа извънреден
труд, представляващи разликата между реално положения от ищцата нощен труд през
периода 01.09.2016 г. – 30.09.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1.143,
и сумата от 191.92 лв. – сборна мораторна лихва върху отделните задължения по
главницата от изпадането в забава за плащането им до предявяване на иска на
01.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2019 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 393.28
лв. за направените по делото съдебни разноски, като е отхвърлен иска за
заплащане на сумата от 30 лв., представляваща неплатено възнаграждение за 6
часа извънреден труд, положен през периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане. С решението ГД „Гранична полиция“ – МВР е осъдена да заплати по сметка
на БРС държавна такса от 112.53 лв. и 200 лв. за разноски за експертиза, а К.С.
е осъдена да заплати на ГД“ГП“ – МВР сумата от 1.68 лв., представляваща част от
направените разноски по делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор от въззиваемата К.И.С.. В съдебно заседание, чрез
пълномощника адв.Б., оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли за
потвърждаване на обжалваното решение.
С определение № 2114/24.07.2020 г.,
постановено в закрито съдебно заседание на същата дата, съдът е отменил
протоколното определение от 14.07.2020 г. за приключване събирането на
доказателствата, даване ход на устните състезания и обявяване на делото за
решаване, като е оставил исковата молба без движение за отстраняване на
нередовности.
В дадения срок, по делото е постъпила
молба от въззиваемата, чрез адв.Б., с която са изпълнени дадените от съда
указания.
По движението на делото, въззивният съд
констатира следното:
На съдебния състав е служебно известно, че по друго
дело по описа на БОС (в.гр.д.№ 1587/2020 г.), което е с идентичен предмет с
настоящия спор, е постъпила молба за спиране на делото, поради наличието на отправено
преюдициално запитване до СЕС за тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на
Европейския съюз и на Съвета от 04.11.2003 г. и съответствието им с
националното законодателство, по което запитване е образувано Дело С-262/20 на
СЕС.
По настоящото дело спорните между страните въпроси са
свързани с това каква е нормалната продължителност на работното време през
нощта за държавните служители в системата на МВР и дали тя е същата, каквато е
за работниците и служителите по КТ, налице ли е празнота в специалния ЗМВР и
издадените въз основа на него наредби от Министъра на вътрешните работи по въпроса за отчитането на
положения труд през нощта, която следва
да се преодолее със субсидиарно прилагане на правилата на трудовото законодателство
и в частност чл.9, ал.2 НСОРЗ за преобразуване на нощните часове в дневни с
коефициент 1.143, в резултат на което да се поражда правото на служителя да
иска заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд за разликата
часове, получени след преобразуване на нощния труд в дневен.
След извършена служебна справка в сайта на Съда на
Европейския съюз, съдът констатира, че по гр.д.№ 606/2019 г. по описа на РС-Луковит (с
идентичен на настоящото дело предмет), на основание чл.267 ДФЕС, вр. чл.628 ГПК
е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, по което е образувано Дело С-262/20 на СЕС, със следните въпроси:
1/. Ефективната защита по чл.12, б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО изисква ли
нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е
по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?
2/. Принципът на равенство, залегнал в чл.20 и чл.31
от ХОПЕС изисква ли определената в националното право нормална продължителност
на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за
работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари?
3/. Ефективното постигане на целта по § 8 от Преамбюла
на Директива 2003/88/ЕО – да се ограничи продължителността на нощния труд,
изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната
продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?
Бургаският окръжен съд намира, че поставените в
запитването до СЕС въпроси са от значение за правилното решаване на делото и са
в пряка връзка с предмета на спора, касаещ приложението на материалния закон
относно заплащането на допълнително възнаграждение за извънреден труд, за който
ищецът твърди, че е получен след преизчисляване с коефициент 1.143 на
положените часове нощен труд в дневен, съобразно твърдяната по-малка
продължителност на работното време през нощта.
С оглед горното,
съдът намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание
чл.633, вр. чл.631, ал.1 ГПК. Съгласно посочените норми, когато е отправено
преюдициално запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на
държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното
разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС,
вторият съд трябва да спре делото пред себе си, тъй като решението на СЕС по
запитването е задължително не само за съда, който го е отправил, а за всички
съдилища и учреждения в Република България. В този смисъл е практиката на ВКС,
изразена в Определение № 99/12.03.2020 г. по ч.гр.д.№ 648/2020 г. на ІV г.о.,
Определение № 81/ 17.02.2020 г. по ч.т.д.№ 256/2020 г. на І т.о., Определение №
138/21.0.2019 г. по гр.д.№ 631/2019 г. на ІV г.о. Ето защо, делото следва да
бъде спряно до произнасянето на СЕС по отправеното преюдициално запитване, с
цел да се избегне постановяването на решение, което би било в противоречие с
правото на ЕС.
Предвид горното и на основание чл.633, вр. чл.631, ал.1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по възз.гр.д.№ 690/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Бургас до произнасянето на Съда на Европейския съюз по Дело С-262/2020, образувано по отправено преюдициалното запитване
от РС-Луковит по гр.д.№ 606/2019 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския
апелативен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.