Решение по дело №8643/2013 на Районен съд - Русе

                       

                              Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

                                                       №

                                             гр.Русе , 25.06.2014 г.

 

                                                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Русенски районен съд VІ граждански състав

в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и четиринадесета година в състав :

                                                          Председател : Елена Балджиева

 

при секретаря  Г.Г.

в присъствието на прокурора .............................................

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№ 8643 по описа за 2013 г.,за да се произнесе , взе предвид следното :

           

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2, чл.143, ал.2 , чл.149 от СК и чл.127а СК.

            Ищцата Д.И.И. твърди, че от съвместното си съжителство с ответника, С. Р. К., продължило от 2006г. до 2008г. се е родило детето им- А. С. Р., роден на ***г. Твърди още, че от 2008г. с ответника са се разделили, тъй като той заминал в Дания, където заживял с друга жена и оттогава грижите за детето са поети от нея.  Счита, че за нея се е породило правото да претендира по съдебен ред да бъдат решени въпросите свързани с родителските права по отношение на малолетното им дете, местоживеенето му, режима на лични отношения и издръжката.

Моли съда да предостави упражняването на родителските права относно детето Атила на нея; да постанови местоживеенето на детето да бъде при нея на постоянен адрес в РБългария, гр.Р., ул.”П.”, №.., вх.., ет.., ап... и настоящ адрес в Германия: гр.М., ..., ул.”Р.”, №., ет.., ап... ; -осъди ответника да заплаща за детето месечна издръжка в размер на 200лв., чрез нея като негова майка и законен представител, считано от 17.12.2012г., заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства за нейното изменяне или прекратяване; както и да определи режим на лични отношения на бащата с детето – всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00ч в събота до 18.00ч в неделя, както и 1 месец в годината, през лятото, несъвпадащ с платения й годишен отпуск. Моли съда да постанови детето да може да пътува  с майката в чужбина, както и да живее с нея на адреса й в Германия, гр.М., ..., ул.”Р.”, №., ет.., ап..., както и да му бъдат издадени необходимите лични документи за това, заместващи съгласието на бащата.

            Ответникът С. Р. К., чрез назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв.Вл.Н. не възразява упражняването на родителските права да бъде предоставено на ищцата и да се определи местоживеенето на детето да бъде при нея. Оспорва претендирания от ищцата размер на издръжката като прекомерно висок.

   След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното :

Страните са родители на роденото по време на фактическото им съжителство дете А.. Същото е родено на ***г. (У-ние за раждане от ***г***– Русе въз основа на акт за раждане на Община – Русе №1334/25.08.2006г. ). По делото не се спори, че родителите живели съвместно, след което са се разделили през 2008г. и ответника заминал да работи в Дания, където заживял на семейни начала с друга жена и понастоящем се намирал там. Ищцата заедно с детето заживяла на друг адрес в гр.Русе, но тъй като не можела да разчита на майка си, която била пенсионер по болест и страдала от психическо заболяване – параноидна шизофрения и не била в състояние да подпомага ищцата в грижите към детето, когато била на смени И. поддържала контакт с родителите на ответника, които й съдействали, посрещайки детето от детска градина или оставяйки го да спи у тях  по време на нощните й смени. Заплатата на ищцата била 350.00 лева на месец, която сума й била недостатъчна да покрива консумативите и издръжката на подрастващото дете, предвид което И. взела решение да замине на трудов договор в Германия. Същата се договорила с родителите на ответника детето да остане при тях, до момента, в който се снабди с всички необходими документи и разрешителни, както и с подходящо жилище. През м.декември 2011г. ищцата е заминала да работи по трудов договор с Макдоналс в гр.Мюнхен, Германия, където се е устроила да живее (видно от представеният договор за наем и удостоверение за адресна регистрация в гр.М., ..., ул.”Р.”, №., ет.., ап...). От представеният по делото трудов договор се установява, че майката от 02.05.2013г. работи към Клиника –КБО Сървиз ГмбХ, на длъжност помощен персонал, с брутно трудово месечно възнаграждение от 1800 евро. По делото не са релевирани доказателства, от които са видни доходите на ответника.

Детето е на навършени седем години и десет месеца и е ученик в първи клас в Германия. С нот.заверена декларация от 19.09.2013г. на нотариус С. К., с рег.№630 на НК бащата е дал съгласието си детето да пътува извън границите на РБългария, до Германия за периода от 20.09.2013г. до 20.09.2014г. с придружител своята майка.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

I. Относно упражняването на родителките права.

                Малолетният Атила е роден от прекратено между родителите му фактическо съпружеско съжителство. Макар и двамата да са родители и да следва от разпоредбата на закона, че заедно и поотделно упражняват родителски права, при положение, че са разделени, това е обективно невъзможно. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето и на родителя, който е ангажиран с отглеждането и възпитанието му лично и непосредствено, се разрешава с иск по чл.127, ал.2 от СК. Разглеждайки го, съдът със съдебно решение, при липсата на споразумение между родителите, ще определи при кого от тях ще живее  детето и ще определи кой ще упражнява родителските права по отношение на него, тъй като живеейки с майката, тя ще има нужда от това да е определена представителната й  власт като родител. 

Установи се по несъмнен начин, че майката е родителят, непосредствено ангажиран с отглеждането и възпитанието на детето от 2008 година. За времето от 2008 год., единствено тя е полагала грижи за отглеждането и издръжката му, подпомагана и от родителите на ответника, и въпреки, че ответникът е контактувал за кратко с него, не е плащал издръжка. Становището в полза на добрите родителски качества на ищцата, годността й да се справя с отглеждането и възпитанието на детето , изразено в свидетелските показания на нейната приятелка Луиза Полиди, съдът кредитира. Установеното фактическо състояние следва да бъде регулирано по реда на СК, поради което съдът счита предявеният на основание чл.127, ал.2 от СК иск за основателен и доказан. В този смисъл е и становището на процесуалния представител на ответника. В полза на ищцата следва да бъдат присъдени родителските права.

На бащата съдът следва да определи режим за поддържане на лични отношения с детето, давайки му право да го вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в съботния ден до 18.00 часа в неделния ден, с преспиване, както и 1 месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката. Съдът намира, че този режим на лични отношения на детето с неговия баща и родителите по бащина линия е съобразен с ниската възраст на детето, което посещава и училище. По този начин детето няма да бъде стресирано, намирайки се в непозната за него обстановка, а и връзката между бащата и бабата  и дядото по бащина линия няма да бъде прекъсната. Освен това този режим не е константен, а той може да бъде изменян, както при настъпване на нови обстоятелства – напр. при израстване на детето, така и при взаимна договореност между родителите на малолетния.

ІІ. Издръжката на детето.

Детето Атила е на седем години и 10 месеца и с оглед възрастта си има съответни нужди от храна, облекло и други необходими във връзка с правилното му физическо и интелектуално развитие. С оглед завишаването на цените на стоките от първа необходимост, за задоволяване на тези нужди са необходими значителни средства. Съгласно чл.142, ал.2 от новия Семеен кодекс минималния размер на издръжката за едно дете е в размер на една четвърт от минималната работна заплата за страната, която понастоящем е 340лв. и съответно минималната издръжка е в размер на 85 лева. Ищцата е декларирала, че реализира месечно около 1800 евро. Обстоятелството не се оспорва от насрещната страна. В производството не са ангажирани доказателства за доходите на бащата. Липсват данни същият да е нетрудоспособен, поради което съдът приема, че мъжът е във възможност да си осигурява месечно средства в размер над средната работна заплата за страната към момента (отчитайки обстоятелството, че същият е в Дания от около 6 години). Предвид нуждите на детето, обусловени от възрастта му, и така приетите възможности на родителите, съдът намира, че те следва да му осигуряват месечно за издръжка общо около 210 лв. От тях бащата трябва да заплаща по 110 лв. , считано от датата на предявяване на иска 17.12.2013 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Ответникът е длъжен да обезпечи на детето си издръжката, която би му давал, ако то живееше съвместно с двамата си родители. Освен това в тежест на майката са и непосредствените грижи по отглеждането на детето, както и възникващите инцидентно извънредни разходи за него. Така определения размер е в нормативно установените рамки и е съобразен с конкретните нужди на детето и възможностите на родителите. До пълния му предявен размер от 200.00 лв. искът подлежи на отхвърляне, като неоснователен.

Предявен е и иск по чл.149 от СК за издръжка за минало време за периода от 16.12.2012г. до 16.12.2013г. в размер на 200.00лв. месечно за детето. За посочения период са налице всички изискуеми по закон предпоставки, пораждащи за ищцата право да претендира от ответника заплащане на издръжка. По отношение на размера на издръжката важат изцяло гореизложените мотиви, поради което намира иска за основателен и за процесния период ответника  дължи на ищцата издръжка по 110.00лв. месечно, или общо в размер от 1320.00лв

 

ІІІ.По изпълнението на решението.

Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и задължение) да се произнесе служебно (ex officio). Затова в конкретния случай, предвид и направеното искане от ищеца, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

 

ІV.По иска с правно основание чл. 127а от ГПК

Като взе предвид всички доказателства по делото, съдът преценява, че е в интерес на детето е да му бъде разрешено да пътува зад граница, придружавано от майка си, тъй като тя е  трудово ангажирана в Германия, където живее, има регулярни доходи и притежава необходимия родителски капацитет.

Осъществяване на правото на свободно предвижване е регламентирано в Конституцията на Република България и по принцип е в интерес на детето да пътува и да опознава други страни и култури. Искането за предоставяне на неограничено във времеви аспект разрешение за пътуване на детето, не би било в колизия с определения режим на лични контакти на бащата с детето. Така или иначе той не осъществява контакт с него от заминаването си в Дания и понастоящем. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че не са събрани каквито и да е доказателства, че ищцата по някакъв начин  е пречела на личните контакти на бащата с детето или има намерение да го прави занапред. Ето защо, съдът счита, че следва да даде възможност на детето на пътува зад граница, като уважи предявения от неговата майка иск. Поради нежеланието на бащата да даде съгласие за издаване на международен паспорт на детето и възможността то да пътува извън пределите на страната,  това съгласие по силата на разпоредбата на чл. 127а от СК, следва да бъде заместено с решение на съда.

V.  По разноските за делото.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца деловодни разноски в размер на 1610.00лв.- изплатено адв.възнаграждение и държавна такса. Същият дължи и държавна такса върху издръжката в размер на 158,40 лв. за бъдеще време и 52.80  лв. за минало.

Мотивиран така, съдът

 

                                                Р Е Ш И  :

 

            ПОСТАНОВЯВА детето Атила Р. К., роден на ***г., с ЕГН:********** да живее при майката Д.И.И.,  ЕГН **********,  с постоянен адрес:*** и настоящ адрес: Германия, гр.М., ..., ул.”Р.”, №., ет.., ап....

            ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето А. Р. К., роден на ***г., на майката Д.И.И.,  ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ на бащата С. Р. К.,***, режим на лични отношения с детето А.Р. К., роден на ***г., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в съботния ден до 18.00 часа в неделния ден, с преспиване, както и 1 месец през лятото, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката.

            ОСЪЖДА С. Р. К., ЕГН:**********, с постоянен адрес:***, да заплати на малолетното си дете А. Р. К., родено на ***г., ежемесечна издръжка на основание чл.149 от СК за периода 16.12.2012 – 16.12.2013 г. в размер на 110.00 лв., както и да заплаща на същото, чрез неговата майка и законен представител Д.И.И., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 110.00 (сто и десет) лева, считано от 17.12.2013 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, до настъпването на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката на основание чл.143, ал.2 от СК.

ОТХВЪРЛЯ исковете за присъждане на издръжка в размер над 110.00 лв. до 200.00 лв. месечно, като неоснователни . 

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата - С. Р. К., ЕГН:**********, с постоянен адрес ***, да бъде издаден паспорт на детето А. Р. К., родено на ***г., с ЕГН:**********, както и същото да пътува без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се провеждат за срок до навършване на пълнолетие от детето, придружавано от своята майка - Д.И.И., ЕГН **********, или друго упълномощено от нея пълнолетно лице извън пределите на Република България, на основание чл.127а СК.

ОСЪЖДА С. Р. К., ЕГН:**********,*** да заплати на Д.И.И.,  ЕГН **********, със съдебен адрес:***, чрез адв.С.В. сумата от 1 610.00 лв. – разноски по делото .

ОСЪЖДА С. Р. К., ЕГН:**********,***, да заплати по с/ка на РРС сумата от 211,20 лв. – държавна такса върху размера на издръжките.

            ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в 2 – седмичен срок от връчването му на страните .    

 

Районен съдия: