Р Е Ш
Е Н И Е
№ 37/13.04.2020 година, гр.Варна,
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в публично
съдебно заседание, проведено на пети март две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТОСЛАВА
КОЛЕВА
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
с участието на секретаря
Г.Н. и прокурора Владимир Чавдаров, като разгледа докладваното от съдия Даскалова ВЧНД
№ 2 по описа за 2020 год. на ВАпС, наказателно отделение, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.341, ал.1 вр. чл.452, ал.1 от НПК.
Образувано
е по жалба от адв.С.Ж., сл.защитник на С.Г.К. срещу определение, постановено на
17.12.2019 г. по ЧНД № 1334/2019 г. по описа на ВОС, с което на основание чл.43а, т.2 от НК е постановена замяна на остатъка от
наказанието „Пробация”, наложено
на К. с присъда № 64/17.04.2018 г. по НОХД № 2461/2017 г. по описа на Районен съд - Бургас с наказание
“Лишаване от свобода” за срок от четири месеца и двадесет и пет дни при
първоначален общ режим.
Оплакванията в жалбата са за неправилност на определението, както и за
допускане на процесуално нарушение от първоинстанционния съд – разглеждане на
делото в отсъствие на осъденото лице без да са били положени усилия да се
издири и призове К., с което според сл.защитник са били нарушени процесуалните
права на осъдения. Твърди се, че е необходимо да се изясни обстоятелството дали
К. плаща издръжката на своята дъщеря, защото ако той изпълнява това си
задължение, целите на индивидуалната превенция са изпълнени и влизането на К. в
затвор ще прекъсне плащането.
Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на жалбата.
Сочи, че изводите на ВОС за наличието на предпоставките по чл.43а, ал.2 от НК
за постановяване на замяна на наказанието „Пробация” с „Лишаване от свобода” са
правилни, тъй като е налице неоснователно неизпълнение от страна на осъденото
лице на наложените му мерки. Прокурорът споделя становището на
първоинстанционния съд, че осъденото лице
не е имало уважителни причини за констатираните пропуски в
изпълнение на наложените му пробационните мерки.
Председателят на пробационния съвет
- Варна изразява становище за
неоснователност на въззивната
жалба, солидаризирайки се с изводите на ВОС за замяна на наказанието „Пробация”
с „Лишаване от свобода”.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
адв.Ж. поддържа жалбата, като сочи че за осъденото лице е било непосилно
физически да изпълнява наказанието пробация, тъй като е работило в различни
градове на България и се е налагало постоянното му движение из страната. Според
адв.Ж. основната цел на трудовата дейност на осъдения К. е снабдяването със средства
на семейството му и именно тази грижа го е принудила да преустанови
изпълнението на наказанието пробация. Моли за компромисно решение – отмяна на
определението и продължаване изпълнението на наказанието пробация.
Осъденият К.
заявява, че желае да продължи да изпълнява наказанието пробация, т.к. има малко
дете и желае да работи.
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата
и изразените в съдебно заседание становища, атакувания съдебен акт и материалите по делото,
намира за установено следното:
Въззивната
жалба срещу посоченото определение е процесуално допустима, подадена е в срок и
от легитимирано с правния си интерес лице.
По същество на
спора, въззивният съд намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:
Правилно, въз
основа на събраните по делото доказателства е възприето следното от фактическа
страна:
С присъда № 64/17.04.2018 г. , влязла в сила на 03.05.2018 г. по НОХД № 2461/2017
г. по описа на Районен съд - Бургас на С.Г.К. е било наложено наказание
“Пробация” на основание чл.42 ал.2 т.т.1, 2 и 6 от НК - “Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от една година и шест месеца с
периодичност 2 пъти седмично, “Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от една година и шест месеца и “Безвъзмезден труд в полза на
обществото” в размер на 200 часа за срок от две години. Наказанието “Пробация”
било приведено в изпълнение от органите на ОС “ИН” –Бургас на 13.03.2019 г.
С протокол от същата дата осъденият е бил уведомен за
правата и задълженията си по време на изпълнение на пробационните мерки, както
и за последиците при негово виновно неизпълнение.
С декларация от 13.03.2019 г. К. е декларирал, че ще започне
да изпълнява проб.мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото“ след смяна на
местоизпълнението в РСИН – Варна, тъй като планирал смяна на местожителството
си в гр.Варна. След промяната, със Заповед № БТ-15/03.06.2019 г. К. е
разпределен на обект ДМСГД – Варна, за да може да полага труд през почивните
дни.
К. първоначално е изпълнявал мярката
“Безвъзмезден труд в полза на обществото”, но през м.юли 2019 г. отработил 16
вместо 32 часа, като след тази дата преустановил изпълнението на тази мярка.
Освен това от материалите по делото се
констатира, че К. има системни отклонения от графика за провеждане на срещи с
пробационен служител и от графика за регистрация по настоящ адрес.
Поведението на К. наложило санкционирането му със
“забележка”, на основание чл.227, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, но независимо от това той
продължил да допуска нарушения в графиците за регистрация и срещи, както и да
не полага безвъзмезден труд в полза на обществото, което довело до налагането и
на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение за предложение за замяна на
пробацията с наказание лишаване от свобода“, на основание чл.227, ,ал.1, т.2 от ЗИНЗС. Дори и след налагането
на двете дисциплинарни наказания, К. е продължил със системното си неизпълнение
на всички пробационни мерки.
Правилно първата инстанция е констатирала, че
към датата на предложението за замяна на пробацията с лишаване от свобода
неизтърпяният остатък на това наказание е девет месеца и двадесет и един дни.
Въззивната инстанция се солидаризира с изводите
на ВОС, че не са налице никакви уважителни причини К. да не изпълнява
пробационните мерки. За период повече от осем месеца той е отработил само 64
часа безвъзмезден труд в полза на обществото, положил е само 11 подписа, и е пропуснал да се
яви на пет срещи с пробационен служител.
Жалбоподателят не е представил доказателства,
които да навеждат на извод за наличие на уважителни причини за неизпълнение на
постановените пробационни мерки. Обстоятелството, че е полагал труд в и извън
гр.Варна, за да осигури средства за прехраната на семейството си не е
извинителна причина. Съществуват процедури за прекъсване изпълнението на
наложено наказание, но стъпки в тази насока К. не е предприел.
Необосновано е твърдението, че първоинстанционният съд не е
сторил необходимото за да издири и призове осъдения К. за с.з. Напротив, след
като призовката за К. се е върнала с отбелязване, че адресът ул.“Княз Борис 1“
№ 99 представлява строеж, многократните опити да се осъществи връзка с него или
с жената, с която живее на посочените в проб.досие тел.номера, е разпоредено от
съдия-докладчика да се определи адвокат от ВАК, който да защитава интересите на
К. по делото. За такъв е посочен адв.С.Ж., който съдът е назначил за служебен
защитник по ЧНД № 1334/2019 г. С тези
си действия съдът е сторил всичко зависимо от него да издири осъдения К. и да
осигури защитата на неговите права и интереси.
Не се възприема като
основателно искането, изложено в съдебно заседание за постановяване на компромисно
решение, с което да бъде отменено атакуваното определение и продължаване
изпълнението на наказанието пробация. Законодателят не предвижда компромисно
решаване на казуси като настоящия, не е предвидена възможност за сключване на
спогодби и споразумения, както и постановяване на решения по целесъобразност.
В случая от
доказателствата по делото се установява частично изпълнение и на трите пробационни
мерки, което
дава основание на въззивната инстанция да приеме необходимостта от замяна на
наказанието "пробация" с
„Лишаване от свобода”. За да се приеме, че
осъденият не изпълнява наказанието пробация по смисъла на чл.43а от НК не е
необходимо той непременно да е имал преднамерено и целенасочено поведение на
укриване от пробационните служители, достатъчно е да не е осъществил цялото
дължимо според закона съдействие за приложение на пробационните мерки. Това е
така, защото за разлика от останалите наказания, наказанието пробация изисква от осъдения не просто изтърпяване на
наложени ограничения в неговата имуществена или лична сфера, но и активно
негово взаимодействие с пробационната служба по предписания в закона ред. В
конкретния случай то не е било осъществено от осъдения К.. Ето защо е налице неизпълнение на наказанието от
негова страна. То се явява законова предпоставка за замяна
на неговия остатък с наказание „Лишаване от
свобода”. Затова и въззивната инстанция намира за правилен
извода на първата инстанция , че неизпълненото наказанието "пробация" следва да се замени частично с по-тежкото наказание "лишаване от свобода" и то за срок от четири месеца и двадесет и пет дни при първоначален
общ режим, предвид липсата на
предпоставките по чл.66, ал.1 от НК. Видно от справката за съдимост, която е приложена в
материалите по делото е, че преди осъждането си по НОХД № 2461/2017 г. К. е
осъждан и по НОХД № 1039/2012 г. по описа на РС, гр.Несебър, като му е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, отложено с
изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 23.11.2012 г., а
деянието, за което е признат за виновен по НОХД № 2461/2017 г. на БРС е
извършено в периода септември 2015 – ноември 2016 г., т.е. в изпитателния срок,
постановен по НОХД № 1039/2012 г. по описа на РС, гр.Несебър.
По
изложените съображения въззивният съд намира, че определението на Варненския
окръжен съд следва да бъде потвърдено и на основание чл.341, ал.1, вр. чл.452
от НПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение,
постановено на 17.12.2019 г. по ЧНД № 1334/2019 г. по описа на ВОС, с което на
основание чл.43а, т.2 от НК е постановена замяна
на остатъка от наказанието „Пробация”,
наложено на К. с присъда № 64/17.04.2018 г. по НОХД № 2461/2017 г. по описа на Районен
съд - Бургас с наказание “Лишаване от свобода” за срок от четири месеца и двадесет
и пет дни при първоначален общ режим
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове: