Решение по дело №506/2023 на Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

 

№ 362

 

гр.Плевен, 13.07.2023 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ  ГОСПОДИНОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                          НЕДЯЛКО  ИВАНОВ

                                                                          

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 506 по описа за 2023 год. на Административен съд - Плевен и за да произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл.63в от  Закона за административните нарушения и наказания.

С Решение № 125 от 09.03.2023 год., постановено по АНД № 20234430200267 по описа за 2023 год., Районен съд – гр.Плевен потвърдил  Наказателно постановление № 22-0256-000509 от 23.11.2022 год., издадено от началника на РУ- Д. Митрополия при ОД МВР – Плевен, с което по на Г.М.М., ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 500 лв., за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Против горното решение е постъпила касационна жалба от Г.М.М., подадена чрез пълномощника адв. Г.Г., в която се излагат доводи, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, с оглед което първостепенният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че нарушението не е осъществено от обективна страна, тъй като процесният трактор е разполагал с разрешение за движение като извънгабаритно ППС, валидно за описания в АУАН път, в която насока се развиват подробни доводи, свързани с Приложение № 6 към чл.8, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. На следващо място се сочи, че констатацията за превишаване на размера на ППС не е достатъчна за ангажиране отговорността на касатора, тъй като за съставомерността на нарушението е необходимо същото да е извършено и в несъответствие с изискванията на чл.8, ал.3 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, каквото нарушение не е посочено нито в АУАН, нито в оспореното НП, а задължението за съгласуване на съответното разрешително не може да се вмени във вина на касатора, тъй като същият не е собственик на процесното ППС. Ето защо се развиват съображения, че непълното описание на конкретните фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението, непълното отразяване на признаците от състава му и неточното посочване на нарушените виновно разпоредби нарушава изискванията на ЗАНН за формата и съдържанието на НП, което води до извод за незаконосъобразност на същото. В заключение е направено искане да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови отмяна на оспореното НП.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът също не се явява и не се представлява, респективно не излага становище по основателността на касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на РС-Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият съдебен състав счита, че РС - Плевен е събрал всички относими към предмета на делото доказателства. В решението те са обсъдени и съдът е изложил съответни правни изводи, с които касационният съдебен състав е съгласен и не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение, в който смисъл е разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.

По делото между страните не е налице спор досежно обстоятелството, че управляваното от касатора ППС е извънгабаритно по смисъла на от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, както и че към датата на установяване на административното нарушение за него е било налично Разрешително РИ-494/20.01.2022 год., издадено от АПИ.

С оглед направените с касационната жалба оплаквания, основните спорни въпроси са осъществено ли е от обективна страна нарушението, за което е издадено оспореното НП, може ли водачът на ППС да бъде субект на същото, доколкото той не е собственик на процесното ППС, респективно не е задължено лице, което е следвало да извърши съгласуването по смисъла на чл.8, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, както и налице ли са допуснати нарушения при издаване на АУАН и НП, с оглед обстоятелството, че в тях не е посочена като нарушена разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредбата.

Съдът намира, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати твърдените от касатора процесуални нарушения. В АУАН е налице изрично позоваване на разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредбата, касаеща допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, както и на разпоредбата на чл.8, ал.3 от същия подзаконов нормативен акт, регламентираща задължението за съгласуване на издаденото разрешение със службите за контрол на МВР. Ето защо касационният съдебен състав намира, че доколкото процесният АУАН е съставен от компетентен орган, в кръга на правомощията му и при съставянето му не са допуснати съществени нарушения, то същият е редовно съставен акт по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП, ползващ се презюмираната от закона доказателствена сила за отразените в него обстоятелства, която не е оборена от събраните по делото доказателства.

Обстоятелствената част на АУАН изцяло е повторена и в оспореното НП, с оглед което съдът намира, че то също не страда от пороците, посочени от касатора.

Касационният съдебен състав счита, че описаното в НП нарушение е осъществено от обективна страна и извършител на горното е именно касационният жалбоподател, който може да бъде субект на нарушението по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Посочената разпоредба, представляваща нарушеното правило за поведение, касае изискванията към движещите се по пътя пътни превозни средства и по-конкретно тези, свързани с техните размери, маса и натоварване на ос, регламентирани с Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. Процесното ППС, макар и извънгабаритно, може да се движи по пътища, отворени за обществено ползване, с изключение на посочените в чл.8, ал.3 и Приложение № 6 към наредбата, но само след издаване на съответно разрешение по смисъла на чл.8, ал.1 от същия подзаконов нормативен акт. Такова е представено по делото /л.6/. Същото, съобразно чл.8, ал.3 от Наредбата, е валидно за срок от една година (в конкретния случай до 31.12.2022 год.) и за посочената в заявлението по чл. 15, ал. 3 област (в случая В.Търново) и граничещите с нея области, каквато несъмнено е и обл. Плевен. Но в разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредбата като условие за придвижването на ППС по посочените по-горе пътища е въведено изискване за съгласуване на движението със съответната служба за контрол при МВР, което съгласуване се извършва върху разрешителното, т.е. то представлява част от него, касаеща териториалния му обхват.

В конкретния случай в представеното по делото разрешително липсва посоченото съгласуване, което следва да е отразено върху него, с оглед което съдът счита, че не е налице валидно разрешително за движение на процесното ППС в гр.Д.Митрополия, ул.“Ильо Войвода“, където е установено нарушението.

Съдът намира за неотносимо към делото оплакването на касатора, че посоченото съгласуване не е задължение на водача на ППС. Да, съобразно чл.8, ал.3 от Наредбата в конкретния случай това е задължение на собствениците превозните средства, колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство. Липсата на такова съгласуване, вписано в издаденото разрешително обаче е следвало да бъде съобразено от водача, който фактически управлява процесното ППС. Извод за това, че субект на нарушението е именно водачът може да се направи от санкционната разпоредба, приложима за нарушаването на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДВП, а именно тази на чл.177, ал.3, т.1 от с.з., съобразно която наказанието глоба се налага на водача, който, без да спазва установения за това ред, управлява извънгабаритно ППС. Нормата не предвижда санкциониране на собственика, или пък налагане на имуществена санкция, което би било индиция за възможността да бъде санкциониран собственик, който е юридическо лице, какъвто е и настоящия случай.

При тези съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна, а решението на първостепенния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, първи касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 125 от 09.03.2023 год., постановено по АНД № 20234430200267 по описа за 2023 год. на РС – гр.Плевен.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.                   2.