Р Е Ш Е Н И Е
№ 260001
гр. Първомай, 24.01.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 4** по описа за **** г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
активно субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 31, ал.
2 от Закона за собствеността (ЗС).
Ищците С.П.С.,
ЕГН: **********, П.И.С., ЕГН: **********, и М.И.С., ЕГН: **********,
процесуално представлявани по пълномощие от адв. С.Н.М., вписан в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, молят
съда да осъди ответника П. Р. П., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. Р.Т.М., вписана в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да им заплати
поотделно сумата от 866, **лева (осемстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и
шест стотинки), представляваща обезщетение за лишаването им от ползване за
периода от 01.07.**17 г. до 01.08.**** г. на урегулиран поземлен имот (УПИ) № ***в кв. ** по
плана на с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, одобрен със Заповед № ****г.,
предназначен за жилищно строителство, с приложени дворищна и улична регулации,
целият, застроен и незастроен, с площ от *** кв. м., с административен адрес:
с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, ул. „****, при граници: улица, УПИ № ****, УПИ № ****, УПИ № ****и УПИ № ****, ведно с построените в него
масивна жилищна сграда със застроена площ от ** кв. м., масивна жилищна сграда
(лятна кухня) със застроена площ от ** кв. м., масивна сграда със застроена
площ от ** кв. м., полумасивна сграда със застроена площ от ** кв. м. и масивен
гараж със застроена площ от **кв. м., съразмерно с дела на всеки от тях в
съсобствеността, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – **.08.**** г., до изплащане на вземанията.
Исковите претенции
се обосновават с фактически твърдения, че по силата на Договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с Нотариален
акт № *****г. по описа на Нотариус Н. К.с район на действие Районен съд –
Първомай и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по
вписванията – Първомай с вх. рег. № ***г., *****г., ответникът и съпругата му И.
Ж.П., ЕГН: **********, починала на ***г., отстъпили на ищците П.И.С., М.И.С. и С.П.С.
през време на брака й с И. Г. С. правото на собственост върху гореописания
недвижим имот и построените в него сгради срещу задължението на приобретателите
да поемат цялостната издръжка и гледане на прехвърлителите до края на живота
им.
С Решение № ***г.
по гр. дело № ****г. по описа на Районен съд – Първомай, влязло в законна сила
на 22.06.**17 г., било постановено разваляне на цитирания алеаторен договор до
размера на прехвърлената от ответника П.Р.П. ½ идеална част от описания
имот, а искът му, както и тези на П. П. Г.и Г. П. Ж., предявени на основание
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД съразмерно на наследствените им дялове от отчуждената от
наследодателката им И. Ж.П. със същата сделка ½ идеална част от
собствеността, били отхвърлени.
Предвид
гореизложеното се релевира, че страните притежават процесната недвижимост в
съсобственост при квоти, както следва: 1/6 идеална част – за всеки от ищците П.И.С.
и М.И.С., 1/6 идеална част – за ищцата С.П.С. и съпруга й И. Г. С. общо в режим
на съпружеска имуществена общност, и ½ идеална част – за ответника.
Сочи се, че в
периода от 01.07.**17 г. до 01.08.**** г. дворното място и постройките в него
били ползвани лично от последния, който, макар да бил приканен от ищците с
нотариална покана, връчена му на ***г., да им осигури достъп до тях, до
настоящия момент не им предоставил такъв, поради което на основание чл. 31, ал.
2 от ЗС следвало да им заплати поотделно съразмерно на дела им в
съсобствеността обезщетение в размер на наемната цена на вещта.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 6859/31.10.**** г., с който
ответникът чрез процесуалния си пълномощник застъпва становище за
неоснователност на исковете и пледира за отхвърлянето им. Навежда се, че
съгласно цитирания в исковата молба договор за гледане и издръжка ответникът и
съпругата му запазили за себе си неделимо пожизнено право на ползване върху
целия имот, което първият продължавал да притежава и след смъртта на другия
прехвърлител. Визираното правно положение не се засягало и от частичното
разваляне на сделката, доколкото ищците черпели своето право на собственост
именно от валидната й част, а и предвид разпоредбата на чл. 59 от ЗС.
Ответникът
подчертава, че си е служил единствено с една от изградените в парцела сгради –
а именно бившата лятна кухня със застроена площ от ** кв. м., която поради
малката си площ не може да се ползва от всички съсобственици, както и че не е
възпрепятствал достъпа на ищците до останалите постройки. Оспорва и размера на
притезанията като прекомерно завишен.
Страните
претендират и присъждане на сторените в настоящата инстанция съдебноделоводни
разноски.
В открито съдебно заседание ищците не се явяват и
не се представляват, а ответникът чрез пълномощника си поддържа заявената
процесуална позиция, подробни съображения в подкрепа на която излага и в
писмена защита.
След преценка на събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът
приема от фактическа страна следното:
Във фазата на съдебното дирене са
изслушани показанията на свидетеля И. М. Г.– съпруг на неучастващата в процеса
дъщеря на ответника П. П. Г., които, подложени на внимателна преценка по
предписанието на чл. 172 от ГПК поради възможната му заинтересованост от изхода
на спора предвид близката му семейноправна връзка с посочилата го страна, следва
да се кредитират, тъй като логично, последователно, правдоподобно и обективно
пресъздават преки впечатления и в съществената си част кореспондират с останалите
елементи от доказателствената съвкупност. Сред тях
фигурират и се ценят като източници на релевантни сведения и извънсъдебното
признание на ответника в Обяснение от 09.09.**17
г. (л. 77), снето му в хода на
протеклата проверка по Преписка УРИ № ****г. по описа на Районно
управление (РУ) – Първомай при Областна дирекция на МВР – Пловдив (л. 74 – л.
81), както и приложената към материалите й Докладна записка рег. № ****г. на мл.
инспектор Я. Г. Д.при същото полицейско учреждение (л. 76), която се ползва с
материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК относно извършените от и пред нейния автор
действия и изявления.
Въз основа на обявеното по реда
на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК
съвпадение във фактическите твърдения на страните и визираните писмени и
гласни доказателства се установява, че по силата на Договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с Нотариален акт
№ *****г. по описа на Нотариус Н. К.с район на действие Районен съд – Първомай
и с рег. № *** на Нотариалната камара (л. 8 – л. 9), вписан в Служба по
вписванията – Първомай с вх. рег. № ***г., *****г., ответникът и съпругата му И.
Ж.П., ЕГН: **********, отстъпили на ищците П.И.С., М.И.С. и С.П.С. през време
на брака й с И. Г. С., ЕГН: **********, собствеността си, като си запазили пожизнено
право на ползване, върху следния недвижим имот: дворно място с площ, застроена
и незастроена, от *** кв. м., находящо се в с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив,
с административен адрес: ул. „***, съставляващо УПИ № ***в кв. ** по плана на с. Г., общ.
Първомай, обл. Пловдив, одобрен със Заповед № ****г., предназначен за жилищно
строителство, с приложени дворищна и улична регулации, при граници: улица, УПИ
№ ****, УПИ № ****, УПИ № ****и
УПИ № ****, ведно с
построените в него: по документ за собственост – жилищна сграда със застроена
площ от **кв. м., кухня със застроена площ от **кв. м., стопанска постройка
(навес) със застроена площ от ** кв. м. и гараж със застроена площ от ** кв.
м., и по Скица № **г. (л. 14), издадена от Община – Първомай – масивна жилищна
сграда със застроена площ от ** кв. м., масивна жилищна сграда със застроена
площ от ** кв. м., навес с покрита площ от ** кв. м. и навес с покрита площ от **
кв. м., а приобретателите се задължили да поемат цялостната издръжка и гледане
на прехвърлителите до края на живота им.
Видно от Удостоверение изх. № *******
г. за наследници (л. 12), издадено от Кметство, с. Г., общ. Първомай, обл.
Пловдив, И. Ж.П. починала на ***г. и била наследена от ответника и дъщерите си:
ищцата С.С., П. П. Г., ЕГН: **********, и Г. П. А., ЕГН: **********.
Ищцата С.С., съпругът й И. С. и
синовете й ищците П. и М.С. съжителствали в построената в процесното дворно
място на адрес: с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, ул. „****, едноетажна къща,
състояща се от две стаи, салон и килер, до 1988-1989 г., когато първите трима
се преместили в друго жилище в с. Г.. След като през **12-**13 г. и ищецът М.С.
напуснал дома си, ответникът, който дотогава, а и съвместно със съпругата си до
смъртта й, обитавал малка стая, разположена в друга сграда в същия парцел, в
която се помещавали гараж и обор, се настанил и до момента продължавал да
местодомува във водоснабдена, електрифицирана и пристроена към основната
жилищна постройка, която понастоящем била негодна за живеене, бивша лятна кухня
с площ от ** кв. м., състояща се от стая от около 12 кв. м., обзаведена с две
легла, секция, масичка за хранене, три-четири стола, кухненска ниша с шкафове,
пералня, микровълнова печка и хладилник, и санитарен възел, включващ баня и
тоалетна.
През ******* г.
влошил отношенията си с ищците и предявил срещу тях и И. Г. С. иск за частично разваляне
на алеаторния договор, уважен с Решение № ***г. по гр. дело № ****г. по описа
на Районен съд – Първомай (л. ** – л. 29), влязло в законна сила на 22.06.**17
г., до размера на прехвърлената им от него ½ (4/8) идеална част от правото
на собсвеност върху гореописаното застроено дворно място, а претенцията му,
както и тези на дъщерите му П. Г.и Г. Ж. (А.)отправени на основание чл. 87, ал.
3 от ЗЗД съразмерно на наследствените им дялове от отчуждената от наследодателката
им И. Ж.П. със същата сделка ½ идеална част от имуществото, били
отхвърлени.
С ключ за дворната
врата на имота и за тази към стаята на ответника в лятната кухня разполагали
единствено той и дъщеря му П. Г., която ежедневно го посещавала и полагала
грижи за поддържане на домакинството му. През лятото на **17 г. първият
предприел чрез трето лице подмяна на покрива на жилищната сграда. С Нотариална
покана рег. № ***г., връчена му на ***г. чрез Нотариус Н. К.(л. ** – л. 32),
ищците в качеството си на собственици или евентуално на бъдещи негови съсобственици
на процесните обекти при хипотеза на стабилизиране на споменатото съдебно
решение го приканили в седемдневен срок от известяването да им осигури достъп
до тях и възможност да ги ползват и да прекрати подобряващата ги
строително-монтажна дейност с предупреждение, че в противен случай им дължи
месечно обезщетение от 400, 00 лева.
На 09.09.**17 г. ищците
С.С. и М.С. пристигнали в в имота и в присъствието на свид. Г., който
междувременно помагал за извършването на протичащия ремонт, поискали от ответника
да го преустанови, за да не оскъпява къщата, а вторият от тях изискал от него и
четири ключа за дворната врата – един за себе си, за да можел да нощува в нея,
а останалите три – за свободно влизане и излизане на родителите и брат си. Провокиран
от отказа на дядо си да му предостави такива, ищецът М.С. сигнализирал органите
на полицията. На мястото на конфликта се отзовали младши инспектори Я. М. П. и Я.
Г. Д.при РУ – Първомай и приканили на основание чл. 65 от ЗМВР двамата участници
в свадата да се въздържат от саморазправа и да разрешават спорните въпроси по
съдебен ред, в уверение на което на същата дата съставили Протоколи за
предупреждение, заведени с рег. № № ***г. (л. 79) и *** (л. 80), а намесата им
била документирана в Докладна записка рег. № ****г. на мл. инсп. Я. Д.(л. 76).
Според Скица изх. № 557/31.07.**17
г. (л. 53) и Удостоверение изх. № **********/23.10.**** г. за данъчна оценка
(л. 54), издадени от Община Първомай, и заключението на назначената
съдебно-оценителна експертиза (л. 93 – л. 99), което, като
обективно, компетентно, задълбочено и изчерпателно, се възприема от съда, в
процесния УПИ № ***с площ от *** кв. м. са изградени:
Ø едноетажна масивна жилищна сграда с площ от ** кв.
м. над нивото на терена, изпълнена с тухлена зидария по фасадите и преградните
зидове, външна и вътрешна варова мазилка, дървена покривна конструкция, покрита с керемиди,
и настилка дюшеме и състояща се от салон, две стаи, складово помещение и външно
стълбище с шест стъпала и остъклена площадка,
Ø едноетажна масивна жилищна сграда (лятна кухня) с
площ от ** кв. м., изпълнена с тухлена зидария по фасадите и преградните
зидове, варова мазилка и
боядисване по стени и тавани, метална входна врата, PVC дограма, електрозахранване и
водопровод, подова
настилка – дюшеме и теракот, състояща се от входно антре, стая, преходна кухня,
сервизно помещение (баня с тоалетна) с фаянсова облицовка;
Ø едноетажен масивен гараж с площ от **кв. м.,
изпълнен с тухлена зидария на фасадите, дървена покривна конструкция, покрита с
керемиди, и дървена гаражна врата;
Ø едноетажни масивна и полумасивна стопански сгради с
площ съответно от ** кв. м. и ** кв. м., изпълнени с тухлена зидария на стените
и дървена покривна конструкция, покрита с керемиди, както и
Ø полумасивна стопанска сграда с площ от ** кв. м.
При огледа си вещото лице
констатира, че процесните постройки, с изключение на лятната кухня, са в
компрометирано техническо състояние, че гаражът и сградите с площ от ** кв. м.
и ** кв. м. служат за склад, а жилищната от ** кв. м. не се ползва по предназначение.
Експертно определената средна месечна пазарна наемна стойност на дворното място
и на сградите с площ от ** кв. м., ** кв. м., **кв. м., ** кв. м. и ** кв. м.
възлиза съответно на **, 00 лева, **лева, **лева, **лева, **лева и **лева, или
общо на **лева (поради аритметична грешка сумарната величина е посочена в
заключението като ****лева).
При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
В
съответствие с постановките на Тълкувателно решение № ****г. на ВКС по тълк. д. № *** г., ОСГК, съсобствеността се характеризира като правно
състояние, при което едновременното съществуване на няколко взаимно свързани
права на собственост на различни лица върху една и съща вещ поражда помежду им специфични
вътрешни отношения по повод нейното използване, които са регламентирани в чл. 31 от ЗС. Текстът на ал. 1 на
разпоредбата гласи, че всеки
съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и
по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата
им, а ал. 2 предвижда, че когато същата се използва лично само от някои от тях,
те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване.
Уредено като коректив при настъпилото неоснователно разместване на блага
между правните сфери на съпритежателите, имущественото право по чл. 31, ал. 2
от ЗС принадлежи на този от тях, който поради поведението на друг е лишен от
възможността да си служи фактически с общата вещ, като я употребява за постигане
на цели и за задоволяване на интереси и нужди, съвместими с нейната природа и
нормално предназначение, без да разрушава, променя или уврежда субстанцията й и
да накърнява свойствата й.
Елементите
на уредения в чл. 31, ал. 2 от ЗС фактически състав, тежестта за чието
доказване по правилото на чл. **4, ал. 1 от ГПК се носи от ищеца, включват
наличие на съсобственост върху конкретен обект, отправено от неползващия до
ползващия съсобственик писмено поискване и продължаващи след получаването му
възпрепятстващи или ограничаващи първия да ползва общата вещ според дела си действия или бездействия на втория, изразяващи се
алтернативно в: 1) лично или чрез член на семейството пряко и непосредствено
служене с цялата обща вещ за задоволяване на лични или на семейството потребности
при незачитане на конкурентните права на претендиращия, или 2) без пряко и
непосредствено служене с цялата вещ, но недопускане на претендиращия да си
служи с нея (напр. като се държи ключа), или 3) допускане на трето за съсобствеността
лице да ползва общата вещ на безвъзмездно основание (в този смисъл Тълкувателно решение № ****г. на ВКС по тълк. д. № 7/**12 г., ОСГК).
Съдебната практика на ВКС, уеднаквена с Тълкувателно решение № ****г. по тълк. д. № 7/**12 г., ОСГК, Тълкувателно решение
№ *** г. по тълк. д. № *** г., ОСГК, Решение
№ **** г. по гр. д. № *** г., IV г.
о., Решение № *** г. по гр. д. № *** г., IV г. о., Решение № *** г. по гр. д. № *** г., II г. о., Решение № ***г. по гр. д. № *** г., IV г. о., Решение
№ *** г. по гр. д. № *** г., I г.
о., Решение № *** г. по гр. д. № ****/***г., IV г. о., Решение № ***.***г. по гр. д. № ****г., III г. о., Решение № *** г. по гр. д. № *** г., III г. о., Решение № *** г. по гр. д. № *** г., III г. о., Решение № *** г. по гр. д. № *** г., I г. о., Решение
№ *.**** г. по гр. д. № *** г., II г. о., Решение № *** г. по гр. д. № **/**г., I г. о., и др., константно поддържа, че по естеството си писменото
поискване по чл.
31, ал. 2 от ЗС представлява едностранно волеизявление на лишения от
ползване участник в имуществената общност, адресирано до ползващия и
обективиращо претенция за парично възмездяване за ползата, от която е лишен,
като веднъж отправено, се разпростира
неограничено във времето, докато трае съсобствеността или се прекрати
ползването, и е равнозначно на покана по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД – от момента на
получаването му адресатът изпада в забава и дължи обезщетение, но само за периода,
през който на искащия е била отнета възможността да си служи с общата вещ съответно
на своята част. Респективно, ако последният отказва да я приеме, макар да му се
предоставя от ползващия, или отхвърля предложението му за споделено използване,
не придобива притезание, защото тогава се касае не за лишаване, а за нежелание
за ползване.
Нормативни изисквания към съдържанието на поканата не се поставят, поради
което не е необходимо да е нарочна, да назовава квотата на правоимащия, да индивидуализира задължението по размер
и период на дължимост, както и да изразява воля за реално ползване на съсобствената
вещ.
Размерът на паричната компенсация се определя на база пазарното наемно
възнаграждение.
От приобщените доказателства се изяснява,
че по силата на Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен с Нотариален акт № *****г. по описа на Нотариус Н.
К.(л. 13), ответникът и съпругата му И. Ж.П., ЕГН: **********, са отстъпили на ищците
П.И.С., М.И.С. и С.П.С. през време на брака й с И. Г. С., ЕГН: **********,
собствеността, но са си запазили пожизнено право на ползване върху процесното
дворно място и прилежащите му постройки, а приобретателите са се ангажирали да
поемат цялостната им издръжка и гледане до края на живота им.
С влизане в сила на 22.06.**17 г. на
Решение № ***г. по гр. дело № ****г. по описа на Районен съд – Първомай, което
по императива на чл. 297 от ГПК е задължително за настоящия съд, на основание
чл. 88, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД транслативните последици на сделката са отпаднали
с обратна сила (в този смисъл Решение
№ .** г. на ВКС по гр. д. № ***09 г., IV г. о., Решение № *** г. на ВКС по гр. д. № *** г.,
III г. о., Решение № *** г. на
ВКС по гр. д. № *** г., IV г. о.,) по отношение на прехвърлената от
ответника ½ идеална част от правото на собственост, която следователно
не е напускала патримониума му. Касателно дела на съпругата му, починала на ***г.,
вещният ефект на алеаторното съглашение не е засегнат от цитирания съдебен акт
и при липса на друго уговорено относно
величината на отчуждените от нея в полза на тримата ищци части, които се считат
равни по необорената презумпция на чл. **, ал. 2 от ЗС, ги легитимира като съсобственици
с ответника при квоти: по 1/6 идеална част за всеки от тях, като ищцата С.С. е
придобила своята в режим на съпружеска имуществена общност със съпруга си И. С.,
и 3/6 идеални части за ответника.
През процесния период обаче ищците
не са разполагали с правомощието да ползват отстъпените имоти и респективно да
изискват обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
С изрична уговорка в Нотариален акт № ** прехвърлителите
са си запазили доживотно ограничено вещно право на ползване върху прехвърлените
недвижимости. По дефиницията на чл. 56, ал. 1 от ЗС това право позволява на
своя носител да използва вещта по предназначение
и да получава добиви от нея без съществената й промяна и с оглед
абсолютния си характер е противопоставимо на всекиго, включително и на собственика,
който, от своя страна, е лишен от всяка възможност да си служи с нея и да претендира
компенсацията по чл. 31, ал. 2 от ЗС (в този смисъл Решение № **/*.**** г. на
ВКС по гр. д. № ** г., II г. о., Определение № 387/31.10.**16 г. на ВКС по гр. д. № *** г., II г. о., и Решение № */**.01.****
г. на ВКС по гр. д. № **** г., IV г. о.).
Тълкуването на въпросната клауза по
указанията на чл. ** от ЗЗД в контекста на целта на договора и неделимостта на контрапрестацията на
приобретателите по смисъла на чл. 128, ал. 1 от ЗЗД, за която говори неразграничаването на алиментните им ангажименти
към двамата кредитори, съжителстващи
към момента
на договарянето в общо домакинство (в този смисъл Решение № **6/04.10.**11 г.
на ВКС по гр. д. № **1/**10 г., IV
г.о., ГК), обосновава извод, че правото им на ползване върху
недвижимите обекти е уговорено като неделимо, което означава, че всеки от тях е
могъл да го упражнява изцяло както самостоятелно, така и заедно с другия. Смъртта на Ирина П. на ***г. е довела до
прекратяване на облигационната
й връзка с ищците (в този смисъл Решение № **/03.07.**** г. на ВКС по гр. д. №
2311/**19 г., II г. о.), а съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗС – и до погасяване на вещното й право
на ползване, но не в тяхна полза. Поради неделимостта си и след кончината на
единия ползвател то е продължило да съществува в пълен обем в правната сфера на
другия в лицето на ответника и да обременява до края на живота му тази на приемателите,
които дотогава остават титуляри единствено на „голата” собственост (в този смисъл Решение
№ *** г. на състав на ВС, II г. о., Определение № *** г. на ВКС по гр. д. № *** г., I г. о., Определение №.****
г. на ВКС по гр. д. № /**** г., I г. о., Определение № ***14 г. на ВКС по гр. д. № ***
г., I г. о.,
Определение № ****г. на ВКС по гр. д. № ** г., I г. о.).
Без да променя визираното правно
положение, частичното разтрогване на договорното правоотношение от съда само е
усложнило произхода на правото на ответника да ползва еднолично цялото
имущество, като вече за ½ идеална част от него произтича не от договора
за гледане и издръжка, а от реституираното му ex tunc право
на собственост.
Гореизложеното мотивира настоящия
съдебен състав да отхвърли исковете и при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК да
осъди ищците да заплатят поотделно равна част от сторените от ответника съдебноделоводни
разноски по Списък по чл. 80 от ГПК (л. 100) в общ размер на 750, 00 лева, от
които **0, 00 лева – възнаграждение на вещо лице за изготвяне на
съдебно-оценителна експертиза, и 600, 00 лева – адвокатско възнаграждение за
квалифицирана процесуална защита, уговорено и платено, съгласно Договор №
323954/**.04.**** г. за правна защита и съдействие (л. 505).
Водим от горното, и на основание чл.
235 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете, предявени от С.П.С., ЕГН: **********,
П.И.С., ЕГН: **********, и М.И.С., ЕГН: **********, процесуално представлявани
по пълномощие от адв. С.Н.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия –
Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, срещу П. Р. П., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. Р.Т.М., вписана в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, за осъждането му да
им заплати поотделно сумата от 866, **лева (осемстотин шестдесет и шест лева и
шестдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за лишаването им от
ползване за периода от 01.07.**17 г. до 01.08.**** г. на урегулиран поземлен
имот (УПИ) № ***в кв. ** по плана на с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, одобрен със
Заповед № ****г., предназначен за жилищно строителство, с приложени дворищна и
улична регулации, целият, застроен и незастроен, с площ от *** кв. м., с
административен адрес: с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, ул. „****, при
граници: улица, УПИ № ****, УПИ № ****, УПИ № ****и УПИ № ****, ведно с
построените в него масивна жилищна сграда със застроена площ от ** кв. м.,
масивна жилищна сграда (лятна кухня) със застроена площ от ** кв. м., масивна
сграда със застроена площ от ** кв. м., полумасивна сграда със застроена площ
от ** кв. м. и масивен гараж със застроена площ от **кв. м., съразмерно на дела
на всеки от тях в съсобствеността, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – ******* г., до изплащане на вземанията,
като неоснователни.
ОСЪЖДА
С.П.С., ЕГН: **********, П.И.С., ЕГН: **********, и М.И.С., ЕГН: **********, процесуално
представлявани по пълномощие от адв. С.Н.М., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплатят
поотделно на П. Р. П., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Р.Т.М., вписана в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
сумата от 250, 00 (двеста и петдесет) лева – съдебноделоводни разноски за
изготвяне на съдебно-оценителна експертиза и квалифицирана процесуална защита
от адвокат.
ДА
СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните чрез процесуалните им представители.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД