Р Е Ш
Е Н И Е №
18.07.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно заседание на 25 юни през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР
СВЕТИЕВ
при
секретаря МАРИЙКА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело №792 по описа на съда за 2018 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, с която е предявена искова претенция за заплащане на обезщетение в
размер на 12000 лева за неимуществени и 300 лева за имуществени вреди.Твърди
се, че срещу ищеца е било водено досъдебно производство, като впоследствие е
образувано и съдебно производство за престъпление от общ характер, Сочи се, че
срещу ищеца е била взета мярка за неотклонение от съда, а именно „Задържане под
страна”, като причина за това е станало негово неявяване в първото съдебно
заседание по делото, но в последствие СлОС
е отменил тази мярка и е определил мярка за неотклонение „Парична
гаранция”. Сочи се хронологията на наказателното производство и постановените
по отношение на ищеца присъди, както и че с последното решение на СлОС последната
присъда на СлРС е отменена и делото е върнато на Районна прокуратура -Сливен,
след което с постановление от 06.06.2016г. прокурор от Районна прокуратура -
Сливен е прекратил воденото срещу ищеца досъдебно производство поради
недоказване на обвинението. Излагат се твърдения, обосноваващи довода на
страната за наличие на основание за ангажиране на имуществената
отговорност на ответната страна за
репариране на причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди. Сочат се
претърпяните неимуществени и имуществените вреди.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответната страна да
заплати на ищеца сумата 12000 лева като обезщетение за неимуществени вреди и
сумата 300 лева за имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение по
наказателното производство. Претендира се законната лихва върху главниците от
завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, като се претендират и
разноските по делото.
От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорва нейната основателност. Сочи се, че претенцията на ищеца е недоказана.
Излагат се правни и фактически твърдения за липса на основание за ангажиране на
отговорността на ответника. Сочи се, че изменението на мярката за неотклонение
на ищеца не е станало по искане на прокуратурата, а е настъпило в резултат на
неявяването на ищеца в съдебно заседание, т.е.в резултат на неговото собствено
поведение. Твърди се, че са недоказани твърденията на ищеца за претърпени
вреди. Освен това се сочи, че претендираните неимуществени вреди са в
изключително завишен размер. В самия отговор е налице и позоваване на
разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ. От съда се иска да отхвърли предявената
претенция като неоснователна, а в случай, че бъде приета за основателна да бъде
уважена частично.
В
съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник. Исковата молба се
поддържа и се моли за нейното уважаване.
Ответната
Прокуратура на Република България се представлява в съдебно заседание от
прокурор Б., която оспорва предявената искова претенция и моли за нейното
отхвърляне.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 27.02.2013г.
на ищеца И.П. е предявено обвинение за престъпления от общ характер по чл.206,
ал.1 от НК по чл.309, ал.1 от НК. Впоследствие
било образувано НОХД №755/2013г. на СлРС, по което мярката за неотклонение
спрямо ищеца била изменена от „подписка” в „задържане под стража”. С
определение от 10.07.2013г. по
в.ч.н.д.№358/2013г. на СлОС е отменено
задържането под стража и е определена мярка за неотклонение „парична гаранция”.
В периода от 09.07.2013г. до 16.07.2013г. ищецът е бил задържа в затвора в
гр.Бургас.
Постановената
от СлРС присъда по НОХД №755/2013г. била отменена от СлОС в осъдителната част и
делото върнато на РС-Сливен за ново разглеждане. При новото разглеждане на
делото под номер 389/2015г. на СлРС била постановена оправдателна присъда,
която с решение на СлОС по внохд №171/2016г. била отменена и делото върнато на
РП-Сливен. С постановление от 06.06.2016г.
на прокурор от РП-Сливен наказателното производство срещу ищеца било прекратено на основание чл.243, ал.1,т.1
във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
По време на наказателното производство
ищецът П. направил разноски за възнаграждение на защитник в размер на 300 лева.
В периода на водене на наказателното
производство след задържането му под стража и последвалото освобождаване, ищецът
се променил като станал по агресивен и започнали скандали със съжителствуващата
с него свид.А.. Не се установява някаква по значима промяна в поведението на
ищеца или наличие на висока степен на безпокойство.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички
събрани по делото доказателства. На писмените доказателства бе дадена вяра като
допустими, относими и неоспорени от страните. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелката А., която
макар и съжителствуваща на съпружески начала с ищеца възпроизвежда пряко
възприети факти и съдът няма основание да се съмнява в нея.
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Предявената
искова претенция с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е допустима.
Разгледани по същество иска за имуществени вреди е изцяло основателен, а
претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично
основателна.
Безспорно
се установи, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
ангажиране на отговорността на ответната страна за репариране на причинените на
ищеца имуществени и неимуществени вреди, тъй като образуваното срещу него
наказателно производство е приключило с постановление за прекратяване на
наказателното производство. С оглед на всичко изложено съдът намира, че са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответната страна, тъй
като в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство, което е
приключило с прекратяване от прокурора, лицето е претърпяло вреди, които са
пряка и непосредствена последица от действията на прокуратурата.
Неоснователни
са доводите на представителя на прокуратурата за наличие на основание за
прилагане на разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ. Няма никакви доказателства ,
че причиненото на ищеца увреждане е в резултат на негова изключителна вина. Не
е налице и съпричиняване от негова страна. Задължение на прокуратурата е било
да прецени всички обстоятелства във връзка с деянието на ищеца и да прекрати
наказателното производство срещу него във възможно най-ранния му стадий.
Претенцията
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е изцяло основателна и следва
да бъде уважена, тъй като по безспорен начин се доказа, че ищецът е направил
разходи за адвокатска защита в размер на 300 лева. От показанията на разпитаната
свидетелка се установява, че сумата е заплатена. В случая тълкувателното
решение на ВКС по въпроса за разноските е неприложимо, тъй като се отнася за
гражданските дела, но не и за хипотезите относно претендирането на направени
разноски за адвокатска защита в наказателно производство, които впоследствие се
претендират по реда на ЗОДОВ. В НПК не съществува разпоредба, която да
позволява присъждането на разноските на подсъдимия или обвиняемия при
оправдаването му или прекратяването на наказателното производство. Съдебната
практика е категорична, че направените в наказателното производство разноски за
защита при оправдаването на подсъдимия се претендират отделно по реда на ЗОДОВ.
По тези съображения претенцията за заплащане на имуществени вреди следва да се
уважи изцяло.
Исковата претенция за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 12000 лева следва да се уважи частично. В
резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство, същият е претърпял
морални вреди, които съдът следва да определи по справедливост. От момента на привличането
на ищеца като обвиняем до прекратяването на наказателното производство е изминал
период повече от три години. За репариране на причинените неимуществени вреди съдът намира, че по
справедливост следва да се присъди обезщетение в размер на 4000 лева, като се
има предвид, че не се установя наличието на някакви тежки и трайни поражения на
психиката на ищеца. До този размер исковата претенция следва да се уважи, а в
останалата част за разликата над уважения до пълния претендиран размер да се
отхвърли като неоснователна.
Върху обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди следва да се присъди претендираната законна лихва, както е посочена в исковата молба-от
завеждането на исковата молба.
По правилата на процеса на ищеца следва да се
присъди сумата 343 лева, представляваща разноски за адвокатска защита по делото съобразно
уважения размер на иска и заплатена държавна такса.
Ръководен
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – гр. София, бул.„Витоша” № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ на И.И.П. с ЕГН-********** ***,
както следва:
- обезщетение за неимуществени вреди в размер
на сумата 4000 /четири хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 15.02.2018г. до окончателното й изплащане.
- обезщетение за имуществени вреди в размер на
сумата 300 /триста/ лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.02.2018г. до окончателното й изплащане.
- разноски по делото в размер на сумата 343 /триста
четиридесет и три/ лева.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в частта за разликата над уважения до пълния претендиран размер като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: