РЕШЕНИЕ
№ 417
гр. гр. Хасково, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стелла Св. Моллова
при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева
като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело №
20245640103019 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Ж. К. Н., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Хасково, ул. „******* срещу „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК:
*********, с адрес: гр. София, бул. „*******, представлявано от
изпълнителния директор С. М., с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е
направено искане да се признае за незаконно уволнението на ищеца,
извършено със заповед № 94/23.08.2024 г. на изпълнителния директор на
„Инвестбанк“ АД и същото да бъде отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ моли ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност „директор финансов център, банка“, код по НКПД 13466014 в
„Инвестбанк“ АД, както и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ да му бъде
присъдено обезщетение в размер на 23680,14 лева, определено на база
полученото брутно трудово възнаграждение в размер на 3286,34 лева за
последния пълен отработен месец – м. август 2024 г., за времето, през което е
останал без работа за период от шест месеца, считано от 10.09.2024 г. до
10.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Направено е искане за
присъждане на сторените в производството съдебни разноски.
1
Ищецът твърди, че със заповед № 94/23.08.2024 г. на Изпълнителния
директор на „Инвестбанк" АД С. М. и пълномощника на „Инвестбанк АД М.
И., е прекратен трудовият му договор за длъжността ,,директор финансов
център" във финансов център Хасково, Раковски, на основание чл. 328 ал. 1,
предл. 2, от КТ, във връзка с чл. 326 ал. 2 от КТ, и отправено предизвестие за
прекратяване на трудовия договор изх. № 5152-1590/23.08.2024 г., връчено на
09.09.2024 г., утвърдено ново щатно разписание в сила от 01.09.2024 г. и при
спазване на изискванията на чл. 333 от КТ. Сочи, че като причини за
прекратяване на трудовото правоотношение /ТПО/ в заповедта е посочено
съкращаване на щата за длъжността „Директор финансов център" във
финансов център Хасково, Раковски и утвърдено ново щатно разписание в
сила от 01.09.2024г. в изпълнение на Решение на Управителния съвет на
Инвестбанк АД по Протокол № 28/09.07.2024 г. Изтъква, че отправеното
предизвестие до ищеца за прекратяване на трудовия договор изх. № 5152-
1590/23.08.2024 г., връчено на 09.09.2024г., не е спазено поради прекратяване
на ТПО със заповед, издадена и връчена в същия ден 09.09.2024 г.
В исковата молба се поддържа, че заповед № 94/23.08.2024 г. на
Изпълнителния директор на „Инвестбанк" АД С. М. и пълномощника на
„Инвестбанк АД М. И., не е мотивирана според изискванията на КТ, тъй като
не съдържа конкретното правно основание, на което се прекратява трудовото
правоотношение /ТПО/ с ищеца. Като основание за издаване на заповедта е
посочен чл. 328 ал. 1, предл. 2, от КТ, което предложение регламентира
прекратяване на ТПО с предизвестие, но не съдържа правното основание за
това прекратяване, подробно изброени в чл. 328 ал. 1 т.т. 1- 12 от КТ.
Съкращението на щата е посочена в заповедта като причина за прекратяване
на ТПО, но не и като правно основание за това. Посочва се, че съкращаването
в щата е самостоятелно основание за прекратяване на ТПО, посочено в чл. 328
ал. 1 т. 2 от КТ, който текст съдържа две предложения, т.е. две самостоятелни
основания за прекратяване на ТПО: а. закриване на част от предприятието и б.
съкращаване в щата, което задължава работодателя точно да посочи
конкретното правно основание, на което прекратява ТПО с ищеца. Излага се,
че ищецът не е запознат с щатното разписание в сила от 01.09.2024г. и с
цитираното в мотивите на Заповед № 94/23.08.2024 г. Решение на
Управителния съвет на „Инвестбанк“ АД по Протокол № 28/09.07.2024г. и
2
дали с взетото решение се извършват структурни промени и се закриват звена
в Инвестбанк АД, или се намаляват щатните бройки за длъжността „Директор
финансов център, банка", което обуславя съкращаване на неговата длъжност.
Моли се съда да приеме, че непосочването в Заповед № 94/23.08.2024г. на
конкретното правно основание, на което се прекратява ТПО на ищеца лишава
заповедта от съществени мотиви, в резултат на което се накърнява правото на
защита на ищеца и препятства съда да осъществи ефективен контрол за
законосъобразност на извършеното уволнение. Касае за съществено
процесуално нарушение при издаване на Заповед № 94/23.08.2024 г., което на
самостоятелно основание обуславя незаконност на уволнението.
На следващо място, се оспорва Решение на Управителния съвет на
„Инвестбанк“ АД по Протокол № 28/09.07.2024 г., като основание за
одобряване на ново щатно разписание и като основание за прекратяване на
ТПО с ищеца, поради съкращаване на длъжността му. Оспорва се наличието
на реално съкращаване на длъжността на ищеца, която съгласно сключения с
него трудов договор № 133/27.01.2014 г. е ,Директор финансов център, банка",
Код по НКЛД 13466014. След 01.09.2024 г., от която дата, видно от Заповед №
94/23.08.2024 г., влиза в сила ново щатно разписание на Инвестбанк АД, до
датата на прекратяване на ТПО с ищеца на 09.09.2024 г., длъжността му с
място на изпълнение Финансов център Хасково, Раковски продължава да
съществува и да се изпълнява, т.е. не е премахната от работодателя, действащо
ново щатно разписание в сила 01.09.2024 г. Сочи се, че в съдебната практика и
теория се приема, че датата на уволнението трябва да съвпада, или
непосредствено да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо
съкращаване в щата. Ищецът изтъква, че след неговото уволнение
Финансовият център на банката в гр. Хасково е продължил да функционира
като Офис към Финансов център гр. Кърджали, който до този момент е бил
Офис към Финансов център гр. Хасково, при запазване на персонала на това
банково звено. По информация на ищеца ръководителят на офиса в гр.
Кърджали е назначен за директор на Финансовия център на банката в гр.
Кърджали. По същество длъжностните задължения на директор на Финансов
център и на Ръководител офис са почти идентични, което подкрепя
твърдението за липса на реално съкращаване в щата на длъжността на ищеца,
като система от функции, задачи и задължения. Моли съда да приеме, че не е
извършено реално съкращаване на длъжността на ищеца „Директор финансов
3
център, банка", Код по НКПД 13466014, в щатното разписание на Инвестбанк
АД в сила от 01.09.2024 г., поради което не е налице материалноправно
основание за прекратяване на ТПО на ищеца, поради съкращаване в щата на
Инвестбанк АД.
Направено е оспорване във връзка с изписването на наименованието на
длъжността в Заповед № 94/23.08.2024 г. като „Директор финансов център,
банка в Клонова мрежа - Финансов център Хасково, Раковски", тъй като
мястото на изпълнение на длъжността „Директор финансов център, банка", не
е част от наименованието на длъжността и не определя кода й по НКПД.
Излагат се съображения, че с начина на изписване на длъжността в 3аповед №
94/23.08.2024 г. се акцентира върху мястото на изпълнение на длъжността -
Финансов център Хасково, Раковски, с което работодателят цели да избегне
подбора при съкращаване в щата, което е злоупотреба с работодателски права,
като вместо това работодателят следва задължително да упражни правото си
на подбор, тъй като съкращаването на длъжността „Директор финансов
център, банка", заемана от ищеца, засяга множество еднородни длъжности в
Инвестбанк АД. Моли съда да приеме, че работодателят е нарушил
разпоредбата на чл. 329 от КТ, тъй като не е извършил подбор между
служителите, заемащи длъжността „Директор финансов център, банка", Код
по НКЛД 13466014, в структурата на „Инвестбанк“ АД, което е самостоятелно
основание за незаконност на извършеното уволнение.
На последно място, ищецът твърди, че работодателят недобросъвестно е
упражнил правата си в нарушение на чл. 8 ал. 1 от КТ, както въз основа на
изложените до момента обстоятелства, така и въз основа на следните
допълнителни обстоятелства: В резултат на структурните промени,
извършени в Инвестбанк АД, ръководителят на офиса в гр. Кърджали е
назначен за директор на Финансовия център на банката в гр. Кърджали. На
ищеца не е предложено споразумение към трудовия договор, с което да се
промени мястото му на работа - от Финансов център гр. Хасково във
Финансов център гр. Кърджали. Не му е предложено да приеме назначение и
като Ръководител офис в гр. Хасково към Финансов център гр. Кърджали,
въпреки почти еднаквите длъжностни задължения на двете длъжности и
обстоятелството, че Офисът е със съхранен щатен състав и ще изпълнява
същите по обем, вид и сложност задачи. Моли съда да приеме, че
прекратяването на ТПО с ищеца поради съкращаване в щата, не е извършено в
4
интерес на работата, а по негативни субективни причини към личността му, и
с оглед изложените обстоятелства презумпцията на чл. 8 ал. 2 от КТ следва да
се счита оборена. Поддържа, че допуснатото нарушение от страна на
работодателя на чл. 8 ал. 1 от КТ е самостоятелно основание да се признае
уволнението на ищеца за незаконно.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с
който същата се оспорва. Ответникът сочи, че е налице законосъобразно
съкращаване на щата, процесната заповед е издадена от компетентни органи, в
кръга на законовите им правомощия, при спазване на нормативно
установените форма, съдържание и процедура. В заповедта са посочени
фактическото и правно основание за издаване на акта и са изложени относими
мотиви към основанието за прекратяване на трудовия договор. Поддържа се,
че разпоредбата на чл. 329 от КТ не намира приложение и следва да бъде
извършен подбор, доколкото длъжността вече не съществува поради
закриване на Финансов център „Хасково-Раковски“ в гр. Хасково и
откриването на нов Финансов център „Кърджали“ в гр. Кърджали. Счита, че е
налице реално съкращаване на щата, тъй като е престанала да съществува
длъжност идентична на тази на ищеца. Оспорва иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225 КТ по размер, тъй като не са представени
доказателства за това, че ищецът е останал без работа след датата 10.09.2024 г.
Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и присъждане
на сторените в производството съдебни разноски. Направено е възражение за
прихващане на получените от ищеца суми като обезщетения по чл. 220, ал. 1
от КТ в размер на 3946,69 лева, изплатено през м. септември 2024 г. и по чл.
222, ал. 1 от КТ в размер на 3946,69 лева, изплатено през м. октомври 2024 г.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и
чл. 225, ал. 1 КТ .
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
С разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КТ законът е признал потестативното
право на работника или служителя да оспори законността на уволнението,
освен пред работодателя и пред съда. Съдебно това право се упражнява чрез
конститутивен иск, с който се установява съществуването или
несъществуването на предявеното потестативно право - в случая, дали
5
предприятието е имало право да уволни работникът или служителят, тъй като
със сила на пресъдено нещо се ползва само спорното потестативно право, но
не и новото правно положение, създадено с конститутивното решение. Затова,
към момента на предявяване на конститутивния иск следва да е осъществен
юридическия факт на уволнението, който поражда признатото от закона
потестативно право на ищеца да иска да се установи незаконността на
уволнението и неговата отмяна.
В настоящия случай в тежест на ищеца е да докаже съществувалото
между страните трудово правоотношение за неопределен срок, издаване на
заповедта за уволнение, за чиято отмяна е предявен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ, дата на връчване на заповедта, а в тежест на ответника е да докаже
законността на уволнението на основанието, на което е извършено – чл. 328,
ал.1, т.2, пр.2 КТ - законността на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение се обуславя от проявлението на следните юридически факти
– 1. съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на
трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2. моментът на
уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено
реалното и фактическо съкращаване на щата; 3. компетентният орган да е взел
по надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4. работодателят да е
извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращава броят
на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва
самата длъжност.
Не е спорно по делото, а и се установява от представената в открито
съдебно заседание трудова книжка, трудов договор и допълнителни
споразумения, че между страните е съществувало трудово правоотношение на
основание сключен трудов договор № 133/27.01.2014 г., по силата на който
ищецът Ж. К. Н. е назначен на длъжност „Директор финансов център, банка“,
код по НКПД 13466014, във „Финансов център – Хасково – гр. Хасково“ при
работодателя „ИНВЕСТБАНК“ АД, а въз основа на допълнително
споразумение № 44 от 19.02.2014 г. е изменено мястото на работа - „Финансов
център Хасково – Раковски, гр. Хасково“. Като безспорно е отделено, че със
заповед № 94/23.08.2024 г. трудовото правоотношение на Ж. К. Н. е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ и е отправено
предизвестие за прекратяване на трудовия договор изх. № 5152-
1590/23.08.2024 г., връчено на 09.09.2024 г. на ищеца.
6
От страна на ищеца се поддържа, че заповед № 94/23.08.2024 г. не е
мотивирана според изискванията на КТ, тъй като не съдържа конкретното
правно основание, на което се прекратява трудовото правоотношение /ТПО/,
доколкото като основание за издаване на заповедта е посочено чл. 328, ал. 1,
предл. 2 КТ, а съкращаването на щата е посочено като причина. Действително
се установява, че цифровото изражение на основанието за прекратяване на
ТПО в процесната заповед за уволнение е посочено по този начин - чл. 328, ал.
1, предл. 2 КТ. Безспорно във всички случаи на прекратяване на трудовото
правоотношение следва да има яснота относно основанието, на което се
извършва, както с оглед защитата на работника/служителя, така и поради
правните последици. Работодателят е този, който трябва да установи
законността на заповедта за уволнение, което включва и наличие на
основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение. От това
следва, че е от значение актът за прекратяване на трудовото правоотношение
да е мотивиран, като е възможно и посочване на повече от едно основание за
уволнение. В случая, видно от твърденията на самия ищец и ангажираните по
делото доказателства, последният не е бил поставен в неизвестност срещу кое
основание да се брани и интересите му са защитени. На ищеца е връчена
заповед № 94/23.08.2024 г., в която изрично е изписана причината за
уволнение: „Съкращаване на щата за длъжността „Директор финансов
център", във финансов център Хасково, Раковски и утвърдено ново щатно
разписание в сила от 01.09.2024 г. в изпълнение на Решение на Управителния
съвет на Инвестбанк АД по Протокол № 28/09.07.2024 г.“, както и
предизвестие за прекратяване на трудовия договор изх. № 5152-
1590/23.08.2024 г., връчено на 09.09.2024 г. на ищеца, в което е посочен и
цифровия израз на основанието – чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. По този
начин категорично става ясно, че се касае за съкращаване на щата.
На следващо място, в практиката на ВКС: решение № 145/18.02.2010 г.
по гр. д. № 565/09 г. на ВКС, III ГО; решение № 205/02.08.2013 г. по гр. д. №
1244/12 г. на ВКС, IV ГО; решение № 52/08.07.2020 г. по гр. д. № 4013/2019 г.
на ВКС, III ГО, се приема, че ако работодателят не е изпълнил задължението
си да уточни в заповедта за уволнение правното основание по чл. 328, ал. 1, т.
2 КТ, но работникът или служителят го е узнал към връчването на заповедта,
целта на закона е постигната - интересите на уволненото лице са защитени. То
не е поставено в положение на неизвестност срещу кое от двете различни
7
основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ да се брани, не е в положение на
"процесуална изненада" или "процесуално неравенство", тъй като предметът
на спора е определен и неговото право на защита няма да бъде нарушено.
Разбирането за несъвместимост на двете основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ,
поддържано в по-старата практика, е изоставено, като е прието, че дори и
работникът да не е узнал за точната хипотеза за прекратяване на трудовия му
договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, уволнението не може да бъде отменено като
незаконно само на това основание. Двете основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ
не са взаимоизключващи се. Работодателят може да съкрати щата поради
закриване на част от предприятието; възможно е и да закрие част от
предприятието и едновременно с това да съкрати щата по отношение на
незакритата част. Настъпването на двете или на едно от двете основания дава
право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, а доказването
на основанието се извършва в производството по оспорване на уволнението.
Правото на защита на работника не е нарушено, тъй като той разполага с
възможността да оспори настъпването и на двете основания, всяко съобразно
особените му изисквания /в посочения смисъл - определение № 1756 от
10.04.2024 г. по гр. д. № 4679/2023 г. на ВКС, III ГО/.
Ето защо съдът намира, че е спазено изискването за индивидуализиране
на волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение.
Другият спорен по делото въпрос е дали е налице реално съкращаване
на щата.
Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ е
приложимо само когато съкращаването на щата е реално - т.е. когато не само е
премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е
престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност, независимо
от нейното наименование.
Реално съкращаване в щата е налице, когато едни щатни бройки се
съкращават и на тяхно място се създават други нови длъжности с различни от
предходните трудови функции, както и когато съществуващата щатна
длъжност се преобразува в друга нова длъжност, в която се запазват всички
или част от задълженията на трансформираната длъжност, но към тях се
прибавят нови, съществени трудови задължения, променят се изискванията за
8
нейното заемане, поради което се създава нова трудова функция и нова
длъжност /т.е. разлика в същността на извършваната работа /в посочения
смисъл - решение № 66 от 28.03.2013 г. по гр. д. № 332/2012 г. на ВКС, IV ГО;
решение № 75 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 924/2011 г. на ВКС, III ГО; решение
№ 154 от 18.04.2011 г. по гр. д. № 1279/2010 г. на ВКС, III ГО /.
Реално е съкращаването на щата и когато длъжността е съкратена, а
нейните функции са разпределени и поети от други работници и служители с
различна длъжностна характеристика или част от тях са възложени за
извършване от лица по граждански договор, т.е. възможно е работата да се
изпълнява и занапред, но с по-малко хора или по друг начин - чрез
оптимизиране на работния процес с разпределението на дейности между
други /в посочения смисъл - решение № 1266 от 06.07.2005 г. по гр. д. №
767/2003 г. на ВКС, ІІІ ГО; определение № 1428 от 14.12.2012 г. по гр. д. №
532/2012 г. на ВКС, III ГО; определение № 1039 от 26.09.2011 г. по гр. д. №
338/2011 г. на ВКС, III ГО/.
Решението на работодателя за промяна в щата на предприятието може да
бъде обективирано в нарочен акт или с одобрението на щатно разписание,
отразяващо промяната. При промяна в щата на предприятието работодателят
не е длъжен да издаде нарочен акт за отмяна на предходното щатно
разписание. Правопораждащият факт за уволнение поради съкращаване на
щата е волеизявлението на работодателя за промяна в щатните бройки,
независимо дали и в какъв документ е отразено това волеизявление.
Законът не предвижда изисквания за форма на действителност на
щатното разписание, нито форма за доказването му. Такива изисквания няма и
по отношение на волеизявлението на работодателя за промяна в щата, поради
което фактът на съкращаване може да бъде доказван с всички допустими по
процесуалния закон доказателствени средства. В производството по иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ работодателят следва да установи
факта на съкращаване на щатните бройки, което може да бъде извършено
както с документ, съдържащ изявлението на работодателя за съкращаването,
така и чрез съпоставяне на утвърдените щатни разписания преди и след
извършеното съкращаване /в посочения смисъл - решение № 417 от
01.12.2015 г. по гр. д. № 2512/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 296 от
27.06.2012 г. по гр. д. № 1712/2011 г. на ВКС, IV ГО/.
9
В случая от представените по делото писмени доказателства, а именно –
Решение на Управителния съвет на ответното дружество „ИНВЕСТБАНК“ АД
по Протокол № 28/09.07.2024 г., се установява, че работодателят е взел
решение да промени длъжностното щатно разписание на клоновата мрежа на
банката, като е закрит Финансов център „Хасково-Раковски“ в гр. Хасково и е
открит Финансов център „Кърджали“ в гр. Кърджали. Установява се, че с това
решение е открит офис „Хасково“ и две изнесени работни места – ИРМ „НАП
Хасково“ и ИРМ „ГКПП Капитан Андреево“ в структурата на Финансов
център „Кърджали“. Утвърдено е щатно разписание в сила от 01.09.2024 г.,
като промените на щатното разписание са одобрени от Надзорния съвет на
„Инвестбанк“ АД, което е видно от Протокол № 13/13.08.2024 г.
По делото се установи, че ищецът е заемал длъжността „Директор
финансов център, банка“ с мястото на работа - „Финансов център Хасково –
Раковски, гр. Хасково“, която е премахната от работодателя, по силата на
Решение на Управителния съвет на ответното дружество „ИНВЕСТБАНК“ АД
по Протокол № 28/09.07.2024 г., закрит е Финансов център „Хасково-
Раковски“ в гр. Хасково и е открит Финансов център „Кърджали“ в гр.
Кърджали, същевременно е открит офис „Хасково“ и две изнесени работни
места – ИРМ „НАП Хасково“ и ИРМ „ГКПП Капитан Андреево“ в
структурата на Финансов център „Кърджали“. При това положение,
независимо, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е
по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – съкращаване на щата, то в настоящото
изложение не може да не се обсъди и хипотезата на чл. 328, ал. 1, предл. 1 КТ
– закриване на част от предприятието.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед на събраните писмени
доказателства – Длъжностно щатно разписание клонова мрежа към
„Инвестбанк“ АД, Финансов център „Хасково-Раковски“ в сила от 01.08.2024
г. (л.40), Поименно щатно разписание клонова мрежа към „Инвестбанк“ АД
Финансов център „Хасково-Раковски“ към 01.08.2024 г.(л. 41), Длъжностно
щатно разписание клонова мрежа към „Инвестбанк“ АД, Финансов център
„Кърджали“ в сила от 01.09.2024 г. (л.42), Поименно щатно разписание
клонова мрежа към „Инвестбанк“ АД Финансов център „Кърджали“ към
01.09.2024 г.(л. 43), Длъжностно щатно разписание клонова мрежа към
„Инвестбанк“ АД, Финансов център „Кърджали“ в сила от 16.09.2024 г. (л.44),
както и гласни такива, чрез разпита на св. С., се установява, че е извършена
10
вътрешна реорганизация на част от предприятието на ответното дружество, а
не закриване на част от предприятието, както се домогва да докаже
ответникът. Това е така, защото дейността на закрития Финансов Център в гр.
Хасково е продължила да съществува, но е разпределена между другите
организационни форми чрез откриване на Финансов център в гр. Кърджали и
Офис Хасково, също и изнесените две работни места.
Съгласно развитите правни постановки в ТР № 5 от 26.10.2021 г. по
тълк. дело № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС сама по себе си, реорганизацията не е
правопораждащо основание за упражняване правото на уволнение, но може да
е свързана с намаляване на броя на заетите с извършването на съответната
дейност лица, което да доведе до цялостно премахване на длъжностите,
свързани с осъществяването на дейността, така и до намаляване на щатните
бройки, предвидени за тези длъжности. Тогава ще е налице основанието по чл.
328, ал. 1, т. 2 пр. 2 от Кодекса на труда - "съкращаване на щата" за
прекратяване на трудовия договор на работниците и служителите, които
заемат съкращаваната длъжност. В хипотезата на "закриване на част от
предприятие" решаващото е дали е преустановена за в бъдеще изцяло
съответната дейност на организационно обособеното звено или тя продължава
да се осъществява в останалите структури на работодателя. Това е въпрос на
конкретна фактическа обстановка, която следва да се преценява от съда при
оспорено уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Кодекса на труда - дали се
касае за закриване на част от предприятието или за вътрешноорганизационно
преустройство, при което съответните дейности не се закриват, а е променено
наименованието на отдела, службата или съответното звено, или дейността му
е разпределена, слята или влята в дейността на други поделения и звена на
предприятието. Това ще бъдат случаи на фиктивни закривания на част от
предприятието, които всъщност са вътрешна реорганизация на предприятието
и за тях следва да се прилага чл. 123 от Кодекса на труда.
Закриване на част от предприятието и съкращаване в щата са отделни
основания за уволнение, макар и да се включени в една законова разпоредба -
чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Основанието за уволнение по чл. 328,
ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда е налице винаги, когато е извършено
съкращаване на щата, независимо от обусловилите го причини и в този
случай, при оспорване на законността на уволнението, извършено на това
11
основание, предмет на установяване по делото е извършено ли е реално
съкращаване на щата. Съкращаването на щата означава намаление,
премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците или служителите. При премахване на определено звено в едно
предприятие и дейността, извършвана в него, работодателят разполага с две
възможности за прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и
служителите от това звено - прекратяване на трудовия договор на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.1 от Кодекса на труда - "закриване на част от
предприятието" или на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда -
"съкращаване на щата", като изборът на предвидената в закона възможност е
негово право, което не подлежи на съдебен контрол, както и преценката му
дали да се премахне едно или друго звено и дейността, извършвана в него.
В този смисъл, следва да се отбележи, че независимо формирания извод
за липса на закриване на част от предприятието при вземане на Решение на
Управителния съвет на ответното дружество „ИНВЕСТБАНК“ АД по
Протокол № 28/09.07.2024 г., а формираният такъв е за наличие на
вътрешноорганизационно преустройство, то това не изключва възможността
работодателят да е извършил реално съкращаване на щата. При съкращаване
на единствена щатна длъжност, прекратяването на трудовия договор с
работника и служителя, който я заема, се предхожда от подбор по преценка на
работодателя. В тази насока са дадените разяснения в Тълкувателно решение
№ 3 от 16.01.12 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Работодателят
може да упражни правото, когато закритото и оставащите структурни звена са
в едно и също населено място, а в оставащите има длъжности със същите или
с несъществено отличаващи се трудови функции. При полагане на труд в
различни населени места работодателят не може да упражни правото си на
подбор, тъй като той не може едностранно да променя мястото и характера на
работа, определени в сключения трудов договор - по аргумент от чл. 118, ал. 2
и чл. 120 от Кодекса на труда.
Според трайно установената практика на ВКС работодателят е длъжен
да упражни правото си на подбор, когато се съкращават една или повече от
няколко еднородни/еднакви или сходни/ длъжности/щатни бройки/. В тези
случаи подборът е задължителен. Това принципно положение важи и когато
съкращението засяга не цялото предприятие на работодателя, а негово
обособено относително самостоятелно структурно звено/поделение, клон, цех,
12
отдел, сектор, група и др./ В тези случаи работодателят е длъжен да извърши
подбора само в рамките на обособената структура - само измежду
работниците и служителите, осъществяващи еднородни функции в това
обособено звено. Ако последното се закрива изцяло или се съкращават всички
еднородни длъжности в него подборът не е задължителен. Критерият за
наличието на такова обособено структурно звено в предприятието на
работодателя не е само териториален - населено място, регион, област или
финансово икономически - отделен източник на приходи, отделна разходна
сметка. Тези два белега и функционалният - осъществяването на относително
обособена дейност от общата дейност на предприятието не са определящи.
Основна характеристика за относителната самостоятелност на съответното
обособено структурно звено е организационно-управленската. Структурното
звено следва да е обособена и относително самостоятелна организационна
единица в цялостната структура и организация на предприятието - негово
поделение, клон, цех, отдел, сектор, група и др. с относително самостоятелно
ръководство в управленската йерархия на предприятието/ръководител на
поделението или клона, началник на цеха, на отдела или сектора, отговорник
на групата и др./.
При извършването на преценката дали работодателят е задължен да
извърши подбор при съкращаване на щата или на закриване на цяло обособено
структурно звено, предпоставена от преценката дали е налице или не такова
относително самостоятелно обособено структурно звено в рамките на
предприятието и в рамките на общото щатно разписание не е определящ
единствено териториалният критерий, съответно не е определящо само
мястото на работа за съкращаваните длъжности. Определящи при тази
преценка са най-вече наличието или не на организационно-управленска
обособеност, съответно относителната самостоятелност на такова структурно
звено, която/ако е налице/ в съчетание със специфични функционални,
финансово-икономически и/или териториални характеристики/ако и такива са
налице/ до голяма степен определя естеството на трудовите функции в такова
обособено структурно звено, поради което и естеството на трудовите функции
е определящ критерий, както в общия случай на задължителност на подбора.
Настоящият съдебен състав намира, че извършената вътрешна
реорганизация на част от предприятието на работодателя чрез закриване на
Финансов център „Хасково-Раковски“ в гр. Хасково и откриването на офис
13
Хасково към „Инвестбанк“ АД на практика не е внесла съществени промени в
самостоятелността на структурното звено в гр. Хасково. Изцяло в подкрепа на
този извод са събраните гласни доказателства чрез разпита на св. С., която
работи на длъжност „******“ при ответника „Инвестбанк“ АД. От
показанията й се установява, че същата е заемала длъжността си, както преди
уволнението на ищеца Ж. Н. на 10.09.2024 г., така и към настоящия момент.
От посоченото става ясно, че дейностите, извършвани от свидетелката преди
новото щатно разписание от 01.09.2024 г. в Офиса в гр. Кърджали към
Финансов Център Хасково-Раковски, не се различават от дейностите,
извършвани след 01.09.2024 г. и до голяма степен се покриват, естеството на
работа е подобно. Поддържа се, че по отношение на нейните трудови функции
няма съществени различия освен това, че вече Офисът в гр. Кърджали е
Финансов център и фактически той е шапката, а в гр. Хасково Финансовият
център е офис. Съдът смята, че Офис Хасково има организационно-
управленска обособеност сходна с тази на Финансовия център, съответно
относителна самостоятелност и трудовите функции на длъжностите не се
различават съществено с тези, които са били във Финансов център „Хасково-
Раковски“ в гр. Хасково, което се установява от представените щатни
разписания. По-конкретно, по отношение на закритата длъжност „Директор
финансов център, банка“ следва да се посочи, че нейните трудови функции са
идентични с тези на длъжността „Ръководител офис“ в открития Офис
Хасково към „Инвестбанк“ АД.
От представената длъжностна характеристика (л. 54-57), връчена на
ищеца Ж. К. Н. на 11.01.2021 г., се установява, че заеманата от същия
длъжност „Директор на финансов център“ е подчинена на член на
Управителен съвет/Изпълнителен директор – ресорен на клоновата мрежа,
подчинени на тази длъжност са всички такива във Финансовия център, в т.ч.
служителите в офисите и изнесените работни места към него, може да бъде
заместван от Ръководител на офис или друг определен служител от
Финансовия център. Подробно са описани целта на длъжността, трудовите
задължения, отговорности и права. За цел на длъжността е посочено -
Организира, ръководи и отговаря за цялостната дейност на финансовия център
в съответствие с политиката на Инвестбанк АД, и следните приоритети:
качество, ефективност, рентабилност и овладяване на риска. Управлява бизнес
процесите, ресурсите и служителите на финансови център. Управлява
14
клиентски портфейл, като установява, развива и поддържа взаимоотношения с
настоящи и потенциални клиенти на финансовия център. Организира и
отговаря за постигането на търговските резултати на ФЦ, съгласно
определениете от мениджмънта на Инвестбанк АД цели. От длъжностната
характеристика за длъжността „Ръководител офис“ на ответната банка (л. 58-
62) става ясно, че тази длъжност е подчинена на Директор финансов център,
като замества директора и може да бъде замествана от друг определен
служител от Финансовия център, подчинени са служителите в офиса към
Финансовия център, включително финансов консултант, специалист
банкиране на дребно, специалист банкови операции. За цел на длъжността е
посочено - Осъществява оперативното и административно управление на
офиса под прякото ръководство на Директора на финансовия център.
Управлява екип от служители на офиса. Управлява клиентски портфейл, като
установява, развива и поддържа взаимоотношения с настоящи и потенциални
клиенти на офиса към финансовия център. Организира и отговаря за
постигането на търговските резултати на офиса, съгласно определените от
Мениджмънта на Инвестбанк АД цели. Съобразява действията си с
политиката на Инвестбанк АД, и следните приоритети: качество, ефективност,
рентабилност и овладяване на риска. Посочени са подробно трудовите
задължения, отговорности и права.
При направената съпоставка между двете длъжностни характеристики,
съдът, достигна до извод, че трудовите функции на длъжността „Директор на
финансов център“ и длъжността „Ръководител офис“ в „Инвестбанк“ АД са
напълно идентични, като единственото различие между тях се изразява в това,
че длъжността „Директор на финансов център“ изисква поемането на
административна и управленска отговорност по отношение на Финансовия
център, офисите към него и изнесените работни места, а длъжността
„Ръководител офис“ изисква поемането на административна и управленска
отговорност в рамките на офиса. Показателно за идентитета на двете
длъжности е това, че „Директор на финансов център“ може да бъде
замествана единствено от „Ръководител на офис“ или друг определен
служител от Финансовия център. Нещо повече, от приетите по делото
писмени доказателства се установява, че служителят, който преди
реорганизацията в структурите на банката е изпълнявал длъжността
„Ръководител офис“ в гр. Кърджали И. Х., понастоящем заема длъжността
15
„Директор на финансов център“ Кърджали. Това само по себе си е
показателно за идентичността между двете длъжности.
В случая следва да се приеме, че е налице хипотезата на основанието
„съкращаване в щата“, когато то засяга повече от една еднородни, близки и
сходни трудови функции, при които работодателят е следвало да извърши
преценка измежду всички работници и служители кои да бъдат уволнени и
кои да останат на работа. Не може да се сподели доводът на работодателя, че е
съкратена единствената щатна длъжност, доколкото се установи, че след
извършената вътрешна реорганизация на звеното на банката в гр. Хасково, е
останала структура с организационно-управленска обособеност сходна с тази
на Финансовия център, съответно притежаваща относителна самостоятелност
и трудовите функции на длъжностите не се различават съществено с тези,
които са били във Финансов център „Хасково-Раковски“ в гр. Хасково. При
положение, че длъжността „Директор на финансов център“ и длъжността
„Ръководител на офис“ в „Инвестбанк“ АД са еднородни и имат едни и същи
трудови функции, като се има предвид по-големия обем на същите при
„Директора на финансов център“, то работодателят задължително е следвало
да упражни правото си на подбор по смисъла на чл. 329 от КТ при
извършването на преценка кой да бъде уволнен и кой да заеме длъжността
„Ръководител на офис“ в Офис Хасково към „Инвестбанк“ АД. В този смисъл
е и ТР № 5 от 26.10.2021 г. по тълк. дело № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно приетото в това тълкувателно решение работодателят може да
упражни правото, когато оставащите структурни звена са в едно и също
населено място и има длъжности със същите или с несъществено отличаващи
се трудови функции, какъвто е и настоящият случай. При полагане на труд в
различни населени места работодателят не може да упражни правото си на
подбор, тъй като той не може едностранно да променя мястото и характера на
работа, определени в сключения трудов договор – по аргумент от чл. 118, ал. 2
и чл. 120 от Кодекса на труда. Заради това и искането за възстановяване на
длъжност в различно населено място от уговореното в трудовия договор на
служителя е несъстоятелно.
При това положение, първоинстанционният съд намира, че ответникът
не проведе доказване съкращаването на длъжността, заемана от ищеца, т. е. на
трудовите задължения, които тя включва, да е реално, както и да е извършил
подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, доколкото се установи, че е съкратен броят
16
на служителите в структурното звено поради вътрешната реорганизация на
същото, заемащи ръководна длъжност, а не се премахва самата длъжност,
поради еднородността на двете длъжности „Директор Финансов център“ и
„Ръководител офис“.
В допълнение на изложението, може да се посочи с оглед твърденията
на ищеца за злоупотреба с право от страна на работодателя, че нормата на чл.
8, ал. 2 КТ установява оборима презумпция, че работодателят е действал
добросъвестно при извършеното уволнение, тежестта за оборване на която се
носи от страна на ищеца. Презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е
оборена само когато по делото е установено, че чрез предоставените му от
закона средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с
конкретен служител /в посочения смисъл - решение № 192 от 04.11.2016 г. по
гр. д. № 674/2016 г. на ВКС, III ГО/. Злоупотреба с права от работодателя при
уволнение на работник или служител е налице, когато се установи, че
единственото му желание, ползвайки се от законово допустимо средство, е
постигне на една-единствена цел - прекратяване на трудовия договор с
конкретен/конкретни служители, която цел не би могъл да постигне по друг
начин, или резултатът би се забавил, оскъпил или предполага сбъдване и на
друго условие, което работодателят не желае или не може да изпълни.
Злоупотребата с право е упражняване на правото в противоречие с неговото
предназначение, противопоставяне на духа и буквата на закона /в посочения
смисъл - решение № 130 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 150/2016 г. на ВКС, IV
ГО/. Предвид горните изводи на съда може да се приеме, че единствената цел
на работодателя е била прекратяване на трудовия договор с ищеца, тъй като
видно от представения трудов договор № 181/30.10.2024 г. (л.140), сключен
между В. Д. Д. и ответника „Инвестбанк“ АД, който заема длъжността
„Ръководител офис банка“ в гр. Хасково, считано от 01.11.2024 г., в периода от
уволнението на ищеца – 10.09.2024 г. до 01.11.2024 г. длъжността е била
вакантна. Това навежда на извода за злоупотреба с права от работодателя при
уволнение по смисъла на чл. 8 от Кодекса на труда.
Ето защо искът по чл. 344, ал. 1, т.1 КТ е следва да бъде уважен, а
уволнението на ищеца следва да бъде признато за незаконно.
По отношение на иска по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ.
Уважаването на претенцията по чл. 344, ал.1, т.1 КТ обуславя и
17
уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност „Директор Финансов център
Хасково“, но както се установи по-горе поради извършената реорганизация на
структурното звено и извършеното съкращаване на щата, същият следва да
бъде възстановен на идентичната длъжност „Ръководител офис банка“ в Офис
Хасково към Финансов център Кърджали при работодателя „Инвестбанк“ АД.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ;
Отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ е договорна и е за
имуществени вреди /пропуснати ползи/, като обезщетението се съизмерва с
пропуснатото брутното трудово възнаграждение за времето, през което
работникът или служителят е останал без работа поради незаконното
уволнение, но за не повече от шест месеца.
Доказването на вредата – оставането без работа по трудово
правоотношение, е в тежест на ищеца – Тълкувателно решение № 6/2013 г. на
ВКС по тълк. дело № 6/2013 г., ОСГК. Фактът на безработица може да бъде
доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово
правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липсата на регистрирано
трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца
в бюрото по труда като безработен или чрез установяването на други
обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа.
Предвид задължението на работодателя по чл. 62, ал. 3 КТ за регистриране в
тридневен срок на трудовите договори, удостоверението от НАП също е годно
доказателство за установяване състоянието на безработица по трудово
правоотношение.
В разглеждания случай ищецът претендира обезщетение за оставането
без работа за периода от 10.09.2024 г. до 10.03.2025 г. в размер на 23680,14
лева. Видно от трудовата книжка на ищеца и от заключението по допусната
съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че през процесния период
ищецът е останал без работа. Съгласно заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като вярно и
компетентно изготвено за оставане без работа за периода възлиза на сумата от
23680,14 лева. Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е релевирал възражение
за прихващане на получените от ищеца суми като обезщетения по чл. 220, ал.
1 от КТ и по чл. 222, ал. 1 от КТ в общ размер на 7893,38 лева с размера на
18
обезщетението по чл. 225 от КТ в случая – със сумата от 23680,14 лева.
Обстоятелството, че ищецът е получил сумата от 7893,38 лева на посочените
основания е отделено като безспорно по делото (л.165). Тази сума следва да
бъде приспадната от дължимото обезщетение по реда на чл. 225 от КТ,
доколкото изплащането на обезщетенията по чл. 222 и чл. 220 от КТ
предполагат законно прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно т.
2 от ТР № 2/2020 г. на ОСГК, разликата между насрещния иск и възражението
за прихващане се проявява и в диспозитива на решението. По насрещния иск
съдът постановява самостоятелен диспозитив, независим от първоначалния
иск. По възражението за прихващане съдът се произнася в диспозитива на
решението само когато възражението е основателно. С отхвърлянето на иска
като погасен чрез прихващане в решението се индивидуализират пасивното,
но и активното вземане по основание и размер. Съдът не се произнася по
неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на решението,
зачитайки неговата характеристика на защитно средство срещу предявения
иск. В тази връзка следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
разликата между тези две суми в размер на 15 787,43 лева, като искът за
останалата част следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане.
При този изход на спора разноски се следват на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК на ищеца, като такива следва да бъдат присъдени в размер на 2226,68
лева за адвокатско възнаграждение съобразно представения списък на
разноските по чл. 80 от ГПК и уважената част от исковете. По сметка на РС-
Хасково ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 300 лева за
възнаграждение за вещо лице и сумата от 1107,20 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ КАТО ТАКОВА на
основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Ж. К. Н., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Хасково, ул. „*****, , извършено със заповед №
94/23.08.2024 г., на изпълнителния директор на „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК:
*********, с адрес: гр. София, бул. „******, с която на основание чл. 328, ал.
1, т. 2, предл.2 КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, Ж. К. Н., с ЕГН:
19
**********, на длъжност „Ръководител офис, банка“ – код по НКПД:
13466015, категория персонал Ръководители в Клонова мрежа – Финансов
център Кърджали – Офис Хасково Раковски.
ОСЪЖДА „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София,
бул. „*****, да заплати на Ж. К. Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
Хасково, ул. „******, на основание чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ
сумата от 15 787,43 лева, представляваща обезщетение за оставането му без
работа поради незаконосъобразно прекратяване на трудовия му договор за
периода от 10.09.2024 г. до 10.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба - 07.11.2024 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния предявен размер от 23680,14
лева като погасен чрез съдебно прихващане с насрещно вземане на
„ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК: *********, с правно основание чл. 222 и чл. 220
от КТ за сумата в размер на 7893,38 лева.
ОСЪЖДА „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София,
бул. „*****, да заплати на Ж. К. Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
Хасково, ул. „******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2226,68 лева
– сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София,
бул. „*****, да заплати по сметка на Районен съд -Хасково държавна такса в
размер на 1107,20 лева. и разноски за вещо лице в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от датата на обявяването – 27.05.2025 г.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
20